Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260359
13.06.2022 година, град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
единадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на
секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6879 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на Етажна собственост на жилищна сграда с
магазини и офиси с административен адрес *****, представлявана от управителите
Г.С. и С.С. срещу „Вит - 74“ ЕООД, с която е предявен иск по чл. 109 ЗС.
Ищецът твърди, че ответникът е
собственик на самостоятелен обект в сградата и през 2019 г. е поставил на
лицевата фасада на сградата и на колона пред централния вход огромни рекламни
табели, покриващи изцяло външната носеща колона и заемащи голяма част от
фасадата на сградата. Било взето решение от общото събрание на Етажната собственост
да бъдат премахнати рекламите от ответника. Твърди, че с поведението си
ответникът пречи на останалите етажни собственици да упражняват правата си
върху общите части, като нарушават разпоредбите на ЗУЕС. Иска се премахване на
поставените на фасадата реклами и присъждането на разноски.
В
срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва претенцията.
Ответникът прави възражение за действия, извършени без представителна власт на
общото събрание. Заявява, че не му е известно лицето, което е поставило
рекламите, като дружеството не е възлагало или упълномощавало някого в тази
насока. Заявява, че не е държател на собствения недвижим имот, тъй като с
договор за наем го е предоставил на трето лице. Констатирал, че на партера
действително са разположени реклами, но намира, че е налице достатъчно
пространство, което да се ползва от останалите етажни собственици. Сочи, че
като етажен собственик също има право да ползва общите части, като не пречи на
останалите.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Между
страните не е спорно, че ответникът притежава правото на собственост върху
недвижим имот в сградата в режим на етажна собственост с адрес****
От
протокола от проведеното на 05.02.2020 г. ОС на ЕС се установява, че са били
избрани двама управители- С.С. и Г. С., както и че е взето решение за
премахване на рекламните табели на ответника- „ВИТ-74“ ЕООД и за предприемане
принудителни мерки при неизпълнение.
Съгласно чл.
23, ал. 4 ЗУЕС председателят на управителния съвет /управителят/
представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете,
предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу
собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото
събрание или задълженията си по този закон. Разпоредбата изисква упълномощаване
на председателя на управителния съвет /управителя/ от общото събрание за
осъществяване на процесуално представителство пред съд по искове срещу трети
лица. Като се има предвид, че чл.
6, ал. 1 ЗУЕС вменява в задължение на собствениците на самостоятелни
обекти в сградата в етажна собственост да не пречат на другите собственици,
ползватели и обитатели в сградата да използват общите части на сградата, да не
причиняват вреди на други обекти и на общи части на сградата, и да не завземат
общи части на сградата, следва да се приеме, че предявяването на иск с правно
основание чл. 109 ЗС срещу етажен собственик за прекратяване
извършването на неоснователни действия, с които пречи на останалите етажни
собственици да използват общите части на сградата според тяхното
предназначение, попада в обхвата на
делата по чл. 23, ал. 4, предл. 1 ЗУЕС, по които етажните собственици
се представляват от управителя, без за това да е необходимо изричното му
овластяване от общото събрание. Дори
предявяването на този иск да се квалифицира като действие, надхвърлящо
пределите на обикновеното управление на етажната собственост, то в случая е
налице взето решение на общото събрание на етажните собственици за предприемане
на действия за защита на техните права по отношение на общите части, което е
равнозначно на упълномощаване по смисъла на чл.
23, ал. 4 ЗУЕС, доколкото за това упълномощаване законът не поставя
изискване за форма и съдържание- Определение № 59 от 27.03.2019 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4776/2018 г., I г. о.
Ето защо
управителите на етажната собственост са легитимиран да предявят претенцията
срещу собственика в сградата, когато същата се отнася до общите й части.
Представено
е и копие на протокол за поставяне на съобщение за изготвяне на протокола от ОС
на ЕС, няма наведени възражения за отмяна на решенията, поради което следва да
се приеме, че са се стабилизирани.
Взетите решения са
валидни и са породили действие. Предмет на делото не е оспорване на самите
решения, за което съществува друг процесуален ред. Съдът в настоящото
производство не разполага с правомощия да проверява законосъбразността на
решенията на ОС, защото за това има изрично предвиден самостоятелен ред за
отмяната му- чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Поради това за целите на настоящото производство
решенията на ЕС следва да се считат за стабилизирани. В този смисъл Решение №
39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК.
Начинът
на ползване и управлението на общите части се определя по решение на Общото
събрание на собствениците в етажната собственост по реда на ЗУЕС.
Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти имат право
да използват общите части на сградата по предназначение, но същевременно са
длъжни, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон, да не пречат на другите собственици да ползват
общите части. От компетентност на Общото събрание на собствениците е вземането
на решения за отдаване под наем или
за предоставяне за безвъзмездно ползване на общи части на сградата, за поставяне на реклами или технически
съоръжения върху сградата, за
използване на общите части на сградата и прилежащата й площ при възникнали
спорове и други въпроси, свързани с
управлението на общите части- чл. 11, ал. 1, т. 10, букви „б“, „д“, „и“ и „м“ ЗУЕС.
Съгласно чл. 6, ал. 2 и 3, във вр. с ал. 1, т. 8 и 19 ЗУЕС ползвателите и
обитателите са длъжни да изпълняват решенията на
органите на управление на етажната собственост и да не извършват дейности в общите части на сградата,
включително и по фасадата, които нарушават тяхната цялост и архитектурен вид.
Фасадата на
сградата несъмнено представлява обща част и ОС е компетентно да вземе решение
по отношение на нейното ползване. Общото събрание обаче не е компетентно да
определя лицата, които са материалноправно отговорни да отстранят констатирани
нарушения. Взетото в тази насока решения обективира единствено волята на
етажните собственици да предявят претенция за премахването на поставените без
разрешение рекламни надписи (в исковата молба наричани табели). Решението е
може да се приеме за необходимо предвид разпоредбите на ЗУЕС, относно
управлението на общите части и представителството на ЕС, но само по себе си не
създава права или задължения по отношение на посочения етажен собственик. При
оспорване, въпросът за неговата отговорност подлежи на решаване в исковото
производство, съобразно приложимата материално правна норма- чл. 109 ЗС във
връзка с посочените разпоредби на ЗУЕС.
От събраните гласни
доказателствени средства и приетата СТЕ се установява, че на фасадата на
сградата, непосредствено до обекта на ответника, са поставени рекламни надписи
за търговска дейност, свързана с продажба на врати. Констатирани са 5 надписа с
обща площ от 17.67 кв.м., изпълнение с черен и златист цвят. По този начин се
осъществява ползване на общи части на сградата, без необходимото разрешение от
ОС, но то не се извършва от ответника- собственик на имота, а от трето лице
наемател.
Искът по чл. 109
ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните
ограничаващи правото на собственост въздействия. Това лице може да е странично,
например собственик на съседен имот, но може да е и съсобственик, ако при
упражняването на своите права създава ограничения, смущения или заплашване на
правото на съсобственика си. Пасивно легитимиран по негаторния иск при
създаване на неоснователно състояние като пречка за упражняване правото на
собственост е както собственикът на имота, възложил
работата, при която е създадено това състояние, така и прекият извършител, ако се е отклонил от възложеното или ако
е действал без възлагане. След като собственикът има право да изисква от всички
да зачитат правата му, то ответник по иска по чл.
109, ал. 1 ЗС може да бъде всяко лице, което извършва или поддържа неоснователно действие. В хипотезата на възлагане извършващият действието ще носи
отговорност само ако извърши действия извън или неотговарящи на възложената
работа; когато не действа по възлагане, той носи отговорност по отношение на
собственика освен поради общия принцип да не вреди другиму, така и в изпълнение
на задължението да се въздържа от неоснователни действия, които смущават
правото на собственост, което се извлича от нормата на чл. 109
ЗС. В този смисъл Решение № 215 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
874/2010 г., I г. о., ГК и Решение № 147 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
947/2011 г., I г. о., ГК.
От представения по
делото договор за наем и от показания на свидетеля Т.се установява, че имотът
на ответника се използва от трето лице за извършването на търговска дейност.
Няма доказателства рекламните надписи да са поставени от ответника, нито да
рекламират осъществявана от него дейност, както и дружеството да е възложило
поставянето. Такъв извод не може да се направи и от показанията на свидетелката
К., която възпроизвежда разговор с представител на ответника на проведеното на
05.02.2020 г. ОС на ЕС. Представителната власт на лицето, участвало в общото
събрание, обаче е оспорена от ответника и по делото няма представени доказателства
за такава. Ищецът би следвало да разполагат с пълномощно, защото същото е
предвидено в ЗУЕС като изискване за допускане за участие в самото ОС.
Дори да се приеме
обратното, претенцията отново не може да бъде уважена, защо не се установява
ответникът да е възложил, изпълнил или да поддържа това състояние. В
действителност в договора за наем е дал съгласие наемодателят да поставя
рекламни табели и принципно не възразява срещу тях, но това изявление не го
прави възложител на тази дейност или лице, поддържащо състоянието. Неговото
съгласие представлява само едно от изявленията, необходими за използването на
фасадата, като за спазване на изискванията на ЗУЕС е следвало да бъде получено
такова от останалите етажни собственици, притежаващи повече от 50% от общите
части.
Според установената
съдебна практика материалноправната легитимация на ответника, по иск по чл. 109
ЗС предполага установяване на фактическо
действие от негова страна или
поддържане на състояние, надхвърлящо ограниченията на собствеността и
противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до
накърняване правата на другия собственик (собсвеници)- Решение № 33 от
6.04.2010 г. по гр. д. Nо 27/2009 г. на ВКС - II г. о. От събраните по
делото доказателства не се установява ответникът да е поставил рекламите, нито
в момента да поддържа това състояние.
Ето защо ответникът
не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск и претенцията
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 300 лева разноски.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Етажната собственост на сграда с административен адрес ****, представлявана от
управителите Г.С. С.- М. и С.Б. С., срещу
„ВИТ-74“ ЕООД, ЕИК *********, иск за
осъждането на „ВИТ-74“ ЕООД да
премахне поставените на фасадата на сграда с идентификатор ****, реклами, а именно: рекламно пано от
фолио- северна фасада с площ от 6.58 кв.м.; рекламно пано от фолио- северна фасада, колона с площ от 3.08
кв.м., рекламно пано от фолио-
западна фасада, колона с площ от 1.93 кв.м.; рекламно пано, монтирано на западна фасада над витрина магазин с
площ от 3.31 кв.м. и рекламно пано,
монтирано западна фасада над вход магазин с площ от 2.78 кв.м..
ОСЪЖДА Етажната
собственост на сграда с административен адрес гр. ****, представлявана от
управителите Г.С. С.- М. и С.Б. С., да
заплати на „ВИТ-74“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 300.00 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.