№ 12830
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110114700 по описа за 2023 година
Ищцата М. И. А., твърди, че през 3.2020г.взела решение да направи корекция на
гърдите, с цел подобряване на естетическия им вид, като се свързала с медицинския център
в който работи доктор В. М.- ***, който се оказал негова собственост. На проведения
преглед в Центъра, доктор М. установил, че няма функционален проблем с гърдите й,
констатирана била двустранна асиметрична микромастия и птоза на бюста, като доктор М.
направил препоръка да се направи двустранно увеличаване и повдигане на бюста с кръгли
импланти, поставени под големия пекторален мускул,с разрез около ареолата, вертикално
надолу и гънката под гърдата за датата 13.7.2020г., на която дата ищцата и докторът
сключили договор за медицинската услуга, и ищцата заплатила 6500лева в брой в полза на
Центъра. Ищцата получила информирано съгласие, в което било посочено, че при
обективно изследване е намерено изменение: двустранна асиметрична микромастия и птоза
на бюста, след извършване на изследвания, консултации с кардиолог и анестезиолог, било
посочено, че няма противопоказания за операция, и същата е извършена, като операцията
продължила около 7 часа, ищцата прекарала нощта в импровизирана реанимация в
присъствието на медицинска сестра, и се чувствала много зле. Сутринта се чувствала
отпаднала, не можела да седи, сменили й превръзката, след което я изписали. Имала треска,
гадене и повръщане, непоносими болки, като операцията и общото й състояние след това
наложило да остане вкъщи за около месец . По указание на доктора, посетила МЦ за
частично махане на конци и смяна на превръзка, като докторът отсъствал и сестрата
извършила процедурата. Сестрата я предупредила, че може да се наложи да дойде на
следващата седмица, за да я прегледа докторът, щом се върне на работа. От снимка ищцата
забелязала бяло петно –дупчица, подобна на отворен шев в лявата гърда, на мястото на Т –
образния разрез, изпратила снимката на асистентката на доктор М. – М. *** и се свързала с
1
нея по телефон, като й споделила притесненията си, и готовността си да отиде на преглед в
Бургас, където се намирал доктор М.. Асистентката е уговорила да изчака преглед
следващата седмица, че се вижда само конче. Ищцата била прегледана на следващата
седмица, докторът я успокоил, че състоянието е нормално и поставил парченца Аквацел на
дупката и други разранени места, като посочил, че същите ще паднат сами, което било
индикация, че раните са зарастнали и могат да се мокрят. До този момент, повече от 20 дни
от операцията, ищцата, по препоръка на доктор М., се миела на части, за да не мокри раната.
В продължение на няколко дни лепенките не паднали, ищцата се свързала с асистент ***,
която я успокоила и казала да изчака, след още няколко дни, ищцата установила, че около
лепенката започнала да се оформя черна коричка на рана, насрочен бил ден за преглед, като
ищцата разбрала, че дотогава доктор М. и част от екипа на МЦ били в отпуск. На прегледа,
доктор М. установил, че е налице некроза, до която се стигнало, според изложеното в
исковата молба, защото превръзките не били сменяни 18 дни, което довело до образуване на
видими некрози по следите от оперативни белези. Доктор М. твърдял, че некрозите били от
това, че ищцата е пушач, че не се е къпала цялостно. Ищцата сочи, че при първоначалния
преглед с анестезиолог, била посъветвана да намали цигарите, вследствие на което, по време
на възстановителния период от операцията не е употребявала цигари, защото се чувствала
много зле. Твърди се спазване на всички инструкции, които доктор М. й дал. В деня, на
който констатирал некрозата, доктор М. изрязал коричките, вследствие на което се отворила
още по – голяма дупка, доктор М. поставил лепенка с Аквацел върху отвора и й казал, след
2 дни да махне лепенката и да се изкъпе. Когато го сторила, ищцата видяла, че има огромна
дупка в лявата гърда, аквацелът бил потънал в нея, плувал в течност. Ищцата се
консултирала с доктор Георгиев, който й казал, че такава рана няма как да се затвори сама,
трябвало е да се зашие още когато дупката била малка, защото ще се стигне до премахване
на импланта. Предписал й антибиотик. Ищцата уведомила асистентката, че е потърсила
второ мнение, тя започнала да я убеждава да не ходи при други лекари, а да се довери на
доктор М., който ще направи всичко необходимо, за да я излекува. На същия ден бил
насрочен преглед, на който ищцата споделила за второто мнение, а докторът я уверил, че ще
я излекува, започнал лечение с аквацел и смяна на превръзки, за две седмици. Ищцата
правила снимки, от които установила, че раната не зараства, а дупката се увеличава. Доктор
М. я убеждавал, че положението не е толкова сериозно. Ищцата била под огромен стрес,
изпитвала страх за живота си, решила да запази час, и на преглед при доцент Романски той
посочил, че състоянието й е критично, този тип рана има шанс да зарастне под 10 %, и
направил препоръка за отстраняване на импланта. При следващ преглед при доктор М.,
ищцата споделила мнението на доктор Романски, като доктор М. я уверил, че ако му даде 2
седмици, ще затвори раната, а в случай че не успее, тя да прави каквото иска. Ищцата му се
доверила, продължила 2 пъти седмично да посещава клиниката, като на всеки преглед
докторът режел плът, сочейки, че премахва част от некрозата. На поредното посещение,
установил, че имплантът се показва от дупката, като следвало да се извади веднага, заради
риска от инфекция, като доктор М. поел ангажиментът да премахне импланта за своя
сметка, като докторът предложил махане само на единия имплант и след 3 месеца да сложи
2
нов, което ищцата от естетически съображения не приела. Заради необходимостта от нова
операция, ищцата не можела да спи, почти не се хранела, имала постоянно главоболие,
пристъпи на паника, световъртеж, сърцебиене, непрекъснато плачела. Насрочила се
операция за следващия ден – на 29.9.2020г., на която дата доктор М. предложил поставяне
на мрежа на проблемната гърда, за което не давал гаранция на успех, заради което се
стигнало до премахване на двата импланта и пластика на двете гърди, за придобиване на
еднаква форма, което е сторено, докторът я уверил, че операцията е минала благополучно,
като на следващия ден, при смяна на превръзките, ищцата установила, че на дясната гърда
бил премахнат импланта, на лявата - същата била с изваден имплант и само зашита, с
оплетени шевове, от които се виждало как са свили дупката, доктор М. не изрязал кожата,
не се постарал да направи естестически красив шев, и доколкото е възможно, да направи
гърдите симетрични. Ищцата твърди, че вследствие на втората операция, гърдите й са
асиметрични, налице са огромни белези. На следващия ден я изписали, на деня след това,
отишла на превръзка, след което получила сером – натрупване на течност в лявата гърда, за
което уведомила доктора и той й обещал да я прегледа след 2 дни, което не се случило. На
прегледа присъствала само сестрата, която направила снимки на гърдите й, които изпратила
на доктора, като ищцата била освободена без лечение. Ищцата сочи, че чула разговор на
доктора със сестрата, в която той питал, дали ищцата си е тръгнала, останала разочарована и
не го потърсила повече. Получила епикриза по пощата след 2 седмици, в която сочи, че са
записани редица неверни факти, и е вписано, че не е заплатила цена на медицински услуги.
На 13.10.2020г, ищцата си запазила час за отстраняване на конци при друг лекар и клиника,
доктор *** бил изумен от шевния материал – викрил, и некомпетентното зашиване, като по
негово мнение, за корекция на остатъчните конци, които останали под кожата и цялостното
й състояние, са необходими два липолифтинга и две нови операции. Ищцата твърди, че
вследствие на случилото се изпитва огромен страх от трета операция, въпреки че се чувства
обезобразена, вследствие на случилото се не била същия човек, не водила същия начин на
живот, загубила работата си на търговски представител поради дългото отсъствие, била
съсипана и психически. Счита, че и двете операции са извършени с небрежност, довела до
много големи белези и асиметрия на двете гърди, които не могат да се премахнат напълно,
че не е осъществено адекватно и с дължимата грижа наблюдение след операцията. Счита, че
е следвало да бъде наблюдавана поне 30 дни според медицинските стандарти, за
предотвратяване на усложнения и своевременно установяване и лечение. Твърди
персистиращи болки, като при установяване, че ищцата е склонна към усложнение, докторът
е следвало да предприеме възможните превантивни мерки, а впосследствие и и
изследвания, както и да насочи ищцата към консултация, което нарушило задължението му
да проведе своевременно и достатъчно лечение на ищцата. След извършване на втората
операция, за поправяне на пораженията от първата, състоянието й отново се влошило. Счита
се, че противоправното поведение на ответниците се изразява в това, че действията им при
оперирането и лечението на ищцата са в противоречие с медицинските стандарти по
чл.6,ал.1 ЗЛЗ, както и неспазване на правото й на пълно информирано съгласие. Ищцата
сочи, че в информираното съгласие са посочени имената на доктора, но той не се е
3
подписал, че именно той я е уведомил за рисковете, което според изложеното в исковата
молба, означава липса на документа, нарушение на правата на пациент, защото липсва
информация от кого е получила информацията ищцата. Представеното съгласие с предмет
различен от извършената интервенция, което не съответства на извършената втора
операция, и информираното съгласие не може да изпълни функциите си. Ответната клиника
е била в нарушение на чл.3,2,1,4,1,4 от Стандарт „Пластична възстановителна и
естестическа хигургия”, тъй като към датата на операциите не е имал регистрирани легла,
поради което и не е имал правото да извършва операции с голям обем и сложност, което е
установено с АУАН, НП, потвърдено от СРС с решение. Ищцата сочи, че скъм 27.4.2022тг.,
когато й е направена частна медицинска експертиза, все още има груби оперативни
цикатрикси, даващи значителен козметичен дефект, груба структура на гърдите, дължаща се
на фиброкистозна структура, като ехографско са доказани хетерогенни грануломи с
диаметър до 10 мм, като при двете гърди има изразен палпаторен дискомфорт, видима
разлика в обема и формата им. Ищцата счита, че освен медицинските стандарти, е нарушено
основното право на медицинска помощ – своевременност, достатъчност, качество, както и
правото й на информираност, като не става дума за случайно събитие, защото лекарят и
екипът му са могли да предвидят в конкретния случай настъпването на усложнение, могли
са да се противопоставят на настъпването му , щкато своевременно установят настъпването
на епидермална некроза и раневи отвор, като се счита, че последният е в резултат на
оперативна грешка и задължително налага възстановяване целостта на кожата, а ако не е
бил забелязан по време на операцията, то е следвало да бъде установен в следващите
операцията дни. Сочи се, че клиниката е допуснала да се извърши операция и нехуманно
отношение от страна на нейн служител към пациент. С уточнителна молба се сочи, че е
заплатила в полза на медицинския център сумата 2000 лева за консумативи и материали и
4500лева за терапевтична операция, както и сумата от 67,50 лева за отстраняване на конци
от втората операция, 70 лева за консултация с пластичен хирург, като счита, че ответният
МЦ, като работодател, следва да отговаря заедно с доктор М., солидарно, за нанесените й
неимуществени вреди, които оценява на 18000лева, и предявява иск за осъждането им,
заедно със сумата 6637,50 лева - имуществени вреди – разходи.
Ответникът В. М., в писмения си отговор, оспорва иска. СРС се произнесе по
направеното възражение за местна неподсъдност на спора. Прави се възражение, че
исковата молба, в частта по иска за имуществени вреди, е нередовна, защото неясно остава
дали ищецът претендира връщане на дадена сума по договор, или деликт.Относно
основателността на иска, ответникът твърди, че още преди първата операция ищцата е
предупредена от анестезиолога и доктор М., че следва да ограничи цигарите, най-добре да
спре да пуши, защото се забавя зарастването на раните и се създават рискове от нежелани
реакции, като обстоятелството, че ищцата е пушач, е отбелязано от кардиолога на
24.6.2020г. Сочи се, че на 25.6.2020г. от консултация с мамолог е установено, че ищцата има
фиброкистозна структура на гърдите и болки в същите, които обстоятелства създават риск
от отваряне на раната, като те са взети предвид от доктора, който е предвидил включване на
дермално ламбо, което да подсигури храненето в долния полюс на гърдата. Двата фактора –
4
фиброкистозни промени и тютюнопушене, според научната литература се проявяват като
усложнение, което е довело до този подход. Сочи се, че ищцата е подписала информираното
съгласие, в което тези рискове са посочени, посочено е, че не се дават гаранции.
Продължителността на операцията била нормална за този тип, и протекла рутинно. Ищцата
е прекарала нощта в оборудвана реанимация, като на сутрешната визитация след операцията
не е споделила да се чувства зле, в декурзуса не е посочено слаб пулс, ил световъртеж.
Твърди е, че ищцата продължила да пуши и след изписването. Отварянето на раната се
получило следоперативно, поради отхвърляне на шевния материал, което е възможно,
заради двата посочени по – горе фактора. С оглед изложеното, ответникът счита, че е
налице случайно деяние, защото както М., така и останалите специалисти са положили
всички възможни и основани на науката методи, за да коригират усложнението. Твърди се,
че превръзки с Аквацел АЖ е най- съвременния метод, асистентката на доктора е оформила
графика за тях, като докторът, селд ползване на годишен отпуск е иницирал преглед с
ищцата, която не се е свързала за предстоящ контролен преглед след поставяне на аквацел
АЖ. На 4.8.2020г.се появила в МЦ видимо изнервена, след консултации сс други
специалисти, станало ясно, че не се къпала 18 дни, на която среща докторът предложил пда
продъдлжат с Аквацел АЖ, обсъдили всички възможности за възстановяване на раната,
което, както и следващите превръзки били направени без заплащане от ищцата. На една от
превръзките докторът установил, че раната не може да зарастне напълно и има риск от
афектиране, като към този момент не е имало инфекция, а отваряне на раната. Предложил
локална ротационна пластика и запазване на импланта или премахване на имплантите, като
разяснил, че не може да гарантира в пълна степен запазването им при първата хирпотеза, и
ищцата решила да ги премахне.- Твърди се, че от журнала за прегледи е видно, че ищцата е
преглеждана многократно, сменяни са й превръзките, поддържала е връзка с персонала и е
получавала грижи и внимание. По време на втората операция се установили абцеси и кисти
около всички конци във всички зони, което е типичен случай на Фаден – абцеси – спонтанно
нагнояване около използвания шевен материал като конецът Викрил, по спецификация
запазва 50 % от здравината си до 3- та седмица, и 25 % до 4-та седмица. Този ответник
счита, че доколкото при ищцата разграденият шевен материал не се резорбира са се събира
навън и изтича, след като пробие кожата, с оглед характеристиките и раневите проблеми са
започнали около 3 – та седмица след операцията. Оспорва се като невярно твърдението, че за
втората операция информираното съгласие е опорочено, като се сочи, че предвид
обсъждането, че при опериране, доктор М. ще прецени при възможност да постави нови
импланти, но той затвърдил съмнението си, че се касае за отхвърляне на шевния материал,
което правило невъзможно поставянето на нови импланти и тогава, и за в бъдеще, заради
организма на ищцата. Сочи се, че дори без имплантите, гърдата била повдигната, с
естетически вид.
Нарушението от страна на МЦ било формално – на място имало необходимите легла
и реанимация, но същите не били регистрирани.
Оспорва се твърдението за неуспешна операция, като се сочи, че медицината не
5
дължи резултат. Сочи се, че извършените действия преди, по време и след операцията са
били в решение на възникналите усложнения.
Относно доводите за информираното съгласие, то ищцата не твърди да не е била
информирана за рисковете, а липсата на подпис не е елемент на формата на ИС. Сочи се, че
доколкото ищцата се е съгласила с лечението, след като е получила информацията, рискът
от възникване на усложнение се прехвърля на нея. Оспорва се твърдението за причинна
връзка с усложненията- те са свързани с организма на ищцата, отхвърлил шевния материал.
Прави се възражение за съпричиняване, с довод, че ищцата е била активна пушачка, не е
спазвала препоръките в епикризите , не е спазвала необходимата хигиена не е спазвала
указаниятаза превръзките и смяната им.
В подадения от *** отговор на исковата молба, наред с посоченото в отговора на
ответника М., се излагат същите доводи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, без възражения на
страните, е отделено за ненуждаещо се от доказване, че на 13.7.2020г. доктор *** и ищцата
сключили договор за двустранно увеличаване и повдигане на бюста с кръгли импланти,
поставени под големия пекторален мускул /…/ при заплащане на цена за естестичната
операция от 6500лева, платена от ищцата, опериращ лекар – доктор ***, ищцата е подписала
на деня на операцията информирано съгласие, че към тази дата, доктор *** е управител на
Медицинския център, операцията е извършена, ищцата е заплатила сумата 67,50 лева за
премахване на конци, сумата 70 лева за консултация с пластичен хирург, различен от доктор
***, на 26.8.2020г., че на 29.9.2020г. на ищцата е извършена повторна операция, при която
имплантите били премахнати. Съдът е намерил в същото определение, че страните не спорят
за настъпилите усложнения / в смисъл на процеси, които не са очаквани от операцията/ , а за
причината за тях.
По делото е предявен иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл.45 ЗЗД ,като
претенцията на ищцата е за солидарното осъждане на двамата ответници – пряк делинквент
и неговия работодател, на основание чл.53 ЗЗД / съобразно молба – уточнение по делото/.
На първо време, следва да се установи извършено ли е противоправно действие, причинени
вреди, които да са в причинна връзка с действието, както и да е налице вина от извършителя
на действието, доколкото евентуалната отговорност на работодателя произтича от тези
юридически факти по отношение на работника.
Отговорността е за нарушение на основния принцип, прогласен в чл. 45 ЗЗД, "да не
се вреди на другиму", в случая - на пациента. Независимо, че между страните е било налице
и облигационно отношение, то въз основа на фактическите твърдения в исковата молба
6
следва да се приеме, че се сочи деликтно основание на отговорността, в който смисъла е и
съдебната практика-Решение № 1228/18.12.2008г на ВКС по гр.д.№ 4894/2007г, V ГО, ГК.
Въз основа на Закона за здравето, ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика съдебната
практика е дефинирала понятието "лекарска грешка" като всяко неизпълнение на
професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания, консултации,
лечение и др. медицински дейности, което се намира в противоречие с утвърдените от
медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени
по реда на чл. 6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, с основните
принципи на правото на медицинска помощ-своевременност, достатъчност и качество на
медицинската помощ, в резултат на което е причинено увреждане.
По отношение на противоправното поведение на ответника М., за което се твърди, че
е довело до настъпване на вредата, следва да се разгледа дали същото отговаря на
посочените изисквания, чрез прилагане на утвърдените от медицинската наука методи и
технологии, общоустановените методи за диагностика и лечение, критерии за качество /чл.
80 ЗЗ/, медицински стандарти /чл. 6, ал.1 ЗРЗ/, добрата медицинска практика. Най-често
същото се определя като действие или бездействие, което се намира в противоречие с
утвърдените медицински правила и изисквания, като може да има и други прояви, като
например право на информирано съгласие или безопасност на лечението.
В случаите по чл. 89, ал. 1 ЗЗ, между които са хирургична интервенция и обща
анестезия на пациента, каквито са настоящите, на пациента следва да бъде предоставена
информация относно: диагнозата и характера на заболяването, целите и естеството на
лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата, за потенциалните
рискове, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и
други неудобства, вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при
прилагане на други методи на лечение или отказ от лечение / чл. 88 ЗЗ/, като той следва да
даде информирано съгласие в писмена форма. Касае се до предоставяне на информация за
упражняване от пациента на свободата на избора на лечение / чл. 88, ал. 2 ЗЗ/. Съгласно
3.3.1.5.6.1. от Наредба № 6 за утвърждаване на медицински стандарт "Пластично-
възстановителна и естетична хирургия"/в сила към датата на операцията от 13.7.2020г./, при
индикации за операция и вземане на решение за извършване на такава на пациента се
предоставя по разбираем начин писмена и устна информация за предстоящата операция, за
ползите и рисковете от нея, както и евентуални усложнения, които биха могли да настъпят,
и за съществуващите алтернативи и след като получи необходимата информация, пациентът
изразява своето писмено съгласие за извършване на операция. От там- доводите на ищцата,
че представеното информирано съгласие за операцията на 13.7.2020г. е опорочено, са
несъстоятелни – същото следва да носи подпис на пациент, за да се спази формата,
предвидена в закон, като с оглед изложеното по – горе, съвкупното наличие на подпис, и
информация, отговаряща в пълен обем на посоченото в Стандарта, води до извода на
информираност на пациента за рисковете, и желания от ответниците ефект на прехвърляне
на риска върху пациента, в случай, че операторът е спазил всички принципи на добра
7
медицинска практика. Този извод следва именно защото страните не спорят за настъпилите
усложнения, а за причините затова, както и дали рискът е бил прехвърлен на ищцата, заради
възражението на ответниците, че : първо, отварянето на раната се дължи на пушенето на
ищцата, второ, отварянето на раната се дължи и на организма на ищцата и реакцията й към
конец Викрил, трето – последвалият възпалителен процес и некроза се дължи на
поведението на ищцата, която не е спазвала лична хигиена, въпреки препоръките на лекаря
и не се е къпала в продължение на 18 дни след операцията, четвърто, не е спазвала
препоръките на доктор М. за превръзки и тяхната честота. Очертаните от съда проблеми се
предшестват от въпроса дали към м.3.2020г., когато започват консултациите на ищцата с
доктор М., до 7.2020г./първата операция/, ищцата, като страстен пушач, е била
предупредена, че тютюнопушенето води до забавяне зарастването на раните и се създават
рискове от нежелани реакции, включително получената от ищцата некроза. Възниква и
въпросът дали този фактор- страстното тютюнопушене съставлява „рисков фактор” или
фактор, който прави ищцата негодна за операция.
Свидетелят ***, асистентка на доктор М., сочи пред съда, че тя препоръчва на
пациентките да намалят цигарите до 4-5 на ден, две седмици преди операция, М. й казала,
че ще й е трудно, защото много пуши. Анестезиологът, който присъствал на операцията,
също казал на М., че много пуши и това не е добре за нея. Свидетелката сочи, че причината
за тази препоръка от нейна страна е, защото „все пак е операция и организмът трябва да се
възстанови”. На 24.6., преди първата операция, ищцата е консултирана от кардиолог, но в
рамките на амбулаторния лист не е вписано предупреждение за последиците от
тютюнопушенето, на 25.6.2020г. ищцата е консултирана от мамолог, и в рамките на
амбулаторния лист не е вписано предупреждение за пушенето, само констатация за болки в
гърдите. Представената информация от анастезиолога касае въздействието на
упойката,поради което и предупреждението, вписано в нея, да не се пуши, да не се поемат
течности или храна в деня преди операцията касаят упойката. В информираното съгласие не
е посочено изрично увеличението на риска при тютюнопушене.
Следователно, информираното съгласие, в частта му по евентуални рискове и
усложнения от бъдещата процедура, е общо – същото съдържа предупреждение към
пациента, за евентуалните рискове от всяка една процедура, подобна на извършената на
ищцата на 13.7.2020г. Никъде в информираното съгласие не е посочено, че поради
тютюнопушене е възможно раните на ищцата за зарастнат по – бавно от обичайното, както и
да се стигне до некроза. Посочено е общо предупреждение, че е възможно да се получи
некроза, но в информираното съгласие информацията не е поднесена във връзка с
тютюнопушене и като предупреждение, че усложнението може да настъпи поради пушене.
Ето защо, се налага изводът, че към 24.6. и към 25.6., ответният Медицински център, и
специалистите му, в частност, са възприемали тютюнопушенето на ищцата като евентуален
рисков фактор за операция, но не и като фактор, който прави ищцата за негодна да се
подложи на тази операция. Нещо повече, дори да са били наясно с увеличения риск при
ищцата, по делото няма ангажирани никакви доказателства, че ищцата е предупредена
8
именно за този риск – че ако продължи да пуши, налице е риск постоперативните рани да
зарастват по –бавно от обичайното, да се появи некроза. Предоперативният извод на
анестезиолога, посочен и в епикризата, е че ищцата е годна за операцията. Същото се отнася
и до предоперативния извод на кардиолога. От показанията на свидетелят *** – тя посочи
пред съда дадената на ищцата препоръка да не пуши, но не установи който и да е служител
на ответната болница да е предупредил ищцата за риска, ако пуши, какъвто е смисълът на
писменото предупреждение под формата на информирано съгласие, респективно – когато
същото е изготвено по надлежния ред, доказва, че пациентът е предупреден надлежно за
риска, както и опасността от възникването на вредоносния резултат е за негова сметка.
Никъде в информираното съгласие не е вписано твърдението на доктор М., че двата
фактора правят организма на ищцата по – рисков от обичайното, увеличават риска от
некрози, отваряне на рана. Ответникът М. не може да претендира прехвърляне на риска
върху ищцата, защото тя не се предполага да знае /тъй като не се доказа да е уведомена/ за
последиците, ако продължи да пуши. Същото се отнася и до твърдението, че
фиброкистозната тъкан в гърдата е предпоставка за усложнението – тъканта е констатирана
при предоперативния преглед от мамолог, но не са посочени никакви изводи в тази връзка,
нито препоръки. На собствено основание, в практиката на ВКС /решение № 250 от
21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ВКС, ІІІг. о. / се приема, че получаването на
информирано съгласие от пациента не освобождава лекуващия лекар от отговорност, ако се
установи наличие на негово противоправно поведение. Тоест, дори да се приеме, че ищцата
е уведомена надлежно за риска ако продължи да пуши, при установеното противоправно
поведение, лекуващият лекар не е освободен от отговорност.
Поради изложеното, не може да се обоснове извод, че ищцата е предупредена за по –
високия от обичайния риск за здравето й, каквото е изискването за пълнота на
информираното съгласие.
Изборът на вид конец е в рамките на специалността на ответника М., както и на
неговата преценка. В самия отговор на исковата молба се съдържа признание, че и при двете
операции ответникът е използвал Викрил. Само по себе си, използването на определен вид
конец не може да причини отворената рана, нито некрозата, поради което и тези доводи не
следва да се обсъждат повече.
Несъответно на твърдението на ответника М. за особеност на организма на ищцата е
последвалото поведение по обгрижване на раната. Видно от представеното извлечение от
тефтер / навярно на свидетеля ***, асистент на доктор М., която в показанията си сочи, че
М. е записана при нея 13 пъти за един месец/, в който е посочено, че след операцията, дренът
следва да се премахне на 17.7.2020, след което са планирани дни за превръзки на 31.7.2020г.,
7.8.2020г, 24.8.2020г., 31.8.2020г. ответникът М. не твърди на 31.7.2020г. сам да е
извършил смяната на превръзката. На тази дата ищцата е констатирала наличието на дупка
в лявата гърда. Медицинската сестра, която е извършила процедурата по смяна на
превръзка, е заснела дупката и е изпратила снимката на доктор М..
От този момент, в продължение на един месец, ответникът М. не е осигурил нито
9
своевременно, нито достатъчно, нито качествено медицинско обслужване на ищцата.
Очевидно, решението на 31.7.2020г. да се изчака дали раната няма да зарасне с превръзка е
било неудачно, което е иницирало процеса, завършил с некроза и премахване на
имплантите. Именно в това се изразява неправомерното поведение на ответника М. – на
първо време, знаейки, че има рисков, по думите му пациент, да планира операция на същия,
след което сам да се лиши от възможността пряко да го наблюдава, и да не осигури
заместваща качествена лекарска грижа на пациента, за който ответникът М., като
специалист, знае, че има риск, поради организма му, от „изплюване на конците”.
Нарушението от страна на лекаря е във вид на бездействие, тъй като е следвало да реагира
веднага на данните за отворена рана още на 31.7.2020г. В отговора на задача 3,5 от
експертизата, се сочи, че при наличие на дехисенция, хирургът следва да прецени
дълбочината на отворилата се рана, при повърхностно отваряне се прилагат шевове или се
прилага консервативно лечение с антисептични материали, с цел да се подпомогне
организма да затвори раната. Хирургът следва да прецени дали е налична инфекция и
рискът от такава. Вещото лице сочи, че ако съществуват данни за инфекциозен процес или
съмнения за такъв, зашиването на раната е противопоказно, докато се отстрани
мекотъканната инфекция, като доктор Л. не намира пропуски в поведението на доктор М.,
основавайки са на поставена антисептична превръзка и спазена честота на превръзките. В
тази част, СРС не кредитира извода на доктор Л., защото същият противоречи на останалите
събрани по делото доказателства. От приложените медицински документи, както и
показанията на свидетеля ***, съпруг на ищцата, е видно, че поставянето на антисептична
превръзка е започнало първо едва след връщането на доктор М. от планирания му отпуск,
тоест най – рано след 3.8./по медицинския журнал/. Изводът на доктор Л. се основава на
теорията, че антисептична превръзка се поставя на оставената отворена рана веднага, което
не е сторено от доктор М..
Към първата превръзка на 31.7.2020г., когато е установено отварянето на конците,
докторът, виждайки снимката, изпратена от сестрата, е уверил пациенката, че „няма нищо
страшно“; въпреки желанието на ищцата да го посети в Бургас за преглед, докторът е
посочил, че това е ненужно. Ищцата е изчакала следващата й определена дата за смяна на
превръзка, около двадесетина дни след операцията, на която доктор М. е извършил смяната
на превръзки с антисептични такива /донесени от свидетеля ***/, дупката се е увеличила,
ищцата е започнала да вдига температура.
Противоправното деяние на доктор М. е в две насоки – още при констатацията, че
един от етажите на операцията е отворен, докторът е следвало или лично, или изпращайки
ищцата при друг специалист по естетична хирургия, да прецени: дълбочината на раната –
ако отварянето е било повърхностно, да се зашие или да се поставят антисептични
материали, и да прецени наличието на риск от инфекция – това е добрата практика, според
изложеното от доктор Л.. Отново, според експертното заключение, хирургът следва да
прецени дълбочината на раната, възможността да се развие инфекция,. Както се посочи по –
горе, преценката се извършва от хирурга, който, спрямо степента на отваряне на раната или
10
прилага повърхностно зашиване, или третира раната с антисептични материали, а при данни
за инфекция отстранява мекотъканната инфекция. По делото се установява единствено, че
медицинската сестра е сменила превръзката на ищцата. Следователно, макар да е възможно
теоретично тази преценка да се извърши от хирурга по телефона, няма събрани никакви
доказателства ответникът – физическо лице да е разпоредил на медицинската сестра да
извърши едно от трите посочени по – горе третирания на раната. Следователно, налага се
обоснования извод, че доктор М. не е извършил адекватна преценка по изпратената му
снимка за степента на отваряне на раната, нито за евентуалната опасност от инфектиране на
същата.
По думите на свидетеля Росенов, дори след установяване, че отворът се разширява и
ищцата развива температура, доктор М. продължавал да уверява ищцата и съпругът й, че
раната ще се затвори.
Дали е било възможно да се предотврати изваждането на импланта, ако е било
реагирано по посочения начин чрез поставяне на антисептична превръзща, още към
31.7.2020г. не може да се установи дори със специални знания, дадени от вещото лице.
Именно соченото бездействие към 31.7.2020г. и при последващото сигнализиране от
страна на пацентката лишава ответникът М. от възможността да се позове на „случайно
деяние” – рискът при 20 % от пациентите / според заключението на СМЕ/, от дехисенция на
раната, и т.нар. „изплюване на конците“, поради особеностите на организма на пациента.
Излекуването на пациента / в настоящия случай - постигането на искания естетически
резултат от страна на ищцата/ не във всички случаи е възможен и задължителен резултат, но
лекарят винаги дължи надлежно поведение, отговарящо на правилата на лекарската
професия и лечебната дейност, каквото се установи, че не е предоставено на пациента.
Недоказано остана и твърдението на ответниците, за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, с неподдържане на лична хигиена – обратното се установи от
показанията на свидетеля ***, която е категорична, че ищцата е спазвала инструкциите,
дадени й както от нея, така от доктора, както и от показанията на свидетеля *** относно
личната хигиена на ищцата.
Ето защо, по отношение ответника – физическо лице, искът е доказан по основание.
По отношение на ответника – юридическо лице, липсата на регистрирани легла, за което
административно нарушение, е наложено административно наказание, само по себе си не
може да доведе по причиняване на вредоносния резултат. Ответникът –юридическо лице
отговаря гаранционно-обезпечително, като възложител на работата на прекия причинител
на увреждането, в качеството си на лице, натоварено от своя работодател-юридическо лице,
да извърши възложената му работа-оперативната интервенция, причинила вреди на ищцата,
поради което и отговорността им е солидарна.
При преценката на справедливия, според разпоредбата на чл.52 ЗЗД, размер на
обезщетението, съдът прецени следните правно релевантни обстоятелства, съобразно
указанията, дадени в т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС въз
основа на какви обстоятелства съдът преценява критериите за понятието "справедливост", а
11
именно: “такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.“
От показанията на разпитаните свидетели и приетата СМЕ се установява, че ищцата,
и след втората операция по отстраняване на имплантите, не изглежда естетически добре,
налице са към прегледа от вещото лице естетически деформации – разширени,
нормотрофични белези и сраствания в дълбочина, които, според изложеното от вещото
лице, могат да причинят и физически, не само психически дискомфорт. Вещото лице сочи
наличието на асиметрия на фона на деформираните от разширените белези гърди,
придръпване и затруднена мобилност на тъканите. Според показанията на свидетелите ***
и ***, след първоначалното отваряне на раната, ищцата започнала да се притеснява, после
изпаднала в тежко психическо състояние, плачела. . Това й състояние продължило месец –
два, като към момента на разпита на свидетелката ***, 5.6.2023г. свидетелката споделя
притесненията, изказани от ищцата, да се оперира за трети път, за да заличи следите,
притесненията й да не умре. Изпитвала физически болки и имала температура около
седмица – две след операцията, след което, около месец, не била добре / според св.***/, или
физическите болки започнали около 20- ти ден след операцията, според показанията на
св.***. Относно психическите последици от случилото се, от показанията и на двамата
посочени от СРС свидетели, е видно, че ищцата вследствие на случилото се, се влошила
психически, притеснявала се от външния си вид, споделяла на съпруга си, че не харесва
тялото си, към 13.7.2023г./разпитът на св.***/, все още е потисната и с притеснение от
тялото си. В тази част показанията на свидетелите *** и *** не противоречат с изложеното
от свидетеля ***, която сочи, че се запознала на живо с ищцата едва „десетина дни“ след
операцията. Към този момент, отварянето на раната не се установява от нито едно друго
доказателство по делото, поради което житейски обосновано е изложеното от свидетеля ***,
че ищцата била много доволна от операцията – доволството й навярно е било от самото
обстоятелство, че е пристъпила към осъществяване на мечтата си да се оперира. Затова,
съдът намери, че показанията не противоречат на изложеното от страна на другите двама
свидетели относно състоянието на ищцата вследствие на усложнението, защото всъщност
показанията на свидетелите са последователни, за различни периоди. При тези
доказателства, се налага изводът, че на ищцата за период от месец и половина е причинена
физическа болка, общо неразположение. Това състояние се е обострило към 9.2020г, когато
се наложило премахването на имплантите. Ищцата е получила общо увреждане на здравето,
състоящо се в некроза. След втората операция, ищцата отново се е наложило да премине
през оздравителния период. Следователно, физическата болка е продължила от
м.8.2020г./преди датата, на която ищцата е отишла, при констатирана вече дупка в едната
гърда, за втора превръзка след операцията, и към която вече започнала да вдига
температура, според показанията на свидетеля ***/, докъм началото на 10.2020г.
Следователно, за около три месеца, ищцата е изпитвала физическа болка.
12
За около три години /от 31.7.2020г. до 5.6.2023г./ ищцата е приживяла душевни болки
и страдания – страх, разочарование, срам, неудобство, за период от около месец и половина
– тежко душевно терзание, което постепенно е започнало да се подобрява, като към 4.2024г.,
когато е депозирано заключението на вещото лице, ищцата има неестетичен вид, изпитва и
физически дискомфорт. Последвалата операция по премахване на имплантите е довела до
неестетичния външен вид, макар да е била необходима, за запазване на живота и здравето на
ищцата. Вследствие на втората операция, ищцата има и неприятни физиологични усещания
в гърдите, по думите на вещото лице – подръпвания, понижена мобилност на тъканите.
Вследствие на втората операция, естетическият проблем на ищцата не е преодолян, налага
се извършването на нова операция за придобиване на естетичен вид на гърдите на ищцата.
Силното желание на ищцата да промени външния си вид е било известно на доктор М.,
който я е консултирал, но както се посочи по – горе, лекарят дължи полагане на всички
усилия, за да постигне желания от пациента естетичен резултат, но не и задължителното му
постигане, поради което това обстоятелство е неотносимо, въпреки че се излага от ищцата.
Невъзможно е подобряване на външния вид на ищцата по друг начин, освен чрез нова
операция.
Ето защо, СРС намира, че при определяне на справедлив размер на обезщетението,
което се дължи, за всички вреди, намира, че сумата 12500лева е справедливо обезщетение.
Според теорията на гражданското право, обезщетението за вреди вследствие на деликт, в
частност, обезщетението за неимуществени вреди, като всяка отговорност, има освен
санкционна функция – делинквентът да бъде санкциониран за противоправното си деяние;
също така – обезщетителна функция – да замести накърненото с деликта благо, а при
невъзможност същото да се замести, да достави на увреденото лице заместваща престация,
която да облекчи страданията; също така и превъзпитателен характер – да възспира и двете
страни – увреден и делинквент от последващо извършване на подобни деяния, каквито цели,
по преценка на СРС, се постигат с определения от съда размер. При определяне на
обезщетението, се преценява както икономическата обстановка в страната към момента на
увреждането, /решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение
№ 66/03.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на
паричният еквивалент на вредите. По данни на НСИ, средният брутен годишен доход на
лице през 2020г. възлиза на 6749 лева, като обезщетението следва да се определи на база
тази сума, при съобразяване на първоначалната висока интензивност на физическите и
душевни страдания за първата година, и продължаващата емоционална травма три години
след операцията.
Сумата се следва, съобразно диспозитивното начало, ведно със законната лихва от
предявяването на иска в съда.
Относно претенцията за заплащане на имуществени вреди. По делото, с уточнителна
молба, е посочен начинът на формиране на претенцията на ищцата – платената сума 6500
лева за първата операция, както и сумата от 67,50 лева за премахването на конците от
втората операция, и сумата 70 лева за консултация за пластичен хирург.
13
По делото е отделено за безспорно, че ищцата е заплатила сумата 67,50 лева / на
13.10.2020г./за премахване на конци, сумата 70 лева за консултация с пластичен хирург/ на
26.8.2020г./, различен от доктор ***, безспорно е и плащането, в брой, на сумата 6500 лева
за първата операция. Искът е основателен за сумата от общо 137,50 лева, а за сумата 6500
лева следва да се отхвърли, поради следното. По делото не е спорно, че сумата е платена от
ищцата на договорно основание, в брой, за извършената услуга. Договорът не е развален,
нито се прави възражение за неизпълнен договор, нито се прави искане за отбив от цената /
чл.265 ЗЗД/. Сумата се дължи за заплащане на цената на услугата, съгласно уговореното в
договора за медицинска услуга, сключен на 13.7.2020г., която услуга – операция е
извършена. Операцията не е извършена неправилно, според заключението на вещото лице,
СРС прие, че противоправното поведение на доктора се изразява в постоперативното му
поведение спрямо ищцата, довело до причиняването на вредите. Когато вредите са
настъпили вследствие на деликт, на основание чл.51 ЗЗД, на обезщетение подлежат всички
преки и непосредствени вреди, които са следствие на увреждането. За да се дължи връщане
на дадена по договор сума, съставляваща плащане на задължение по договор за изработка,
то следва да е налице неизпълнение на договорно задължение, както и да е налице причинна
връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. Отговорността на ответника –
физическо лице, е деликтна – нарушение на общото правило да не се вреди никому, а не
договорна. Следователно, въпреки че е възможно да се претендира обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на договорно неизпълнение, същото не е нито твърдяно,
нито доказано по делото, поради което и искът за връщане на дадената в изпълнение на
сключения договор сума, е неоснователен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, на страните се следват разноски.
Ищецът доказва и претендира разноски за държавна такса 985,50 лева и депозит за
експертиза 300 лева.
Ответната страна по молба от 15.4.2024г., съдържаща списък на разноските,
претендира заплащането на депозит за вещо лице от 300 лева, внесен на 29.3.2023г. от
страна на ответника – юридическо лице. С определение № 11279/23.3.2023г. , с което съдът
е допуснал СМЕ, е определен депозит от общо 900 лева – както е посочено, 300 лева,
вносими от ищеца, и по 300 лева, вносими от двамата ответници. Ето защо, в о.с.з. от
28.3.2024г. по изслушване на експертизата, на вещото лице се издаде РКО за 600 лева/от
внесените от ищцата и юридическото лице депозити/ и 300 лева от бюджета на СРС. Тази
сума следва да се разпредели на страните, съобразно изхода на спора, на основание чл.77
ГПК, като сумата 146,12 лева се припада на ищеца, съразмерно с неоснователната част на
иска, а сумата от 153,88 лева – на ответника М., който не е представил доказателства за
припадащата му се част от депозита. Те се изчисляват по следния начин – на ищцата,
съразмерно с неоснователната част от претенцията, на ответника М. - съобразно
основателната.
14
От сторените от ищеца разноски, съразмерно с основателната част на иска, се следва
сумата от 505,50 лева от платената държавна такса и 153,88 лева от платения депозит.
От сторените от ответниците разноски, съразмерно с неоснователната част на иска, се
следва сумата от 146,12 лева –на ответника юридическо лице, от платената сума за депозит.
При тези мотиви, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** и В. В. М. ЕГН
********** с адрес *** да заплатят солидарно на М. И. А. ЕГН ********** с адрес ***, на
основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД сумата от 12500лева обезщетение за неимуществени вреди
от медицински деликт; заедно със законната лихва от предявяване на иска 24.8.2022г.- до
плащането, сумата от 137,50 лева обезщетение за имуществени вреди – сторени разходи , от
които сумата 67,50 лева , платена на 13.10.2020г. за премахване на конци и сумата 70 лева за
консултация с пластичен хирург, платена на 26.8.2020г.;заедно със законната лихва от
предявяване на иска 24.8.2022г.- до плащането;както и сторените разноски от 659,38лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. А. ЕГН ********** с адрес ***, против *** ЕИК ***
със седалище и адрес на управление *** и В. В. М. ЕГН ********** с адрес *** иск с правно
основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД за солидарното им осъждане да й заплатят сумата 6500лева
–платено от ищцата възнаграждение по договор за медицинска услуга, сключен на
13.7.2020г., както и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата, над
уважения размер от 12500лева, до пълния предявен размер на претенцията 18000лева.
ОСЪЖДА М. И. А. ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на *** ЕИК *** със седалище
и адрес на управление *** сумата от 146,12 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, В. В. М. ЕГН ********** с адрес *** да заплати в
полза на бюджета на съда сумата от 153,88 лева от платеното възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК, М. И. А. ЕГН ********** с адрес ***, да заплати в
полза на бюджета на съда сумата от 146,12 лева от платеното възнаграждение за вещо лице
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15