Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /12.07.2019г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
трети състав
На осми юли 2019
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар:Ирина Василева
като разгледа
докладваното от съдията Милен Стойчев в.гр.д.№179 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника ”Е.Б.Е.”ЕАД-гр.Пловдив, ЕИК *********, действуващо чрез процесуалния
си представител К.Н.Н.-юрисконсулт против решение №250/18.04.2019г.,
постановено по гр.д.№1608/ 2018г. на Районен съд-Търговище, с което на
осн.чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на дружеството е установено, че ищцата Т.К.М.
*** не му дължи сума в размер на 138.80 лв., представляваща припадащата й се
1/2 част като наследник на Р. К., поч. на 04.06. 2018г., от начислена
ел.енергия за периода 18.03.2018г.-17.04.2018г. за обект в с.Рупките,
общ.Чирпан. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли
за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, евентуално-за намаляване
размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, поради
прекомерност.
С писмен отговор
по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК
процесуалният представител на въззиваемата страна-адв.А.М. *** оспорва
основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението..
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният установителен
иск по чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата 138.80 лв., представляваща
начислена ел.енергия за периода 18.03.2018г.-17.04.2018г. за обект в с.Рупките,
общ.Чирпан за припадащата й се 1/2 част като наследник на Р.К., поч. на 04.06.
2018г. е обоснован с обстоятелствата, че начисленото количество не съответствува
на действително потребеното и е отчетено от електромер, който не е подменен в
присъствието на собственика или оторизирано от него лице.
С писмен отговор в срока и
по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва иска с възражение, че електромерът
отговаря на техническите изисквания, а начисленото количество ел.енергия
съответства на действително потребеното.
След преценка на
събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
Ищцата е наследник на Р. И. К.,
поч. на г. - потребител на енергийни услуги по смисъла на §1, т.41б от ДР на ЗЕ относно имот в с.Рупките, общ.Чирпан, с клиентски №100122 2922, за който
по фактура №**********/23.04.2018г. е начислена ел.енергия за периода
18.03.2018г.-17.04.2018г. в размер на 277.66 лв.Посоченото количество е
отчетено на електромер-СТИ №*********, намиращ се на табло извън имота на
потребителя, подменен от служители на ЕРЮГ на 04.05.2018г., поради необходимост
от проверка, без да е осигурено присъствието на собственика или овластено от
него лице, нито протоколът да е съставен в присъствието на свидетели.
Съгласно
заключението на назначената по делото техническа експертиза, посоченото
количество ел.енергия от 1 468 квтч теоретично може да бъде консумирано,
но на вещото лице не са предоставени протоколи за извършените на СТИ проверки.Такава
е извършена от „Елдис“ ЕООД-гр.Димитровград едва на 28.06.2019г. след
постановяване на решението на районния съд.Наред с това, посоченото количество
ел.енергия трикратно надвишава, както консумацията и то през зимния период:18. 12.
2017-17.01.2018гг. от 601 квтч,
18.01.2018-17.02.2018г. от 526 квтч и за 18.02.2018-17.03.2018г. от 557 квтч,
така и консумацията в последващия период 18.04.2018-04.05.2018г. от 285 квтч.
Така установените
обстоятелства, наред с лишаването на потребителя на услугата от възможността
лично да се увери в показанията на двете технически устройства, както и липсата
на свидетели при подмяната-нарушение по чл.63, ал.2-3 от ОУ на договорите за пренос на ел. енергия през
електроразпределителната мрежа на ответника, обуславят извод, че доставчикът не
е доказал по несъмнен начин съответствието на реално потребената с начислената
ел. енергия за обекта, поради което имуществената отговорност на потребителя не
може да бъде ангажирана в отразения във фактурата размер и предявеният
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата е
основателен.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено в
съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено,
включая относно присъденото адвокатско възнаграждение от 300 лв., което е в
минималния размер.
Разноски от въззиваемата страна във въззивното производство не са направени
и претендирани, поради което не следва да се присъждат.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №250/18.04.2019г.,
постановено по гр.д.№1608/2018г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.