Номер 181414.08.2020 г.Град
Апелативен съд - София12-ти граждански
На 14.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно частно гражданско дело №
20201000502444 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.
С определение №9074 от 15.06.2020г., постановено по гр.д.№448/2020г., СГС е
върнал искова молба и е прекратил производството по делото.
Срещу определението е била подадена жалба от ищеца П. Б., в която се правят
оплаквания за неговата неправилност.В разпореждане на първоинстанционния съд във
връзка с отстраняване на нередовностите на исковата молба са дадени указания на ищеца,
че дължи заплащането на държавна такса от 28 163.95лв. по иска за несъществуване на
ипотечното право, съотв. 50лв. по иска за несъществуването/недействителността/ на
подновяване, вписано в имотния регистър, който е по своето естество неоценяем.Страната е
изпълнила частично указанията на съда е и внесла държавна такса по втория от исковете,
поради което са налице основанията за произнасяне от страна на съда по неговата
основателност.Следва да се съобрази обстоятелството, че с допълнителна молба от
13.03.2020г. е уточнил, че предявява първия като частичен и моли съда да определи
държавна такса само върху съдебното предявената част.Оспорват се изводите на съда, че
предявените искове могат да бъдат предявени само едновременно, тъй като действащото
процесуално право не предвижда такова задължение за ищеца.Моли съда да отмени
обжалваното определение като неправилно и постанови връщане на делото за продължаване
на следващите се процесуалния действия.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното :
Подадената жалба е в срок и е допустима.Разгледана по същество е основателна.
Съобразно ТР№6/2017г. на ОСГТК, в настоящото производство въззивния съд не е
обвързан от направените в жалбата оплаквания, тъй като „ограниченията относно обхвата на
дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в
производството по частна жалба“. Изложеното означава, че въззивната инстанзия е длъжна
да се произнесе по всички факти, обуславящи издаването на обжалвания акт, по които е
следвало да се произнесе и първоинстанционният съд.
Производството по делото е било образувано по искова молба, предявена от П.Б.
срещу „КТБ“АД/н./ за приемане на установено в отношенията на страните, че вписаната на
05.06.2019г. договорна ипотека е недействителна. Наведени са фактически твърдения за
липсата на предпоставките за едностранно подновяване на ипотеката от страна на
ипотекарния кредитор „КТБ“АД.
От горното следва, че е предявен установителен иск за недействителност на
ипотеката/не за нейното погасяване поради погасяване на обезпеченото вземане, или на
самостоятелни основания – сливане, погиване на имота и др./, който ако бъде уважен ще
послужи като основание за заличаване на вписаната ипотека.Предявеният иск е един и
оценяем, тъй като закона не е предвидил възможността да се предяви самостоятелен иск,
който да бъде с предмет съдебното установяване на опорочената процедура по подновяване
на ипотеката от кредитора.
При иск за прогласяване недействителността на договор за учредяване на ипотека,
цената на иска се определя от данъчната оценка на ипотекирания имот съобразно правилото
на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 71, ал. 2 от ГПК, тъй като предмет на делото е
валидността на договора за ипотека.Валидността на договора относно обезпеченото вземане
е извън предмета на делото, поради което неговият размер няма отношение при определяне
цената на иска/определение № 44 по ч. гр. д. № 725/2009 г. на ВКС, IV г. о./.Горното
разрешение е относимо не само към искове за установяване недействителност на договор за
ипотека, но и към всички други искове, чрез които се цели установяване несъществуването
на ипотечно право с източник договор за ипотека, независимо от съществуването на
обезпеченото с ипотеката вземане/ в този смисъл са определение № 291/22.06.2016 г. по ч.
гр. д. № 2494/2016 г. на ВКС, ГК, IV гр. о., определение № 15/16.01.2015 г. по ч. т. д. №
3456/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 301/12.07.2016 г. по ч. т. д. № 981/2016 г. на
ВКС, ТК, I т.о./.
Дадените указания на първоинстанционния съд за отстраняване нередовността на
исковата молба, които са касаели размера на определената държавна такса са неправилни,
тъй като същата не се определя от размера на обезпеченото вземане, а от актуалната
данъчната оценка на ипотекирания имот. Съдът следва да има предвид, че ипотечното право
е неделимо, поради което е недопустимо предявяването на частичен иск за установяване
недействителността на учредената ипотека.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото
върнато за продължаване на следващите се процесуални действия.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №9074 от 15.06.2020г., постановено по гр.д.№448/2020г. на
СГС.
ВРЪЩА делото на СГС за продължване на следващите се процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________