№ 1763
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100106073 по описа за 2022 година
Ищцата У. Р. П. излага в исковата молба, че на 11.13.2022г. малко след
20 ч. в гр. София, е претърпяла инцидент. Пътувала с тролейбус по линия №1
в посока от бул. „Княз Ал. Дондуков“ към ж.к. „Левски“. Тролейбусът спрял
на спирка „Моста Чавдар“, където ищцата трябвало да слезе. Вратата се
отворила и при слизането, с десния си крак ищцата се ударила в нещо твърдо.
От инерцията цялото й тяло се наклонило напред, но ищцата успяла да
отскочи и да избегне това, което спряло движението й. Паднала наляво,
отново удряйки се в нещо твърдо, подпирайки се с тежестта си на лявата си
ръка. Когато се опитала да стане, установила, че изпитва силна остра болка в
областта на лявата китка. Установила, че препятствията, в които се е ударила,
представляват бетонни колчета, монтирани в редица на тротоара в обхвата на
спирката. Същите били боядисани в тъмни тонове и без светлоотразяващо
покритие, и в тъмната част на денонощието, при слабото осветление на
спирката, били почти незабележими, т.к. се сливали с тротоара.
Ищцата била с ожулени колене и лява половина от лицето, а китката й
била видимо счупена и започвала да се подува и да боли нетърпимо.
Тролейбусът не потеглил, много от пътниците слезли и я наобиколили,
помогнали й да стане. Водачът извикал „Бърза помощ“ и споделил на ищцата,
че такива инциденти се случват често, т.к. за водачите е невъзможно да
спират така, че всички врати на тролейбусите да са съобразени с разстоянията
между колчетата и по този начин да осигуряват свободни пространства за
безопасно придвижване на пътниците. Двойка съпрузи останала с ищцата да
изчака линейката, която я откарала в УМБАЛ „Царица Йоанна – Исул“,
където постъпила в спешното отделение в 22:13 ч. Установено било счупване
1
на лявата й ръка в областта на долния край на лъчевата кост и била поставена
гипсова имобилизация.
Претърпените неимуществени вреди под формата на болки и страдания
ищцата оценява на 50 000 лв. В резултат на инцидента тя претъпяла и
имуществени вреди на стойност 65,30 лв. - разходи за лечение. Счита, че
полагането на грижа за състоянието на тротоара и намиращите се върху него
съоръжения във вид, съответен на предназначението му за безопасно
придвижване на пешеходци, е задължение на Столична община, като
собственик на общинския път, част от който е процесният тротоар, върху
който е изградена съответната спирка на градския транспорт. Счита, че
монтирането на въпросните колчета в обхвата на спирката е недопустимо.
Именно те, ведно с недостатъчната осветеност, са довели до вредоносния
резултат. Ето защо, предявява искове за осъждането на ответника да й заплати
следните суми: 50 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени
вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на
увреждането; 65, 30 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Ответникът в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, оспорва същата. Оспорва сочните от ищцата причини и механизъм
на настъпването на увреждането. Поддържа, че Столична община не е
отговорна за вредите на ищцата, защото е изпълнила задълженията си във
връзка с осветлението на процесния тротоар, a описаните в исковата молба
колчета не са антипаркинг съоръжения, а имат за цел да предотвратяват
навлизането на МПС от платното за движение на тротоара при евентуални
катастрофи, като по този начин предпазват живота и здравето на чакащите на
спирката пътници. Монтирането им на спирки като процесната – на мостово
съоръжение, с тесен тротоар, не само не е недопустимо, а е задължително.
Счита, че с това е изпълнила задълженията си като собственик да съблюдава
и поддържа пътната мрежа – общинска собственост, с цел осигуряване
безопасно придвижване на всички участници в движението. Оспорва
усложненията при ищцата да са в причинна връзка с настъпилия инцидент,
като сочи за основна причина установената при нея остеопороза или
проведеното неправилно лечение на счупването. Евентуално, претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер. Оспорва
имуществените вреди по вид и размер. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която не е положила
дължимата грижа към собствената си безопасност, като не е проявила
нужното внимание при движението си.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване механизма на процесното увреждане по делото е
2
проведен разпит на свидетелката С.М.Ч.. При разпита в открито съдебно
заседание свидетелката заявява, че не е познавала ищцата преди процесния
инцидент. Не процесната дата през м. март, около 8-9 часа вечерта
свидетелката пътувала към кв. „Хаджи Димитър“ с тролейбус и слязла на
спирката на моста „Чавдар“. В същия момент, от съседната врата на
тролейбуса слизала една жена /ищцата/, която се спънала и паднала, т.к. на
спирката имало монтирани колчета, които не са боядисани и не се виждат при
по-слабото осветление в тъмната част на денонощието. Ищцата се спънала в
едно от колчетата, а при падането се ударила в съседно разположеното колче.
Свидетелката и съпругът й се притекли незабавно на помощ. Слязъл и
водачът на тролейбуса. Казал, че е опасно, защото тези колчета не са
боядисани и нямат светлоотразители. Изправили жената, измили лицето й с
вода. Свидетелката превързала ръката й с шал. Водачът се обадил на бърза
помощ, след което продължил по маршрута си, а свидетелката и съпругът й
останали с ищцата да изчакат линейката.
Свидетелката сочи, че тролейбусът е спрял на обичайното място, където
винаги спират тролейбусите – на спирката. На същата са монтирани
въпросните колчета, които не са боядисани и са в цвят, сходен с настилката и
когато човек слезе, е трудно да ги види, за да ги избегне, особено нощем,
защото спирката е осветена, но въпреки осветлението, колчетата са трудно
различими нощно време. Тролеят спрял на около 50-60 см. от тях. Ищцата
паднала с главата напред и свидетелката е възприела падането й, т.к. в същия
момент слизала от съседната врата. Мисли, че ищцата е носела дамска чанта,
от която изпаднал телефон, самата чанта също била на земята. Помогнала й
да си събере вещите. Докато чакали линейка, ръката й започнала да се подува.
По делото е проведен разпит и на свидетеля М.М.Г. – водачът на
процесния тролейбус, служител на ответника от около година и половина.
Спомня си за инцидента, случил се вечерта, свидетелят управлявал тролейбус
№1 в посока Пета градска болница. След установяването на тролейбуса на
спирката на моста „Чавдар“, свидетелят отключил разрешението на вратите,
за да се отворят, възприел ищцата, която се канела да слиза, както и в ръката
й телефон със светещ дисплей, като не може да потвърди дали по време на
слизането ищцата е използвала телефона или не. Водачът погледнал в лявото
си огледало за обратно виждане, преди да потегли, като в този момент чул
гласове. Погледнал в дясното си огледало и видял ищцата паднала, самото
3
падане не е възприел. Не си спомня да е казвал на ищцата, че такива
инциденти се случват често и с други пътници. Заявява, че за година и
половина, откакто е на работа в Столичен електротранспорт, на друг такъв
инцидент не е ставал свидетел, нито е чувал за подобен.
Тролейбусът бил с равен под, а не със стъпала. Когато се отвори
вратата, директно се излиза. На спирката имало монтирани съоръжения -
метални конуси с височина около 40 см. от земята, на около 15 см. от
бордюра, по продължението на цялата спирка, които имат за цел да
предпазват от инциденти. Според свидетеля са боядисани в черно, но се
забелязват нощно време, защото спирките са осветени. Би трябвало да имат
светлоотразители, но не може да потвърди със сигурност дали монтираните
на процесната спирка имат такива, т.к. не е обърнал внимание. На спирката
тролейбусът е спрял на около една педя разстояние – около 20-25 см. от
бордюра. След като видял, че има паднала жена, водачът веднага се обадил на
Центъра за градска мобилност, те изпратили линейка. Изчакал около десетина
минути, след което му се обадили, че може да тръгва и че линейката е на път.
От приетите по делото медицински документи и заключението на
изслушаната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Б. Б. се
установява, че при процесния инцидент ищцата е получила фрактура на
лявата лъчева кост в долната й част. Фрактурата се получава вследствие на
внезапно нанесен удар в областта на дланта при падане, когато пешеходецът
се стреми да си подсигури опора при падането. Силният удар в областта на
дланта води до фрактура на лъчевата кост в областта на китковата става.
По своят медико-биологичен характер получената фрактура на лявата
лъчева кост е причинила на У. П. „трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок по-дъльг от 30 дни " (в случая до 3 месеца).
Спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в
УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ – гр. София. По спешност и под локална
анестезия счупената лъчева кост е била наместена и гипсирана. След оказана
медицинска помощ, пострадалата е била освободена от болницата като
лечението й е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи. На
15.04.2022г. гипсовата имобилизация е била отстранена и ищцата е започнала
амбулаторно начална рехабилитация. На 20.04.2022г. при ищцата е била
4
установена „локална остеопороза на Зудек “ в зоната на фрактурата – локална,
посттравматична остеопороза, причинена от счупването на костта и
продължителното обездвижване на китковата става. Няма данни при ищцата
за генерализирана форма на остеопороза. Остеопорозата на Зудек не е
изолирано заболяване, а представлява едно посттравматично усложнение на
фрактурата. Назначено е било назначено медикаментозно лечение. На
12.05.2022г. при ищцата е установен остатъчен оток, зачервяване, болезни
движения на китковата става и остеопороза на Зудек, за които отново е
назначена медикаментозна терапия. Процесната фрактура на ишцата У. П. е
зараснала за срок до 40 дни, а с проведения лечебен възстановителен период
общо оздравителният процес е приключил за срок от 3 месеца.
По време на тримесечния лечебен и възстановителен период, ищцата е
търпяла болки и страдания с различна интензивност. Най - интензивни
болките са били през първите 2-3 седмици, непосредствено след злополуката
и около 2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация. Извън
посочените периоди, болките при ищцата са били само периодично явяващи
се в зоната на фрактурата особено при студено и влажно време, което е
налагало през тези периоди тя да използва повече седативни и обезболяващи
средства.
Към датата на изготвяне на заключението движенията на лявата киткова
става при ищцата вече са почти нормализирани, но при екстензия на ръката
(разгъване назад), движението все още е в намален обем с около 10 градуса.
Вещото лице обаче сочи, че с времето и това ограничение ще изчезне. От
процесното счупване не са останали някакви други негативни последици или
усложнения за пострадалата.
Разходите на ищцата, за които по делото са представени документи в
общ размер на 65,30 лв. съвпадат с периода, когато тя е провела лечението на
процесното счупване и са били задължителни за правилното и навременното
му провеждане.
Като обсъди заключението на СМЕ и показанията на разпитаните
свидетели заедно и поотделно, съдът намира за установено по делото от
фактическа страна, че на процесната дата – 11.03.2022г., около 21 часа,
ищцата е слизала от тролейбус, спрял на спирката на моста „Чавдар“ в гр.
София, спънала се е в едно от монтираните на тротоара съоръжения с тъмен
5
цвят, при падането се е подпряла на лявата си ръка, което на свой ред е довело
до описаното подробно в заключението на СМЕ счупване на лявата лъчева
кост в долната й част.
За установяване вида и характера на процесните съоръжения по делото е
изслушано заключението на съдебно-техническа експертиза на вещото лице
инж. А. Р.. От заключението се установява, че процесната спирка №1102 се
намира на моста „Чавдар“ в гр. София.
След направените замервания по време на извършения от вещото лице
оглед се установява, че дължината на спирката е 27 м., считано от
комбиниран пътен знак Д23 и Д24 до спирковия знак, а ширината й е около
2,72 м., а от края на стоманената предпазна ограда завършваща с елемент
„рибена опашка“ до спирковия знак разстоянието е 22 м. Тези размери
отговарят на изискванията за дължина (20 м.) и ширина (мин. 1,50м.) на
единична спирка на масов градски транспорт съгласно чл.32 от Наредбата за
организация на движението на територията на Столична община. В обхвата на
спирката се намират метални стълбчета с цилиндрична форма - 8 (осем) броя,
разположени през 1,80 м. едно от друго по посока на движение на тролейбуса
и на 0,35 см. от външния ръб на бордюра. Наблюдава се непосредствено
преди спирковия знак и една метална планка от основа на метално стълбче -
антипаркинг, но самото стълбче липсва - то е отчупено. Стълбчетата са
височина 50 см. и дебелина около 15,6 см.
Според вещото лице процесните стълбчета представляват антипаркинг
съоръжения, които към датата на огледа са корозирали и светлоотразителното
покритие върху тях липсва, с изключение на един стълб върху който е
останало пренебрежимо и почти незабележимо парче светлоотразително
фолио, негодно да изпълнява своята функция.
Вещото лице е посочило, че към момента не съществуват приложими
технически правила и норми на национално ниво, регламентиращи дали в
обхвата на спирки за обществен транспорт и в частност процесната
тролейбусна спирка, е разрешено или забранено да се монтират
антипаркингови елементи или друг вид непреместваеми обекти (бетонови
колчета), монтирани на тротоара. В действащите към датата на изготвянето на
СТЕ, в базата от закони, норми и правилници, касаещи планирането,
проектирането и изграждането на пътища, улици и прилежащите им
6
елементи, както и организацията на движението по тях, не се третират
въпроси, касаещи конкретни изискванията за видовете антипаркингови
елементи, начина на тяхното изграждане, монтаж и местоположение и пр.
Същевременно, конкретно за гр. София е приета Наредба на Столичен
общински съвет за организация на движението на територията на Столична
община, в която съгласно чл.20.(1) е предвидено: „За предотвратяване на
неправилното пресичане на улиците от пешеходците, за ограничаване на
достъпа на ППС до пешеходните пространства и за обезопасяване и
насочване на пешеходното движение, върху тротоарите или разделителните
ивици на улиците могат да се поставят предпазни ограждения (верижен или
тръбно-решетъчен парапет), като основните видове и размери са посочени в
приложение № 5, антипаркингови елементи или бетонови саксии.".
Изискванията за антипаркинговите елементи като местоположение,
разстояние между тях, маркировка, сигнализация и пр. в конкретния случай се
определят от проекта за ОБЕКТ: „Ремонт на бул. Вл. Вазов от моста „ Чавдар
“ до бул. Ботевградско шосе и на бул. Ботевградско шосе от ул. Летоструй до
СОП със съдържание: Постоянна организация на движението“ (приложен към
заключението). Предвид на това, че спирките са пешеходни пространства, то
с оглед на ограничаване на достъпа на ППС до тях, вещото лице дава
заключение, че е допустимо да се монтират антипаркингови елементи.
Изискванията за тях като местоположение, разстояние между тях,
маркировка, сигнализация и др. следва да се определят конкретно за всеки
отделен случай и да са отразени в проекта за ремонтирания участък,
включващ и всяка спирка, попадаща в него.
В конкретния случай, съгласно чертеж от проекта за обект „Ремонт на
бул. Вл. Вазов от моста „ Чавдар “ до бул. Ботевградско шосе и на бул.
Ботевградско шосе от ул. Летоструй до СОП със съдържание: Постоянна
организация на движението“, на процесната спирката е предвиден монтаж на
стълб - антипаркинг ф 159 през 1,50 м. На чертежа са отразени 9 бр.
стълбчета. След проучване на пазара, вещото лице е установило, че такива се
произвеждат и предлагат от специализирани в тази област фирми.
Обикновено стълбчетата са в черен цвят, опасани в горната половина с две
ленти светлоотразително фолио - бяло или жълто.
В конкретният случай, процесните съоръжения изпълняват функциите
7
на част от система за пътна безопасност за задържане на МПС в границите на
пътното платно по няколко начина: визуално - направлява движението на
МПС; физически - в случай на опит за навлизане на МПС в спирката
функцията на стълбчето е да го спре и да предпази пешеходците от инцидент.
Може да се допусне, че стълбчетата биха могли да изпълняват и функцията на
антипаркинг система, в случай, че водач на МПС реши да паркира върху
тротоара в обхвата на спирката, но основното предназначение в случая е част
от система за пътна безопасност за задържане на МПС в границите на
пътното платно.
След като се е запознало подробно с цялата документацията във връзка
с изграждането на спирката и ремонта на пътния участък, както и с
въведената организация на движението, вещото лице отговаря, че няма
отделен проект за поставянето на процесните колчета и не е необходим такъв,
защото това е отразено е съответните част на проекта за ремонт на моста
„Чавдар“. Строежът на процесната спирка с всички нейни елементи е законен
и отговаря на одобрените строителни проекти. Въведената организация на
движението е съобразена е с одобрените проекти и с нормативните
изисквания.
По делото е изслушано и заключението на СТЕ, изготвено от вещо лице
М. Б., касателно уличното осветление на процесната спирка. Вещото лице е
извършило оглед на процесната спирка с №:1102 в светлата и тъмната част на
денонощието, както и замерване на осветеността на спирката в тъмната част
на денонощието. От заключението се установява, че уличното осветление на
„спирка Чавдар“ е изпълнено със стоманотръбни стълбове с осветително
тяло/осветители/ модел REMO-2R, с НЛВН с мощност 250W, монтирано на
височина 11,3м. на рогатка със светлинен поток 25 000 lm. Спирката е
осветена в тъмната част на денонощието и отговаря на клас „С“ от БДС EN
13201-2:2016г. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице
пояснява, че спирката е достатъчно осветена, осветлението отговаря на
техническите изисквания и на стандартите, но потвърждава, че процесните
колчета са в тъмен цвят и без поставени светлоотразителни чертички или
лентички.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по
делото е проведен разпит на свидетелката Ю.С.. Същата заявява, че познава
8
ищцата от 40 години. За инцидента научила от самата нея по телефона. На
12.03.2022г. свидетелката се обадила на ищцата, защото трябвало да пътуват
за Пловдив, но тя плачейки обяснила, че е паднала и си е счупила ръката.
Била с поставен гипс, оплаквала се от много силни болки през нощта, които й
пречели да спи. Имала затруднения в обслужването през този период.
Случилото се попречило и на работата й като дистрибутор на вина, защото
била свързана с носене на мостри, което със счупената ръка ищцата не
можела да прави. Това продължило 5-6 месеца. По същото време и съпругът й
бил опериран и не можел да ходи. Дъщеря им идвала да помага от време на
време.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, които са непосредствени,
последователни и се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на
безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от
фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена
работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по
повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между
противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
Ответникът Столична община, в качеството си на юридическо лице (чл.
14 ЗМСМА) е правен субект, на когото е възложено по силата на закона - чл.
30, ал. 4 и, ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата, задължението да осъществява
чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в
изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии, сигнализиране за препятствията по
тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във
възможно най- кратък срок, а съгласно чл 48, ал. 1, т. 2 б. "б. " от
ППЗП организирането на дейностите по поддържане на тротоарите,
9
подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната)
за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания, е на съответната община.
Тротоарът, на който е станал инцидента, е общинска собственост и
съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и според цитираната нормативна уредба (чл. 30,
ал. 4 от ЗП), задължението за поддържането му, вкл. и на монтираните върху
същия съоръжения, които също са собственост общината, доколкото нито се
твърди, нито се доказва обратното, както и сигнализирането за препятствия
по тротоара и отстраняването на неизправностите по тях, е именно в нейна
тежест. Следователно, ответникът има задължение да осигурява поддръжката
на тротоарите и монтираните върху тях препятствия против качване, спиране
и паркиране на автомобили във вид, съответен на предназначението им и при
съблюдаване на изискванията за безопасност, като при наличие на
неизправност, е длъжен да вземе мерки за сигнализация до отстраняването й.
Негово е и задължението да се грижи за поддръжката и експлоатацията на
публичното осветление в границите на урбанизираните територии. Тези свои
задължения СО изпълнява чрез свои служители или чрез трети лица.
Като обсъди всички приети по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, съдът намира, че ответникът не е действал противоправно, като е
извършил монтаж на процесните съоръжения по продължението на тротоара в
района на спирката на градския транспорт. Цитираната от ищеца норма на
чл.51 от Наредбата за организацията на движението на територията на
Столична община, която забранява нерегламентираното поставяне и/или
разполагане върху улици, площади и тротоари общинска собственост на
всякакви подвижни, неподвижни и други прегради, знаци, табели,
съоръжения и други подобни, които затрудняват и/или препятстват
преминаването, спирането, престоя и/или паркирането на ППС и/или
пешеходци, е изцяло неприложима в случая, доколкото монтажът на
процесните колчета не е извършен нерегламентирано, а в рамките на
изпълнението на проект „Ремонт на бул. Вл. Вазов от моста „ Чавдар “ до бул.
Ботевградско шосе и на бул. Ботевградско шосе от ул. Летоструй до СОП със
съдържание: Постоянна организация на движението“, като от заключението
на СТЕ се установява, че строежът на процесната спирка с всички нейни
елементи е законен и отговаря на одобрените строителни проекти. Въведената
10
организация на движението е съобразена с одобрените проекти и с
нормативните изисквания. Съдът кредитира заключението на СТЕ на вещото
лице инж. Р. изцяло, като намира, че същото компетентно и обосновано
отговаря на поставените въпроси, при което у съда не възниква никакво
съмнение за неговата правилност. Ето защо съдът приема не само, че
поведението на ответника по монтиране на процесните съоръжения не е
противоправно, но същото следва да се оцени и като полезно от гледна точка
обществения интерес, предвид функцията на стълбчетата да възпират
навлизането на МПС на спирката, като по този начин играят съществена роля
в осигуряването на безопасността на хората, намиращи се там.
По изложените по-горе съображения съдът кредитира и заключението
на СТЕ – улично осветление и приема, че по делото остана недоказано при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е допуснал
противоправно бездействие, като не е положил грижи за наличието на
достатъчна осветеност на процесната спирка в тъмната част на денонощието.
Следва да се приеме за категорично установено обаче, че натоварените
от ответника лица не са извършили необходимите действия за съблюдаване
на изискванията за безопасност, като при наличие на неизправност у
процесните съоръжения, да вземат незабавни мерки тяхното отстраняване или
за съответната сигнализация до отстраняването й. Всички доказателства по
делото, без изключение, сочат на извода, че металните стълбчета са тъмни на
цвят, без каквито и да било светлоотразителни елементи, като от
заключението на СТЕ на в.л. Р., в което е посочено, че по едно от стълбчетата
има останки от светлоотразителни ленти, може да се съди за това, че такива
ленти е имало по част или по всички от стълбчетата, но същите са отпаднали
впоследствие по неустановени причини /под действието на природни явления
или по друг начин/. Стълбчетата са корозирали, едно от тях дори липсва.
Ето защо, съдът намира, че натоварените лица не са извършили
необходимите действия за поддръжка на съоръженията в състояние, годно за
безопасно придвижване и от това тяхно бездействие са настъпили доказаните,
съобразно приетото по-горе, неимуществени вреди в правната сфера на
ищцата. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че причината за уврежданията на ищцата е падането й при слизане от
тролейбуса след спъване в едно от посочените стълбчета, което е било трудно
11
забележимо в тъмната част на денонощието, въпреки наличието на работещо
улично осветление, именно поради липсата на каквото и да било
светлоотразяване чрез отделни елементи /напр. светлоотразителни ленти/ или
цялостно боядисване на съоръжението с боя със светлоотразителни частици.
Последното, според настоящия съдебен състав, не би представлявало никакво
затруднение за общината и е необходимо с оглед изпълнение на посочените
по-горе нейни задължения като стопанин на общинските тротоари и спирки
да осигури безопасното им ползване от гражданите. При наличието на
необозначени препятствия за движението на слизащите от тролейбусите
пътници по протежението на цялата спирка и липса на твърдения, съответно и
доказателства, тази опасност да е била обозначена от стопанисващия тротоара
- с цел гражданите да проявяват повишено внимание - очакването, че
последните по презумпция трябва да проявяват специално внимание при
слизането си от превозното средство и навлизането на тротоара, е
необосновано. Няма данни ищцата да е осъществила слизането си от
тролейбуса по необичаен за ежедневието начин, няма и причина да се очаква
заострено внимание от нейна страна при липса на положено каквото и да
било усилие от страна на ответника да обозначи визуално местоположението
на монтираните препятствия по начин, гарантиращ тяхното възприемане
нощно време от гражданите при полагане на обичайната житейска
предпазливост при придвижване.
Предвид изложеното, съдът намира, че са осъществени всички елементи
от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, което налага ангажиране на
обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на
ответната община към ищцата. Установяването на вината на конкретни
длъжностни лица не е необходимо.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД при съобразяване с вида на
увреждането, установено по-горе, съгласно заключението на СМЕ; силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията – особено
интензивни за около 2-3 седмици непосредствено след инцидента и за същия
период по време на рехабилитацията; продължителността на лечебния и
възстановителен период – три месеца, от които около месец с поставена
гипсова имобилизация; възрастта на пострадалата от 60 години; настъпилото
към момента възстановяване от травматичните увреждания и почти пълно
12
нормализиране обема на движение на китката; благоприятната прогноза на
вещото лице по СМЕ за изчезване в бъдеще на остатъчното ограничение от
10 градуса при екстензия на ръката назад, както и обстоятелството, че
лечението на ищцата е било консервативно, а не оперативно, и съобразен със
социално-икономическите условия към момента на инцидента и към
настоящия момент, възлиза на 15 000 лв. Предявеният иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД за неимуществени вреди е основателен за тази сума,
като достатъчна да компенсира причинените от увреждането болки и
страдания.
Установи се по делото, че в пряка причинна връзка с причиненото
увреждане ищцата е направила и разходи за лечение в общ размер 65,30 лева.
Следователно, претенцията за имуществени вреди, представляващи разходи
за лечение, е основателна за целия предявен размер.
Възражението на ответника за съпричиняване е изцяло неоснователно и
недоказано. По делото не се установява ищцата да не е положила дължимата
грижа за собственото си здраве, с което обективно да е допринесла за
настъпването на увреждането. От показанията на свидетеля Г. се установява,
че същият е възприел ищцата, непосредствено преди слизането й, както и в
ръката й телефон със светещ дисплей, като свидетелят заявява, че не може да
потвърди дали по време на слизането ищцата е използвала телефона или не.
Ето защо не може да се приеме за установено, че ищцата е била разсеяна и е
гледала в телефона си към момента на слизането, поради което не е
забелязала препятствието.
По разноските:
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно с уважената част от исковете и представения списък по
чл.80 от ГПК, а именно 105,32 лв.
На осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокатско дружество
„Д., А. и с.“ следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
733,02 лв.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски
в размер на 1 278,70 лв.
13
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
СГС и сумата от 926,54 лв. – разноски по делото, съразмерно с уважената част
от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ **** с адрес гр. София, ул.
„Московска“ №33, представлявана от кмета Йорданка Фандъкова, да заплати
на У. Р. П., ЕГН ********** от гр. София, ул. **** следните суми:
- сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждане на
здравето, настъпило на 11.03.2022г. в гр. София, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 15 000 лв. до пълния предявен размер от 50
000 лв.;
- сумата от 65.30 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от същото събитие – разходи за лечение;
- сумата от 105,32 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ **** с адрес гр. София, ул.
„Московска“ №33, представлявана от кмета Йорданка Фандъкова, да заплати
на Адвокатско дружество „Д., А. и с.“, БУЛСТАТ *********, сумата от 733,
02 лв. – адв. възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по
делото.
ОСЪЖДА У. Р. П., ЕГН ********** от гр. София, ул. **** да
заплати на Столична община, БУЛСТАТ **** сумата от 1 278,70 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ **** с адрес гр. София, ул.
„Московска“ №33, представлявана от кмета Йорданка Фандъкова, да заплати
по сметка на Софийски градски съд сумата от 926, 54 лв.- разноски по делото
14
на осн. чл.78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15