РЕШЕНИЕ
№ 7322
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110138508 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „........“ ООД против „Т..........” ЕАД, с която е
предявен иск за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на
1250 лв., предявен като частичен от иск с общ размер 15 000 лв., с правно основание
чл. 137, ал.2 от ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца посочената сума, с
която се е обогатил неоснователно, ползвайки в периода от 24.06.2020 г. до 24.06.2022
г., без основание, собствения на ищеца присъединителен топлопровод и абонатна
станция, чрез които да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване жилищна сграда- етажна собственост, находяща се на адрес в
гр. София, УПИ ...., кв.2, местност НПЯ Червена звезда.
В открито съдебно заседание на 11.04.2023 г., съдът е допуснал на основание чл.
214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск, чрез увеличение на размера му от 1250
лева на 4506.48 лева, като същият се счита предявен за сумата 4506.48 лева, като
частичен от иск с общ размер 15 000 лева.
В исковата молба ищецът „............“ ООД твърди, че по силата на сключен с
ответника предварителен договор № 612/08.10.2007 г., се е задължил да изгради за
собствена сметка присъединителен топлопровод и абонатна станция, чрез които да
бъде захранена с топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване
жилищна сграда- етажна собственост, находяща се на адрес в гр. София, УПИ ...., кв.2,
местност НПЯ Червена звезда. Сочи, че с договора било уговорено собственик на
съоръжението до подписване на договор за присъединяване да бъде ищецът, а
ответникът поел задължението да го изкупи при условията на чл. 137, ал. 2 и 3 ЗЕ.
Твърди, че процесното съоръжение е било изградено след предварително проучване от
страна на ответника с № 278/10.05.2005 г. и впоследствие към съоръжението били
присъединени етажните собственици от сградата. Посочва, че считано от 11.12.2007 г.,
1
владението върху процесното съоръжение е било предадено на ответното дружество,
което от своя страна е открило абонатни номера на етажните собственици за заплащане
на доставяната топлинна енергия. Поддържа, че въпреки многократни покани
ответното дружество нито заплащал цена за ползването му, нито приемал
предложенията за сключване на окончателен договор по реда на чл. 138 ЗЕ. При тези
твърдения претендира осъждане на ответника за посочената по-горе сума. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Т..........” ЕАД, в който оспорва ищецът да е изградил процесната абонатна станция.
Твърди, че ищецът не е представил документите изискуеми съгласно чл.31, ал.3 от
Наредба за топлоснабдяването.Оспорва да е налице отказ на ответника необосновано
да откаже изкупуване на процесното съоражение. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на претенцията.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 137, ал.2 от ЗЕ.
В тежест на ищеца по този иск е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните юридически факти: 1) изграждане на следните съоръжения:
присъединителен тръбопровод, съоръжения към него и абонатна станция, свързани с
доставянето на топлинна енергия за битови нужди; 2) съгласуване с ответника относно
изграждането на съоръженията; 3) ползване на съоръженията от ответника. По
направеното възражение за злоупотреба с право в тежест на ответника е да докаже, че
ищецът упражнява правата си в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2
от Закона за задълженията и договорите - ЗЗД) или накърнявайки правата или
законните интереси на ответника предвид чл. 57, ал. 2 от Конституцията.
По делото не е спорно и се установява от представените доказателства, че между
страните е сключен предварителен договор №612/08.10.2007 г., в изпълнение на който
ищцовото дружество е изградило за собствена сметка присъединителен топлопровод и
абонатна станция за жилищна сграда - етажна собственост, находяща се в гр. София,
УПИ ...., кв.2, местност НПЯ Червена звезда. (л. 7 от делото). По силата на сключения
договор ищецът е поел задължението да изгради процесните съоръжения, с подробно
описани характеристики в чл. 2, ал. 2 от договора в шестмесечен срок от влизането на
договора в сила съгласно изискванията на Закона за устройството на територията (ЗУТ)
и на Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България
(обн, ДВ, бр. 72 от 2003 г.). Ответникът се е задължил правата на собственост върху
изградените съоръжения да му бъде прехвърлена от ищеца при условията на чл. 137,
ал. 2 ЗЕ с договора за присъединяване – чл. 23. Страните са декларирали, че до
прехвърлянето на собствеността на съоръжението ищецът е техен собственик.
По делото не е спорно, а и от представеното разрешение за ползване № ДК-07-
190 от 11.12.2007 г. на началника на СТОЛИЧНА РДНСК се установява, че към
11.12.2007 г. процесните съоръжения са били изградени и въведени в експлоатация по
надлежния ред, с което ищецът е изпълнил задължението си по договора. По делото не
е спорно, че процесните съоражения са предадени във владение на ответното
топлофикационно дружество, което е открило абонатни номера за заплащане на
доставяната топлинна енергия и ги ползва. От друга страна, по делото липсват данни
ответникът да е изпълнил своето задължение да му бъдат прехвърлени правата на
собственост върху процесните съоръжения.
2
Ответникът не е оспорил твърдението на ищеца, че ползва процесните
съоръжения от момента на издаване на разрешението за ползване – 11.12.2007 г.
Представено е влязло в сила Решение по гр. дело № 74777/2017 г. по описа на
СРС, 168 състав, по предявен иск с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ между същите
страни и същото съоръжение, но за друг период – 20.10.2012 г. – 20.10.2017 г.,
потвърдено с влязло в сила Решение от 03.01.2020 г. на СГС, II – Б въззивен състав.
Съгласно чл. 137, ал. 1 Закона за енергетиката при присъединяване на
потребители на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод,
съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното
предприятие и са негова собственост, а по силата на ал. 2 от същата разпоредба в
случай, че изграждането на съоръженията се извършва от потребителите след
съгласуване с топлопреносното предприятие, топлопреносното предприятие заплаща
цена за ползване на съоръженията, изградени от потребителите. Съгласно чл. 23 от
предварителния договор за присъединяване, топлофикационното дружество се
задължава да придобие правата на собственост върху изградените съоръжения, които
да му бъдат прехвърлени от потребителя при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ, като
до прехвърлянето на собствеността, потребителят остава собственик на тези
съоръжения.
Видно от доказателствата по делото в случая процесното съоръжение е
изградено от ищцовото дружество, въведено е в експлоатация, ползва се от ответника
през процесния период, но собствеността върху същото не му е прехвърлена, въпреки
наличието на законово задължение за това. В тези случаи, за периода до изкупуване на
съоръженията, последното дължи на потребителя, изградил съоръженията за своя
сметка, цена за ползването им. Следователно предявения иск е доказан по основание.
В чл. 23 и чл. 24 от сключения между страните договор за присъединяване на
потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди се съдържа изрично
извънсъдебно признание от страна на ответника, че ищецът е собственик на
изградените съоръжения до момента на изкупуването им от ответника. Твърденията на
ответника, че ищецът не е собственик на съоражението не са подкрепени от
доказателства. В тази насока е и представеният Протокол СМР / акт-обр.19/ за
установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР от 20.10.2007 г.,
като от приложените писмени доказателства се установява, че процесното съоражение
е изграждано паралелно с това, находящо се на адрес: УПИ XXII – 1417 и всички
документи се отнасят и за двата имота.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е
осигурил необходимите документи за сключване на окончателния договор за
прехвърляне на собствеността върху изграденото съоръжение. Действително тези
документи са неразделна част от договора за присъединяване, но дали това условие е
изпълнено или не, има значение за сключването на договора за присъединяване, но не
и за придобиването на собствеността върху топлопровода и абонатната станция, което
съобразно уговореното от страните в чл. 23 от сключения между тях Договор от
08.10.2007 г. за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови
нужди, следва да стане с отделен договор, възможността за сключването на който не е
обвързана от описаните документи като не може да бъде направен извод за
недобросъвестно поведение на ищцовото дружество. Неоснователно е и възражението
на ответника, че причина да не се сключи договор за прехвърляне собствеността върху
съоръженията е ненадлежното окомплектоване на необходимите документи от ищеца.
По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е изисквал от ищеца
3
представяне на допълнителни документи, които същият не е представил. Приетите
писмени доказателства и заключението на съдебно - техническата експертиза
установяват изграждането на енергийното съоръжение след съгласуване с ответника и
в изпълнение на сключения от 08.10.2007 г. договор, като изграждането му е
извършено при наличието на всички технически и нормативни изисквания. Също така
процесното съоръжение е въведено в експлоатация. Твърдяното неправомерно
поведение от страна на ищеца не се доказа по делото. От ангажираните доказателства
се установи, че той е изпълнил точно задълженията си по сключения между страните
предварителен договор. Също така изграденото съоръжение отговаря на изискванията
и проектните книжа, каквато констатация се съдържа и в неоспореното заключение на
съдебно-техническата експертиза.
Ответникът се позовава на разпоредбата на § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ (нова - ДВ,
бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г.). Същата намира приложение за исковия
период, доколкото до влизането й в сила не е изрично предвидено обратно действие,
съгласно изискването на чл. 14, ал. 1 ЗНА. Ето защо посочената правна норма
регулира отношенията между страните след влизане в сила на разглежданото
изменение на ЗЕ до 31.12.2018 г. В § 4, ал. 4а ПЗР на ЗЕ ДВ бр. 38/2018 г. е
регламентирано, че в случай че сделката по изкупуване не е осъществена или няма
обоснован отказ по ал. 4, енергийното предприятие в срок три месеца след покана от
страна на собствениците по ал. 1 е длъжно да плаща наем по методика, определена от
комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението.
В разглеждания случай е налице отправена покана от ищеца преди завеждане на
делото – депозиране на исковата молба, въз основа на която е образувано гр. дело №
74777/2017 г. по описа на СРС, 168 състав, , по предявен иск с правно основание чл.
137, ал. 2 ЗЕ между същите страни и същото съоръжение. С предявяване на иска за
заплащане на цената за ползване на съоръжението по посоченото дело ищецът
имплицитно е отправил и покана за осъществяване на сделката. Последица от
отправянето на поканата е поставяне на ответника в забава и има действие занапред до
изпълнение на задължението, т. е. до момента на сключване на договор за изкупуване
на енергийните обекти и съоръжения. Ето защо не е необходимо отправянето на нова
покана за плащане след влизане в сила на разпоредбата на § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ.
От експертното заключение по допусната съдебно-техническа експертиза се
установява, че общата цена за ползване на процесните съоръжения през претендирания
период – 24.06.2020 г. – 24.06.2022 г., изчислена съгласно Методиката за определяне на
цените на предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им съоръжения, е в размер на 4506,48 лева.
Налице са всички елементи на правопораждащия фактически състав по чл. 137,
ал. 2 ЗЕ, поради което ответникът дължи цената за ползването на процесните
съоръжения в претендирания период от 24.06.2020 г. – 24.06.2022 г.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, който претендира присъждането на такива по представен списък по чл. 80
ГПК за държавна такса – 180.26 лева, за депозит за вещо лице – 500 лева и за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 1500 лева. Възражението на ответника за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение е основателно, доколкото делото не се
отличава с особена правна и фактическа сложност, поради което същото следва да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до размера от 750 лв. Така, общо дължимите
на ищеца разноски възлизат на 1430.26 лв.
4
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ Т..........” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „...” № 23Б, да заплати на „Б....“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „.......“ № 46-48, на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ,
сумата от 4 506.48 лева, като частичен от иск с общ размер 15 000 лева,
представляваща цена за ползването на изградени от ищеца съоръжения за
присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда – етажна собственост,
находяща се в гр. София, УПИ ...., кв.2, местност НПЯ Червена звезда за периода от
24.06.2020 г. – 24.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба - 18.07.2022 г. до окончателното плащане на вземането,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1430.26 лева – разноски в
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5