№ 1596
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110212751 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № СО-ЗЗ-П-21-10-217/15.07.2021г., издадено
от кмета на Столична община, подписано от заместник - кмет на СО, на П. ВЛ. Й.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 300,
00 /триста/ лева за нарушение на чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето във вр. т. 7,
раздел I от Заповед № РД-01-51/26.01.2021г., издадена от Министъра на
здравеопазването.
Недоволна от наказателното постановление е останала жалбоподателката
П. ВЛ. Й., която го атакува със срочно подадена жалба, чрез упълномощен
представител – адв. Ж. Ж., като претендира отмяна на наказателното
постановление. В жалбата се излагат съображения, че в НП не са описани
обстоятелствата на нарушението, като не са посочени съществени признаци от
състава му. Навежда се, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като не са посочени нарушените
разпоредби. Оспорва се възприетата от наказващия орган фактическа обстановка.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката П.Й., не се явява, редовно
призована. Представлява се от адв. Г. И., която пледира за отмяна на
наказателното постановление по доводите в жалбата. Изтъква, че от събраните в
съдебното следствие доказателства е установено, че жалбоподателката не е
извършила нарушението, за което е санкционирана. Счита, че показанията на
свидетелите А. С. – Д. и В. Х. – И. не следва да бъдат кредитирани, тъй като са
противоречиви. Предлага на съда да кредитира показанията на свидетеля Т. П.,
1
който е придружавал жалбоподателката по време на проверката. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. М. Т., който пледира
наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита извършването на
нарушението за категорично доказано. Изтъква, че в АУАН правилно е посочена
нарушената разпоредба. Претендира разноски и навежда възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя такива.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84
ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 72 от 26.01.2021г. на Министерски съвет бил удължен срока
на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. и
удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение №
418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския
съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020
г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г., Решение № 673 на
Министерския съвет от 25 септември 2020 г. и Решение № 855 на Министерския
съвет от 25 ноември 2020 г. извънредна епидемична обстановка на територията на
Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и
съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите,
считано от
1 февруари 2021 г. до 30 април 2021 г.
Със Заповед № РД-01-51/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването
на територията на Република България били въведени противоепидемични мерки,
считано от 01.02.2021г. до 30.04.2021г., сред които и изискване всички лица,
които се намират в закрити обществени места, в това число транспортни средства
за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по програмите на общественото здраве, административни учреждения и
други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари
и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове,
музеи и др., да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, която да покрива изцяло носа и устата - от основата на
носа до брадичката.
На 17.03.2021г. около 17:40 часа свидетелите А.С. – Д. и В.Х. – И. –
служители в Столичен инспекторат към Столична община, заедно със служители
на Общинска полиция, извършвали контрол по спазване на противоепидемичните
2
мерки на територията на МОЛ "Парк Център", находящ се в гр. София, бул.
"Арсеналски" № 2, като се намирали пред магазин „Билла“. Около 17:40 часа
жалбоподателката и неустановено по делото лице от мъжки пол паркирали лекия
автомобил, с който се придвижвали, в подземния паркинг на търговския център,
на нивото, на което се намирал и магазин „Билла“, и влезли в търговския център.
Мъжът носел поставена на лицето предпазна маска, която покривала изцяло носа
и устатата му, а жалбоподателката не носела предпазна маска за лице.
Свидетелките С. – Д. и Х. – И. възприели, че жалбоподателката не носи предпазна
маска на лицето си и изчакали да видят дали ще постави такава от влизането си в
търговския център до мястото, където те се намирали. След като
жалбоподателката не поставила предпазна маска на лицето си, служителите на
Столичен инспекторат пристъпили към съставяне на АУАН. Свидетелката А.С. –
Д. – старши инспектор в Столичен инспекторат към СО в присъствието на
свидетелката В.Х. – И. и на жалбоподателката съставила АУАН № 21-10-
217/17.03.2021г., с който повдигнала против жалбоподателката
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 209а ал. 1 от Закона
за здравето. Актът бил предявен на жалбоподателката, която го подписала и й бил
връчен препис. Жалбоподателката Й. депозирала възражения срещу АУАН,
заведени с вх. № ССИ21-АНО1-238/23.03.2021г. с доводи, сходни на доводите в
жалбата пред съда, като навела и възражение, че съставеният АУАН е нечетлив.
С Наказателно постановление № СО-ЗЗ-П-21-10-217/15.07.2021г., издадено
от кмета на Столична община, подписано от заместник - кмет на СО, на П. ВЛ. Й.,
ЕГН **********, било наложено административно наказание глоба в размер на
300, 00 /триста/ лева за нарушение на чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето във вр. т.
7, раздел I от Заповед № РД-01-51/26.01.2021г., издадена от Министъра на
здравеопазването.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни -
показанията на свидетелите А.С. – Д. , В.Х. – И., Т. П., както и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – АУАН № 21-10-
217/17.03.2021г., възражения вх. № ССИ21-АНО1-238/23.03.2021г., НП № СО-ЗЗ-
П-21-10-217/15.07.2021г., известие за доставяне, длъжностна характеристика за
длъжността "старши инспектор" при Столичен инспекторат на СО, заповед №
СОА20-РД09-2654/22.10.2020г., заповед № СОА20-РД09-2661/22.10.2020г. и
заповед № СОА21-РД15-8395/12.07.2021г. - и трите на кмета на Столична община.
Съдът кредитира показанията на А.С. – Д. и В.Х. – И., като намери, че
същите са логични, последователни, кореспондират помежду си и на събраните
писмени доказателства. Показанията на двете свидетелки са напълно еднопосочни
по отношение мястото на проверката и поведението на жалбоподателката. И двете
3
свидетелки заявяват, че са се намирали пред магазин „Билла“, а жалбоподателката
и нейният придружител са идвали от подземния паркинг в търговския обект, както
и че жалбоподателката не е имала въобще предпазна маска, поставена на лицето,
дори и неправилно постановена, и не е поставила маска на лицето си от влизането
си в търговския център до спирането й от проверяващите органи. И двете
свидетелки имат и категоричен спомен, че придружителят на жалбоподателката за
разлика от нея е бил с поставена на лицето предпазна маска. Изтъкнатото от
защитата противоречие по отношение на конкретното разстояние, на което са се
намирали служителите на Столичния инспекторат от жалбоподателката при
влизането й в търговския обект, не може да бъде преценявано като съществено,
още повече, че видно от показанията на свидетелките С. – Д. и Х. – И. каквото и
да е било конкретното разстояние до жалбоподателката, то им е дало възможност
добре да възприемат поведението и външния й вид и в частност липсата на
поставена предпазна маска на лицето. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Т. П., тъй като същите противоречат на останалите гласни
доказателствени средства. На първо място според съдебния състав се събраха
доказателства, че този свидетел не е присъствал при извършване проверката на
жалбоподателката, тъй като свидетелката Х. – И. заявява категорично, че мъжът,
който е придружавал жалбоподателката при извършване на проверката, не е бил
свидетелят П.. На следващо място прави впечатление, че показанията на свидетеля
П. противоречат на останалите гласни и писмени доказателства по отношение на
това кога е била проверката – така, докато от всички останали доказателствени
източници се установява, че тя е била през месец март 2021г., свидетелят твърди,
че е била през месец октомври 2021г. Показанията на свидетеля П. по отношение
на това, че жалбоподателката е имала поставена предпазна маска на лицето, която
се е смъкнала, докато Й. е разговаряла по телефон, противоречат на показанията
на останалите свидетели, които са категорични, че Й. не е имала въобще
поставена маска на лицето, а свидетелката Х. – И. е категорична и че при
влизането си в търговския обект жалбоподателката не е разговаряла по телефона.
Предвид изтъкнатите противоречия и с оглед заинтересоваността на свидетеля от
изхода на производството, доколкото същият живее в условията на фактическо
съпружеско съжителство с жалбоподателката, съдът намери, че не следва да
кредитира неговите показания.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, които оцени като
еднопосочни и последователни.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
4
следните правни изводи:
От фактическа страна съдът приема за доказано, че на посочените в
АУАН и НП време и място на закрито обществено място - в търговски център тип
МОЛ - "Парк Център", жалбоподателката е била без поставена защитна маска на
лицето, която да покрива носа и устата й, с което е нарушила изискването за
носене на защитна маска на закрито обществено място. Не се споделят
възраженията, че жалбоподателката не е осъществила състав на административно
нарушение, тъй като не е била предупредена от служители в обекта да постави
маска на лицето си. Тезата на жалбоподателя, че за да е осъществен състав на
административно нарушение, следва лицето да е предупредено, да му е указано да
постави защитна маска и да е отказало да изпълни указанията, не намира опора в
нормативната уредба, тъй като такова изискване не е въведено нито с
разпоредбата на чл. 209а от Закона на здравето, нито с акт на министъра на
здравеопазването или на директора на СРЗИ. Разпоредбата на т. 5, б. „в“ от раздел
I от Заповед № РД-01-51/26.01.2021г., издадена от Министъра на
здравеопазването, която предвижда задължение за физическите и юридическите
лица, които управляват търговски обекти да създадат организация за контрол на
входа на обекта по отношение броя на влизащите лица и носенето на защитни
маски за лице, въвежда задължение на тази категория субекти, но не и елемент от
състава на нарушението по чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето.
АУАН е съставен от компетентен орган съгласно чл. 209а ал. 3 ЗЗ и видно
от приетата като писмено доказателство Заповед № СОА20-РД09-
2654/22.10.2020г. на Кмета на Столична община.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Не се споделят възраженията за нечетливост на съставения АУАН. Видно
от съдържанието му, вкл. и на представения от жалбоподателката препис,
съдържанието на АУАН е четимо, като следва да бъде отбелязано и че АУАН е
съставен в присъствието на жалбоподателката и й е бил предявен при съставянето
му, когато тя също е имала възможност да се запознае със съдържанието му. Не се
споделят и възраженията за липса на посочване на обстоятелствата на
нарушението – действително, нито в АУАН, нито в НП, не е посочено на кой етаж
в търговския център се е намирала Й., но и в двата документа е посочено, че се е
намирала в закрито обществено място – на територията на МОЛ „Парк Център“ в
общите му части, което е напълно достатъчно, за да се приеме, че са посочени
5
обстоятелствата, при които е извършено нарушението в съответствие с
изискванията на чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Точното й
местоположение се установи в съдебното следствие от събраните гласни
доказателства, но непосочването му в АУАН и НП не представлява процесуално
нарушение и то от категорията на съществените.
Независимо от тези изводи обаче съдът намери, че са налице основания за
отмяна на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Основателни са възраженията в жалбата, че АУАН не отговаря на
изискванията на чл. 42 ал. 1 т. 5 ЗАНН, тъй като не са посочени разпоредбите,
които са нарушени. В АУАН е дадено следното описание на нарушението и на
обстоятелствата по извършването му: "Лицето П. ВЛ. Й., намиращо се в МОЛ –
Парк Център – обши части /закрито обществено място/ не е изпълнило въведената
със заповед на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, като
няма поставена защитна маска за лице, покриваща носа и устата" и като нарушена
е посочена единствено нормата на чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето. Сочената
за нарушена правна норма обаче е санкционна и не съдържа конкретно правило за
поведение, а единствено предвижда, че при неизпълнение или нарушение на
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1
или 2 от Закона за здравето, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
налага административно наказание глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение - от 1000 до 2000 лв. Съгласно чл. 63 ал. 4 от Закона за здравето при
обявена извънредна епидемична обстановка по чл. 63 ал. 1 от Закона за здравето
министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област. Диспозицията на
нарушението по чл. 209а ал. 1 ЗЗ е бланкетна и следва да бъде запълнена с
конкретно нарушение или неизпълнение на акт на министъра на здравеопазването
или на директора на РЗИ по чл. 63 ал. 4 или ал. 7 ЗЗ или по чл. 63а ал. 1 или ал. 2
ЗЗ. В случая това не е сторено в АУАН. Непосочването на нарушената разпоредба
е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е ограничило
правото на защита на жалбоподателя. Не може да се приеме, че допуснатото
нарушение е било санирано с посочване на конкретната заповед на Министъра на
здравеопазването и конкретната разпоредба от нея, която се сочи да е нарушила
жалбоподателката, в наказателното постановление. Описанието на
6
обстоятелствата на нарушението в акта за установяването му не удовлетворява и
изискването за посочване на нарушената разпоредба. Съгласно чл. 42 ал. 1 т. 4 и
т. 5 ЗАНН в АУАН следва да са посочени както нарушението и обстоятелствата
по извършването му, така и нарушените разпоредби. И това е така, тъй като и
административнонаказателното обвинение, както и наказателното, е единство от
фактическо и правно обвинение, т.е. следва да са посочени както обстоятелствата
на нарушението, така и нарушената разпоредба, като липсата на кое да е от тях
препятства правото на защита на лицето, чиято отговорност се ангажира, тъй като
то следва да може да упражни ефективно правото си на защита както срещу
фактическото, така и срещу правното обвинение. По тези съображения съдът
приема, че коментираният порок в АУАН не е сред отстранимите от наказващия
орган по реда на чл. 53 ал. 2 ЗАНН, тъй като в конкретния случай съдържанието
на АУАН е такова, че не позволява отстраняване на констатираните процесуални
нарушения, без да бъде накърнено правото на защита на лицето, сочено за
нарушител. Това е така, тъй като чрез "санирането" на порока в съставения АУАН
в издаденото НП на практика за първи път с връчване на наказателното
постановление на жалбоподателката е съобщено коя конкретно разпоредба и от
кой конкретно акт на лицата по чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето се твърди да е
нарушила. Подобен подход е недопустим, тъй като
административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН
и следва именно в този най-ранен момент на сочения за нарушител да е предявено
ясно и конкретно административно обвинение с посочване на нарушените
разпоредби. В случая наказващият орган е следвало да прекрати производството с
мотивирана резолюция, но вместо това е издал наказателно постановление, което
подлежи на отмяна поради допуснатите в административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила.
Налице е и следващо самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление - не могат да бъдат формирани категорични изводи кой е органът,
издал същото. В титулната част на наказателното постановление е посочено името
и длъжността на кмета на Столична община, като е посочено и че наказателното
постановление е подписано именно от него. На страница втора от наказателното
постановление са изписани името и длъжността на кмета на СО, положен е подпис
и е поставен печат с текст: "за кмет на СО", изписано е саморъчно "А. Атанасова"
и е цитирана Заповед за заместване № СОА21-РД15-8395/12.07.2021г. По този
начин не могат да се формират категорични изводи дали наказателното
постановление е издадено от кмета на СО /както е посочено в титулната част на
7
наказателното постановление/ или от заместник - кмет на СО Албена Атанасова,
на която със заповед № СОА21-РД15-8395/12.07.2021г. на кмета на СО е
възложено да изпълнява функциите на кмет на Столична община за периода от
13.07.2021г. до 16.07.2021г. включително. Неяснотата по отношение на лицето,
издало наказателното постановление, също представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като винаги следва да е ясно кое конкретно е лицето, издало
наказателното постановление /каквото е и изискването на чл. 57 ал. 1 т. 1 ЗАНН/ с
оглед възможността за извършване на преценка по отношение на материалната му
и териториална компетентност, а включително и с оглед възможността за
установяване наличието на основания за отвод на издателя на наказателното
постановление /чл. 51 ЗАНН/.
По изложените съображения и предвид констатираните съществени
нарушения на процесуалните правила, жалбата е основателна и наказателното
постановление следва да се отмени.
При тези изводи на съда право на присъждане на разноски има
жалбоподателят, каквато претенция е заявена в съдебното заседание. Съгласно ТР
№ 6/2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС в съдебното производство
следва да се присъждат само разноските, чието извършване е доказано. Съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В настоящото производство от жалбоподателя не са
представени разноски за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение,
поради което и заявената претенция за присъждане на разноски не е основателна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-ЗЗ-П-21-10-217/15.07.2021г.,
издадено от кмета на Столична община, подписано от заместник - кмет на СО, с
което на П. ВЛ. Й., ЕГН **********, е наложено административно наказание
глоба в размер на 300, 00 /триста/ лева за нарушение на чл. 209а ал. 1 от Закона за
здравето във вр. т. 7, раздел I от Заповед № РД-01-51/26.01.2021г., издадена от
Министъра на здравеопазването.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9