№ 8520
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110102738 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 1 337,87
лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2018г.
до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
/адрес/, аб. № ******, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
20.07.2021 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в
размер на 173,60 лв., за периода от 15.09.2019г. до 13.07.2021
г., сумата от 36,12 лв., представляваща цена на извършена
1
услуга за дялово разпределение, за периода от 01.06.2018г.
до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.07.2021 г.,
до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на
6,63 лв., за периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021 г., и за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 26.08.2021 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 42505/2021 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз
основа на сключен договор от ищцовото дружество
разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
2
ответника, с който той оспорва предявените искове.
Поддържа, че не е налице облигационно отношение между
страните, доколкото между тях не бил сключван договор.
Поддържа, че няма качеството потребител на топлинна
енергия. Сочи, че разпоредбите на ЗЕ, които задължават
собственика на имот да е потребител на топлинна енергия и
клиент на ищеца противоречат на правото на ЕС. Релевира
възражения за нищожност на издадената заповед за
изпълнение поради противоречие с правото на ЕС и
основни принципи на правото, както и e че е издадена, без
вземанията по заявлението за издаването й да са
индивидуализирани и в нарушение на разпоредбите на чл.
411, ал. 2 ГПК. Излага аргументи за недоказаност на
претенцията във връзка с представените от ищеца
доказателства. Сочи, че липсвали доказателства, че в
абонатната станция били извършвани ежемесечни отчети,
а така също и че същата е въведена в експлоатация. Прави
искане за преюдициално запитване до Съда на ЕС-
Люксембург. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт К., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът Р. К. С., редовно
призован, явява се лично и се представлява се от адвокат
Д. С., който поддържа отговора на исковата молба и моли
за отхвърляне на исковете.
3
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
4
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е издадена
при спазване на изискванията на закона, в производството
по ч.гр.д. № 42505/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК, при дадени указания от съда за
предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.1,т.1 от ГПК.
От приетия по делото Нотариален акт за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
имот за мероприятия по ЗТСУ от 15.07.1975, се установява,
че Р. К. С. е призната за собственик на ап.18, находящ се в
/АДРЕС/, идентичен като адрес с процесния имот, видно от
приетото по делото удостоверение от ГИС София.
По делото е приет Протокол от ОС на ЕС от 2002г., от
който се установява, че собствениците на самостоятелни
обекти в сградата на /АДРЕС/, са взели решение за
сключване на договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство”, като е оправомощено конкретно
лице от името на ЕС да подпише договор с /ФИРМА/. Към
протокола е представен и списък на собствениците, приет
по делото, с който собствениците с подписа си са
удостоверили взетото от ОС на СЕС решение. За ап.18 този
списък е подписан от ответника, като това обстоятелство
не се оспори в настоящото производство. Въз основа на
решението, обективирано в протокола, упълномощеното от
ОС лице е сключило от името на ЕС договор от 27.03.2002г.,
с който е възложено на третото лице-помагач,
конституирано на страната на ищеца да извършва услугата
5
„дялово разпределение“. Договора е сключен за срок от пет
години, като няма данни да е прекратяван, като от
изслушаната СТЕ се установява, че и към днешна дата
именно /ФИРМА/ извършва услугата.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период,
Наредба № 16-334/06.04.2007г. и съгласно измененията на
същата, влезли в сила от 01.06.2014г. и Наредба № Е-РД-04-
1 от 12.03.2020г., в сила от 01.06.2020г.
Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и съотносима на останалия по
делото доказателствен материал, установява, че третото
лице - помагач е извършвало дялово разпределение в имота
след отчет на водомерите за топла вода в имота. По данни
на ФДР експертизата е установила, че в процесното
жилище е имало монтирани 2 водомера за топла вода, като
съгласно главните отчети и изравнителните сметки за
процесния период в имота е нямало монтирани радиатори,
съответно топлоразпределители. За процесния период от
01.05.2018г. до 30.04.2020г. ФДР е отчитала уредите в имота,
осигурен е достъп на 30.04.2019г. и 31.05.2020г. Вещото лице
е посочило, че процесният имот има отопляем обем от
50,61% от сградната инсталация през 2018/2019г. и 54,13%
през 2019/2020г., като ТЕ, отдадена от сградната
6
инсталация е изчислена от ФДР за открита отоплителна
инсталация с коефициент 0,15, като за процесния период
има наличие на „добавена ТЕ“. Вещото лице е
констатирало, че ТЛП се е съобразило с измененията с
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., в сила от 01.06.2020г.,
че отдадената от сградната инсталация топлинна енергия
може да се изчислява само по инсталирана мощност, като е
посочена и проектната мощност от 446,592 кВт. Съгласно
експертизата, общият топломер, монтиран в АС на СЕС №
55369787 се отчита чрез електронно устройство на всяко
първо число на месеца, като е монтиран на 09.09.2016г.,
като метрологична проверка е извършвана на 14.06.2018г.
и 19.04.2021г., тоест за 2021г. проверката е направена 10
месеца по-късно. Вещото лице е констатирало, че
технологичните разходи са извадени от общото количество
ТЕ, влязло в АС.
Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършени
плащания за дължимите за периода 01.05.2018г. до
30.04.2020г. суми. Вещото лице е установило, че дължимата
главница за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. е в размер
на 1337,87 лева, като за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г.
на абоната са начислявани и такси за дялово
разпределение в размер на 36,12 лева. Вещото лице е
посочило, че мораторната лихва върху главницата от
1337,87 лева е в размер на 173,60 лева, за периода от
15.09.2019г. до 30.10.2021г., а върху главницата от 36,12
лева, в размер на 6,63 лева, за периода от 31.07.2018г. до
7
13.07.2021г.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна
енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването й от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Предвид тези разпоредби
облигационната връзка по договора за доставка на
топлинна енергия възниква ex lege от момента на
възникване на вещното или облигационно право на
ползване. В съответствие със Закона за енергетиката
страна по облигационното правоотношение за продажба на
топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия,
какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или
8
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в
град София според която „купувач може да бъде физическо
лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на
горните разпоредби води до извода, че собственикът на
топлофицирания недвижим имот е длъжник към
топлопреносното предприятие за доставената в имота
топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките
три елемента от правото на собственост- право да владее, да
ползва и да се разпорежда с вещта.
В конкретиката на случая, съдът приема, че
ответникът има качеството „потребител“ на топлинна
енергия, доколкото е собственик на имота и няма данни по
делото последното обстоятелство да е претърпяло промяна.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, която е присъединена към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за
потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
9
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.В
случая безспорно се установи в производството, че сградата
е присъединена, внедрена е АС, което е законовото
изискване, същата е индиректна, автоматизирана с
пластинчати подгреватели и мощност 500/225, поради и
което съдът намира за ирелевантно изложеното от
ответника, че ответникът не е потребител, тъй като не са
налични отоплителни тела в имота, инсталирани към ВОИ.
Видно е, че исковете касаят доставена топлинна енергия за
БГВ, измерима посредством два монтирани водомера в
имота и за сградна инсталация.
Съдът приема, от заключението на вещото лице, което
кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с
така поставените задачи, че предмет на спора на практика
са суми за сградна инсталация, и БГВ, като в частта за
БГВ исковете дори се признават по основание, като в тази
част оспорването касае само размера на иска по перо БГВ.
Относно перо сградна инсталация следва да се отбележи, че
съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ,
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
10
топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от
ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия
отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за
отоплението на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Съдът намира, че от
изслушаната СТЕ се установиха горепосочените
обстоятелства, поради което намира, че сумите за сградна
инсталация са правилно начислени, като константната
съдебна практика е в насока, че сумите за сградна
инсталация са дължими, независимо, че радиаторите в
имота са демонтирани. Съдът приема именно стойностите,
посочени в експертизата, като счита, че липсата на
преминала последяваща метрологична проверка на
първоначално сертифициран общ топломер за даден период
не означава автоматично, че същият е измервал с грешка и
стойностите за съответния период са недължими.
Обратното по делото не са събрани доказателства, че
общият топломер грешно е отчитал размера на
консумираната топлинна енергия.
Съдът намира исковете за доставена топлинна енергия
в имота за доказани и по размер. Изчисленията на адвокат
Д. С. не могат да служат като доказателство в процеса
относно размера на исковете. Последните се доказват по
размер съобразно изслушаната по делото ССчЕ. Последната
11
установява, че по перо БГВ сумата за доставена топлинна
енергия е в размер на 926,05 лева, именно до който размер
съдът следва да уважи тази претенция.
Така съдът намира главните искова претенция за
доставена топлинна енергия за доказана по основание и
размер до размера на пълно претендираната сума от 1337,87
лева.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на
имота също следва да бъде уважен. С оглед периода за
който се претендира лихвата и доколкото тогава вече са
действащи ОУ на ищеца, приети с решение № ОУ-
01/27.06.2016г., то в ОУ е установен падеж за плащане на
месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен
дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане
на периода за който се отнасят. Така ответникът е изпаднал
в забава, поради срочността на задължението, което
обосновава извод, че не е нужна покана, поради което
следва да отговаря и за заплащане на дължимата
мораторна лихва, върху сумата за главничното вземане.
Сумата е станала изискуема с изтичане на 45 дневен срок
от издаване на фактура № ********** от 31.07.2019г., тоест
от 15.09.2019г., от който период се претендира и лихвата.
Така съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ
акцесорният иск върху главницата за отопление на имота
следва да бъде уважен до пълно предявения размер на
сумата от 173,60 лева, за периода от 15.09.2019г. до
12
13.07.2021г. В тази връзка следва да се посочи, че
посочването от процесуалния представител на ответника,
че индивидуални номера на издадени от ищеца фактури,
касаещи доставката на топлинна енергия в процесния имот
не са регистрирани в НАП от ищеца, по никакъв начин не
може да доведе до извод, че ответникът не дължи цената на
потребената в имота на ответника ТЕ, но и по това
възражение относно отчетността на ищеца пред държавен
орган, по делото е установено, че начинът на отчитане –
месечно, със сборна фактура на всички битови абонати, е
законоустановен, допустим е, и избраният от ищеца начин
на регистрация не допуска всяка една индивидуална
фактура да може да бъде предмет на отговор от НАП.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
чл.10 от Общите условия на договорите между /ФИРМА/ и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената
за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение. Сумата е доказана по размер, съгласно
заключението на вещото лице. Следователно този главен
иск следва да бъде уважен изцяло за пълно предявената
сума от 36,12 лева, за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г.
Съгласно разпоредбите на чл. 139а-139в от ЗЕ клиентите в
13
сграда в режим на ЕС избират лице, регистрирано по реда
на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение, като сключването на писмен договор
съгласно чл. 139б от ЗЕ е задължително само в случай, че
лицето, избрано от собствениците в ЕС или доставчикът на
ТЕ не е регистриран в публичния регистър по чл. 139а от
ЗЕ. Регистрацията на ТЛП в регистъра по чл. 139а от ЗЕ е
от дата 29.02.2008г., тоест към датата на сключване на
договора ТЛП не е било вписано в регистъра и са били
меродавни изискванията за сключване на договор. Преди
влизане в сила на ЗЕ и по време на сключване на
процесния договор за избор на топлинен счетоводител е
действала нормата на чл. 112г от ЗЕЕЕ /ДВ, бр. 2001/, която
оправомощава избрания счетоводител да извършва
топлинно счетоводство. В случая между собствениците в
сградата и третото лице-помагач има сключен договор за
извършване на услугата "дялово разпределение".
Дружество /ФИРМА/ е вписано в регистъра по чл. 139а от
ЗЕ, поради което дори договорът да е изтекъл, то
сключване на нов писмен договор между него и
собствениците в етажната собственост не е необходимо, тъй
като след 2008г. дружеството е вписано в регистъра по чл.
139а от ЗЕ. Също така решенията по протокола от ОС на
ЕС не са оспорени по реда на чл. 40 от ЗУЕС, поради което
те подлежат на изпълнение и обвързват собствениците на
самостоятелни обекти в СЕС, включително и техните
правоприемници. Собствениците на първо място не
14
доказват да са прекратили договора, на второ - да са
упражнили правото си съгл. чл. 139 в, ал. 4 от ЗЕ, съгласно
който при прекратяването на договора, или същият вече да
не поражда правни последици в правния мир по ал. 1
клиентите в сградата - етажна собственост, или
асоциацията по чл. 151, ал. 1 са длъжни да изберат друго
лице, регистрирано по чл. 139а, с което топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия да
сключат договор, поради което дори да се приеме, че
договорът е прекратен по силата на закона, то до избора на
друго лице съгласно разпоредбите на ЗЕ /ФИРМА/ следва
да продължи да извършва топлинното счетоводство за
неопределен срок, тъй като последното е регистрирано по
чл. 139а от ЗЕ и вече избрано от собствениците в ЕС, а при
искане на собствениците и при изпълнение на процедурата
по чл. 139б, ал. 2 от ЗЕ може да бъде сменено, като няма
възможност сградата да остане без лице, което да извършва
услугата "дялово разпределение". Ето защо /ФИРМА/
законосъобразно е извършвало и продължава да извършва
услугата "дялово разпределение", и е съставяло
необходимите в тази връзка документи, на база на които
вещите лица са изготвили заключенията си. Относно
възражението на ответника, за неравноправност на
клаузата на чл. 22, ал.2 и чл. 36 от ОУ на ищеца, съдът
намира и това възражение за неоснователно. По отношение
на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда -
15
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението
към нея, като редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определя от /ФИРМА/ и се обявява
по подходящ начин на потребителя. По силата договорните
взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение
а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия
потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на
услугата дялово разпределение се посочва в сключения
договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.
3, т. 4 от ЗЕ, като такъв договор е приет на л.29 по делото.
Във връзка с това по силата на закона възниква система от
две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното
възниква задължение за топлофикационното дружество за
заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто –
потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество. С договора сключван по
реда на 139в, ал. 3, т. 4 от ЗЕ между топлофикационното
16
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение
се определя само цената за услугата дялово разпределение,
а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 от ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение само
условията и начинът на плащане на услугата. И двата
договора обаче не променят страните и предмета на
правоотношенията във връзка с цената, защото както те се
определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът
установява задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между
тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или
дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ
дялово разпределение, както и е без значение дали общите
условия на топлофикационното дружество установяват
задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за
задължението на потребителите за плащане на сумите за
тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за
дялово разпределение да е извършена, като последното се
установи в производството.
Поради уважаване изцяло на иска за главница за такси
за дялово разпределение изцяло следва да бъде уважен и
иска за мораторна лихва върху тази главница, който
съгласно заключението по ССчЕ е доказан и по размер за
17
претендираната сума от 6,63 лева, за периода от 31.07.2018г.
до 13.07.2021г.
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
право на разноски се поражда в полза на ищеца. На ищеца
в заповедното производство следва да му бъдат присъдени
разноски в размер на 81,08 лева. В исковото производство
ищецът е заплатил разноски за държавна такса в размер на
31,08 лева, сумата от 650,00 лева за експертизи, като на
ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ следва да му се присъди и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лева. Или общо
разноски в размер на 881,08 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********
срещу Р. К. С., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че Р. К. С. дължи на /ФИРМА/, сумата в
размер на 1 337,87 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия през периода
18
от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: /адрес/, аб. № ******, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.07.2021 г., до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на
173,60 лв., за периода от 15.09.2019г. до 13.07.2021 г., сумата
от 36,12 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение, за периода от 01.06.2018г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.07.2021 г., до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 6,63
лв., за периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021 г., и за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 26.08.2021 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 42505/2021 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
ОСЪЖДА Р. К. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********,
сумата в размер на 81,08 лева, деловодни разноски в заповедното производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. К. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********,
сумата в размер на 881,08 лева, деловодни разноски в исковото производство на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
19
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20