№ 170
гр. Свиленград, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200767 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0351-000455 от
13.10.2022 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково, с което на Р. А. С. с ЕГН ********** от град ************, със
съдебен адрес: град Пловдив, ул.„Райко Даскалов” № 68, етаж 2, офис № 13,
чрез адвокат Т. Т., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в
размер на 1 000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно
средство (МПС)” за срок от 12 месеца, като на основание Наредба № Із-2539
на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят Р. А. С. чрез процесуалния си представител – адвокат Т.
Т., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Р. С., не се явява.
За него се явява адвокат Т. Т., който пледира за отмяна на обжалвания акт,
тъй като Талонът за медицинско изследване бил връчен преди датата на
1
проверката с техническото средство и тъй като даденият срок за явяване за
даване на кръвна проба – 45 минути, не бил съобразен със законоустановения
такъв, касаещ извъннаселено място, респ. представя Писмена защита, в която
сочи, че нарушението е недоказано предвид противоречието, което е налично
в НП относно датата и часа му, както и относно датата и часа на извършеното
тестване за алкохол. Претендират се разноски по делото. Представен е
Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно
призован, не изпраща представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 16.09.2022 година около 22.00 часа на ГКПП „Капитан Андреево”,
област Хасково, на платно „Входящи товарни автомобили” пристига моторно
превозно средство (МПС) - товарна композиция, състояща се от влекач марка
„ДАФ”, модел „ФТ ХФ 105.460” с държавен регистрационен номер РВ 50 39
ТР и от полуремарке марка „Шмитц”, модел „СЦБ СЗТ” с държавен
регистрационен номер РВ 65 81 ЕВ, собственост на „Колимар - костурски”
ООД (видно от Справките от АИС – КАТ и от Търговския регистър) и
управлявана от жалбоподателя. След проверка на кантара на Агенция
„Митници” водачът придвижва товарната композиция като я спира по средата
на трасето. Виждайки това му поведение свидетелят Е. Л. Д. - служител на
Главна дирекция „Гранична полиция”, отива при него и констатира, че е във
видимо пияно състояние, за което уведомява прекия си началник.
2
Около 07.50 часа на другия ден – 17.09.2022 година на место пристига
свидетеля Б. П. Б., който разяснява на жалбоподателя правата и процедурата
във връзка с ползването на техническо средство, респ. възможността да даде
кръвна проба и/или да бъде тестван с доказателствен анализатор за
установяване наличие, респ. липса на алкохол в кръвта му. Жалбоподателят е
изпробван за алкохол в 07.50 часа от свидетеля Б. с техническо средство
„Дрегер” 7510 (съгласно Заповед № 8121з-329/22.03.2022 година) с
инвентарен (фабричен) № ARDN 0088 (, преминал успешно проверка за
техническа изправност (тариране на техническото средство) и в срока на
годност видно от Протокол с рег.№ 3286р-20490 от 26.04.2022 година), който
отчита 0.93 промила алкохол. С резултата от пробата и показанието на
апарата жалбоподателят е запознат. Издаден е и Талон за медицинско
изследване № 082075, който е връчен в 08.30 часа на дата 16.09.2022 година.
С. не се явява в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – филиал
Свиленград, за да му бъде взета кръвна проба. В този смисъл е и Справката от
Дневника на ОДЧ на РУ – Свиленград.
На дата 17.09.2022 година и предвид констатираното нарушение и в
кръга на службата си, свидетелят Б. П. Б. – „Младши автоконтрольор”, ІІ
степен в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково, идентично с Младши инспектор
(длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя на служебния
таблет против жалбоподателя в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) със серия GA и с бланков № 448490.
Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Д.. В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с управление на МПС след употреба на
алкохол, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А
досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите
на чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение първо от ЗДвП, която вписва за нарушена.
АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя Р. С.,
който сочи, че няма възражения против констатациите, което е вписано в
съответната графа на АУАН.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
3
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция”
в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 22-0351-
000455 на 13.10.2022 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП и налага на жалбоподателя Р. С. административно наказание „Глоба”
в размер на 1 000 лв. и административно наказание „Лишаване от право за
управлява МПС” за срок от 12 месеца. НП е редовно връчено - лично на
жалбоподателя, на 04.11.2022 година, видно от Разписката, инкорпорирана в
самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана, както и от
информацията, съдържаща се в Справката за нарушител/водач (в този смисъл
са и твърденията на жалбоподателя, направени в Жалбата). Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в
настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
(Бончо Цветанов Бонев) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по
ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Б. П. Б. заема
длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”,
група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и
от Писмо с рег.№ 351000-6757 от 16.11.2022 година, видно от което Бончо
Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се
явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество
(заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от
ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт -
Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че С. е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП с влезли в
сила НП и Електронни фишове, като не му е налагана принудителна
административна мярка, но е осъждан.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
4
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и
от Писмо с вх.рег.№ 11750 от 05.12.2022 година, ведно с копие от Картона на
НП, поради което производството не подлежи на прекратяване поради
влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане на финансовата
санкция.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.
1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т.
1.3.2 от Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
17.09.2022 година актосъставителят Б. П. Б. е заемал длъжността „Младши
автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна
полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски
орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а
група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР. В
5
тази насока е и изявлението на свидетеля Б., направено в открито съдебно
заседание, проведено на 13.12.2022 година. Предвид изложеното
актосъставителят Б. П. Б. безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността
„Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР
- Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ –
Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея
следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му
в движение. В случая свидетелите, са категорични, че именно Р. С. е бил
водач на процесната товарна композиция, тъй като той е бил на шофьорското
място и на него са състави АУАН, при което той не е възразил, не е подал
възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в
съдебно заседание. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство,
поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения, идентични с тези на процесуалния
представител на жалбоподателя:
1. Налице е допуснато съществено процесуално нарушение на
процедурата, посочена в Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози, издадена от Министерство на
здравеопазването, МВР и Министерството на правосъдието (Наредба № 1 от
19.07.2017 година), тъй като в издадения на жалбоподателя Талон е посочена
6
дата на връчването му 16.09.2022 година докато самата проверка е
приключила на 17.09.2022 година, което на практика прави неосъществимо,
нереализуемо изначално правото на лицето да даде кръвна проба, тъй като
следва да се яви до 45 минути в ЦСМП – филиал Свиленград, считано от
връчване на Талона, а е посочено, че той е връчен преди да започне
проверката. Т.е. не е спазен редът на относимия подзаконов нормативен акт -
съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2 от посочената Наредба от момента на връчването на
Талона до определения от контролния орган краен момент за явяване в
ЦСМП трябва да има определен период от време, който е до 45 минути, а в
настоящия случай този момент изначално е изтекъл. За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че както разпоредбите, така дори
и името на Наредба № 1 от 19.07.2017 година, достатъчно ясно говорят за
целта на този подзаконов акт, а именно – уреждане на стриктна процедура за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества от водачи на
МПС.
Въз основа на всичко гореизложено Съдът намира основание да приеме,
че е опорочена документалната процедура за установяване употребата на
алкохол по отношение на жалбоподателя. Ето защо настоящата инстанция
счита, че надлежният ред, който визира разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП в конкретния случай не е спазен, нещо повече – допуснато е съществено
нарушение, което от своя страна, не може да обоснове отговорността на
водача на товарната композиция – жалбоподателят Р. С..
Посоченото представлява съществено процесуално нарушение, което
нарушава правата на жалбоподателя и води до отмяна на обжалваното НП,
тъй като е нарушен редът, посочен в Наредба № 1 от 19.07.2017 година. Т.е.
административната отговорност спрямо С. за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП следва да отпадне като НП бъде отменено като незаконосъобразно.
2. На следващо място от АУАН, респ. от НП не става ясно на коя дата е
извършено тестването на жалбоподателя за алкохол. Посочен е само часът –
07.50 часа, но не и датата. По този начин посоченото обстоятелство е и
останало извън предмета на доказване по делото, а наказаният водач не е
могъл да организира своята защита срещу правните изводи на АНО, които са
направени върху неизвестни или неясни фактически обстоятелства. Всяко
несъвършенство в тази връзка ограничава правото на защита на наказаното
7
лице и представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано
на базата на наличните в преписката доказателства, което в настоящия случай
не е така. НП представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда
следва да бъдат ясни всички елементи от състава на нарушението. Неяснотата
не може да бъде заместена от посочване в друг документ, който дори не е
упоменат в обжалвания акт.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва
да бъде отменено и на това самостоятелно основание като незаконосъобразно
(извън посоченото в т. 1 от настоящото изложение), поради допуснато
съществено процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност
спрямо С. за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП следва да отпадне.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е
издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна; както
и че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура.
Спазени биха били предвидените форма и процесуален ред като
констатиращият и санкционният актове Съдът би приел, че имат
необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, както и че
нарушението е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Действително в НП не е посочена конкретната
хипотеза на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, отнасяща се до настоящия случай, но
Съдът би приел, че в НП е направено достатъчно ясно описание на това
нарушение и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради
което не би се стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не би било нарушено по никакъв начин правото на
лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Фактът, че при
посочване на нарушената правната норма и изписването на относимия текст,
актосъставителят е смесил правната норма и текста й, респ. разделил правната
норма, не би довел до различни правни изводи, тъй като този подход не би
засегнал правото на защита на наказания, защото в АУАН се съдържат
конкретните факти по случая. По изложените съображения, Съдът не би
8
приел, че грешното посочване на иззетото с АУАН Свидетелство за
управление на МПС представлява съществено процесуално нарушение.
Варно е също така, че е налице несъответствие в АУАН, тъй като от
една страна е посочено, че деянието е извършено на път Стара Загора –
Хасково – ГКПП „Капитан Андреево”, а от друга – на ГКПП „Капитан
Андреево” и в НП, тъй като от една страна е посочено, че деянието е
извършено на автомагистрала А4, а от друга – на ГКПП „Капитан Андреево”,
но в случая Съдът би счел, че мястото е точно и конкретно посочено, а
именно: ГКПП „Капитан Андреево”, което би било достатъчно, за да изпълни
изискването на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН - Съдът би счел, че посоченото не
може на самостоятелно основание да доведе до отмяна на обжалвания акт, тъй
като ГКПП „Капитан Андреево” е територия със специален статут, на която
територия важат правилата на ЗДвП, но тя не представлява път, респ.
автомагистрала.
Относно наведеното в съдебно заседание от адвокат Т. възражение,
касаещо дадения срок за явяване за даване на кръвна проба, Съдът би
посочил следното: даденият срок за явяване за даване на кръвна проба от 45
минути е съобразен с разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 година, предвиждаща, че срокът за явяване е до 120 минути когато
нарушението е извършено извън територията на населеното място, какъвто е
и настоящият случай; т.е. даденият срок е съобразен с посочената разпоредба
на Наредбата.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива.
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация
на извършеното нарушение. Съдът би приел, че дадената от АНО правна
квалификация съответства на изложените факти и описаното деяние в
констативно – съобразителната част на НП, приети за доказани от органа,
които покриват обективните признаци на посочената
административнонаказателна разпоредба. Като водач, управляващ МПС –
товарна композиция (, който факт Съдът би намерил за безспорно установен
по делото), жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в нормите
9
на ЗДвП, които установяват правилата за движение по пътищата,
изискванията към водачите и конкретни техни задължения, така и относно
движещите се превозни средства. Деянието, осъществено от жалбоподателя
Р. С. в качеството му на водач на МПС и изразило се в управление на товарна
композиция, след употреба на алкохол, който обективен факт би бил доказан
по делото, сочи поведение от негова страна, което е в пряк разрез и в
отклонение от императивната забрана за това, установена в нормата на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Неизпълнението на това задължение би било
съставомерно като административно нарушение, съгласно
административнонаказателния състав на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. Редът, по
който е установена концентрацията на алкохол, начинът за това биха били
съобразени с чл. 174, ал. 4 от ЗДвП и съответно изискванията на Наредба № 1
от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена
от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и
Министъра на правосъдието. Изследването е извършено от служител на МВР,
който е разяснил на жалбоподателя правата и процедурата във връзка с
ползването на техническо средство, респ. възможността да даде кръвна проба
и/или да бъде тестван с доказателствен анализатор за установяване наличие,
респ. липса на алкохол в кръвта му. На жалбоподателя е издаден Талон за
медицинско изследване, в който е посочена алкохолната концентрация в
кръвта му. Установената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя
в размер на 0.93 промила би била доказана по надлежния ред. Съдът би приел,
че е налице съставомерно деяние по текста на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Пред настоящия Съдебен състав би било удостоверено по несъмнен
начин, че на техническото средство към датата на нарушението има
извършена периодична проверка и срокът на същата не е изтекъл.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Същият е следвало да прецени, че не следва да управлява
МПС след употреба на алкохол, което му е било известно предвид факта, че е
професионален шофьор.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
10
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции
на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административното
нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска
от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не би съставлявало маловажен случай. Отделно от това
съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага чл. 28 от
ЗАНН.
Административните наказания биха били правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в
предвидените от закона такива – фиксирани за посочените размери. Правна
възможност за намаляване на наложените административни наказания не би
съществува. Така наложените с обжалваното НП административни наказания,
Съдът би намерил за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание.
Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба
се налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не би
представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като в АУАН и НП
ясно е описано извършеното в случая нарушение, а в чл. 6, ал. 1 от
посочената Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, е
предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат
контролни точки, както следва: т. 1 - за управление на МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда, включително,
установена по надлежния ред (чл. 174, ал. 1 от ЗДвП) – 10 контролни точки.
11
Изложената фактическа обстановка би се установила от писмените
доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 13.12.2022 година свидетели Б. П. Б. и Е. Л. Д.. Писмените
доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на Б. П. Б. и Е.
Л. Д.. С правна преценка за достоверност, Съдът би кредитирал и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса
(както вече бе посочено). Същите биха се ценили по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Другите документи, приложени в кориците на делото, Съдът също би
кредитирал, тъй като не биха били в противоречие с другите събрани
доказателства и биха способствали за разкриване на обективната истина.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 1 000 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства пред районния и административния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноските за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита
и съдействие, видно от който е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
12
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла
ОДМВР - Хасково, а не поделението й (доколкото само ОДМВР е
юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР -
Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски.
В случай на потвърждаване на НП не биха се дължали разноски на
жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1,
вр.ал. 3, т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0351-000455 от 13.10.2022 година на Началник Група
в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на Р. А. С. с ЕГН
********** от град ************, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 1 000 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, като на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Р. А. С. с ЕГН
********** от град ************, сумата от 1 000 лв., представляваща
извършени от последния разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №
767/2022 година по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето
му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13