№
гр. Плевен, 27.07.2020
г.
в името на народа
плевенски окръжен съд, ІІІ - ти
граждански състав, в закритото заседание на двадесет и седми юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Екатерина Панова
Членове: Методи
здравков
Жанета
Димитрова
при секретаря
при прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Димитрова частно гражданско дело № 557 по описа на съда за 2020 г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по чл. 419 вр.с чл. 278 ГПК.
С разпореждане на Плевенски Районен
съд № 4104, постановено в закрито съдебно заседание на 18.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1808/2020 г. по описа на същия съд е
постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 418
ал. 1 от ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя „СЕРЕС“ ЕАД, гр. Сливен,
ЕИК ***.
В изпълнение на разпореждането по ч.гр.д. № 1808/2020 г. на ПлРС са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
966/18.05.2020 г. и изпълнителен лист за посочените в заявлението парични суми,
получени от пълномощника на заявителя адвокат Р. Т. от СлАК на 28.05.2020 г..
Недоволно от така постановеното
разпореждане е останало дружеството - частен жалбоподател „ИЗИ КОМЕРС“ ЕООД,
гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от управителя С. П., което чрез
пълномощника си адвокат Г. Г. от ПлАК го обжалва пред Плевенски Окръжен съд
като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи за неоснователност
на част от претендираните вземанията по договора за аренда № ЕН ***/30.04.2014
г., а именно: лихва за забава върху
неплатената наемна цена за стопанската 2018/2019 г. за периода 31.08.2018 г. –
30.09.2019 г., лихвата за забава за стопанската 2019/2020 г., както и наемната цена за
стопанската 2019/2020 г. поради подписани
многостранни споразумения между множество наемодатели и жалбоподателя, в
качеството на наемател, в това число страните по делото, на 24.08.2018 г. и на
10.12.2018 г., по силата на които падежите за плащане на наемните вноски за
стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 са предоговорени и са определени нови
падежи, както и е определен нов размер на лихвата за забава. В заключение жалбоподателят моли Окръжния съд да отмени
обжалваното разпореждане на ПлРС като постанови друго, с което да отмени
разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и да обезсили
издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист. Претендират се направените
по делото разноски. С жалбата се прави искане на основание чл. 420 от ГПК
въззивният съд да спре производството по изпълнително дело № 2020***0400*** по
описа на ЧСИ Т. К., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС – Плевен.
С жалбата се представят квитанция за
внесена държавна такса, покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 2020***0400***
по описа на ЧСИ Т. К., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС – Плевен,
връчена на 11.06.2020 г., многостранно споразумение от 24.08.2018 г., подписано
от страните, многостранно споразумение от 10.02.2018 г., подписано от страните,
адвокатско пълномощно и договор за правна помощ.
В срока по по чл. 276 ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на частната жалба от ответника по същата „СЕРЕС“ ЕАД, гр.
Сливен, ЕИК *** чрез пълномощника му адвокат Р. Т. от СлАК, в която се изразява
становище за неоснователност на същата. Според ответника представените от него
договори за наем са с нотариална заверка на подписите, редовни са от външна
страна и удостоверяват подлежащи на принудително изпълнение парични вземания
срещу длъжника, поради което са изпълнени условията на цитирана разпоредба на
чл. 418 ал. 2 от ГПК. Посочва се, че представените от частния жалбоподател
споразумения нямат нотариална заверка, поради което не са документ по чл. 417
от ГПК и не следва да бъдат съобразявани от съда. Моли се въззивният съд да
приеме, че не са налице основанията на чл. 419 ал. 3 от ГПК и да остави
частната жалба без уважение. Претендира направените по делото разноски. Към
жалбата не е представен договор за правна помощ в полза на адвокат Т. по
частната жалба.
Окръжният съд като обсъди оплакванията,
направени в частната жалба и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по
чл. 419 ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
приложеното ч.гр.д. № 1808/2020 г. по описа на ПлРС е видно, че същото е образувано въз основа на подадено заявление
от„СЕРЕС“ ЕАД, гр. Сливен, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор
Стайко Стайков за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжника „ИЗИ КОМЕРС“ ЕООД, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано
от управителя С. П. за парични суми, посочени в заявлението, представляващи:
- дължими наемни плащания за
стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. по договор за наем между страните № ЕН ***/30.04.2014
г. с нотариална заверка на подписите на страните, всяка от които в размер на
4 015,46 евро,
- мораторни лихви върху всяка от
главниците в размер на 4 015,46 евро за периодите 01.09.2018 г. – 13.05.2020
г. и 01.09.2019 г. – 13.05.2020 г. съответно в размер на 692,67 евро и 285,54
евро;
- дължими наемни плащания за
стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. по договор за наем между страните № ЕН ****/12.02.2019
г. с нотариална заверка на подписите на страните, първата от които в размер на
1313,87
евро, а втората 656,94 евро,
- мораторни лихви върху всяка от
главниците 656,94 евро, 656,94 евро и 656,94 евро за периодите 01.05.2019 г. –
13.05.2020 г. и 01.10.2019 г. – 13.05.2020 г., 01.08.2019 г. – 13.05.2020 г.
съответно в размер на 69,16 евро, 41,24 евро и 52,37 евро.
Към заявлението са представени в
заверен препис договор за наем между страните № ЕН ***/30.04.2014 г. с
нотариална заверка на подписите на страните на 23.05.2014 г. от нотариус П. Х.,
рег. № 377 на НК и район на действие ПлРС, анекс към този договор от 13.09.2016
г. с нотариална заверка на подписите на страните на 13.09.2016 г. от същия
нотариус, договор за наем между страните № ЕН ****/12.02.2019 г. с нотариална
заверка на подписите на страните на 12.02.2019 г. от нотариус С. Л., рег. № 490
на НК и район на действие ПлРС, всички вписани в СВ при РС – Плевен,
приемо-предавателен протокол към договор за наем между страните № ЕН ***/30.04.2014
г., адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, квитанция за платена
държавна такса.
Установява се, че след проверка на редовността
подаденото заявление и приложените към него писмени доказателства ПлРС е уважил
искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като е приел,
че заявлението е редовно, а представения документ по чл. 417 от ГПК е редовен
от външна страна.
Тези правни доводи на ПлРС са
правилни, кореспондират с представените по делото доказателства и се възприемат
изцяло от въззивната инстанция.
Със заявлението са представени
договори за наем и анекс към първия от тях с нотариална заверка на подписите на
страните.
За да са налице предпоставките на чл.
417 т. 3 ГПК документът, представляващ изпълнително основание, в случая договор
за наем на земеделски земи с нотариална заверка на подписите на страните следва
е представен в оригинал и да съдържа конкретно задължение за заплащане на точно
определена парична сума на посочен падеж. В заповедното производство по
аргумент на чл. 418 ал. 2 ГПК съдът проверява дали представеният документ е
редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника, т.е. формалната доказателствена сила на документа. При тази
преценка съдът изхожда само от данните, съдържащи се в изпълнителното основание
и не може да обосновава своите изводи на данни, които не се съдържат в него. Заповедното производство
е уредено като строго формално, с него се цели бърза съдебна защита, като са
предвидени кратки срокове за произнасяне на съда, като в хипотезата на чл. 417 ГПК,
при която съдът се произнася въз основа на представен от заявителя документ е
допустимо основанието и предмета на вземането да се определят въз основа на
този документ, тъй като по смисъла на закона същият е задължително приложение
към заявлението, въз основа на което се издава заповед за незабавно изпълнение,
при което основанието за издаване на заповедта е наличието на годно за
изпълнение притезателно право, удостоверено именно от документа. В конкретната
хипотеза ПлРС е сезиран с редовно заявление по чл. 417 от ГПК, в което са
посочени изрично документите по чл. 417 от ГПК и същите са приложени в оригинал,
а от съдържанието им се установява както валидността на договорите за наем за
посочените в заявлението периоди, така и изискуемостта на вземанията за наемни
цени и мораторни лихви върху тях. Представените в настоящата инстанция
многостранни споразумения от 24.08.2018 г. и от 10.12.2018 г. нямат отношение
към вземанията по договора за наем от 12.02.2019 г. с нотариална заверка на
подписите на страните, тъй като касаят сключените към този момент договори за
наем. По отношение на договора за наем от 23.05.2014 г., срокът на който е
удължен с анекс от 13.09.2016 г. макар и относими към основателността на
претенциите за мораторни лихви и изискуемостта на вземането за стопанската
2019/2020 г., мностранните споразумения, представени с частната жалба не могат
да доведат до други правни изводи, тъй като тъй като споразуменията не са
неразделна част от договора, съставляващ изпълнително основание по чл. 417 т. 3
от ГПК, а предмет на въззивна проверка съд в настоящото производство е
правилността на преценката на заповедния съд по чл. 418 ал. 2 от ГПК по отношение
на представените със заявление документи и тази преценка е правилна.
След като е стигнал до същите правни
изводи, Плевенският РС е постановил правилно и законосъобразно разпореждане,
което на основание чл. 278 ал. 4 ГПК следва да бъде потвърдено, а частната
жалба оставена без уважение като неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 419 ал. 2
от ГПК обжалването на разпореждането не спира изпълнението му, а по искането за
спиране по чл. 420 от ГПК компетентен да се произнесе е заповедния съд. Видно от
данните по делото, че по молба по чл. 420 от ГПК ПлРС вече е постановил
определение по този ред в заповедното производство. При тези данни въззивният
съд приема, че молбата на частният жалбоподател за спиране на производството по
посоченото изпълнително дело следва да се приеме за искане за спиране до
произнасянето на настоящия съдебен акт и с оглед окончателния му характер и
изхода на спора следва да се остави без уважение.
По делото не са представени
доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение от ответника
по частната жалба, поради което такива не следва да бъдат присъждани, а
искането на страната в тази насока следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане № 4104, постановено в закрито съдебно заседание на 18.05.2020 г.
по ч.гр.д. № 1808/2019 г. на Плевенски Районен съд.
Оставя без уважение искането на
частният жалбоподател „ИЗИ КОМЕРС“ ЕООД, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от
управителя С. П. за спиране на производството по изпълнително дело № 2020***0400***
по описа на ЧСИ Т. К., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС – Плевен до
произнасяне на въззивния съд.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: