Р Е Ш
Е Н И Е № 1464
гр.Сливен, 13.12.2019 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав в съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ВАСИЛКА
КЪЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7050
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени положителни установителни искове
с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК за
установяване съществуване на вземане, за които кредиторът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, връчена на длъжниците при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че на 23.03.2010 година, в гр.Сливен, между „Първа инвестиционна банка” АД
и
кредитополучател
Производството
е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна банка” АД против Н.Ж.Н. и С.М.С.,
с искане да бъде признато за установено, че
ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество суми, за които по ЧГД
№ 3622 по описа на СлРС за 2018 година е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, а именно: главница в размер на 1647,41 евро, представляваща
просрочена главница по Договор за банков кредит по програма за микрокредитиране
№ 044LD-М-000049/23.03.2010 година с приложение № 1 от 23.03.2010 година -
погасителен план към 01.09.2014 година въз основа на които има издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 2413 от 03.09.2014 година въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 03.09.32017 година по ЧГД №
3622 по описа на СлРС за 2014 година, ведно
със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване
на заявлението от 01.09.2014 година до
окончателното й изплащане, сумата 60,58 евро, представляваща просрочена
лихва /включваща договорна и наказателна лихва/, начислена за периода от
25.08.2013 година до 01.09.2014 година. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок от назначения особен представител на ответника С. е депозиран отговор, с който
се изразява становище по допустимостта и основателността на исковите
претенции. Направено е възражение за
погасяване вземането по давност. В законоустановения срок от ответната страна
от назначения особен представител на
ответника Н. е депозиран отговор, с който се изразява становище по
допустимостта исковите претенции.
Направено е възражение за погасяване вземането по давност.
В
съдебно заседание редовно призованото ищцово дружество не се представлява от
представител или пълномощник. Становище по същество не е изразено.
Ответникът
Н.Ж.Н., редовно призован не се явява. Представлява от назначения с определение
№ 1489 от 07.05.2019 година особен представител - адв. Ю.К. ***. Основателността
на исковите претенции се оспорва. В становището си по същество претендира
исковите претенции да се отвъртят като недоказани по основание и размер.
Ответникът
С.М.С., редовно призован не се явява. Представлява от назначения с определение
№ 1488 от 07.05.2019 година особен представител - адв. М.Б. ***. Исковите
претенции се оспорват, като се поддържат въведените с отговора на исковата
молба възражения. В становището си по същество претендира исковите претенции да
се отвъртят като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Въз основа на
подадено на 01.09.2014 година пред РС - Сливен
заявление от заявителя - ищец по ч.гр.д.3622 по описа на РС Сливен за
2014 година, е издадена Заповед № 2413/03.09.2014 година за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 03.09.2014 година,
съгласно която длъжниците ЕТ „ПАВЛИНА СТЕФАНОВА”, Н.Ж.Н. /първи ответник/ и С.М.С.
/втори ответник/ са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на кредитора „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”- ищец по настоящото дело следните суми: главница от
1647,41 евро, представляваща задължение по Договор за банков кредит по програма
за микрокредитиране № 044LD-М-000049 от 23.03.2010 година с Приложение № 1 от
23.03.2010 година – погасителен план към 01.09.2014 година, ведно със законната
лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението –
01.09.2014 година до окончателното й изплащане, просрочена лихва в размер на
373,68 евро, за периода от 25.08.2013 година до 01.09.2014 година, такси по договор в размер на 16.47 евро, разноски
по делото в общ размер на 588,66 лева, от които 79,70 лева - държавна такса и
508,96 лева - юрисконсултско възнаграждение.
На 21.11.2018 от ищеца е получено съобщение, че
поканите за доброволно изпълнение срещу длъжниците Н.Ж.Н. и С.М.С. са връчени
на основание чл. 47, ал.5 от ГПК и им се предоставя едномесечен срок за предявяване
на иск срещу двамата длъжници за
установяване съществуването на
вземането.
В
срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил
настоящите положителни установителни искове.
Не
се установява съществуването на вземанията на ищцовото дружество - кредитор,
възлизащи на сумата 1647,41 евро, представляваща задължение по Договор за
банков кредит по програма за микрокредитиране № 044LD-М-000049 от 23.03.2010 година с
Приложение № 1 от 23.03.2010 година – погасителен план към 01.09.2014 година,
ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.09.2014 година до окончателното й изплащане, просрочена лихва
в размер на 373,68 евро, за периода от 25.08.2013 година до 01.09.2014 година и
такси по договор в размер на 16.47 евро за които по ч.гр.д.3622 по описа на РС
Сливен за 2014 година, е издадена Заповед № 2413/03.09.2014 година за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 03.09.2014 година.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са
допустими, относими и безпротиворечиви, както и въз основа на правилата за
разпределение на доказателствената тежест и прилагане на разпоредбата на чл.
161 от ГПК.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените
положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във връзка с
чл. 422, ал. 1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Безспорно
по делото се прие за установено, че в хода на процеса не се установява
действително съществуване на вземанията, предмет на настоящите установителни
претенции. Договорите установяват само сделката между страните по него, но не
установяват, конкретни вземания срещу ответниците.
Представените
с исковата молба счетоводни документи /доколкото могат да бъдат разчетени/,
представляват частни свидетелстващи документи и не се ползват с материална
доказателствена сила. За да се ползва с материална доказателствена сила
частният свидетелстващ документ, следва издателят му да удостоверява неизгодни
за себе си факти. Само тогава той има силата на извънсъдебно признание и важи
срещу своя издател, какъвто не е настоящият случай. Доколкото не са подписани
от ответниците, те не установяват по непререкаем начин вземанията на ищеца
срещу тях, нито заедно, нито поотделно.
Въпреки
допуснатата от съда по искане на ищцовото дружество експертиза, от негова
страна не е внесен в предоставения съгласно чл. 160, ал. 1 от ГПК срок депозит за възнаграждение за вещо
лице, поради което заключение не е изготвено и съдът на основание чл. 161 от ГПК приема за доказани твърденията на ответниците за недължимост на непризнатите
от тях, но претендирани от ищцовата страна суми,а именно: главница от 1647,41
евро, представляваща задължение по Договор за банков кредит по програма за
микрокредитиране № 044LD-М-000049 от 23.03.2010 година с Приложение № 1 от
23.03.2010 година – погасителен план към 01.09.2014 година, ведно със законната
лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението- 01.09.2014 година до окончателното й
изплащане, просрочена лихва в размер на 373,68 евро, за периода от 25.08.2013
година до 01.09.2014 година и такси по договор в размер на 16.47 евро. Съгласно
разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ГПК страната, която е била редовно призована
не се призовава за следващото съдебно заседание
при отлагане на делото за конкретно посочена дата, а съгласно чл. 160, ал.
1 от ГПК срокът за внасянето на определения от съда размер на разноските за
вещо лице започва да тече за неявилата се, но редовно призована страна, от
датата на съдебното заседание. Поради това единствено процесуалното бездействие
на ищцовата страна е станало причина за несъбирането, с оглед чл. 160, ал. 2 от ГПК, на допуснатото доказателство и съдът следва да приложи правилото на чл.
161 от ГПК относно последиците от това.
Поради пасивното процесуално поведение на носещата
тежестта на доказване ищцова страна и предвид обстоятелството, че заради това
по делото не е установено съществуването на вземанията на ищеца спрямо ответниците,
исковите претенции по чл. 124, ал.
1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК следва
да се отхвърлят изцяло.
Възраженията на назначените от съда особени
представители на ответниците за недължимост на сумите, в това число и поради
погасяване на вземанията на кредитора по давност не следва да се обсъждат, тъй като
по изложените по - горе съображения не е установено не е установено
съществуването на вземанията на ищеца - спрямо ответниците - солидарни
длъжница.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Изгрев”, бул.
„Драган Цанков”№ 37 срещу Н.Ж.Н. с
ЕГН ********** *** и С.М.С. с ЕГН **********
*** искови претенции за признаване за установено, че ответниците, първият като
кредитополучател, а вторият като поръчител ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО на ищцовото дружество следните
суми: главница от 1647,41 евро /хиляда шестстотин четиридесет и седем евро и
четиридесет и един евроцента/, представляваща задължение по Договор за банков
кредит по програма за микрокредитиране № 044LD-М-000049 от 23.03.2010 година с
Приложение № 1 от 23.03.2010 година – погасителен план към 01.09.2014 година,
ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.09.2014 година до окончателното й изплащане, просрочена лихва в размер на 373,68 евро
/триста седемдесет и три евро и шестдесет и осем евроцента/, за периода от
25.08.2013 година до 01.09.2014 година, такси по договор в размер на 16.47 евро
/шестнадесет евро и четиридесет и седем евроцента/ , разноски по делото в общ
размер на 588,66 лева /петстотин осемдесет и осем лева и шестдесет и шест
стотинки/, от които 79,70 лева - държавна такса и 508,96 лева – юрисконсултско
възнаграждение, за които по ч.гр.д.3622
по описа на РС Сливен за 2014 година,
е издадена Заповед № 2413/03.09.2014
година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 03.09.2014
година като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: