№ 17279
гр. *, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110131757 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на подадена от Б. К. М. искова молба против
У********* чрез клона си ********* ЕИК ***, за установяване дължимостта на вземания, за
които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№56862/2023 г. по описа на СРС, 71 състав.
Исковата молба е входирана в съда на 03.06.2024 г. в изпълнение на дадени от съда
указания за предявяване на иск по реда на чл. 415 ГПК, след депозирано в срока за това от
страна на длъжника възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Същевременно длъжникът е оттеглил подаденото възражение и заповедта за
изпълнение от 02.11.2023 г. е влязла в сила, като на основание чл. 416 ГПК съдът е
разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на Б. К. М.. Предвид това на ищеца по
настоящото дело са дадени указания да изложи фактическите твърдения, които обосновават
правния му интерес от предявяване на установителен иск за вземания, за които ще получи
изпълнителен титул на основание чл. 416 ГПК. В срока за изпълнение на указанията ищецът
чрез своя процесуален представител заявява, че не претендира установяване на процесните
вземания, тъй като същите вече са му заплатени доброволно от длъжника, но претендира
присъждане на сторените в настоящото производство разноски, твърдейки че ответникът е
дал повод за образуване на настоящото производство. Представя доказателства за заплатена
държавна такса – 25,00 лева и адвокатско възнаграждение – 400,00 лева.
Съобразявайки изложеното от ищеца и данните по делото, съдът намира следното:
Настоящото производство има за предмет установяване на вземания по издадена в
полза на ищеца заповед по чл. 410 ГПК, която е влязла в сила и е разпоредено издаването на
изпълнителен лист, поради което за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на
исковете по реда на чл. 415 ГПК, респ. производството като недопустимо следва да бъде
прекратено. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на иск, а в случая заповедта, издадена по ч.гр.д. №
56862/2023 г. по описа на СРС, 71 състав, вземанията по която са предмет на делото, е влязла
в сила, след като длъжникът е оттеглил възражението си. Последното е направено след като
съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, поради
което длъжникът е дал повод за образуване на исковото производство. Предвид това съдът
счита, че той следва да отговаря за сторените в това производство разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, които да се присъдят на ищеца в цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба на Б. К. М. с вх. №180084/03.06.2024 г.
ОСЪЖДА У********* чрез клона си ********* ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. *, ж.к. * *, сграда * да заплати на Б. К. М. ЕГН ********** с адрес: гр. *,
ж.к. *, бл. 10, вх. В, ет. 6, ап. 88 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 425,00 лева –
разноски в настоящото производство.
Разпореждането може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на
страните с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2