РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Враца, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело №
20241400900004 по описа за 2024 година
Производството е по предявен осъдителен иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от ПТП, с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 511, ал.
3 КЗ, вр. чл. 513, ал.1 от КЗ, вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и
акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху
претендираното обезщетение с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.
512, ал. 1 вр. с чл. 496 от КЗ.
В исковата молба ищцата М. Д. М., ЕГН ********** от с. ***, общ.
Роман, обл.Враца, чрез адв. Й. Д. - САК, твърди, че на 10.08.2023 г., около
09:20 ч., в с. ***, обл. Враца, на кръстовището, образувано между ул. „Гаврил
Генов" и път III-103, е настъпило ПТП, при което автомобил „Волво ВТЦЗТ",
с турски регистрационни табели peг. № *******, управляван от турския
гражданин Н. А., не спазил правилата за движение по пътищата, като не спрял
при наличието на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство" и преминал през кръстовището, в резултат на което настъпил
сблъсък между управлявания от него автомобил и правомерно движещия се
по път III-103 лек автомобил "Опел Корса" с peг. № ВР *** СМ, управляван от
нея. Посочва, че за така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда,
като на местопроизшествието пристигнал екип на РУП - Мездра и екип на
1
Спешна медицинска помощ; полицейските служители съставили Протокол за
ПТП № 1492315/10.08.2023 г., а по отношение на виновния водач било взето
административно отношение - съставен му е АУАН № GA 901941/10.08.2023 г.
Изтъква, че вследствие на гореописаното ПТП е получила следните
травматични увреждания: 1. мозъчно сътресение с непълно изпадане в
безсъзнателно състояние - разстройство на здравето, временно опасно за
живота, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30
дни; 2. увреждане на междупрешлените дискове в шийния отдел с миелопатия
- разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период
по-дълъг от 30 дни; 3. остро стресово разстройство на психиката, вследствие
на преживения инцидент - разстройство на здравето, неопасно за живота, без
яснота относно неговата продължителност и интензитет. Твърди, че веднага
след настъпване на ПТП й е оказана спешна медицинска помощ от медиците
при ЦСМП - гр. Мездра, че била във видимо увредено общо състояние,
оплаквала се от силна болка в главата и във врата. С цел установяване на
налични травматични увреждания й е извършена рентгенография на череп;
предписано й е медикаментозно лечение, след което е освободена от ле‐
чебното заведение. Поддържа, че тъй като здравословното й състояние не се
подобрявало, на 21.08.2023 г. осъществила консултация с невролог; оплаквала
се от силна болка в главата, световъртеж, позиви за повръщане, залитане при
ходене, силна болка в шиен сегмент на гръбначния стълб и изтръпване на
десния й горен крайник. След извършване на необходимите прегледи и
изследвания е установено налично мозъчно сътресение и увреждане на
междупрешленните дискове в шийния отдел с миелопатия; предписани са й за
прием редица медикаменти. Също така, поради стресовото си състояние, е
потърсила и осъществила консултации с психолог, като към настоящия
момент го посещава регулярно. Посочва, че въпреки проведеното
консервативно лечение, все още не е напълно възстановена от получените
травматични увреждания, болките й така и не отшумяват. Нуждаела се от
помощта и съдействието на своите близки за осъществяването на най-
елементарните си и ежедневни нужди. Острите болки, чувството за скованост
и дискомфорта я карат да се чувства непълноценен човек в своето ежедневие.
С цел овладяване на болковия синдром и към момента приема обезболяващи и
противовъзпалителни медикаменти. Твърди, че ПТП повлияло отрицателно и
на психическото й състояние; развитото у нея, следствие на ПТП, остро
2
стресово разстройство, емоционалните травми, стресът, предизвикан от
силния уплах, изразяващ се в постоянна тревожност и раздразнителност,
както и постоянното напрежение и страх от това да не се повтори отново
преживяното ПТП, чувството и за некординираност, създало у нея чувство за
малоценност. Изтъква, че към датата на ПТП по отношение на увреждащия
л.а. „Волво ВТЦЗТ" с турски регистрационни табели, peг. № ******* е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключена с "Dogga sigorta", полица № *********, със срок на валидност до
02.06.2024 г., поради което на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ ответникът се
явява пасивно легитимиран да отговаря по така предявената претенция.
Твърди, че с искане вх. № 2-0758/30.08.2023 г. предявила пред НББАЗ добро‐
волна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за търпени
неимуществени вреди, но до изтичане на законоустановения срок, НББАЗ
нито платил, нито отказал да заплати застрахователно обезщетение.
Поддържа, че с оглед разпоредбата на чл. 496 от КЗ, във връзка с чл. 516, ал. 4
от КЗ във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ответникът дължи и лихва за забава от
датата на постановения отказ/изтичането на 2-месечния срок от предявяването
на доброволната претенция, до датата на плащането на обезщетението.
Моли съда да осъди ответника Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, с ЕИК ***, да й заплати следните
суми: 25 500,00 (двадесет и пет хиляди и петстотин) лв. - главница,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, търпени вследствие на ПТП от 10.08.2023
г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.10.2023 г. - датата на
изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ, до окончателното изплащане на
обезщетението, както и направените разноски по делото.
Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ /НББАЗ/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
чрез адв. З. Х. - САК, в срока по чл.367, ал.1 ГПК е подал отговор, с който
оспорва изцяло по основание и размер предявеният иск. Заявява, че не
оспорва валидността на застрахователното правоотношение, възникнало по
силата на застрахователен договор „Гражданска отговорност” - зелена карта за
МПС „Волво”, модел “ВТЦЗТ“, турски per. № ******* в застрахователна
компания „DOGGA SIGORTA“, валиден към датата на ПТП. Оспорва изцяло
отговорността на водача на МПС „Волво ВТЦЗТ“, турски per. № ******* за
настъпилото произшествие, механизма на реализирането му и причинната
връзка между вредите и пътния инцидент. Твърди, че представеният по делото
3
констативен протокол за ПТП няма обвързваща доказателствена сила по
отношение на механизма на ПТП, предвид факта, че съставилите го
длъжностни лица не са очевидци на ПТП, както и че съставянето на АУАН и
издаване на Наказателно постановление не установява вина по смисъла на НК;
няма и никакви данни за образувано досъдебно производство по случая. При
условията на евентуалност оспорва изключителната отговорност на водача на
МПС „Волво ВТЦЗТ“, турски per. № ******* за реализиране на
произшествието и настъпилите от него последици, като твърди, че ищцата,
като водач на лек автомобил „Опел Корса“ е съпричинила ПТП, съответно и
претъпените от нея телесни увреждания, като е пътувала без правилно
поставен, технически изправен обезопасителен колан. Ответникът оспорва
изцяло претърпяването на неимуществените вреди от ищцата, които са
предмет на настоящия иск и причинната връзка с процесното ПТП.
Евентуално счита, че претендирания от ищцата размер на обезщетение за
неимуществени вреди от 25 000 лева е несъответен на претърпените от нея
вреди и завишен, съобразно принципа за справедливост, произтичащ от
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва изцяло и иска за законна лихва върху
главницата за претендирани неимуществени вреди, поради неоснователност
на главния иск. Евентуално твърди, че не е изпадал в забава от претендираната
дата и не дължи лихва от датата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от
КЗ, тъй като отговорността на НББАЗ е в качеството му на национално бюро
на основание чл. 511, ал 1, т. 3 от КЗ, а не в качеството му на кореспондент по
чл. 515 от КЗ. Посочва, че в случая се прилага чл. 496 КЗ, чиято ал. 1
предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Претендира разноски.
По делото в срок е постъпила допълнителна искова молба. В същата
ищцата твърди, че е неоснователно оспорването на основанието и размера на
исковата й претенция, както и оспорването вината на водача на т.а. „Волво", че
е неоснователно и бланкетно и възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от нейна страна. Заявява, че към момента на настъпване
на ПТП, тя по никакъв начин не е нарушила правилата за движение по
пътищата, нито чрез свои действия/бездействия, нито поради неизползване на
инерционен колан, както и че към момента на настъпване на ПТП е била с
правилно поставен и изправен инерционен колан. Твърди, че е неоснователно
и бланкетно и оспорването на размера на исковата претенция, като счита
същия за справедлив и не прекомерен, респ. завишен, като напълно
кореспондира търпените от нея неимуществени вреди.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника на допълнителната искова молба, в който същият заявява, че
изцяло поддържа оспорванията и възраженията, изложени в отговора на
4
исковата молба, като конкретизира и доразвива същите.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-
автотехническа, съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертизи,
намери за установено следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 10.08.2023 г., около 09:20 ч., в с. ***, обл. Враца, на кръстовището на ул.
„Гаврил Генов" и път III-103, е настъпило пътнотранспортно произшествие
между влекач „Волво ВТЦЗТ", с турски регистрационни табели peг. №
*******, управляван от турският гражданин Н. А., и лек автомобил "Опел
Корса" с per. № ВР *** СМ, управляван от М. Д. М. от с. ***, общ. Роман,
обл.Враца.
Произшествието е посетено от Й. Й. – мл. автоконтрольор при РУ на
МВР, гр.Мездра, който е съставил Протокол за ПТП № 1492315 от 10.08.2023
г., в който са описани времето, мястото, участниците в произшествието,
състоянието на пътното платно, разположението на ППС, обстоятелствата и
причините, при които е възникнало ПТП и конкретният резултат от него и др.
(л.81 по делото). В протокола е описан следния механизъм на ПТП: водачът на
автомобил „Волво ВТЦЗТ", с турски регистрационни табели peг. № *******
турският гражданин Н. А. (участник 1) не е спазил разпоредбата на пътен знак
„Б2” и блъска странично движещият се по пътя с предимство лек автомобил
"Опел Корса" с per. № ВР *** СМ, управляван от М. Д. М. от с. ***, общ.
Роман, обл.Враца (участник 2), с което реализира ПТП с материални щети. В
протокола е начертана скица на ПТП и е посочено, че за извършеното
нарушение е издаден АУАН № GA901941/10.08.2023 г. Същият е приложен по
делото на л.80 и в него също е описан механизма на ПТП: На 10.08.2023 г., в
09:00 ч., в с. ***, на ул. „Гаврил Генов" при кръстовище с път III-103, км. 4.888
с посока на движение към гр. Мездра турският гражданин Н. А. управлява
влекач „Волво ВТЦЗТ" с peг. № ******* с прикачено полуремарке с рег.
********, като водача не спазва разпоредбата на пътен знак „Б2” – „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство.” и блъска странично
движещият се по пътя с предимство лек автомобил "Опел Корса" с peг. № ВР
*** СМ, собственост и управляван от М. Д. М. от с. ***, общ. Роман,
обл.Враца, с което реализира ПТП с материални щети, с което виновно е
нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП – не съобразява поведението си с пътен знак „Б2”,
5
отнемайки предимство, създава опасност за движението. Актът е връчен на
водача и същият го е подписал без възражения. Въз основа на издадения акт, за
извършеното нарушение на виновния водач Н. А. е издадено Наказателно
постановление № 23-0300-000318 от 10.08.2024 г. на ОД на МВР-Враца,
Сектор „Пътна полиция“, с което му е наложено административно наказание.
За установяване механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-
следствена връзка между произшествието и настъпилите щети, по делото е
назначена съдебно-автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице
инж. Г. П. В.. На база на приложените по делото доказателства и тези по
административната преписка, образувана във връзка с процесното ПТП,
вещото лице е дало заключение за вероятния механизъм на произшествието:
На 10.08.2023 г. около 09:20 ч., на дневна светлина, облачно време, нормална
видимост и мокра пътна настилка, на регулирано У-образно кръстовище,
образувано от републикански път III-103 /гр. Роман - гр. Мездра/, минаващ до
границата на с. ***, и ул. „Гаврил Генов" на с. ***, товарен автомобил ТИР -
композиция с рег. № на влекача ******* се движил по ул. „Гаврил Генов“ в
посока кръстовището. След вероятно спиране на знак „Стоп“, челната част на
влекача е насочена към границата на кръстовището, след което продължава
движението си с навлизане на челната част на влекача в кръстовището и
изминаване на път от около 8 м. в границата на кръстовището в посока гр.
Мездра, водача му вижда и възприема движещият се по път III - 103 лек
автомобил „Опел Корса“ с per. № ВР*** СМ, от дясно на ляво спрямо
неговото движение, като опасност от ПТП, реагира на аварийно спиране и се
установява в покой на място отразено в Протокола за оглед. Лек автомобил
марка „Опел Корса“ с per. № ВР*** СМ се е движил по път III -103 в посока
гр. Роман - гр. Мездра в полагащата му се дясна лента за движение към
кръстовището със скорост към момента на удара равнозакъснителна от около
30 км/ч. В един момент, виждайки и възприемайки движението на ТИР
композицията с навлизане в кръстовището от ляво на дясно спрямо
движението на лекия автомобил, водача му е реагирал на аварийно спиране,
но поради недостиг на време и разстояние с предната си лява ъглова част на
автомобила се удря в дясна странична част на карусерията на влекача. Според
заключението, от техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП е
навлизане в кръстовището на товарен автомобили тип ТИР - композиция с per.
№ на влекача ******* и рег. № на полуремаркето ******* от ляво на дясно
пред движещият се по път III -103 - път с предимство лек автомобил, затапящ
изцяло лентите за движение по този път, без да се съобрази с габарита на ТИР
композицията по дължина -16,40 м., с което е поставил сам себе си и водача на
лекия автомобил да предотвратят ПТП. От заключението се установява също,
че път III -103 - гр. Роман - гр. Мездра в участъка на ПТП от посока движение
гр. Роман към У - образното кръстовище е прав, хоризонтален с видимост в
посока кръстовището около 300 м.; че улица „Гаврил Генов“ от посока
движение с. *** в посока У- кръстовището и с път III -103 представлява прав
6
участък с лек наклон на изкачване. Видимостта на ППС с посока движение
кръстовището по път III -103 и ул. „Гаврил Генов“ се открива едно към друго
след достигане границата на кръстовището, поради наличие на висока
храстовидна и дървесна растителност между двата пътя. Според вещото лице
скоростта на движение на товарния автомобил към момента на удара е била
около 13,7 км/ч., като водача му е реагирал на аварийно спиране
непосредствено след настъпване на удара. Скоростта на движение на лек
автомобил „Опел Корса“ към момента на удара е била около 30 км/ч., а
непосредствено преди удара равнозакъснителна, вероятно от около 90 км/ч. до
30 км/ч. към момента на удара. Разрешената и съобразена скорост на
движение на лекия автомобил „Опел Корса“ по път III -103 в участъка на ПТП,
непосредствено преди кръстовището - мястото на удара, в съответствие с
характеристиката на пътя и ЗДвП е била 90 км/ч. Мястото на удара между
двата автомобила е в дясната лента на платното за движение на ППС по път III
-103 в посока гр. Мездра - лентата за движение, полагаща се на лекия
автомобил; в момента на удара ТИР - композицията е била разположена по
диагонал на пътното платно и е заемала и двете ленти за движение на ППС на
път III -103. Пак от заключението се установява, че водача на лекия автомобил
„Опел Корса“ е имала техническа възможност да види и възприеме маневрата
на товарния автомобили в момента, в който предната челна част на влекача е
започнала да пресича границата на кръстовището от посока неговото
движение и навлиза в кръстовището от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на лекия автомобил, но същата не е имала техническа възможност
да предотврати настъпилото ПТП, чрез аварийно спиране при движение със
скорост от 90 км/ч., тъй като мястото на удара е попаднал в опасната зона на
спиране на лекия автомобил.
При изслушване на заключението в съдебното заседание вещото лице
поясни, че преди зоната на кръстовището, където е станало процесното ПТП, в
посоката на движение на лекия автомобил - посока за гр.Мездра, няма
поставени вертикални пътни знаци, които да ограничават скоростта на
движение на ППС на 60 км/ч.
Тази констатация на вещото лице по изпълнената съдебно-
автотехническа експертиза е потвърдена с приложеното по делото писмено
доказателство - схема, извадка от проектната документация по час ПОД на
път ІІІ-103, актуална към 10.08.2023г., изпратена с писмо вх. №
6998/20.09.2024г. на АПИ. От същата се установява, че на пътния участък, в
който е станало процесното ПТП, а именно в района на кръстовището на
републикански път № ІІІ-103 и ул. "Г. Генов" на с.***, обл.Враца, няма пътни
знаци, които да ограничават скоростта на движение на ППС към посочената
дата.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза
7
съдът приема като обективно, компетентно и пълно, изясняващо относими
към предмета на делото факти и обстоятелства.
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ - зелена карта, сключена със застрахователна компания
„DOGGA SIGORTA“, полица № *********, валидно към датата на ПТП –
10.08.2023г., по която застрахователят покрива отговорността на водача на
товарен автомобил марка „Волво”, модел “ВТЦЗТ“, турски per. № ******* -
турският гражданин Н. А.; настъпването на процесното ПТП на 10.08.2023г.;
отправена с искане вх. № 2-0758/30.08.2023 г. от ищцата М. Д. М. писмена
претенция до ответника Сдружение „НББАЗ” и неизплащане на дължимото
застрахователно обезщетение от Сдружение „НББАЗ” към момента на
подаване на исковата молба, поради което, на основание чл.146, ал.1, т.4 от
ГПК, с определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства.
За установяване на причинените на ищцата травматични, неврологични
и психически увреждания, техния интензитет и продължителност на лечение
по делото са представени писмени доказателства (фиш за СМП, издаден от
ЦСМП, гр.Враца, резултат от рентгенологични изследвания, амбулаторен лист
и рецептурна бланка), назначени са и изпълнени съдебно-медицинска и
съдебно-психологическа експертиза и са събрани гласни доказателства.
От представеното ксерокопие на Фиш от ФСМП - Мездра от 10.08.2023
г., 11:00 ч. се установява, че на ищцата е поставена работна диагноза:
Клинично здрава. Отразено е, че е била с нормален неврологичен статус. ГКС
15 т. Нормален соматичен статус. АН 102/70. Пулс 86/мин. Не е губила
съзнание. Не е повръщала. Няма видими травми. Няма назначено или
проведено лечение. От приложените 2 бр. рентгенографии във ФАС и профил
от 10.08.2023 г. и ксерокопие на резултат от рентгенологично изследване №
199/10.08.2023 г. се установява - запазени кости, образуващи черепната кутия.
От ксерокопие на амбулаторен лист от 21.08.2023 г., издаден от д-р Юра
Стефанова - невролог, се установява, че на ищцата е поставена диагноза:
Мозъчно сътресение. Увреждане на междупрешленните дискове в шийния
отдел с миелопатия. В анамнезата е отразено, че е преживяла ПТП на
10.08.2022 г. Съобщила за краткотрайна загуба на съзнание и повърнала
еднократно. Преглеждана в спешна помощ и проведена рентгенография на
череп. Оплаквала се от главоболие, световъртеж, гадене, залитане при ходене,
силна болка в шиен сегмент на гръбначен стълб и изтръпване на дясна ръка.
При прегледа била ориентирана, напрегната. Паравертебралната мускулатура
в шийния отдел е била напрегната повече в дясно със силна болка. Без МРД.
8
ЧМН - б.о. Нормална зенична реакция. Няма данни за латентни парези.
Сетивно съхранена. Ромберг + залита на определена посока, ТР контролира.
Дадено мнение за балнеолечение за 10 дни и назначена терапия със Сомазина,
Пирацетам, Аулин, Афламил крем, Баклофен, Афламил таблети и Бевит форте.
Посочените медикаменти са предписани с рецептурна бланка от д-р Юра
Стефанова.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни, което съдът приема като
професионално и компетентно изготвено, неоспорено от страните, изготвено
след изследване на материалите по делото и личен преглед на ищцата, се
установи, че в резултат на процесното ПТП М. М. е получила контузия в
шийния отдел на гръбначния стълб. Механизма на посочената контузия е
вследствие на прекомерно огъване/разгъване в шийния отдел на гръбначния
стълб. Според заключението са налице данни за назначено лечение, което е
било адекватно с обезболяващи, НСПВС, като няма данни посоченото
лечение да е било изпълнено от ищцата, т.е. не може да се прецени и каква е
била продължителността му. От заключението се установява също, че ищцата
е възстановена от получените телесни увреждания и прогнозата за развитие на
здравословното й състояние е благоприятна. Вещото лице е констатирало
също, че в приложената по делото медицинска документация не са установени
никакви травматични увреждания по главата, тялото и крайниците на ищцата.
При извършения на М. М. преглед от лекаря, изготвил заключението по
съдебно-медицинската експертиза, е установено добро общо състояние,
нормална походка - без отклонение, нормален обем движения на шията - без
отклонения. От направена рентгенография - запазена физиологична лордоза.
Запазени интервертебрални дискови пространства.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-
психологическа експертиза се установи, че ищцата е преживяла травматичен
стрес, довел до психически дискомфорт, който се изразява чрез повишена
тревожност - соматизиране, промяна в общите и текущи нива на стрес. Може
да се заключи, че съществува причинно-следствена връзка между
претърпяната злополука и повишение на нивата на стрес при ищцата. От
проведеното изследване и интервю, ищцата, въпреки че поначало е личност,
предразположена към тревожни тенденции, нейните особености, показват
капацитет за преодоляване на стресови ситуации, чрез ефективни
адаптационни механизми. От заключението се установява също, че към
момента извършване на експертизата, ищцата е с позитивен ментален статус,
не се наблюдават характеристики на флашбек феномен (връщане към
събитието) и структурни изменения на психиката или други изразени
психопатологии. Налице е повишаване тревожността, изразяваща се с
емоционална интензивност съпроводена от страх, паника при пътуване в
автомобил. Вследствие злополуката към момента не се отчита непреодолян
травматичен стрес. Имайки предвид гореизложеното, прогнозата за пълно
възстановяване е благоприятна. Според вещото лице по данните от делото
9
няма налична медицинска информация за приложено лечение, свързано с
психо-емоционалното състояние на ищцата. Към настоящия момент не се
наблюдават структурни изменения на психиката или други изразени
психопатологии. Тревожността е устойчива личностова характеристика на
ищцата, което я предразполага към повишени нива при стресови ситуации, но
свойствата на личността й да организира и преодолява подобни ситуации е
повлияла благоприятно за бързото възстановяване и връщане към нормален
начин на живот. По отношение управлението на МПС е необходимо още
време, за да преодолее напълно тревожността свързана с него.
При изслушване на заключението в съдебното заседание вещото лице
поясни, че времето, което е необходимо на ищцата да преодолее стреса и да се
върне към нормално управление на автомобил, е строго индивидуално и
зависи от личните характеристики и компенсаторни механизми за
преодоляване на стрес. Обикновено след такъв тип ПТП пълното
възстановяване е в рамките до една година, като в случая при ищцата има
остатъчна тревожна симптоматика, която се появява под формата на
фрустрации свързани с возене в лек автомобил. Тези тревожни фрустрации се
проявяват само при возене в автомобил към настоящия момент, а не
посредствено след ПТП. След ПТП те са били с по-силен интензитет,
изразяващи се със соматични прояви, които с времето са отшумели и към
настоящия момент това са остатъчни тревожни симптоматики.
Заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психологическа
експертиза не е оспорено от страните и съдът го приема като обективно,
компетентно и пълно, изясняващо относими към предмета на делото факти и
обстоятелства.
За установяване на преживените от пострадалата болки, страдания и
неудобства в резултат на извършеното ПТП, по делото е разпитана като
свидетел Е. Б. А. - майка на ищцата.
В показанията си същата твърди, че за катастрофата е научила от дъщеря
си, която й се обадила по телефона. Двамата с баща й веднага тръгнали към
мястото на катастрофата; когато пристигнали там М. стояла до колата си, била
в шок, треперела, със сълзи на очи и гледала в една точка, не говорила. Около
нея имало полиция. Ищцата казала на родителите си, че не е добре и че много
я боли главата, не искала да говори, само плакала. Казала им, че когато
полицаите пристигнали на място, я попитали дали има нужда от помощ и тя за
момента е отказала да отиде на лекар. След това на мястото на ПТП дошъл
нейния приятел, който с неговата кола я закарал на лекар в болницата в гр.
10
Мездра. Там лекарите са я прегледали, но отказали да я приемат в болницата,
понеже е работела в чужбина и не е имала осигуровки. Според свидетелката
вечерта след произшествието ищцата била още в шок, имала кошмари. Близо
месец след катастрофата не искала да шофира и да се качва в автомобил,
близо две седмици след ПТП се оплаквала от болки в главата и във врата.
Свидетелката твърди също, че дъщеря й е ходила на невролог и на психолог. И
понастоящем от време на време се оплаква от болки в главата. В момента М.
шофира, но още има страх от шофиране.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни,
непротиворечиви и преки, кореспондиращи си помежду си и с останалия
доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията й съдът отчита
възможната нейна заинтересованост от изхода на делото, предвид близката й
родствена връзка с ищцата и обстоятелството, че същите не кореспондират
напълно с установеното в заключението на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявените искове с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
511, ал. 3 КЗ, вр. чл. 513, л.1 от КЗ, вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД
са допустими.
Посочените разпоредби регламентират възможността увредено от
транспортно произшествие лице, реализирано на територията на Република
България от МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално
бюро членува в Съвета на бюрата, когато няма кореспондент за територията
на Република България на застрахователя на виновния водач, да реализира
правото си на обезщетение за причинените му от застрахования имуществени
и неимуществени вреди спрямо Сдружение "НББАЗ", което е единствено
процесуално пасивно легитимирано като ответник и се явява надлежна страна
в настоящото производство.
Съдът намира, че Сдружение "НББАЗ" в случая е единствено
процесуално легитимирано като ответник по предявените искове с оглед
наличие на хипотезата на чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ - няма кореспондент на
територията на Република България на застрахователя на виновния водач, а и
самия ответник не е оспорил пасивната си легитимация.
11
Съгласно нормата на чл.511, ал.3 КЗ, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу кореспондента за
територията на Република България на застрахователя на виновния водач или
бюрото, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към кореспондента или бюрото
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако кореспондента
или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496,
ал. 1, отказали са изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на обезщетението, пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда, като съответно се прилага чл. 380.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – отправена
от ищцата с искане вх. № 20758 от 30.08.2023г. писмена претенция до
ответника Сдружение „НББАЗ” и отказ на сдружението да определи и
изплати обезщетение, което обстоятелство не се оспорва от ответника по
настоящото дело.
За да се ангажира по горния ред отговорността на Сдружение „НББАЗ”
е необходимо установяване при условията на пълно и главно доказване в
процеса на следните факти: 1. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2.
противоправното поведение на виновния водач, 3. претърпените имуществени
и неимуществени вреди и 4. наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП (фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД), 5. към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
виновния водач, сключен със застраховател, установен в държава различна от
Република България към датата на събитието, настъпило в Република
България. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 10.08.2023 г., около 09:20 ч., в с. ***, обл. Враца, на кръстовището на ул.
„Гаврил Генов" и път III-103, е настъпило пътнотранспортно произшествие
между влекач „Волво ВТЦЗТ", с турски регистрационни табели peг. №
12
*******, управляван от турският гражданин Н. А., и лек автомобил "Опел
Корса" с per. № ВР *** СМ, управляван от М. Д. М. от с. ***, общ. Роман,
обл.Враца.
От Протокола за ПТП № 1492315/10.08.2023 г., съставеният АУАН №
GA901941/10.08.2023 г. и издаденото Наказателно постановление № 23-0300-
000318 от 10.08.2023 г. на ОД на МВР-Враца, Сектор „Пътна полиция“, по
делото безспорно се установи настъпването на пътнотранспортно
произшествие на 10.08.2023 г., около 09:20 ч., в с. ***, обл. Враца, на
кръстовището на ул. „Гаврил Генов" и републикански път III-103, км. 4.888,
причинено виновно от водача на влекач „Волво ВТЦЗТ" с турски
регистрационни табели peг. № *******, с прикачено полуремарке с рег.
********, турският гражданин Н. А., който е нарушил правилата за движение
по пътищата и е причинил неимуществени вреди на ищцата. От посочените
писмени доказателства се установява и механизма на ПТП: при преминаване
през кръстовището водача не е спазил разпоредбата на пътен знак „Б2” –
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.” и блъска странично
движещият се по пътя с предимство лек автомобил "Опел Корса" с peг. № ВР
*** СМ, управляван от М. Д. М., с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от
ЗДвП.
Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ.
Действително, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена
сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти,
но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител
след посещение на мястото на инцидента, т. е. служителят лично е установил
фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията.
Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена
сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и
със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия /извод, относим към протоколи за
ПТП, съставени от органите на полицията при задължително посещение на
мястото на ПТП, очертани в чл. 125 от ЗДвП – т. нар. "констативен протокол за
ПТП" и "протокол за ПТП при материални щети" – чл. 6 и чл. 7 от Наредба №
I-167 от 24.10.2012 г. за условията и реда на взаимодействие между
контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за
13
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани
с МПС/. В тази хипотеза съставителят удостоверява пряко възприети от него
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположение на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци и маркировка на мястото на произшествието и др. И в
този случай обаче, протоколът за ПТП не обхваща направените от
длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличието
или липсата на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното
произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното
изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. В обобщение
следва да се посочи, че протоколът за ПТП, съставен при посещение на място
от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява изявление,
направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само
относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът пострадал по прекия иск
носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да
ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им
изисква специалния знания, които съдът не притежава.
В случая представеният протокол за ПТП № 1492315/10.08.2023 г., е
съставен от длъжностно лице – мл. автоконтрольор, служител на РУМВР гр.
Мездра, след посещение на място и съдържа преки възприятия на
длъжностното лице, в т. ч. мястото и времето на ПТП, местоположението на
влекача и лекия автомобил след катастрофата и видимите щети по тях. В
случая не е оспорена автентичността на протокола за ПТП или
удостоверителната компетентност на неговия съставител или реда, по който е
съставен протокола. Ответникът е оспорил единствено описания в протокола
механизъм на ПТП.
Настоящият съдебен състав приема, че верността на констатациите в
протокола за ПТП е потвърдена от заключението на вещото лице по
изпълнената съдебно-автотехническа експертиза, в която е установен
механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-следствена връзка
14
между произшествието и настъпилите щети.
С оглед на изложеното, след съвкупна преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното ПТП и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните
последици.
От протокола за ПТП, съставеният АУАН и издаденото Наказателно
постановление с обвързваща съда доказателствена сила се установява и
виновното и противоправно деяние на водача на влекач „Волво ВТЦЗТ" с
турски регистрационни табели peг. № *******, с прикачено полуремарке с
рег. ********, турският гражданин Н. А., с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1
от ЗДвП – не е съобразил своето поведение с пътните знаци и с пътната
маркировка. Субективният елемент от състава на гражданския деликт -
вината, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответника бе
да проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за
липсата й. Такива не са представени по делото.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач на „Волво ВТЦЗТ" с peг. № ******* Н. А.
е застрахована в застрахователна компания „DOGGA SIGORTA“, полица №
*********, валидна към датата на ПТП – 10.08.2023г., и събитието е
настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински
документи, заключения по медицинската и психологическата експертизи и
гласни доказателства) дават основание за извод, че при процесното ПТП
ищцата е получила телесни увреждания, а именно: контузия в шийния отдел
на гръбначния стълб и е претърпяла болки, страдания и неудобства,
окачествени от съдебната практика като неимуществени вреди. Същите са в
пряка причинна връзка с произшествието и поведението на водача на
застрахования автомобил, тъй като се установи, че ищцата е пострадала
именно при посоченото ПТП.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищцата по
чл. 511, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 511, ал. 3 КЗ, вр. чл. 513, л.1 от КЗ, срещу
Сдружение "НББАЗ" по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за справедливо обезщетяване на претърпените при
застрахователното събитие болки и страдания по критерия на чл. 52 от ЗЗД.
15
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не
е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищцата М. М. е получила контузия в шийния отдел
на гръбначния стълб, вследствие на прекомерно огъване/разгъване в шийния
отдел на гръбначния стълб, което увреждане й е причинило временно
разстройство на здравето, не опасно за живота. За посоченото увреждане на
ищцата й е назначено медикаментозно лечение с обезболяващи, като няма
информация дали е провеждано такова. По време на инцидента и след него
ищцата е търпяла болки и страдания с интензитет, характерен за този вид
увреждания, които не са надхвърляли по обем или времетраене обичайните за
16
този вид увреждания. Нито от събраните свидетелски показания, нито от
приложената по делото медицинска документация, нито от приетата
медицинска експертиза се установява ищцата да е търпяла някакви
травматични увреждания по главата, тялото и крайниците. От заключението
се установява също, че ищцата е възстановена от получените телесни
увреждания и прогнозата за развитие на здравословното й състояние е
благоприятна.
При определяне на обезщетението следва да се съобрази също
установеното в заключението по изпълнената съдебно-психологическа
експертиза, че в резултат на претърпяната злополука ищцата е преживяла
травматичен стрес, довел до психически дискомфорт, който се изразява чрез
повишена тревожност; към момента извършване на експертизата ищцата е с
позитивен ментален статус, не се наблюдават характеристики на флашбек
феномен (връщане към събитието) и структурни изменения на психиката или
други изразени психопатологии. Налице е повишаване тревожността,
изразяваща се с емоционална интензивност съпроводена от страх, паника при
пътуване в автомобил. Вследствие злополуката към момента не се отчита
непреодолян травматичен стрес и прогнозата за пълно възстановяване на
ищцата е благоприятна. По отношение управлението на МПС на ищцата е
необходимо още време, за да преодолее напълно тревожността свързана с
него. Видно е, че ищцата е получила обичайното емоционално състояние на
пострадали при пътни инциденти, че стресът, който е изпитала, не е бил по-
голям от обичайния при такива събития, както и че в момента няма клинични
данни за психично заболяване и ищцата е възстановена в обичайното си
физиологично функциониране.
Като взе предвид тези доказани от ищцата М. М. вреди,
обстоятелството, че същата е напълно възстановена, възрастта й - 26 години
към момента на настъпване на ПТП, както и преживения стрес от
травмиращото събитие, при съобразяване и на икономическите условия в
страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, индиция за икономическите условия, съдът намира, че
справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед
конкретните обстоятелства следва да бъде определено в размер 5 000 лева.
Този размер на обезщетението би репарирал в пълна степен причинените на
ищцата неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до
неоснователно обогатяване за сметка на сдружението. Определеното
обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната към
правнорелевантния момент.
17
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. В случаите, при които пострадалият е пътувал в
лек автомобил, без да ползва предпазен колан, това обстоятелство не обуславя
само по себе си приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на
обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличие на категорични
доказателства, че вредите не биха били настъпили, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, като водач на лек автомобил "Опел Корса" с per. № ВР *** СМ,
с твърдения, че е пътувала без правилно поставен, технически изправен
обезопасителен колан.
Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като по делото не
се ангажираха категорични доказателства от ответната страна, от които да се
установи, че ищцата, като водач на лекия автомобил, е била без поставен
предпазен колан. От заключенията на изпълнените по делото автотехническа и
медицинска експертизи не се установява ищцата да е пътувала без правилно
18
поставен, технически изправен обезопасителен колан по време на ПТП.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установи,
че предната лява седалка - седалката на водача лек автомобил „Опел Корса“ с
per. № ВР *** СМ, е оборудвана с триточков инерционен обезопасителен
колан, както и че тези колани са предназначени за задържане на водача на
автомобила и пътниците в него, в случай на внезапно спиране на автомобила
към мястото му на седене - на таза и долните крайници към седалката и
горната част на тялото към облегалката, при инерционна сила и направление,
действаща върху тялото в посока от зад напред спрямо надлъжната ос на
автомобила, но не ограничават движението на горните крайници, главата и
долната част на долните крайници. Според вещото лице в началния момент
при инициалния удар на челната част на лекия автомобил в шасито на влекача
на ТИР - композицията, върху тялото на ищцата /водачката/ на лекия
автомобил е възникнала инерционна сила, стремяща се да придвижи тялото
напред по посока движението на автомобила и да го отдели от седалката в
посока напред. Действието на колана е предотвратило това движение, но не е
предотвратило движението на главата в началния момент в посока напред и
впоследствие при удара и спиране на лекия автомобил, от получения
камшичен удар назад с удар в облегалката на главата.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
с оглед механизма на ПТП и обстоятелството, че правилно поставения
обезопасителен колан има превантивна функция при челен удар и скорост до
60 км.ч., то в конкретния случай обезопасителния колан не е имал почти
никаква превантивна функция дори и поставен правилно. В съдебното
заседание вещото лице, изготвило заключението по назначената съдебно-
медицинска експертиза, поясни, че дори при установената в заключението на
съдебно-автотехническата експертиза скорост на лекия автомобил от 30 км в
час при удара, предпазния колан има функция да задържа тялото, но не
задържа крайниците, главата и шията; че когато при самия удар има
отклонение на главата, шията е по-подвижното и слабо място, и впоследствие
се получава отклонение назад и в случая това е причината за контузията на
шийния отдел. Дори ищцата с ръцете да се е държала за волана, пак шията й
остава уязвимо място.
С оглед тези констатации на вещите лица, изводът, която се налага, е че
при настъпване на процесното ПТП дори ищцата да е била с правилно
поставен, технически изправен обезопасителен колан, същият не е имал
никаква превантивна функция, имайки предвид механизма на ПТП, механизма
на получаване на увреждането, както и самото увреждане - контузия на
шийния отдел на гръбначния стълб.
При това положение и при липсата на други доказателства, съдът
приема, че липсва принос от пострадалата на вредоносния резултат по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което и релевираното от ответника
възражение за съпричиняване, основано на нарушение на чл. 137а от ЗДвП, е
19
недоказано и неоснователно.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи, като се
осъди ответното Сдружение „НББАЗ”, гр.София да заплати на ищцата М. М.
обезщетение за неимуществени вреди в размер 5 000 лева. За горницата над
уважения размер до предявения размер на обезщетение за неимуществени
вреди от 25 500 лв., искът не е доказан и следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед частичната основателност на главният иск следва да бъде
разгледана и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
определеното обезщетение.
В случая не е спорно, че ищцата е предявила претенцията си пред
ответното сдружение на 30.08.2023 г., а законната лихва върху присъденото
обезщетение се претендира от 30.10.2023г. – датата на изтичане на сроковете
по чл.516, ал.2 КЗ, до окончателното изплащане на обезщетението.
По делото ответникът – „Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи” отговаря като представително национално
бюро. Отговорността на бюрото замества чуждестранния застраховател, за
настъпило произшествие на територията на страната, причинено по вина на
водач на МПС, застрахован при чуждестранен застраховател. В този случай на
отговорност на бюрото законът в чл. 512, ал. 1 от КЗ изрично препраща към
разпоредбата на чл. 496 от КЗ. Съобразно тази разпоредба /чл. 496 от КЗ/
застрахователните дружества дължат заплащане на законна лихва от момента
на сезирането си с претенция от пострадалото лице или от уведомяването си
от застрахования - в този смисъл решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г. на ВКС, І т. о. Това разрешение се прилага и в случаите, при които
бюрото отговаря пред пострадало лице вместо застраховател.
С оглед изложеното за правоимащото лице - ищцата по делото -
обезщетение за забава се дължи от момента на сезиране на застрахователя /в
случая НББА3/ и тази лихва покрива забавата на увреждащия, съответно и на
неговия застраховател, към пострадалото или увредено лице.
Като извод съдът приема, че ответникът дължи на ищцата обезщетение
за забава върху присъдената му главница считано от 30.10.2023г. – датата на
изтичане на сроковете по чл.516, ал.2 КЗ, до окончателното изплащане на
обезщетението, както е поискано с исковата молба. Следователно претенцията
20
за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
30.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата, е основателна и следва да
бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищцата претендира разноски по производството в общ размер 900,00
лева (250,00 лв. за възнаграждение на вещото лице по изпълнената САТЕ,
250,00 лв. за възнаграждение на вещото лице по изпълнената СМЕ и 400,00
лв. за възнаграждение на вещото лице по изпълнената СПЕ). С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното сдружение следва да
заплати на ищцата направените разноски по делото, съразмерно на уважената
част от иска, в размер 176, 47 лева.
От пълномощника на ищцата своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищцата. Видно е от
приложения на л. 154-гръб договор за правна защита и съдействие № 512 от
28.10.2024 г., сключен между адв. П. З. П. от САК и ищцата, че са уговорени
безплатно процесуално представителство и защита по настоящото дело на
основание чл. 38, ал.2 вр. с ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата /ЗА/, т.е.
осъществяване на безплатна адвокатска защита на лице, което е в материално
затруднение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна
адвокатска помощ в тази хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски,
както е в случая, адвокатът има право на възнаграждение, което съдът
определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от
ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е възнаграждение, което при
наличие на законовите предпоставки се присъжда в полза на самия адвокат,
оказал безплатната помощ и съдействие и за да упражни адвокатът това свое
право, той следва да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА. В конкретния
случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е налице, което е видно от
представените от ищцата документи във връзка с искането й за освобождаване
от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, които
документи са подробно обсъдени от съда в постановеното по делото
Определение № 44/14.02.2024 г.
21
В случая, с оглед изхода на спора, възнаграждението следва да бъде
определено по чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съответно на уважената част от
иска, като изчислено съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 800,
00 лв. Така на адвокат П. З. П. от САК, представлявала безплатно ищцата пред
настоящата инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, се дължи сумата 800,
00 лв., която е съответна на уважената част от иска /5 000, 00 лв./.
Ответното сдружение е направило разноски за възнаграждение на
вещите лица по назначените съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска
експертизи в общ размер 500, 00 лв., съгласно списък по чл.80 ГПК (л.151),
поради което на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата му дължи направените
по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер 401, 96
лв.
Ответното сдружение претендира и сумата за адвокатско
възнаграждение в размер 3 228, 00 лева, като е представило фактура от
22.03.2024г. и дневно извлечение на сметка в „Банка ДСК” ЕАД от
26.03.2024г. Доколкото обаче в случая ищцата е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответното сдружение, то и
същото следва да се разгледа.
Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, дава възможност да се иска на
насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на разноските, ако
заплатеното от тази страна възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Редуцирането не може да засегне минимално определения размер по чл. 36 от
Закона за адвокатурата. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 и § 2а на ДР от
Наредба № 1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение за
предявеният иск възлиза на 3228, 00 лв. с ДДС, с оглед цената на иска, т.е.
заплатеното от ответното сдружение адвокатско възнаграждение от 3228, 00
лева с ДДС се равнява на минималния размер, установен в Наредбата и не се
явява прекомерно. Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на
ищцата за прекомерност е неоснователно и дължимите на ответното
сдружение разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в
размер на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 3228, 00
лева с ДДС.
Предвид изложеното, ищцата дължи на ответното сдружение разноски
22
за адвокатско възнаграждение 2595, 05 лв., съобразно отхвърлената част от
иска й.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл.
78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение
№ 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно,
доколкото ищцата е освободена от внасяне на държавна такса, на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца по
съразмерност 200,00 лв. държавна такса.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ /НББАЗ/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С. С. – генерален секретар, ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. М., ЕГН
********** от с. ***, общ. Роман, обл.Враца, ул. „***” ***, сумата 5 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
й в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.08.2023 г.,
около 09:20 ч., в с. ***, обл. Враца, на кръстовището на ул. „Гаврил Генов" и
път III-103, между влекач „Волво ВТЦЗТ", с турски регистрационни табели
peг. № *******, управляван от турският гражданин Н. А., и лек автомобил
"Опел Корса" с peг. № ВР *** СМ, управляван от М. Д. М. от с. ***, общ.
Роман, обл.Враца, дължимо по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва за забава върху
тази сума, считано от 30.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените разноски по делото, съразмерно на уважената част от
иска, в размер 176, 47 лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение
за неимуществени вреди с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
511, ал. 3 КЗ, вр. чл. 513, л.1 от КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в
23
частта за разликата над сумата 5 000,00 лв. до пълния претендиран размер от
25 500,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН ********** от с. ***, общ. Роман, обл.Враца,
ул. „***” ***, ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от С. С. – генерален секретар,
разноски по съразмерност в размер 401, 96 лв. за възнаграждение на вещите
лица и 2595, 05 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ /НББАЗ/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С. С. – генерален секретар, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. З.
П., ЕГН ********** от АК – София със съдебен адрес: ***, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата 800, 00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на М. Д. М., ЕГН ********** - ищца по т.д. № 4/2024г. на
Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ /НББАЗ/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С. С. – генерален секретар, ДА ЗАПЛАТИ полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца държавна
такса в размер 200,00 лв., съразмерно на уважената част от иска, както и 5
(пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на
сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
24