Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 26.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на шести юни през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 17186 по описа за
2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „И А.Б.Л.”
ЕАД против Н.Й.К. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 535 от ТЗ, вр чл.485 от ТЗ. Ищецът
твърди, че ответникът авалирал запис на заповед от 26.03.2007г., издаден от ”Е.К.Н”ООД
в полза на „И Е.Д.Л.”ЕАД за сумата от 137 130.15 евро, платим на
предявяване най-късно до 01.05.2010г. Записът на заповед обезпечавал
изпълнението на договор за финансов лизинг № 002682-007/26.03.2007г. Тъй като
дължимата по записа на заповед сума не била заплатена на падежа, ищецът се
снабдил със заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 14137/2011г. на СРС, ГО, 76състав, която била издадена срещу срещу ответника, срещу издателя на записа на
заповед - „Е.К.Н” ООД и срещу останалите авалисти по записа на заповед. Оветникът
подал възражение срещу заповедта по чл.417 от ГПК, поради което същата не могла
да влезе в сила спрямо него. С оглед на изложените доводи, ищецът моли съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи сумата от 268 203.26 лв./левовата
равностойност на 137 130.15 евро/ по запис на заповед от 26.03.2007г. Претендира
направените в исковото и в заповедното производство разноски. Ответникът
оспорва иска. Твърди, че авалирал записа на заповед в качеството на съдружник в
дружеството, което издало записа на заповед, поради което отговарял ограничено
по отношение задълженията на дружеството до момента, в който имал качеството на
съдружник и до размера на своето дялово участие. По тези съображения не
следвало да отговаря солидарно с останалите авалисти. Твърди, че имал
качеството на управител на дружеството и съдружник към датата на подписване на
записа на заповед, но бил освободен като управител на 21.01.2008г. и на същата
дата след взето решение от ОС на съдружниците възмездно прехвърлил своите дялове
в дружеството на друго лице - С.С.Г., поради което след 21.01.2008г. не носел
отговорност за задълженията по процесния запис на заповед. Поддържа
становището, че за периода до 21.01.2008 г. всички задължения по договора за
лизинг били заплатени. Твърди, че „Е.К.Н” ООД сключило общо девет договора за
лизинг с ищеца за апаратура и оборудване, които следвало да се ползват
комплексно. За обезпечаване на изпълнението
по тези договори били издадени записи на заповед, но впоследствие задълженията
по тези договори били предоговорени и били издадени нови записи на заповед,
подписани от новите управители и авалирани от съдружниците в търговските
дружества – издатели и съдлъжници по записите на заповед, поради което било
налице правно основание за отпадане отговорността на ответника. Поддържа
възражение, че записът на заповед не бил предявен в срока, посочен при
издаването му – до 01.05.2010г., поради
което не дължал изпълнение по него. Счита, че правото на ищеца да предяви иск за вземането
по записа на заповед било погасено по давност, на основание чл.531, ал.1 от ТЗ.
Изразява становище, че не дължи изпълнение, тъй като ищецът прекратил договора
за лизинг на 19.03.2011г., макар да можел да стори това по-рано - в срока за
предявяване на записа на заповед, при първотго констатирано неизпълнение.
Твърди, че издателят на записа на заповед и останалите авалисти не били
оспорили вземането, поради което ищецът вече разполагал с изпълнително
основание и не било необходимо да се снабдява с ново изпълнително основание.
Моли съда да отхвърли иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед по чл.417 от ГПК от
28.05.2011г. по чгр.д. № 14137/2011г. на СРС, ГО, 76 състав е разпоредено
длъжниците „Е.К.Н” ООД, „Е.С.К.” ЕООД, И.К.С., Н.Й.К., С.С.Г.и Л.К.У.да
заплатят солидарно на „И Е.Д.Л.” ЕАД сумата от 137 130.15 евро – задължение
по запис на заповед от 26.03.2007г., ведно със законната лихва, считано от
04.04.2011г. до окончателното изплащане и 9122.51лв. – разноски по делото.
Заповедта по чл.417 от ГПК е издадена въз основа на запис на заповед от
26.03.2007г./л.125 от делото/.
Видно от запис
на заповед от 26.03.2007 г. „Е.К.Н“ ООД е поело задължение безусловно и
неотменимо да плати при предявяване, извършено най-късно до 01.05.2010г., на „И
Е.Д.Л.” ЕАД или на негова заповед сумата от 137 130.15 евро. Записът на заповед
е авалиран от Н.Й.К., „Е.С.К.” ООД, И.К.С., С.С.К. и Л.К.У.. ./л.5 от приложено
гр.д. № 14963/2012г. на СРС, ГО, 76 състав/
От нотариална
покана от 16.06.2008 г. се установява, че записът на заповед е предявен за
плащане на ответника Н.Й.К. на 15.07.2008г., когато поканата е връчена чрез
неговата съпруга./л.6-7 от приложено гр.д. № 14963/2012г. на СРС, ГО, 76 състав/.
На съда е
служебно известно от публичния търговски регистър при Агенция по вписванията,
че „И Е.Д.Л.” ЕАД и „И А.Б.Л.” ЕАД са един и същ правен субект, чието
наименование към датата на издаване на записа на заповед е „И Е.Д.Л.” ЕАД, а
впоследствие е променено на „И А.Б.Л.” ЕАД. Страните
не спорят, че записът на заповед обезпечава изпълнение на задълженията по
договор за лизинг № 002682-007/26.03.2007 г.
Видно от
договор за лизинг № 002682-007/26.03.2007г. „И Е.Д.Л.” ЕАД/лизингодател/, „Е.К.Н”
ООД/лизингополучател/ и „Е.С.К.” ООД/съдлъжник/, са се споразумели
лизингодателят да придобие и достави на лизингополучателя за използване
апаратура, подробно описана в договора, при следните условия: доставна цена –
123 362.46 евро без ДДС; първоначална вноска – 24 672.49 евро без ДДС;
срок – 36 месеца, считано от датата на окончателното плащане към доставчика;
брой вноски – 36; лихвен период – един месец; лихвата се заплаща не по-късно от
края на лихвения период; лизинговни вноски – определени по размер и падеж в
погасителен план, неразделна част от договора; базов лихвен процент – 3.96 %
годишно; комисионна за управление – 1389.48 евро, платима в срок от 5 работни
дни от подписване на договора за лизинг; неустойка за забавено плащане - 0.1%
на ден върху просрочената сума на базата на действителен брой дни за забава;
такса за предплащане - 2% от неизплатената лизингова вноска. В т.2.15 от
договора е посочено, че за обезпечение на изпълнението на договора служи запис
на заповед. Към датата на подписване на договора управител на лизингополучателя
„Е.К.Н” ООД е ответникът Николай Й.К..
Представен е погасителен план, според който лизинговите
вноски са 36 с обща стойност от 137 130.15 евро. В плана са посочени стойност
и падеж на всяка вноска, като падежът на последната вноска е 01.04.2010 г./л.47/. Представено
е споразумение от 26.03.2007г. межу „И Е.Д.Л.” ЕАД/лизингодател/, „Е.К.Н” ООД /лизингополучател/
и „Е.С.К.”ООД/доставчик/. В това споразумение е посочено, че страните уреждат
отношенията си по договор за лизинг и договор за доставка на лизингово
имущество, но не е индивидуализиран конкретният договор за лизинг, вместо това
е описано лизинговото имущество. Със споразумението страните са се договорили
първоначалната вноска и комисионна за управление по договор за лизинг в размер
на 31 274.36 евро да се считат
платени от лизингополучателя, тъй като тази сума е била предоставена от него като
капаро на доставчика, а доставчикът ще признае, че тази сума му е била платена
от лизингодателя за доставеното оборудване. В споразумението е посочено, че
след признаване на плащането от 31 274.36 евро лизингодателят дължи на
доставчика останалата част от стойността на доставените вещи от 116 760.59
евро./л.48-49/.
По делото са представени и общите условия по договор за
финансов лизинг на „И Е.Д.Л.” ЕАД. Съгласно чл.13.2 от общите условия, лизингополучателят
има право да придобие собствеността върху актива/лизинговата вещ/ след изтичане
на срока, при условие, че лизингополучателят е изплатил изцяло лизинговата
цена, заедно с всякакви други парични задължения, дължими на лизингодателя,
съгласно договора за лизинг, и при условие, че е изпълнил всички останали
разпоредби на договора за лизинг.
Видно от приемо-предавателен протокол от 29.03.2007г. към
договор за финансов лизинг № 002682-007/26.03.2007 г. лизинговите вещи са
предадени от ищеца на лизингополучателя „Е.К.Н” ООД./л.54-55/.
Видно от протокол от 15.01.2007 г. от ОС на съдружниците в
”Е.С.К.” ООД е взело решение дружеството да стане съдлъжник по договори за финансов
лизинг, сключени между „Е.К.Н” ООД и „И Е.Д.Л.” ЕАД за ново телекомуникационно
оборудване с доставна стойност до 200 000 евро без ДДС. Прието е решение „Е.С.К.”
ООД да авалира записи на заповед в полза на „И Е.Д.Л.” ЕАД като обезпечение по
лизингови сделки.
Представен е договор за покупко-продажба от 26.03.2007г.,
с който „Е.С.К.” ООД/продавач/ е прехвърлило на „И Е.Д.Л.” ЕАД/купувач/ правото
на собственост върху оборудване на стойност 123 362.46 евро./л.59-62/.
Видно от протокол от 21.01.2008г. на ОС на съдружниците
на „Е.К.Н” ООД и договор за продажба на дружествени дялове от 21.01.2008г. с нотариална
заверка на подписите, ответникът Н.К., считано от 21.01.2008 г., е освободен от
длъжността управител на „Е.К.Н” ООД и е освободен като съдружник в „Е.К.Н” ООД,
тъй като със съгласие на останалите съдружници е прехвърлил всички свои
дружествени дялове на други лица./л.231-233/.
От документ, озаглавен „Декларация”, от 28.09.2008г./л.299/
се установява, че „Е.К.Н” ООД и трето за
спора дружество „Л.Н.И.” ООД са приели решение да се задължи друго дружество –
„ИТВ НЕТ”ООД, регистрирано в Скопие, да заплати сума от 65 000 евро по договор, който не е индивидуализиран по
делото, и да се представи списък на оборудването по неиндивидуализирания
договор. От представения документ не става ясно какво точно е съдържанието на
споменатия договор.
Видно от товарителница от 30.07.2007г./л.242/ „Е.С.К.” ООД е извършило доставка на стоки до дружество
в Скопие - „ИТВ Н.Е.-И.” ООД. Представен
е договор от 29.08.2008г. между македонското търговско дружество - „ИТВ
НЕТ„ООД и „А.Б.” АД – Скопие, за рамков
револвиращ кредит в размер на 65 000 евро./л.282- 284/. Според чл.5 от
този договор за обезпечаване на вземанията по него в полза на банката се вписва
заложно право върху движими вещи – оборудване, което е собственост на „ИТВ
НЕТ”ООД.
На 29.08.2008г. между „А.Б. АД - Скопие и македонското търговско дружество „ИТВ
НЕТ”ООД е сключен договор за обезпечаване на парично искане с основаване на
регистриран залог на движима вещ – оборудване./л.304-309/. На
същата дата - 29.08.2008г., е съставен протокол за извършен оглед и оценка на
заложеното оборудване, съобразно таблица, неразделна част от него./л.292-298/.
В протокола е посочено, че оборудването е собственост на длъжника ”ИТВ НЕТ”ООД,
Скопие.
Видно от
протокол от 26.01.2012г. на ОС на съдружниците в „Е.К.Н”ООД е взето решение „Е.К.Н”ООД
да сключи с „И.А.Б.”АД споразумение към договор за кредитна линия № НД 432от
29.06.2009г. и анекс №1 от 31.03.2010г., с което „Еск груп”ЕООД да встъпи като
съдлъжник в дълга на „Е.К.Н”ООД по горепосочените
договор за кредитна линия № НД 432 от 29.06.2009г. и анекс № 1 към него, рег. №
НД 224 от 31.03.2010 г.
Представен е договор
за особен залог на търговско предприятние към договор за продажба на вземания №
НД 139/24.02.2012 г., сключен между „И.А.Б.” АД и „Е.К.Н” ООД. С този договор е
обезпечено вземането на банката
/кредитор/ , произтичащо от договор за продажба на вземания № НД
139/24.02.2012г. и анекси към него, сключен между банката и цесионера „ЕСК
груп” ЕООД, чрез учредяване на особен залог върху търговското предприятие на „Е.К.Н”
ООД. Съгласно чл.2, ал.2 залогодателят е декларирал, че в активите на
дружеството са включени и комуникационни точки, подробно описани в приложение №
2, представляващо неразделна част от договора./л.336-354/.
От назначената по делото техническа експертиза, която
съдът приема, се установява, че вещите,
предоставени от ищеца на „Е.К.Н” ООД по процесния договор за финансов лизинг №
002682-007/26.03.2007г., са описани общо в 18 позиции. Три от позициите, в
които е описано лизингово оборудване, са идентични с вещите по договор за
особен залог от 29.08.2008г., сключен в Скопие, между македонското дружество
„ИТВ НЕТ” ООД и „А.Б.”АД - Скопие./вещи по позиции т.2, т.3 и т.5 от таблицата
към заключението/. Четири от позициите, в които е описано лизингово оборудване
по процесния договор за финансов лизинг № 002682-007/26.03.2007г., са идентични
с вещите по договора за особен залог от 24.02.2012г., сключен между „Е.К.Н”ООД
и „И.А.Б.” АД./вещи по позиции т.3, 5, 12 и 18/.
От
заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема, се установява, че през
периода 29.03.2007г.-20.05.2010г. лизингополучателят
е извършил плащания по договора за лизинг в размер на 199 762.11лв., с
които е погасил следните задължения: първоначална вноска – 57 906.24лв.,
комисионна за управление – 3 261.11лв., разходи по договор и междинна лихва – 271.30лв.,
такса за обслужване – 36 лв., главница, която представлява част от месечни
вноски с падежи от 20.04.2007г. до 18.01.2008г.
– 58 095.72 лв., договорна лихва за периода
20.04.2007г.-18.01.2008г. – 17 903.93 лв. и 62 287.81 лв. – неустойки.
Размерът на неизплатените задължения по
договора за лизинг до 01.04.2010 г. е 194 014.81 лв., както следва –
307.23 лв./частично неплатена главница с падеж 18.01.2008г./, 173 222.03 лв./неплатина
главница с падежи 18.02.2008г.-16.03.2010г./, 20 269.95лв./неплатена договорна
лихва за периода 18.02.2008г.-16.03.2010г./, 93.60 лв. – такса за обслужване,
122 лв. – разходи по договора. Стойността на незаплатените задължения към 11.04.2011
г. е същата, като към 01.04.2010 г. – 194 014.81 лв.
Представен е анекс № 1 към друг договор за лизинг № 002682-008/16.04.2007г., с който „И Е.Д.Л.”
ЕАД /лизингодател/, „Е.К.Н” ООД/лизингополучател/, „Е.С.К.” ЕООД/съдлъжник/, И.К.С./съдлъжник/,
С.С.Г./съдлъжник/ и Л.К.У./съдлъжник/ са се споразумели за промени по договора
за лизинг № 002682-008/16.04.2007г., не и
за промени по процесния договор за лизинг № 002682-007/26.03.2007г./л.69-70/.
Представена е от ответника нотариална покана от
16.06.2008г., изпратена от „И Е.Д.Л.” ЕАД до него за плащане на друг запис на заповед от 16.04.2007 г.
за сумата от 72 509.38 евро.
При така събраните по делото доказателства
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 535 от ТЗ, вр чл.485 от ТЗ.
За да бъде уважен искът трябва
да бъдат ангажирани доказателства за: 1/съществуването на запис на заповед от 26.03.2007г.
с посоченото в ИМ съдържание; 2/за обстоятелството, че ответникът е авалирал
записа на заповед; 3/да е настъпил падежът по записа на заповед; 4/ищецът да
докаже съществуването на каузалното правоотношение, което твърди, че е
обезпечено със записа на заповед, както и обстоятелството, че задължението по
каузалното правоотношение не е погасено.
Ищецът е
авалирал запис на заповед от 26.03.2007г., с който трето за спора лице – издателят
„Е.К.Н” ЕООД е поел задължение
безусловно и неотменимо да плати при предявяване най-късно до 01.05.2010г. на ищеца
„И Е.Д.Л.” ЕАД или на негова заповед сумата
от 137 130.15 евро.
На съда е
служебно известно, че „И Е.Д.Л.” ЕАД е старото наименование на ищеца „И А.Б.Л.”
ЕАД, което се установява и при справка на публичния сайт на Търговския регистър
при Агенция по вписванията.
Страните не
спорят, че със записа на заповед е обезпечено изпълнението на задълженията по договор за лизинг № 002682-007/26.03.2007
г. /л.43-44/.
Договорът за
лизинг е сключен между „И Е.Д.Л.”ЕАД /лизингодател/, „Е.К.Н”ООД/лизингополучател/
и „Е.С.К.”ООД/ съдлъжник/. С него ищецът е поел задължение за придобие и
достави на лизингополучателя движими вещи, подробно описани в договора, срещу
заплащане на лизингови вноски, съобразно погасителен план, неразделна част от
договора. Според погасителния план лизинговите вноски са общо 36, като
последната от тях е дължима на 01.04.2010 г.
Спорен въпрос по делото е дали отговорността на ответника
е ограничена за времето, през което е
съдружник в „Е.К.Н” ООД, и до размер на
дяловото му участие в това дружество. Ответникът поддържа становищено, че след
освобождаването му като съдружник в „Е.К.Н” ООД, считано от 21.01.2008 г., не
дължи изпълнение по записа на заповед от 26.03.2007г.
Възражението е
неоснователно. Подобно ограничение на задължението на авалиста по записа на
заповед не следва нито от разпоредба на
закона, нито се съдържа в писменото изяление на самия К. върху записа на
заповед. Авалът е едностранна абстрактна сделка, по силата на която едно
лице/авалист/ поема задължение да изпълни менителничено задължение на друго
лице/хонорат/. Авалът е самостоятелно задължение, което възниква единствено по
силата на едностранното волеизявление на авалиста, независимо от задължението,
което обезпечава. От съдържанието на писменото волеизявление на авалиста върху
записа на заповед от 26.03.2007г. не се установява да е поел задължение в
по-малък размер от посочения в записа на заповед от 137 130.15 евро или задължението да е
под някакво условие, или да е ограничено само за времето, през което ответникът
е съдружник в „Е.К.Н” ООД.
На следващо
място ответникът поддържа възражение, че записът на заповед не бил предявен в
срока, посочен в него – до 01.05.2010 г. Това възражение също е
неоснователно. Видно от нотариална покана от 16.06.2008г. записът на заповед е
предявен за плащане на 15.07.2008 г., като поканата е връчена чрез съпругата на
ищеца./л.6-7 от приложено чгрд. № 14963/2012г. на СРС, ГО, 76 състав/. По
делото не са ангажирани доказателства, които да опровергаят доказателствената
сила на удостоверяването, извършено от нотариуса, относно датата на връчване на
поканата.
Спорен въпрос по делото е дали съществува задължението по
каузалното правоотношение. Ищецът поддържа становището, че е недопустимо
авалистите по ценна книга да противопоставят на приносителя възражения относно съществуването
на задължението по каузалното правоотношение, по което не са страна.
Възражението на ищеца за недопустимост на възраженията на
ответника, касаещи каузалното правоотношение, е неоснователно, поради следните
съображения:
По
дефиниция авалът е едностранна абстрактна сделка, по силата на която едно
лице/авалист/ поема задължение да изпълни менителничено задължение на друго
лице/хонорат/. Авалът е самостоятелно задължение, което възниква единствено по
силата на едностранното волеизявление на авалиста, независимо от задължението,
което обезпечава. Поради самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител,
същият не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект
възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат - както
абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с
изключение на възражението относно формата), така и неговите лични възражения,
произтичащи от каузалното правоотношение. Това следва от изричната разпоредба
на чл. 485, ал. 2 от ТЗ, според която задължението на поръчителя е
действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително, поради
каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. От страна на
авалиста са допустими всякакви възражения (в т.ч. и лични) във връзка с каузалното
правоотношение на хонората и приносителя единствено в хипотезата, когато
авалистът също е страна по него. Конкретният
случай не е такъв, авалистът К. не е страна по каузалното правоотношение,
възникнало от договора за финансов лизинг № 002682-007/26.03.2007г. Когато страни
по каузалното правоотношение са само приносителят и хонората, свързаните с него
относителни възражения на хонората могат да бъдат противопоставени от авалиста
на приносителя, само ако последният е
недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право. Този извод следва от систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл. 289, чл. 465 и чл. 485, ал. 2 ТЗ. В тази насока е и практиката на ВКС - решение № 17 от 21.04.2011 г.
на ВКС по т. д. № 213/2010 г., II т.о. Съгласно
цитираната съдебна практика, приносителят е недобросъвестен, когато знае, че
задължението по каузалното правоотношение не съществува или е частично погасено,
но независимо от това го предявява, съзнавайки, че авалистът не може да направи
възражения по каузалното правоотношение /определение от 23.07.2015г., по т.дело
№ 2701/2014г. на ВКС, ТК, второ отделение, решение № 92/06.07.2017г. по дело №
569/2016г. на ВКС, ТК, първо т.о, определение
№ 237/12.03.2016г. по т.д. № 2125/2015г. на ВКС, първо отделение/.
Събраните по делото доказателства
установяват, че ищецът е недобросъвестен. Видно от заключението на счетоводната
експертиза, което съдът приема, неизплатеното задължение по каузалното правоотношение
към 11.04.2011 г. е 194 014.81 лв., а ищецът е предявил иск по чл.422,
ал.1 от ГПК на 27.03.2012 г./датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ за сума в далеч по-голям размер от от 268 203.26 лв., макар да му е
било известно, че не отговаря на действителния размер на задължението по
каузалното правоотношение, съзнавайки, че авалистът не може да направи възражения
по договора за финансов лизинг.
Тъй като приносителят на записа на заповед е
недобросъвестен, възраженията на авалиста за недължимост на задъженията на
хонората по каузалното правоотношение са допустими и следва да бъдат
разгледани.
Ответникът поддържа становището, че вземането по каузалното правоотношение не съществува, тъй като след сключване
на договора за лизинг №002682-007/26.03.2007г били сключени още девет договора
за финансов лизинг за оборудване, което следвало да се използва комплексно с
оборудването, за което бил сключен процесният договор за лизинг от 26.03.2007г.
В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че задълженията по
последващите девет договора за лизинг също били обезпечени със записи на
заповед. Поддържа се становището, че впоследствие условията по тези девет
договора били били предоговорени и били издадени нови записи на заповед,
подписани от новите управители и съдружниците в дружеството, което се отразило
на задълженията по процесния договор за лизинг. Възражението е неоснователно. Ответникът сам
твърди в отговора на исковата молба, че последващите девет договора касаят друго
оборудване, различно от оборудването по процесния договор за финансов лизинг. Дори
и да се е налагало комплексно ползване на вещите по различните договори, това
не променя самостоятелния характер на договорите за отделните вещи, след като
страните са избрали по този начин да договорят отношенията си. В съдебно
заседание от 23.03.2016 г. ответникът признава, чрез своя процесуален
представител, че процесният запис на заповед от 26.03.2007г. обезпечава единствено задълженията по процесния договор
за лизинг № 002682-007/26.03.2007 г., не и задължения по други договори за
лизинг. При така изложените твърдения от ответника, на ищеца не са дадени
указания да представи деветте договора, които касаят друго оборудване. Вместо това, с определение от 19.01.2015 г. съдът
е задължил ищеца да представи препис от всички приложения към договора за
лизинг, последващите анекси, вкл. изявления по прихващане и разпореждане с
оборудването по него, издадените записи на заповеди./л.39/. В изпълнение на
това разпореждане с молба от 06.02.2015г. ищецът е представил преписката по
процесния договор за лизинг /л.42-62/, в която липсват доказателства да са сключени
анекси към този договор, както и да са издадени други записи на заповеди по
него. При изготвяне на счетоводната експертиза вещото лице също не е установило вписвания в счетоводните книги на анекси към процесния
договор за лизинг./констативна част от заключението на счетоводната
експертиза/. При така събраните доказателства по делото не бе установено,
задълженията по процесния договор за лизинг да са били предоговорени.
В първо по смисъла на ГПК съдебно заседание
по делото от 23.03.2016г. ответникът поддържа становището, че вземането по
договора за лизинг не съществувало, тъй като вещите – предмет на
процесния договор за лизинг, били продадени от лизингополучателя „Е.К.Н”ООД
и от „Е.С.К.” ЕООД в чужбина.
Лизингодателят се съгласил вещите да бъдат продадени и по този начин искал да получи втори път
тяхната стойност. Наред с това с молба
от 26.10.2016г./т.3 от молбата – л.329-330 от делото/, ответникът твърди, че вещите,
предмет на договора за лизинг, били част от активите на „Е.К.Н” ООД и с договор
за особен залог № 139/24.02.2012г. били заложени в полза на „И.А.Б.”АД.
В подкрепа на
твърденията си ищецът с молба от 23.03.2016 г. представи писмени доказателства на македонски език с превод на
български език/л.240 -271 и л.282-321/, допълнително представи с молба от 26.10.2016
г. писмени доказателства за сключен договор за особен залог №
139/24.02.2012г./л.329 - 354/ и ангажира
техническа експертиза.
От приетите доказателства се установи от
фактическа страна, че „Е.К.Н” ООД и трето за спора дружество „Л.Н.И.” ООД са
приели решение да се задължи друго дружество – „ИТВ НЕТ”ООД, регистрирано в
Скопие, да заплати сума от 65 000 евро
по договор, който не е индивидуализиран по делото, и да се представи списък
на оборудването по неиндивидуализирания договор./декларация от 28.09.2008г. –
л.299/. В документа от 28.09.2008г., озаглавен „Декларация”, „Л.Н.И.” ООД е
посочило, че е собственик на 100 % от „ИТВ НЕТ”ООД. От представения документ не
става ясно какво точно е съдържанието на споменатия договор. Приета е като
доказателство по делото товарителница от 30.07.2007г./л.242/. Видно от товарителницата
четвърто дружество „Е.С.К.” ООД е извършило доставка на стоки до „ИТВ Н.Е.-И.” ООД.
Представен е договор от 29.08.2008г. между македонското търговско дружество - „ИТВ
НЕТ„ООД и „А.Б.” АД – Скопие, за рамков револвиращ
кредит в размер на 65 000 евро./л.282- 284/. Според чл.5 от този договор
за обезпечаване на вземанията по него в полза на банката се вписва заложно
право върху движими вещи – оборудване, което е собственост на „ИТВ НЕТ”ООД. На
29.08.2008г. между „А.Б. АД - Скопие и македонското търговско дружество „ИТВ
НЕТ”ООД е сключен договор за обезпечаване на парично искане с основаване на
регистриран залог на движима вещ – оборудване./л.304-309/. На същата дата - 29.08.2008г.,
е съставен протокол за извършен оглед и оценка на заложеното оборудване,
съобразно таблица, неразделна част от него./л.292-298/. В протокола е посочено,
че оборудването е собственост на длъжника ”ИТВ НЕТ”ООД, Скопие.
На 24.02.2012г.
между „И.А.Б.”АД/заложен кредитор/, и „Е.К.Н”ООД/залогодател/ е сключен договор
за особен залог на търговско предприятие към договор за продажба на вземания №
НД 139/24.02.2012г., с който залогодателят се е съгласил залогът, учреден с
договора, да обезпечава дълга по договора за продажба на вземания № 139/24.02.2012г.
и анексите по него./л.336-354/. С договора
е учреден особен залог върху цялата съвкупност от налично имущество, права,
задължения и фактически отношения на търговеца по баланса му към 31.12.2010г. и
всички активи на дружеството като съвкупност от права и фактически отношения,
както и вземанията към трети лица, които дружеството ще придобие по време на
действие на договора. Съгласно чл.2, ал.2 от договора активите на залогодателя
включат и комуникационни точки, подробно описани в приложение № 2, неразделна
част от договора.
От назначената
по делото техническа експертиза, която съдът приема, се установи, че вещите, предоставени от ищеца на „Е.К.Н” ООД
по процесния договор за финансов лизинг № 002682-007/26.03.2007 г., са описани
общо в 18 позиции. Само три от позициите, в които е отразено лизингово
оборудване, са идентични с вещите по договор за особен залог от 29.08.2008г.,
сключен в Скопие, между македонското дружество „ИТВ НЕТ” ООД и клон на банка,
регистриран в Скопие./вещи по позиции т.2, т.3 и т.5 от таблицата към
заключението/. Четири от позициите с оборудване по процесния договор за
финансов лизинг № 002682-007/26.03.2007 г. са идентични с вещите по договора за
особен залог от 24.02.2012г., сключен в гр.София, между „Е.К.Н”ООД и банка,
регистрирана в България./ вещи по позиции т.3, 5, 12 и 18/. Така вещите по
позиции т.3 и т.5 от договора за финансов лизинг едновременно са заложени от
различни търговци – веднъж в Скопие от „ИТВ НЕТ”ООД по договор от 29.08.2008 г.
и втори път в София от „Е.К.Н” ООД по
договор от 24.02.2012 г.
Гореобсъдените доказателства не установяват, че вещите,
предоставени по договора за финансов лизинг, са станали собственост на „Е.К.Н” ООД,
тъй като липсват доказателства лизинговите вноски по договора за финансов
лизинг да са били изплатени. Не е ясно и на какво основание част от вещите по
договора за лизинг са били изнесени в Македония и заложени за дълг на
македонско дружество, тъй като не е установено с какво съдържание е договора,
сключен между „Е.К.Н” ООД и „Л.Н.И.” ООД, който също не е представен по делото.
Липсват доказателства по делото задълженията по договора
за финансов лизинг № 002682-007/26.03.2007 г. да са били предоговорени, не са
ангажирани и доказателства да са били изплатени изцяло. От заключението на счетоводната
кспертиза, което съдът приема, се установи, че е погасено само част от
задължението по процесния договор за лизинг в размер на 199 762.11 лв., като
е останала неизплатена сума от 194 014.81лв., до който размер искът е доказан по основание и размер, а в останалата част до
пълния предявен размер от 268 203.26 лв., следва да бъде оставен без
уважение.
Без значение е
обстоятелството дали ищецът разполага с други изпълнителни основания срещу
останалите авалисти по записа на заповед и срещу самия издател, тъй като задълженията
на всеки от авалистите и на самия издател имат самостоятелен, неакцесорен характер и за
тях се поражда солидарна отговорност спрямо приносителя на записа на заповед, съгласно чл.513,
ал.2, вр. ал.1 от ТЗ.
По
отношение възражението на ответника, че искът за предявяване на вземането по
записа на заповед е погасен по давност, на основание чл.531, ал.1 от ТЗ:
Съдът
намира това възражение за неоснователно. Съгласно чл. 531, ал.1 от ТЗ, исковете
по менителницата срещу платеца се погасяват с изтичане на тригодишна давност от
падежа. Видно от процесния запис на заповед падежът е определен - 01.05.2010г.,
поради което давностният срок изтича на 01.05.2013г. От приложеното по делото
копие на заявление по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 14137/2011г. на СРС, ГО, 76
състав, се установява, че заявлението срещу ответника за издаване на заповед за незабавно
изпълнение за вземанията по процесния запис на запис на заповед е подадено на 04.04.2011г.,
преди да изтече давностният срок./л.157-163/. Съгласно чл. 422, ал.1 от ГПК,
искът по настоящото дело се счита предявен от датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК – 04.04.2011г., а с подаване на иск се прекъсва давността/чл.116,
б.”б” от ЗЗД/
По
разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното
производство разноски в размер на 15 707.22 лв., съобразно уважената част
от иска.
Ответникът не
е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този
въпрос.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Й.К.,
ЕГН **********,***, че дължи на „И А.Б.Л.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Г.Г.и Й.В., на
основание 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 535 от ТЗ, вр. чл.485 от ТЗ, сумата от 194 014.81
лв. по запис на заповед от 26.03.2007г., авалиран от Н.Й.К., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 28.05.2011 г. по чгр.д. № 14137/2011г. на СРС, ГО, 76 състав, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 268 203.26 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н.Й.К. да заплати на „И А.Б.Л.”
ЕАД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното
производство разноски в размер общо на 15 707.22 лв., съобразно уважената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ :
.