№ 305
гр. гр. Д.град, 20.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20245610100328 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането - за
заплащане на обезщетение от застраховател на увредено лице, за неимуществени вреди, за
които застрахования е отговорен.
Ищецът Х. К. Л. твърди в искова молба, че на 31.01.2023г., около 17.10ч., на
кръстовището на бул.“Стефан Стамболов“ и бул.“Г.С.Раковски“ в Д.град, водача на л.а.“***
А. П. А. извършил маневра „завой на ляво“ като реализирал ПТП с автомобил марка „**,
управляван от ищеца Х. Л., който в следствие на това получил телесни повреди. За пътния
инцидент бил съставен Протокол за ПТП №254р-3388/01.02.2023г. по описа на РУ-Д.град, в
който било отразено, че спрямо А. П. А. е взето административно -наказателно отношение,
като му е съставен АУАН №GA840261/31.03.2023г. Посочено е, че водачът е предприел завой
на ляво, като не е пропуснал движещия се по пътя с предимство л.а.“*** и е реализирал
ПТП. От удара Х. К. Л. се ударил и в светофарната уредба. Непосредствено след инцидента
ищецът бил откаран в ЦСМП при МБАЛ-Хасково АД с контузия на дясно коляно, като след
извършени му прегледи било установено, че има увреждане на мениска; открити
наранявания на кожата по предна повърхност на дясна колянна става; силни ограничени и
болезнени движения; отточно зачервено дясно око; силно затруднена самостоятелна походка.
Предписано му било домашно лечение и приемане на болкоуспокояващи медикаменти, за
което бил издаден Болничен лист от 01.02.2023г. за период от 14 дни. На 15.02.2023г. ищецът
посетил Медицински център- сектор ортопедия, като след преглед му е издаден болничен
лист и отново е поставен на домашно лечение, този път за 30 дни с диагноза „Увреждане на
мениска“. Тъй като болките не отшумели, Л. отново се явил на контролен преглед, като
болничния му бил удължен с още 30 дни. В последствие, тъй като болките не отшумявали,
на ищеца още два пъти били издавани болнични листове за общо два месеца, като
1
възстановителния процес протекъл за повече от 6 месеца. Това налагало неговите близки да
са постоянно до него, за да му помагат в ежедневните битови и хигиенни нужди. От
получените увреждания ищецът изпитвал силни болки, поради което му се налагало да
приема обезболяващи медикаменти. Според лекарските прогнози, имало вероятност болките
да останат до живот при влошаване на времето и физическо натоварване. Преживяното ПТП
се отразило и на психиката на Х. Л., като в следствие на изживения шок, той се оплаквал от
понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня
и вниманието. Във връзка с лечението си ищецът извършил разходи в общ размер на 450
лева за медицински прегледи и манипулации. Същевременно, виновния за процесното ПТП
водач, попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени в следствие на ПТП
вреди, се покривала от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника ЗК“Лев инс“АД- застрахователна полица № BG **, валидна от
18.12.2022г. до 17.12.2023г. Ищецът изпратил на 03.02.2023г. по пощата застрахователна
претенция до ответното дружество, с която поискал застрахователя да определи и изплати на
пострадалия обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Въпреки
това, до настоящия момент ответникът не отговорил на искането на ищеца. Поради
изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да осъди ЗК“Лев инс“АД да заплати
на Х. К. Л. сумата от 1000 лева, предявена като частичен иск от 3000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 31.01.2023г. в Д.град,
ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата, на която ищеца е
уведомил ответника за настъпилото ПТП, до окончателното й изплащане. Иска и съдът да
постанови решение, с което да осъди ЗК“Лев инс“АД да заплати на Х. К. Л. сумата от 450
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 31.01.2023г. в Д.град, ведно със законната лихва за забава върху тази сума,
считано от датата, на която ищеца е уведомил ответника за настъпилото ПТП, до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане и на направените по делото разноски,
в т.ч. и адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна защита и
съдействие.
Ответникът ЗК“Лев инс“АД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа,
че предявения иск е допустим. Оспорва посочения в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП, причините за реализирането му, както и вината на водача А. П. А..
Счита, че събитието е настъпило изцяло по вина на Х. К. Л. и във връзка с осъщественото от
него поведение като водач на МПС. Поддържа, че той в нарушение на чл.20 ал.1 и ал.2 от
ЗДвП, при движението си по ул.“Петър Берон“ не се е съобразил с движещия се по пътя с
предимство автомобил, тъй като на същия път имало знак „Стоп“. Оспорва твърденията на
ищеца за вида, медико-биологичния характер и степента на релевираните състояния,
причините за възникването им, сочената продължителност на оздравителния период и
релевираните социални и психически преживявания. Поради това счита, че не са налице
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователното дружество. Оспорва
исковете по размер, като счита претендираното застрахователно обезщетение за прекомерно
и несъответстващо на реално претърпените неимуществени вреди. В условията на
2
евентуалност поддържа, че налице е значително висок процент съпричиняване от ищеца на
настъпилия вредоносен резултат. На последно място посочва, че по образуваната преписка
по щета на ищеца е било определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700
лева, което изцяло покривало същите. Оспорва исковете за лихви, както и за началната дата
от която те се претендират.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения с исковата молба препис от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №254р-388/01.02.2023г., съставен от служител на РУ-Д.град, на 31.01.2023,
около 17.10ч., в Д.град, на кръстовището между бул.“Ст.Стамболов“ и бул.“Г.С.Раковски“,
възникнало ПТП между л.а. „***” с per. № **, с водач А. П. А., и л.а.“***, с водач ищеца Х.
К. Л.. При така възникналото ПТП, пострадал ищеца Л., който получил телесни повреди-
контузия на дясно коляно, без опасност за живота. Като причина за произшествието в
протокола е посочено, че л.а.“***“ предприел завой на ляво, като не пропуснал движещия се
по пътя с предимство л.а.“***“. В следствие на удара, последното МПС се ударило в
светофарна уредба. От ПТП пострадал водача на л.а.“***“ Х. Л., който след преглед в ЦСМП
Хасково бил с контузия на дясно коляно и освободен за домашно лечение без опасност за
живота. Посочено е, че за л.а.“***“ има сключена застраховка „ГО“ в ЗК“Лев инс“АД,
валидна до 17.12.2023г., а за л.а.“***“ има сключена застраховка „ГО“ в „ОЗК“АД, валидна
до 30.04.2023г.
Съгласно представената с исковата молба Справка за наличие на валидна застраховка
„ГО“, се установява, че към 02.02.2023г. МПС с ДКН ** има активна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗК“Лев инс“АД с начална дата на покритие 18.12.2022г. и
крайна дата на покритие 17.12.2023г.
От представената по делото административно-наказателна преписка на РУ-Д.град,
образувана във връзка с процесното ПТП, се установява, че с Наказателно постановление
№23-0254-000062/24.02.2023г., издадено от Началник РУ-Д.град, на А. П. А., на основание
чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200
лева. Прието е ,че като водач на л.а.“Тойота“ с ДКН **, на 31.01.2023г. в Д.град, при
движение по бул.“Ст.Стамболов“ в посока юг, на кръстовището с бул.“Г.С.Раковски“, при
извършване на маневра завой на ляво не пропуска движещия се по път с предимство
л.а.“Субару“ с ДКН ** и реализира ПТП. От ПТП пострадал водача Л., който след преглед в
ЦСМП-Хасково, е освободен за домашно лечение с контузия на дясно коляно без опасност за
живота.
Съгласно приетия като доказателство по делото Лист за преглед на пациент в КДБ/СО
от 31.01.2023г., съставен от лекар при МБАЛ-Хасково, Х. К. Л. е постъпил в болничното
заведение, насочен от ЦСМП, на 31.01.2023г., около 17.30 часа, като е напуснал същото на
31.01.2023г. в 17.50 часа. Оплаквал се е от болки в дясното коляно, като е констатирано
наличие на охлузвания в областта на дясната коленна става, палпаторна болезненост и едем
в нея. Прието е, че липсва необходимост от болнично лечение. Предписано е продължаване
на диагностиката и лечението в извънболничната помощ.
Видно от представения от ищеца Амбулаторен лист от 01.02.2023г., при извършен от
лекар преглед на Х. К. Л. се установява походка самостоятелна, силно затруднена и
болезнена. Открити наранявания по кожата по предна повърхност на дясна колянна става.
Данни за вътреставен излив. Силни болки около ръбовете на капачето и по предна
повърхност на проксимална половина на дясна подбедрица. Силно ограничени и болезнени
движения. Оточно зачервено дясно око без зрителни смущения. На ищеца е бил издаден
Болничен лист за домашен амбулаторен режим на лечение от 01.02.2023г. до 14.02.2023г. На
15.02.2023г. от МЦ“Медик консулт 2009“ООД на Х. Л. е издаден Болничен лист, с който
домашния амбулаторен режим на лечение е продължен от 15.02.2023г. до 16.03.2023г. С
Болнични листове, издадени от МЦ“Медик консулт 2009“ООД домашния амбулаторен
3
режим на лечение на ищеца е бил продължен от 17.03.2023г. до 15.04.2023г. , от 16.04.2023г.
до 15.05.2023г., от 16.05.2023г. до 14.06.2023г. и от 15.06.2023г. до 14.07.2023г.
Съгласно приетата като доказателство по делото Фактура №5/07.03.2023г., издадена
от ИПСМПО- ** ЕООД, Х. Л. е следвало да заплати медицински прегледи и манипулации на
стойност 450 лева.
На 03.02.2023г. ищецът е изпратил по пощата Застрахователна претенция до
ответното дружество за изплащане на застрахователни обезщетения за претърпени от него
неимуществени вреди в следствие на процесното ПТП в размер на 30000 лева.
По искане на ищеца, съдът разпита свидетеля **. В своите показания тя посочва, че
живеела с ищеца, като на 31.01.2023г. той й звъннал по телефона, като казал, че са ударили
колата му. Говорел бавно, като очевидно не бил добре. Казал, че очаква линейка, за да го
закара до болницата в Хасково. Там изкарал няколко часа. Бил с кръвонасядане на едното
око, като по крака му имало рани- залепени и превързани. Много трудно се придвижвал сам.
Изкарал доста време на легло, като това състояние продължило около месец. Изпитвал през
цялото време болки в крака, а в окото слагал капки. Ходил до лекар-ортопед в Хасково, като
претърпял и други манипулации- инжекционно и медикаментозно. Приемал силни лекарства
в продължение на 5-6 месеца. Бил уплашен от случилото се. Не можел да ходи на работа, за
да осигурява финансови средства за себе си и ***.
В проведеното на 27.06.2024г. съдебно заседание по делото съдът разпита в
качеството на свидетел и А. П. А.- водач на л.а.“Тойота“, участвал в процесното ПТП. В
показанията си той посочва, че с колата си се движел по бул.“Ст.Стамболов“ в посока от
автогарата към кв.Мариино. Времето било сумрачно, след 17.30 часа. Предприел завой
наляво, но не видял навреме идващия срещу него л.а.“Субару“. Вече бил навлязъл в
кръстовището, когато възприел движещата се срещу него кола на ищеца. Опитал да спре, но
не успял. Двете коли се ударили, като тази на ищеца след удара се ударила и в стълб на
светофар. Предполага, че тази кола се движела със скорост 40-50 км/ч. След възникналото
ПТП свидетелят отишъл до колата на ищеца и отворил вратата й, за да може той да слезе. Л.
му обяснил, че е добре и само си е охлузил крака. Свидетелят счита, че той е виновен за
възникналото ПТП.
За изясняване на делото от фактическа страна, съдът назначи и изслуша заключения
на съдебно-техническа и съдебно медицинска експертизи.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, в следствие на пътния
инцидент Х. Л. е получил травма на десния крак- охлузвания в областта на коляното, оток,
болка, ограничени движения в коленната става. По отношение на увреждане на мениск и
вътреставен излив няма обективни доказателства. Изписани са му нестероидни
противовъзпалителни препарати, назначено е локално третиране на охлузванията. По делото
няма доказателства, че предписаното лечение е било прилагано. Вещото лице посочва, че не
е в състояние да определя срока на оздравителния и възстановителен процес, тъй като
липсват обективни данни за това. Диагнозата „Други увреждания на мениск“ не е
подкрепена с резултати от съответните изследвания. Отделно медицинската документация,
приложена по делото, буди съмнения в достоверността си по отношение на реалното
състояние на пациента и развитието на травмата. Описаната травма в дясното коляно може
да се обясни с травма при ПТП. Вещото лице посочва, че липсата на обективиране на
диагнозата не му позволява да посочи, дали ще бъдат налице трайни последици от травмата.
Поради липса на фискални бонове за всеки отделен преглед и манипулация, както и за
закупени консумативи и медикаменти, вещото лице не е категорично, че представената
фактура отговаря на действително направените разходи за лечение на травмата, още повече,
както е посочено по-горе няма медицински доказателства за достоверност на диагнозата.
В устния си доклад в проведеното на 20.09.2023г. съдебно заседание, вещото лице
поддържа, че срока на оздравителния и възстановителния период при конкретния вид травма
не превишава 20-25 дни. При условие, че няма данни за проследяване на състоянието
квалифицирано по медицински документи и няма заявени по нататъшни продължаващи
4
оплаквания срокът за възстановяване е 20 - 25 дни.
В своето заключение вещото лице, изготвило автотехническата експертиза, посочва,
че механизма на възникване на ПТП е, както следва:
На 31.01.2023г., около 17.10ч., в Д.град, процесната „Тойота“ е била управлявана на
север по западната от двете ленти на бул. „Ст. Стамболов“ за движение в тази посока. След
достигате кръстовището с бул. „Г.С.Раковски“, водача е навлязъл в същото като е предприел
маневра завой на ляво, за продължаване движение по северната от двете ленти за движение
на запад. Към него момент, л.а.„Субару“ е бил управляван в посока юг, по западната от
двете ленти на бул. „Ст. Стамболов“. Той доближил и навлязъл в кръстовището, с
насоченост за продължаване по същата лента през и след кръстовището. Траекториите на
двата автомобила се пресекли, като л.а.“Тойота“ с предна челна част е контактувал в преден
ляв ъгъл на л.а.“Субару“. В следствие на сблъсъка, л.а.“Субару“ се е придвижил на
югозапад, като достигнал и с предна челна част контактувал със стълб на светофарна уредба,
намиращ се на югозападния ъгъл/тротоар на кръстовището.
Причина за възникването на ПТП е навлизане в кръстовището и предприемането на
маневра завой на ляво/запад от водача на л.а.“Тойота“, без да се съобрази с конкретната
пътна обстановка и по- конкретно с движението на процесния л.а.“Субару“от север в посока
на юг по лента в ляво/западно от л.а.“Тойота“. Действията на водача на л.а.“Тойота“-
продължаване движението в кръстовището към и през лентата на движение на л.а.“Субару“,
преди неговото преминаване/пропускане до статус южно от коридора на движение на
л.а.“Тойота“, от техническа гледна точка, е причина за настъпване процесното ПТП.
Скоростите на процесните автомобили технически не е възможно да бъдат установени на
този етап. За водача на л.а.“Тойота“ е съществувала техническа възможност да предотврати
удара, като чрез контролиране скоростта на движение (до спиране при необходимост)
пропусне преминаването на л.а.“Субару“, след което завърши маневрата за продължаване
движение на запад. Със или без поставен предпазен колан, предвид естеството на удара за
този автомобил- кос в предна лява част, движението на коленната на водача биха достигнали
и контактували в интериорни детайли, вкл. да се получат и подобни увреждания.
Чрез мащабно нанасяне на получените отстояния на онагледената зона на
кръстовището се установява, че технически неограничаваната от неподвижни обекти
видимост за водача на л.а.“Тойота“ спрямо приближаващия л.а.“Субару“ е била не по- малко
от 64 метра, при движение и на двата автомобила с всякакви скорости не превишаващи
50км, като за водача на л.а.“Тойота“ е съществувала техническа възможност за реализиране
на аварийно спиране преди мястото на сблъсъка, включително и 1 метър безопасна
дистанция . Изразено по друг начин, за водача на л.а.“Тойота“ е съществувала технически
неограничавана от недвижими обекти/препятствия видимост към л.а.“Субару“ при движение
и на двата автомобила със скорости до 50км/ч, за реализиране на аварийно спиране до 1
метър преди мястото на удара.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че на 31.01.2023г. в Д.град, на кръстовището
между бул.“Г.С.Раковски“ и бул.“Ст.Стамболов“ е възникнало ПТП с участието на л.а.“***,
управляван от свид.А. П. А. и л.а.“***“ с ДКН **, управляван от ищеца. Няма спор и
относно обстоятелството, че виновен за въпросното ПТП е бил водача на първия лек
автомобил, който предприел маневра завой на ляво без да пропусне движещия се срещу него
автомобил, управляван от Х. Л.. Не се спори между страните и че към датата на
катастрофата въпросния лек автомобил на свид.А. е имал действаща застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното дружество. На
последно място, по делото няма спор, че въпреки отправеното от ищеца искане за заплащане
на обезщетение за причинените от ПТП неимуществени вреди, както и образуваната при
застрахователя преписка за щета, до настоящия момент той не е изплатил такова.
5
Спорно по делото е дължи ли ответното дружество обезщетение на пострадалия от
ПТП Х. К. Л. и какъв е неговия размер.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ, увреденият спрямо който застрахования е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“. За възникване на вземането трябва да се установи, че има
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и в следствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което
застрахователя носи риска.
Както вече беше посочено, по делото няма спор, че л.а.“*** е имал сключена
застраховка „ГО“ на автомобилистите с ответното дружество, която е била действаща към
31.01.2023г. На същата дата, в Д.град, на кръстовището между бул.“Г.С.Раковски“ и
бул.“Ст.Стамболов“ този автомобил е участвал в ПТП с л.а.“Субари Аутбек“ с ДКН **,
управляван от Х. К. Л., при което на ищеца са били причинени неимуществени вреди- болки
и страдания. От заключението на автотехническата експертиза, показанията на свид.А. П.
А., както и от приетите като доказателства по делото Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №254р-388/01.02.2023г., съставен от служител на РУ-Д.град, Акт за
установяване на административно нарушение от 31.01.2023г. и Наказателно постановление
№23-0254-000062/24.02.2023г., издадено от Началник РУ-Д.град, безспорно се установява,
че вина за възникналото ПТП има водача на горепосочения л.а.“***“ А. П. А..
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, в
следствие на възникналото на 31.01.2023г. ПТП пострадал е ищеца Х. К. Л., който е получил
травма на десния крак- охлузвания в областта на коляното, оток, болка, ограничени
движения в коленната става. За лечение са му били изписани нестероидни
противовъзпалителни препарати, назначено е локално третиране на охлузванията. Срокът на
оздравителния и възстановителния период при конкретния вид травма не превишава 20-25
дни.
Във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди, той е потърсил
обезщетение от застрахователя на виновния за ПТП лек автомобил. Към настоящият момент
обаче няма данни ответника да е заплатил такова на Х. Л.. Поради това, ищеца има правен
интерес от така предявения пред съда иск с правно основание чл.432 от КЗ.
С оглед изложеното, съдът счита, че в настоящия случай са налице всички посочени
по-горе предпоставки за основателност на предявения от ищеца иск с правно основание
чл.432 от КЗ. Налице е действаща застраховка „ГО“ за автомобила „***“ към 31.01.2023г.,
сключена с ответното дружество, като процесното ПТП е възникнало по вина на водача на
този автомобил. Причинените на ищеца неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с
настъпилата катастрофа, като те са били установени от приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза.
С така предявения от ищеца иск с правно основание чл.432 от КЗ се иска ответното
дружество- застраховател да заплати на Х. Л. в качеството му на пострадало лице от
възникнало на 31.01.2023г. в Д.град ПТП, вина за което има водача на застрахования л.а.
„***“, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, представляващо
частичен иск от 3000 лева.
Видно от изложеното в исковата молба е, че ищецът поддържа, че в следствие на
възникналото ПТП получил увреждане на мениска; открити наранявания на кожата по
предна повърхност на дясна колянна става; силни ограничени и болезнени движения;
отточно зачервено дясно око; силно затруднена самостоятелна походка. Предписано му било
домашно лечение и приемане на болкоуспокояващи медикаменти, първоначално за 14 дни, а
в последствие за още 30 дни, като му била поставена диагноза „Увреждане не мениска“. Тъй
като болките не отшумявали, отпуска по болест на Л. била продължавана с още два месеца,
като възстановителния процес протекъл за повече от 6 месеца. От получените увреждания
ищецът изпитвал силни болки, поради което му се налагало да приема обезболяващи
6
медикаменти. Преживяното ПТП се отразило и на психиката на Х. Л., като в следствие на
изживения шок, той се оплаквал от понижено настроение, тревожност, връщане към
спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието. В подкрепа на тези твърдения на
ищеца бяха и показанията на свидетеля **. Същата твърди пред съда, че когато видяла Л.
след катастрофата, той бил с кръвонасядане на едното око, като по крака му имало рани-
залепени и превързани. Много трудно се придвижвал сам. Изкарал доста време на легло,
като това състояние продължило около месец. Изпитвал през цялото време болки в крака, а
в окото слагал капки. Ходил до лекар-ортопед в Хасково, като претърпял и други
манипулации- инжекционно и медикаментозно. Приемал силни лекарства в продължение на
5-6 месеца. Бил уплашен от случилото се. Не можел да ходи на работа, за да осигурява
финансови средства за себе си и свидетеля, с която живеел на семейни начала.
Същевременно от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в следствие на пътния инцидент Х. Л. е получил травма на
десния крак- охлузвания в областта на коляното, оток, болка, ограничени движения в
коленната става. Нямало обективни доказателства относно твърдяното увреждане на мениск
и вътреставен излив. По делото нямало доказателства, че предписаното лечение е било
прилагано от ищеца. Вещото лице не е в състояние да определи срока на оздравителния и
възстановителен процес, тъй като липсвали обективни данни за това. Диагнозата „Други
увреждания на мениск“ не била подкрепена с резултати от съответните изследвания.
Медицинската документация, приложена по делото, будела съмнения в достоверността си
по отношение на реалното състояние на пациента и развитието на травмата. Срокът на
оздравителния и възстановителния период при конкретния вид травма не превишавал 20-25
дни, което съответствало и на показанията на свид.**, според която възстановяването на
ищеца продължило около 1 месец.
Предвид така събраните доказателства съдът намира за безспорно установено, че в
следствие на възникналото ПТП ищецът е получил описаните от съдебно-медицинската
експертиза увреждания, а именно: травма на десния крак- охлузвания в областта на
коляното, оток, болка, ограничени движения в коленната става, като оздравителния и
възстановителния период при тези травми е от 20 до 25 дни. От представените медицински
документи не може да се направи обоснован извод за наличие на твърдените от Х. Л.
увреждане на мениск и вътреставен излив. Относно тези две диагнози не са представени
доказателства за проведено лечение, нито пък за предписано такова.
С оглед на това, съдът приема, че в следствие на възникналото ПТП ищецът е
получил единствено травма на десния крак- охлузвания в областта на коляното, оток, болка
и ограничени движения в коленната става, но не и останалите травми, описани в исковата
молба. Така получените от Х. Л. травми са му причинили болки и страдания за срок не по-
дълъг от 25 дни, съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза.
По отношение размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Във всеки случай преценката следва да се основава на
всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Като взе предвид обсъдените
по-горе доказателства, съдът намира, че на ищеца е причинено телесно увреждане, имащо
характера на лека телесна повреда, като за период не по-дълъг от 25 дни той е изпитвал
болки и страдания в десния си крак, като това е затруднявало движението му. Наред с това,
нарушен бил съня му, като ПТП се е отразило и на неговото психическо и емоционално
равновесие –Х. Л. е изживял психически стрес, непосредствено след инцидента, а и след
това се оплаквал от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за
злополуката, нарушения на съня и вниманието. След инцидента макар и не за дълго е
нарушен нормалния ритъм на живот на ищеца. Засегнато е и психическото му здраве.
Предвид горното съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да вземе предвид
горепосочените обстоятелства. С оглед на горното съдът намира, че следва да определи
обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, което да
7
бъде в размер на 1000 лева.
Според т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г.,
ОСГТК решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Следователно разликата между
присъдената сума и целия размер на вземането, който според ищеца е 3000 лева, не е
предмет на делото и съдът не следва да постановява отхвърлителен диспозитив, след като
приема, че действителният размер на цялото дължимо обезщетение е в размер на 1000 лева.
Върху така определената от съда главницата от 1000 лева следва да бъде присъдена и
законна лихва. Видно от исковата молба е, че тази лихва се иска да бъде начислена, считано
от датата, на която ищеца е уведомил ответника за настъпилото ПТП. По делото ищецът не
представя доказателства за това на коя дата ответника е бил надлежно уведомен за
настъпилото ПТП. В отговора на исковата молба обаче ответникът заявява, че при него е
била образувана преписка по щета под №0000-1000-04-23-7097 на 06.02.2023г., на която дата
е постъпила претенцията на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение. Поради
това и законната лихва, която се дължи върху главницата от 1000 лева следва да започне да
тече именно от 06.02.2023г.
С втория от предявените искове ищецът претендира ответното дружество на
основание чл.432 ал.1 от КЗ да му заплати сумата от 450 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди в резултат на настъпилото на 31.01.2023г. в Д.град ПТП,
ведно със законна лихва върху тази сума.
В подкрепа на тази си искова претенция ищецът представя Фактура №5/07.03.2023г.,
издадена от ИПСМПО- ** ЕООД на Х. Л., за сумата от 450 лева за медицински прегледи и
манипулации. От съдържанието на така представената фактура не може да се установи кога,
колко и какви медицински прегледи и манипулации са били извършени и имат ли връзка те
със здравословното състояние на ищеца в следствие на процесното ПТП. Самата фактура не
представлява доказателство за извършено плащане, като такова биха могли да бъдат напр.
касов бон или платежно нареждане за превод по банкова сметка.
В тази насока следва да се има предвид и заключението на съдебно-медицинската
експертиза, според което поради липса на фискални бонове за всеки отделен преглед и
манипулация, както и за закупени консумативи и медикаменти, вещото лице не е
категорично, че представената фактура отговаря на действително направените разходи за
лечение на травмата, още повече, както е посочено по-горе няма медицински доказателства
за достоверност на поставената на ищеца диагноза.
Предвид изложеното и доколкото по делото липсват доказателства за извършените по
отношение на пострадалия ищеца медицински прегледи и манипулации, за закупените от
него в тази връзка медикаменти и консумативи, както и за платените от него за тях суми,
съдът счита ,че предявения иск за сумата от 450 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на настъпилото на 31.01.2023г. в Д.град ПТП,
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски за платена държавна
такса и възнаграждение за вещи лица, в размер съобразно уважената част от исковете-
551,72 лева. Доколкото по делото на ищеца е била указана безплатна адвокатска помощ, то
ответника следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на Х. Л.- АД „Г. и М.“
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от предявените искове в размер на
368,27 лева.
В полза на ответника, на основание чл.78 ал.3 вр.ал.8 от ГПК следва да бъдат
8
присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 186,21
лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНСАД“АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район „Студентски“, бул.“**, представлявано от **, ДА ЗАПЛАТИ по
предявения иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ на Х. К. Л., с ЕГН ***, от гр.***,
сумата от 1000/хиляда/ лева, предявена като частичен иск от сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 31.01.2023г. в Д.град, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 06.02.2023г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. К. Л., с ЕГН ***, от гр.***, против ЗК“ЛЕВ
ИНСАД“АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.София, район
„Студентски“, бул.“**, представлявано от **, иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, за
сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 31.01.2023г. в
Д.град, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 06.02.2023г. до окончателното й
изплащане, като НЕОСНОВАТАЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНСАД“АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район „Студентски“, бул.“**, представлявано от **, ДА ЗАПЛАТИ на Х. К. Л., с
ЕГН ***, от гр.***, направените по делото разноски в размер на 551,72 лева /петстотин
петдесет и един лева и седемдесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНСАД“АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район „Студентски“, бул.“**, представлявано от **, ДА ЗАПЛАТИ на АД „Г. и
М.“, с БУЛСАТ **, представлявано от адв.К. К. Г.- управител, сумата от 368,27 лева /триста
шестдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на Х. К. Л. безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА Х. К. Л., с ЕГН ***, от гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК“ЛЕВ ИНСАД“АД, с
ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Студентски“, бул.“**,
представлявано от **, деловодни разноски в размер на 186,21 лева /сто осемдесет и шест
лева и двадесет и една стотинки/
9
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
10