№ 1708
гр. Варна , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501083 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Виас Инженеринг“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Цар Симеон I“
№32, ет.4, ап.6, представлявано от Делян Господинов Петков, действащ чрез
адв.Г.В., със съдебен адрес: гр.В., ул.“Д.“ №**, ет.*, ап.**, против
Определение №279/04.03.2021г. постановено по гр.д.№3147/2021г. по описа
на Районен съд Варна, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, който “Интерком Груп“
ООД, с ЕИК *********, възнамерява да предяви за осъждане на
жалбоподателя, да заплати сумата от 13624.26лв., представляваща главница
по Фактура №********** от 25.09.2019г., с падеж 25.10.2019г., касаеща
обект “Язовир Въча“ и сумата от 1858.12лв., представляваща акумулирана
към 26.02.2021г., законна лихва върху главницата, чрез налагане
обезпечителна мярка “Запор“ върху всички валутни и левови сметки на
бъдещия ответник, при условията на определена парична гаранция в размер
на 1548.24лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваният съдебен акт, поради факта, че съдът е бил подведен от бъдещият
ищец, който е ангажирал избирателно, само доказателствата, подкрепящи
тезата му, като са развити подробни съображения за неоснователност на
претенцията. На следващо място се поддържа становище за липса на
обезпечителни интерес и нужда, като са изложи подробни доводи. Моли се за
отмяна на атакувания акт, евентуално за допускане на исканото обезпечение
при условията на внесена от молителя гаранция.
1
В подкрепа на жалбата са представени писмени доказателства.
Ответната страна “Интерком Груп“ ООД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ЗПЗ, ул.“инж.Павлин Николов“ №11,
представлявано от Павлин Иванов Николов, действащ чрез юрисконсулт
М.К.-С., е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за
неоснователност на жалбата и оспорва изложените в нея доводи. Изложени,
са подробни съображения за основателността на бъдещата претенция и за
нуждата от допускане на обезпечение. Моли се за потвърждаване на
атакуваното определение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания
съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба, се явява основателна, като
съображенията за това, са следните:
Производство по ч.гр.д.№3147/2021г. на РС Варна е образувано по
молба с правно основание чл.390, ал.1 от ГПК подадена от “Интерком Груп“
ООД, с искане за допускане обезпечение на бъдещият му иск, с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на “Виас
Инженеринг“ ООД, да заплати сумата от 13624.26лв., представляваща
главница по Фактура №********** от 25.09.2019г., с падеж 25.10.2019г.,
касаеща обект “Язовир Въча“ и сумата от 1858.12лв., представляваща
акумулирана към 26.02.2021г., законна лихва върху главницата, чрез налагане
обезпечителна мярка “Запор“ върху всички валутни и левови сметки на
бъдещия ответник.
Съобразно изложените доводи в молбата за обезпечение, между
страните, е сключен договор за изработка и доставка от страна на молителя-
ищец, в полза на ответника, на метални елементи /конструкции/ за обект
“Язовир Въча“, обективиран в Рамков договор №В 1266/2018 от 24.10.2018г.
за покупка на стоки с отложено плащане, изпълнението по който е прието без
възражения. В последствие с оглед нуждата от изработка на допълнителни
детайли към горепосочените конструкции, е издадена процесната фактура,
която отразява стойността на допълнителните разходи в хода на изработката и
транспорта на конструкцията. Сочи се в молбата, че допълнително
изработеното е прието от възложителя-ответник без забележки, за което са
съставени и подписани двустранни протоколи. Поддържа се, че въпреки
приемането на работата, плащане по фактурата не е извършено.
2
С атакуваното определение първоинстанционният съд, е уважил
молбата, като е допуснал обезпечение на иска, чрез налагане на поискана
обезпечителна мярка, при условията на внесена парична гаранция в размер на
1548.24лв.
За да се допусне обезпечение на бъдещ иск, следва да се установят
неговата допустимост и вероятна основателност, т.е. иска трябва да е
подкрепен с убедителни писмени доказателства, от които да се направи
извод, че страните се намират в твърдените облигационни взаимоотношения
и правата претендирани с иска съществуват. На следващо място, трябва да се
установи обезпечителна нужда, а имено, че поведението на ответника създава
опасност за затруднение на изпълнението на евентуално позитивно за ищеца
съдебно решение.
В разглежданият казус горепосочените предпоставки не са налице,
доколкото на първо място, видно от ангажираните от страните доказателства,
процесната фактура няма касателство с облигационната връзка, създадена с
Рамков договор №В 1266/2018 от 24.10.2018г. Този факт изрично е признат
от ищеца във воденото между страните арбитражно производство и е
установен с постановения от арбитражния съд прекратителен диспозитив
досежно процесната фактура, като не попадаща в обхвата арбитражното
споразумение, респективно на договора. На следващо място видно е от
съдържанието на ангажираните от молителя-ищец двустранно подписни
писмени доказателства, че същите касаят период от време значително
предхождащ издаването на въпросната фактурата и че те са относими към
изпълнението на рамковия договор. Доказателствата, които евентуално имат
отношение към изпълнение на възложеното, предмет на фактурата, както и
самата фактура не носят подпис на представител на ответника. Наред с това
съдържанието на въпросните документи не кореспондира помежду си,
доколкото не е налице съвпадение в нито един от индивидуализиращите
елементи на изработеното, съответно доставеното, а имено тегло,
наименование, брой курсове за транспорт, дата на изработване и доставка и
т.н. Ето защо и предвид факта, че доказателствата по делото влизат и в
колизия с изложените в молбата за обезпечение твърдения на молителя, които
обуславят основанието на претенцията му, съдът, намира, че в случая не може
да се установи нито една от предпоставките за допускане не обезпечение,
включително и за обезпечителна нужда и адекватност на обезпечителната
мярка.
В заключение настоящият състав на съдът, намира, че атакуваното
определение, с което е допуснатото обезпечение на бъдещ иск, следва да бъде
отменено.
Така мотивиран, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №279/04.03.2021г. постановено по гр.д.
№3147/2021г. по описа на Районен съд Варна, с което е допуснато
обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД, който “Интерком Груп“ ООД, с ЕИК *********, възнамерява да предяви
за осъждане на “Виас Инженеринг“ ООД, с ЕИК *********, да му заплати
сумата от 13624.26лв., представляваща главница по Фактура №********** от
25.09.2019г., с падеж 25.10.2019г., касаеща обект “Язовир Въча“ и сумата от
1858.12лв., представляваща акумулирана към 26.02.2021г., законна лихва
върху главницата, чрез налагане обезпечителна мярка “Запор“ върху всички
валутни и левови сметки на бъдещия ответник, при условията на определена
парична гаранция в размер на 1548.24лв.
ОБЕЗСИЛВА Обезпечителната заповед, издадената въз основа на
горецитираното определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4