гр.Елхово,
28.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският
районен съд в публично съдебно заседание на трети юли през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: В. Апостолова
при секретаря М. Д., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 80/2020г. по описа на ЕРС, за да се произнесе взе
в предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0261-000076
от 18.02.2020 година на
Началника на РУ на МВР гр.Елхово Г. Х. В., с което на М.И.И. ***, ЕГН – **********,
е наложено административно наказание глоба в размер на 800.00 лева на основание
чл.638, ал.2, пр.1, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл. 461, т.1 от Кодекса за
застраховането за нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, извършено повторно на
12.02.2020година.
Срещу това НП е подадена жалба от М.И.И. ***, с която
се желае отмяна на същото като незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят
твърди, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, както и че е било нарушено правото му на
защита, тъй като несъответствието между описанието на констатираното нарушение
и неговата правна квалификация са довели до неяснота на така формулираното
правно основание за ангажирането на неговата адм.наказателна отговорност.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява лично, но неговият процесуален
представител – адв. М. заявява, че в хода на АНП съществено е било ограничено
правото на защита на жалбоподателя, тъй като му е връчено след съставянето на
АУАН нечетливо и неразбираемо копие от този Акт, което не му е позволило да узнае за
какво административно нарушение му се съставя акта, при какви обстоятелства и
съответно да вземе отношение във връзка с написаното в АУАН. Твърди се, че
връчването на този нечетлив документ следва да се приеме като липса на надлежно
връчване на АУАН.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление
не изпраща представител в съдебно заседание, като при депозиране на АНП с
писмо изх. № 261000-1260 от 05.03.2020г.
е посочил, че жалбата е неоснователна и
като такава не следва да се уважава.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 12.02.2020 година, свидетелите
М.Ж. и С.К.К. - двамата служители на РУ на МВР Елхово, първият на длъжност
„полицейски инспектор“, а вторият - „мл.полицейски инспектор“, се намирали на
територията на община Болярово и участвали в планирана полицейска операция,
когато около 10.30 часа извън
регулацията на гр. Болярово, в посока
към гр.Елхово, св.С.К. спрял за проверка лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***,
управляван от М.И.И.. При извършената проверка двамата полицейски служители установили,
че водачът е собственик на управляваното МПС и че същият не може да представи
документ за сключена валидна към този момент застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за управлявания от него автомобил и няма реално
такава застраховка. За констатираното нарушение там на мястото на проверка св.М.Ж., в присъствието на
свид. С.К. и на жалбоподателя М.И., съставил против последния Акт за
установяване на административно нарушение № 82/12.02.20 година /бл. номер
950648/ за това, че на 12.02.2020 г. около 10.30
часа в гр. Болярово, извън регулация, в посока към гр. Елхово, управлява МПС - собствения си лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ***, регистрирано на територията на РБългария, не е спряно от
движение и няма сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
за 2020г. и с това е нарушил разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. Този
АУАН бил представен на жалбоподателя за подпис и той го подписал като вписал,
че няма възражения по него. Копие от АУАН бил връчен на нарушителя след
подписването му на 12.02.2020година, но реално връченото копие от този АУАН, изготвен под индиго, бил крайно
нечетлив и неразбираем, до степен на невъзможност да бъде възпроизведено
съдържанието му при обикновен поглед. Последното се установява както от
приложеното от самия жалбоподател копие от връчения му екземпляр от АУАН, така
и от приложеното към АНП друг екземпляр
от този АУАН.
В
тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44,
ал.1 от ЗАНН, М.И.И. не е
депозирал писмено възражение пред административно наказващият орган.
При разглеждане на така съставения АУАН и преписката,
образувана въз основа на него, АНО е установил след справка в АИС на МВР, че М.И.И.
има извършено преди това друго нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, за което
е съставен АУАН №853684 от 14.10.2019г. и е издадено НП № 19-0261-000427 от
12.11.2019г., връчено му на 14.01.2020г.и влязло в сила на 22.01.2020г.
/по-малко от месец от датата на процесното нарушение/, с което му е наложено
наказание по чл. 638, ал.1, т.1, вр. с чл. 461, т.1 от КЗ – глоба в размер на
250.00 лева.
След това въз основа на съставения АУАН №
82/12.02.20г., на 18.02.2020г. е издадено от Началника на РУ на МВР гр.Елхово Г.
В., обжалваното Наказателно постановление № 20-0261-000076, с което на М.И.И. е наложено административно наказание
глоба в размер на 800.00 лева на основание чл.638, ал.2, пр.1, вр. с ал.1, т.1,
вр. с чл. 461, т.1 от КЗ за нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, извършено
повторно на 12.02.2020 година. Това НП е
връчено на нарушителя на 25.02.2020 година, видно от приложената към същото
разписка. Жалбата е депозирана пред АНО на 28.02.2020 година.
От приложената към АНП Заповед
с УРИ № 326з-1985 от 12.11.2019 година на Директора на ОД на МВР Ямбол, се установява материалноправната компетентност на Г.
В. – Началник на РУ Елхово към момента на издаване на обжалваното НП, да издава
НП за нарушения по чл. 638, ал.1 - 3 и 5 от КЗ, установени в района, обслужван
от подчиненото му Районно управление на МВР.
От приложената към АНП Полица №
BG/08/120000488913 от 12.02.2020г. за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и от
извършена от съда справка на сайта на Гаранционен фонд за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ се установява, че за процесния лек автомобил,
управляван на 12.02.2020г. от жалбоподателя, е била сключена с „Дженерали
Застраховане“ АД на 12.02.2020г. застраховка „ГО“ на автомобилистите – полица №
BG/08/120000488913, която е
с валидност от 13.00 часа на 12.02.20г. до 23.59 часа на 11.02.2021 година, но
същата е била прекратена в 00.00 часа на 28.05.2020г.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от
приложената по делото административно наказателна преписка, от показанията на
актосъставителя М.Ж. и свидетелят С.К. - очевидец, присъствал при установяване
на административното нарушение, дадени в хода на съдебното дирене и които съдът
кредитира като непротиворечиви и обективни, както и от писмените доказателства
по делото. И двамата свидетели са категорични в показанията си, че именно за
лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, негова собственост, не е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
към момента на проверката на
12.02.2020г. около 10.30 часа. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ж. и К.,
тъй като те са конкретни, последователни и изразяват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия/бездействия на
жалбоподателя и освен това, няма данни по делото, които да създават съмнения
относно обективността и безпристрастността на тези свидетели. Показанията на
свидетелите се подкрепят и от събраните писмени доказателства – приложената
Полица за сключена застраховка ГО и справка за сключени застраховки „ГО“ на
Гаранционен фонд, от която също се установява, че към момента на проверката на
12.02.2020г. в 10.30 часа за управляваното МПС не е имало валидно сключен и
действащ договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, тъй като валидността на
сключеният на същата дата договор за застраховка е от 13.00 часа на
12.02.2020г.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице с правен интерес да обжалва
наказателното постановление и в законоустановения 7-дневен срок и като такава
се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна
по следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът не констатира
допуснати процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна
на издаденото НП. Административнонаказателната отговорност
на М.И.И. е
ангажирана в напълно редовно възникнало и развило се производство по установяване
на нарушението и издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в
надлежната форма, при спазване на процесуалните изисквания и съдържат всички
изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В АУАН,
съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно
формулирано словесно описание на нарушението, с неговите обективни признаци,
посочена е цифрово и нарушената разпоредба. Т.е. даденото описание съответства
на законовото изискване, установено за това /чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички релевантни факти и обстоятелства, както
тези явяващи се елементи от твърдяното
нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването му и откриване на
нарушението.
След внимателен анализ на всички
писмени и гласни доказателства, се установява, че жалбоподателят е управлявал
процесния лек автомобил, негова собственост, без да е сключил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” към 12.02.2020г. преди и към 10.30 часа.
От показанията на свидетелите, от АУАН и от извършената от съда справка на
сайта на Гаранционен фонд за сключени застраховки ГО се установява безспорно,
че към момента на извършване на проверката на жалбоподателя, не е имало валидно
сключена застраховка „ГО“ за 2020г. за управляваното от И. МПС, негова
собственост. По делото има данни, че такава застраховка е сключена същият ден
след проверката.
Контролните
органи правилно и законосъобразно са посочили нарушената от жалбоподателя
материална норма от КЗ, както и че следва да бъде ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност по този кодекс. В момента на проверката
за управлението на конкретното превозно средство, което е регистрирано на
територията на страната ни и не е било спряно от движение, не е имало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. Това е основният обективен признак от вменения
административно наказателен състав, който е категорично установен в хода на
АНП. Поради това и съдът приема, че е липсвала валидно сключена застраховка
„ГО”, от тук и несъмнено с бездействието си жалбоподателят е осъществил състава
на административното нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 КЗ. Деянието му е
съставомерно и по субективен признак, същото е извършено виновно, при небрежност,
доколкото М.И.И.,
като собственик и водач на МПС, управлява същото по обществени пътища е бил
длъжен и е следвало да знае изискването и задължението за сключване на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, съотв. да положи необходимата
грижа да съобрази поведението си с това изискване.
Съдът
не възприема възражението на жалбоподателя и неговия процесуален представител,
че в хода на АНП е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до
нарушаване правото на защита на М.И., като му е било връчено нечетливо копие от
съставения против него АУАН. От материалите по
делото се установява, че процесният АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя в съответствие с изискването на чл. 40, ал. 1 ЗАНН и му е
предявен за запознаване, с което е обезпечена възможността му да започне да
упражнява правото си на защита. Актосъставителят има задължение да връчи препис
от акта, но в случай, че нарушителят намира същия за нечетлив, той следва да
прояви активност като възрази и поиска да му бъде осигурен друг, четлив
екземпляр. Това той би могъл да стори не само на място – при съставянето на
акта, но и в един по-късен момент предвид регламентираната възможност
възражения срещу акта да се правят и в допълнителен срок. В случая
жалбоподателят не е сторил това, с което да покаже, че има възражения, които
желае да бъдат съобщени на наказващия орган или да сигнализира, че има
затруднения пред това да организира защитата си. В процесния случай жалбоподателят
се е възползвал от правото си на обяснения/ възражения, като е записал текста:
„не“, след което се е подписал под това си изявление. В конкретния случай
жалбоподателят не твърди да е направил възражение за нечетлив препис от АУАН, а
такова конкретно възражение не е направо изрично и в подадената жалба против
НП, а се прави едва след приключването на съдебното дирене. Съдът не споделя и
доводите, че жалбоподателят е бил лишен от възможност да разбере какво
нарушение се твърди да е извършил и да се запознае с отразените в акта
фактически обстоятелства. По делото няма спор, че първият екземпляр от АУАН е
четлив, а същият е бил надлежно предявен на И., което последният е удостоверил
с полагането на подписа си. Следователно изначално - още при съставянето на
акта, е била обезпечена възможността на жалбоподателя да се запознае със
съдържанието му, с фактическите твърдения на актосъставителя и с правните
норми, под които те са подведени. Жалбоподателят И. е подписал така съставения
АУАН, като е положил подписа си непосредствено под декларацията „запознах се
със съдържанието на акта“. Същият е вписал обясненията си в първия екземпляр
именно след като е декларирал, че се е запознал със съдържанието на АУАН.
Жалбоподателят е подписал и разписката за връчване на препис, с което е бил
надлежно уведомен и за възможността да направи допълнителни обяснения и
възражения. Следователно законовата процедура по съставянето на АУАН е била
спазена от актосъставителя, а на жалбоподателя още изначално – при съставянето на
акта, е била осигурена възможност да се запознае с констатациите в него. По
тези съображения съдът намери разгледаното възражение за допуснато съществено
процесуално нарушение за неоснователно. В процесния случай видно е, че
жалбоподателят е бездействал и се е дезинтересирал от хода на производството до
момента на връчването му на наказателното постановление, с което е разбрал за
наложеното му наказание, и едва тогава е решил да предприеме действия по защита
като приведе насрещни възражения. Тъй като обаче са били спазени всички
процесуални гаранции за обезпечаване на възможността му да упражнява това си
право на защита още от момента на съставянето на АУАН, то следователно
нарушение на процедурата не е допуснато.
Настоящият състав счита на следващо място, че релевирането на признака
„повторност“ за първи път в наказателното постановление, след
като той не е бил включен в АУАН, също не съставлява съществено
процесуално нарушение, респ. не е основание да доведе до отмяна на същото
поради следното:
На първо място, „повторността“ не определя осъществен ли е
съставът на нарушението, което в случая е безспорно установено, а и
не се оспорва от жалбоподателя, че към момента на проверката не е имало сключен
договор за застраховка ГО за управляваното от него собствено МПС. Дали
едно деяние е повторно или не, е релевантно обстоятелство единствено при
определяне размера на административното наказание. Задължителни
реквизити на акта са единствено елементите от обективна
страна на деянието - дата и място на нарушението,
описанието на начина на извършване и обстоятелствата, при които е
извършено, и елементите от субективна страна -вина при деяния, извършени от
физически лица. Трябва да се посочат също и законните разпоредби, които са
нарушени. Към този начален момент на производството обаче невинаги може
да се очаква, а и невинаги е възможно, актосъставителят да е събрал пълния
обем от доказателствени източници, необходими за формиране на категорични и
безпротиворечиви изводи по фактите и обстоятелствата, относими към предмета на
доказване по смисъла на чл. 84 ЗАНН, вр. с чл. 102 НПК. Нерядко голяма част от
доказателствата се събират служебно от наказващия орган, по реда на чл. 52, ал.
4 ЗАНН, след узнаване факта на съставения акт и фактическите и правни рамки на
„административното обвинение“. Едва с издаването на наказателното
постановление може да се приеме, че са събрани достатъчно доказателства за
това, че е извършено деяние и е извършено от соченото лице, като АНО налага
наказание, а правото на защита се разгръща в пълен обем с правото на достъп до
съд. Вярно е, че санкционирането на нарушителя по непредявено с АУАН
нарушение е абсолютно основание за отмяна на НП, но такава хипотеза би
била налице само тогава, когато описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено в АУАН, коренно
се различава от съставомерните факти и правната им квалификация,
отразени в НП. В конкретния случай, към вече описаните в АУАН факти,
в НП е добавен и нов такъв - че И. е бил вече наказван за такова
нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ с НП № 19-0261-000427 от
12.11.2019г. на ОДМВР Ямбол, РУ Елхово, влязло в сила на 22.01.2020г., което сочи на
„повторност“. След като към момента на констатирането на нарушението,
АУАН е съставен при стриктно спазване на процесуалните правила и
впоследствие, при упражняване правомощията на наказващия орган по чл. 52 ЗАНН,
е установено наличие на друго влязло в сила НП за същото нарушение и второто е
извършено в едногодишен срок от влизане
в сила на НП, с което е наложено наказание за същия вид нарушение /пар.1, т.51
от ДР на КЗ/, АНО може да преквалифицира нарушението от основен
състав на нарушение в квалифициран състав на нарушение.
От друга страна, дори да се приеме тезата, че липсата на посочване на
повторността в АУАН представлява известна нередовност, то тя не е от
естество съществено да накърни правото на защита на нарушителя в
производството, защото след издаване на окончателния санкционен акт той
подлежи на оспорване по съдебен ред, където страните имат равни и гарантирани
възможности за запознаване с всички материали по преписката. Разглеждането
на делото по същество означава, че съдът ще осъществи цялостна преценка на
обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление,
истинността на обективираните в тях констатации и направените в тази връзка
фактически и правни изводи. В този смисъл пред съда жалбоподателят може да се
защити в пълна степен като ангажира доказателства и изложи аргументи, които
оборват извода за наличието на повторност или за знание от негова страна, че
вече е бил наказван. Няма пречка, когато отговорността на нарушителя е ангажирана
за квалифициран състав на нарушение /в случая - за повторност/, а от
доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие не се установяват
признаците на квалифициращото обстоятелство, съдът да преквалифицира деянието от квалифициран в
основен или привилегирован състав на същия вид нарушение. В конкретния случай
съдът счита, че правото на защита на санкционираното лице не е
нарушено, тъй като самото то е наясно кое е предходното наказателно
постановление, издадено от същия административнонаказващ
орган, особено след като санкцията е била платена, видно от
отбелязването в приложената по преписката справка, както и че И. има възможност
пред съда да обори извода на АНО за наличие на „повторност“, но такова изрично
възражение не се сочи нито в жалбата до съда, нито от процесуалния представител
в хода на съдебното производство. Да се приеме, че НП следва да се
отмени изцяло независимо, че по безспорен начин е установено нарушение на КЗ,
само защото в АУАН не е посочен факт, добре известен на жалбоподателя - че вече
е наказван за същото нарушение като дори е заплатена и наложената глоба,
ще противоречи на целите на административното наказание, определени в чл.
12 ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани, както и изискването на чл. 27 ЗАНН при определяне на наказанието да
се отчита винаги тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, и имотното
състояние на нарушителя, както и обществената опасност и динамиката на
съответния вид административни нарушения.
Ето защо според настоящият състав не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото
по-горе нарушение, не са допуснати такива съществени процесуални нарушения,
които да водят до порочност на административнонаказателното производство,
водено против М.И.И..
По същество съдът счита, че нарушението и неговият автор са безспорно
доказани.
Съдът
намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание по чл.638, ал.2, пр.1,
вр. с ал.1, т.1 КЗ за лице, което
притежава моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република
България, не е спряно от движение и го управлява,
без да изпълни задължението си да сключи договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите и нарушението е извършено повторно
по смисъла на т.51 от апр.1 от ДР на КЗ, е в съответствие с обществената
опасност на деянието и дееца, на подбудите и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, вкл. и като се има
предвид, че веднага след проверката е бил сключен договор за застраховка „ГО” и
отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като е определено в предвиденото от
закона за извършеното нарушение наказание в абсолютен размер, тъй като за това
нарушение, извършено повторно, е предвидено наказание глоба от 800.00лева. Ето
защо съдът счита, че административнонаказващият орган е определил справедливо
наказание в предвиденият от закона размер, поради което не може да се приеме,
че са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното НП.
Административнонаказващият
орган при квалифициране на нарушението не е изложил съображения за възможността за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, от което следва, че е преценил, че не са били
налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на възможността
за приложение на тази разпоредба следва да се вземе в предвид, че
настоящият случай по никакъв начин не се
отличава от другите случаи
на извършено такова административно нарушение и в този смисъл и съдът не
намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. От фактите по делото не се
установява липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи вината обстоятелства деянието да представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Нарушението е
на формално извършване и за реализация на състава не е необходимо настъпването
на определен резултат. Формалния характер на нарушението сочи, че законодателят
е окачествил обществените отношения, свързани с уреждането на гражданската
отговорност при пътнотранспортни произшествия, като нуждаещи се от особена
закрила и в този смисъл не би могло да се твърди, че
извършеното се явява маловажен случай, още повече, че в случая нарушението е извършено повторно.
Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 20-0261-000076 от 18.02.2020 година на Началника на РУ на МВР гр.Елхово Г. Х. В., с което на М.И.И. ***,
ЕГН – **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 800.00
лева на основание чл.638, ал.2, пр.1, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл. 461, т.1 от
Кодекса за застраховането за нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, извършено
повторно на 12.02.2020 година.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Ямбол чрез ЕРС по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ...................
/В. Апостолова/