Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 29.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме
Мъгърдичян
Божидар Стаевски
при секретаря М.Митова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №3260
по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.12.2020 год., постановено по гр.дело №27754/2020
год. по описа на СРС, ГО, 41 с-в, са отхвърлени предявените от В.В.А. и Ц.К.К.
срещу етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София, ул.“*******,
искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията на етажните собственици по т. 1 и т. 2 от дневния
ред, приети на проведеното на 28.05.2020 год. Общо събрание и ищците са осъдени
/всеки един от тях/ да заплатят на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
направените разноски по делото в размер на по 250 лв.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ищците В.В.А. и Ц.К.К.. Жалбоподателите поддържат, че атакуваните решения се
отнасяли до определянето на сумите, които собствениците на самостоятелните
обекти следвало да внасят ежемесечно на основание чл. 50 и 51 ЗУЕС, съответно
за набиране на фонд „Ремонт и обновяване“ и за текущо обновление и поддръжка.
Действително законът не поставял лимити на сумите, които можело да бъдат
определени от Общото събрание, и за двата вида разходи. Поставял се обаче
въпросът дали едно или няколко лица, притежаващи необходимото мнозинство,
можели безконтролно и без лимит да увеличават финансовата тежест за всички
собственици, без оглед на реалните нужди за поддръжка на сградата. Т.е.
определените суми трябвало да съответстват на нуждите на сградата. Изводите на първоинстанционния
съд по отношение на решението по т. 1 били неправилни. Според разпоредбата на чл.
23, ал. 1, т. 4 ЗУЕС, управителят на етажната собственост изготвял план за
извършване на ремонти, преустройства и реконструкции на сградата. Съгласно чл.
11, ал. 1, т 4 ЗУЕС, Общото събрание приемало отчета на управителя, включително
и за извършените ремонти. Следователно размерът на вноските за фонд ремонт и
обновяване следвало да бъде съобразен поне приблизително с предвидените ремонти
и/или с вече извършените такива. Изводите на СРС по отношение на решението по
т. 2 били формални. Според чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и
поддържане на общите части се разпределяли поравно съобразно броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. В този смисъл
сумата, която следвало да се заплаща от задължените лица, трябвало да се
определи на база реалните разходи и броя на собствениците, ползвателите и
обитателите. Следователно сумата за плащане не можело да бъде посочена
произволно. Или законосъобразността на решението на Общото събрание била
обусловена от определянето на размер на разходите, броят на задължените лица по
чл. 51 ЗУЕС. В случая не било ясно нито какви са реалните разходи, нито какъв е
броят на лицата по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. В протокола било посочено, че „броят на
живущите в сградата е намалял“, но не ставало ясно колко е намалял и на каква
база се взема решението за увеличаване на сумите, които да плащат собствениците.
Процесната сграда била обикновена жилищна, нямало луксозни площи или съоръжения
и не налагала необичайно големи разноски. Неправилно СРС бил приел, че е без
правно значение приемането или неприемането на бюджет на сградата. Ето защо
молят обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендират и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответниците по
жалбата етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София, ул.“*******,
считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържат, че с
оспорените решения бил определен размерът на вноските за управление и
поддържане на общите части и за фонд „Ремонт и обновяване“. Между страните
нямало спор относно законосъобразното свикване и провеждане на Общото събрание,
а именно – спазването на срока на поканата, наличието на кворум и мнозинство
при гласуването. Следователно съдът следвало да провери дали взетите решения са
съобразени с изискванията на закона. От
нормите на чл. 50, ал. 2, т. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 ЗУЕС
следвало, че вноските за управление и поддържане трябвало да бъдат равни за
всеки един живущ в сградата, а вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ – да
бъдат пропорционални на притежаваните идеални части. С процесните решения тези
условия били спазени. Относно размера на вноската следвало да се има предвид,
че това било въпрос на целесъобразност на решението, който бил предоставен
изцяло в дискреционната власт на Общото събрание. То било компетентно да
определя какви вноски да се заплащат. Без значение било дали вноските са
достатъчни за покриване на разходите на етажната собственост. В закона липсвало
изискване вноските да съответстват напълно на текущите разходи и въпросът за
размера на вноските не подлежал на съдебен контрол. Първоинстанционният съд бил
изложил съображения дали наличието или липсата на план за ремонти и бюджет на
етажната собственост се отразява на законосъобразността на решенията за
определяне на размера на вноските. В ЗУЕС бил установен единствено механизъм за
определяне на размера на вноските, но не и минимален или максимален размер. В
закона не било поставено изискване размерът на вноските да е обвързан с
конкретен разход. Това ясно проличавало при вноските за ремонти, които се
внасят във фонд, чиято цел била да генерира налични средства за бъдещи ремонтни
дейности. Поради това и определянето на размера на вноските не било обусловено
от конкретните разходи или от приемането на план за ремонти или бюджет на
сградата. Ако размерът на вноската по съответното перо не съответствал на
нуждите, то това несъответствие следвало да бъде коригирано с ново решение на Общото
събрание – чрез увеличаване или намаляване на размера на вноската. Претендират
и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещните страни, намира за установено следното:
Предявени са за
разглеждане искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, но е неправилно.
Безспорно е по
делото, че всеки един от ищците е собственик на
индивидуални обекти в процесната сграда, а ответниците са собственици на
останалите индивидуални обекти в нея /т.е. за процесната сграда са приложими
специалните правила по ЗУЕС – виж чл. 1 и 3 от закона/.
Видно е от
приетия като доказателство по делото протокол за проведено Общо събрание на
етажните собственици на процесната сграда от 28.05.2020 год., че на посочената
дата били взети решения, както следва: по т. 1 от дневния ред е била определена
считано от 01.06.2020 год. вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 110
лв. на 1 % ид.ч. от общите части на сградата, като първата вноска бъде платена
най-късно до 05.06.2020 год. и по т. 2 от дневния ред е била определена считано
от 01.06.2020 год. вноска за управление и поддържане на общите части в размер
на 155 лв. на живущ, като първата вноска бъде платена най-късно до 05.06.2020
год.
Не се спори между
страните, че процесното Общо събрание е било свикано чрез покана, която, ведно
с дневния ред, са били поставени на видно и общодостъпно място във входа на
сградата на 20.05.2020 год., че са били налице кворум и необходимото мнозинство
при гласуване на решенията.
Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на Общото събрание, като молбата се подава пред
районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването
на решението по реда на чл. 16, ал. 7. В частност горепосоченият преклузивен
срок е спазен.
Ищците обжалват
решенията на Общото събрание, проведено на 28.05.2020 год. – по т. 1 и 2, с
твърденията, че те не са съобразени с императивни разпоредби на закона – съответно
чл. 50, чл. 11, ал. 1, т. 8 и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.
Според нормата на чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗУЕС /приложима редакция – Изм. и
доп. – ДВ, бр. 57 от 2011 г./, управителният съвет /управителят/ изготвя
годишния бюджет за управлението, поддържането и ползването на общите части на
етажната собственост и годишния план за извършването на ремонти, реконструкции,
преустройства и други дейности в сградата, както и отчети за изпълнението им,
като правомощие на Общото събрание на етажните собственици е да приема годишния
бюджет за приходите и разходите и да одобрява годишните отчети на управителния
съвет /управителя/ – чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС, както и да приема план за
извършване на ремонти, реконструкции, преустройства и други дейности в общите
части на сградата, включително и по изпълнение на предписаните мерки в
техническия паспорт, или на други предписания на компетентните органи, както и
да одобрява годишния отчет на управителния съвет /управителя/ за изпълнението
му – чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗУЕС.
Бюджетът на етажната
собственост включва очакваните разходи и приходи във връзка с управлението,
ползването, поддръжката и ремонта на общите части на сградата. Обичайният
начин, по който се формира бюджета на етажната собственост, е като първо се
прогнозира какъв ще е размерът на разходите и едва след това въз основа на така
направеното предположение се определят приходите – вноските, които ще дължат
собствениците, ползвателите и/или обитателите на самостоятелни обекти в
сградата.
В годишния бюджет
на етажната собственост могат да бъдат включени следните разходи: 1/ Разходи за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост /чл. 48, ал. 8 ЗУЕС, чл. 51 ЗУЕС/, като според § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС те включват: разходите
за консумативни материали, свързани с управлението; разходи за възнаграждения
на членовете на управителните и контролните органи и за касиера; разходи за
електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на
асансьор, както и такива за осигуряване на изискванията за пожарна безопасност,
текущи ремонти в общите части на сградата, за портиер; други разноски,
необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата, като
например разходи за възнаграждение при възлагане на дейности по поддържането на
общите части на сградата на юридическо или физическо лице, разходи за
консултантски услуги, както и евентуални
съдебни разходи и адвокатско възнаграждение; разходите за поддържане и
използване на прилежащата площ към сградата по чл. 4 ЗУЕС; 2/ Разходи за ремонт, обновяване,
реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и
оборудване /чл. 48, ал. 3 ЗУЕС/; 3/ Разходи във връзка с Фонд „Ремонт и
обновяване“ /чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС/; 4/ Разходи за извършване на подобрения
в общите части на сградата – те следва да бъдат предвидени в бюджета на
етажната собственост само ако има предходно решение на Общото събрание за
извършването на подобни подобрения, взето с мнозинство не по-малко от 75 на сто
идеални части от общите части /чл. 11, т. 10, б. „а“ и чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУЕС/ и 5/ Разходи за обслужване и погасяване на отпуснати в полза на етажната
собственост кредити – те следва да бъдат предвидени в бюджета на етажната
собственост само при наличието на предходно решение на Общото събрание за получаване
на кредити за извършване на необходим или неотложен ремонт или за получаване на
кредити за извършване на полезни разходи, взето с мнозинство не по-малко от 75
на сто идеални части от общите части /чл. 11, т. 12, б. „а“ и „б“ и чл. 17, ал.
2, т. 3 ЗУЕС/.
Въз основа на
така заложените разходи се определят и приходите в годишния бюджет на етажната
собственост. Основен приход в бюджета са дължимите от етажните собственици
парични вноски, предвидени в ЗУЕС – в размер и
при разпределение в зависимост от вида и предназначението им. Вноските за
управление и поддържане на общите части на сградата се поемат и дължат по равно
от собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства
независимо от етажа, на който живеят – чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Вноските към фонд
„Ремонт и обновяване“ се дължат единствено от собствениците на самостоятелни
обекти в сградата, като размерът им се определя с решение на Общото събрание,
съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за
страната /минималният размер е предвиден за всеки отделен собственик,
независимо от неговия дял в съсобствеността върху общите части на сградата/ – чл.
50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС.
Законодателят не
е предвидил горна граница на размера на вноските – предвидена е единствено
долна граница и то само за вноските към Фонд „Ремонт и обновяване“.
Предоставена е свобода на преценка от страна на Общото събрание на етажните
собственици, което взема решението относно размера на дължимите вноски с оглед
очакваните и планирани в бюджета разходи. В този смисъл размерът на вноските не
е произволен, а зависи от планираните разходи. И това е така, доколкото предоставянето
на средства от етажните собственици е целево – вноските се събират, за да
покрият конкретни нужди в етажната собственост.
Следователно
определянето на размера на дължимите вноски се осъществява въз основа на очакваните
разходи за етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗУЕС, приетите
решения от Общото събрание, са основание за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК., т.е. законодателят е предвидил възможността за принудителното
им изпълнение. В този смисъл решението за определяне на размера на дължимите
вноски от етажните собственици предизвиква правна промяна и подлежи на съдебен
контрол.
В частност
определянето на размера на дължимите вноски е следвало да бъде осъществено въз
основа на очакваните разходи за етажната собственост, установени въз основа на
приет бюджет на етажната собственост/план на разходите, респ. решение/решения
на Общото събрание /съдържащи и конкретизация по пера на разноските за управление
и поддържане на общите части на сградата/, а ако липсват такива, то решенията
по т. 1 и 2 от дневния ред на проведеното на 28.05.2020 год. Общо събрание на
етажните собственици на процесната сграда са незаконосъобразни. Не се касае за
преценка по целесъобразност, каквато съдът действително не може да извършва, а
за неспазване на общото правило вноските да бъдат предварително събрани и
изразходвани за управлението, ползването, поддръжката и ремонта на общите части
/т.е. етажните собственици не могат да бъдат задължавани да извършват вноски в
бюджета за цели, непредвидени в закона/.
Следователно и доколкото исканията на ищците за отмяна на решенията на етажните
собственици по т. 1 и т. 2 от дневния ред, приети на проведеното на 28.05.2020
год. Общо събрание, са мотивирани с необоснованост на определения размер на
вноските към Фонд „Ремонт и обновяване“ и вноските за управление и поддържане
на общите части на етажната собственост, както и предвид липсата на данни за
предполагаемите разходи на етажната собственост /очаквания размер на разходите/,
то настоящият съдебен състав приема, че горепосочените решения се явяват незаконосъобразни
и следва да бъдат отменени. Отделен е въпросът, че в разглеждания случай не
може да бъде осъществена и преценка за приложимия принцип за разпределение на разноските,
които в процесния протокол за проведено Общо събрание – т. 2 , е посочено общо,
че са такива за управление и поддържане на общите части на етажната собственост,
но по никакъв начин не са конкретизирани.
Ето защо
обжалваното решение следва да бъде отменено, а исковете – уважени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищците направените разноски в първоинстанционното
производство за държавна такса в размер на 80 лв. и за възнаграждение за един
адвокат в размер на 400 лв., както и направените разноски във въззивното
производство за държавна такса в размер на 40 лв.
На основание
чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решението
от 07.12.2020 год., постановено по гр.дело №27754/2020 год. по описа на СРС,
ГО, 41 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС по
искове, предявени от В.В.А. с ЕГН **********, с адрес: *** и Ц.К.К. с ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на сграда, находяща се в гр.София,
ул.“*******, решенията на етажните собственици по т. 1 и т. 2 от дневния ред,
приети на проведеното на 28.05.2020 год. Общо събрание.
ОСЪЖДА ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на сграда,
находяща се в гр.София, ул.“*******, да заплатят на В.В.А. с ЕГН **********, с
адрес: *** и Ц.К.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в първоинстанционното производство за държавна такса в
размер на 80 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лв., както
и направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер
на 40 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/