Решение по дело №399/2019 на Районен съд - Ямбол

              РЕШЕНИЕ

№297/5.12.2019г.                05.12.2019 г.                                  гр.Ямбол

                                 

                               в името на народа

 

Ямболският районен съд, Наказателно отделение, V-ти състав, на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                                                Председател: Г.Василев

                                                         

                                                                                Членове:1……………...

 

                                   2……………...

 

секретаря Ел.В.

прокурор… …………

като разгледа докладваното от съдия-докладчик Г.Василев

АНД№ 399/2019 г. по описа на ЯРС, за да се произнесе  взе  предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на Д.Я.И. *** против наказателно постановление /НП/№ …. г. на Началника на Група към ОД на МВР-Я., Сектор „Пътна полиция“ – Я., с което за нарушаване на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание  чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание  глоба  в размер на 200 лв.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з.

Вьззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

 

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

На 30.01.2019 г. на жалбоподателя е съставен АУАН от св. Х.Х. – служител в Сектор“ПП“ при ОД на МВР-Я., затова че на 18.12.2018 г., около 19,15 ч., в гр.Я., на ул.***, след кръстовище с ул.***, посока към кръстовище с ул.***, при управление на л.а***, с несъобразена скорост с пътните условия, характера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост, не е могъл да спре безопасно при възникнала опасност за движението, след като на платното е изскочил пешеходеца св. С.М.А. и го бил блъснал. Водачът е откарал Ст.А. в Спешното отделение на ***а болница. На мястото на инцидента пристигнал автопатрул, в чийто състав бил св. Хр.Х., като били направени снимки на таксиметровия автомобил.

Св. Х.Х. предявил след съставянето АУАН на жалбоподателя в присъствието на своя колега св.Ж.Ч.. Жалбоподателят подписал и получил акта, като записал, че не е съгласен с посочените констатации в АУАН, излагайки възражения, че е бил спрял, когато детето се е спънало и паднало на пътя пред автомобила, ударяйки ръцете и лицето си.

При настъпването на инцидента в л.а. е бил св. Н.Г., който не е видял и не е чул удар между таксиметровия автомобил и св.Ст.А.. Свидетелите И.Н. и Д.Щ., които били близо до мястото на инцидента също не видели таксиметровият автомобил да удря св.Ст.А.. В показанията си пред съда св.Ст.А. сочи, че е бил ударен от таксиметровия автомобил, твърдения, които и неговия баща – Д.Й. поддържа, макар да не е бил очевидец. При огледа на л.а. св.Хр.Х. не открил охлузвания или забърсвания на праха по л.а., които да сочат удар с пешеходеца и провел разговори с лица участвали в инцидента и с дежурния лекар от Спешното отделение на МБАЛ “****АД, гр.Я*, след което по-късно съставил АУАН.

На 08.02.2019 г. Началникът на Група към ОД на МВР-Я*, Сектор „ПП“-Я* издал НП, с което наложил на жалбоподателя посоченото по-горе наказание.

          Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото писмени доказателства-АУАН, НП, както и справка от РУ на МВР-***-прочетени на основание чл.283 от НПК, както и снимки на таксиметровия автомобил, приложени по делото като веществени доказателствени средства, предявени на част от свидетелите по чл.284 от НПК.

Сьдьт изцяло кредитира показанията на свидетелите-полицаи, т.к. същите добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения и не са налице данни да са заинтересовани от изхода на делото. Според показанията на св.Хр.Х. на мястото на инцидента не е имало следи от ПТП, като по автомобила не са установени пресни следи от охлузвания или удар, или следи от опити да се прикрият посочените следи или удар, но първоначално част от лицата, с които е разговарял полицаят твърдели, че е имало удар от таксиметровия автомобил, за което е съставен и АУАН, но по-късно променили своите показания в обратна насока. Показанията на полицаите изцяло кореспондират с прочетените в с.з. писмени доказателства само и единствено, че на процесната дата, на посоченото в АУАН и НП място, са били жалбоподателят и пострадалото дете, както и всички други свидетели, като от показанията на свидетелите Н.Г., И.Н. и Д.Щ., и от приетите и предявени фотоснимки на л.а. не се установява да е имало удар между св.Ст.А. и таксиметровия автомобил. По делото не бяха представени медицинските документи на св.Ст.А., като единствено и само този свидетел, който е и заинтересован от изхода на делото сочи, че е бил блъснат от л.а., но неговите показания се опровергават от останалите гласни доказателства и веществени доказателствени средства /фотоснимки на таксиметровия автомобил/. По изложените съображения съдът не кредитира показанията на св.Ст.А., че е бил блъснат от л.а., както и онази част от АУАН и НП, в които се сочи, че детето е било блъснато от таксиметровия водач поради управление на таксиметровия автомобил с несъобразена скорост с пътните условия, характера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост.

 

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

 

          Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

          АУАН и НП са законосъобразно издадени при спазване на императивните разпоредби на ЗАНН.

          След внимателен анализ на всички приложени по делото писмени доказателства, гласни и веществени доказателствени средства се установява, че жалбоподателят не е извършил нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП. По делото се събраха данни, от които се установява, че скоростта на движение на л.а. управляван от жалбоподателя е била съобразена с пътните условия, характера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост. Съдът дава вяра на изложените в жалбата и АУАН възражения на жалбоподателя, че л.а. не е блъснал пешеходеца Ст.А.. Освен показанията на св.Ст.А., които са изолирани от останалия доказателствен материал, в които се сочи наличието на удар от л.а., всички останали свидетелски показания, в частност показанията на св. Н.Г., който не е в близки отношения с жалбоподателя и е незаинтересован от изхода от делото, както и от показанията на св. Хр.Х. се установява, че удар между л.а. и детето не е имало, а то е паднало само пред таксиметровия автомобил. В тази насока са и фотоснимките, представени по делото, от които не е видно да е имало удар между пешеходеца и л.а. В тази връзка, съдът споделя искането на жалбоподателя за отмяна на НП, т.к. по същество не са налице факти, от които да е видно, че причина за причиняване на телесните увреждания по детето е настъпил удар между пешеходеца и таксиметровия автомобил. Поради това следва извода, че неправилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП и той е санкциониран с глоба в размер на 200 лв.

С оглед изложеното, сьдьт приема, че НП като незаконосъобразно от материалноправна страна трябва да бьде отменено и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, сьдьт

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ НП № *** г. на Началника на Група към ОД на МВР-Я***, Сектор „Пътна полиция“ – Я***, с което на Д.Я.И. ***, ЕГН: **********, за нарушаване на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП  и чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200/двеста/лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Я*** в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                                                             Районен сьдия: