Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
26.02.2018
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №1399/2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от П.И.И., с която е предявен срещу З.Б.И. АД иск с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 16.09.2015 г. Претендира законната лихва от деликта,
както и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 16.09.2015 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер, оспорва механизма, позовава се на
съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди:
Установява
се от представените писмени доказателства от досъдебното производство и
авто-техническата експертиза, че на 16.09.2015 г. е настъпило пътнотранспортно
произшествие в гр. София, на бул. Симеоновско шосе, на кръстовището с ул. Й.Р.,
което се е осъществило при следния механизъм:А.Д.М.с лек автомобил „Пежо“, рег.
№ *******се е движила по ул. Й.Р., предприела маневра „ляв завой“ за навлизане по
бул. Симеоновско шосе, пресичайки платното на движение на булеварда, в което
със скорост около 40 км/ч по лявата лента се движил лек автомобил „Мерцедес“,
управляван от ищеца. Пред лекия автомобил „Мерцедес“ по дясната лента се движил
неизвестен автомобил, който намалил скоростта, за да намалил скоростта, за да
пропусне автомобила „Пежо“. След като автомобила „Пежо“ навлязъл в лявата лента
на движение, ищецът реагирал, като отклонил управлявания от него автомобил
наляво, навлизайки в лентата за насрещно движение, но въпреки това се е
реализирал удар. Причината за произшествието са действията на водача на автомобила
„Пежо“, който при извършване на маневра „завой наляво“ не пропуснал превозното
средство, движещо се по пътя с предимство - в нарушение на чл.25, ал.1 и чл.37 ЗДвП – преди да започне маневрата не се е убедила, че няма да създаде опасност
на превозните средства, които се движат покрай нея и не е извършла маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, а също и при завиване наляво за
навлизане в друг път като водач на завиващото нерелсово пътно превозно средство,
не е пропуснала насрещно движещото се пътно превозно средство.
Установява
се от съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещи лица – травматолог и невролог,
че в резултат на произшествието ищецът е получил контузия на главата,
сътресение на мозъка, счупване на шиловидния израстък на дясната лъчева кост на
ръката, контузия на гръбначния стълб и компресионни фрактури на 12-ти гръден и
1-ви поясен прешлен. Непосредствено след произшествието ищецът е бил настанен
на болнично лечение във ВМА – София, поставена му е гипсова шина на ръката.
Уврежданията на гръбнака са установени по-късно – през 2016 г., след множество
медицински прегледи поради продължаващи оплаквания на ищеца, като на 18.01.2017
г. в МБАЛ „Св. Марина“ – Варна е проведено оперативно лечение – перкутанна
транспедикуларна вертебропластика с костен цимент. Болките на ищеца са били
интензивни непосредствено след произшествието – за 7-8 дни, както и след
сваляне на гипсовата шина на ръката и в началото на рехабилитацията – 6-7 дни.
Болката в дясната ръка намалявала постепенно и е отзвучала за около 2 месеца.
Черепно-мозъчната травма е причинила болки и страдания за срок от около 15-20
дни и е отзвучала без остатъчни явления. Гръбначната травма е причинила
интензивни болки за срок от около 2-3 месеца, умерени до 8-10 месеца и
лекостепенни болки, които продължават и в момента. Към момента състоянието на
ищеца и стабилизирано, счупването на ръката е зарастнало с остатъчен намален
обем на движенията на дясната китка с около 10%. Пострадалият може да се обслужва
с дясната ръка. Леко ограничени са движенията в поясно-гръдния отдел на
гръбначния стълб.
От
показанията на свидетеля И.Д.се установява, че в продължителен период след
произшествието ищецът не е бил подвижен и е имал нужда от нейната помощ, за да
извършва обичайните дейности от ежедневието си. Болките му в гърба и кръста
били интензивни , пречили са му да възстанови трудовата си дейност, причинили
са му затруднение поради многобройните изследвания, на които се подложил докато
се открие увреждането, съответно – да се предприеме нужното лечение. Към
момента не може да седи продължително време, изпитва болки и като пътува.
Не е спорно,
че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и
собственика на „Пежо“, рег. № *******, валидна към 16.09.2015 г. Поради това
съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на
автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие
причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.25, ал.1
и чл.37 ЗДвП, в резултат на което е причинил телесни увреждания на ищеца.
Причинната връзка между произшествието и уврежданията на ищцата се установява
безпротиворечиво както от писмените доказателства, така и от медицинските
експертизи.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й вреди, представляващи физически
болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване и обстоятелството, че е
налице пълно възстановяване на движенията на китката, както и че болките при
натоварване на гръбнака на ищеца не са отшумели. Като съобрази тези
обстоятелства, както и начина на настъпване на произшествието, естеството на
увреждането и продължителните битови неудобства, съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 35000 лв.
Неоснователно е възражението
на ответника за съпричиняване. По делото от комплексната съдебно-медицинска експертиза
се установява, че процесните увреждания могат да настъпят и при поставен
предпазен колан. Поради това съдът намира, че ищецът не е допринесъл за настъпване
на вредите и възражението за съпричиняване е неоснователно.
По
разноските:
На процесуалния представител на
ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 1359,17 лв.
На ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски (за експертиза и адвокатско възнаграждение)
съразмерно с отхвърлената част от иска – в размер на 1083,33
лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на съда дължимата държавна такса – в размер на 1400 лв. и разноски за
експертизи в размер на 700 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:*******,
да заплати на П.И.И., ЕГН:**********,
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 35000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 16.09.2015
г., заедно със законната лихва от 16.09.2015
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска з за разликата до пълния предявен размер от 60000 лв.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:*******, да заплати на адвокат Г.В.Д., ЕГН:**********, на основание
чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1359,17 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА П.И.И., ЕГН:********** да заплати на З.Б.И. АД, ЕИК:*******, на основание
чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 1083,33 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:*******, да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от в размер на 1400 лв., представляваща дължима
държавна таса и сумата от 700 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: