Р Е
Ш Е Н
И Е № 260326
01.07.2021 год., гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
на тридесет
и първи май през две хиляди двадесет и първа година
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
Елена Стефанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 960 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.109 от Закона за
собствеността от „Информационно обслужване“ АД
– гр. София, против Е.Я.Х., С.С.Х.,
Т.Д.А., И.А.А. – А., Г.Н.Х., С.Д.Х., Н.Н.Х., А.С.Х. и Н.А.М.,***.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на поземлен имот с
идентификатор 77195.735.4 и площ от 4 317 кв. м., находящ се в гр. Хасково,
бул. „България“ № 152, парцел II, квартал 525 по плана на гр. Хасково. Независимо от това, с Акт за частна
общинска собственост № 3561/26.04.2011г. целият поземлен имот бил актуван като
частна общинска собственост. Отделно от това, с Договор № ОС-321/20.05.2011г.
за отстъпено право на строеж върху общинска земя Община Хасково отстъпила в полза
на Е.Х. право на строеж за надвишена разгърната застроена площ от 301.05 кв.м.
от парцел II, квартал 525 по плана на град Хасково. Възоснова на така
отстъпеното право на строеж началникът на отдел „Разрешение и регистрация на
строежите“ при дирекция „Устройство на територията“ на Община Хасково издал на Е.Х.
Разрешение за строеж № 180/09.06.2011г. За издаденото разрешение в качеството
му на заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ ищецът бил
уведомен с писмо изх. № 94 Е- 47-1/16.06.2011г. на Община Хасково, като в законоустановения срок и на
основание чл. 149, ал. 3 във вр. с чл. 216, ал. 2 от ЗУТ, в редакцията му към
2011г., било инициирано производство по оспорване на неговата законосъобразност
по административен ред. Разрешението за строеж, издадено от Община Хасково на
ответника Е.Х. било потвърдено със Заповед № ДК-10-ЮЦР-54/15.08.2011г. на
началника на РДНСК „ЮЦР“. Срещу посочената заповед по жалба на ищеца било
образувано адм. дело № 767/2011г. по описа на Административен съд - Хасково. С
Решение № 702/29.12.2011г., което било окончателно, Административен съд-Хасково
оставил в сила заповедта на началника на РДНСК „ЮЦР“, с която било потвърдено
разрешението за строеж. За да защити правото си на собственост, „Информационно
обслужване“ АД предявил пред Окръжен съд-Хасково искове по чл.124, ал.1 от ГПК
- да се установи със сила на пресъдено нещо, че „Информационно обслужване“ АД е
собственик на поземлен имот с идентификатор 77195.735.4 по Кадастралната карта на
гр. Хасково, и по чл.108 от Закона за собствеността във връзка с чл. 64, ал. 2
от Закона за общинската собственост - да бъдат осъдени Община Хасково, Е.Я.Х. и
С.С.Х. да върнат на „Информационно обслужване“ АД владението върху частта от
поземлен имот с идентификатор 77195.735.4, оградена от Е.Х.. С решение №
75/14.03.2013г. по гр. д. № 717/2011г. Окръжен съд-Хасково признал за
установено по отношение на Община Хасково, Е.Я.Х. и С.С.Х., че „Информационно
обслужване“ АД е собственик на поземлен имот с идентификатор 77195.735.4 с площ
4317 кв. м., находящ се в гр.Хасково, бул.„България“ № 152 по кадастралната
карта на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г., при граници:
имот № 77195.735.2, имот № 77195.735.3, имот № 77195.735.5, имот № 77195.735.6,
имот 77195.735.1, имот № 77195.735.63; осъдил Е.Я.Х. и С.С.Х. да предадат на
„Информационно обслужване“ АД владението върху 92 кв..м.. от имот с идентификатор 77195.735.4 с площ от 4317 кв.
м., находящ се в гр. Хасково, бул.“България“ № 152 по кадастралната карта на
гр. Хасково, означени на скицата на вещото лице Д.Я. с цифри от 1, 2,3,4 и 5,
която била неразделна част от решението, като отхвърлил предявения иск за
разликата до 301.05 кв. м. като неоснователен; отхвърлил предявения от
„Информационно обслужване“ АД против Община Хасково иск с правно основание чл.
108 от ЗС за предаване владението върху 301.05 кв. м. от имот с идентификатор
77195.735.4 с площ от 4317 кв. м., находящ се в гр. Хасково, бул.“България“ №
152 по кадастралната карта на гр. Хасково като неоснователен. Решението на
Хасковския окръжен съд било обжалвано от Община Хасково, Е.Я.Х. и С.С.Х. пред
Апелативен съд-Пловдив. С Решение № 27/20.01.2014г. по гр. д. № 800/2013г.
Апелативен съд-Пловдив обезсилил Решение № 75/14.03.2013г., постановено по гр.
д. № 717/2011г. по описа на Окръжен съд Хасково в частта, в която било признато
за установено по отношение на Община Хасково, Е.Я.Х. и С.С.Х., че
„Информационно обслужване“ АД е собственик на частта над 3995.95 кв. м. до 4317
кв. м. от ПИ с идентификатор 77195.735.4, находящ се в гр. Хасково,
бул.“България“ № 152 по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със Заповед
№ РД-18-63 от 05.10.2006г., при граници: имот № 77195.735.2, имот №
77195.735.3, имот № 77195.735.5, имот № 77195.735.6, имот № 77195.735.1, имот №
77195.735.63, като потвърдил решението в останалата обжалвана част. Решението
на Апелативен съд-Пловдив било обжалвано от Община Хасково, Е.Я.Х. и С.С.Х.
пред ВКС, като не било допуснато касационно обжалване. Междувременно, в хода на
делото, ответникът Е.Х. завършил и въвел в експлоатация сграда с идентификатор
77195.735.4.8, построена на първоначално ограденото от него място. Това на
практика правело невъзможно предаването на владението върху 92 кв. м. от имот с
идентификатор № 77195.735.4 с площ от 4317 кв. м, находящ се в гр. Хасково,
бул.“България“ № 152 по кадастралната карта на града, означени на скицата на в.
л. Д.Я. с цифри от 1, 2,3,4 и 5. По молба на ищеца било образувано изпълнително
дело № 1042/2014г. по описа на ЧСИ С.П., peг. № 874, район на действие - Окръжен съд - Хасково. За 22.08.2014г. бил
насрочен въвод във владение на 92 кв.м. от имот с идентификатор 77195.735.4,
означени на скицата на в. л. Д.Я. с цифри от 1, 2, 3, 4 и 5. Изпълнителни
действия обаче не били извършени, тъй като имотът бил застроен. По предложение на частния съдебен
изпълнител ищецът поискал определяне равностойността на имот: 92 кв. м. от имот
с идентификатор 77195.735.4 с площ от 4317 кв. м., находящ се в гр.Хасково,
бул. „България“ № 152 по кадастралната карта на гр.Хасково, означен на скицата
на в. л. Д.Я. с цифри от 1, 2, 3, 4 и 5, поради невъзможността владението на
имота да бъде предадено, тъй като имотът бил застроен, в два варианта: 1.
равностойността на правото на собственост на посочения имот; 2. равностойността
на правото на строеж върху посочения имот. Със съобщение по изпълнителното
дело, получено на 18.03.2019г., ищецът бил известен, че частният съдебен
изпъпнител прекратява изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Изпълнителният лист бил върнат и възоснова на него било образувано ново
изпълнително дело № 183/2019 г. по описа на ЧСИ С.П.. По изпълнителното дело
отново бил насрочен въвод във владение за 21.06.2019г., но изпълнителни
действия не били извършени, тъй като имотът бил застроен. И по това
изпълнително дело, по предложение на частния съдебен изпълнител ищецът поискал
определяне равностойността на имот: 92 кв. м. от имот с идентификатор
77195.735.4 с площ от 4317 кв. м., находящ се в гр.Хасково, бул.“България“ №
152 поради невъзможността владението на имота да бъде предадено, тъй като
имотът бил застроен, в два варианта: 1. равностойността на правото на
собственост на посочения имот; 2. равностойността на правото на строеж върху
посочения имот. След направена оценка от вещо лице с Постановление от
15.07.2019г. ЧСИ на основание чл. 521 от ГПК приел за събиране сумата от 25100
лева, представляваща парична равностойност на 92 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор 77195.735.4, целият с площ от 4317 кв. м, находящ се в гр.
Хасково, бул.“България“ № 152. Тъй като чл.521 от ГПК
разглеждал хипотезата на предаване на движима вещ, постановлението било
обжалвано както от ищеца, така и от ответниците Е.Х. и С.Х.. По подадените
жалби в Окръжен съд - Хасково били образувани две дела - въззивно гр. д. №
556/2019г. и въззивно гр. д. № 557/2019 г. С Решение № 379/17.10.2019г. по въззивно гр. д. № 556/2019 г. и Решение №
375/17.10.2019г. по въззивно гр. д. №
557/2019г. Окръжен съд- - Хасково отменил Постановление от 15.07.2019г. по
изпълнително дело № 183/2019 г. по описа на ЧСИ С.П., с което била приета за
събиране сума в размер от 25100 лева, представляваща на основание чл. 521, ал.2
от ГПК парична равностойност на 92 кв. м. от поземлен имот с идентификатор
77295.735,4, целият с площ от 4 317 кв. м., находящ се в гр. Хасково, бул.
„България“ № 152. Междувременно ответниците Е.Х. и С. Х. продали няколко от самостоятелните обекти
в построената от тях сграда на трети лица, ответници по настоящата искова
молба. На 25.03.2013г. търговски обект в сградата с идентификатор
77195.735.4.8.1 бил придобит от Г.Н.Х. в съсобственост със съпругата му С.Д.Х..
На 25.03.2013г. търговски обект с идентификатор 77195.735.4.8.2 бил придобит от
Н.Н.Х. в съсобственост със съпругата му А.С.Х.. На 19.03.2014г. кабинет 3 с
идентификатор 77195.735.4.8.7 бил придобит от Т.Д.А. в съсобственост със
съпругата му И.А.А. – А.. На 24.03.2014г. търговски обект магазин 4 с
идентификатор 77195.735.4.8.4 бил придобит от Н.А.М.. На 13.01.2017г. търговски
обект магазин № 3 с идентификатор 77195.735.4.8.3 бил придобит от Е.М.С., която
на 09.08.2017 г. го дарила на А.С.Х.. Тъй като съдебното решение, с което Е.Х.
и С.Х. били осъдени да предадат на ищеца владението върху 92 кв. м. от имот с
идентификатор 77195.735.4 с площ от 4317 кв. м., находящ се в гр. Хасково, бул.
„България“ № 152 по кадастралната карта на гр. Хасково, означени на скицата на
в. л. Д.Я. с цифри от 1, 2, 3, 4 и 5, не можело да бъде изпълнено поради
застрояването му от Е.Х. и С.Х., които продължавали да държат сградата си в
имота на ищеца, за него се явявало невъзможно да упражнява напълно правото си
на собственост върху посочените 92 кв. м от имота. Ответниците, които са
построили сграда, съответно притежавали обект в сградата, в собствения на ищеца
/за тях чужд/ имот, извършвали действия по поддържане на противоправно
състояние, с които смущавали правото на собственост на ищеца. С извършеното
строителство на масивна сграда и поддържането на противоправно състояние
/строеж в чужд имот без учредено право на строеж/ ответниците ограничавали
правото на собственост на ищеца и пречели на пълноценното ползване на имот с
идентификатор 77195.735.4 по кадастралната карта на гр. Хасково. Предвид
изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците, на основание чл.109 от Закона за собствеността, да прекратят
неоснователните си действия, с които пречат на упражняването на правото на
собственост на ищеца, като премахнат за своя сметка сградата със застроена площ
92 кв. м., с идентификатор 77195.735.4.8, изградена в собствения на ищеца
недвижим имот с идентификатор 77195.735.4 по кадастралната карта на гр.Хасково,
с площ 4317 кв. м., находящ се в гр. Хасково, бул.“България“ № 152, парцел II,
квартал 525 по плана на гр.Хасково, с граници: 77195.735.2, 77195.735.3,
77195.735.5, 77195.735.6, 77195.735.1, 77195.735.63. Претендират се разноски.
Ответниците оспорват
иска. Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира предявения иск с
правно основание чл.109 от ЗС за неоснователен.
Няма спор по делото, че с влязло
в сила на 02.06.2014г. Решение № 75/14.03.2013г., постановено по гр. д. №
717/2011г. по описа на Окръжен съд – Хасково, ответниците Е.Я.Х. и С.С.Х. са
осъдени да предадат на ищеца „Информационно обслужване“ АД владението върху 92
кв.м. от имот с идентификатор № 77195.735.4, целият с площ от 4317 кв.м.,
находящ се в гр. Хасково, бул. “България“ № 152, по КК на гр. Хасково, която
част е означена на скица, изготвена от вещото лице Д.Я. и считаща се за
неразделна част от цитираното решение.
Безспорно е още, че за така
постановеното решение в осъдителната му част, а именно за предаване на
владението върху 92 кв.м. от имота ищецът се е снабдил с изпълнителен лист,
издаден на 13.06.2014г. Възоснова на същия е образувал изпълнително дело №
1042/2014г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № 874, което дело е образувано на
21.07.2014г. По същото правата на ищеца не са били реализирани. Няма данни по
негово искане да са предприемани действия за принудително изпълнение, поради
което ЧСИ на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е прекратил производството по
делото с Постановление от 21.03.2019г.
На основание този изпълнителен лист ищецът е
образувал ново изпълнително производство под № 183/2019г. по описа на ЧСИ С.П.,
рег. № 874.
При тези данни, съдът намира, че искът е погасен
по давност, поради което следва да се отхвърли. Давността, съгласно чл.116, б. “в“
от ЗЗД и мотивите по т.10 от ТР № 2/2015г. на ОСГТК, се прекъсва от
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. Към същите мотиви са посочени и действията, с които
давността не се прекъсва. В конкретния казус, видно от доказателствата е, че не
са извършени действия по изпълнителното дело от категорията на тези, годни да
прекъснат давността, като налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане и др. Действията,
които са били предприемани, а именно – образуване на изпълнително дело,
изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки,
назначаване на вещо лице и др., са все действия, които не прекъсват давността.
Следва да се посочи, че с Постановлението от 21.03.2019г. за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, всички предприети
изпълнителни действия по него се считат обезсилени. Т. е., дори и да се приеме,
че някое от извършените действия по изпълнителното производство е от
категорията на тези, прекъсващи давността, то също е обезсилено по силата на
закона поради настъпила перемция. Като краен извод от казаното се налага, че
ищецът е пропуснал в рамките на първоначално образуваното изпълнително
производство да реализира в срок своето право по решението, постановено по гр. д.
№ 717/2011г. по описа на Окръжен съд-Хасково.
С образуването на последващото изпълнително дело -
№ 183/2019г. по описа на ЧСИ С.П. на 21.03.2019г. отново не е била прекъсната
погасителната давност, а до изтичане на петгодишния давностен срок на
02.06.2019г. няма данни да са извършвани действия, прекъсващи давността.
Изложеното до тук налага извода, че искът следва
да бъде отхвърлен като погасен по давност. От датата на влизане на решението,
постановено по гр. д. № 717/2011г. по описа на Окръжен съд-Хасково, в сила –
02.06.2014г., съгласно което ищецът е признат за собственик на 92 кв.м. от имот
с идентификатор 77195.735.4, а ответниците осъдени да му го предадат, до 02.06.2019г.
е изтекла петгодишна погасителна давност за реализиране на правата по решението
от страна на ищеца. Безспорно е, че процесната сграда с идентификатор
77195.735.4.8, чието премахване се иска, е построена именно върху тези 92 кв.м.
От друга страна, за да се уважи иск по чл.109 от
ЗС, е необходимо да са налице няколко задължителни предпоставки:
неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и създаване на
пречки за собственика да упражнява своето право на собственост в пълен обем, като
същите трябва да са налице едновременно. Ако действията на ответника са
основателни, няма да сме изправени пред хипотезата на чл.109 от ЗС. Същата не е
налице и когато действията са неоснователни, но не създават пречки на
собственика да упражнява своето право. В този смисъл е и Тълкувателно решение №
4 от 06.11.2017г. на ОСГК, ВКС.
Следва да се отбележи, че към момента на
изграждане на процесната сграда ответниците Е. и С. Х. са имали надлежно
прехвърлено право на строеж и издадено въз основа на него разрешение за строеж
и други строителни документи. Правото на строеж е било учредено от Община
Хасково с Договор за отстъпено право на строеж. През различни периоди ищецът
„Информационно обслужване“ АД е предприемал правни действия по оспорване на
строителните документи на ответниците Х., като в крайна сметка, видно от
доказателствата по делото, всички съдебни спорове са приключили с отрицателен
за ищеца резултат. Ето защо, извършеният строеж на сградата, чието премахване
се иска, съдът счита, че е изграден законно и от тук следва първият извод, че
действията на ответниците Х. по изграждането на сградата са основателни и не е
налице първата от задължителните предпоставки на чл.109 от ЗС. Не е налице и
втората предпоставка, изискваща действията да се неоснователни, но и създаващи
пречки на собственика. В тази насока вече съдът изложи мотиви по-горе, а именно
– че ищецът не е реализирал правото си на собственост върху площта от 92 кв.м.,
върху която е построена процесната сграда, поради което дори да се приеме,
че действията са неоснователни, то
изграждането на сградата не създава пречки на собственика. В случая ищецът дори
не излага доводи и няма фактически твърдения по какъв начин ответниците пречат да упражнява той своето право на собственост,
чрез кои техни действия или бездействия става това.
По изложените съображения, иска спрямо ответниците
Е. и С. Х. следва да се отхвърли като неоснователен.
Иска, предявен срещу ответниците Г.Н.Х., С.Д.Х., Н.Н.Х.
и А.С.Х., на същото правно основание – чл.109 от ЗС, съдът намира отново за
неоснователен. Преди всичко следва да се отбележи, че посочените ответници са
придобили обекти, намиращи се в сграда с идентификатор 77195.735.4.8, с Нотариален
акт № 188/2013г. и Нотариален акт № 189/2013г., ведно с отстъпено право на
строеж върху поземления имот, като в тяхна полза е изтекла кратката придобивна
давност по чл.79, ал.2 от ЗС. Те са добросъвестни владелци на придобитите с
покупко-продажба имоти, владеят имотите на годно правно основание, без да
знаят, че техните праводатели по сделката – първите двама ответници /Е. и С. Х./
не са собственици на прехвърлените имоти, поради което с изтичане на кратката
петгодишна давност от датата на покупко-продажбата /25.03.2013г./ до
25.03.2018г., същите са станали собственици на закупените обекти от процесната
сграда.
Аналогично е положението и с останалите двама
ответници – Т.Д.А. и И.А.А. – А., които от своя страна са закупили от
ответниците Х. обекти в сградата с Нотариален акт № 169/19.03.2014г. За тези
двама ответниците съдът също приема, че е изтекла петгодишна придобивна давност
– от 19.03.2014г. до 19.03.2019г.
По отношение на ответницата Н.А.М., закупила обект
с Нотариален акт № 185/24.03.2014г. също следва да бъде приложен института на
кратката придобивна давност, тъй като и тя, както и другите, посочени по-горе
ответници, владее имота на правно основание, годно да я направи собственик, без
да знае, че праводателите й не са собственици. Поради това, тя е придобила
имота по давност с изтичане на 5 години, считано от датата на сделката –
24.03.2014г.
С оглед изхода на делото и предвид своевременно
заявената от ответниците претенция, на същите следва да се присъдят разноски,
представляващи адвокатски възнаграждения, платими от ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Информационно обслужване“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, 1504, ул. “Панайот
Волов“ № 2, против Е.Я.Х., ЕГН **********, С.С.Х., ЕГН **********,***, Т.Д.А.,
ЕГН **********, И.А.А. – А., ЕГН **********,***, Г.Н.Х., ЕГН **********, С.Д.Х.,
ЕГН **********, Н.Н.Х., ЕГН **********, А.С.Х., ЕГН **********,*** и Н.А.М., ЕГН **********,***, иск с правно основание
чл.109 от ЗС, а именно – да бъдат осъдени ответниците да прекратят
неоснователните си действия, с които пречат на упражняването на правото на
собственост на ищеца, като премахнат за своя сметка сградата със застроена площ
92 кв. м. с идентификатор 77195.735.4.8, изградена в собствения на ищеца
недвижим имот с идентификатор 77195.735.4 по КК на гр. Хасково, с площ от 4317
кв. м., находящ се в гр. Хасково, бул. “България“ № 152, парцел II, квартал 525 по плана на гр. Хасково, с граници:
77195.735.2, 77195.735.3, 77195.735.5, 77195.735.6, 77195.735.1, 77195.735.63, като
– погасен по давност и неоснователен.
ОСЪЖДА „Информационно обслужване“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр. София, 1504, ул. “Панайот Волов“ № 2, да заплати на
Е.Я.Х., ЕГН ********** и С.С.Х., ЕГН **********,***, направените
по делото разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Информационно обслужване“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, 1504, ул. “Панайот Волов“ № 2, да
заплати на Т.Д.А., ЕГН ********** и И.А.А. – А., ЕГН **********,***, направените
по делото разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Информационно обслужване“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, 1504, ул. “Панайот Волов“ № 2, да
заплати на Г.Н.Х., ЕГН ********** и С.Д.Х., ЕГН **********,***, направените по
делото разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
„Информационно обслужване“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, 1504, ул. “Панайот Волов“ № 2, да заплати на Н.Н.Х.,
ЕГН ********** и А.С.Х., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в
размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
„Информационно обслужване“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, 1504, ул. “Панайот Волов“ № 2, да заплати на Н.А.М.,
ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 400 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.