РЕШЕНИЕ
№ 566
гр. Благоевград, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20231210102719 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от И. Д. Д.,
ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б чрез адвокат Н. Л., със съдебен адрес гр. Бсрещу
Община Благоевград, ЕИК 5, с адрес: Адрес: гр. Б представлявано от кмета М
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение ответника Община Б с адрес: Адрес: гр. Благоевград, пл. „Г
представлявано от кмета М че ищцата И. Д. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бе
собственик на основание давностно владение по смисъла на чл. 77, ал. 1, предл. второ ЗС
във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС, на поземлен имот с идентификатор 07168.501.97, по
кадастрална карта и кадастрални регистри в с. Бучино, с ЕКАТТЕ 07168, с номер по
преходен план 97, квартал 13, парцел VII, с площ от 511 кв.м, находящ се в с. Бучино,
община Благоевград, област Благоевград, предназначение: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: „ниско застрояване (до десет метра), при граници (съседи): 07168.501.96;
07168.501.95; 07168.501.193; 07168.501.98, 07168.501.100.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцата И. Д. е придобила по давност правото на
собствеността върху поземлен имот с идентификатор 07168.501.97.
Твърди се, че от 1959 година до настоящия момент, ищцата и нейното семейство владеят
поземлен имот с идентификатор № 07168.501.97, по кадастрална карта и кадастрални
регистри в с. Бучино, с ЕКАТТЕ 07168, с номер по преходен план 97, квартал 13, парцел №
VII, с площ от 511 кв.м, находящ се в с. Бучино, община Благоевград, област Благоевград,
предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване: „ниско застрояване (до десет
метра), при граници (съседи): 07168.501.96; 07168.501.95, 07168.501.193, 07168.501.98,
07168.501.100. Сочи се, че процесният имот е индивидуализиран в Скица на поземлен имот
№ 15290912-17.03.2023 г.
Твърди се, че от 1959 година до настоящия момент, ищцата и нейното семейството
владеят и съседния поземлен имот с идентификатор 07168.501.98 и прилежащата двуетажна
къща, която е построена през 1959 година. Сочи се, че посоченият имот и двуетажната
жилища сграда се владеят лично от ищцата от началото на 90-те години, като поземленият
1
имот с идентификатор 07168.501.98 и прилежащата двуетажна къща са официално
прехвърлени на ищцата от нейните родители - ДД., съгласно Нотариален акт № 24, том I, per.
№ 568, дело № 24/ 2012 г. за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор
07168.501.98 и Нотариален акт № 139, том I, peг. № 4179, дело № 169/ 2000 г. за дарение
на г-жа Д. на двуетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор
07168.501.98. Сочи се, че според ищцата двуетажната къща е построена от нейния прадядо
Спрез 1959 година, като от момента на построяване на къщата, прадядото Стоян Дивилски е
оградил поземления имот с идентификатор 07168.501.98 и процесния имот с идентификатор
№ 07168.501.97. Твърди се, че за ищцата и нейното семейство е била налице безспорна
свързаност с процесния имот още от 1959 година.
Излага се, че от 1959 г. до настоящия момент, ищцата и нейното семейството владеят
поземлен имот с идентификатор 07168.501.98 и процесния имот с идентификатор М
07168.501.97, с ясното съзнание, че и двата имота са тяхна собственост. Твърди се, че
ищцата самостоятелно е владяла процесния имот от началото на 1991 година до настоящия
момент, поради което се сочи, че същата е предприе действия по снабдяване с констативен
нотариален акт. Излага се, че през месец март 2023 г., ищцата се е снабдила с данъчна
оценка и Скица на поземлен имот № 15-29091217.03.2023 г., от които се установява, че няма
данни за собственици или други вещни права по КРНИ към 13.02.2023 г.
Сочи се, че в последствие ищцата подала молба-декларация за признаване на право на
собственост върху процесния имот, чрез обстоятелствена проверка до нотариус И чрез кмета
на община Благоевград и в тази връзка, от отдел „Общинска собственост“ било издадено
удостоверение, в което било посочено, за процесния имот има издаден Акт за държавна
собственост (АДС) № 90/6.5.1985 г., като впоследствие се сдобили с въпросния акт отново
чрез Община Благоевград.
Сочи се, че процесният имот следва да се разглежда като частна държавна собственост
съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС), като в спорния акт не било
посочено основанието на правото на собственост на държавата, а само разпоредбата на чл.
77 от Наредбата за държавните имоти (НДИ). В АДС не било посочено, коя хипотеза от
цитираната разпоредба е относима към конкретния случай. Нещо повече, сочи се, че
разпоредбата на чл. 77 НДИ не урежда придобивен способ, а реда за актуване, отчитане и
отписване на държавни недвижими имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 2 НДИ - на
актуване подлежат всички държавни празни дворни места, както и държавните имоти в
границите на регулационните планове на населените места и на вилните зони, които се
използват като ниви, пасища, градини, лозя и др. Посочва се, че видно от самият акт е, че
процесният имот не попада в материалноправния обхват на чл. 77, ал. 2 НДИ, тъй като
представлява жилищен парцел, който е в границите на регулационните планове на с. Бучино.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗДС - държавата удостоверява възникването,
изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна
собственост. Актът за държавна собственост е официален документ, съставен от
длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, но същият няма правопораждащо
действие, по аргумент от чл. 5, ал. 2 и ал. 3 ЗДС. Посочва се, че в този смисъл е и трайно
установената съдебна практика, съгласно която актовете за държавна собственост са
констативни актове, т.е. нямат правопораждащо и транслантивно действие по отношение на
правото на собственост при удостоверяване на възникването, изменението или погасяването
на правото на собственост върху имоти държавна собственост.
Твърди се, че процесният имот се владее още от прадядото на ищцата - Сот 1959 г., като от
1959 г. до настоящия момент, никой не е оспорвал владението на имота от ищцата и нейното
семейство, като същите са го владели с ясното съзнание, че процесният имот е тяхна
собственост. Ищцата в самостоятелно качество, се твърди, че владее имотът от началото на
1991 година до настоящия момент, като имотът е ограден с ограда от всички страни от
ищцата и нейното семейство. Излага се, че през 1996 година ищцата е построила и
подпорна, циментова стена в имота, на границата с поземлен имот 07168.501.96. Циментова
ограда била построена и от страната на процесния имот, която граничи с улицата. Сочи се,
2
че през 70-те години, бащата на ищцата изградила кладенец, който се ползва от ищцата до
настоящия момент. Сочи се, че ищцата е осигурила хидрофорна помпа за кладенеца, която
изпомпва вода, необходима за поливане на овощните насаждения в имота. В тази връзка се
сочи, че в имота има овощна градина, която се обработва от ищцата и семейството й, като в
имота е изградена алея от ищцата и са посадени и цветя. В процесния имот бил изграден и
гараж от ищцата.
С оглед на гореизложеното се твърди, че от 1991 г. до настоящия момент ищцата е
стопанисвала, обработвала и облагородявала процесния имот, тоест същата е инвестирала в
него, вярвайки, че той е нейна собственост. Трети лица не са имали претенции към
процесния имот, респективно не са се противопоставяли на фактическото владение на имота
от ищцата.
Твърди се, че ищцата е демонстрирал по един явен и безусловен начин упражняването на
фактическа власт върху поземления имот и намерението си да го държи като собственик,
следователно, владението на процесния имот от ищцата е постоянно, непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнено и с намерение да държи вещта като своя собствена. Сочи се, че
ищцата е придобила правото на собственост върху спорния имот на основание давностно
владение по смисъл на чл. 79, ал. 1 ЗС предвид факта, че владее непрекъснато имота повече
от 10 години. Твърди се, че през 2023 г. ищцата е започнала производство за снабдяване с
нотариален акт, с ясното съзнанието, че е собственик на посочения имота и едва тогава е
разбрала, че процесният имот е актуван като държавна частна собственост.
Сочи се, че с изменението на разпоредбата на чл. 86 ЗС (ДВ, бр.33/96 год. в сила от
31.05.1996 год.) се лимитира ограничението за придобиване на държавна собственост, само
по отношение на придобиване на вещи и вещни права със статут на публична държавна
собственост. По аргумент на противното се налага изводът, че по отношение на частната
държавна и общинска собственост, считано от влизане в сила на посоченото изменение -
1.06.1996 година, отпада забраната за придобиване на основание давност на вещи и/или
вещни права за имоти със статут на частна държавна и общинска собственост. Съгласно
трайно установената съдебна практика се посочва, че в сходни казуси, началото на
давностния срок за придобиване на вещно право върху имот частна държавна или общинска
собственост е започнал да тече на 1.06.1996 г., съгласно изменението начл. 86 ЗС от ДВ
бр.ЗЗ от 1996 г., но е спрян в последния ден от срока - 31.05.2006 г. за определен период от
време - 7.03.2022 г. С Решение № 3 от 24.02.2022г. по к.д. 16/2021г. на Конституционния съд
на Република България, бяха обявени за противоконституционни разпоредбите,
предвиждащи спиране на придобивната давност по отношение на имотите частна държавна
и общинска собственост. Посочва се, че решението било обнародвано на 04.03.2022 г. и
същото е влязло в сила на 08.03.2022 г.
В тази връзка се сочи, че следва да се направи разграничение между спиране на давностен
срок и неговото прекъсване. Когато срокът бъде спрян, той започва да тече отначало при
отпадане на основанието за спиране. Следователно, се излага, че времето до момента на
спирането се включва в общия давностен срок. От 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г.
придобивната давност не е текла. С влизане в сила от 08.03.2022 г. на Решението на КС,
придобивната давност продължи да тече. След периода на спиране, придобивната давност
върху имотите - частна държавна собственост и частна общинска собственост, продължава
да тече, като към нея може да се присъединява и изтеклата преди спирането давност.
Посочва се, че оттук се прави безусловния извод, че ищцата е собственик на процесния
имот, въз основа на разпоредбата на чл. 77, ал. 1, предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1
ЗС, а именно непрекъснато давностно владение за повече от 10 години, считано от 1.06.1996
г. до 31.05.2006 и от 08.03.2022 г. до настоящия момент.
В заключение се сочи, че към настоящия момент не е издаван друг акт за процесния имот,
нито от Област Благоевград, нито от Община Благоевград. Съгласно разпоредбата на чл. 78
от Наредбата за държавните имоти, която е отменена, считано от 27.09.1886 г. (ДВ, бр. 82 от
27 септември 1996г.), но е приложима към момента на съставяне на спорния акт за държавна
собственост М 90/ 6.5.1985 г. - актовете за държавните недвижими имоти по чл. 77, ал. 1, 2,
3
3, 4 и 5 се съставят от службите "Държавни имоти" при общинските народни съвети или
кметствата по чл. 4. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Наредбата за държавните имоти- при
окръжните и общинските народни съвети и кметства на по-големите населени шета,
определени от изпълнителните комитети на общинските народни съвети и на Столичния
народен съвет, се създават служби "Държавни имоти" към специализираните органи
"Финанси". От изложеното следва, че Община Благоевград е надлежен ответник по
възникналия спор.
Твърди се, че възникналата колизия между ищцата и община Благоевград относно правото
на собствеността върху спорния имот, пораждат правния интерес на ищцата да сезира съда с
искане за произнасяне по съответния спор.
С Разпореждане № 3013/21.12.2023г. съдията докладчик, след като е извършил проверка
за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове,
в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответника Община Благоевград е връчено на 28.12.2023 г. чрез
Елица Стоянова - деловодител.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване
на съобщението на 29.01.2024 г. е депозиран писмен отговор от ответника, с който се
оспорва предявения иск, като неоснователен и се иска да бъде отхвърлен изцяло. Оспорва се
и твърдението, че ищцата Д. е собственик на процесния поземлен имот. Поддържа се, че
имотът е собственост на ответника.
Претендират се сторените в производството разноски.
Твърди се, че Община Благоевград е собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал.
1, т. 1 от Закона за общинската собственост вр. с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, съгласно който
общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон, като законовата
разпоредба, по силата на която имотът е станал общинска собственост е §42 от ПЗР на
ЗИДЗОС,съгласно която застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна
собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на
влизането в сила на закона подробни градоустройствени планове, преминават в собственост
на общините.
Твърди се, че със Заповед № 3005/24.12.1959 г. на Окръжен народен съвет - Бе одобрен
първият регулационен план за с. Бв който процесният имот е отразен с планоснимачен номер
№ 24 и за него са отредени парцели V, VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII, XIII, XIV, XV, XVI от кв. 7
и парцели I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII, XIII и XIV от кв. 13.
Твърди се, че със Заповед № РД-02-14-50/11.01.2000 г. на министъра на регионалното
развитие и благоустройството е одобрен кадастралният план на с. Бучино, в който
процесният имот е отразен с планоснимачен номер № 97.
Твърди се, че с Акт за държавна собственост № 90/06.05.1985 г. парцел VII от процесния
имот с планоснимачен номер № 24, на основание ПМС № 1/1981 г. и чл. 77 от Наредбата за
държавни имоти, е актуван като държавна собственост, съгласно който акт е бил бивша
собственост на АПК „Д. Благоев“ и представлява незастроен жилищен парцел - земеделска
земя. Твърди се, че съгласно АДС № 90/06.05.1985 г. за парцел VII от процесния имот с
планоснимачен номер № 24 има отстъпено право на строеж на Стоян Дивилски по силата на
протокол на АПК. Поради предназначението на имота за жилищно застрояване, според
предвижданията на РП от 1959 г. на с. Бучино, с който е извършена първичната регулация, се
твърди, че имотът е бил със статут на дворно място и се счита държавен на основание
Разпореждане № 404/28.10.1968 г., изм. с ПМС № 1/07.01.1981 г. Сочи се, че по силата на
това разпореждане всички земи на АПК и другите селскостопански организации, попадащи
в строителните граници на населените места, с изключение на парцелите в стопанските им
4
дворове и необходимите за производствените им нужди, се предават безвъзмездно на ОбНС,
които могат да отстъпват върху тях право на строеж. В случай, че тези имоти не са застроени
се посочва, че подлежат на реституция по ЗСПЗЗ -чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, а ако не са заявени за
възстановяване по ЗСПЗЗ - се считат общински на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Твърди се,
че за парцел VII от имот с планоснимачен № 24 има отстъпено право на строеж на Стоян
Дивилски. Видно от справката за собствеността на имотите, се сочи, че процесният имот е
останал незастроен, поради което на основание Разпореждане № 404/28.10.1968 г., изм. с
ПМС № 1/07.01.1981 г. и чл. 10, ал. 13 във вр. с чл. 19 от ЗСПЗЗ имотът е станал общински.
По отношение периода на владение, който се твърди в исковата молба, а именно от 1959 г.
до 1991 г. от наследодателите на ищцата и от 1991 г. до настоящия момент от ищцата се
твърди, че за периода от 1959 до 1991 г. е действала забраната по чл. 86 от ЗС за
придобиване по давност на имоти- държавна собственост. С § 6 от ПЗР на ЗМСМА / Обн.,
ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г., в сила от 17.09.1991 г./ е изменен чл. 6 ЗС като е предвидено, че
става общинска собственост имуществото, предоставено на Общината със закон. След
01.06.1996 г. с влизане в сила на Закона за държавната собственост на основание чл. 2, ал. 3
имотът е придобил статут на частна държавна собственост. С § 42 от ПЗР на Закона за
Общинската собственост /Обн. ДВ бр. 92/05.11.1999 г. / тя е трансформирана в частна
общинска собственост, за която е приложим мораториумът за придобиване по давност,
въведен с § 1 на ЗИД на ЗС /ДВ бр. 105/2006 г. /, продължен до 31.12.2022 г
Сочи се, че придобивното основание по § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, с оглед естеството
си, е по силата на закона, което се изразява в трансформация на собствеността от държавна в
общинска, с оглед статута на имота, предназначението му и отреждането му за посочените в
разпоредбата на този параграф нужди. Към датата 05.11.1999 г., когато тази разпоредба е
била приета, територията, в обхвата на която се намира спорният имот, съгласно
предвижданията на РП на с. Бучино, одобрен със Заповед №3005/24.12.1959 г. на Окръжен
народен съвет - Благоевград, е отредена за целите посочени в този параграф, а именно - за
жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общината.
Твърди се, че с приемане на Конституцията на НРБ от 1947 г., е премахната възможността
общините да притежават право на собственост върху недвижими имоти и е извършено
одържавяване на същите. Съобразно КРБ от 1947 г., имотите са били изключителна
държавна собственост, изключени изцяло от гражданския оборот; държавни земи, които са
били предоставяни за управление на държавни предприятия, учреждения, ТКЗС, обществени
организации, частни лица и земи собственост на кооперациите или на частните физически
или юридически лица. Сочи се, че в чл. 6 от ЗС в първата му редакция бр. 92/16.11.1951 г., а
и в тази от 1991 г. /ДВ бр. 77/17.09.1991 г./ държавни стават и имотите, които държавата
придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Посочва
се, че с приемането на § 42 ПЗР на ЗИДЗОС /ДВ бр. 96/5.11.1999 г/, тази държавна
собственост е преминала в патримониума на Общината, като разпоредбата касае застроени
и незастроени имоти, частна държавна собственост, които към момента на влизането й в
сила, съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни
градоустройствени планове на населеното място, са отредени за жилищно строителство. При
наличие на така предвидените в тази разпоредба условия, с влизането й в сила, т. е. по
силата на този закон, се сочи, че настъпва трансформация на частната държавна собственост
в частна общинска собственост за съответните имоти, предмет на същата. Сочи се, че видно
от извадката от регулационния план на с. Бучино от 1959 г., одобрен със Заповед №
3005/24.12.1959 г. на Окръжен народен съвет - Благоевград, атакуваният, в настоящия
процес, имот е бил отреден за жилищно строителство, поради което попада в една от
хипотезите на § 42 ПЗР на ЗИДЗОС. И след като в случая процесният имот е заварен като
образуван от имот частна държавна собственост и при положение, че по силата на
действащия към онзи момент план - от 1959 г. е отреден за жилищно строителство, се сочи,
че тази трансформация на правото на собственост е валидно настъпила. Сочи се, че съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС, актът за общинска собственост няма правопораждащо
действие. Съставянето на акт за общинска собственост по чл. 5 от ЗОС има само
5
удостоверително значение, аналогично на констативните нотариални актове по чл. 587 ГПК
и не е условие нито за придобиване, нито за доказване на общинската собственост. Твърди
се, че поради фактът, че за имота няма съставен акт за общинска собственост, не е пречка за
преминаването му в патримониума на Община Благоевград.
С оглед гореизложеното, се твърди, че безспорно е доказано, че Община Благоевград е
собственик на имот с идентификатор 07168.501.97, целият с площ от 511 /петстотин и
единадесет/ кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана и с начин на
трайно ползване - за ниско застрояване /до 10 м/.
В съдебно заседание ищцата редовно призована се явява лично и с редовно упълномощен
процесуален представител адвокат Л.. Поддържа се предявения иск, ангажира писмени и
гласни доказателства. По същество изразява становище за доказаност и основателност на
иска, като се иска уважаването му Подробни съображения се излагат в писмена защита.
Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответната Община Благоевград се представлява от юрисконсулт Ге,
която поддържа подадения отговор, оспорва предявения иск, като се иска отхвърлянето му
като неоснователен. Подробни съображения излага в писмено становище. Претендират се
сторените по делото разноски, като е направено и възражение за прекомерност на
претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
При анализа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 4604 от 23.11.2021г. е, че ищцата И. Д. Д. е
пряк наследник на Д, с ЕГН **********, починал на 04.11.2021г.
По делото е приета и молба-декларация от И. Д. Д. чрез пълномощник за издаване на
удостоверение за наличие или липса на съставен акт за общинска собственост, необходими
й, с оглед представяне пред нотариус във връзка със снабдяването на констативен
нотариален акт на основание наследяване и давностно владение, като Общината е издала
удостоверение, в което е записано, че за имота има регистриран АДС № 90/06.05.1985 г.
Установява се от представените и приети по делото Нотариален акт № 139, том I, peг №
4179, дело № 169/ 2000 г. за дарение на недвижим имоти и нотариален акт № 24, том I, peг.
№ 568, дело № 24/ 2012 г. за покупко-продажба на поземлен имот ищцата е придобила от
родителите си УПИ VI-24, кв. 13 по плана на с. Бцелия с площ от 460, 00 кв.м. и двуетажна
къща, построена в същия, като се установява, че имотът и къщата са съседни на процесния.
С АДС № 90 от 06.05.1985г. от Общински народен съвет Благоевград, на основание ПМС
№ 1 от 07.01.1981г., чл.77 от НДИ и Рег.план, одобрен със Заповед № 3005/24.12.1959г. –
незастроен жилищен парцел – 33 с площ от 6000 кв.м. в с. Бучино е актуван като държавна
собственост. Едновременно с това в описанието на местонахождението на имота е посочено,
че е в с. Б, кв.13, парцел VIІ, при съседи улица и парцел парцел № VIII, и допълнени на ръка
VI и X. Посочено е в акта и за бивш собственик – АПК „Д.Благоев“, отразено е и отстъпено
право на строеж с протокол на АПК /без данни за номер/ на С Актът не е подписан за
„одобрявам“ от посочения в него като председател на Изпълнителния комитет на
Общинския /районния/ народен съвет в Благоевград.
По делото са приети извадка от РП на с. Бучино, одобрен със Заповед № 3005 от
24.XII.1959 год. на Председателя на Окръжен народен съвет, също представена, извадка от
КП на с. Бодобрен със Заповед № РД-02-14.50/11.01.2000г. на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството /също приета/, които са коментирани и взети предвид от
вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза.
Видно от разписният лист към проекта за дворищна регулация, за имот пл.№ 24, записите
са разделени по парцелите в различните квартали и те са следните: за всички парцели в кв.7
и кв.13, отредени за пл.№ 24 – записано ТКЗС, зачертано, с добавяни записи за собственици,
с документи за различни парцели, като между тях е и името на Д, за жилищна сграда в
парцел VI, в кв.13; останалата част е нечетлива, а за всички парцели в кв.8, отредени за пл.№
24 - записано първоначално ТКЗС, зачертано по-късно, с добавяни записи за собственици с
6
документи за различни парцели.
Видно от справка, без яснота от къде е извадката, в същата са отразени номера на имоти,
площ, застрояване или не, година на застрояване, имена и документи за собственост, със
забележка държавен или собствено, като за парцел V, в кв. 13 е отразено името на Д АПК,
държавен, парцел VI, в кв. 13 е отразен Ссобствен, парцел VII, кв. 13, площ 600, 00 кв. м.
незастроен-Ст-държавен.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Радослав Николов-син на ищцата, сочи в показанията си, че процесния имот е
съседен на къщата им, която е построена през 1959-1960 г. от прадядо му Ст в населеното
място с.. В имота има няколко дръвчета, има построен бунар, от долна страна има преградна
стена. Отстрани има мрежа, а наскоро направили нова преградна стена над бунара. Твърди,
че целият имот е заграден отвсякъде, откъдето има съседство, но не и на страната на имота,
в който е къщата. Сочи, че дядо му Д, баща на майка му И. е заградил имота, а другата стена
я привили той и майка му. Имотът на запад граничи с имот на вуйчо му Р източно е пътя,
който разделя няколко имота и от север е техния имот, който е с къщата и гаража.
Свидетелят заявява, че в процесния имот гледат няколко вида дръвчета, гледали са картофи,
малини, има бунар и алея, която е направена от дядо му Добри Дивилски и прадядо му
Стоян Дивилски. Сочи още, че в тази местност прадядо му и прабаба му са се пренесли от
1959 г., направили са къщи и са били разположени целия съседен имот и на целия източен
имот, на което сега са направили къщите на другите двама свидетели. Владели са много по-
голям имот от този сега от 1959 г., а сега се ползва от майка му с негова помощ. Твърди, че
никой не се е противопоставял на владението на майка му от 1991 до сега никога.
Единствено родствениците – прабаба, прадядо, дядо му, баба му, майка му и той лично са
били владетели на този имот. Никога общината не е предприемала действия за взимане на
този имот. Не е имало претенции от тяхна страна, не са получавали никакво писмо. За този
имот се грижи майка му, като свидетелят сочи, че реже дърветата, събира плодове, полива,
като й помага. Майка му И. Д. осигурява средствата за поддръжка на този имот.
Свидетелят Писана Давидкова сочи в показанията си, че познава ищцата, като живеят на
една улица. Твърди, че вилите, които получили 1969г. с указ на министерски съвет били на
два парцела върху тяхна нива, която останала на другата част на улицата. Нивата била на
дядо й дядо Стоян и като парцелирали ги дали на тях срещу гледане на тютюн по 10 години.
Свидетелката заявява, че имотите на ищцата са отгоре на улицата, срещу входа имало
заградено място за овцете, имало кокошарници, за прасето. Сочи, че имотът е до главната
улица, Величко от една страна, свидетеля Ки две сестри. В имота имат овощна градина, в
къщата имат зеленчукова градина, имат ламаринен гараж до овощната градина. Отзад имат
и друго помещение за зимнини. Има овощна градина с много стари дървета и зеленчуци.
Свидетелката сочи, че 1979г. и 1984г. са строили техните къщи. В процесния имот има
бунар, в горния край на имота, има и подпорна стена, като винаги е бил заграден, направили
циментова стена, защото е хълм и се свлича земята. И. със сина й садят там картофи, имат
дръвчета, цял живот си работят там, сега след като починали родителите й само ищцата се
занимава. Сочи още, че в имота има ябълки, лози покрай стената, има лешник, трайни,
големи дървета. Овощните насаждения са под бунара надолу до улицата. Бунарът е горе, има
пътека, подпорна стена, като частта от имота с насажденията през цялото време е било на
И.. Там за този имот никой не е идвал от общината. Не е виждала някой да е идвал да има
претенции. АПК няма там, ТКЗС – не, така си се стопанисват имотите там.
Свидетелят Крум Теодосиев сочи в показанията си, че познава ищцата и нейното
семейство от 1984-1985 г., като има имот в с. Бучино и е съсед. Сочи, че през цялото време
имотът се обработвал от предците на И. и сега от нея, че никой друг не е виждал там освен
родствениците на И. и нея. Този имот като цяло е заграден, правена е подпорна стена, има
мрежа отстрани. В имота понастоящем и от години има овошки, които са на около 15
години, може би 20, ламаринена постройка, в горния край на имота има бунар, който бил
построен преди 1984 г. от бабата Г дядото на И.- ССлед като починали родителите на И., тя
и синът й обработват имота, не е чувал имота да е бил част от ТКЗС или АПК.
7
Съдът кредитира показанията на свидетелите като намира същите за последователни,
взаимноподкрепящи се, основани на лични впечатления.
По делото е прието заключението по допуснатата и назначена съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице В. Ю.. Според заключението на вещото лице Ю.
поземлен имот с идентификатор № 07168.501.97, като част от имот пл.№ 24 по КП на
с.Бучино от 1959 год. /Приложение № 1 към експерт./, е бил земеделска земя, кооперативна
собственост, видно от записа ТКЗС в разписния лист към регулационния план от 1959 год.
/Приложение № 3 към експерт./, по който регулационен план той е проектен парцел VII-24, в
кв.13, че като част от имот пл.№ 24 по КП на с.Бучино от 1959 год. е внасян в ТКЗС при
образуването му през 1957 год., но с одобряване на РП от 1959 год., той е влязъл в
границите на с.Бучино, като урбанизирана територия и е загубил земеделския си характер.
Няма данни от кого е внасян имота в ТКЗС. Няма налице подавани заявления за
възстановяване на собствеността, отнасящи се до Поземлен имот с идентификатор №
07168.501.97. В обстоятелствената част е констатирал, че Кадастралният план е изработен
през периода 1958-59 год. при действие на Закона за Планово изграждане на населените
места /ЗПИНМ/, като имота попада в границите на много голям земеделски имот нива и част
мера, с поставен пл.№ 24, в границите на имота към 1959 год., присъстват една масивна
сграда-сушилня, на един етаж /М.М.Суш.-1/. Общия регулационен план на уличната и
дворната регулация, задължителните застроителни линии, и напречни профили, на с.Бучино,
Благоевградско, е одобрен със Заповед № 3005 от 24.XII.1959 год. на Председателя на
Окръжен народен съвет - Благоевград, на основание § 18, т. 3 от временната Наредба по
прилагане на Закона за ПИНМ, като този регулационен план е изработен върху основата на
кадастралния план от 1959 год. Според вещото лице по регулационен план, за имот пл.№ 24,
са проектирани и отредени по-голяма част от дворищните парцели в кв.7, всичките
дворищни парцели в кв.13 и няколко парцела в кв.8, а част от имота е отреден за проектни
улици. Парцела обект на СТЕ е проектен парцел VII-24, в кв.13, с тонирани в зелено граници
от в.л., като отношение към СТЕ има, и парцел VI-24 в кв.13. Графически изчислената площ
на проектен парцел VII-24, в кв.13, е площ от 525 кв.м. В разписният лист към проекта за
дворищна регулация /Приложение № 3 към експерт./, за имот пл.№ 24, записите са разделени
по парцелите в различните квартали и те са следните:
- за всички парцели в кв.7 и кв.13, отредени за пл.№ 24 - - записано първоначално
ТКЗС, зачертано по-късно, с добавяни записи за собственици, с документи за различни
парцели, като между тях е и името на Добри Стоянов Дивилски, за жилищна сграда в парцел
VI, в кв.13;
-за всички парцели в кв.8, отредени за пл.№ 24 -записано първоначално ТКЗС, зачертано
по-късно, с добавяни записи за собственици с документи за различни парцели.
При действието на КРП от 1959 год., е съставен АДС на недвижим имот № 90 от 6.V.1985
год., на ОбНС гр.Благоевград /лист 10 към гр. дело № 2719/2023 год./, за незастроен
жилищен парцел - 33, с площ от 600 кв.м., в с.Бучино, кв.13, парцел № VII, при съседи:
улица и парцел № VIII, и допълнени на ръка VI и X. Вещото лице е констатирало, че при
действието на РП от 1959 год., няма данни за уреждане на регулационни сметки, за всички
парцели, отредени за имот пл.№ 24, със съседните имоти, както и за отчуждаване на части
от имота за улици. Видно от заключението кадастралният план в М 1:1000 на с.Бучино, е
изработен през периода 1995 - 1997 год., в координатна система 1970 год. и одобрен със
Заповед № РД-02-14-50 от 11.01.2000 год. на Министъра на МРРБ, на основание чл.11 от
Закона за единния кадастър /ЗЕК/ /Приложение № 4 към експерт./, в цифров и графичен вид.
Посочил е, че района на експертизата попада основно в имот пл.№ 97, с тонирани в зелено
граници от в.л., но имоти които имат отношение към СТЕ са съседния му от север имот пл.
№ 98, и от запад имот пл.№ 96. Въпросните имоти не са оформени в границите им, като
отредени проектни парцели, по действащия РП от 1959 год., което показва, че към 2000 год.
няма приложен регулационен план за въпросния имот пл.№ 97, като парцел УII-24. В
регистъра на имоти към кадастралния план по имоти, записването е следното:
- за имот пл.№ 96, с площ по кадастрален план - 552.30 кв.м., е записано – двор -
8
собственик: Р Д, по н.а.№ 178, т. 3, д.№ 599;
- за имот пл.№ 97, с площ по кадастрален план - 600.42 кв.м., е записано - двор -
собственик: И. Д. Д., без вписан документ за соственост;
- за имот пл.№ 98, с площ по кадастрален план - 1258.82 кв.м., е записано - двор-
собственик: Доб по н.а.№ 145, т.2, д.№ 507.
Нов регулационен план върху основата на кадастралния план от 2000 год., за
урбанизираната територия на с.Бучино, не е изработван и при това положение
регулационния план в М 1:1000 на с.Б одобрен със Заповед № 3005 от 24.12.1959 год. на
Председателя на ОНС Благоевград, и показан на цветна извадка от плана е в сила и към
настоящия момент.
През 2003 год. е извършено оцифряване на действащия КП на с.Бучино от 2000 год. и
действащия РП на с.Бу, като двата плана са съвместени, като според цифровия модел на КП,
показано на скица-извадка /Приложение № 7 към експерт./, имотът е с поставен
идентификатор № 501.97, и е с площ от 0.600 дка /600.42 кв.м./, записан на И. Д. Д.. За
цялата урбанизирана територия на с.Б има изработвана и одобрена със Заповед № РД-18-176
от 24.10.2022 год. на ИД на АГКК, Кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/. По
одобрената КККР имотът е Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 07168.501.97 /скица на
лист 8 към гр. дело № 2719/2023 год./, с НТП „Ниско застрояване (до 10 м)“, с площ на
имота от 510.97 кв.м. /по скица 511 кв.м./, без запис за собственик /липсват данни за
собственост/, с номер по предходен план: 97, кв.13, парцел VII.
При направения оглед на място вещото лице е констатирано, отразено на цветна скица в
М 1:250 /Приложение № 10 към експерт./, фактическо състояние на имота, както следва:
- с плътни черни линии и зелени щрихи по ъглите - са показани границите на имота
ползван и стопанисван на място, който в себе си включва имот пл.№ 97 и пл.№ 98 по КП от
2000 год., като по КККР този имот на място отговаря по граници на ПИ с идентификатори
№ 07168.501.97 /въпросен имот/, № 07168.501.98 и № 07168.501.216;
- зачертани с червени хиксчета - са показани граници, огради и сгради, които не
присъстват на място;
- с червен Z - показан знака за общност между обединените на място имоти;
- с черен условен знак за подпорна стена - две черни линии с къси черни щрихи - са
показани всички подпорни стени констатирани на място;
- с черни пунктирани линии - са показани на място асми на метална конструкция;
- със зелено кръгче - е показано местоположението на стар бунар с помпа;
- със сини надписи - са показани сигнатурите на сградите и всички пояснителни
надписи;
- с условни знаци и до тях с надписи - са показани констатирани на място овощни
дървета, които по местоположение, са разположени в границите на въпросен имот №
07168.501.97, т.е. имота представлява овощна градина и между дърветата е зеленчукова
градина.
При така ограден и ползван общо на място имот, констатираната му площ е 1870 кв.м.,
показан тониран в сиво на специална скица в М 1:250 /Приложение № 11 към експерт./.
Според заключението на вещото лице Поземлен имот с идентификатор № 07168.501.97, с
площ от 511 кв.м. по КККР и площ като проектен парцел /УПИ/ VII-24, в кв.13, по
неприложения РП от 1959 год., от 494 кв.м. /Приложение № 8 към експерт./, е частично
идентичен с имота, описан в Акт за държавна собственост № 90 от 06.05.1985 год., като
парцел /УПИ/ УП, в кв.13, с площ от 600 кв.м., за площите описани по-горе.
Регулационният статус на процесния поземлен имот /ПИ/ с идентификатор №
00134.501.149, с площ по КККР от 511 кв.м., според действащия регулационен план на
с.Бучино от 1959 год., който е първи и единствен, е проектен, индивидуален, жилищен
парцел /УПИ/ VII-24, в кв.13, с тонирани в зелено граници на извадката от плана
9
/Приложение № 1 към експерт./, с площ на парцела /УПИ/ по ц.м. от 494 кв.м. /Приложение
№ 8 към експерт./, като това отреждане е валидно към 05.11.1999 год., и към 05.11.2004 год.
През целия период на съществуване от 1959 год. имота е владян, като дворно място, част от
имота на Добри Дивилски. Няма налице за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор №
07168.501.97, влезли в сила плановете, посочени в чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като от 1959 год., той
е станал урбанизирана територия, а не остатъчен фонд земеделска земя по ЗСПЗЗ.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим – налице е активна и респ.пасивна процесуална
легитимация, достатъчно от твърденията на ищцата, че с ответната Община е налице спор
относно притежанието на субективното право на собственост по отношение на вещ.
С оглед на липсата на твърдения за това, че ответната Община осъществяват владение на
имота, то за ищцата е налице правен интерес да поддържа именно установителната форма на
защита, преценена като достатъчна с оглед на интереса, последният съизмерим с вида на
засягане на правото, чиято защита се претендира.
По същество:
Искът е предявен като положителен установителен, поради което в тежест на ищцата, е
пълно и главно да установи осъществяването на придобивното основание, което сочи.
Ищцата твърди, че е собственик на процесния имот на основание придобивна давност.
При положителен установителен иск за собственост ищецът носи доказателствената
тежест /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/ при условията на пълно и главно доказване да установи, че
е титуляр на правото на собственост върху процесния материален обект, чрез доказване
осъществяването в неговия патримониум на годен придобивен способ – оригинерен или
деривативен /чл.77 от ЗС/, т.е. да установи, че в неговия патримонуим се е осъществил
фактическия състав на соченото придобивно основание.
Ищцата поддържа като фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата
молба, че от 1959г. нейното семейство-прадядо, родителите й са владяли процесния имот, а
след 1991г. тя владее процесния имот самостоятелно. Спорният предмет на делото се
въвежда от ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализира спорното право чрез
фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират
основанието на предявения иск /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/, а чрез петитума на молбата
определя вида и съдържанието на търсената защита. Основанието на иска обхваща
твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно
материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Чрез петитума на исковата
молба ищецът конкретизира неговото съдържание /в какво се състои претендираното или
отричаното право, исканата правна промяна/ и вида на търсената защита /дали ищецът иска
установяване на съществуването или несъществуването на спорното право, или осъждане на
ответника, или правна промяна/. В настоящия случай в исковата молба са изложени всички
правопораждащи факти, в т.ч. и наведените твърдения за присъединяване на владението, а в
петитума е посочено искането на ищеца и търсената защита. В този смисъл съдът намира,
че в исковата си молба ищцата поддържа придобиване по давност с присъединяване на
владение на наследодатели.
В случая не е спорен фактът, че ищцата е наследник на Д. Фактът на наследственото
правоприемство на ищцата с това лице е установен с представянето на нарочно
удостоверение за наследници. Анализът на гласните доказателства, тълкувани помежду си и
съпоставени с писмените и с експертното заключение, несъмнено установява трайното,
несмущавано и явно владение от наследодателите на ищцата-още от нейния дядо С след
това от нейния баща До и след 1991г. от нея, включително и след смъртта на родителите й, с
намерение за своене, манифестирано спрямо всякакви трети за земята лица за периода до
подаване на исковата молба на процесния по делото имот, което е много над изискуемия се
10 годишен давностен срок. Показанията на свидетелите са преки и трайни и онагледяват
фактически упражнявано съдържанието на правото на собственост години наред. В тази
насока свидетелите изрично сочат, че още дядо Стоян е обработвал и ползвал имота, като в
10
него е построил и бунар, че имотът винаги е бил заграден, като се е ползвал заедно с другия
имот на дядо Стоян, в който има построена къща, родителите на ищцата, а след 1991г. и след
смъртта им ищцата е продължила да владее имота, като са отглеждани различни земеделски
култури, овощни дръвчета.
Установи се от експертното заключение на вещото лице Ю., че имотът се е ползвал по
начина, по който дават показания свидетелите.
Установи се от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото
лице В. Ю., че поземлен имот с идентификатор № 07168.501.97 представлява част от имот
пл.№ 24 по КП на с.Бучино от 1959 год., като по регулационния план от 1959 год. за имот
пл.№ 24, са проектирани и отредени по-голяма част от дворищните парцели в кв.7, всичките
дворищни парцели в кв.13 и няколко парцела в кв.8, а част от имота е отреден за проектни
улици. Парцела обект на СТЕ е проектен парцел VII-24, в кв.13, с площ от 525 кв.м. В
разписният лист към проекта за дворищна регулация /Приложение № 3 към експерт./, за
имот пл.№ 24, записите са разделени по парцелите в различните квартали и те са следните: -
за всички парцели в кв.7 и кв.13, отредени за пл.№ 24 - записано първоначално ТКЗС,
зачертано по-късно, с добавяни записи за собственици, с документи за различни парцели,
като между тях е и името на Добри Стоянов Дивилски, за жилищна сграда в парцел VI, в
кв.13; за всички парцели в кв.8, отредени за пл.№ 24 -записано първоначално ТКЗС,
зачертано по-късно, с добавяни записи за собственици с документи за различни парцели.
Следователно към 1959г., от когато се поддържа от ищцата владение от наследодателите й
имотът е бил в урбанизирана територия. Липсват по делото каквито и да било данни
посочения план да е приложен. Нещо повече не се установи от заключението на вещото лице
твърдението на ответната Община, че по плана от 1959г. територията, в която се намира
процесния имот да е отредена за жилищно строителство, обществени и благоустройствени
мероприятия на Общината.
Предвид изложеното съдът намира, че ищцата доказа по реда на пълното и главно
доказване, че от 1959г. процесния имот е владян от наследодателите на ищцата, като
владението е било явно, спокойно, необезпокоявано и непрекъснато, с намерение за своене, а
след 1991г. и след смъртта им е продължила да владее имота, като е присъединила
владението на своите наследодатели. Изминал е срока, визиран в нормата на чл. 79 ал. 1 от
ЗС.
В случая ответната страна оспорва предявения иск. Страната, която оспорва правата на
предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за
наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи
по правилата на чл. 154 от ГПК, тежестта да докаже осъществяването на основанието, на
което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване
придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или
правопогасяващите си възражения, своевременно наведени с отговора на исковата молба. В
случая от ответната страна се оспорва че ищцата не е могла да придобие собствеността
върху процесния имот по давност, като дължи доказването на наличието на правно
релевантните факти, на които те се основават. Отделно от ответната община се дължи пълно
и главно доказване и на основанието, на което Община Благоевград се легитимира като
собственик на имота, а именно твърдяното в отговора - на основание пар. 42 ПЗР на ЗОС,
като се е позовал на АДС № 90 от 06.05.1985г. от Общински народен съвет Благоевград.
В тази връзка следва да се обсъди и възможността този имот да е частна държавна, респ.
частна общинска собственост в каквато връзка са възраженията на ответника, респ.
възможността да бъде придобиван по давност. Според настоящия съдия докладчик
неоснователно е оспорването на ответната страна на правото на собственост на ищеца на
посоченото основание.
На първо място представения АДС № 90/06.05.1985г., от една страна не съдържа подпис
на издателя за "одобрявам" и съответно печат за това, а само подпис на лицето, което го е
съставило, за което няма данни да е разполагало с компетентност да издава такива актове.
Макар да няма изрично възражение от ищците в тази насока, в случая се касае до
11
нищожност на АДС, доколкото същият не представлява документ, който да удостоверява
формално право на собственост, тъй като липсва подпис на лицето, което към датата на
съставяне на документа е имал компетентност да го издава. Актът за държавна собственост
е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 79, ал.1 НДИ(отм.).
Следва да се отбележи, че актовете за държавна и общинска собственост имат идентична
правна същност с актовете за установяване на права, издавани от нотариусите. Всеки от тях,
ако е съставен по надлежния ред и форма, има белезите на официален свидетелстващ
документ за действията пред компетентния орган, но който само констатира собствеността,
без да я поражда. Съобразно ТР № 11/21.03.2013 г. т. д. № 11/2012 г. на ОСГК ВКС, КНА,
АЧОС и АДС не се ползват с материална сила относно констатациите за принадлежност на
правото на собственост, които следва да се докажат при спор, като се докажат
предпоставките на самото записно в акта годно основание. Ако в КНА, АДС или АОС
изобщо липсва ясно, несъмнено и годно правно основание, официалната констативна
същност на акта следва да се дискредитира. В случая на първо място АДС, на който се
позовава ответника не е съставен по надлежния ред и от компетентен орган, като не е и
одобрен. На следващо основанието, което е вписано в АДС № 90/06.05.1985г . е посочено -
ПМС № 1 от 07.01.1981г., чл.77 от НДИ /отм./, регулационен план, одобрен със Заповед №
3005/24.12.1959г. При оспорване от ищцата, че имотът е държавен, доказателствената тежест
да установи, че се е осъществило основанието, на което имотът е бил одържавен и вписан в
съответния акт за държавна собственост е именно на приобритателя по закон – Общината, и
с оглед извършена трансформация на имуществото при посочените в акта за частна
общинска собственост основания .
В случая ответната страна не установи, че имотът, описан в акта за държавна собственост,
е станал такава собственост на вписаното основание за издаването му. Съгласно ПМС № 1 от
01.01.1981г. за по - нататъшно усъвършенствуване на системата за самозадоволяване на
населението от селищните системи с месо, мляко, яйца, риба, плодове, зеленчуци и фасул - §
1 от ЗР е постановено, че АПК и другите селскостопански организации предоставят
безвъзмездно на съответните общински /районни / народни съвети включените в
строителните граници на населените места земи от блоковете им, освен парцелите в
стопанските им дворове и необходимите им парцели за производствени нужди, както и
парцелите, образувани от земи, внесени в ТКЗС, които са запазили юридическата си
самостоятелност. Върху предадените безвъзмездно парцели общинските народни съвети, по
писмено предложение на управителните съвети на съответните селскостопански
организации, са могли да учредяват право на строеж на работници и служители, които се
задължават писмено да работят не по-малко от 5 години в тези селскостопански
организации.
Според това постановление се предоставя само правото на ползване на ОНС на земи в
строителните граници на населените места, но включени в блоковете на АПК или други
селскостопански организации. "Безвъзмездното предоставяне" не прехвърля собствеността.
Министерският съвет не може с административен акт да отчуждава или да се разпорежда с
внесена от кооператорите земя в блоковете на селскостопанските организации. Тя е останала
в собственост на лицата, които са я внесли, макар и не в реални граници. Решение № 12 от 8
юли 1993 г. по конституционно дело № 12 от 1993 г., Обн. ДВ. бр.64 от 27 юли 1993г.
В случая не се установи спорният имот изобщо да е бил коопериран или включван в
каквато и да е било селскостопанска организация. Не се установи от ответника имотът да е
бил собствен на АПК "Д.Б, както е отразено в АДС. Доказателствената тежест за това е
изцяло на ответника, тъй като това е страната, която се позовава на твърдението, че имота е
бил държавен и се легитимира с това като представя и акта за държавна собственост.
Отделно от това, съгласно ПМС № 11 от 02.03.1982г. за цялостно изграждане на системата за
самозадоволяване на населението от окръзите и селищните системи с основни
селскостопански продукти - със заключителните разпоредби на това постановление с
Параграф /§/ единствен се отменя Постановление № 1 на Министерски съвет от 1981г. АДС
е издаден на 20.03.1985г., т.е. след като основанието, което е вписано като такова за
12
съставянето му - ПМС № 1 от 07.01.1981г., е отменено с ПМС № 11 от 02.03.1982г.
В тази насока съдът не кредитира извода на вещото лице, че имотът е внасян в ТКЗС при
образуването му през 1957г., доколкото за този факт липсват каквито и да било
доказателство, а записването в разписния лист, което в последствие е зачертано, не води до
този извод. Внасянето на един имот в ТКЗС/ДЗС/АПК и др. съгласно ЗСПЗЗ се установява с
писмени доказателства, каквито липсват по делото. Дори и да се приеме, че процесните
имоти са представлявали ниви към този момент, т.е. земеделска земя, макар да са включени
в регулацията, то С Р № 249/04.07.2011г. по гр.д.№ 621/2010г. I гр.о. Р № 488/19.12.2011г. по
гр.д.№ 1403/10 I гр.о., Р № 88/17.07.2015г. по гр.д.№ 6225/2014г. на ВКС I гр.о се приема, че
могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено владението в реални
граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си
граници, респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което
такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно за тях не се
прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. По делото липсват каквито и да е
категорични доказателства, че имота е внасян в ТКЗС/АПК и такъв извод не може да се
обоснове само на база предположенията на вещото лице, че след като в разписния лист е
записано ТКЗС, което след това е зачертано, то същия е внасян.
Предвид изложеното не е доказано процесният имот да е бил държавна собственост, за да
са налице и предпоставките ответната страна на това основание и във връзка с параграф 42
от ПРЗ на ЗИД ЗОС да поддържа, че имотът е частна общинска собственост. Съгласно този
нормативен текст, за да преминат в собственост на общините, застроените и незастроени
парцели - имоти частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, те трябва да са такива съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на тази разпоредба подробни
градоустройствени планове. Или касае се за производен придобивен способ, като
транслирането на собственически права в полза на ответника зависи от тяхното наличие в
полза на праводателя в лицето на държавата, или първата предпоставка е наличието на
обект на частна държавна собственост. Внимателният прочит на отговора на искова молба
води до извода, че ответникът се позовава на нормата на параграф 42 от ПР към ЗИД на ЗОС
(ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г.), тъй като според ответника към 1959 г. тази територия била
отредена за жилищно строителство, като не са наведени други твърдения за придобивен
способ или друг начин, посредством който в случая да е възникнала държавна собственост
по отношение на спорния терен. Поддържа, че видно от АДС е бил държавен, но както се
отбеляза по-горе същия е нищожен.
Предвид изложеното, след като не е налице първата предпоставка за наличие на обект
частна държавна собственост, изискуема от цитирания горе параграф от ЗОС, а именно
придобит от държавата имот, то са ирелевантни сторените в отговора към исковата молба
възражения за приложение на препятстващата придобиване по давност на право на
собственост разпоредба на чл. 86 ЗС. Отново поради тази причина без значение е влязъл ли
е в сила регулационния план от 1959 г., приложен ли е /а същият се установи, че не е
приложен/ и какви са конкретните предвиждания за процесната територия, след като няма
данни, а и не се твърди, да е налице хипотеза на отчуждение на частна собственост за
обществена нужда.
За пълнота следва да се отбележи и че при липса на доказателства по плана от 1959 г.
имотът да е бил отреден за благоустройствени нужди или за жилищно строителство,
възражението на ответната страна за наличие на собственически права върху недвижимия
имот е неоснователно. Обстоятелството, че имотът по този план попада в територия със
статут урбанизирана не означава, че конкретното отреждането е за жилищно строителство.
Липсват представени доказателства за твърдението от ответната страна, че е отстъпено
право на строеж върху този имот.
Доколкото не е доказано от ответника, че имота е общинска собственост, то не са
приложими и забраните за придобиване на имота по давност.
При това положение в настоящия казус се установява, че упражняваната от ищцата
13
фактическа власт върху имота носи обективните белези на владението, а именно –
владението на ищеца върху имота през посочения период е непрекъснато /не е загубено за
повече от 6 месеца съгласно чл.81 ЗС/, спокойно /не е установено и поддържано с насилие/,
и явно /не е установено и поддържано по скрит начин/. Упражняваното владение от ищцата
при присъединено такова от наследодателите й е несъмнено, като е налице и неговият
субективен елемент, а именно ищцата действително е упражнявала фактическа власт с
намерение за своене.
За доказването на субективния елемент на владението /намерението за своене/,
законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага
се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“.
Оборването на презумпцията е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че
владелецът не държи вещта за себе си, т.е. презумпцията размества тежестта на доказване.
В настоящия случай съдът приема, че законовата презумпция не е от оборена от страна на
ответника, който не е ангажирал доказателства в тази насока.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да
бъде уважен. Доказано е придобиването на правото на собственост върху процесния имот от
ищцата на соченото от него основание - изтекла в нейна полза придобивна давност с
присъединяване владението на нейния наследодател.
По разноските:
С оглед изхода на спора ще следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да
заплати на ищеца сторените по делото разноски, за които е приложен списък по чл. 80 от
ГПК. Видно от данните по делото ищцата е сторила разноски, както следва – 700, 00 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение, 50, 00лв.- внесена държавна такса или общо сумата от
750, 00 лв. От страна на процесуалния представител на ответника е сторено възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК регламентира, че в случаите, когато заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по -
нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 ЗАдв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се
свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и
правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите
правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази
преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски
хонорар. Следва да се отбележи и че с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС, Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не
следва да се прилага, като според настоящият съдебен състав може да служи за ориентир. В
случая претендираното и изплатено от ищцата адвокатско възнаграждение е в размер на
сумата от 700. 00 лв., което съдът счита, че не е прекомерно. В тази връзка съдът съобрази
вида на предявения иск, проведените три съдебни заседания, извършените действия от
процесуалния представител на ищцата, както и обстоятелството, че процесният иск се
отличава с правна сложност. Предвид изложеното съдът намира стореното възражение за
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 от ГПК по отношение на Община Б,
с адрес: гр. Б пл. “Г представлявана от кмета на общината М че И. Д. Д., ЕГН **********,
14
постоянен адрес: гр. Бчрез адвокат Н. Л., със съдебен адрес гр. Бл е собственик на основание
давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
07168.501.97, по кадастрална карта и кадастрални регистри в с. Б с номер по преходен план
97, квартал 13, парцел VII, с площ от 511 кв.м, находящ се в с. Б предназначение:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: „ниско застрояване (до десет метра), при граници
(съседи): 07168.501.96; 07168.501.95; 07168.501.193; 07168.501.98, 07168.501.100.
ОСЪЖДА О, с адрес гр. Блпредставлява от Кмета на Община Б да заплати на И. Д. Д.,
ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Блрез адвокат Н. Л., със съдебен адрес гр. Бсумата от
750, 00 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва от страните с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Районен съд Благоевград пред
Благоевградския окръжен съд.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
15