Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 24.11.2017 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 18.10.
2017 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 69 по описа за 2016
година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск, с
правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск, с
правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за нищожност на договора поради
противоречие на закона.
Ищецът
„Е.” ООД твърди в исковата молба, че “Г.” ЕАД /правоприемник на Д.п.С.в."
ЕАД/ е длъжник по стотици изпълнителни дела, с взискатели НАП,общини,физически
и юридически лица, като “Е.” ООД е кредитор на “Г." ЕАД, чиито задължения
са обект на описаните в исковата молба изпълнителни дела.
Посочва,
че на 11.08.2015 г., по време на висящи изпълнителни производства и висящи
съдебни процеси между “Е.”ООД и Г., ответникът „Г." ЕАД е сключил договор
за прехвърляне на право на строеж от 11.08.2015г., съгласно който „Г." ЕАД
прехвърля на „Б.И." ЕООД собственото си право на строеж за построяването
на трисекционна жилищна сграда ** с РЗП 4553.72кв.м. - четири хиляди петстотин
петдесет и три цяло и седемдесет и две стотни квадратни метра, заедно с
изпълнените към момента строително-монтажни работи, като СМР са предмет на
отделен писмен договор, което право на строеж за цялата трисекционна жилищна
сграда ** с РЗП 4553.72кв.м. включва всички самостоятелни обекти и общи части в
трисекционната жилищна сграда „Блок №5" с РЗП 4553кв.м., която сграда се
намира в процес на строеж в УПИ XIІ-67, в квартал 654 по ПУП-плана за регулация
на град С.З., представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед 24-300-5-1/12.05.2004г. на началника на СК-С.З. поземлен
имот с идентификатор 68850.514.67, с адрес на поземления имот: гр.С.З., ***, с площ на
поземления имот:5424кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана,
с начин на трайно ползване: високо застрояване /до 10м/, с номер по предходен
план 68850.503.67, при съседи на поземления имот по скица: 68850.514.68; 68850.514.54;
68850.514.23; 68850.514.7; 68850.514.3026; 68850.514.71. Три секционната
жилищна сграда,блок 5, за която се продава правото на строеж, се състои от
обекти, подробно описани в нотариалния акт, според утвърдения архитектурен
проект от 2008г. и предварително площообразуване, утвърдено на 26.09.2008г. за
сумата от 437 155.20 лева, без включен данък добавена стойност/ДДС/, която сума
представителят на дружеството продавач е заявил, че е изплатена напълно на
дружеството продавач от купувача чрез прихващане на взаимни задължения, съгласно
подписано между страните споразумение от 11.08.2015г.
Посочва,
че данъчната оценка на правото на строеж е в размер на 1 453 289.90 лева,
съгласно цитирано в нотариалния акт удостоверение за данъчна оценка, изх.№ ДО009407БФ/10.08.2015г.,
издадено от Община С.З., отдел „Местни данъци и такси".
Ищецът
твърди, че ответникът „Б.И." ЕООД също е бил кредитор на Г. ЕАД, видно от
приложените разпределения, извършени по изпълнителни дела, както и от
нотариалния акт, плащането по който е чрез прихващане на взаимни задължения.
Твърди,
че със сключване на посочената сделка на 11.08.2015 г. длъжникът „Г." ЕАД
е намалил значително имуществото си и „Е." ООД като кредитор сериозно е
затруднено да удовлетвори вземането си от длъжниковото имущество.
Ищецът
твърди, че има вземания от минали периоди, предмет на описаните в исковата
молба изпълнителни дела и не е успял да се удовлетвори. Събирането на
вземанията му било затруднено и поради свръхзадлъжнялост на Г. ЕАД, поради
наличието на публични вземания в размер на около 11-12 милиона лева, които били
привилегировани. Посочва, че вземанията му са възникнали много преди
извършеното от длъжника Г. ЕАД прехвърляне на правото на строеж на „Б.И."ЕАД.
Счита,
че с извършената сделка Г. ЕАД уврежда кредиторите си и облагодетелства
неправомерно избран кредитор за сметка на другите.
Ищецът
посочва обстоятелства свързани с производство по несъстоятелност на Г. ЕАД и за
наложени в тази връзка обезпечителни мерки – спиране на изпълнението по всички
изпълнителни дела срещу Г. ЕАД. Твърди, че след това длъжникът е продал
множество имоти на избрани кредитори, на цени понякога в пъти по-ниски от
данъчните оценки, с което сериозно увреждал НАП и всички други кредитори.
Счита,
че са налице предпоставките за уважаване на предявения отменителен иск по чл.
135, ал.1 ЗЗД, а именно: валидно възникнало задължение; задължението е
възникнало преди извършване на увреждащото действие; увреждащо действие на
длъжника, с което той ефективно намалява актива на своето имущество и знание за
увреждането
Излага
доводи относно наличието на предпоставката знание за увреждането на предявилия
иск. Счита, че длъжникът и съконтрагентът му по процесната сделка са знаели за
увреждането на „Е." ООД. Посочва, че намерение за увреждане не е
необходимо, а е достатъчно страните да съзнават увреждащия характер на
действието, като в този смисъл посочва съдебна практика. На следващо място
посочва, че не е необходимо да се съзнава кой е конкретният кредитор, който се
уврежда, а е достатъчно страните да знаят, че има кредитор. Съзнанието за
наличие на дълг е достатъчно, за да се приеме, че е налице знание за увреждане.
Ищецът
твърди, че знанието за наличие на задължения на Г. ЕАД към „Е." ООД е
видно и от проект за сключване на тристранно споразумение между ищеца и двамата
ответници Г. ЕАД и „Б.И."ЕООД и заради водени тристранни преговори за
сключване на същото, по силата на което в частност „Е."ООД се задължава да
заличи наложена възбрана върху недвижим имот- ПИ с идентификатор
68134.1113.184, находящ се в гр.С., който недвижим имот е бил спечелен на търг
от „Б.И." ЕООД. Съгласно подготвяното споразумение ответникът „Б.И." ЕООД
е следвало да заплати на „Е."ООД сумата в размер на 62 100 лева, като
погашение на вземанията му към Г. ЕАД по изп.д.№557/2012г. по описа на ЧСИ Я.Б.
или други задължения по висящи изпълнителни дела. За целта имало тристранни преговори, инициирани от Г.
ЕАД и проведени в Г. ЕАД, и като обобщение на които е приложения проект на
споразумение. Посочва, че до подписване на готвеното споразумение не се стига,
само защото Г. ЕАД са предоставили по-добри начини за удовлетворяване
вземанията на „Б.И." ЕООД, а именно прехвърлителните сделки по двата
нотариални акта за имоти в гр.С.З., и получената сума в размер на 377 306 лева
от „Б.И." ЕООД при разпределение по изп.д.№20128380408009 по описа на ЧСИ
Бъзински.
Твърди,
че “Б.И." ЕООД са знаели и за наличие на няколко подадени молби за
откриване на производство по несъстоятелност на Г. ЕАД, предприети по молби на
кредитори или по молба на Г. ЕАД.
Ищецът
счита, че като взискател по изпълнителни дела срещу Г. ЕАД, "Б.И." ЕООД
са знаели за огромните задължения на Г. ЕАД, вкл. задълженията към НАП, тъй
като по всяко изпълнително дело Държавата е присъединен взискател и по всяко
изпълнително дело е налично удостоверение по чл. 191 ДОПК.
Твърди,
че сключването на процесния договор за прехвърляне на право на строеж върху
поземлен имот не е случайно, не е обикновена сделка, сключена в рамките на
закона, при пазарни и конкурентни принципи, а с подобно действие не само
прехвърлителят, но и поемателят са знаели, че увреждат интереса на ищеца, тъй
като по този начин се премахва възможността на кредитора да бъде удовлетворен
при принудителното събиране на вземането му.
Ищецът
счита, че така изложените факти
обуславят правния интерес на „Е." ООД от предявяване на настоящия
отменителен иск, с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД срещу Г." ЕАД и „Б."
за обявяване за недействителен по отношение на „Е." ООД сключения между Г.
ЕАД и „Б.” договор за прехвърляне на недвижим имот от 14.11.2012 г.
При
условията на евентуалност спрямо главния иск, с правно основание чл.
135, ал. 1 ЗЗД, ищецът предявява срещу двамата ответници иск с правно основание
чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване на нищожност на договора за покупко-продажба на
право на строеж, поради нарушение на закона и поради декларирани неверни данни,
че Г. ЕАД няма публични задължения, в нарушение на императивната норма на
ч.т.264 а.т.1ДОПК, а също така поради декларираната от страните цена по
договора, различна от действително уговореното плащане по сделката.
Излага
аргументи, че построеното е част от прехвърленото право на строеж, което право
на строеж е реализираното частично - до първа плоча, т.е. е приращение към
имота. Извършените СМР не могат да се продадат отделно като извършена услуга, а
трябва да се продадат като част от правото на строеж, защото са приращение към
поземления имот. Счита, че умишлено, за да се спестят данък придобиване на
недвижимо имущество от порядъка на 25 000 лева и др. разноски, са отделени СМР.
Моли
съда да постанови решение, с което да бъде обявен за недействителен по
отношение на „Е." ООД, ЕИК ***, сключения между Г., ЕИК *** и „Б.И."
ЕООД,ЕИК ***, договор за прехвърляне на недвижим имот от 11.08.2015г.г.,
обективиран в нотариален акт № 95 , том IV, peг. № 3091, дело № 342 от 2015г.
на нотариус С.Ч., с район на действие Районен съд-гр.С.З., вписана в регистъра
на Нотариалната камара под №381, вписан в Служба по вписванията - С.З. под вх.
Рег.№9137,акт №172,акт том ХХШ, дело 4760/2015г.
В
случай, че съдът не уважи главния иск, с
правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, ищецът моли да се постанови решение, с което
съдът да обяви договора за прехвърляне на недвижим имот от 11.08.2015г.г.,
обективиран в нотариален акт № 95 , том IV, peг. № 3091, дело № 342 от 2015г.
на нотариус С.Ч., с район на действие Районен съд-гр.С.З., вписана в регистъра
на Нотариалната камара под №381 , вписан в Служба по вписванията - С.З. под вх.
Рег.№9137,акт №172,акт том ХХШ,дело 4760/2015г., за нищожен на основание чл.26
ал.1 ЗЗД, като противоречащ на закона.
Твърди,
че при сключване на договора от 11.08.2015 г. са декларирани неверни
обстоятелства, а именно декларация по чл.264 ал.,1 ДОПК, в която от продавача
са декларирани неверни обстоятелства, което било видно от описа на приложените
към нотариалния акт документи.
Твърди,
че е нарушена императивната норма на чл.264 ал. 1 ДОПК и това води до нищожност
на прехвърлителната сделка, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, като противоречаща на
закона.
Ищецът
претендира направените по делото разноски.
Постъпил
е отговор на
исковата молба от “Г.” ЕАД, с който оспорва изцяло предявените искове.
Счита претенцията за недопустима и неоснователна, като моли съдът да прекратите
делото, респективно да отхвърли иска.
Излага
съображения относно редовността на исковата молба.
Счита,
че твърдението на ищеца, че със
сключения между „Г." ЕАД и „Б.И." ЕООД договор за прехвърляне
на право на строеж от 11.08.2015 г., обективиран в Нотариален акт №95, том IV,
рег.№3091, дело №342 от 2015г. на нотариус С.Ч. се накърнява правото му да се
удовлетвори във връзка с вземането си поради намаляване имуществото на “Г.” ЕАД е голословно поради непривеждане на
достатъчно доказателства към него.
Твърди,
че сделката, предмет на иска, няма увреждащ характер, поради което искът по чл.
135 ЗЗД е неоснователен. Посочва, че елемент от фактическия състав на
потестативното право по чл.135 ЗЗД е увреждащият характер на извършената от
длъжника сделка. Когато сделката е възмездна (каквато е и процесната сделка),
следва в резултат на разпореждането с актив от имуществото на длъжника да се
уврежда кредитора поради намаляване на актива и затрудняването или осуетяването
възможността кредиторът да се удовлетвори от имуществото на длъжника.
Посочва,
че увреждането е обективен факт, който подлежи на доказване от ищеца по
Павловия иск, като обстоятелството че с възмездна сделка длъжникът се разпорежда
с имущество, не води автоматично до извода, че сделката уврежда кредитора.
Следва да бъдат приведени доказателства в посока изясняване на твърдението на
ищеца, че същият ще бъде ощетен в следствие на извършената сделка между
ответниците по настоящия иск.
Посочва,
че „Г." ЕАД е дружество 100% собственост на държавата, с капитал в размер
на 176 173 000 лева, който е образуван от непарична вноска на държавата в
началото на 2012 г. Дружеството притежава достатъчно активи на значителна
стойност, които може да продаде без продажбата да застрашава интересите на
кредиторите, тъй като макар и дълготрайни, тези активи са ненужни за
осъществяване на основната дейност на дружеството и не представляват средства
за производство/машини и съоръжения/, а земя и сгради, които не са свързани с
основната дейност на дружеството. Стойността на имуществото на дружеството е
значително по - висока от размера на задълженията му. Счита, че искът по чл.
135 ЗЗД не би следвало да бъде уважен, тъй като дори и да е извършена разпоредителната
сделка, длъжникът разполага със средства, с които може да удовлетвори
задължението си към кредитора. Също така счита, че не е налице увреждане,
когато длъжникът има друго имущество, което не само е достатъчно да удовлетвори
кредитора и може да се секвестира, но и удовлетворението може да се извърши по
същия начин без затруднение, както и чрез имуществото, предмет на действието,
за което е предявен отменителния иск.
На
следващо място ответникът посочва, че с процесния договор за прехвърляне на недвижим
имот Г. ЕАД изпълнява задължение към друг свои кредитор, чието вземане е
възникнало преди вземането на ищеца. Реализирано е прихващане на взаимни
задължения, съгласно т.1 на Нотариален акт №95, том IV, рег.№3091, дело №342 от
2015г. на нотариус С.Ч., с район на действие PC- гр. С.З., вписана в регистъра
на Нотариалната камара под № 381, вписан в Служба по вписванията - С.З. под вх.
peг. № 9137, акт№ 172, том XX1I1, дело 4760/2015 г.
Сочи,
че ответното дружество "Б.И." ЕООД също е имало качеството на
кредитор на „Г." ЕАД, като и двете дружества са се споразумели да
прихванат задълженията си поради наличието на еднородност на престациите.
Счита,
че сделката няма увреждащ характер и поради факта, че продажбата на правото на
строеж е извършена след провеждането на търг с тайно наддаване. „Г." ЕАД е
дружество, чийто капитал е 100% собственост на държавата. При извършването на
разпоредителни сделки с дълготрайни материални активи (каквито са недвижимите
имоти) следва да бъдат спазвани правилата на Правилника за реда за упражняване
на правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитал
приет с ПМС № П2 от 23.05.2003 г (ПРУПДТДДУК).
Ответникът
посочва, че с продажба на правото на строеж, обективиран в нотариален акт№95,
том IV, рег.№3091, дело №342 от 2015г.,на нотариус С.Ч., е извършена след
изготвянето на пазарна оценка от лицензиран оценител, даването на надлежно
разрешение от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и
провеждането на търг с тайно наддаване по реда на чл.15е и сл. ПРУПДТДДУК. С
оглед на гореизложеното, процесната сделка е извършена на пазарна цена и същата
няма увреждащ характер.
В
случай, че съдът приеме наличието на увреждащ характер на атакуваната с
Павловия иск сделка, ответникът твърди, че не са налице останалите елементи от
фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД, а именно- субективното отношение на
страните по сделката.
Твърди,
че от страна на “Г.” ЕАД липсва знание за увреждане на ищеца. Посочва, че „Г."
ЕАД притежава достатъчно активи на значителна стойност. От друга страна
посочва, че ищецът е наложил възбрани върху стотици имоти на Г. ЕАД, към които
може да насочи принудителното си изпълнение по изпълнителните дела, по които е
взискател и по този начин да удовлетвори вземанията си.
Стойността
на имотите, собственост на Г. ЕАД, а именно 176 173 000 лева, както и
множеството възбрани, наложени от ищеца върху имоти, собственост на Г. ЕАД,
навеждат на извода, че със сключването на процесната сделка Г. ЕАД не е знаело,
че уврежда ищеца.
На
следващо място, предвид факта, че процесният имот е продаден чрез търг с тайно
наддаване, обявен публично, ищецът е имал възможност да участва в него и да
придобие имота.
Излага
съображения, че тъй като твърдяната от ищеца като увреждаща сделка е възмездна,
то за осъществяване на фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД е необходимо и
лицето, с което длъжникът е договарял също да е знаело за увреждането.
Презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не намира приложение в конкретния случай
и знанието на третото лице не се предполага, а трябва да бъде доказано.
Посочва, че доказателствената тежест, съобразно процесуалните правила, е
възложена на ищеца.
Оспорва
твърденията на ищеца, че не е необходимо третото лице да съзнава, кой е
конкретният кредитор, който се уврежда. Знанието на третото лице, че длъжникът
има неизплатени задължения към други кредитори, не е достатъчно, за да обоснове
субективната страна на фактическия състав на заведения иск.
Счита,
че от представените с исковата молба доказателства не може да бъде направено
заключение, че „Б.И." ЕООД са знаели за вземанията на „Е. ООД” от Г. ЕАД и
твърденията на ищеца „Е." ООД остават недоказани.
Ответникът
счита за абсурдни твърденията на ищеца, че наличието на висящи дела,
включително изпълнителни и за откриване на производство за несъстоятелност,
обуславят знанието на „Б.И." ЕООД за увреждането на „Е." ООД.
Оспорва
твърденията на ищеца за водени тристранни преговори между „Е." ООД, „Б.И."
ЕООД и Г. ЕАД. Твърди, че такива преговори никога не са се водили.
Твърди,
че Г. ЕАД е водило множество преговори с „Е." ООД за доброволно погасяване
на задълженията си към ищеца, в това число и за заличаване на всички възбрани,
наложени от ищеца върху имоти, които са собственост на Г. ЕАД. Посочва, че тези
преговори обикновено са били неуспешни, и то не заради липсата на желание на Г.
ЕАД да заплати изискуемите си вземания, а защото целта на „Е." ООД била не
да събере вземанията си, а да изкарва на публична продан недвижими имоти
собственост на Г. ЕАД, които да придобива лично или чрез трети лица на
безценица, за което ответникът твърди, че бил сигнализирал прокуратурата
многократно.
По
отношение на иска по чл.26 ЗЗД ответникът Г. ЕАД взема становище, че съгласно
разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, ищецът е длъжен да изложи
обстоятелствата, на които основава иска и предмета на заведения иск (искането).
Посочва, че императивната норма следва да се тълкува като задължение за
предявяване на иск, съдържащ безпротиворечиво изложение. Счита, че ищецът не е
изпълнил тези задължения. В исковата молба липсва яснота относно основанието на
иска, както и правният интерес от завеждането им. Посочено е единствено, че
договорът за прехвърляне на право на строеж е нищожен поради нарушение на
закона и поради декларирани неверни данни, че Г. ЕАД няма публични задължения,
като е в нарушение на чл. 264, ал. 1 от ДОПК.
Ответникът
счита, че евентуално заведеният иск се явява изцяло неоснователен и неподкрепен
с достатъчно правни доводи относно нищожност на процесния договор. Декларацията
на основание чл. 264, ал. 1 от ДОПК във връзка със сключения договор за
покупко-продажба на недвижимия имот, предмет на настоящото производство, не е
релевантна към настоящия казус. Не е от съществено значение за разрешаване на
правния спор дали дружеството ответник Г. ЕАД има публични и общински
задължения, този факт не влияе по никакъв начин на действителността на процесния
договор. Не е налице и твърдяното от ищеца нарушение на привилегията на НАП,
тъй като същата няма общо със сключване на договора между длъжника и трето
добросъвестно лице.
Твърди,
че не е налице и заобикаляне на закона. Няма изрична забрана да бъдат сключвани
договори между кредитор и длъжник в изпълнителното производство, както и да
бъде извършено прихващане при взаимни задължения, в случая парични.
Моли
съда да прекрати делото, по изложените съображения, предвид недопустимостта на предявените искове
и евентуално да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Претендира
разноските по делото.
Постъпил
е отговор на исковата молба от “Б.И.” ЕООД, с който вторият
ответник взема становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани и
следва да бъдат отхвърлени.
Излага
съображения относно редовността на исковата молба.
Не
е спорно, че: Г. ЕАД е правоприемник на ДП „С.В.". Твърденията за наличието
на стотици образувани изпълнителни дела и големи задължения към НАП счита, че
са неотносими към ответника “Б.И.” ЕООД. Счита, че обстоятелството, че такива
са налице, не обосновават наличието на правен интерес за ищеца да води настоящия
иск. В противен случай целта на разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД би се
тълкувала превратно и би дала възможност при всяко удовлетворяване на кредитор
останалите кредитори да предявяват отменителен иск по този ред. Това от своя
страна би довело до невъзможност ответникът Г. ЕАД да уреди отношенията си с
кредиторите, дори и частично.
На
11.08.2015 г. между двамата ответници, е сключен Нотариален акт за продажба на
право на строеж № 95, том IV, peг. № 3091, дело № 342/2015 г. на нотариус С.Ч.,
с който Г. ЕАД е продало на Б.И. ЕООД правото на строеж за построяване на
трисекционна жилищна сграда „Блок 5" с РЗП 4 553,72 кв. м., заедно с
изпълнените до момента СМР, което право на строеж включва всички самостоятелни
обекти и общи части в сградата, която сграда се намира в процес на строеж в УПИ
XII - 67, в кв. 654 по ПУП - план за регулация на гр. С.З., съставляващ по
кадастралните регистри и кадастралната карта на града поземлен имот с
идентификатор № 68850.514.67. Продажната цена е била уговорена в размер на 437
155,20 лева без ДДС и задължението за нейното плащане е изпълнено
чрез извършването на прихващане на насрещни задължения.
Образувани са
търговски дела пред С.съд за откриване на производство по обявяване в
несъстоятелност на ответника Г. ЕАД. Същото обстоятелство е служебно известно и
предвид публичния характер на регистъра на съдебни дела, воден от С.Съд.
Към
датата на извършване на сделката, “Б.И.” ЕООД е имал качеството на кредитор на Г. ЕАД.
Оспорва
твърденията на ищеца, че със сключването на процесната сделка, чиято
относителна недействителност се иска (а при условията на евентуалност и
прогласяването й за нищожна), Г. ЕАД е намалило значително имуществото си,
както и че ищецът бил сериозно затруднен да удовлетвори своето вземане от
имуществото на длъжника си и че с
извършената сделка “Г.” ЕАД уврежда кредиторите си, в това число и ищеца за
сметка на друг кредитор.
Оспорва
твърдението на ищеца, че въпреки наличието на искане в производствата по делата
за несъстоятелност на първия ответник за налагане на обезпечителна мярка
-спиране на всички изпълнителни дела, от 2014 г. до момента били удовлетворени
предпочтително някои кредитори.
Посочва,
че при справка в системата на С.Съд относно движението на делата, се
установява, че единствено по т. д. 4468/2013 г. по описа на СГС, ТК, VI - 12 -
ти състав, е допусната обезпечителна
мярка спиране на принудителното изпълнение по изп. д. 8009/2012 г. по описа на
ЧСИ М.Б., а не на всички изпълнителни дела. Счита, че ищецът цели злонамерено
да насложи неверни отрицателни твърдения в исковата си молба с цел да създаде
едно предварително негативно отношение на съда към ответника “Г. “ЕАД.
Относно
твърденията на ищеца за наличието на всички предпоставки от фактическия състав
на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, вторият ответник излага съображения, че видно от
представените по делото Удостоверение от ЧСИ М.Г. по изп. д. 20138620400018,
ищецът има качеството кредитор по отношение на първия ответник Г. ЕАД, което
обосновава наличието му на правен
интерес от водене на настоящето производство, но посочва, че ищецът заема
специфично положение сред кредиторите на Г. ЕАД, тъй като по занятие се
занимава с изкупуването на вземания, които трети лица имат от Г. ЕАД, като им
заплаща многократно по - ниска цена от размера на вземането. Впоследствие, с
така придобитите вземания, ищецът злоупотребява с новото си положение на
„кредитор" и претендира заплащането на вземанията, многократно увеличени с
изтекли лихви, разноски по събирането на тези вземания, като недобросъвестно отказва
да се договори с ръководството на Г. ЕАД за уреждане на дълговете им към него. Твърди,
че образуваните изпълнителни дела от негова страна не се движат умишлено като се трупат допълнителни такси по принудителното
изпълнение, с цел да се увреди “Г.” ЕАД.
Предвид
твърдението на ищеца, посочено в т. 2.1. на исковата молба, а именно - че
вземанията на ищеца не следва да са нито изискуеми, нито ликвидни или установени
с влязло в сила съдебно решение, вторият ответник счита, че въпросът към кой
момент е извършена процесната сделка е ирелевантен за настоящия спор.
Оспорва
твърдението, че е налице увреждащо действие на длъжника -Г. ЕАД, с което той
ефективно да намалява актива на своето имущество. В тази връзка твърди, че
сделката е извършена при съблюдаване на всички законови разпоредби и при
отчитане на специфичния характер на “Г.” ЕАД, което представлявало еднолично
акционерно дружество, в което капиталът бил изцяло държавна собственост.
Възразява
и
срещу твърдението на ищеца, че длъжникът намалява имуществото си с цел да се
подсигури срещу възможността ищецът „Е." ООД да се удовлетвори от
имуществото, което има Г. ЕАД. Твърди, че всички цитирани сделки на стр. 5 от
исковата молба са били реализирани в резултат на проведени тръжни процедури, в
които “Е.” ООД е имал възможност да участва.
Сочи,
че ответникът “Г.” ЕАД има капитал в размер на 176 173 000 лева, който е формиран от непарични вноски.
Следователно, не можело да се твърди, че извършването на разпореждане с актив,
който е продаден за сумата от 437 155,20 лева без ДДС, представлява значително
увреждане и намаляване на имуществото, от което ищецът да може да се
удовлетвори.
Оспорва
твърдението, че двамата ответници са действали умишлено с цел да увредят
интересите на други кредитори, както оспорва и обстоятелството, че “Б.И.” ЕООД
е знаело за увреждането. Оспорва изложените твърдения от исковата молба, че
вторият ответник е знаел за съществуването на вземания на ищеца от Г. ЕАД.
Твърди, че “Б.И.” ЕООД не е запознат с броя на изпълнителните дела, по които
ответникът Г. ЕАД е длъжник. Към датата на изповядване на сделката, “Б.И.” ЕООД
е било страна (взискател) по едно единствено изпълнително дело, по което
длъжник е бил първия ответник.
Счита
за ирелевантни твърденията на ищеца за знание на обстоятелството, че пред С.Съд
има заведени дела за обявяване в несъстоятелност. Посочва, че производствата по
делата са в ранен етап и не е налице решение за откриване на производство за
обявяване в несъстоятелност на първия ответник по нито едно от делата. При
положение, че няма открито производство
по несъстоятелност, нито е налице обявен какъвто и да е акт по партидата на
Дружеството в Търговския регистър, не може да се твърди, че е налице знание и
умисъл за увреда на други кредитори на Г. ЕАД.
Оспорва
твърденията на ищеца, че имало тристранно водени преговори за сключване на
споразумение за заличаване на възбрана, наложена от “Е.” ООД върху имот,
собственост на Г. ЕАД. Твърди,че“Б.И.” ЕООД не е водил никакви преговори за
подписването на посоченото споразумение, не са упълномощавани и трети лица, които да водят
такива преговори. Няма постигнати уговорки за заплащане на твърдяната сума от
62 100 лева на „Е." ООД.
Посочва,
че от така изложеното от процесуалния представител на ищеца и представено
Споразумение (което не било подписано и ответникът оспорвал) можело да се
направи дори заключение, че „Е." ООД е изнудвало Г. ЕАД да получи
определени суми срещу това да поеме определени ангажименти.Но такива уговорки
не били известни на “Б.И.” ЕООД. Посочва, че дружеството “Б.И.” ЕООД е
участвало в извършеното разпределение по изп. д. 8009/2012 г. по описа на ЧСИ М.Б.
въз основа на депозирана молба за присъединяване като взискател по делото, като
това по никакъв начин не е било обвързано от отношенията, които имат Г. ЕАД и „Е."
ООД.
Относно предявения
при условията на
евентуалност иск, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
вторият ответник оспорва твърдението, че са налице невярно декларирани факти и
обстоятелства от страна на ответника Г. ЕАД по реда на чл.264, ал. 1 от ДОПК.
Стриктното граматическо тълкуване на нормата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК
показвало, че сделка между страните е възможна, ако бъде представена декларация
от страна на Продавача, че към датата на нотариалното изповядване той няма
непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски. Сочи, че е необходимо да са налице такива
публични вземания и те да подлежат на принудително изпълнение. Законът не
поставял изискване продавачът да няма никакви публични задължения. Необходимо било
те да подлежат на принудително изпълнение. А такова обстоятелство не се
установявало към дата 11.08.2015г. за продавача по сделката.
Моли
съда да постанови решение, с което отхвърли
като неоснователни и
недоказани предявените при
условията на евентуалност искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за отмяна като относително недействителна /нищожна
сделката между двамата ответници - Г. ЕАД и “Б.И.” ЕООД обективирана в Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 96, том IV, peг. № 3092, дело № 343/2015 г.
на нотариус С.Ч..
Претендира
разноските по делото.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
Страните
не спорят, че ищецът “Е.” ООД - гр. С. има качеството на кредитор спрямо
ответника “Г.” ЕАД – гр. С..
От
представеното по делото Удостоверение на осн. чл.456 ГПК, № 4440 от
16.09.2015г. на ЧСИ Я.Б., с район на действие ОС - Б. се установява, че в
кантората на ЧСИ е образувано изп.д. № 557/2012г., по което Г. ЕАД, гр.С. е
осъден да заплати на „Е.“ ООД, гр.С. олихвяема сума в размер на 79 354.43 лв.
главница; законна лихва, считано от 10.02.2010г. – 1590.26 лв. ; неолихвяема
сума – 65 980.78 лв. или общо 146 925.47 лв. ; такси в размер на 3592.20
лв.; общо задължение по изп.д. № №599/12г., 600/12г., 181/13г., 310/13г.,
311/13г., 391/13г. по описа на ЧСИ Бъчваров с взискател „Е.“ООД, към
16.09.2015г. е в размер на 4542 лв.; адв. хонорар – 3760 лв. и такси – 689.10
лв.
От представеното по
делото Удостоверение на ЧСИ М.Г. се установява, че в кантората на ЧСИ е
образувано изп.д. № 18/2013г. с взискател „Е.„ ООД и длъжник Г. ЕАД за дълг в
размер на 492 352.75 лв. и дължими такси по чл.26 от Тарифата – 15680.47 лв.
От представения
незаверен по официалния ред препис от Решение по гр.д. № 8147/2013г. по описа
на С.съд, за което не са налице данни да е влязло в сила, е видно, че Г. ЕАД е
осъдено да заплати на „Е.“ ООД следните суми: 125 293.16 лв. главница, 38078.40
лв. – лихва и 12166 лв. разноски.
На 11.08.2015 г.
между двамата ответници - “Г.” ЕАД – гр. С. и “Б.И.” ЕООД - гр. С. е сключен Нотариален акт за продажба
на право на строеж № 95, том IV, per. № 3091, дело № 342/2015 г. на нотариус С.Ч.,
с който Г. ЕАД е продало на “Б.И.” ЕООД правото на строеж за построяване на
трисекционна жилищна сграда „Блок 5" с РЗП 4 553,72 кв. м., заедно с
изпълнените до момента СМР, което право на строеж включва всички самостоятелни
обекти и общи части в сградата, която сграда се намира в процес на строеж в УПИ
XII - 67, в кв. 654 по ПУП - план за регулация на гр. С.З., съставляващ по
кадастралните регистри и кадастралната карта на града поземлен имот с
идентификатор № 68850.514.67. Продажната цена е уговорена в размер на 437 155,20 лева без ДДС и задължението
за плащане е изпълнено чрез извършването на
прихващане на насрещни задължения.
Към датата на
извършване на сделката, “Б.И.” ЕООД -
гр. С. е имало качеството на кредитор на “Г.” ЕАД – гр. С., налице са
образувани търговски дела пред С.съд за откриване на производство по обявяване
в несъстоятелност на ответника “Г.” ЕАД – гр. С., по които не е
постановено влязло в сила решение.
От представеното
разпореждане за разпределение по изп.д.№ 9/2012г. на ЧСИ М.Б. от 29.09.2015г. е
видно, че е постъпила по делото сума от публична продан на недвижимо имущество, собственост на
длъжника “Г.”ЕАД, в размер на 2 666 616.28 лв. и е разпределена между
кредиторите му, сред които е ответника „Б.И.“. С молба от 23.09.2015г. ищецът „Е.“
ООД, гр.С. е поискал да се присъедини по изп. д.№ 9/2012г. на ЧСИ М.Б., с район
на действие СГС.
Представен е
протокол за разпределение от 27.06.2014г. по изп.д.№ 123/2013г. на ЧСИ С.Я., с
район на действие Окръжен съд – В., с който след извършена публична продан на
недвижим имот на длъжника “Г.” ЕАД, се разпределя сума в размер на 1 051 000
лв. с частично включен ДДС, между кредитори на дружеството – длъжник, сред
които ответника „Б.И.“ ЕООД.
От представения протокол за обявяване на
купувач по същото изп.д. от 29.05.2015г. на ЧСИ С.Я. се установява, че ищецът „Е.“
ООД гр.С. е участвал с наддавателни предложения в публичната продан на
недвижими имот, собственост на длъжника Г..
С молба от ищеца „Е.“
ООД гр.С. от 22.10.2014г. до ЧСИ С.Я. по изп.д.№ 123/2013г. „Е.“ ООД е поискал
да се присъедини като взискател по изпълнителното дело с длъжник “Г.” ЕАД.
Представено е писмо от ел. поща с подател С.Я. до К.М. по повод на участието на
ищеца като присъединен взискател по изп. дело № 123/2013г. на ЧСИ.
Ищецът е представил
тристранно споразумение от 29.07.2015г., касаещо Б.И.“ ЕООД, гр.С., Г. ЕАД, гр.С.
и „Е.“ ООД, гр.С., което не е подписано.
От представената
молба от 08.07.2014г. на “Г.” ЕАД гр.С. е видно, че ответникът “Г.” ЕАД е
инициирал дело по откриване на производство по несъстоятелност. От приложените
справки от портала за достъп до съдебни дела на СГС, се установява, че са
подадени множество молби за откриване на производство по несъстоятелност срещу “Г.”
ЕАД гр. С..
От приложената
справка от Служба по вписванията за “Г.” ЕАД, се установява, че първият ответник е
продал част от имотите си, а на други недвижими имоти е наложена възбрана за
задължения на дружеството.
От представения
Протокол № ТЗ-75/29.06.2015г. на Министерство на регионалното развитие и
благоустройство е видно, че е дадено разрешение от министъра на изпълнителния
директор и прокуриста на Г. ЕАД гр.С. да предприеме действия за извършване на
разпоредителна сделка – продажба на право на строеж № 95, том IV, per. №
3091, дело № 342/2015 г. на нотариус С.Ч., с който “Г. “ЕАД е продало на “Б.И.”
ЕООД правото на строеж за построяване на трисекционна жилищна сграда „Блок
5" с РЗП 4 553,72 кв. м., заедно с изпълнените до момента СМР, което право
на строеж включва всички самостоятелни обекти и общи части в сградата, която
сграда се намира в процес на строеж в УПИ XII - 67, в кв. 654 по ПУП - план за
регулация на гр. С.З., съставляващ по кадастралните регистри и кадастралната
карта на града поземлен имот с идентификатор № 68850.514.67 апортиран в
капитала на “Г.” ЕАД, на основание
чл.221, т.11, във вр. чл.232а от ТЗ и чл.12, т.12 и чл.14, чл.15 и чл.15е във
вр. с чл.7, ал.2, т.1 и чл.9 от Правилника за реда за упражняване правата на
държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Посочени са
условията на продажбата – чрез търг по реда на чл.14, чл.15 и чл.15е от
ПРУПДТДДУК, начална тръжна цена – не по – ниска от определената от независим
оценител стойност – 524 588 лв. и средствата от продажбата да се използват
приоритетно за погасяване на задълженията на дружеството.
В изпълнение на това решение със Заповед № 028-2
от 30.06.2015г., на основание чл.15а от Правилника е назначена комисия, която
да организира и проведе търг с тайно наддаване при закрито заседание на 22.07.2015г.
правото на строеж за построяване на трисекционна жилищна сграда „Блок 5" с
РЗП 4 553,72 кв. м., заедно с изпълнените до момента СМР, което право на строеж
включва всички самостоятелни обекти и общи части в сградата, която сграда се
намира в процес на строеж в УПИ XII - 67, в кв. 654 по ПУП - план за регулация
на гр. С.З., съставляващ по кадастралните регистри и кадастралната карта на
града поземлен имот с идентификатор № 68850.514.67 апортиран в капитала на Г.
ЕАД. Определена е началната тръжна цена – 1 420 278, 73 лв.; вида на
търга – търг с тайно наддаване в закрито заседание на комисията; начин на
плащане; датата на търга – 22.07.2015г. и мястото на провеждането му; утвърдена
е тръжната документация; начин на разгласяване на търга и др.
От представеното
Удостоверение за наличието или липсата на задължения от 08.09.2015г. на НАП, ТД
С. се установява, че към посочената дата Г. ЕАД гр.С. няма задължения.
От приложената по
делото нотариална преписка по нотариално дело № 342/2015г. по описа на нотариус
С.Ч., се установява, че с Протокол № ТЗ – 74 от 25.06.2015г. е взето решение от
министъра на РБ, с което се разрешава на
прокуриста и изп. директора на “Г.” ЕАД
гр.С. да сключат извънсъдебно споразумение между “Г.” ЕАД и „Б.И.“ ЕООД гр.С. за уреждане на
финансовите им взаимоотношения, произтичащи от договори от 2006г и 2007г. за
изграждане на жилищни сгради в гр.В..
На 03.07.2015г. е сключено споразумение
между „Б.И.“ ЕООД и Г. ЕАД, приложено по нотариалната преписка за погасяване на
задълженията на Г. ЕАД към „Б.И.“ ЕООД. Приложен е и протокол за прихващане на
взаимни задължения от 11.08.2015г. Представен е Протокол № 124 от 21.07.2015г.
за провеждане на търга, от който се установява, че се е явил само един кандидат
– „Б.И.“ ЕООД, който е допуснат до участие и класиран на първо място на търга
за предложената цена от 1 420 278, 73 лв.
С декларация по
чл.264, ал.1 от ДОПК Л.С.П. като представляващ “Г.” ЕАД е декларирала, че представляваното
дружество няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за
данъци, мита, и задължителни осигурителни вноски към 11.08.2015г.
Представени са
Удостоверение по чл.456 от ГПК от ЧСИ Я.Б. по изп.д.№ 557/2012г. от 02.06.2014г.,
Удостоверение от ЧСИ И.М.К. от 14.08.2012г. по изп.д.№ 379/2010г. и 640/2011г.,
уведомления за сключени договори за цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД , установяващи
задължения на “Г.” ЕАД към ищеца „Е.“
ООД гр.С.. Приложена е справка за образувани срещу “Г.” ЕАД изпълнителни дела. Представено е
Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от
22.06.2015г. на НАП, от което е видно, че задълженията на дружеството за ДОО,
здравно осигуряване, професионален пенсионен фонд и универсален пенсионен фонд
са общо в размер 11 622 232.32 лв.
От представените по делото Споразумения от 27.01.2016г. , 08.07.2015г. и
от 07.05.2015г. сключени между “Г.” ЕАД
и „Е.“ ООД гр.С. се установява, че страните са направили постъпки за уреждане
на финансовите си отношения по доброволен начин.
От заключението на
съдебно – техническата експертиза се установява следното:
На 29.07.2015г.
около 15:59 от “Г.” ЕАД е изпратено и съответно получено електронно съобщение
от адрес gddusv@аbv.bg до електронен адрес
magika11@abv.bg на Е. ООД, в което
съобщение се е съдържал “.docx” текстов файл с
текст отпечатан в настоящата експертиза. Този текстов файл отговаря на текста
на лист 49 и лист 50 от том 1 по делото.
От заключението на съдебно – икономическата
експертиза се установява следното:
Във връзка с
процесната доставка от страна на „Г." ЕАД, гр. С., е издадена Фактура №
**********/31.08.2015 г. с данъчна основа 40 177,05 лв., начислен ДДС 8 035,41
лв. и обща стойност с включен ДДС 48 212,46 лв., получател по която е „Б.И."
ЕООД, гр. С..
От „Г." ЕАД е
начислен ДДС само върху платените такси за покупка право на строеж на Блок 5 С.З.
(върху данъчна основа 34 011,75 лв.) и върху таксите за покупка на ПИ с
идентификатор № 38850.514.69 ***(върху данъчна основа 6 165,30 лв.).
За данъчен период м.
08.2015 г. „Г." ЕАД е декларирало по Справка -Декларация ДДС за внасяне в
размер на 37 190,52 лв., който не е внесен към датата на подаване на Справката
- Декларация по ЗДДС (В кл. 71 „Данък за внасяне от кл. 50, внесен
ефективно" е посочено 0,00 лв.). Документ за внесен ДДС за м. 08.2015 г.
не е представен на експертизата.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Искът по чл. 135 ЗЗД
е конститутивен и с него се иска обявяване на относителна недействителност на
сключения във вреда на кредитора договор, т.е. недействителност на атакувания
договор само спрямо кредитора - ищец. Активно легитимиран да предяви Павловия
иск е кредиторът. Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД
е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на
ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо
него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на
действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.
Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с
влязло в сила решение.
В случая,
съдът намира за установено, че първата предпоставка от фактическия състав на
чл. 135 от ЗЗД е налице, тъй като е безспорно установено, че ищецът „Е.“ ООД,
гр.С. има качеството кредитор спрямо първия ответник “Г.”, ЕАД с вземания по
няколко изпълнителни дела.
Следващият елемент
от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е извършване на действие, което уврежда кредитора. Увреждането на
кредитора е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника.
Увреждане е
налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Всяка
прехвърлителната сделка е увреждащ акт за кредитора на длъжника, тъй като
намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора.
По делото е спорен въпроса
доколко атакувания договор за прехвърляне на право на строеж от 11.08.2015г.,
обективиран в нотариален акт № 95, том IV, peг. № 3091, дело № 342 от 2015г. на
нотариус С.Ч., с район на действие Районен съд-гр.С.З., вписана в регистъра на
Нотариалната камара под №381 , вписан в Служба по вписванията - С.З. под вх.
рег.№ 9137, акт № 172, акт том ХХШ, дело 4760/2015г. за сумата от 437 155.20
лв. без ДДС, като задължението за плащане е изпълнено чрез прихващане на
взаимни насрещни задължения, е увреждащ кредитора. В съдебната практика се
према, че изпълнението, както и прекратителните способи, които го заместват,
вкл. прихващане, нямат увреждащ характер. В настоящия случай с разпореждането
на свой недвижим имот, длъжникът намалява актива, който би послужил за
удовлетворяване кредитора “Е.” ООД, макар, че е налице прихващане на взаимни
задължения между длъжника Г. ЕАД и третото лице – „Б.И.“ ЕООД. Поради това
съдът приема, че това действие има увреждащ характер, тъй като с това действие се намалява
възможността на кредитора да се удовлетвори принудително от недвижимо
имущество, собственост на длъжника.
Необходим елемент за
уважаване на иска по чл.135 ЗЗД, е длъжникът да знае, че чрез извършване на
атакуваното правно действие/ разпореждане с имущество/, уврежда кредитора си-
ищец. Недобросъвестността на участниците в сделката не се предполага и следва
да се докаже от ищцовата страна, освен в хипотезата на чл.135 ал.2 ЗЗД.
В настоящия случай, доколкото
действието е било възмездно, тъй като е налице двустранен договор (продажба),
освен длъжникът е необходимо и третото лице да е знаело, че сключвайки сделката
длъжникът ще осуети или затрудни удовлетворяването на своя кредитор. В тежест
на кредитора е да установи факта на знание на длъжника и третото лице. В случая
ответникът “Г.” ЕАД
е длъжник по няколко изпълнителни дела, по които кредитор е ищеца „Е.“ ООД.
Поради това съдът приема, че е налице знание у длъжника Г. ЕАД за увреждането
на кредитора.
На следващо място ищецът
следва да установи, че и третото лице, с което е договарял длъжникът е знаело,
че сключвайки сделката длъжникът ще осуети или затрудни удовлетворяването на
своя кредитор. Знанието следва да бъде
свързано с това, че ще се затрудни изпълнението на правата на кредитора, а не
единствено със знание за наличие на задължения на прехвърлителя по сделката.
Съдът намира, че ищецът не
установи наличието на такова знание у ответника „Б.И.“ ООД, представлявано при
извършване на продажбата от прокуриста, поради следните съображения:
По делото е установено, че е проведена процедура за продажба на недвижим
имот по реда на ПРУПДТДДУК, с търг с тайно надаване, в която участвал ответникът
„Б.И.“ ЕООД, с наддавателно предложение. Ето защо, съдът не приема, наличието
на знание за увреждане на кредитора на продавача „Е.“ ООД от страна на
ответника “Б.И.” ООД, гр. С., действащ чрез прокуриста си.
Недоказани останаха твърденията на ищеца за наличие
на изпълнително дело, по което кредитори са ищецът „Е.“ ООД и ответникът „Б.И.“.
Тези твърдения се опровергават от Удостоверение
№ 4440 от 16.09.2015г. на ЧСИ Я.Б., с район на действие ОС – Б., от което се
установява, че е налице висящо изп.д.№ 557/2012г., по което “Г.” ЕАД, гр.С. e длъжник, а Е.“ ООД, гр.С. -
кредитор, като задължението е установено по размер към 16.09.2015г. и от
Удостоверение на ЧСИ М.Г., от което се установява, че е образувано изп.д.№
18/2013г. с взискател “Е.” ООД и длъжник “Г.” ЕАД.
Съгласно чл.3, ал.4 от Споразумение от 03.07.2015г.
между „Б.И." ЕООД и „Г." ЕАД първото дружество, приобретател на
прехвърления в негова полза недвижим имот, заявява знанието си относно
наличието на възбрана от ищеца „Е." ООД по и.д. № № 173/2011г. и и.д. №
292/2011 г. по описа на ЧСИ И.К., както и знанието си относно възбрана по и.д.
№ 844/2011 г. по описа на ЧСИ М.Ц.. Тези изпълнителни дела са различни от
посочените в исковата молба на ищеца, а именно и.д. № 20128380408009 по описа
на ЧСИ М.Б. и и.д. № 20137190400123 по описа на ЧСИ С.Я. и за имоти различни от
процесния поземлен имот. Това разминаване налага извода, че в действителност не
е било налице знание за увреждане от страна на третото лице съдоговорител по
договора за покупко-продажба „Б.И." ЕООД. Знанието на третото лице следва
да се изразява именно в това, че същото трябва да е съзнавало увреждането на
конкретния кредитор към момента на извършването на сделката, т.е да съзнава, че
със сключването на процесната сделка ще бъде препятствана възможността на ищеца
да се удовлетвори от длъжниковото имущество, което съдът намира, че в настоящия
случай не е налице.
От разпореждане за разпределение по изп.д.№ 9/2012г.
на ЧСИ М.Б. от 29.09.2015г. е видно, че постъпила по делото сума от публична
продан на недвижимо имущество, собственост на длъжника “Г.” ЕАД, в размер на 2 666 616.28
лв. и е разпределена между кредиторите му, сред които е ответника „Б.И.“, като ищецът
„Е.“ ООД - гр.С. не е страна по това изпълнително дело. В действителност с
молба от 23.09.2015г. ищецът „Е.“ ООД, гр.С. е поискал да се присъедини по изп.
д.№ 9/2012г. на ЧСИ М.Б., с район на действие СГС, но видно от датата на
молбата това е станало след извършване на атакувания договор – 11.08.2015г. От
протокола за разпределение от 27.06.2014г. по изп.д.№ 123/2013г. на ЧСИ С.Я., с
район на действие Окръжен съд – В., с който след извършена публична продан на
недвижим имот на длъжника Г. ЕАД, се разпределя сума в размер на 1 051 000
лв. е видно, че ответникът „Б.И.“ ЕООД е взискател. От протокола за обявяване
на купувач по същото изп.д. от 29.05.2015г. на ЧСИ С.Я. се установява, че
ищецът „Е.“ ООД гр.С. е участвал с наддавателни предложения в публичната продан
на недвижим имот, собственост на длъжника “Г.” ЕАД. С молба от ищеца „Е.“ ООД гр.С. от 22.10.2014г. до
ЧСИ С.Я. по изп.д.№ 123/2013г. „Е.“ ООД е поискал да се присъедини като
взискател по изпълнителното дело, с длъжник “Г.” ЕАД. Липсват
данни дали тази молба е постъпила в кантората на ЧСИ С. Я.. Поради това не става ясно от коя дата
„Е.“ ООД е присъединен взискател по изп. д.№. 123/2013г. по описа на ЧСИ С. Я..
Представеното писмо от ел. поща, с подател С.Я. и адресат К.М. не установява
включването на ищеца като присъединен взискател по изп. дело № 123/2013г. на
ЧСИ, по което кредитор е и ответника „Б.И.“ ЕООД, тъй като не съдържа данни за
момента, в който ищецът е бил присъединен като взискател, не установява
достоверността на посочените в него обстоятелства, нито авторството на лицата,
посочени като податели на писмото. Представеното тристранно споразумение от 29.07.2015г.,
обсъдено заедно с представителя на ответника Г., ЕАД установява, че е имало
желание за сключване на такова споразумение, но не доказва участието в
преговори за сключването му на представител на втория ответник – „Б.И.“ ЕООД,
нито дали му е било известно това желание на другите две страни – „Е.“ ООД и Г.,
ЕАД. Освен това знанието за увреждането
на кредитора, поради отчуждаването на процесния имот, с което се намалява
възможността му да се удовлетвори от стойността на имота, както по отношение на
длъжника, така и на неговия съконтрахент, трябва да е налице към момента на
извършване на атакуваната двустранна сделка. Към този момент ищецът не
установява знание у купувача за увреждане на кредитора на продавача.
Съдът намира, че подаването
на молби за обявяване на “Г.” ЕАД в несъстоятелност, са неотносими към предмета на спора.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че фактическият състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, който изисква
кумулативното наличие на правно действие на длъжника, което уврежда кредитора
със знанието на длъжника и третото лице - приобретател за това не е осъществен.
Това е така, тъй като не е налице знание
на третото лице “Б.И.” ЕООД, че сключвайки сделката, “Г.” ЕАД ще осуети или затрудни удовлетворяването на “Е.” ООД, както и че това увреждане
ще настъпи именно поради сключването на сделката, като последица от конкретното
правно действие. Ето защо, искът с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед неоснователността на
предявения иск, с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, съдът следва да се разгледа
предявения в условията на евентуалност иск за обявяване договора за
покупко - продажба на правото на строеж от 11.08.2015г. за нищожен поради
нарушение на закона и поради деклариране на неверни данни, че Г. ЕАД няма
непогасени публични задължения, а също така в нарушение на императивната норма
на чл.264, ал.1 от ДОПК, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Основанието за нищожност на
сделките по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД -
противоречие на закона представлява несъобразяване с предписанията на
императивни правни разпоредби и е налице, когато има обективно несъответствие
на договора с повелителна правна разпоредба. Противоречието на закона е най-тежкото
основание за нищожност и е налице, когато то засяга начина на сключване на
сделката, както и нейното съдържание, елементи (дееспособност, съгласие,
предмет, основание, форма) и структура. Не са нищожни сделките, когато техният
резултат не е забранен, но не са спазени предписания или забрани, установени с
императивна правна норма, която има друг смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.1 от ДОПК, прехвърлянето или
учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права,
включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху
недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества,
вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена
декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или
залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или
липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната
оценка.
В настоящия случай, нарушението на посочената
разпоредба на ДОПК, не би могла да се отрази по никакъв начин нито на правните
последици на сделката, нито на нейния резултат. Следователно последица на
нарушаването на чл. 264, ал. 1 от ДОПК не би довело до нищожност на договора. Декларирането
на неверни обстоятелства от страната по договора, обуславя ангажирането на наказателна
отговорност за декларатора, но не и недействителност на договора. Поради това твърдяното
нарушение на императивната норма на чл.264, ал.1 от ДОПК от представителя на Г.
ЕАД при деклариране на данъчните задължения на дружеството, не засяга
основаните елементи на атакуваната сделка или нейния резултат и следователно не
може да доведе до нищожност на договора. Ето защо съдът намира, че договора за
прехвърляне на право на строеж от 11.08.2015г. не е нищожен поради противоречие
със закона.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
предявеният при условията на евентуалност иск за обявяване на нищожност на
договора, сключен между ответниците на 11.08.2015г. е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърлянето на предявените искове, в
полза на ответника Г. ЕАД, следва да се
присъдят направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПрП и чл. 25,
ал.1 и 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр. § 6 от ЗИДГПК/ДВ,
бр. 8 от 24.01.2017г.
В полза на ответника „Б.И.“ ЕООД гр.С. следва
да се присъдят разноски за адв. възнаграждение в размер на 20 000 лв.,
съгласно представените доказателства. Претендираното адвокатско възнаграждение
не е прекомерно с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 т. 6 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения и правната
и фактическа сложност на делото.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.“ ООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.С., *** против “Г.“ ЕАД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.С., *** и „Б.И.“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., ***, иск за обявяване на недействителен
по отношение на „Е.“ ООД, сключения между “Г.” ЕАД и „Б.И.“
ЕООД, договор за прехвърляне на право на строеж от 11.08.2015г., обективиран в
нотариален акт № 95, том IV, peг. № 3091, дело № 342 от 2015г. на нотариус С.Ч.,
с район на действие Районен съд-гр.С.З., вписана в регистъра на Нотариалната
камара под №381 , вписан в Служба по вписванията - С.З. под вх. рег.№ 9137, акт
№ 172, акт том ХХІІІ, дело 4760/2015г. като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.“ ООД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр.С., *** против “Г.“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., *** и „Б.И.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.С., *** иск за обявяване на нищожен сключения между “Г.” ЕАД и „Б.И.“ ЕООД, договор за
прехвърляне на право на строеж от 11.08.2015г., обективиран в нотариален акт №
95, том IV, peг. № 3091, дело № 342 от 2015г. на нотариус С.Ч., с район на
действие Районен съд-гр.С.З., вписана в регистъра на Нотариалната камара под
№381 , вписан в Служба по вписванията - С.З. под вх. рег.№ 9137, акт № 172, акт
том ХХІІІ, дело 4760/2015г., на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречащ на закона като неоснователен.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.С., *** да
заплати на “Г.“ ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***,
сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лв., представляващи
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.С., *** да
заплати на „Б.И.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
*** сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляващи
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :