Решение по дело №2570/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263110
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Елица Йорданова Стоянова
Дело: 20201100102570
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                           , гр. София, 14.05.2021 г.

                                                                                     

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА

                                                                                                                     

При участието на секретаря Надежда Масова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 2570 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Съдебното производство е образувано по искова молба, рег. № 26423/ 28.03.2020 г., подадена от И.Г. ***, ж. к. „********ап. 17, с ЕГН **********, и Й.Г.Н. от гр. София, ж. к. „********ап. 24, с ЕГН **********, чрез процесуалния им представител, против З. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********за осъждането му да заплати на всеки от ищците следните парични суми: в размер на 100 000 лв. за всеки един от тях като част от 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди – душевни болки и страдания в резултат на смъртта на баща имГ.А.Т., починал на 22.12.2018 г. в резултат на ПТП, настъпило на същата дата по вина на водач на МПС т. а. м. „Форд Транзит“ с ДК№ ********за което има валидно сключена застраховка с ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане; както и сумата от 10 888 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за забавеното плащане на главното парично задължение в размер на 100 000 лв. за периода на забавата от 01.02.2019 г. до 27.02.2020 г. С определение от 02.03.2021 г. съдът е допуснал изменение на размера на предявените главни претенции в размер на по 150 000 лв. за всеки от ищците, представляващи обезщетение за неимуществените вреди. Претендирани са съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищците са наследници по закон от първа низходяща степен наГ.А.Т.. На 22.12.2018 г. същият е управлявал МПС л. а. м. „Пежо“, модел „Експерт“, с ДК№ ********, по път ІІ-84 км, 0+850, в района на община Пазарджик. По същото време и на същото място в противоположна посока се е движил т. а. м. „Форд“, модел „Транзит“ с ДК№ ********чийто водач М.А.И., без да съобрази конкретната пътна обстановка: гъста мъгла, заледена пътна настилка, е изгубил управление върху МПС и е навлязъл неправомерно в лентата за насрещно движение, където се е намирал управлявания от наследодателя на ищците автомобил. В резултат на ПТП е починалГ.А.Т.. Ищците приели изключително болезнено смъртта на баща си, тъй като помежду им съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич, уважение и привързаност, дълбока и трайна. Загубата им предизвикала силен шок, изпитвали мъка, скръб и липса от загубата на баща си и неговата подкрепа и тези страдания нямало да преодолеят до края на живота си.

За управляваното от виновния водач МПС т. а. м. „Форд“, модел „Транзит“ с ДК№ ********била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с дружеството – ответник.

На 15.03.2019 г. ищците заявили пред З. „Б.И.“ АД претенция за доброволно обезщетяване на причинените им вреди. На 04.04.2019 г. получили писмен отказ.

При тези съображения ищците настояват дружеството – ответник да заплати на всеки от тях обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до пълното изплащане на дължимата сума. Претендират и сумата от по 10 888 лв. за всеки от тях, представляваща лихва по чл. 429 ал. 2 т. 2 от КЗ за забавеното плащане на главното парично задължение в размер на 100 000 лв. за периода на забавата от 01.02.2019 г. до 27.02.2020 г. Настояват за пълно удовлетворяване на исковете, претендират разноски и адвокатско възнаграждение.

По реда на и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът З. „Б.И.“ АД, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който е признал наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с ДК№ ********към датата на процесното събитие. Не оспорват факта на настъпване на ПТП, както и смъртта наГ.А.Т..

Противопоставил се е на основателността на заявените претенции с възраженията, че не са налице основания за ангажиране отговорността на застрахователя. Не били налице доказателства водачът на л. а. м. „Форд Транзит“ М.А.Й. да е извършил конкретни нарушения на ЗДвП. Не били представени влязла в сила присъда или друг акт с правната сила по чл. 300 от ГПК, с които да се установявали противоправното поведение и вината на последния. Оспорвайки механизма на ПТП, ответникът твърди, че наследодателят на ищците бил отговорен за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като не съобразил скоростта на движение на управлявания от него автомобил с пътните условия, наличието на гъста мъгла и заледена настилка. Самите ищци приели, че баща им бил отговорен за причиненото ПТП, тъй като заявили щета пред друго застрахователно дружество ЗК „Лев Инс“ АД във връзка със смъртта на майка им А.С.Т., която пътувала в управлявания от съпруга и л. а. м. „Пежо“, модел „Експерт“, с ДК№ ******** и по отношение на което МПС имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД.Г.А.Т. допринесъл изцяло или поне 1/ 2 за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пътувал без правилно поставен обезопасителен колан и управляваното от нето МПС не е се движило плътно в дясно в лентата за движение, а в средата на платното, в който случай и при движение плътно вдясно ПТП е могло да бъде избегнато. Ответникът оспорва размера на предявената претенция, тъй като надвишавала изискванията за справедливост, залегнали в чл. 52 от ЗЗД. Ищците не живеели в едно домакинство с баща си, всеки от тях имал собствено семейство. Претенцията била завишена, тъй като не съобразявала обема на съпричиняване на вредоносния резултат от самия наследодател на ищците. В тази връзка се настоява за отхвърляне ищцовите главни претенции в цялост, в условията на евентуалност уважаването им до размер от около 60 -70 хиляди лв. за всеки от ищците. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

Постъпил е писмен отговор от подпомагащата ответника страна Агенция „Пътна Инфраструктура“, чрез процесуалния му представител, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената претенция.  налице причинно - следствена връзка между твърдяното пътно произшествие и претендираните неимуществени вреди. Не бил установен механизма на осъществяване на ПТП, тъй като не била установена скоростта, с която са се движили шофьорите на МПС - т. а. „Форд Транзит“ с peг. № ********управляван от М.А.Й., и насрещно движещият се автомобил „Пежо Експерт“ с peг. № ********, управляван отГ.А.Т.; липсвали данни имало ли е и други участници в ПТП и други МПС и осъществявали ли са те маневри, колко и къде са заледените участъци, кога са се образували /ако е имало такива/, техническото състояние на процесиите МПС, спазването на правилата за движение по пътищата, имайки предвид ограниченията за скорост и съобразяване на скоростта с пътните условия - намалената видимост при гъста мъгла, здравословното състояние преди катастрофата на водача на т. а. „Форд Транзит“ с peг. № ********метеорологичната обстановка и пр. Самият констативен протокол бил изготвен от служител на МВР, който не е присъствал на ПТП и представлявал частен документ, включително относно описанието на пътната настилка като заледена и невзети мерки, както и гъста мъгла. Изложените обстоятелства сочели, че механизмът на ПТП не е установен. Вън от горното, наличието на гъста мъгла е изисквало повишено внимание от водачите и на двете МПС и съобразяване на скоростта с пътните условия от всеки от тях. Всеки от водачите на МПС, както М.А.Й., така иГ.А.Т., е допуснал нарушение на чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като се отчете, че допустимата скорост за движение на МПС в населено място е ограничена до 50 км./ ч., а вертикалната маркировка забранявала изпреварването.

В тази връзка третото лице – помагач отрича да носи отговорност за ПТП, тъй като не е налице причинно - следствена връзка между състоянието на пътната настилка, настъпилото ПТП и претендираните неимуществени вреди. Причините за ПТП се дължали единствено и само на поведението на двамата водачи на МПС.

Поддържането на процесния участък от пътя било възложено с Договор за възлагане на обществена поръчка № РД - 38 - 19/09.10.2015 г., в сила от 17.10.2015 г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София и ДЗЗД „Пътно поддържане област Пазарджик и област Пловдив“, като на изпълнителя са били възложени дейностите по ремонт и поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканската пътна мрежа на територията на Южен Централен район, стопанисвани от АПИ, където попада и процесния участък - републикански път II - 84, км. 0+850. Съгласно чл. 1 от горецитирания договор, Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да извърши дейностите по поддържане на участъка цитиран по-горе. Към датата на настъпване на процесното ПТП 22.12.2018 г. се е осъществявало зимно поддържане на републиканската пътна мрежа; по изпълнение на което се съставят месечни отчети по дни с описание на метеорологичната и пътна обстановка, постигнатите степени и нива на поддържане. В тази връзка и от представения от ответника месечен отчет по дни за зимно поддържане от изпълнителя по договора за обществена поръчка се установявало, че са постигнати нивото и степента на поддържане на републикански път 11—84, определени с Наредба№ РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата и с Технически правила и изисквания за поддържане на пътища, одобрени от Изпълнителния директор на ПИ през 2009 г., съгласно които максималният срок за обработка на пътищата, за борба със зимната хлъзгавост е до 2 часа, считано от момента на снеговалеж /какъвто през последните дни е нямало/ или от момента на констатиране на заледяването по пътищата, до момента на постигане на изискванията, дадени в приложената таблица /до 2 часа/, като се отчетат положителните температури в дните около и в деня на произшествието.

Предявеният главен иск бил неоснователен и следвало да бъде отхвърлен изцяло.

Третото лице въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците, тъй като не е използвал обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП и не е съобразил скоростта на движение с пътните условия /гъста мъгла/, поради което претендираното от ищците обезщетение следвало да бъде редуцирано съобразно обема на допринасяне на вредоносния резултат от самия пострадал.

С оглед релевираните от страните твърдения и възражения и ангажираните по делото доказателства, Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, изготвен от дежурен ПТП при ОД на МВР гр. Пазарджик, посетил местопроизшествие, се установява, че на 22.12.2018 г. в около 06,55 ч. по път II – 84, на км 0+850, е настъпило ПТП между участник № 1: т. а. м. „Форд“, модел „Транзит“ с peг. № ********управляван от М.А.Й. и участник № 2: л. а. м. „Пежо“, модел „Експерт“ с peг. № ********, управляван отГ.А.Т.. В протокола за описани щетите по двата автомобила, както и пострадалите лица. По отношение на водача и пътника в л. а. м. „Пежо Експерт“Г.А.Т. и А.С.Т. е посочено, че са починали. В графа обстоятелства и причини за ПТП е посочено – заледена пътна настилка и невзети мерки, гъста мъгла. Местопроизшествието е било посетено от дежурен полицай и е било образувано досъдебно производство № 1420/ 2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Пазарджик.

Й.Г.Н. и И.Г.Т. са наследници от първа низходяща степен наГ.А.Т. и А.С.Т..

По отношение на л. а. м. „Форд“, модел „Транзит“ с peг. № ********е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество със срок на валидност от 29.08.2018 г. до 28.08.2019 г.

По делото е приложено уведомление, подадена от адв. Б.Б., в качеството му на пълномощник на ищците, до З. „Б.И.“ АД, изпратено чрез „Български пощи“ на 30.01.2019 г. за настъпването на застрахователното събитие. В уведомлението не е посочена банковата сметка на ищците. Това е сторено с последваща молба от процесуалния представител на Й.Г.Н. и И.Г.Т., постъпила в дружеството – ответник на 13.03.2019 г., с която е претендирано доброволно изплащане на застрахователно обезщетение в размер на по 400 000 лв. за всеки от ищците поради смъртта на двамата им родителите. С писмо от 04.04.2019 г. З. „Б.И.“ АД е отказало изплащане на застрахователното обезщетение поради липса на безспорни данни за допуснато от застрахования водач нарушение на правилата за движение по пътищата, установени с влязъл в сила съдебен акт.

По отношение на л. а. м. „Пежо“, модел „Експерт“ с peг. № ******** е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Лев Инс“ АД. На 05.03.2020 г. ищците, чрез процесуалния си представител, са депозирали в това застрахователно дружество претенция за доброволно изплащане на застрахователно обезщетение поради смъртта на майка им А.С.Т., поради допуснато отГ.А.Т. нарушение на ЗДвП при управление на посоченото МПС: навлязъл в лентата за насрещно движение в следствие на което настъпил сблъсък с движещия се в нея т. а. м. „Форд“, модел „Транзит“ с peг. № ********поради което е настъпил сблъсък.Г.А.Т. не се е съобразил с пътната обстановка /гъста мъгла, заледена пътна настилка/ и не е взел мерки за избягване на местопроизшествието, поради което е настъпило ПТП, в резултат на която е починала майката на ищците.

Всяка от страните е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.

От показания на св. С.А.Т., брат на починалия и чичо на ищците, се установява, че до завършването на училище на Й. и И., цялото семейство живеело в с. Братаница, Пазарджишко. В последствие ищците се преместили в гр. София, където работели, като ежеседмично се прибирали при родителите си. Отношенията им били нормални като между родители и деца, помагали си и се подкрепяли взаимно. Катастрофата се случила на около 3 км. от селото, времето било много студено, било замръзнало, имало мъгла.

Като свидетел по делото е разпитан М.А.Й., водач на л. а. м. „Форд“, модел „Транзит“ с peг. № *******. Пред съда същият заявява, че на 22.12.2018 г. се движил с около 30 км./ ч. в посока гр. Велинград. В около 6 ч. сутринта било мъгливо и заледено, не било почистено и опесъчено, имало засилен трафик. На моста в с. Звъничево усетил как заледената настилка го „изхвърля“ към платното за насрещно движение, като настъпил удар със страничните части на автомобилите, ударът настъпил в крайната част на платното. Заради гъстата мъгла не успял да види л. а. м. „Пежо“, само чул удара. Двамата пътници в автомобили били в седалките, неподвижни. Дошла линейка, а после и полиция, които констатирали смъртта на лицата в лекия автомобил. По същото време настъпила катастрофа и между други МПС.

Св. Д.Л.М., която е заемала длъжността „Главен специалист“ към Областно пътно управление гр. Пазарджик пред 2018 г., е посочила, че в задълженията и са влизали контрол на фирмата по ремонти и пътното поддържане. На 22.12.2018 г. след сигнал от полицията, посетила местопроизшествието – моста в с. Звъничево, в около 9 ч. В посока от гр. Пазарджик за с. Звъничево имало катастрофа между един „ВАЗ“ и един бус, а граждани споделили, че в противополжната посока има и втора катастрофа между два леки автомобила, които са се сблъскали в резултат на първото ПТП. Имало изключително гъста мъгла и видимостта била силно ограничена. Нямало валежи от дъжд или сняг, като в този случай мерки против заледяването следвало да се вземат до 2 часа, като от отпорния пункт, където винаги имало камиони, предварително натоварени с пясък и сол, същите тръгвали и обхождали с материалите по основните, а после и по второкласните пътища. Според свидетелката пътната настилка била суха, тъй като през последните три дни включително не е имало валежи, не е имало заледявания. Потвърждава, че върху надлеза /моста/ изглеждало да има мокри петна от мъглата, виждайки ги от основния път преди него.

В тази връзка е била изискана от НИМХ метеорологична справка за с. Звъничево, общ. Пазарджик, от която става ясно, че на 22.12.2018 г. в около 7,00 ч.  температурата на въздуха е била -2,8 градуса по Целзий, относителна влажност 95 %, облачност 10 /цялото небе/, без вятър, с видимост от 200 м., без валежи, като от 00,00 ч. до 10,00 ч. е имало умерена мъгла. Валежи от дъжд и сняг е имало за периода 15.-18.12.2018 г., като през следващите три дни такива не е имало.

Св. А.И.Л., полицейският служител, посетил местопроизшествието, е посочил, че катастрофата станала рано сутринта на 22.12.2018 г. на моста в с. Звъничево. Било силно заледено до степен да не може да се придвижва по пътя, полицейският автомобил останал преди моста. Имало около 5 или 6 катастрофи. Заледен бил единствено надлеза, заради гъстата мъгла по настилката се образувала коричка лед. Уведомили Агенцията по пътищата да опесъчат пътя, но това станало след около 2 часа.

От заключението на вещото лице по назначената СМЕ се установява, че при ПТПГ.А.Т. е получил следните травматични увреждания: счупвания на гръбначния стълб на две нива с размачкване на прешлените и на гръбначния мозък; счупване на ребра двустранно на места по две линии; излив на кръв в гръдната кухина – 150 мл.; контузия на белите дробове; кръв в околосърцевата торбичка; разкъсване на дясната камера на сърцето; руптура на аортата; излив на кръв в коремната кухина – 380 мл.; руптура на черния дроб; разкъсноконтузна рана в областта на лицето; счупване на носните кости; охлузвания по лицето, дясното бедро и двете колена. Причината за неговата смърт е съчетата гръбначно – мозъчна, гръдна и коремна травма с увреждане на гръбначния мозък, контузия на белите дробове, руптура на аортата и разкъсване на дясната сърдечна камера и руптури на черния дроб. Според вещото лице най – тежка е гръдната травма със счупвания на ребра двустранно, счупване на гръбначния стълб на две нива с размачкване на гръбначния мозък, излива на кръв в гръдната кухина, контузията на белите дробове, излива на кръв в околосърцевата торбичка и разкъсване на дясната камера на сърцето и на аортата. Всички увреждания са травматични и се намират в пряка причинно – следствена връзка с ПТП и се дължат на действието на твърди тъпи предмети и са получени при удари в интериора на автомобила при настъпилото ПТП.

По повод заключението на вещото лице, че при правилно поставен обезопасителен колан травматичните увреждания биха били по – леки, е назначено допълнително заключение по СМЕ, от заключението по която се установява, че на 27.11.2018 г.Г.А.Т. е претърпял оперативна интервенция – коремна операция по повод чревни сраствания и чревна непроходимост, като е бил изписан с подобрение и с препоръки да ползва предпазен колан при шофиране в период от 3 месеца. Операцията е била наложителна, тъй като заболяването е било остро. Към момента на ПТП  е бил без поставен обезопасителен колан поради претърпяната коремна операция. Вещото лице е потвърдило заключението си, че при правилно поставен предпазен коланГ.А.Т. би получил по-леки травматични увреждания и смъртния изход е щял да бъде избегнат.

От заключението по обективно и компетентно изготвеното заключение по САТЕ се установява, че при съвместен анализ на данните от протокола за оглед на местопроизшествие, приложен по наказателното производство, фотоалбум и доказателствата по делото се налага извода, че хоронологично първо е настъпил удар между т. а. м. „Мерцедес Спринтер“ е л. а. м. „Лада ВАЗ 21061“, а в последствие е настъпил удар между т. а. м. „Форд Транзит“ и л. а. м. „Пежо Експерт“ и от техническа гледна точка липсва причинно – следствена връзка между тях. Мястото на удара е разположено изцяло в лява пътна лента, мерено по посока от с. Звъничево към с. Братаница, като двата автомобила са останали на място с частични ротации. Преди удара т. а. „Форд Транзит“ се е движил от гр. Пазарджик към гр. Велинград/ гр. Якоруда, като е навлязъл по ж.п. прелеза в посока от с. Звъничево към с. Братаница, а непосредствено преди мястото на удара се е движил в лява пътна лента, явяваща му се насрещна. Преди удара л. а. м. „Пежо Експерт“ се е движил към гр. Пазарджик, като е навлязъл по ж. п. прелеза в посока от с. Братаница към с. Звъничево по лява пътна лента и непосредствено преди удара се е движил в същата, явявяща се обособена и обозначена за движение в неговата посока. Непосредствено преди удара, съответно преди всеки от водачите да е реагирал със спиране,  т. а. м. „Форд Транзит“ се е движил със скорост от 58 км./ч., а л. а. м. „Пежо Експерт“ – със скорост от 54,74 км./ ч. При тази скорост опасната зона за спиране на т. а. м. „Форд Транзит“ по заледен асфалт е 104,20 м., като при скорост от 50 км./ ч. същата би възлизала на 80,60 м. При посочената скорост опасната зона за спиране на л. а. м. „Пежо Експерт“ по заледен асфалт е от порядъка на 115,48 м., а при същите условия и при скорост от 50 км./ ч. би възлизала на 98,33 м. Според вещото лице, товарният автомобил се е намирал на отстояние 74,20 м. от мястото на удара, когато е настъпило отклонението му от дясна към лява пътна лента и когато е настъпила опасността.  Към този момент лекият автомобил се е намирал на 70 м. от мястото на удара. В момента, в който т. а. м. „Форд Транзит“, движейки се до този момент в собствената си пътна лента, се е отклонил в ляво, водачът му и водачът на л. а. м. „Пежо Експерт“ не са имали възможност да се възприемат взаимно, тъй като разстоянието между тях е било около 144,20 м. Към този момент вещото лице определя зона на видимост, базирана на гласните доказателства, около 50 м. Едва след отклонение на т. а. м. „Форд Транзит“ и навлизането му с левите колела в лентата за насрещно движение, фаровете и светлинните му лъчи са станали видими за водача на л. а. м. „Пежо Експерт“. Към момента, в който товарният автомобил се е намирал изцяло в лява пътна лента /за насрещно нему движение/, разстоянието между двата автомобила е била 125,12 м. , при приблизително определена зона на пряка видимост от около 100 м. Според вещото лице теоретично безопасната скорост на движение на т. а. м. „Форд Транзит“, при която би могъл да предотврати настъпването на ПТП, е 43,23 км./ ч. При скоростта, с която се е движил – 58 км./ ч., и дори при управление с разрешената в населено място скорост от 50 км./ ч. е било технически невъзможно да предотврати настъпването на ПТП, тъй като опасната зона на спиране на автомобила е по – голяма от разстоянието, на което са се намирали двата автомобила. Скоростта на движение на т. а. „Форд Транзит“ е била по – висока от разрешената и несъобразена с пътните условия, тъй като попадането му върху пътен участък със заледена пътна настилка при условията на намалена видимост е довело до невъзможност водачът своевременно да реагира на загубата на странична устойчивост и неконтролируемо занасяне на автомобила, който в следствие на това навлиза в насрещна пътна лента. Товарният автомобил е бил технически изправен и е бил със зимни гуми, без износване. В обхвата на надлеза няма пътни знаци, които да указват скоростта, предвид което движението по него е било с максимално разрешена скорост за населено място от 50 км./ ч. Вещото лице е дало заключение, че техническото състояние на л. а. м. „Пежо Експерт“ е било изправно, включително кормилна и спирачна уредба, автомобилът е бил със зимни гуми. Вещото лице е дало заключение, че скоростта, с която се е движил лекия автомобил /54,74 км./ ч./ е превишавала разрешената в населено място и е била несъобразена с пътните условия. С оглед установената опасна зона за спирането му, 104,20 м. при посочената скорост, като при скорост от 50 км./ ч. същата би възлизала на 80,60 м., вещото лице е посочило, че ударът би бил предотвратим за лекия автомобил, ако се е движил със скорост от 37,53 км./ ч. Техническите причини т. а. м. „Форд Транзит“ да напусне своята лента за движение да навлезе в лентата за насрещно движение е движението му с по – висока от разрешената скорост, както и липсата на постоянен визуален контрол, включително и липса на адекватно поведение преди настъпването на опасността, т. е. движение с несъобразена скорост. Пътната обстановка е част от техническите причини за настъпването на ПТП, тъй като внезапното попадане на товарния автомобил от пътен участък с нормална пътна настилка в условия на намалена видимост /мъгла/ е довело до невъзможност водачът своевременно да реагира на загубата на странична устойчивост и неконтролируемо занасяне на автомобила.

При така изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване на изискванията на чл. 380.

За да бъде реализирана отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени кумулативно предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав: ответникът да бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС, водачът на който е увредил ищеца.

Безспорно се установи, че за т. а. м. „Форд“, модел „Транзит“ с peг. № ********има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Бул Инс“ АД, валидна от 29.08.2018 г. до 28.08.2019 г.

В настоящото производство се установява от показанията на св. Й., потвърдени от заключението по САТЕ, че водачът на товарния автомобил М.А.Й. е допуснал нарушение и на правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие – в конкретния случай да съобрази атмосферните условия, наличието на гъста мъгла, отрицателната температура на въздуха, което е довело до заледяване на пътната настилка. Нарушил е също така задължението си по чл. 21 от ЗДвП да управлява МПС в населено място със скорост, не по – висока от 50 км./ ч. Независимо, че ударът е бил непридвидим за водача на товарния автомобил, тъй като ПТП е настъпило в опасната зона за спиране на МПС, деянието не е случайно поради констатираните по – горе нарушения на правилата за движение по пътищата. Липсата на влязла в сила присъда или на друг съдебен акт с действие съобразно чл. 300 от ГПК не препятстват гражданския съд да извърши преценка относно противоправното поведение на водача на превозното средство, което е довело до настъпването на вредоносните последици. Описаният в исковата молба механизъм за настъпване на ПТП се потвърждава от заключението на вещото лице по назначената САТЕ.

В тази връзка съдът намира за доказано, че поведението на М.А.Й. е било противоправно и виновно, тъй като е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при извършване на горепосочените нарушения на ЗДвП може да  настъпи ПТП, а от доказателствата по делото не се оборва законовата презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.

 В пряк и непосредствен резултат от допуснатите от водача на т. а. м. „Форд“, модел „Транзит“ с peг. № ********нарушения на правилата за движение по пътищата и последвалото ПТПГ.А.Т. е получил счупвания на гръбначния стълб на две нива с размачкване на прешлените и на гръбначния мозък; счупване на ребра двустранно на места по две линии; излив на кръв в гръдната кухина – 150 мл.; контузия на белите дробове; кръв в околосърцевата торбичка; разкъсване на дясната камера на сърцето; руптура на аортата; излив на кръв в коремната кухина – 380 мл.; руптура на черния дроб; разкъсноконтузна рана в областта на лицето; счупване на носните кости; охлузвания по лицето, дясното бедро и двете колена. Причината за неговата смърт е съчената гръбначно – мозъчна, гръдна и коремна травма с увреждане на гръбначния мозък, контузия на белите дробове, руптура на аортата и разкъсване на дясната сърдечна камера и руптури на черния дроб. Според вещото лице най – тежка е гръдната травма със счупвания на ребра двустранно, счупване на гръбначния стълб на две нива с размачкване на гръбначния мозък, излива на кръв в гръдната кухина, контузията на белите дробове, излива на кръв в околосърцевата торбичка и разкъсване на дясната камера на сърцето и на аортата.

В следствие на причинената в резултат на ПТП смърт наГ.А.Т. ищците Й.Г.Н. и И.Г.Т. са  претърпели загуба на своя баща, с когото са израснали, били са много близки, оказвали са си взаимна обич и подкрепа, баща им е бил изключително важна фигура в живота на всеки един тях, която загуба е съпроводена от скръб и мъка, които продължават и вероятно ще продължат до края на живота им.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици върху живота на ищцата, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на претърпените от ищцата емоционални и душевни болки и страдания, тяхната продължителност и интензивност, възрастта на баща им към датата на ПТП – 64 години, както и отражението, което е дало и продължава да дава процесното ПТП върху живота им. Предвид всички тези обстоятелства съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 150 000 лв.

Ответникът, както и третото лице, негов помагач, са релевирали възражение за допринасяне на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан, както и сам е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата.

Първото от релевираните възражения съдът цени като неоснователно. От доказателствата по делото става ясно, чеГ.А.Т. е управлявал л. а. м. „Пежо Експерт“ без поставен обезопасителен колан, като вещото лице по СМЕ дава заключение, че при правилно поставен такъв биха били избегнати най – тежките травматични увреждания и би бил предотвратен смъртния резултат. От доказателствата по делото е видно, че на 27.11.2018 г.Г.А.Т. е претърпял оперативна интервенция – коремна операция по повод чревни сраствания и чревна непроходимост, като е бил изписан с подобрение и с препоръки да ползва предпазен колан при шофиране в период от 3 месеца. Следователно липсата на поставен обезопасителен колан не представлява нарушение на ЗДвП, тъй като е позволено съобразно чл. 137а ал. 2 т. 2 от ЗДвП.

По отношение на възражението за съпричиняване на вреденосния резултат, съдът намира същото за основателно. От заключението на вещото лице по назначената САТЕ се установява, че скоростта на движение на л. а. м. „Пежо Експерт“ е била от порядъка на 54,74 км./ ч., която нарушава правилото на чл. 21 от ЗДвП относно максимално разрешената скорост на движение на МПС в населено място. Тази скорост освен това е била несъобразена по смисъла на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, тъй като не е била съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. Ищците са признали, че техния баща сам е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, което е довело до настъпване на ПТП и вредоносния резултат. На 05.03.2020 г. Й.Г.Н. и И.Г.Т., чрез процесуалния си представител, са депозирали в ЗК „Лев Инс“ АД претенция за доброволно изплащане на застрахователно обезщетение поради смъртта на майка им А.С.Т., поради допуснато отГ.А.Т. нарушение на ЗДвП при управление на посоченото МПС: не се е съобразил с пътната обстановка /гъста мъгла, заледена пътна настилка/ и не е взел мерки за избягване на местопроизшествието, поради което е настъпило ПТП, в резултат на която е починала майката на ищците. Смъртта на А.С.Т. иГ.А.Т. е настъпила едновременно в същото ПТП. Двамата са пътували в управлявания отГ.Т. л. а. м. „Пежо Експерт“. Депозирането до дружеството – застраховател на искане за изплащане на застрахователно обезщетение в следствие допуснато отГ.А.Т. виновно нарушение на правилата за движение по пътищата представлява извънсъдебно признание на неизгодни за ищците факти, поради което и на основание чл. 175 от ГПК следва да бъде съобразено с оглед изложените по – горе обстоятелства, въз основа на които съдът приема за доказано, че пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Обемът на съпричиняване се определя от съда в размер на 30 %, с колкото следва да бъде намалено определеното от съда застрахователно обезщетение и на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.

При така изложените съображения настоящият състав на Градския съд приема, че предявената от всеки от ищците претенция следва да бъде редуцирана с 30 %, като на всеки от тях бъде присъдено обезщетение в размер на 105 000 лв., като разликата над уважения от съда размер до предявения такъв следва да бъде отхвърлена. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане.

По отношение на акцесорните искове за мораторна лихва, то и на основание чл. 86 от ЗЗД се дължи обезщетение за забавеното плащане на главното парично задължение, изчислено по размер на законната лихва за периода на забавата. Всеки от ищците претендира сума в размер на 10 888 лв. /която не е била увеличена по надлежния ред/, представляваща изчислено по размер на законната лихва обезщетение за забава за главното парично задължение от по 100 000 лв. за периода от 01.02.2019 г. до 27.02.2020 г. От доказателствата по делото става ясно, че на 30.01.2019 г. ищците са сезирали ответника за настъпилото застрахователно събитие, но в уведомлението не е посочена банковата сметка на ищците, като нередовността е отстранена едва на 13.03.2019 г., а дружеството – ответник е отказало изплащането на такова с писмо от 04.04.2019 г. Следователно началната дата на забавата е 04.04.2019 г. и периодът на забавата изтича в деня, предхождащ датата на депозиране на исковата молба в съда, от който се начислява законна лихва, т. е. 26.02.2020 г. Обезщетението за забава възлиза за този период, изчислен с онлайн лихвен калкулатор, в размер на 9 138.89 лв., до който размер претенцията следва да бъде уважена, а за разликата над този размер до претендирания такъв подлежи на отхвърляне.

Ищците са били освободени от заплащането на държавна такса на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК. Същата, в размер на 8 400 лв., следва да бъде възложена на дружеството ответник.

На ищците не се следват разноски, тъй като са освободени от задължението за предварителното им внасяне, както и адвокатско възнаграждение, предвид липсата на заплащане на такова. Приложени са 2 бр. адвокатски пълномощни без договори за правна защита и съдействие, от които да се вижда, че е била предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.

На ответника и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част на исковете в размер на 3 632,99 лв., включая адвокатско възнаграждение в размер на 3 486,83 лв. с ДДС.

От бюджета на съда е изплатена на вещото лице по САТЕ в размер на 193,33 лв., която следва да бъде възложена на ищците по равно.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********да заплати на И.Г. ***, ж. к. „********ап. **, с ЕГН **********, сума в размер на 105 000 лв. /сто и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му емоционални болки и страдания от смъртта наГ.А.Т.,***, починал на 22.12.2018 г. в резултат на ПТП, настъпило на същата дата по вина на водач на МПС – т. а. м. „Форд Транзит“ с ДК№ ********за което МПС има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, представляващо редуцирано с 30 /тридесет/ % съпричиняване от страна на пострадалания обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2020 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения от съда размер до предявения такъв от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ като неоснователен.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********да заплати на И.Г. ***, ж. к. „********ап. 17, с ЕГН **********, сума в размер на 9 138,89 лв. /девет хиляди сто тридесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забавеното плащане на главното парично задължение в размер на 100 000 /сто хиляди/ лв. за периода на забавата от 04.04.2019 г. до 26.02.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до над уважения до предявения му размер от 10 888 /десет хиляди сто осемдесет и осем/ лв. и за периода от 01.02.2019 г. до 03.04.2019 г. и за 27.02.2020 г. като неоснователен.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********да заплати на Й.Г.Н. от гр. София, ж. к. „********ап. 24, с ЕГН **********, сума в размер на 105 000 лв. /сто и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените и емоционални болки и страдания от смъртта наГ.А.Т.,***, починал на 22.12.2018 г. в резултат на ПТП, настъпило на същата дата по вина на водач на МПС – т. а. м. „Форд Транзит“ с ДК№ ********за което МПС има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, представляващо редуцирано с 30 /тридесет/ % съпричиняване от страна на пострадалания обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2020 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения от съда размер до предявения такъв от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ като неоснователен.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********да заплати на Й.Г.Н. от гр. София, ж. к. „********ап. 24, с ЕГН **********, сума в размер на 9 138,89 лв. /девет хиляди сто тридесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забавеното плащане на главното парично задължение в размер на 100 000 /сто хиляди/ лв. за периода на забавата от 04.04.2019 г. до 26.02.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до над уважения до предявения му размер от 10 888 /десет хиляди сто осемдесет и осем/ лв. и за периода от 01.02.2019 г. до 03.04.2019 г. и за 27.02.2020 г. като неоснователен.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника Агенция „Пътна Инфраструктура“, с адрес гр. София, бул. „Македония“ – 3.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********да заплати държавна такса по сметка на СГС в  размер на 8 400 /осем хиляди и четиристотин/ лв.

ОСЪЖДА И.Г. ***, ж. к. „********ап. **, с ЕГН **********, и Й.Г.Н. от гр. София, ж. к. „********ап. 24, с ЕГН **********, да заплатят на З. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********съдебно – деловодни разноски в размер на 146,16 лв. /сто четиридесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 3 486,83 лв. /три хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ с ДДС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА И.Г. ***, ж. к. „********ап. **, с ЕГН **********, и Й.Г.Н. от гр. София, ж. к. „********ап. **, с ЕГН **********, да заплатят по сметка на СГС съдебно – деловодни разноски в размер на 193,33 лв. /сто тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. София.

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: