Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
гр.
Велико Търново, 08.06.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Св. Ф. и участието на прокурора от ВТОП Н. Орманджиева,
разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10122/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Същото е образувано
по касационна жалба на началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Велико
Търново против Решение № 151 от 22.03.2021 г. по НАХД № 1439/2020 г. по описа
на Великотърновски районен съд (ВТРС), в частта в която с него е отменено Наказателно постановление № 20-1275-000502/26.03.2020 г. на ВПД началник на сектор ПП в ОД на МВР в частта му, в която на Я.К.М. ***,
на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП), за нарушение
на чл. 147, ал. 1 от същия закон, е наложено наказание глоба в размер на 20
лева.
Касаторът иска от
настоящия съд да отмени решение в оспорената му част като неправилно - постановено
в нарушение материалния закон и да се постанови ново, с което се потвърди наказателно
постановление в обжалваната му част. Посочените в жалбата оплаквания съдът
квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение, поради нарушение на закона. В тази връзка
касаторът счита, че неправилно въззивният съд приписва съществено нарушение на процесуалните
правила на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН на процесното НП, като погрешно счита,
че НП задължително следва да сочи и кога е било дължимо изпълнението на задължението
за представяне на МПС за годишен технически преглед, а съответно - и кога е
изтекъл срокът за това.
Ответникът по
касационната жалба – Я.К.М. ***, не се явява и изпраща
представител. В писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново счита, че решението на ВТРС е неправилно и
жалбата е основателна.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено следното:
Жалба е подадена от
надлежна страна-участник във въззивното производство,
в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63,
ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по
принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно
дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното
решение е валидно, допустимо и правилно, макар и по мотиви различни от
изложените в него:
Въззивният съд е установил
правилно фактическата обстановка по делото, която не е била и спорна – от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 15.03.2020
г. в 5:25 часа в гр. Велико Търново, на ул. Магистрална, Я.К.М. управлява лек
автомобил с рег. № ***, собственост на трето лице, като при проверката от
контролните органи на касатора е установено, че това МПС не е представено за
проверка на техническа изправност. Това поведение е квалифицирано като
нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от същия закон
водачката е санкционирана с глоба в размер на 20 лева.
Въззивният съд е намерил НП в
тази му част за незаконосъобразно с мотива, че то не съдържа пълно и точно
описание на претендираното нарушение, доколкото не сочи в какъв срок конкретният
автомобил е следвало да се представи за преглед.
Настоящата инстанция
намира крайния извод на съда за незаконсъобразност НП в тази му част за
правилен, но по различни от изложените в него мотиви:
Изпълнителното
деяние на административното нарушение на разпоредбата на чл. 147 от ЗДвП, която установява задължение за представяне на МПС на годишен
технически преглед и има следното съдържание: „Регистрираните моторни превозни
средства … подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност“, се осъществява именно по начина описан в обстоятелствената
част на АУАН и НП - чрез непредставяне на МПС на периодичен преглед за проверка
на техническата изправност. При описанието на такова нарушение контролните органи
дължат посочване на срока, когато МПС е следвало да се представи за преглед. Неизпълнението
на така посоченото задължение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП обаче има за последица
налагане на наказание не по чл. 185 от ЗДвП, а по чл. 181 от ЗДвП, която санкционна норма
предвижда, че се наказва с глоба до 50 лева собственик или длъжностно лице,
което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство
за технически преглед. В тази връзка следва да се отбележи, че субект на това нарушение
– по чл. 147 от ЗДвП, може да е само лицето, собственик на автомобила или
длъжностно лице на същия, тъй като само тези лица следва да представят МПС за
периодичен преглед за техническа изправност. Наличието на нормата на чл. 181 от ЗДвП изключва приложението на чл. 185 от същия в този случай. От друга страна,
водачът на автомобила, такова задължение – да представи МПС за преглед, няма.
Същият има задължение само да носи документ, отразяващ датата за извършване на
следващия периодичен преглед за проверка на техническата изправност,
удостоверяващ, че моторното превозно средство, което управлява, и тегленото от
него ремарке се допускат за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване и това задължение произтича от разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. За нарушението на тази норма няма отделно наказание и за това
неизпълнението й се санкционира по реда на чл. 185, ал. 1 от ЗДвП.
В обжалваното НП обаче
от една страна се сочи като нарушена нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП (което
има особен субект, различен от водача и за което се дължи наказание по чл. 181
от същия), а от друга се налага наказание по чл. 185 от ЗДвП, която както се
каза е приложима само за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, каквото
нарушение нито е описано, нито е посочено като на нарушена норма. Следва да се
отчита, че правната квалификация на деянието е правно логическа дейност, която
е свързана с тълкуване и прилагане на закона, същата е строго регламентирана и
не може да съдържа неясноти. Подобно несъответствие между соченото нарушение и
предвидената изрично санкционна норма създават неяснота за самото нарушение и
лишават санкционираното лице от ефективна защита, с което ограничава основното
му право в процеса.
Предвид горното и след
като не намери да са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна
на решението в обжалвана му част, настоящият състав приема то да бъде оставено
в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал.
1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 151 от 22.03.2021 г. по НАХД №
1439/2020 г. по описа на Великотърновски районен съд, в обжалваната част, в
която с него е отменено Наказателно
постановление № 20-1275-000502/26.03.2020 г. на ВПД началник на сектор ПП в ОД
на МВР в частта му, в която на Я.К.М. ***, на основание чл. 185 от Закона за
движението по пътищата, за нарушение на чл. 147, ал. 1 от същия закон, е
наложено наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.