РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 41135
гр. София, 18.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Г.СТ. Ч.
като разгледа докладваното от Г.СТ. Ч. Частно гражданско дело №
20211110160504 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от „Л. И.“ ЕООД, ЕИК срещу Ф. „И.“,
ЕИК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от
180583 лв., представляваща част от дължима неустойка в общ размер на 100 000 евро,
уговорена с клаузата на чл.43,ал.2 от сключен между страните предварителен договор
за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда,
договор за строителство и продажба на идеални части от ПИ с идентификатор
68134.4091.800 с нотариална заверка на подписите.
За издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.418 ГПК, процесуалният
закон изисква да е представен редовен от външна страна документ по чл.417 ГПК,
който да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В това
производство проверката на съда за съществуването на претендираното вземане е
строго ограничена до обстоятелствата дали е налице писмен акт, предвиден от закона
като основание за издаване на изпълнителен лист, дали този акт е формално редовен от
външна страна, и дали удостоверява подлежащо на изпълнение притезание срещу
длъжника. Освен това, съдът е длъжен да извърши и преценка за съответствие на
заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с
нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, приложима и в производството по реда на чл. 417
ГПК /в този смисъл Определение №974/07.12.2011 по дело /2010 на ВКС, ТК, II т.о./.
В случая заявителят се позовава на документ по чл.417, т.3 ГПК – договор с
нотариална заверка на подписите. Съгласно клаузата на чл.9, ал.2 от договора
съсобствениците-учредители декларират, че имотът не е обременен с тежести, а
съгласно чл.43, ал.2 от договора в случай, че към който и да е момент от действието на
договора някоя от декларациите по чл. 9 от същия се окаже невярна съсобствениците-
учредители дължат на приемателя неустойка за неизпълнение в размер на 100 000 евро,
както и се задължават да възстановят всички разходи, направени от приемателя за
изготвяне и одобрение на проекти и всякакви други строителни книжа, включително
всички разходи за учредяването на правото на строеж по нотариален ред и направените
до момента на развалянето разходи за строителство на жилищната сграда, като
1
приемателят има право и да развали договора с писмено уведомление до
съсобствениците-учредители. Представено е удостоверение за вписвания,
отбелязвания и заличавания за имот от Служба по вписванията, в което е посочено, че
спрямо имот с идентификатор 68134.4091.197 са вписани две искови молби, като от
съдържанието на вписаните искови молби, представени в препис към заявлението, се
установява, че с едната искова молба е предявен иск по чл.30, ал.1 ЗН против
управителя на длъжника /А. И. П./, а с втората искова молба е предявен иск по чл.135
ЗЗД срещу длъжника и неговия управител.
Неустойката, съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват от кредитора. Освен обезпечителна и обезщетителна функция,
неустойката има и санкционна функция, тъй като е предназначена да санкционира
неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. Уговарянето на
неустойка е израз на признатата в чл.9 ЗЗД свобода на договарянето и ако страните са я
предвидили при сключване на договора, виновното неизпълнение на обвързаното с
неустойка задължение поражда за изправната страна право да претендира заплащането
й, съгласно чл.92 ЗЗД. За да възникне правото на неустойка, уговорката за неустойка
не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите
нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка
нищожна по силата на чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на
вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т.4 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с
решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от
общи за всички случаи критерии като например естеството на обезпеченото с
неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката /компесаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението /съществено или за незначителна
негова част/, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави /чл.26, ал.1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите
на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая е уговорена компенсаторна неустойка, която цели да обезщети
неизпълнението на основното задължение на продавачите да прехвърлят на купувача
собствеността върху имота, чист от вещни тежести или права на трети лица /това е
разумният смисъл на уговорката продавачите да отговарят за верността на
декларираното от тях, че имотът не е обременен с тежести/. Следователно кредиторът
може да иска тази неустойка само когато се отказва от изпълнение на престацията, а
претендира вместо това пълно обезщетение. Противното би означавало, че кредиторът
може да получи два пъти дължимото – пълно обезщетение за неизпълнение под
формата на неустойка, заедно с дължимата престация /прехвърляне на собствеността
върху имота/. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна
функции, доколкото още към момента на уговарянето й създава предпоставки за
2
неоснователно обогатяване на купувача за сметка на продавача /в този смисъл
Определение № 100 от 25.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5831/2015 г., III г.о., ГК;
Решение № 228 от 21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 995/2011 г., II т.о., ТК/.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че уговореният размер не е съобразен
нито с естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от
неспазването му, тъй като продавачът е в обективна невъзможност да гарантира
верността на декларираното от него обстоятелство, защото нито може да предвиди,
нито може да влияе върху процеса по вписването на искова молба. В случая не се
излагат твърдения договорът между страните да е развален поради вписаните искови
молби, а както се посочи по-горе, получаване от купувача и на двете престации
/собствеността върху имота и неустойка в размер на 100 000 евро/ навежда на извод за
злоупотреба с право. Съдът не може и не следва да подмине случаите, в които
участници в процеса упражняват правата си явно недобросъвестно с цел да бъдат
увредени права и законни интереси на други, доколкото тези действия представляват
злоупотреба с право и поради това не следва да бъдат зачетени от правозащитния
орган /така и Решение №206 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2970/2015 г., III г.о.,
ГК/.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх.№ /21.10.2021г., подадено „Л.." ЕООД, ЕИК , срещу
Ф. „И.“, ЕИК , за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
сумата от 180583 лв., представляваща част от дължима неустойка в общ размер на 100
000 евро, уговорена с клаузата на чл.43,ал.2 от сключен между страните предварителен
договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна
сграда, договор за строителство и продажба на идеални части от ПИ с идентификатор с
нотариална заверка на подписите.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3