Р Е
Ш Е Н
И Е
N232
гр.Русе, 19.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА БЛЪСКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ГАЛИНА
МАГАРДИЧИЯН
при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N334 по описа за 2019
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Л.Н.К. чрез пълномощника адв.В. В. *** против решение №243/15.02.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 2204/2018 г. по описа на Русенския районен съд, с което е
отхвърлен предявеният от нея насрещен иск за прогласяване на нищожност на
договор с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и са уважени предявените против
нея иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС и иск за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване с правно основание чл.59 от ЗЗД. Твърди, че
решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения,
неправилно приложение на материалния закон и необосновано по съображенията,
изложени в жалбата. Претендира съдът да постанови решение, с което да отмени
решението и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявеният от нея
насрещен иск и да отхвърли предявените против нея първоначални искове.
Претендира и направените разноски за производството.
С допълнителна молба
същата е навела доводи и за недопустимост на решението.
Ответниците по жалбата М.К.К. и И.П.Д.- К. считат жалбата за неоснователна, а
решението за правилно.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
В чл.269 от ГПК са
регламентирани правомощията на въззивния съд.
Цитираната правна норма сочи, че въззивната инстанция
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта на същото-
в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В настоящият случай е
обжалвано изцяло първоинстанционното решение, поради
което съдът служебно следва да провери неговата валидност и допустимост.
Производството по делото
е образувано по предявените от М.К.К. и И.П.Д.- К.
против жалбоподателката Л.Н.К. обективно кумулативно
съединени иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС и иск за заплащане
на обезщетение за лишаване от ползване с правно основание чл.59 от ЗЗД. В
производството първоинстанционният съд е приел за
съвместно разглеждане предявеният от жалбоподателката
иск за прогласяване на нищожност на договор с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, който се явява преюдициален по отношение на
първоначалните искове.
При извършване на
проверката, визирана в чл.269 от ГПК въззинтият съд
намира, че обжалваното решение е недопустимо.
Съгласно трайно
установената съдебна практика и правната доктрина решението е недопустимо,
когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата или не е
родово подсъден на съответния съд. Същата правна последица възниква и когато е
разгледан непредявен иск или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено
право на иск- по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална
предпоставка или наличие на процесуални пречки за възникването и надлежното
упражняване на правото на иск.
В трайно установената
практика на ВКС се приема, че решението е процесуално недопустимо и в случай,
когато съдът се е произнесъл по същество на спор при наличие на предпоставките
по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК- до отпадане на процесуалната пречка за упражняването на правото на иск-
влизане в сила на решението или присъдата по обуславящото дело. В този смисъл- Решение №
402/11.01.2013 г. по гр.д. № 1390/2011 г. на IV ГО, Решение № 244/04.01.2016 г. по гр.д. № 4363/2015 г. на I ГО, Решение № 200/09.12.2016
г. по гр.д. № 1546/2015 г. на I ГО, Решение № 116/15.05.2013
г. по гр.д. № 745/2012 г. на IV ГО, които се позовават на постановките на т. 8
от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК по т.д. № 1/2001 г., прието при действието на ГПК /отм./, за което посочват, че е приложимо и при действието
на новия ГПК.
В настоящият случай
обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката насрещен иск- за прогласяване нищожност на
договора, от който ответниците по жалбата черпят права, е недопустимо, тъй като
искът не е родово подсъден на районния съд.
Искът по чл.26 от ЗЗД е
облигационен, поради което родовата
подсъдност на спора се определя от неговата цена. Съгласно чл.68 от ГПК цената
на иска е паричната оценка на предмета на делото, а разпоредбата на чл.69 от ГПК регламентира размера на цената на отделните видове спорове.
В случая размерът на
цената на иска следва да бъде определен съобразно правилата на чл.69, ал.1, т.4
във вр.чл.69, ал.1, т.2 от ГПК- данъчната оценка на
вещното право на собственост.
От представеното по
делото удостоверение за данъчна оценка на имота- предмет на оспорвания с иска
договор за покупко- продажба е видно, че същата в
размер на 48 584.40 лв. и това е цената на насрещният иск, предявен от жалбоподателката. Този иск съгласно чл.104, т.4 от ГПК е
родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция. В нарушение на
процесуалните правила- чл.211 от ГПК районният съд е приел този иск за
съвместно разглеждане, тъй като същият не му е родово подсъден.
Като е приел и разгледал
по същество иска по чл.26 от ЗЗД в нарушение на правилата за родова подсъдност,
първоинстанционният съд в тази част е постановил
недопустимо решение, което следва да се обезсили.
След обезсилване на
решението приетият за съвместно разглеждане насрещен иск следва да се отдели за
разглеждане в друго производство от родово компетентния съд- Окръжен съд- Русе.
Производството по иска
за нищожност на договора, от който ответниците по жалбата и ищци в първоинстанционното производство черпят права, се явява преюдициално по отношение на производството по обективно
съединените иск за собственост и за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване, което налага спиране на производството по отношение на тях съгласно
нормата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
При наличието на
посочената процесуална пречка за разглеждане на спора по първоначалните искове,
доколкото същите са обусловени от изхода на спора по иска за нищожност на
договора, първоинстанционният съд е постановил
недопустим съдебен акт, тъй като е налице временна процесуална пречка за упражняване
на правото на иск от страна на ответниците по жалбата. Обжалваното решение и в
тази част се явява недопустимо и също следва да се обезсили.
Обжалваното решение като
недопустимо следва да се обезсили и делото да се върне на районният съд за
разделя на производството по насрещния иск
и изпращането му на родово компетентния съд и за произнасяне по
предявените иск за собственост и за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване след отпадане на процесуалната
пречка за упражняването на правото на иск- влизане в сила на решението
по иска за нищожност на договора, предявен от жалбоподателката
Л.К. против М.К. и И.Д.- К. като производството по тези искове следва да бъде
спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №243/15.02.2019 г., постановено по гр.д.№
2204/2018 г. по описа на Русенския районен съд.
ВРЪЩА делото на първоинстанционният
съд за отделяне на насрещният иск и изпращане на същия на родово компетентния
съд- РОС, както и за ново разглеждане на делото по първоначалните иск за
собственост и за заплащане на обезщетение за ползване след отпадане на процесуалните пречки за решаване на спора- влизане
в сила на решението по иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: