Р Е Ш Е Н И Е
№ 637
гр.Русе, 05.04.2012 г.
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на шестнадесети март през две
хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Ю.О., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 100 по описа за 2012 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗС вр.чл.69
от ЗН – за делба на съсобствени недвижими имоти, предявен в условията на
обективно съединение по чл.343 от ГПК с иск за намаляване на дарение, с правно
основание чл.30, ал.1 от ЗН.
Производството по делбата е във фазата по нейното
допускане.
Ищцата В.В. *** твърди, че ответницата Н.В.Д. ***
нейна сестра, с която са съсобственици по силата на правни сделки и по
наследство, останало от покойните им родители В. Н. Д. и М.Г.Д.,***, на два
недвижими имота, представляващи апартамент „Д” в гр…………….., със застроена площ
79, 69 кв.м., с идентификатор 63427.1.183.4.27 и дворно място с площ 2200 кв.м.
в с…………., с идентификатор 73465.501.212, със застроената в него двуетажна
жилищна еднофамилна сграда. Твърди, че приживе, с нотариален акт № 96, т.I, рег. № 2116, нот.д. № 86/
2009 г. на нотариус В.А., с район на действие РРС, майка им М.Г.Д. дарила на
ответницата собствените си 4/6 ид.части от апартамента в гр.Русе като по този
начин накърнила запазената и част от нейното наследство. Моли съда да постанови
решение, с което да намали извършеното дарение до размер на 2/9 ид. части, в
какъвто размер е и запазената и част от наследството като допусне до делба
апартамента в гр.Русе при права от 5/ 9 ид.части за ищцата и 4/9 ид.части за
ответницата, а недвижимия имот в с.Туркинча, общ.Дряново – при права 1/6 ид.
част за ищцата и 5/6 ид. части за ответницата.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата Н.В.Д.,
чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Твърди, че липсва основание за намаляване на извършеното в
нейна полза дарение, а квотите, с които се иска да бъде извършено намалението
не са правилно определени. Твърди, че неправилно са определени и правата на
страните в съсобствеността, при които се иска да бъдат допуснати до делба процесните
имоти. В съдебно заседание от 16.03.2012 г. пълномощника на ответницата –
нейният син В.В. /упълномощен съгл.чл.32, т.2 от ГПК/ е релевирал възражение с
правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД - за нищожност на договора за покупко
– продажба в полза на ищцата на 1/6 ид.част от апартамента в гр.Русе, сключен с
нотариален акт № 78, т.XXXIV, д. № 9512/ 17.12.1993 г. на нотариус при РРС, поради
неговата симулативност с оглед липсата на плащане на цената по тази сделка.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Между страните не се спори, че процесните имоти
са придобити от техните родители в режим на съпружеска имуществена собственост,
за което са представени нотариален акт № 76/ 30.11.1972 г. и нотариален акт №
134/ 02.09.1983 г.
На 17.07.1989 г. починал бащата на страните – В.
Н. Д., като същия бил наследен от преживялата си съпруга М.Г.Д. и двете си
дъщери. Със смъртта на единия съпруг се прекратява съпружеската имуществена
общност, в която дяловете на двамата съпрузи се считат равни / чл.26, ал.1 и
чл.27 от СК от 1985 г. /отм./. като дела на починалия съпруг се наследява
поравно от неговите деца и преживял съпруг /чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН/,
т.е. след смъртта на бащата на страните правата на неговата преживяла съпруга в
собствеността върху двата процесни имота възлизат на 4/ 6 ид. части, респ. на
1/6 ид.част за всяка от съделителките.
На 17.12.1993 г. с нотариален акт № 78, т.XXXIV, д. № 9512/1993 г. на
нотариус при РРС ответницата Н.В.Д. продала на сестра си – ищцата В.В.С.,
своята 1/6 ид.част от апартамента в гр.Русе, която част получила по наследство
от баща си.
На същата дата – 17.12.1993 г., с предходен
нотариален акт - № 77, т.XXXIV, д. № 9511/1993 г. на нотариус при РРС, майката на
страните прехвърлила на ищцата своите 4/6 ид.части в апартамента в гр.Русе
срещу задължението за гледане и издръжка. Този договор впоследствие бил
развален с влязло на 19.06.2008 г. в сила съдебно решение № 77/ 27.05.2008 г.,
постановено по гр.д. № 6028/ 2007 г. по описа на РРС. След развалянето му и
връщане на посочените идеални части в патримониума на прехвърлителката, на
29.05.2009 г., с нотариален акт № 96, т.I, рег. № 2116, нот.д. № 86/ 2009 г. на нотариус В.А., с
район на действие РРС, последната отново прехвърлила своите 4/6 ид.части, но този
път с договор за дарение и в полза на другата си дъщеря – ответницата Н.Д.,
който договор е предмет на предявения в настоящото делбено производство иск с
правно основание чл.30, ал.1 от ЗН.
На 09.10.2007 г. с нотариален акт № 394, т.II, рег. № 1666, д. № 366/ 2007 г. на нотариус А.А.,
с район на действие Дряновски районен съд, майката на страните продала на
ответницата и собствените си 4/6 ид. части от другия недвижим имот,
представляващ дворно място в с.Туркинча, общ.Дряново, обл.Габрово с изградените
в него жилищна и селскостопанска сгради.
При тази фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл.344, ал.1 от ГПК с решението в
първата фаза на делбата съдът се произнаса по въпросите между кои лица и за кои
имоти ще се извършва тя, както и по квотите на съделителите. Допустимостта на
обективното кумулативно съединяване в първата фаза на иска за делба с иск по
чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на извършените дарения следва изрично от
разпоредбата на чл.343 от ГПК.
От своя страна самото право на възстановяване на
запазената част е имуществено право - призната от закона възможност на
наследника с право на запазена част да иска от съда да бъдат намалени дарствените
разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно
се удовлетворява неговата запазена част. Искането за намаляване на даренията е
самостоятелно субективно потестативно право, реализацията и защитата на което
би могла да бъде потърсена както чрез самостоятелен иск, така и в рамките на
делбеното производство, както е в настоящия случай. И това е така, защото този
въпрос – за евентуалното намаляване на дарението, се явява преюдициален по
отношение на правата на съделителите, при които следва да бъде допусната делбата
на имотите. В тежест на упражняващия правото по чл. 30 от ЗН / т.е. на ищцата/
е да докаже само степента си на родство с наследодателя, пораждаща правото и на
запазена част, съответно в тежест на ответницата, черпеща права от извършеното
в нейна полза дарствено разпореждане и съответно претендираща запазването му, е
да докаже какво друго имущество включва наследствената маса, което да покрива запазената
част на ищцата, поради което да не се налага намаляване на дарението.
От събраните по делото доказателства не се
установява към датата на откриване на наследството на М.Г.Д., починала на
30.01.2011 г., същата да е притежавала друго имущество, от което ищцата, като
нейна дъщеря, разполагаща със запазена част съгл. чл.28, ал.1 от ЗН, да може да
получи пълния размер на тази част. Това е така, защото с притежаваните 4/6
ид.части от другия делбен имот в с.Туркинча, майката на страните се била вече
разпоредила чрез продажбата им в полза на ответницата още на 09.10.2007 г.
Ответницата, която носи доказателствената тежест за това обстоятелство, не е
ангажирала доказателства за притежавани от дарителката други имоти, от които
ищцата може да получи запазената си част. Тя следва да се определи по правилата
на чл.29, ал.1 от ЗН, според която норма запазената част на низходящите при две
или повече деца е 2/3 от наследството, т.е. при две деца запазената част на
всяко от тях е равна на 1/3 - 1/3 за ищцата и 1/3 за ответницата, като
разполагаемата част на наследодателката им в този случай също е 1/3, съгласно разпоредбата
на чл.28, ал.2 от ЗН.
По изложените съображения очевидно е, че
извършеното дарствено разпореждане от Марина Д. в полза на ответницата с
притежаваните от първата 4/6 ид.части от апартамента в гр.Русе, т.е. със цялото
притежавано от нея имущество, както към датата на дарението, така и към датата
на откриване на наследството, безспорно излиза извън размера на разполагаемата
и част и накърнява запазената част на ищцата.
С оглед липсата на доказателства за други имоти,
притежавани от наследодателката към датата на нейната смърт, съдът намира, че
намалението следва да се изрази в дроб, равна на запазената част на ищцата от
наследството на нейната майка – т.е. 1/3, като не е необходимо образуването на
наследствена маса по правилата на чл.31 от ЗН, респ. назначаването на експертиза
за нейното остойностяване.
Тук следва да се отбележи, че неоснователно се
явява възражението, релевирано в съдебно заседание на 16.03.2012 г. от
пълномощника на ответницата, според което договорът за продажба, с който последната
продала на ищцата 1/6 ид.част от апартамента в гр.Русе, е нищожен поради
неговата привидност - чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, тъй като уговорената цена по
него не била заплатена от ищцата.
Съдът намира това възражение недоказано. В
предствения нотариален акт № 78, т.XXXIV, д. № 9512/1993 г. на нотариус при РРС /на л.9 от
делото/ изрично е отбелязано, че ответницата като продавач е получила от
купувача – ищцата напълно и в брой цената на имота и няма никакви имуществени
претенции към последната. По този начин нотариалният акт обективира едно
извънсъдебно признание на ответницата, което е удостоверено с нейния подпис и
което разполага с доказателствена сила
против нея. За пълнота следва да се посочи, че самият факт на неплащане на
цената от купувача не прави договора за продажба нищожен поради симулация, а
съставлява единствено неизпълнение на задължението на една от страните по него.
За да е налице привидност е необходимо по
несъмнен начин да се установи, че към датата на сключването на
договора страните не са желали да постигнат последиците
му - прехвърлянето на правото на собственост и заплащането на цената / в този смисъл виж решение
№ 1415 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4852/2007 г., IV г. о./, каквито твърдения и доказателства по делото няма.
С оглед изложеното извършеното дарствено
разпореждане на 4/6 ид.части следва да бъде намалено до размер на 1/3 част –
т.е. до размера на запазената част на ищцата, или до размер на 2/9 от общо
подарените 4/6 ид.части / 1/3 от 4/6 / от собствеността върху имота. Ищцата
притежава 2/6 идеални части / т.е. 3/9 ид. части/ от същия имот – 1/6 по
наследство от баща си В. Н. Д. и 1/6 придобита чрез продажба от ответницата или
нейните права в собствеността върху апартамента в гр.Русе, предвид уважаването
на иска по чл.30, ал.1 от ЗН, възлизат на 5/9 ид.части, а тези на ответницата –
на 4/ 9 ид.части. Другият имот – дворното място в с…….. със застроените в него
сгради, следва да бъде допуснат до делба при права 1/6 ид.части за ищцата, която
същата има по наследство от своя баща, респ. 5/6 идеални части за ответницата, от
които последната е придобила 1/6 ид.част по наследство от баща си, а останалите
4/6 ид. части от този имот е закупила от своята майка.
Разноските в делбеното производство следва да
бъдат разпределени между страните с решението по извършване на делбата
съгл.чл.355 от ГПК.
Така мотивиран и на основание чл.344, ал.1 от ГПК, Русенският
районен съд
Р
Е Ш И :
НАМАЛЯВА, на
осн.чл.30, ал.1 от ЗН, извършеното на 29.05.2009 г. с нотариален акт № 96, т.I, рег. № 2116, нот.д. № 86/ 2009 г. на нотариус В.А., с район на действие РРС,
дарение от М.Г.Д., с ЕГН **********, в полза на Н.В.Д., с ЕГН **********, на
4/6 идеални части от следния недвижим имот, представляващ апартамент „Д” в гр……..
със застроена площ от 79, 69 кв.м., с идентификатор 63427.1.183.4.27,
при граници и съседи на жилището: на същия етаж 63427.1.183.4.26, 63427.1.183.4.42,
под обекта 63427.1.183.4.25, над обекта 63427.1.183.4.29, заедно с избено
помещение № 31 с площ 3, 5
кв.м., заедно с 1, 474 % ид. ч. от общите части на страдата и съответна част от
отстъпеното право на строеж върху терена, до размер на 1/3 идеални части –
до размера, необходим за допълване на запазената част на В.В.С., с
ЕГН **********, от наследството на нейната майка М.Г.Д., с ЕГН **********,***,
починала на 30.01.2011 г.
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между В.В.С.,
с ЕГН **********,*** и Н.В.Д., с ЕГН **********,***, при права:
- 5/9 идеални части за В.В.С., с ЕГН **********;
- 4/9 идеални части за Н.В.Д., с ЕГН **********, следния
недвижим имот: апартамент
„Д” в гр………., със застроена площ от 79, 69 кв.м., представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 63427.1.183.4.27, при граници и съседи на
жилището: на същия етаж 63427.1.183.4.26, 63427.1.183.4.42, под обекта
63427.1.183.4.25, над обекта 63427.1.183.4.29, заедно с избено помещение № 31 с площ 3, 5 кв.м., заедно с 1, 474 % ид. ч.
от общите части на страдата и съответна част от отстъпеното право на строеж
върху терена.
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между В.В.С.,
с ЕГН ********** и Н.В.Д., с ЕГН **********, при права:
- 1/6 идеални части за В.В.С., с ЕГН **********;
- 5/6 идеални части за Н.В.Д., с ЕГН **********, следния
недвижим имот: поземлен имот, находящ се в с…………, с идентификатор 73465.501.212,
с площ от 2288 кв.м., при съседи: 73465.501.519, 73465.501.213 и 73465.501.503,
заедно със застроените в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 73465.501.212.1
със застроена площ от 65 кв.м., брой етажи 2 и селскостопанска сграда с
идентификатор 73465.501.212.2, със застоена площ 45 кв.м., брой етажи 1.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на страните.
След влизането му в
сила, делото да се докладва с оглед продължаване на делбата във втората фаза.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: