Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С., 20.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на първи
декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
РАЙКИНСКА
При секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2459 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ.
Ищецът Н.И. Т. - Д.
твърди, че е член на Сдружение „С.НА Б.Ж.” (СБЖ). Твърди още, че на 14.03.2015 г.
и 15.03.2015 г. било проведено Общо събрание на сдружението (ОСС), на което били
взети незаконосъобразни решения, които противоречат на закона и устава. На първо място поддържа, че е опорочена
процедурата по свикване на общото събрание. Журналистическите дружества не
получили покани за общото събрание и нямали възможност да изберат делегати в
предвидения в устава срок от 40 дни преди датата на ОСС. Сочи, че в сдружението
нямало представени протоколи за избор на делегати, нито доказателства, че
поканите са получени от всички журналистически дружества, в нарушение на чл. 25, ал. 4 от устава. Счита,
че не е ясно по какъв начин са избрани делегатите. Голяма част от присъствалите
като делегати лица не били получили покани, а част от избраните получили покани
извън предвидения в чл. 26, ал. 3 от ЗЮЛНЦ срок. Също така покана не била обявена
на видно място в сградата, където се намира управлението на сдружението. Допълва,
че съгласно чл. 31 от устава, ОСС се свиква по инициатива на управителния
съвет, който изпраща покани с отбелязан дневен ред, час и място на провеждане
на общото събрание, както и по чия инициатива се свива. Поканата следвало да бъде изпратена с препоръчана поща
с обратна разписка до делегатите на общото събрание, но това не било сторено.
На следващо място ищцата поддържа, че била опорочена процедурата
по провеждане на ОСС.
Сочи, че още при откриването на събранието на 14.03.2015г. липсвал
изискуемия кворум от половината от всички
негови членове, предвиден в чл. 33, ал. 1 от устава, но въпреки това събранието
не било отложено с един час. В хода на провеждане на събранието били взети множество
решения при липса на кворум, тъй като присъствали по-малко от една трета от
общия брой на делегатите в нарушение на чл. 33, ал. 2 от устава.
Твърди, че на събранието присъствали и гласували лица, които не са били
избрани за делегати и не са имали право да
вземат решения, като общото събрание не извършило гласуване за допускането на
външни лица.
Поддържа, че съгласно протокола
в общото събрание са участвали 5 лица, представляващи 79-то журналистическо
дружество, за което в делегатския списък е посочено, че са отчетени 10 члена, а
съгласно устава, (чл. 25, ал. 5) журналистическо дружество с до 20 члена има
право на 1 представител на ОСС, което
означавало, че са гласували и лица без
съответното правомощие за това.
Счита, че ОСС е взело решения по въпроси,
непредвидени в дневния ред, като е приело декларация за журналистиката,
което е грубо нарушение на устава (чл. 35, ал. 4), тъй като такъв въпрос не бил
включен в обявения дневен ред, нито е бил представен проект за тази декларация.
Намира, че са налице и
нарушения при гласуването, тъй като изборната
комисия е огласявала резултати в непълен състав (присъствали само 6 члена
от общо избрани 9), а след първото гласуване за членове на управителния съвет
изборът продължил без спазване на утвърдената процедура и без преброяване за
кворум, като изборът е опорочен и поради предварително попълнени грешни
бюлетини.
Счита още, че ОСС е избрало органи в конфликт на интереси, като за член на УС е
избран председателя на комисията по избора.
Твърди нарушение в
процедурата и поради това, че в първия ден с гласуване било прекратено
приемането на предложения за членове на УС, контролния съвет, етичната комисия
и председателя на сдружението, а на следващия ден председателят на комисията по
предложенията започнал да приема нови предложения без гласуване.
Също така не били гласувани и приети предварително
обявените в поканата отчети на УС и контролния съвет.
С оглед на изложеното,
моли съда да постанови решение, с което да отмени всички решения на общото
събрание на сдружението, проведено на 14.03.2015 г. и 15.03.2015 г. като незаконосъобразни.
Претендира разноски.
Ответникът
Сдружение „С.НА Б.Ж.“ е подал отговор на исковата молба, в който поддържа, че свикването
и провеждането на ОСС, съотв. - вземането на решение и избора на ръководни
органи на сдружението е съобразено с Устава и ЗЮЛНЦ. Твърди, че всички председатели на журналистически
дружества (153 на брой) са получили писмени покани от 27.11.2014 г., изпратени
с писма с обратни разписки за свикване и провеждане на отчетно – изборни
събрания на журналистическите дружества и представяне на изборни протоколи от
проведените журналистически събрания с посочени в тях избрани делегати. Допълва,
че организационната комисия е разгледала на свое заседание от 28.01.2015 г.
всички получени изборни протоколи и въз основа на тях е направила списък на
избраните делегати - 124 на брой, които били уведомени за събранието с получени
от тях покани. Сочи, че в сдружението били представени протоколи за избор на
делегати и писмени доказателства, че поканите са получени от всички
журналистически дружества, като поканата е обявена на видно място в сградата на
сдружението. Твърди, че ищцата също е получила покана на 20.12.2014 г. в
качеството си на председател на журналистическо дружество гр. Варна – К., а на
05.02.2015 г. получила покана в качеството си на делегат, участвала е в
проведеното събрание и е гласувала за взетите решения. Счита, че е недопустимо
ищецът да навежда доводи, които не
касаят негови членствени права и да оспорва решения на журналистическо
дружество, на което не е член. Твърди, че организационната комисия се е
произнесла по въпроса за срока и избора на отчетно – изборните събрания на
журналистическите дружества.
Поддържа,
че е бил налице предвидения кворум при провеждане и вземане на всички решения
на общото събрание, като са участвали само избрани делегати при спазване на
относимите законови и уставни разпоредби. Избора на ръководните органи бил
проведен чрез тайно гласуване, за всяко от които бил съставян и подписва протокол
от изборната комисия, която го прочитала пред делегатите. Допълва, че по време
на провеждане на събранията са водени стенографски протоколи, подписани от
председателя, секретаря и протоколчика.
Относно
приетата декларация за журналистическа етика, счита че същата не е от
категорията актове, подлежащи на съдебен контрол, тъй като е израз на позиция и
няма обвързваща членовете на сдружението сила. Отрича твърденията на ищцата, че
на проведеното заседание са приемани решения, необявени в поканата с дневния
ред, както и тези, че изборната комисия не заседавала в пълен състав, за
липсата на кворум и избора на член на УС в конфликт на интереси.
Моли
съда да отхвърли изцяло предявените исковете и да му присъди сторените разноски.
В
свое писмено становище по отговора на исковата молба от 13.07.2016 г. ищцата
излага доводи за незаконосъобразност на Устава на СБЖ, с твърдения, че в
противоречие със закона, в чл. 34 от Устава, регламентиращ реда за гласуване в
общото събрание, не е поместена изричната забрана за гласуване в съответствие с
разпоредбата на чл. 28, ал. 2, т. 2 ЗЮЛНЦ, съгласно която член на общото
събрание няма право на глас при решаването на въпроси, отнасящи се до
юридически лица, в които той е управител или може да наложи или възпрепятства
взимането на решения. Сочи, че не е ясна, конкретна и изрично регламентирана
уредбата, предвиждаща условията и реда за възникване на членство в СБЖ, както и
упражняването и изпълнението на членствените права и задължения. В устава било
предвидено, че членовете се обединяват в журналистически дружества, които са
основното структурно звено на СБЖ, но липсвала уредба на статута, на правното
положение на тези журналистически дружества. Не били предвидени разпоредби,
регламентиращи реда, по който следва да се отразява и следи актуалният състав
на тези журналистически дружества, техните брой и структура. Твърди, че с
отговора на исковата молба не са приложени актуални списъци на техните членове,
като по този начин не ставало ясно колко са членовете на журналистическите
дружества, съответно - на сдружението, спазена ли е процедурата за избор на
делегати, които да участват в общото събрание на сдружението, предоставена ли
им е възможност да упражнят правата си. Прави извод, че поради противоречие на
Устава с материалния закон, следвало на всеки член на сдружението поотделно да
се изпраща покана
Пояснява
твърдението си за липса на уведомяване на всички членове на сдружението за
провеждане на общото събрание, като сочи, че в представените от ответника
писмени доказателства липсват обратни разписки за уведомяването на журналистически дружества „Медия „Б.Х.” в
Торонто, Канада” с председател М.Й.Б.; „Фондация „Х. Ботьов” и в. „Будилник” с
председател Е.Р.П.; „Шумен - Радио” с председател Х.Д.Х.-П.; „Смолян - в.
„Родопски Вести” с председател В.С.Ф. и „Писател” с председател В.К.С.. С оглед
на изложеното поддържа, че 88 от членовете на СЮБ са били лишени от участие в
общото събрание, проведено на 14 и 15.03.2015 г.
Сочи допълнително, че
не са изпратени съобщения за свикването на общо събрание и липсват подписани
обратни разписки, удостоверяващи връчването на съобщението и уведомяването на
следните председатели на журналистически дружества - Т.Б. - председател на
журналистическо дружество № 18 - С.; Х. Ш. - председател на журналистическо
дружество № 27 - С.; З.К. - председател на журналистическо дружество № 32 - С.;
Г.Ю. - председател на журналистическо дружество № 39 - МВнР, отдел „Печат”; А.С.
- председател на журналистическо дружество № 53 - С.; В. Р. - председател на
журналистическо дружество № 66 - БНТ - „Кино и ТВ преса”; М.П. - председател на
журналистическо дружество № 68 - С.; В.А. - председател на журналистическо
дружество № 94 - С.; Н. Коцева - председател на журналистическо дружество № 98
- С.; Д. П. - председател на журналистическо дружество - Пазарджик; Г. С. -
председател на журналистическо дружество - Русе; К. Г. - председател на
журналистическо дружество - Разград; Н.Г. - председател на журналистическо
дружество - Хасково; А.Й. - председател на журналистическо дружество -
Варна-РТЦ.
Сочи още, че изпратените
съобщения до други председатели на журналистически дружества не били върнати
подписани: До Е.Р. - председател на журналистическо дружество № 12, С. - БНТ; Ц.Л.
- на №11, С. - БНТ - Актуални и публицистични програми; Д.А. - на № 9, С. - БТА
1; Й.Т. - на № 14 - С.; А.Ц. - на № 16 - С.; Д.Х. - на № 13 - С., БНТ -
Оператори и режисьори; А.Т. – на № 15 - С., БНР, програма „Х. Ботев”; М.В. - на
№ 60 - С.; Ц.А. - на № 75 - С., БНТ - Новинари; М.М.-И. - на № 78 - С.; А. К. -
на № 86 - С.; А.В. - на № 89 -С.; И.М. - на № 93 - С.; Л.Б. - на № 102 - С.; С.К.
- на № 104 - С.; Н.А. - председател на журналистическо дружество № 113 – С.. По
този начин дружества с №№ 18, 39, 53, 68, 94, 98, 12, 9, 13 и 75 били лишени от възможност да излъчат делегат.
В
това допълнително становище ищцата оспорва и законосъобразността на избора на
делегати с твърдения, че са нарушени правилата за избор на делегати, които да
участват в общото събрание, тъй като приложените по делото протоколи от
събрания на журналистически дружества не са придружени от актуален списък на
отчетените членове на журналистическото дружество, а по този начин не може да
бъде удостоверен броят на членовете на журналистическото дружество и
съответният допустим брой делегати за проведеното общо събрание. Твърди, че е налице
недоказаност на легитимността на избраните от дружествата представители за
провеждането на процесното общо събрание на сдружението и липсват доказателства
за представителна власт на множество от делегатите, което води до
незаконосъобразност на взетите решения. Също така протоколите не
удостоверявали, че е присъствал необходимият съгласно чл. 25, ал. 1 от устава
кворум, както и не били посочени коректни данни на делегатите - три имена, ЕГН,
адрес и не ставало ясно кои именно са избраните лица. Твърди, че изборът на
делегати на 50-то журналистическо дружество в С. е извършен на 12.06.2014 г.,
т.е. преди да е свикано събранието и да е определен дневен ред, което намира за
незаконосъобразно.
Сочи конкретни избрани
делегати, на които не били изпратени и връчени покани, други, на които били
изпратени покани, но нередовно връчени поради липса на посочване на име на
подписалия се получател или поради получаване на писмата все от лицето В.
Василев.
Сочи,
че липсват данни за изпращане на покана за свикване на общо събрание и до
избраните за резервни делегати, каквото изискване е обективирано в чл. 31, ал.
4 от устава.
Незаконосъобразно не
били допуснати до участие делегатите на четири жулналистически дружества –
редовно избрани: ЖД „Печат“ – Стара Загора, ЖД № 41 гр. С., ЖД Кюстендил и ЖД –
Монтана с общ брой на членовете 60.
Твърди, че е налице
намаляване на броя присъстващи на общото събрание, както и че към всеки
протокол на ръка са добавяни делегати - журналисти, които не са имали правото
да присъстват на общото събрание, тъй като не са фигурирали в списъка на
избраните делегати. Конкретно сочи като добавени имената на Е.П., Р.Ц. А. К., А.В.,
К.Б., П.Б., Д.К., П. Х.в. А. К. била избрана като делегат от 50-то ЖД само за
15.03.2015 г., а за 14.03.2015 г. била избрана Ю. И., но и в двата дни
присъствала А. К..
Не било ясно дописаните
делегати Е.П. и К. К. кого заместват, тъй като техните ЖД имали избрани повече
от един делегат.
На последното заседание
за избор на членове на УС гласували едва 53-ма от регистрирани 111, което било
нарушение на чл. 35, ал. 1 от Устава относно изискуемо мнозинство 50+1. Не било
гласувано първо освобождаване на предишните членове на УС, което също било
сериозно нарушение.
Оспорва е резултатите
от гласуванията, тъй като имало несъответствие между броя на гласовете и броя
на присъствалите делегати.
Оспорва верността на
всички протоколи: за избор на делегати, включително, за поставяне на видно
място в сградата на сдружението на покана за свикване на общото събрание; за
резултатите от гласуванията; протокола от ОСС относно резултатите от
гласуванията и пълния списък на журналистическите дружества с техните членове.
Ответникът е изразил
писмено становището си по допълнителните доводи на ищцата, като в него сочи, че
ищцата въвежда нови пороци на оспорваните решения, непосочени в исковата молба,
което е направено извън срока по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, поради което
разглеждането им е недопустимо. Поддържа още, че е недопустимо в това
производство съдът да се произнася по законосъобразността на избора на делегати
от журналистическите дружества, защото този избор следвало да бъде оспорен по
реда на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между
страните, че ищецът е в членствено правоотношение с ответното сдружение. Това
обстоятелство се установява и от представените списък на журналистическите
дружества към СБЖ, платили членски внос за 2014 г., както и списъка на
журналистите за дружество Варна – Кореспонденти (№ П34), където като член на СБЖ
е вписана и ищцата Н. Т. - Д.. Ищцата е била избрана за делегат на процесното ОС
на СБЖ, видно от протокола от събрание на Варненското дружество на журналистите
– Кореспонденти, проведено на 26.01.2015 г. и списъка с избраните делегати за
участие в ОС на СБЖ на 14-15.03.2015 г.
От представения по
делото препис – извлечение от стенографски протокол от заседанието на УС на
СБЖ, проведено на 27.11.2014 г. при присъствие на 12 от общо 15 членове на УС,
е видно че единодушно е взето решение за
насрочване на отчетно-изборно събрание на СБЖ на 14 и 15 март 2015 г. от 09.00
ч. в сградата на СБЖ на ул. „********, при следния дневен ред: 1. Отчет за дейността на УС на СБЖ; 2. Отчет за
дейността на КС на СБЖ; 3. Отчет за дейността на комисията по журналистическа
етика; 4. Отчет за финансовото състояние на сдружението; 5. Одитен доклад за
финансовото състояние на СБЖ; 6. Обсъждане на проекто-бюджета и приемане на
бюджета за 2015г.; 7. Дискусия по отчетите и изказвания; 8. Избор на ръководни
органи на СБЖ-председател, УС, КС и комисия по журналистическа етика; 9. Обсъждане
и вземане на решение по предложението на г-н М. за обособяване и продажба на
част от имот в гр.Банкя, застроен на 500 кв.м.; 10. Обсъждане на предложения за
стопанисване на МДЖ-Варна; 11. Разни.
По делото е представено
писмо с изх. № 152/16.12.2014 г., с което СБЖ уведомява председателите на
журналистическите дружества за насроченото ОСС и неговия дневен ред, необходимостта
от избор на делегати и срок до 27.01.2015 г. за изпращане на протоколите от
избора, като е напомнено и, че право на делегати имат журналистически
дружества, които са отчели членски внос за 2014 г.
Представено е и писмо с
изх. № 80/30.01.2015 г., до делегатите, в което е посочено времето, мястото и
дневния ред на насроченото за 14-15.03.2015 г. ОСС на СБЖ.
Представен е още констативен
протокол от 12.01.2015 г., съставен от
организационната комисия в състав четири членове, съгласно който
поканата за свикване на ОС на СБЖ на 14 и 15.03.2015 г. е поставена на видно
място в сградата на СБЖ, съгласно устава на сдружението, подписан от Р. П., М. М., М. Н., В. К. Верността
на последния е оспорена от ищцата, но съдът приема оспорването за недоказано,
предвид свидетелските показания на Р. П., участвала в съставянето му,
установяващи верността на отразените в него обстоятелства. По отношение съставянето
на протокола от 12.01.2015 г.
свидетелства, че като председател на Комисията по организационни въпроси
е отговорна за това комисията или по-голямата част от нейните членове да
присъстват, когато се поставя тази обява, да удостоверят, че съдържанието
ѝ е вярно и да се подпишат за удостоверяване на този факт. Заявява, че
лично е присъствала, когато обявата е поставена и лично е възприела това
поставяне като необходим етап от организацията на ОСС. Допълва, че във всички
случаи, обявата се поставя на третия етаж на СБЖ, където има специално табло,
както и на входа на СБЖ, там където е пропускът, за да могат колегите да бъдат
запознати с тази обява.
Ответникът
е представил заверени копия на обратните разписки относно изпратените от него уведомителни
писма до председателите на журналистическите дружества и делегатите за ОСС на
СБЖ, насрочено за 14-15.03.2015 г. От две от тях - с № ИД PS 1000 02R0DO C и втората
с №ИД PS 1000 02SK89 D е видно, че на 20.12.2014 г. и
съответно на 05.02.2015 г. ищцата е получила писма
от СБЖ. Представени са описи на писмата с обратни разписки, изпратени от
ответника до председателите на журналистическите дружества, както и до
делегатите за процесното ОСС, в който е отразено, че до ищцата са изпратени
писма с обратни разписка под посочените номера. Върху описите на обратни разписки е поставено
пощенско клеймо на „Б.П.“ ЕАД, удостоверяващо датата на изпращане на писмата.
По делото е приложен
списък на избраните делегати – 124, (от които един е починал към датата на ОСС
– Д.Ш.).
Видно от представените списъци
на делегатите, присъствали на ОСС на 14.03.2015 г. и 15.03.2015 г., ищцата е взела
участие в проведеното ОСС, като е отбелязана под № 81 в тях.
По
делото е приложен още и протокол на мандатната комисия на общото събрание на
СБЖ, от който се констатира, че на първото заседание (към 9:45 ч. на 14.03.2015
г. са регистрирани 111 делегати, а до края на заседанието 117 от общ брой 123,
подлежащи на регистрация, тъй като журналистическото дружество, излъчило делегата,
който впоследствие починал, не е посочило резервен делегат. Отбелязано е, че за
второто заседание от 14:00 ч. на същата дата са регистрирани 101 делегати.
Относно третото и четвърто заседание, проведени на 15.03.2015 г. се констатира,
че са регистрирани 91 делегати в 9:00 ч. и 103 в рамките на първото за деня
заседание и 111 за следващото. Протоколът е подписан от комисията в състав Р. П.,
М. Н. и В.К..
В част от
протоколите на Мандатната комисия са дописани имената на Е.П.- 79-то дружество,
Р.Ц. – 31-во дружество, А. К. – 86-то дружество, А.В. – 89-то дружество, К.Б.
50-то дружество, П.Б. – 16-то дружество, Д.К. – 7-мо дружество и П. Х.в – 32-ро
дружество. Видно от приложените по делото протоколи за избор на делегати и
списък на резервните представители за участие на ОСС на СБЖ на 14 и 15.03.2015
г., същите са избрани за резервни такива към посочените журналистически
дружества.
От представените
протоколи от ОСС е видно, че на 14 и 15.03.2015 г. е проведено общо събрание на
ответното сдружение при обявения в поканата дневен ред, като са взети решения,
с които за председател на УС на СБЖ е избрана С.Т. със 62 гласа от 109 броя валидни
бюлетини, избрани са част от членовете на УС при подадени 109 броя бюлетини.
Избран е председател и членове на КС на СБЖ при подадени 111 броя бюлетини, от
които 2 броя невалидни, председател и членове на Комисията по журналистическа
етика при подадени 111 броя бюлетини, от които 2 броя невалидни. Допълнително е
проведен избор за членове на УС, като е констатирано, че са подадени 82 броя
бюлетини, повторен избор за попълване състава на КС с подадени 82 броя
бюлетини, от които 2 невалидни, повторен избор на председател и членове на
Комисията по журналистическа етика при подадени 82 броя бюлетини и трети избор
за попълване на състава на УС при подадени 53 броя бюлетини, от които една
невалидна.
Във връзка с
оспорването на верността на протоколите от страна на ищцата съдът е допуснал гласни
доказателствени средства за установяване истинността на представените частни
удостоверителни документи. От показанията на
свидетеля Р. П. се установява, че
като член СБЖ, на УС на СБЖ и председател на комисията по
организационните въпроси на ответното сдружение, тя е участвала освен в
организацията по провеждането на общото събрание и в самото му провеждане. От
показанията на свидетеля, които съдът кредитира като непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите, събрани по делото доказателства, се установява, че
протоколите от 12.01.2015 г. (за поставяне на поканата за събранието на видно
място), №18/28.01.2015 г. и този на мандатната комисия от 14 и 15.03.2015 г.,
носят нейния подпис, както и подписите на лицата, които са били членове на
комисията. По отношение на протокола от мандатна комисия от 14 и 15.03.2015 г.,
заявява, че е същия е съставен след приключване на ОС и в него е описан начина,
по който е протекло ОС. Заявява, че е присъствала на ОС на 14 и 15.03.2015 г. в
качеството на председател на мандатната комисия. Разяснява, че първоначално
делегатите се регистрират на специално избрано за това място, въз основа на
протоколите, с които са избрани за събранието. Изготвяли се съответните списъци
и всеки делегат се подписвал срещу името си, след което му се връчвала
делегатска карта, с която той участва в събранието. Свидетелят твърди, че по
време на провеждане на ОС и двата дни е воден стенографски протокол. На
процесното ОС са присъствали двама души външни лица – адвокат и счетоводител,
но без да участват в гласуването. Допълва, че по изключение събранието е било
закрито за журналисти, тъй като са обсъждани юридически и финансови въпроси.
Свидетелства още, че списъците за журналистическите дружества са съставени въз
основа на протоколите изпратени от самите дружества, с които се удостоверява,
че по изискването на устава на СБЖ свиканите дружествени събрания са избрали
своите делегати. Тези делегати се проверявали от организационната комисия много
щателно, с всички възможни условия, които се изискват, за да бъде делегат един
член на съюза, след което се прави списък с тези делегати и този списък
по-нататък служи за следващите процедури във връзка с ОС.
Свидетелят С.М. дава
показания, че е присъствала на ОС на СБЖ, проведено на 14-15.03.2015 г., като
делегат и по време на самото събрание е била избрана за член на комисията по
избора. Сочи, че при последното гласуване са пуснати 53 бюлетини при
регистрирани за присъстващи в залата 111 човека. Свидетелства още, че на
сутрешното заседание са били регистрирани повече хора, но това било преди
изборите. Допълва, че на последното гласуване за избор на УС на СБЖ се е наложило
трето гласуване само за УС, защото не са били избрани достатъчно хора, както е
според устава. Комисията е отразила в протокола, че гласуват 53 души. Заявява,
че по време на гласуването по въпросите от дневния ред в залата не са
присъствали лица, които не са делегати и не е виждала такива да гласуват.
Свидетелят Ю.Д. дава
показания, че е стенографирала заседанието на СБЖ 14 и 15.03.2015 г., лично е
участвала в обработката, дешифрирането и създаването на 4 протокола от
заседания на ОСС, като потвърждава, че протоколите, приложени по делото са
подписани от нея.
В показанията си свидетелят
П.А., които съдът също кредитира като непротиворечиви и кореспондиращи с
останалите, събрани по делото доказателства, заявява, че всеки член на СБЖ
попълвал личен картон с данни. Данните се съхранявали в специална компютърна
програма, създадена за СБЖ и когато тези данни се въвeждали в
компютъра, те се разделяли по различни параграфи – новоприети, отчетени, починали,
рожденици, дружества и това става автоматично и във всеки момент, когато се
изпише името на човека или дружеството излиза актуалния списък. По този начин председателите
били уведомени по всяко време за промените и могли да получат актуален списък. Допълва,
че списъците, които са приложени по делото са актуалните такива към датата на
провеждане на ОСС. Сочи, че тя е единствената, която работи в организационния
отдел и с програмата, в която се включват членовете на СБЖ. Само от нейния
компютър има достъп до програмата. Заявява, че списъците на членовете на
отделните журналистически дружества, приложени по делото са тези, които са били
актуализирани последно преди събранието. Това се налагало, защото било
необходимо да се установи колко души и кога са платили, защото въз основа на
броя платили членове се изчислявало представителството, което е на 20 души 1
делегат. Допълва, че членовете в съюза се приемали в съответните дружества от
техните ОС. Когато имало избрани членове в някое дружество председателят на
дружеството представял в СБЖ комплект от документи, ведно с протокол от избора
и съответните избрани членове, след утвърждаването им от съюза се включвали в
списъка на членовете на съответното журналистическо дружество. Когато
председателите носели членския внос също се извършвала проверка
дали междувременно няма новоприети, починали или напуснали членове. Заявява, че
на 14.03.2015 г. били преброени членовете, платили членски внос в срока до
31.03, тъй като само тези членове можели да формират бройката. Заявява, че в
писмото до председателите е записано, че представителство се определя с платен
членски внос за предходната година. ОСС се провеждало в началото на годината, преди
срока за плащане на членски внос да е изтекъл, затова представените по делото списъци
на л. 62 и следващите били разпечатани през 2014 г., за да може върху тях да се
отразяват плащанията за 2014 г.
Свидетелят Н., чиито
показания съдът също напълно кредитира, заявява че е бил делегат на ОСС,
проведено на 14 и 15.03.2015 г. и е бил избран за председател на комисията по
избора. Твърди, че много щателно комисията е проверявала всяка бюлетина,
отбелязван бил всеки глас и всички са подписвали протоколите. Допълва, че е
било необходимо провеждането на няколко избора за да бъдат избрани 15 члена за
УС, тъй като не са достигали гласове. Допълва, че непосредствено пред него и
другите членове на комисията било извършвано самото преброяване. Потвърждава,
че подписът под предявените му протоколи от избора е негов и че лично е
присъствал при избора на УС. Заявява, че на последния избор – след второто гласуване, след като е минало
определено време, се гласувало без кворум.
Свидетеля В.К. заявява,
че той е подписал предявения му констативен протокол от 12.10.2015 г., съставен
във връзка с организирането на ОСС на СБЖ, в качеството му на член на комисията
по организационните въпроси, която подготвя самото провеждане на събранието и
установява поставянето на покана за ОСС. Допълва, че поканата е поставена на
партера, на входа на сградата на „Граф Игнатиев“ срещу портиерската кабинка и
на втория етаж, където е етажа на ръководството и там имало табло за обяви.
Сочи, че е участвал в провеждането на ОСС на СБЖ на 14 и 15.03.2015 г. и
Комисията по организационните въпроси извършвала проверка на представителството
и на кворума на делегатите. Заявява, че има приета процедура, наложена в
последните години - предварително да се известяват дружествата, за да могат те да
изберат и изпратят свой делегат, който да представлява дружеството на съответното
ОСС. След като комисията по организационните въпроси разгледа протоколите,
изготвя списък на допуснатите за ОСС делегати и те получават делегатски карти.
Твърди, че е възможно да присъстват външни хора, които имат интерес, но това е
с решение на ОС и друг не може да гласува освен чрез делегатска карта. Заявява,
че не е видял да гласува някой, който не е делегат на това събрание, а и лица
освен делегатите се допускали по изключение, но те не участвали в гласуването.
По делото е представен
списък на журналистическите дружества, платили членски внос за 2014 г., видно
от който същите са общо 153 на брой.
Всяка от страните е представила
Устава на СБЖ, като съдът кредитира Уставът, представен от ответника, доколкото
същият е препис от представения по фирменото му дело, а екземплярът на ищеца не
съдържа белези за автентичност на устава с актуалния действащ устав на СБЖ. Съгласно
чл. 24, членовете на сдружението се обединяват в журналистически дружества (ЖД),
които са основните структурни звена и се изграждат на териториален принцип или
по месторабота. Решенията от компетентността на
ЖД се вземат на общо събрание, което се провежда по реда и при условията
на чл. 25 от устава на сдружението. Събранието на ЖД е законно ако присъстват
половината от членовете му плюс един, а решенията се вземат с обикновено
мнозинство. За участие в общото събрание на СБЖ всяко дружество провежда
събрание 40 дни преди датата на общото събрание, на което избира своите
представители за участие. Заверени копия от протоколите за проведения избор се
изпращат в седалището на СБЖ до три дни след датата на неговото провеждане. Уставът ( чл. 25, ал. 5) определя и нормата на представителство
за участие в ОС - до 20 члена –един
представител; на всеки следващи 20 - по още един, но не по-вече от 5 за
едно дружество.
Съгласно чл. 28 от устава, върховен орган на СБЖ е Общото
събрание, което се състои от избраните представители на ЖД - делегати (чл. 29). Свикването на ОС, съгласно чл. 31 от устава, се извършва с
решение на Управителния съвет или по искане на една трета от членовете на
сдружението, посредством писмена покана, която съдържа дневния ред, датата,
часа и мястото на провеждане на общото събрание и по чия инициатива се свиква
то. Поканата се поставя на видно място в
сградата, където се намира управлението на
СБЖ и се изпраща с препоръчана поща с обратна разписка до всички
делегати. Събранието е законно, ако на него присъстват повече от половината от
всички негови членове, съгласно чл. 33 от устава, като при липса на кворум
събранието се отлага с един час по - късно на същото място и при същия дневен
ред и може да се проведе, колкото и негови членове се явят, но не по- малко от
една трета от общия им брой. В чл. 35, ал. 1 от устава е предвидено, че решенията
на общото събрание се вземат с обикновено мнозинство (50 + 1) от присъстващите,
освен ако устава не предвижда друго, като са визирани хипотези относно
изменение на устава, изменение и допълнение на Правилата за журналистическата
етика и други Правила, разпореждане на с недвижимо имущество на СБЖ, разпореждане
с недвижимо имущество и участие в други юридически лица, (които решения се
вземат с мнозинство 2/3 от всички членове на ОС, а решенията за прекратяване и преобразуване на СБЖ – с мнозинство ¾
от всички ленове на ОС.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на съда:
Ответното Сдружение „С.НА
Б.Ж.“ е сдружение с нестопанска цел, регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ. Съгласно
чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ решенията на общото събрание на сдружението подлежат на
съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с Устава.
По допустимостта на предявените искове
Искът по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ по своята същност е конститутивен и е предназначен да
осигури защита на членствените права на ищеца в случай на нарушаването им с
незаконосъобразни или противоуставни решения на общото събрание на сдружение с
нестопанска цел. Принадлежността на правото на такъв иск е обусловена изцяло от
принадлежността на защитаваното материално право, т. е., на правото на
членство. Поради това съществуването на право на иск, от което зависи и
активната процесуалноправна легитимация в производството по чл. 25, ал.
4 ЗЮЛНЦ, предполага ищецът да е бил носител на
накърненото членствено право към датата на вземане на оспорваното пред съда
решение. Последващото погасяване на правото на членство в хода на исковия
процес по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ не води до
погасяване на правото на иск, респ. до изгубване на процесуалната легитимация
на ищеца, и като последица от това - до недопустимост на предявения иск и на
постановеното по него съдебно решение. (така Решение № 85 от 10.09.2012 г. по т. д. №
589/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
За да бъде този иск допустим, следва още член на сдружението да го
предяви в срока по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ – в едномесечен срок от узнаването му,
но не по-късно от една година от провеждане на ОС.
Исковете, предмет на настоящото производство са предявени от Н.И. Т.
- Д. за отмяна на всички решения, взети на Общото събрание на СБЖ, проведено на 14 и 15.03.2015 г.
Ищцата е била член на СБЖ към момента на събранието и е участвала в него, а исковата молба е депозирана в съда на 14.04.2015 г., т.е., в
едномесечен срок от узнаването му, поради което исковете за отмяна решения на
ОСС са допустими.
Във връзка с допустимостта
на исковете следва да бъде посочено, че съдът следва да разгледа само онези
основания за незаконосъобразност на оспорените решения, които са въведени в
предмета на делото в срока по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Всяко основание за
незаконосъобразност формира отделен иск, чието фактическо
основание са посочените от ищеца обстоятелствата, поради което упражняването на правото на иск за предявяването му
следва да стане в преклузивния срок за това. В този смисъл са налице
задължителни за съдилищата разрешения, дадени с т. 6 и т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по
тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК, което, макар да се отнася за решенията на ОС на
търговските дружества, е приложимо и при сдруженията, предвид идентичния
характер на решенията и защитата срещу тяхната незаконосъобразност.
В случая процесуално допустими са исковете за
отмяна на решенията на ОСС, основани на процесуалните пороци, релевирани с
исковата молба и при фактическите основания посочени в нея, но не и тези,
релевирани едва със становището по отговора на исковата молба от 13.07.2016 г.,
което е депозирано далеч след изтичане на срока по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ – нередовно
свикване на ОСС поради прилагане разпоредби на Устава, противоречащи на закона;
незаконосъобразност на решенията за избор на делегати от ЖД; недопускане на
делегати за участие в ОСС; нарушения във връзка с изискуемото се мнозинство и
невярно отразяване резултатите от гласуването. Някои от посочените допълнително
въведени основания е недопустимо да бъдат разглеждани освен поради настъпилата
преклузия за въвеждането им в процеса, и поради принципната недопустимост за
разглеждането им в настоящото производство. Така недопустимо е съдът инцидентно
да се произнася по законосъобразността на Устава, извън съответното
производство по отмяна на решението за приемането му от ОСС и в срока по чл.
25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, освен ако не е налице противоречие на приложена негова клауза с
императивна материалноправна норма. Уставът не е предмет на нито едно от
решенията на ОСС от 14 и 15.03.2015 г. Независимо от това следва да бъде
посочено, че нормата за свикване на ОСС е диспозитивна и Сдружението свободно
може да уреди начина за свикването си в Устава, включително като съобрази
целесъобразността на един или друг начин на свикване. Такава уредба, различна
от законовата, е напълно допустима, а нейната целесъобразност не подлежи на
съдебен контрол.
Законосъобразността на
решенията на ЖД за избор на делегати е недопустимо да се разглежда в това
производство не само поради липсата на твърдения в този смисъл в исковата
молба, но и защото оспорването им следва да стане по друг ред, съгласно чл. 25,
ал. 5 ЗЮЛНЦ (така решение № 85/30.06.2010
г. по т. д.№ 913/2009 г. на ТК, ІІ ТО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК),
съотв. – възможността за оспорване на тази законосъобразност е била в срока по
чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, броен от датата на ОСС, на което Уставът е приет.
Недопустимо е
разглеждането на нарушения при свикването и провеждането на ОСС, които засягат
чужди членствени права, независимо дали тези нарушения са въведени в срока по
чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ или извън него. Това е така, защото, както бе посочено, искът по чл.25,
ал. 4 ЗЮЛНЦ е способ за
съдебна защита срещу решения на ОСС, които противоречат на Устава или на
императивни разпоредби на закона. Правото на иск принадлежи на всеки съдружник,
а правен интерес от неговото упражняване съществува тогава, когато поради
противоречие със закона или с дружествения договор конкретно решение на общото
събрание засяга правото на членство или отделни членствени права на съдружника.
Предвид правилото на чл.26, ал.2 ГПК, че освен в предвидените от закон случаи
никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, съдружникът е
легитимиран да предяви иск по чл.25, ал. 4
ЗЮЛНЦ за защита на собствените си членствени
права, но не и за защита на правата на други съдружници, дори те да са
засегнати от същите порочни решения на общото събрание. С
оглед на естеството им строго личен характер имат правото на непосредствено
участие в дейността на дружеството, правото на участие в работата на общото
събрание, контролните права на информация за хода на дружествените дела и др. Личен
характер има и защитното право на иск чл.25, ал. 4
ЗЮЛНЦ, тъй като предявяването му е обусловено
от личната преценка на всеки съдружник дали конкретно решение на общото
събрание засяга негови признати от закона и дружествения договор
членствени права (в този смисъл Решение от
10.02.2015 г. по т.д. № 3197/2013 г. на ВКС, II т.о., постановено във връзка с
иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, но чиито разрешения по въпроса са принципни и са
приложими до защитата на членственото правоотношение въобще.) Ето защо, в
настоящото производство не могат да бъдат разглеждани нарушения, свързани с
нарушаване правото на участие и упражняване право на глас в ОСС на трети лица.
В практиката на ВКС се приема обаче, че ищецът по иск с правно основание чл.
25, ал. 4 ЗЮЛНЦ може по изключение да релевира ограничение на правото на
гласуване или на участие на други членове в ОСС, ако упражняването на тези им
права е от значение за наличието на кворум или на мнозинство (така Решение №
94/15.10.2012 г. по т. д. №734/11 г. на ВС, I т.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК).
При съобразяване на
изложеното, допустими за разглеждане в настоящото производство са само
исковете, основани на незаконосъобразно свикване и провеждане на ОСС на 14 и
15.03.2015 г., при посочените в исковата молба конкретни нарушения на закона и
Устава и конкретизацията им в становището по отговора на исковата молба, а
именно:
Нарушаване изискванията за свикване на ОСС по чл. 25, ал. 4 от Устава - а) липса на изпратени покани до всички журналистически дружества 40
дни преди датата на ОСС; б) част от
избраните делегати не са получили покани, а други са ги получили извън
предвидения в чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ (в срок до един месец преди провеждане на
ОСС) и в) поканата е следвало, но не
е била обявена на видно място в сградата, където се провежда събранието.
Нарушение на процедурата за провеждане на ОСС:
а) Липса на кворум при
откриване на ОСС в нарушение на чл. 33, ал. 1 от Устава и последваща липса на
кворум в нарушение на чл. 33, ал. 2 от Устава.
б) Участие в събранието
и гласуване от лица, които не са били избрани за делегати – счетоводители,
юристи и журналисти без делегатски права.
в) Нарушение на
установената в чл. 25, ал. 2 от Устава норма на представителство по отношение
79-то журналистическо дружество.
г) Взето е решение,
невключено в дневния ред – приета е декларация за журналистиката в нарушение на
чл. 35, ал. 4 от Устава.
д) Нарушения на
процедурата по гласуване – изборната комисия е обявявала резултати в присъствие
на 6 от нейните общо 9 членове. Неспазвана процедура по гласуването и липса на
проверка относно кворума. Наличие на предварително попълнени грешни бюлетини.
е) Избор на органи в
конфликт на интереси, тъй като председателят на комисията по избора бил избран
за член на управителния съвет;
ж) Приемане на
предложения за членове на УС, етична комисия и председател на сдружението без
гласуване за това на 15.03.2015 г., при положение, че приемането на такива предложения
предния ден е прекратено с гласуване;
з) Липса на гласуване и
приемане на предварително обявените в дневния ред отчети на УС и на КС на СБЖ.
Във връзка с така
очертания предмет на спора, по който съдът дължи произнасяне, ирелевантно е
оспорването на верността на протоколите за избор на делегати, протоколите за
резултатите от гласуванията и на протокола от ОСС относно резултатите от
гласувани, доколкото същите са от значение за наличието на нарушения, които не
могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, предвид изложеното
по-горе – незаконосъобразност на решенията за избор на делегати и липса на
изискуемо мнозинство. Оспорването на протокола на организационната комисия за
поставяне на видно място в сградата на сдружението на покана за свикване на
общото събрание и пълния списък на журналистическите дружества с техните
членове ще бъдат разгледани на съответното място по-долу.
Решенията на ОС могат да бъдат опорочени поради неспазване на
процесуалнните изисквания на закона и/или Устава за свикване и провеждане на ОС
или поради нарушаване на законови или уставни материални разпоредби.
Нарушението на процесуалните правила е основание за отмяна на всички решения на
ОС, (освен ако не касаят кворума и мнозинството при конкретно решение), а
нарушението на материално-правните правила – за отмяна на това решение, което
конкретно ги нарушава. Ищцата е въвела своевременно в процеса само твърдения за
нарушение на процесуалните правила на закона и Устава при свикване и провеждане
на ОСС, проведено на 14 и 15.03.2015 г., наличието на които само по себе си би
довело до отмяна на всички решения.
По
основателността на исковете, съдът намира следното:
Относно наличието на
нарушение на правилата на Устава за свикването на ОСС и наличието на кворум при
вземане на оспорените решения.
Въпросът, дали ОСС е било редовно свикано, следва да бъде
разгледан на първо място в контекста на упражняване правата на участие на
ищцата в него (при съобразяване невъзможността тя да се позовава на нарушение
на чужди права) и на второ място, ако има данни, че правото на участие на останалите
членове е нарушено, да се изследва въпросът дали това се е отразило на кворума,
доколкото ищцата твърди липса на кворум при вземане на оспорените решения.
Не се спори и от събраните по делото доказателства се установява,
че решението за свикване на процесното Общо
събрание е било надлежно взето от компетентния съобразно устава орган - УС,
като поканата съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 2 от ЗЮЛНЦ и чл. 31 ал. 3 от Устава.
За да бъде надлежно разгласена тя според Устава, необходимо е
журналистическото дружество да бъде уведомено, то да избере делегати, чиито
имена да изпрати на УС, като впоследствие на избраните делегати бъде изпратена
покана и същата бъде поставена на определеното място на адреса на управление
поне месец преди събранието (чл. 24, 25 и 31 от Устава).
Не се спори, а този факт се подкрепя и от събраните по делото
доказателства, че ищцата е членувала в журналистическо дружество Варна –
Кореспонденти, че е негов председател, както и че е била избрана за делегат на
ОСС - видно от протокол от 26.01.2015 г. на същото журналистическо дружество.
От приетите по делото и неоспорени обратни разписки с № ИД PS 1000
02R0DO C и втората с №ИД PS 1000 02SK89 D, описани и в представените пощенски
описи на изпратени писма до председателите на ЖД и делегатите впоследствие, се
установи, че на 20.12.2014 г. е получила изпратеното уведомление за свикано ОСС
като председател на ЖД, а съответно на 05.02.2014 г. е получила покана за
участие като делегат, което е повече от един месец преди ОСС. С оглед
изложеното настоящия състав приема, че ЖД Варна – Кореспонденти е надлежно
уведомено за ОСС на СБЖ на 20.12.2013 г., както и че ищцата Н.И. Т. – Д., в качеството й на делегат,
своевременно е получила покана за него. Видно от самата покана с изх. №
80/30.01.2015 г., същата съдържа законово и уставно предвидените реквизити. По
отношение на ищцата е спазена нормата на закона и разпоредбата на чл. 31, ал. 4
от Устава.
По делото се установи, че поканата до избраните делегати е била
поставена на определеното място по адреса на управление на СБЖ, което обстоятелство
е констатирано от избраната от УС Комисия по организационните въпроси в протокол
от 12.01.2015 г. Верността на този протокол се установи от непротиворечивите
показания на свидетелите Р. П. и В.К., членове на същата комисия.
Предвид изложеното, неоснователно
е твърдението на ищцата, че не е получила покана за ОСС, както и че
същата не е била поставена на предназначеното за целта място в Сдружението,
съобразно изискванията на Устава.
По отношение твърденията на ищцата, че не всички журналистически
дружества са били уведомени за ОСС, както и че някои делегати не са поканени
или са несвоевременно поканени, разглеждани само във връзка с наличието на
кворум, съдът намира следното:
От представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства се установява, че броят на
ЖД в гр. С. и страната, платили членски внос за 2014 г., са 153 на брой. Представен
е и втори списък, според който общият им брой е 154. Верността на списъка е
потвърдена от свидетеля П.А., която единствена обработва и съхраняван
информацията за членовете на СБЖ и журналистическите дружества. Ищцата е
твърдяла също, че едно ЖД е било закрито. Ето защо, поради липса на други
данни, опровергаващи посоченото в списъка, съдът приема, че към датата на ОСС
ЖД са били 153.
От описите за изпратени писма до председатели на журналистически
дружества с поставено пощенско клеймо от 17.12.2014 г. се установява, че такива
са изпратени до 150 журналистически дружества. По делото са представени 148
подписани от получател обратни разписки. Липсват обратни разписки, подписани от
представител на ЖД „Шумен – Радио“, ЖД „Писател“ е ЖД „Смолян“, до които обаче писма
са изпратени. Липсват и доказателства покани да са изпращани и получени от ЖД в
Торонто и ЖД „Фондация Х. Ботьов“.
Изпращането на покана не е достатъчно, за да се смята адресатът й за
редовно поканен (така Решение № 211/09.02.2017 г. по т.д. № 3329/2015 г. на
ВКС, 1 т.о.) Следва да се приеме, че посочените общо пет ЖД, визирани и от
ищцата в нейното становището от 13.07.2016 г., не са били уведомени за ОСС.
Липсват и протоколи за избор на делегати в тях. Видно от представените Списъци
на членовете на журналистическите дружества, съобразно броя на членовете на
петте дружества и определената в Устава норма на представителство, всяко от тях
има право да посочи един делегат. Или, ако те бяха получили покана и избрали
делегати, ОСС щеше да се състои от 128
делегати, а не 123, както в случая.
Във връзка с твърдението, че не всички избрани делегати са
своевременно поканени за ОСС, а други изобщо не са поканени, действително се
установява, че не всички представени по делото обратни разписки са подписани от
получателя си. Липсват доказателства, че са били уведомени за ОСС
председателите Т.Б., Г.Ю., Н. Коцева, Д. П., Н.Г. и А.Й., но на ОСС е
присъствал делегат на ЖД – Хасково, чийто председател е Н.Г., което означава,
че ЖД е било уведомено. Посочените пет ЖД имат право на по един делегат. Ако
прибавим към 128 делегати още пет, то кворумът би следвало да се изчислява при
състав на ОСС от 133 членове. От друга страна се установява от списъка на
присъствалите делегати, че всички тези делегати, до които са изготвени обратни
разписки без подпис за получател, са присъствали на ОСС, което означава, че
поканата е достигнала до тях. Дори това да не е станало най-малко месец преди
заседанието, това нарушение засяга само техните членствени права, които, както
вече бе посочено, ищцата не може да защитава.
Необходимият минимален кворум е повече от половината от избраните
делегати, т.е., 67. От съставяните протоколи от ОСС се установи, че в началото
на всяко от четирите проведени заседания е проверяван кворума и при всеки етап
от провеждане на процесното ОСС винаги броят на присъствалите делегати е над 67.
По отношение твърденията на ищцата, че в течение на заседанията
кворумът е спадал под минималния, следва да бъде посочено, че в чл. 33, ал. 2
от Устава на СБЖ, както и в чл. 27 ЗЮЛНЦ е предвидена възможност ОС да взема
решения при т. нар. „спадащ кворум“ – когато в определения час за откриване на
ОС не се явят минимално необходимия брой делегати, събранието се отлага с един
час, когато се провежда независимо от броя на явилите се делегати, като в
случая е поставена долна граница – и при спадащ кворум броят на присъстващите
делегати не следва да бъде по-малко от 1/3 от общия им брой (в случая, ако
приемем, че общият брой е 133, то една трета от тях са 45 делегати). Установява
се действително, че след откриване на всяко от четирите заседания, впоследствие
броят на делегатите е бил по-малък от първоначалния, но в нито един момент
не е спаднал под 45 делегати. Кворумът е
предпоставка за редовното провеждане на събранието, но след като законът
допуска събранието да взема решения и при условията на спадащ кворум от момента
на неговото откриване в хипотезата на чл.27 ЗЮЛНЦ до приключване на работата
му, то при спадане на кворума в хода на провеждането му, не е налице нарушение
на тази норма. При напускане на делегати събранието продължава работата си в
хипотезата на чл. 33, ал. 2 от Устава, която се е осъществила с намаляване на
броя на присъстващите, но без броят им да спадне минимума от 1/3. (В този
смисъл Решение № 164/01.02.2013г. по т.д.№ 982/11 г. на ВКС, I ТО).
Изложеното обосновава неоснователност на иска и при твърдения за
липса на кворум.
Относно твърдяното нарушение на установената в чл. 25, ал. 2 от Устава
норма на представителство по отношение 79-то журналистическо дружество.
Не
се установява верността на твърдението на ищцата, че 79 ЖД е имало право на
един делегат, а на събранието са присъствали петима. От събраните писмени доказателства (списък на членовете
не това дружество и протокол от негово събрание за избор на делегати) се установява,
че за участие в общото събрание са определени 5 делегата, като в списъка на
журналистите към това дружество, с отразяване на отчетения членски внос са
включени 101 журналисти. Съгласно установената норма на представителство,
предвидена в чл.25, ал.5 от устава (1 делегат на 20 членове), очевидно тази
норма е спазена. Следоватално, на ОСС не са участвали делегати на 79 –то ЖД без
представителни права.
Относно участието в събранието и гласуване от лица, които не са
били избрани за делегати – счетоводители, юристи и журналисти без делегатски
права.
От събраните писмени
доказателства – списъци на делегати на събранието, получили бюлетини и
удостоверили с подписа си своето участие в гласуванията, не се установи
твърдяното от ищеца гласуване на лица, които не са били избрани за делегати на
събранието. Дори да е допуснато участие на външни лица с експертни функции
(адвокат, счетоводител), каквото присъствие се установява както от протокола за ОСС, така и от свидетелските
показания на свидетеля Р. П., не се установява те да са участвали по друг начин
в заседанията на ОСС, освен чрез подпомагащи решенията становища по различни
въпроси, без да участват при гласуването. Липсва решение за допускане на
тяхното участие от общото събрание не е взето, но такова не е изискуемо нито по
закон, нито е предвидено в Устава на СБЖ. След като не се установява такива
лица да са участвали в гласуването тяхното присъствие по никакъв начин не
опорочава процедурата по провеждане на събранието и не е основание за отмяна на
приетите от събранието решения.
Относно вземането на решение, невключено в дневния ред – приета е
декларация за журналистиката в нарушение на чл. 35, ал. 4 от Устава.
От представения по
делото Протокол от ОСС се установи, че същото е протекло в два дни – 13 и 14 .03.2015 г., в четири
отделни заседания. В началото на първото заседание е прочетена Декларация на
управителния съвет, като впоследствие са направени предложения за нейното
изменение и за приемането й като декларация на ОСС. Гласуване на изменения й
вариант е извършено на второто (следобедно) заседание, като от текстовете й се
установява, че същата изразява становище по въпроси, свързани със
здравеопазването, включване на текстове в НК, квалифицирани от журналистите
като „политическа цензура“ и др. Настоящият състав намира, че макар приемането
на такава декларация да не е предварително включена в дневния ред, решението за
приемането й не подлежи на отмяна. Нито законът, нито Устава на СБЖ предвижда
компетентност на ОС да приема решения за утвърждаване на декларации на
Управителния съвет, каквато изначално е представена декларацията, поради което
това решение няма правни последици. В същото време, изходящата от ОСС декларация
не представлява решение на общото събрание като орган на сдружението, насочено
към пораждане на правни последици за останалите органи, членовете на
сдружението или трети лица. Декларацията изразява колективно становище на
членовете на СБЖ, присъствали на ОСС, по обществено-значими въпроси, без да
поражда някакви последици. Ето защо, решението за приемането й нито има
необходимост да бъде предварително включено в дневния ред на ОСС, нито подлежи
на отмяна по реда на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ.
Относно твърдените нарушения на процедурата
по гласуване – изборната комисия е
обявявала резултати в присъствие на 6 от нейните общо 9 членове. Неспазвана
процедура по гласуването и липса на проверка относно кворума. Наличие на
предварително попълнени грешни бюлетини.
От събраните
доказателства се установява, че резултатите от проведен избор, са отразени в
нарочно съставени протоколи от 15.03.2015 г. на Комисията за избор на ръководни
органи, подписани от всички нейни членове, което обстоятелство е достатъчно, за
да се приеме, че действията по преброяване и отчитане на гласовете са извършени
законосъобразно от колективен орган на събранието, избран от него. Самото
огласяване на резултатите, удостоверени в подписания протокол, не е необходимо
да бъде извършено в присъствието на всички членове на комисията, то не е
колективно действие, поради което липсата на трима от общо девет членове на
комисията при огласяване на резултатите от нейната работа е ирелевантно за
законосъобразността на провеждане на ОСС.
От събраните доказателства
се установи, че кворумът е проверяван в
началото на всяко заседание, а дори впоследствие да не е проверяван, предвид
броя на пуснатите бюлетини при всяко гласуване, който са били най-малко 53 при
гласуванията за избор на членове на УС (при необходим минимум от 45), от
значение е фактическото наличие на кворум, а не дали постоянно е бил
проверяван.
По делото не са събрани
доказателства, които да установят твърдението на ищеца да са били раздадени
предварително попълнени грешни бюлетини.
Относно твърдения избор на член на УС в конфликт на интереси.
Неоснователен е доводът
на ищцата, че за член на УС е бил предложен и избран председателят на комисията
по избора на ръководни органи, поради което бил налице конфликт на интереси и
това нарушение обуславяло незаконосъобразност на решението. Съгласно
представените протоколи, председателят на комисията Н.Н. не е бил избиран за
член на Управителния съвет при нито едно от проведените гласувания, затова и не
може да се приеме, че взетите решения за избор на членове на управителния съвет
са незаконосъобразни. Дори обаче да беше избран, то този избор не би
противоречал на Устава и закона. Уставът забранява гласуване сам за себе си, но
не и участие на избираното лице в Комисията по избора. Освен това, комисията е
колективен орган на ОСС, като неговият състав - останалите нейни осем членове,
са гаранция за предотвратяване на евентуални недобросъвестни действия на
избирания член в своя полза.
Относно приемането на предложения за членове на УС, етична комисия
и председател на сдружението без гласуване за това на 15.03.2015 г., при
положение, че приемането на такива предложения предния ден е прекратено с
гласуване.
От представените
протоколи от провеждането на общото събрание не се установява наличие на решение
за прекратяване на приемането на предложения за членове на ръководни органи,
взето на 14.03.2015 г. Дори да е
допуснато процедурно нарушение при отправяне на предложенията за членове, чрез
неговото преустановяване и подновяване на следващия ден, не се твърди
ограничаване правото на ищцата да прави предложения през първия или втория ден,
което само нарушение би било правнорелевантно. Напротив, от протоколите от
заседанията на 15.03.2015 г. се установява, че и през втория ден от ОСС е дадена
възможност за предложения за членове на ръководните органи на сдружението. Предвид
посоченото, неоснователно е искането за отмяна решението за избор на членове на
УС, към което само е относимо релевираното нарушение.
Относно неприемане на обявените в поканата отчети на УС и КС на
сдружението.
На съдебен контрол
подлежат взетите решения, а в случая се
твърди липса на такива, поради което липсва
и предмет на контрол. От друга страна липсата на взети решения относно отчетите
не води до незаконосъобразност на останалите решения, които по никакъв начин не
са предпоставени от невзетите решения.
Предвид изложеното,
предявените искове са неоснователни при всички въведени основания и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските: Настоящият състав
намира, че ищцата е останала задължена за разноски, тъй като е заплатила
държавна такса в размер на 80 лева, а предявените искове, съобразно въведените
фактическите основания, всяко от които формиращо отделен иск съобразно
цитираното по-горе Тълкувателно решение и Определение № 938 от 22.12.2014
г. по ч. т. д. № 2864/2014 г., т. к., І т. о. на ВКС, са
най-малко пет. Или, при дължими минимално 30 лева по всеки иск, тя дължи
минимална държавна такса в размер на общо 150 лева. На основание чл. 77 ГПК,
ищцата ще следва да заплати по сметка на СГС още 70 лева.
При този изход на
спора, ответникът има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива
са доказани в размер на 1 180 лева - платен депозит за пР.ване на свидетели и
разноски за адвокатско възнаграждение по редставения договор за правна помощ.
Ищцата е направила
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът може да намали адвокатското възнаграждение,
ако същото е прекомерно в сравнение с фактическата и правна сложност на делото.
Предявените искове са неоценяеми. Същите се отличават с фактическа и правна
сложност около средната, събрани са писмени доказателства, изслушани са
свидетели, проведени са четири съдебни заседания. Минималното адвокатско възнаграждение
по един неоценяем иск е 300 лева, а в случая има пет обективно съединени
искове. Ето защо, направеното възражение за прекомерност е неоснователно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете
на Н.И. Т. - Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, предявени на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ против СДРУЖЕНИЕ "С.НА Б.Ж.", БУЛСТАТ
№ *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. "*********, за отмяна на всички
решения на Общото събрание, проведено на 14.03.2015 г. и 15.03.2015 г.
ОСЪЖДА Н.И. Т. - Д., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, да заплати на СДРУЖЕНИЕ "С.НА Б.Ж.", БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. "*********,
сумата 1 180 (хиляда сто и осемдесет) лева - разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Н.И. Т. - Д., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, да заплати в
бюджета на съдебната власт по сметка на
СГС сумата 70 (седемдесет) лева
– държавна такса, на основание чл. 77 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: