Решение по дело №791/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. От Данъчно- осигурителния процесуален кодекс –ДОПК във вр. С чл. 4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси – ЗМДТ.

Образувано е по жалба на С. С. С. с. Джулюница, общ. Лясковец, ул. Пирин № 42 против АУЗД № АУЗ -540100010329.05.2024г.издаден от Ц. Ц. Г. експерт- орган по приходите, оправомощен със Заповед № РД-22-539/11.3.2024г. на Кмета на Община В.Търново, потвърден с Решение № 14/3.09.2024г. на Директор на Дирекция МДТ при Община В. Търново, с който са определени допълнителни публични задължения в размер на 677,93 лева главница и дължима лихва към 29.05.2024г. в размер на 231,02 лева или общо 908,95 лева, представляващи местен данък за лек автомобил [Марка] с ДК№ [рег. номер].

В жалбата се правят оплаквания за материална незаконосъобразност на постановения акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, тъй като регистрацията на горепосочения автомобил е била прекратена служебно на 26.1.2017г. , като МПС е задържано на 23.08.2011г. до 26.1.2017г. от ОД на МВР В. Търново и съответно конфискуван. Административният орган не е спазил нормата на чл. 58, ал. 4 изр. Първо от ЗМДТ, съгласно което облагането на МПС се прекратява след прекратяване регистрацията му след месеца , следваща месеца на прекратяването й. Това правило обхваща и конкретния казус ,а именно при конфискация или отнемане в полза на държавата на МПС. С оглед на горното от съда се иска да отмени обжалвания АУЗД и потвърждаващото го решение.

В о.з. не се явява а, не се представлява, представил е писмена защита, към която представя писмени доказателства Обвинителен акт по ДП № ЗМ-109/2011г. по описа на ОД на МВР В. Търново, в който са описани конфискуваните МПС вкл. И горепосоченото, при което за периода от 2011г. до 2014г. данък за МПС върху този автомобил на основание горепосочения текст по чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ не се дължи. С Протокол №110/20.6.2017г. е било одобрено споразумение между подсъдимите вкл. Жалбоподателя и ВТРП, в резултат на което на 3.04.2018г. МПС е върнато на жалбоподателя. Същият твърди, че в тази хипотеза е следвало служебно да се дерегистрира МПС, тъй като същото е било в насипно състояние, поради което не се дължи и местен данък.

 

Ответникът, Директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Велико Търново, чрез пълномощника си юк И. оспорва така подадената жалба като неоснователна и недоказана. МПС е било придобито на 8.03.2010г. , при което жалбоподателят не е изпълнил законовото си задължение в двумесечен срок да декларира въпросния автомобил, поради което му е издаден акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК- предходен такъв за периода от 1.1.2013г. до 31.12.2017г. , платен при ЧС Ц. , поради което изпълнителното дело е било прекратено. След законодателната промяна през 2019г. за това МПС се създава служебно партида, за което жалбоподателят е бил уведомен за размера на задълженията. От Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР ответникът е получил информация, че МПС е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП на 26.1.2017г.Извън правилото по чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ е приета разпоредбата на ал. 5 с ДВ бр. 97/2017г. влязло в сила от 1.11.2018г. в която е посочено, че ал. 4 не се прилага и данъкът се дължи за МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно органът по местните приходи е начислил дължимия данък за МПС . Нормата по чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ е материално- правна и действието й е занапред, което също е съобразено от АО, тъй като определения с процесния акт данък е определен за периода от 1.10.2019г. до 30.6.2023г. Намира, че представените от жалбоподателя документи установяват, че МПС е било конфискувано, но не е прекратена неговата регистрация, с оглед на което счита, че не са изпълнение изискванията на закона за освобождаване от заплащане на местен данък върху МПС по силата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. С оглед на това предлага на съда жалбата да бъде отхвърлена и в полза на ответника да се присъдят направените разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. С чл. 144 от АПК.

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

От регистъра на МПС при ПП при ОД на МВР В. Търново се установява, че жалбоподателят е придобил МПС [Марка] с ДК№ [рег. номер] на 8.03.2010г., като съгласно чл. 54 от ЗМДТ за МПС , придобити преди 31.12.2014г. задължението за подаване на Декларация пред местните власти е на жалбоподателя. След посочената дата правилото е изменено, като е предоставена възможност при неизпълнение на това задължение, да се създадат служебни партиди за притежаваните МПС, като такава партида за посочения автомобил е създадена на 10.1.2022г.

Междувременно с Обвинителен акт от 10.7.2013г. на Прокурор при ВТРП на жалбоподателя и на други лица са повдигнати обвинения за извършено престъпление за периода от 1.3.2011г. до 23.08.2011г. след предварителен сговор, при условията на продължавано престъпление, което не е маловажен случай е продавал и държал акцизни стоки – тютюневи изделия – цигари – престъпление по чл. 234, ал.2, т.2 и т. 3 във вн. с ал.1 пр.1 и пр.2 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК. В списъка за веществени доказателства е посочен лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя, който е бил предаден на отговорно пазене на 23.08.2011г. като с одобреното споразумение с Протокол №110/20.6.2017г. по н.о.д 1194/2013г. на основание чл. 381,ал.5, т. 6 от НПК същият му е върнат. Фактическото връщане на МПС е станало на 3.04.2018г. с приложения по делото приемо- предавателен протокол стр. 83 от делото. Видно от Удостоверение от 23.10.2020г. този автомобил е предаден за разкомплектоване на оператор. Стр. 84 от делото.

С АУЗД № 1200-1/7.09.2018г. на орган по приходите на Община В. Търново са установени публични задължения – данък върху МПС за горепосочения автомобил за периода от 2013г. до 2017г. , за сумата главница от 730,40 лева, законна лихва от 7.09-2018г. до окончателно изплащане в размер на 223,87 лева, който е бил изцяло заплатен от жалбоподателя, видно от удостоверение 10/12.2024г. на ЧСИ И. Ц..

С процесното АУЗД № АУЗ -540100010329.05.2024г.издаден от Ц. Ц. Г. експерт- орган по приходите, оправомощен със Заповед № РД-22-539/11.3.2024г. на Кмета на О. В., са определени допълнителни публични задължения в размер на 677,93 лева главница и дължима лихва към 29.05.2024г. в размер на 231,02 лева или общо 908,95 лева, представляващи местен данък за лек автомобил [Марка] с ДК№ [рег. номер] за периода 2019- 2023г. Този акт е оспорен по административен ред като с Решение № 14/3.09.2024г. на Директор на Дирекция МДТ при О. В. Т. е потвърден, получено на 1.10.2024г. като на 16.10.2024г. е подадена жалба до Административен съд Велико Търново.

В хода на съдебното производство е приобщена цялата административна преписка по оспорвания акт, като освен посочените по- горе писмени доказателства са приобщени следните : справка от ОД на МВР В. Търново стр. 52 и сл. , от която е видно посоченото МПС е собственост на жалбоподателя от 8.03.2010г. до момента на издаване на удостоверението, като от 26.1.2017г. същият е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 148, ал.10 от ЗДвП поради незаплатена застраховка „Гражданска отговорност „ В системата на АИС КАТ липсват данни същият да е бил конфискуван. Единствено в обвинителния акт, МПС е посочено като веществено доказателство и е направено предложение от наблюдаващия прокурор на основание чл. 53, ал.1 б.“а“ от НК да бъде отнет в полза на държавата, като с оглед представеното по делото Споразумение между подсъдимите и ВТРП същият не е бил конфискуван, а върнат на жалбоподателя. От справка на ПП при ОД на МВР В. Търново стр. 20 от делото се установява, че от 17.05.2018г. е регистриран запор върху МПС, както и на 10.2.2022г, на 3.05.2022г., 21.2.2023г. ,22.05.2024г .

За доказване компетентността на орган, издал процесния АУЗД по делото са представени Заповед № РД 22-539/11.03.2024г. на Кмета на О. В. Т., в която Ц. Ц. е определена за орган по приходите, 2 бр. допълнителни трудови споразумения между Кмет на О. В. Т. и главен експерт по приходите Ц..

 

 

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация - адресат на акта, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административно оспорване, при наличие на правен интерес и в законоустановения по чл. 156 от ДОПК срок, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената на основание чл.160 , ал. 2 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал 1 от ЗМДТ се установява, че оспореният акт за установяване на задължения е издаден от Цв. Ц.- главен експерт при Община Велико Търново, с възложени от кмета на общината правомощия на орган по приходите, съгласно приложената № РД 22-539/11.03.2024г поради което съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия.

 

Същият е в предвидената от закона писмена форма и фактическите обстоятелства, подкрепени със съответните доказателства и правните основания, обосновали издаването му. Потвърдителното Решение, също е издадено в изискуемата писмена форма, от директора на Дирекция "МДТ" при Общината, т. е. ръководителят на звеното за местни приходи, също в пределите на неговата компетентност, съгласно чл. 107, ал.4 от ДОПК вр. С чл. 4, ал. 5 , предл. Второ от ЗМДТ.

 

Правното основание за издаване на акта е чл. 107, ал. 3 от ДОПК при което АУЗД може да бъде издаден служебно в следните хипотези : когато е установено несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103 от ДОПК; когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия; въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено, и не е извършена ревизия. По делото не се спори, че жалбоподателят не е подал декларация за притежаваното от него МПС по чл. 54 от ЗМДТ за МПС , придобити преди 31.12.2014г. след изменението на който е открита служебна партида. Жалбоподателят не твърди да е заплащал определените му с АУЗД публични задължения, поради което настоящата инстанция намира, че е осъществена хипотезата на предл. Второ от чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Основните възражения касаят материалната законосъобразност на акта, не са посочени допуснати съществени процесуални нарушения, които сами по себе си да представляват основание за отмяната му. На основание чл. 168 от АПК съдът не е ограничен от оплакванията в депозираната жалба, а следва да извърши служебно проверка на всички основания по чл. 143 от АПК. Органът по приходите е изискал писмени доказателства от трети лица- ОД на МВР с цел установяване на обективната фактическа обстановка, надлежно ги е приобщил към доказателствата, уведомил е за това и самия жалбоподател. Актът в съответствие с чл. 35 от АПК е бил постановен след като напълно са били изяснени правнорелевантните факти. С оглед на което настоящата инстанция намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.

 

По приложението на материалния закон, съдът намира следното: Съгласно чл. 52, т.1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Разпоредбата, която регламентира освобождаване от заплащането на данък върху превозните средства е чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, обн. в ДВ, бр. 95 от 2009 г. в която е предвидено, че считано от 1.01.2010 г., за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. В цитираната разпоредба законодателят не е направил разграничение дали прекратяването на регистрацията е извършено по инициатива на собственика или по инициатива на контролния орган. Анализът на нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (в относимата редакция), води до извода, че освобождаването от данък върху превозните средства е обусловено само от прекратяване регистрацията на МПС, като началният момент за това е месецът, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. Нормата на §3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № 1045/24.3.2000 г. не означава прекратяване на регистрацията по силата на нормативен акт, а означава провеждане на процедура по прекратяване на регистрация по инициатива на контролните органи в МВР, т. е. служебно, каквато възможност дотогава Наредбата не е предвиждала. П Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 6 от ЗДвП прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното превозно средство представя документи, че то е прието за разкомплектуване, или декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните работи. Г. Н. определя условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства. Съгласно чл. 18 от Наредбата регистрацията на превозно средство може да бъде прекратена: 1. по писмено заявление от собственика или 2. служебно. Редът и условията за прекратяване на регистрация по заявление на собственика се съдържат в чл.18а от Наредбата, съгласно който собственикът следва да представи освен заявление за прекратяване, табелите с регистрационните номера, свидетелство за регистрация на превозното средство и един от изброените в 8 точки документи. В настоящия казус липсват доказателства жалбоподателят да е изпълнил горепосочените изисквания на закона и да е заявил пред органите на МВР някои от предвидените обстоятелства. Съгласно чл. 4, ал.1 от Наредбата собственикът е задълженото лице, което не само трябва да регистрира МПС при придобиването му, но и да извърши и прекратяването на регистрацията. Прекратяването на регистрацията не става само основа на налагане на запор върху вещта, а е предвиден изричен ред за извършване на дерегистрацията на превозните средства, чието неспазване не може да породи целения правен ефект. Десезирането на компетентните органи от упражняването на контролно-надзорните им правомощия по отношение на статута и изискванията към процесния лек автомобил изисква представянето на ясни доказателства съгласно установения нормативен ред. В този смисъл е и трайната практика на ВАС напр.Решение № 7059 от 27.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9030/2022 г., VI В този смисъл макар по делото да е представено от жалбоподателя Удостоверение от 23.10.2020г., че посоченото МПС е разкомплектовано, след като му е било върнато на 3.04.2018г., но същият не е подал заявление към органите на МВР с изискуемите и посочени по- горе доказателства то МПС не е с прекратена регистрация, в какъвто смисъл е и издаденото от ОД на мВР удостоверение.

 

На следващо място следва да бъде посочено, че от момента на придобиването, регистрация и пускането в движение на превозното средство, неговият собственик става част от съвкупност от правоотношения, възникващи във връзка с цялостната регламентация на реда и условията за движение по пътищата, в това число и в отношения за данък върху регистрирания автомобил. Прекратяването на собствеността, съответно – твърденията за бракуване на ППС върху превозното средство по волята на неговия собственик не води автоматично до прекратяване на този кръг правоотношения, възникнали във връзка с регистрацията му. Неправилно е становището, че фактическата собственост се прекратява с акта на бракуване на превозните средства. Създаден е правен порядък, по който собственикът следва да уведоми съответните компетентни органи за възникване на обстоятелства по бракуване на ППС, за да могат да бъдат прекратени съответните правоотношения, свързани със собствеността и регистрацията на автомобила. В този ред на мисли обстоятелството, че жалбоподателят е загубил фактическата собственост върху процесното ППС не води до извода, че са прекратени всички правоотношения, в това число и данъчни, свързани с притежанието на автомобилите. За прекратяването на тези отношения е предвиден съответен нормативен ред, а именно чл. 18-19 от Наредбата. В този смисъл Решение № 2012 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10135/2020 г., I Решение № 3507 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6478/2015 г.

 

Следващото оплакване на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на акта касае твърденията му, че за целия период МПС е било конфискувано и поради това с прекратена регистрация. Както се посочи във фактическата част, вкл. И от изпратеното от ОД на МВР В. Търново уведомление МПС никога не е било конфискувано, същото е било запорирано и предадено на трето лице на отговорно пазене, в качеството му на веществено доказателство, и за което е направено предложение от страна на наблюдаващия прокурор за конфискуване, но съгласно сключеното съдебно споразумение, веща е следвало да бъде върната на собственика- жалбоподател, което е и станало с приложения по делото Протокол от 3.04.2018г. С оглед на това, за процесния период от 2019-2023г. МПС е било във фактическата власт на жалбоподателя и без прекратена регистрация, поради което правилно и законосъобразно са му определени и следващите се местни данъци.

 

Единственото доказано прекратяване на регистрацията на МПС е това на основание чл. 146, ал. 10 от ЗДвП служебно поради липса на задължителна валидна застраховка“Гражданска отговорност“ по получени данни от Гаранционния фонд от 26.1.2017г. стр. 52 от делото. Но съгласно чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) Алинея 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591. Както правилно сочи ответник жалба посочената норма е материалноправна не й се придадено обратно действие, поради което от 1.1.2018г. жалбоподателят в качеството си на собственик на МПС с прекратена от 26.1.2017г. регистрация на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП дължи заплащането на местен данък върху процесното МПС. Като е съобразил горната промяна в нормативната база , органът по приходите е постановил материално законосъобразен акт.

 

По делото не се оспорва размера на дължимия данък и определените акцесорни задължения за лихви, поради което съдът ги намира за правилно определени съгласно приетата Наредба за определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община В. Търново приета с Решение № 65/28.12.2011г. на Общински съвет В. Търново.

 

При този изход на делото, в полза на ответника следва да се присъдят разноски на основание чл. 161, ал.1 изр. Второ от ДОПК във вр. С чл. 4, ал.1 от ЗМДТ в размер на 400- четиристотин лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение определено по чл. 7, ал.2 т.1 от Наредба № 1 / 9.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения издадена от ВАС.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК във вр. С чл. 4, ал.1 от ЗМДТ осми състав на Административен съд Велико Търново

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. С. С. с. Джулюница, общ. Лясковец, ул. Пирин № 42 против АУЗД № АУЗ -540100010329.05.2024г.издаден от Ц. Ц. Г. експерт- орган по приходите, оправомощен със Заповед № РД-22-539/11.3.2024г. на Кмета на Община В.Търново, потвърден с Решение № 14/3.09.2024г. на Директор на Дирекция МДТ при Община В. Търново, с който са определени допълнителни публични задължения в размер на 677,93 лева главница и дължима лихва към 29.05.2024г. в размер на 231,02 лева или общо 908,95 лева, представляващи местен данък за лек автомобил [Марка] с ДК№ [рег. номер].

 

ОСЪЖДА С. С. С. от с. с. Джулюница, общ. Лясковец, ул. Пирин № 42 да заплати на Община В. Търново разноски в размер на 400- четиристотин – лева.

Решението е окончателно на основание чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК..