Р Е Ш Е Н И Е
№ 1130/17.09.2019 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, LI състав, в открито съдебно заседание, проведено на 05.09.2019
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Снежана Петрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 2863 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от П.К.К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 19-0769-001492/15.05.2019 г., издадено от Началник група при ОД на МВР, гр. Бургас, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. К., като поддържат подадената жалба.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Жалбата е
подадена от легитимирано лице, в преклузивния
седемдневен срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред
надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:
На 14.03.2019 г., около 23:20 часа, в гр. *******, по посока ж.к. В., бил спрян за проверка лек автомобил ф.г. с per № ********, управляван от П.К.К.. Същият бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство алкотес дрегер 7510 с фабр. № ARBB-0052, който отчел 0,00 промила в издишания от водача въздух. Водачът отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози и му бил издаден талон за медицинско изследване с посочена дата и час, но водачът отказал кръвна проба за анализ.
При тази фактическа обстановка на 15.05.2019 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 174, ал. 3, от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Възприетата фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Г.Д. и от писмените доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното производство.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р.П. – Началник Група към Сектор "Пътна Полиция" към ОДМВР-гр. Бургас, която към дата 15.05.2019 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор "ПП" – ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващa да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против нея.
Разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от
ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство
или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни
или ездитни животни или стада по пътищата.
При установените факти, съдът намира нарушението за действително осъществено, съставомерно и доказано по безспорен и категоричен начин, според изискванията на закона. Факт е, че жалбоподателят е бил спрян за проверка по време на управление на автомобила, но е отказал да даде проба за употреба на наркотични вещества. Тези обстоятелства изпълват от обективна страна фактическия състав на процесното нарушение, като е без значение дали жалбоподателят действително е употребил наркотични вещества или не, тъй като изпълнителното деяние се заключава в отказ да се подложи на проверка за това, след като е надлежно поканен от контролните органи. Без правно значение е и посочването или не на номера на техническо средство в АУАН, доколкото в случая няма извършено изследване. Същественото тук е, че от съдържанието на съставения акт и талона за медицинско изследване се установява, че нарушителят е отказал да даде проба. Свидетелят Г.Д. в показанията си сочи, че нарушението е констатирано по повод полицейска проверка и е отказал да даде проба за наркотици.
От субективна страна, нарушението е извършено умишлено. Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, след отказа му, надлежно е бил снабден и с талон за медицинско изследване, но е отказал проба. По описания начин жалбоподателят окончателно и изцяло е възпрепятствал възможността да се установи, дали е управлявал МПС под въздействие на упойващи вещества.
Нарушението е правилно квалифицирано и подведено под съответната санкционна норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която предвижда две кумулативни наказания - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба от 2000 лева. Доколкото санкциите са определени в закона по абсолютен начин относно техния вид, размер и срок, за съда не съществува възможност да ги обсъжда, нито да ги редуцира (арг. чл. 27, ал. 5 от ЗАНН).
При извършения цялостен служебен контрол за законосъобразност не се установиха основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление, което налага то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-001492/15.05.2019 г., издадено от Началник група при ОД на МВР, гр. Бургас, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.