Р Е Ш Е Н И Е

№ 260004

гр. Пловдив, 16.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 17/2020 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ.

Делото е образувано по жалба, подадена от К.К.С. срещу Решение 1956Б/10.03.2020 г. на ОСЗ – гр. Пловдив., с което е определено обезщетение с поименни компенсационни бонове, за невъзстановени земеделски земи. Излагат се съображение за незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и определяне на обезщетение с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд.

Постъпило е становище от административния орган, с което възразява срещу жалбата, твърди, че определените от Община П. земи не са достатъчни за обезщетяване на всички правоимащи, поради което бил определен коефициент редукция от 0,05 и заради липсата на възможности  за определяне на обезщетение на земята на основание чл. 35 ЗСПЗЗ било определено обезщетение с  компенсаторни бонове. Иска се отхвърляне на жалбата, не се правят доказателствени искания.

Съдът като разгледа твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:

            Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна против административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

            От представената от ОСЗ-Пловдив копие административна преписка се установява, че същата е била образувана по заявление от 27.02.1992г. на Д. М. Заявителят е починал през ***., като е оставил за свои наследници А. М., жалбоподателката К.С., Д.К. М., Д. Г. М., Н. М. и А. А. и П. И.

С решение от 15.09.2011г., и решение от 17.12.2019г. ОСЗ Пловдив е възстановила в полза на наследниците на Д. М. овощна градина от 1.204 дка и нива от 0.216 дка., като е отказала възстановяването на овощна градина от 3.796 дка. С друго решение по чл. 19, ал. 8 ЗСПЗЗ от 17.12.2019г. административният орган е определил на наследниците на Д. М. обезщетение със земя и/или поименни компенсаторни бонове на обща стойност 3967 лева. Данни за връчване на решението има само върху самия акт, единствено на пълномощник на жалбоподателката. Данни за връчване на решението по чл. 19, ал. 8 ЗСПЗЗ на останалите наследници няма, въпреки изискването на цялата преписка по издаването на обжалвания административен акт.

С решение от 10.03.2020г. ОСЗ-Пловдив е обезщетила наследниците на Д. М. с 3967 броя поименни компенсаторни бонове на стойност 3967 лева.

За да бъде издадено решение по чл. 19, ал.17 ППЗСПЗЗ, каквото е решението – предмет на настоящото производство, следва да е налице влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. (Решение № 919 от 21.04.2012 г. на АдмС - Пловдив по к. адм. д. № 257/2012 г.)

 В настоящия случай от представената от административния орган преписка не се установява връчването му на всички наследници на починалия Д. М. В отговор на дадените в тази насока указания от административния орган е постъпило писмо, че наследниците не участват като страна при провеждане на процедурата.

В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, когато е признато правото на възстановяване, но е отказано реалното възстановяване на земята в стари реални граници, поради предвидените в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ пречки е предвидено обезщетително производство. Първо се изготвя оценка на признатата за възстановяване земя, която се определя в решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. След като влезе в сила оценката се постановява решение по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, с което се определя начина на обезщетяването и неговата стойност. (Решение № 16757 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3770/2011 г., IV о.).

Решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е съобщено само на наследника К.С.. Адресати на административен акт в случая са наследниците на Д. К. М.  към момента на постановяване на решението. В тази насока Решение № 10719 от 20.10.2008 г. на ВАС по адм. д. № 5297/2008 г., IV о.; Решение № 12001 от 10.11.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3182/2008 г., IV о.; Решение № 5667 от 29.04.2009 г. по адм. д. № 15607/2008 г.; Решение № 8338 от 23.06.2009 г. по адм. д. № 3826/2009 г.; Решение № 10188 от 08.10.2008 г. по адм. д. № 4756/2008 г.. Не е приложима нормата на чл. 14 ППЗСПЗЗ, която регламентира, че заявлението на един от наследниците ползва и останалите наследници. От решението, с което се отказва възстановяването на земята е видно, че заявител по преписката е бил самият наследодателят, но след смъртта му през ****. качеството на заявители придобиват наследниците, поради което всеки от тях е следвало да бъде надлежно уведомен за издаването на решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. В нормата на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ изрично е регламентирано съобщаване на това решение на всички заинтересовани лица, като от приложеното към жалбата заявление се установява, че удостоверението за наследници е постъпило при административния орган. Ето защо към момента на постановяване на решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ ОСЗ- Пловдив вече е уведомена за наследниците на заявителя и е следвало да изпрати съобщения на всеки от тях. Оттук следва, че решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ не е връчено на всички адресати, то не е влязло в сила, което опорочава издаването на последващото решение с правно основание чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ.

Постановеното решение като издадено при липсващо правно основание е нищожно, макар издателят на административния акт да е компетентен орган. Липсата на предписаното от закона правно основание за постановяване на административния акт, каквото в случая е изискването на чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ за наличието на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е особено съществен порок за валидността на административния акт, който обосновава неговата нищожност, за което съдът следи служебно. (Решение № 16202 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6358/2009 г., IV о.)

            Относно разноските:

            Предвид изхода на делото на жалбоподателката следва да се присъдят разноските- 181.60 разноски за СТЕ.

            С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, в полза на адвокат С. следва да бъде присъдена сумата от 507.00 лева за адв. възнаграждение.

            Мотивиран от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОБЯВЯВА за нищожно решение **** от 10.03.2020г. на ОСЗ-Пловдив, с което на наследниците на Д. К. М. са обезщетени с поименни компенсаторни бонове на стойност 3967 лева.

ВРЪЩА преписката на ОСЗ-Пловдив с указания, че решението по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ следва да се издаде след влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие –Пловдив, с адрес: ****, да заплати на К.К.С., ЕГН **********, сумата от 181.60 лева- съдебни разноски.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие –Пловдив, а адрес: ****, да заплати на адв. А.В.С.,***, със служебен адрес – *****, сумата от 507.00 лева– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ К.К.С. по производството.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

                                                                                                            /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.