РЕШЕНИЕ
№ 1796
Сливен, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - III състав, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ГАЛЯ ИВАНОВА |
При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА административно дело № 20257220700432 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от И. А. Ц. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], община Котел, [улица], подадена срещу Разпореждане на полицейски орган Изх. № 287000-2559 от 26.06.2025 г., издадено от младши експерт Х. Х. К. на длъжност младши полицейски инспектор при Участък [населено място], РУ Котел, ОД на МВР Сливен. В жалбата си оспорващият твърди и излага съображения, че оспореното разпореждане е необосновано, незаконосъобразно, постановено в несъответствие с целта на закона. Моли разпореждането да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представена по делото писмена молба чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният орган – Младши полицейски инспектор при Участък [населено място], РУ Котел, ОД на МВР Сливен, Х. Х. К., редовно призован, се явява в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна, счита, че е действал законосъобразно и е изпълнил служебните си задължения.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане на полицейски орган Изх. № 287000-2559 от 26.06.2025 г., издадено от младши експерт Х. Х. К. на длъжност младши полицейски инспектор при Участък [населено място], РУ Котел, ОД на МВР Сливен, е разпоредено на оспорващия И. А. Ц. в срок до 29.06.2025 г. да предаде доброволно СУМПС [номер], издадено на 27.02.2024 г. от МВР – Сливен. В разпореждането е посочено, че е издадено на 26.06.2025 г. в [населено място], община Котел, област Сливен, в 12,20 часа, на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР.
В изпратената преписка по издаване на оспореното разпореждане се съдържат: Писмо от 18.06.2025 г. от Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Сливен до Началника на РУ Котел; Протокол за доброволно предаване от 29.06.2025 г.; Докладна записка от 10.07.2025 г. от Мл. ПИ Х. К. до Началника на РУ Котел.
В Писмо от 18.06.2025 г. от Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Сливен до Началника на РУ Котел, е посочено, че: във връзка с връчена ЗППАМ № 25-0804-000084 от 06.03.2025 г. по чл. 171, т. 4 от ЗДвП срещу лицето И. А. Ц., е изпратено писмо от 05.05.2025 г. за отнемане на СУМПС, но няма върнат отговор; районният инспектор да установи лицето и да бъде отнето СУМПС, което притежава; в случай, че заяви, че СУМПС не се намира в момента при него, да бъде изготвено полицейско писмено разпореждане, на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, в определен срок да предаде доброволно СУМПС.
Видно от Протокол за доброволно предаване, на 29.06.2025 г. лицето И. А. Ц. се е явил в сградата на Участък [населено място] и е предал доброволно на Мл. ПИ Х. Х. К. СУМПС [номер], издадено на 27.02.2024 г. от МВР – Сливен.
В Докладна записка от 10.07.2025 г. от Мл. ПИ Х. К. до Началника на РУ Котел, е посочено, че: служителят е призовал на 26.06.2025 г. лицето И. Ц. в сградата на Участък [населено място]; изготвено е било полицейско писмено разпореждане с Изх. № 287000-2559 от 26.06.2025 г., на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР; на 29.06.2025 г. в сградата на Участък [населено място], с протокол за доброволно предаване лицето И. А. Ц. е предало СУМПС [номер].
От служебно събраните по делото доказателства е видно, че със ЗППАМ № 25-0804-000084 от 06.03.2025 г., издадена от Началник Сектор към ОДМВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, на оспорващия И. А. Ц., на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Видно от мотивите на ЗППАМ, СУМПС на И. А. Ц. е с № *****. С Решение № 1340 от 08.07.2025 г., постановено по административно дело № 244/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен, в сила от 08.07.2025 г., горепосочената ЗППАМ е отменена.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган – полицейски служител в Участък [населено място] на Районно управление – Котел при ОД на МВР – Сливен.
Разпореждането е издадено в писмена форма, предвидена като една от формите за действителност по чл. 64, ал. 1, изр. 2 от ЗМВР, но по съдържание не съответства на изискванията на чл. 64, ал. 5 от ЗМВР. В оспорения акт е посочено, че е издаден на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, и съдържа разпоредителна част до задълженото лице И. А. Ц. – в срок до 29.06.2025 г. да предаде доброволно СУМПС [номер], издадено на 27.02.2024 г. от МВР – Сливен. Разпореждането не съдържа фактически основания за издаването му, а само цифрово означение на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, която най-общо определя правомощията на полицейския орган да издава разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените му функции. В разпореждането не е обозначено при изпълнение на какви конкретни функции на полицейския орган е издадено, както и липсва посочване на фактическите обстоятелства, които са породили необходимостта от неговото издаване. Непосочването на фактическите основания за издаване на акта представлява нарушение на изискването на чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР. В оспорения акт липсват мотиви, каквито трябва да съдържа всяко писмено разпореждане. Това изискване е част от изискванията за законосъобразност на разпореждането като индивидуален административен акт и съответства на общото изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за съдържанието на индивидуалните административни актове, а именно същите да бъдат мотивирани.
Неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването на акта се съдържат в друг документ към изпратената административна преписка, щом изхождат от същия орган. В разглеждания случай, от представените документи не може да се направи обоснован извод, че фактическите основания за издаването на оспорения административен акт се съдържат в друг документ от преписката. Писмото от 18.06.2025 г. от Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Сливен до Началника на РУ Котел, не изхожда от същия орган и не може да замести липсващите мотиви в оспореното разпореждане. Липсва и изрично препращане в оспорения акт към това писмо. Протоколът за доброволно предаване от 29.06.2025 г. и Докладната записка от 10.07.2025 г. са изготвени след издаването на акта, поради което не може да се приеме, че тези документи го обосновават.
Следователно, липсва изложение на конкретни обстоятелства, от които да се направи извод за фактическите основания, които са мотивирали органа да издаде акт с такова съдържание. Издаденото разпореждане е лишено от мотиви.
Посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено задължение води до немотивираност на оспореното разпореждане. Ето защо съдът намира, че оспореният акт е немотивиран – самостоятелно основание за отмяна, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК.
По изложените съображения, оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОД на МВР – Сливен, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 1210 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 1200 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на И. А. Ц. с [ЕГН], Разпореждане на полицейски орган Изх. № 287000-2559 от 26.06.2025 г., издадено от младши експерт Х. Х. К. на длъжност младши полицейски инспектор при Участък [населено място], РУ Котел, ОД на МВР Сливен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– Сливен, да заплати на И. А. Ц. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], община Котел, [улица], сумата от 1210 /хиляда двеста и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |