№ 55
гр. Берковица, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря С.НА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
Административно наказателно дело № 20251610200063 по описа за 2025
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Д. Ц. Б. против Наказателно
постановление № 92 от 11.12.2023г. на Изпълнителния директор на ИА
„Медицински надзор“ - гр. София с което на жалбоподателя на основание чл.
115, ал. 2 от Закона за лечебните заведения е наложена глоба в размер на 2000
лева за извършено нарушение на чл. 39, ал. 1 от Закона за лечебните заведения
/ЗЛЗ/.
Делото е върнато за ново разглеждане на Районен съд – Берковица с
Решение № 240/05.03.2025 г. на АдмС-Монтана по КАНД 44/25 г., с което е
било отменено Решение № 107/29.11.2024 г. по АНД 12/24 г. по описа на РС-
Берковица.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, след обсъждане становищата страните съдът приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради
1
което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административнонаказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна, че:
На 04.07.2023 г. - датата на която е установено и документирано в
Лечебно-процедурен картон ЛПК № 232 и финансов документ - фактура №
********** от 04.07.2023 г., д-р Д. Б. е осъществявала дейност по ФРМ
/физикална и рехабилитационна медицина/ без да е била регистрирана като
АСМП /амбулатория за специализирана медицинска помощ/.
При така възприетата фактическа обстановка
административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателката е извършил
нарушение на на чл. 39, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ и й е
наложил глоба в размер на 2000 лева.
Обжалваното Наказателно постановление № 92 от 11.12.2023г. /л.12-16
по делото/ е съставено въз основа на АУАН № А-2241/02.11.23 г. /л. 18-21 по
делото/.
Описаната фактическа обстановка се установява от приобщените
писмени доказателства по административнонаказателната преписка, както и
от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.
В периода от 14.08.2023 г. до 18.08.2023 г. е извършена извънредна
проверка в Балнеохотел „Тинтява”, гр. Вършец, ул. „Васил Левски” №16 въз
основа на Заповед № РД-13-747/10.08.2023 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор” /л. 27/.
Д-р Д. Б. работи в Балнеохотел „Тинтява”, гр. Вършец като лекар
физиотерапевт /което се потвърждава от Трудов договор № 94/01.03.2021 г. на
л. 56, в който не е уговорен срок, предвид което се счита като такъв за
неопределено време на основание чл. 67, ал. 2 КТ, длъжностна характеристика
на л. 57-58, писмено разписание на длъжностите на л. 73-75,
квалификационни документи - дипломи за завършено образование на л. 59-
60/.
Същата е извършила преглед и е назначила физиотерапевтични
процедури, според водещата диагноза и състоянието на Д.С.В., която е
2
пребивавала в балнеохотела в периода 24.06. до 04.07.2023 г., включително,
което е отразено в Лечебно-процедурен картон ЛПК № 232 от 04.07.23 г. /л.
61/ и Журнал за извършени процедури /л. 66-68/, за което е издаден финансов
документ - фактура № ********** от 04.07.2023 /л. 62/.
На л. 71 -72 по делото се намира писмено обяснение от Д-р Д. Б. с дата
18.07.23 г., в което признава, че е извършила преглед на лицето Д.С.В. и й е
назначила процедури, за които сочи, че са напълно съобразени с диагнозата й.
Не са представени доказателства Д-р Д. Б. да е регистрирарана като
АСМП /амбулатория за специализирана медицинска помощ/.
Въз основа на тези факти е съставен АУАН А-2241/02.11.23 г. /л. 18-21 по
делото/ въз основа, на който е съставено и обжалваното Наказателно
постановление № 92 от 11.12.2023г. /л. 12-16 по делото/.
Жалбоподателката не е подала възражение срещу издадения АУАН.
По настоящото съдебно производство са разпитани свидетелите д-р П.
Д. П. – актосъставител, както и свидетеля И. Х. Х., който е свидетел по
съставянето на акта. Разпитаните свидетели потвърдиха описаната в АУАН А-
2241/02.11.23 г. /л. 18-21 по делото/ фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е неоснователна, като съображенията на настоящия съдебен
състав са следните:
Възраженията в жалбата и поддържани в съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателката не могат да бъдат приети от
съда за основателни.
Относно оплакванията за неправилното отразяване на ЕГН и
установяване на самоличността на нарушителката:
С оглед дадените указания в отменителното решение на АдмС-Монтана в
случая се касае за фактическа грешка, която не се отразява на
законосъобразността на наказателното постановление и не е основание за
отмяна на същото.
Това е така, тъй като допуснатата грешка при изписването на ЕГН на
нарушителя с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН подобно процесуално
нарушение не може да се окачестви като съществено даващо повод за отмяна
на атакуваното наказателно постановление.
3
Съгласно Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС въпросът дали
наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се
решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при
съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез
надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е
известен. Това разрешение кореспондира с разпоредбата на чл.53, ал.2 от
ЗАНН. По аргумент от посочената разпоредба и предвидената в нея
възможност да бъде издадено наказателно постановление въпреки допуснати
нередовности на АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е
неговият автор, следва извода, че не всяко нарушение, допуснато при
съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на издаденото
наказателното постановление. Константна е съдебната практика, че
нарушаването на правно регламентираните процесуални изисквания,
които следва да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, само когато в
резултат на конкретното нарушение има вероятност установените
от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако
недопускането им би довело до възприемане на друга фактическа обстановка
или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено
правото на дееца да участва в административнонаказателното производство. В
случая обаче такива съществени нарушения при съставянето на АУАН или
съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно да са
довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, не са
налице.
Допуснатата грешка в изписването на ЕГН не е пречка да се установи
личността на нарушителката и това не е довело до ограничаване на нейните
права – посочени са трите й имена, адрес по местоживеене, място на работа,
специалност, като в НП са описани и доказателства, от които се установява
нейната самоличност - трудовия й договор и квалификационните й
документи, които са приложени по делото.
В тази връзка несъстоятелни са доводите на процесуалния представител
на жалбоподателката, че самоличността й не е била потвърдена с документ за
самоличност, каквото изискване законът не поставя още повече, че самата тя
писмено е признала, че е извършила преглед на лицето Д.С.В. и й е назначила
4
процедури /писмено обяснение на л. 71-72 по делото, което не е оспорено по
делото/.
Относно оплакването, че обжалваното наказателно постановление
не било мотивирано:
Оплакването е общо и декларативно, като не се съдържат конкретни
твърдения в какво точно се състои според жалбоподателката твърдяното от
нея нарушение.
Видно от съдържанието на АУАН и наказателното постановление
нарушението е конкретизирано по време и място – посочено е времето на
извършване на нарушението – 04.07.23 г. и датата, на която е установено
същото – 18.08.23 г., мястото на нарушението – Балнеохотел „Тинтява”, гр.
Вършец, ул. „Васил Левски” №16. Посочени са фактите и обстоятелствата
описващи нарушението – в какво се изразява и правната квалификация.
Подробно са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на
административното нарушение и даващи основание да се приеме, че
фактическата обстановка и описаното нарушение в АУАН са идентични с тези
в наказателното постановление, като са изложени мотиви защо
административно наказващия орган приема, че е извършено установеното
нарушение.
Следователно нарушението е конкретизирано по време, място и начин на
извършването му, посочено е в какво се изразява, поради което не може да се
приеме, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 57 ЗАНН.
Дори да беше допусната такава нередовност при съставянето на АУАН /
каквато в случая няма / с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН подобно
процесуално нарушение не може да се окачестви като съществено даващо
повод за отмяна на атакуваното наказателно постановление по изложените
вече по-горе мотиви.
В обстоятелствената част на АУАН, респективно на наказателното
постановление са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за
състава на административното нарушение, същото е описано в съответствие с
правната квалификация /описание на административното нарушение/,
посочена е в пълнота и правната квалификация на нарушението, с което са
изпълнени и изискванията за съдържание на наказателното постановление по
чл. 57 ЗАНН. Административното нарушение е конкретизирано по време,
5
място, начин на извършването му. Спазени са всички стандарти за форма на
наказателното постановление и е гарантирано правото на защита.
За пълнота следва да се посочи, че не представлява съществено
процесуално нарушение обосноваващо отмяната на наказателното
постановление и фактът, че е налице разминаване в посочване на цифровото
изписване на нарушената разпоредба, като в обстоятелствената част същата е
посочена неточно като чл. 39, т. 1 ЗЛЗ, а в санкционната част като чл. 39, ал. 1
ЗЛЗ, тъй като е налице словесно описание на осъщественото нарушение, което
не оставя съмнение, че лицето е санкционирано именно за нарушение на
разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЛЗ, а именно, че не е регистрирана като лечебно
заведение за извънболнична помощ и по този начин не е допуснато
ограничение на правото й на защита.
В случая жалбоподателката не оспорва, че е осъществила дейност по
ФРМ /физикална и рехабилитационна медицина/ и е извършила преглед на
лицето Д.С.В. и й е назначила процедури, което се потвърждава и от
представените по делото писмени доказателства /Лечебно-процедурен картон
ЛПК № 232 на л. 61, Журнал за извършени процедури л. 66-68, Писмено
обяснение на л. 71-72 по делото, фактура № ********** от 04.07.2023 на л.
62/.
Самата оказана медицинска помощ, включително като препоръки към
пациента, попада като дейност в обхвата на т. 1 на пункт I към член единствен
от Наредба № 30 от 19 юли 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Физикална и рехабилитационна медицина“, тъй като тази помощ включва
всички дейности по профилактика, диагностика, терапията и медицинска
рехабилитация. В случая д-р Д. Б. е поставила диагноза и е назначила терапии
на лицето Д.С.В., като е ирелевантно дали диагнозата и предписаните терапии
са били правилни и подходящи, доколкото самото диагностициране и
предписване на лечение, включващо рехабилитационни процедури е дейност,
спадаща към специалността „Физикална и рехабилитационна медицина“,
която е упражнила д-р Б..
Съгласно т. 3 на пункт I към член единствен от същата Наредба когато
дейността по ФРМ /физикална и рехабилитационна медицина/ се упражнява в
извънболнична помощ същата се осъществява в амбулатории за
специализирана медицинска помощ, а именно:
6
1. групова практика за специализирана медицинска помощ,
медицинските центрове и диагностично-консултативните центрове - в
секции/кабинети по основните направления на специалността или в обособени
кабини за различните по вид фактори или
2. индивидуална практика за специализирана медицинска помощ
(ИПСМП).
Амбулаториите за специализирана медицинска помощ подлежат на
регистрация по реда на чл. 39, ал. 1 ЗЛЗ.
В случая по делото липсват доказателства д-р Д. Б. да е регистрирарана
като АСМП /амбулатория за специализирана медицинска помощ/ - нито в
групова, нито в индивидуална практика.
Такава регистрация при проверката е установено, че има само другият
лекар специалист, който осъществява дейност по ФРМ в Балнеохотел
„Тинтява”, гр. Вършец – д-р Мария К., но последната е регистрирана като
индивидуална практика, а не като групова /удостоверение за регистрация на
лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ на л. 37/.
Предвид липсва на доказателства, че д-р Д. Б. е била регистрирана като
АСМП /амбулатория за специализирана медицинска помощ/ и въпреки това е
оказала медицинска помощ по ФРМ в Балнеохотел „Тинтява”, гр. Вършец
правилно административнонаказващият орган е приел, че същата е
осъществила нарушение на чл. 39, ал. 1 ЗЛЗ.
Нарушението е формално и за неговото осъществяване е достатъчно от
обективна страна да се установи, че нарушителя няма регистрация като
АСМП /амбулатория за специализирана медицинска помощ/ без да е
необходимо да са настъпили каквито и да е други последици.
Поради изложените съображения по-горе в мотивите, съдът намира, че
издаденото наказателно постановление е правилно, законосъобразно и няма
основания за отмяна или изменение, поради което същото следва да се
потвърди.
Относно приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН:
Съдът намира, че в случая не става въпрос за маловажен случай и
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Наложената глоба е определена
в предвидения по чл. 115 ал. 2 от ЗЛЗ минимален размер и не са налице
7
основания за нейното намаляване. По своето естество нарушението се
отличава с висока обществена опасност, тъй като осъществяваната от
жалбоподателката дейност е правнорегламентирана и се отличава с висока
обществена опасност, тъй като засяга здравето на хората и е потенциална
предпоставка за увреждане на тяхното здраве. Следва да се подчертае, че за
ангажиране на отговорността на жалбоподателката не е необходимо да са
настъпили каквито и да е вредни последици, още по-малко пък действително
да е настъпило увреждане на здравето на пациентката. Ето защо правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28
ЗАНН.
Предвид гореизложеното от правна страна съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната на
издаденото административнонаказателно постановление.
НП и АУАН са издадени от компетентни органи в срока по чл. 34 от
ЗАНН.
Наказателното постановление е било издадено в предвидения
преклузивен срок, от компетентен орган, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Поради изложените съображения по-горе в мотивите, съдът намира, че
издаденото наказателно постановление е правилно, законосъобразно и няма
основания за отмяна или изменение, поради което същото следва да се
потвърди.
Относно разноските:
Направено е искане за присъждане на разноски от
административнонаказващия орган – такова искане е направено и при
предходното разглеждане на делото по описа на Районен съд – Берковица анд
12/2024 г. и в касационното производство пред АдмС- Монтана № 44/25 г.
При този изход на спора искането за присъждане на разноски на
„ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР" - ГРАД СОФИЯ
е основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и
8
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Същата разпоредба в ал. 4 гласи, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Съдът намира, че размера на възнаграждението следва да се определи
по чл. 37 от ЗПП, която разпоредба препраща към размерите, определени с
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от НЗПП, за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв.
Предвид че делото не се отличава с фактическата и правна сложност,
съдът определя дължимото възнаграждението за настоящото производство,
респективно за производството при предходното разглеждане на делото пред
РС-Берковица и в касационното производство пред АдмС- Монтана в размер
на по 80 лева или общо 240 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 92 от 11.12.2023г. на
Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“ - гр. София, с което на
Д. Ц. Б. с ЕГН ********** от гр. Берковица, ул.ГЕОРГИ САВА РАКОВСКИ 7,
общ. Берковица, е наложена глоба в размер на 2000 лева на основание на
основание чл. 115, ал. 2 от Закона за лечебните заведения за неизпълнение на
административно задължение, установено в чл. 39, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения /ЗЛЗ/.
ОСЪЖДА Д. Ц. Б. с ЕГН ********** от гр. Берковица, ул.ГЕОРГИ
САВА РАКОВСКИ 7, общ. Берковица, ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ "МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР" - ГРАД СОФИЯ, сумата от 240.00
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение, от които: 80 лева за АНД
63/25 г. по описа на РС-Берковица, 80 лева за АНД 12/24 г. по описа на РС-
Берковица и 80 лева за КАНД 44/25 г. по описа на АдмС-Монтана.
9
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Решението може да се обжалва пред АдмС-Монтана в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
10