Р Е Ш Е Н И Е
№ 1801/ 25.4.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести март, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1976 по описа на
Варненски районен съд за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 8663/ 14.08.2017 год. от И.С.М., ЕГН: **********, с адрес *** срещу Н.И.К.,
ЕГН: **********, с адрес ***, с искане за прогласяване нищожността на Решение,
постановено по гр. д. № 10334 по описа на Районен съд – Варна за 2007 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения за нищожност на Постановлението
за възлагане, поради допуснати от съдебния изпълнител процесуални нарушения при
извършване на публичната продан по изп. дело № 20/ 2006 год., като 1/ 2 ид. ч.
от недвижим имот – апартамент, находящ се в *, поради несеквестируемост на
същия, с оглед на което и недопустимо е възложен на ответника. Липсата на
валидност на възлагателното решение, води до нищожност и съдебното решение по
делбата.
Ответникът – Н.И.К., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който
изразява становище за недопустимост на иска, в частта досежно нищожността за
възлагателното постановление, като се позовава на норматана на чл. 496, ал. 3 ГПК. Релевира доводи за валидност на съдебното решение, като намира за
неоснователна претенцията в тази част. Отправя искане за отхвърляне на този
иск, като ретендира и присъждане на разноски.
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск,
с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на основанията за нищожност на
съдебния акт, на които се позовава.
С
влязло в сила Решение от 28.12.2011 г., постановено по гр.д.№ 10334/ 2007 г.
ВРС е постановено извършване на делба, чрез изнасяне на публична продан, на
следния недвижим имот, а именно – апартамент № *, находящ се в *, състоящ се от
дневна, две спални, кухня, коридор, баня, тоалет и дрешник с обща квадратура
79.89 кв.м. , при граници: запад- стълбище и ап.*, *, *, *, ведно с
принадлежащата ИЗБА №* с площ от 8.21 кв.м., при граници: *, *, *, *, ведно с
0.3734% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавно място, попадащо в 5-ти подрайон на град Варна, при първоначална цена в
размер на 82 000 /осемдесет и две хиляди/ лева, на основание чл. 288, ал.
1 от ГПК /отм./. Постановено е след извършването на проданта, получената сума
да бъде разпределена както следва: 1/2 ид.ч. за Н.И.К., ЕГН **********, с
адрес: *** и 1/2 ид.ч. за И.С.М., ЕГН **********,
с адрес: ***.
Със
същото решение И.С.М., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Н.И.К., ЕГН **********
сумата от 3 505 лева, представляваща обезщетение за самостоятелното ползване от
ответницата на делбения недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № *, находящ се
в *, , за периода от 12.05.2008 г. до 12.10.2009 г., на основание чл. 31, ал. 2
от ЗС, ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяване на
претенцията в съда – 12.10.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 359 /триста петдесет и девет/ лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главница от 3505 лева за периода от12.05.2008
г. до 12.10.2009 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
Със
същото решение И.С.М., ЕГН ********** е осъдена да заплати на да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на
1640 /хиляда шестстотин и четиридесет/ лева, на основание чл. 8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и държавна такса
върху уважените искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД в размер на
154.56 /сто петдесет и четири лева и 0.56 ст./ лева, на основание чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Макар
и основанията за нищожност на съдебните решения да не са нормативно установени,
в съдебната практика и доктрината е утвърдено последователното разбиране, че
нищожността е предпоставена от такъв съществен порок на съдебния акт, който
пряко рефлектира върху валидността на обективираната в него воля. В този смисъл
нищожни се явяват решенията, постановени по въпроси, които излизат извън
пределите на правораздавателната компетентност на съда, от ненадлежен съдебен
състав, при липсата на задължителната писмена форма, както и абсолютно
неразбираемите решения.
В
процесния случай атакуваното съдебно решение е постановено по предявен иск за
делба на недвижим имот, т. е. следователно обхваща спорно правоотношение, по
което съдът е властен да се произнесе. Съдебният акт изхожда от надлежен
състав, спазена е предписаната писмена форма и е налице ясно формирана и
напълно разбираема воля на правораздавателния орган досежно предмета, страните
и следващите им се квоти. Същевременно, въпросът за участие на всички
задължителни другари в делбеното производство, касае допустимостта на съдебното
решение, но същият по никакъв начин на рефлектира върху неговата валидност.
По
тези съображения съдебният състав приема, че не са налице елементите от фактическия
състав на чл.
270, ал. 2 ГПК, поради което предявения иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане в полза на ответника следва да бъдат
присъдени и извършените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в
размер на 600.00 лв. В предвид заявеното от ищеца възражение за прекомерност,
следва да бъде отбелязано, че в случая в предвид фактическата и правна сложност
на спора, броя на проведените съдебни заседания, не са налице предпоставките на
чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране на претендирания от ответника адвокатски
хонорар.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.С.М., ЕГН: **********, с
адрес *** срещу Н.И.К., ЕГН: **********, с адрес ***, с искане за прогласяване
нищожността на Решение от 28.12.2009 г., постановено по гр. дело № 10334 по
описа на Районен съд – Варна за 2007 год., на основание чл. 270, ал. 2 КЗ.
ОСЪЖДА И.С.М., ЕГН: **********,
с адрес *** да заплати на Н.И.К.,
ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 600.00
(шестстотин) лева, представляваща
извършени в производството разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: