Р Е Ш Е Н И Е № 128
ПЛОВДИВ 08.03.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XXIІІ-ти с-в, в публичното заседание на първи ноември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря ЦВЕТЕЛИНА БАКАЛОВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 188 по описа за 2017 година и констатира
следното:
Предявен е иск от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, София,
ул.”Московска” 19, със съдебен адрес:*** против П.Д.Д., ЕГН ********** и М.Д.Д.,
ЕГН ********** *** с правна квалификация чл.422 ГПК.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че по
силата на Договор за ипотечен кредит от 24.03.2008 г. „Банка ДСК” ЕАД е
предоставила на П.Д. и М.Д. кредит в размер на 100 000 лв, като срокът за
погасяване на задължението е 290 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита – 01.04.2008 г. С договора страните са уговорили следните условия: за
срок от три години, считано от момента на усвояване на кредита,
кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид
кредит – 4.19% и стандартна надбавка в размер на 1.4%, а за останалия срок на
договора заплаща лихва, формирана от
базов лихвен процент, който може да бъде намален съгласно Условия за ползване
на преференциален лихвен процент по Програма „Уют”; към момента на сключване на
договора за кредит базовият лихвен процент е 4.19%, а стандартната надбавка е
4.10 процентни пункта, т.е. след изтичането на три годишния период е 8.29%.
Кредитополучателите са погасявали редовно вноските по
предоставения кредит до м.май 2010 г. През м.юли постъпилата сума по
сметката на кредитополучателите за погасяване на месечната вноска е била
отнесена за частично погасяване на вноската от месец юни 2010 г. С Допълнително
споразумение от 22.07.2010 г. е преструктуриран кредитът – уговорена е лихва от
7.09 % за първите 36 месеца от датата на сключването на договора и 9.79 % за
остатъка от договора; уговорен е гратисен период за издължаване на главницата
от 6 месеца, като не е променен крайният срок за издължаване на кредита. Тъй
като кредитополучателите не са изпълнявали условията по Допълнително
споразумение от 22.07.2010 г. на 25.07.2013 г. е уговорено Допълнително
споразумение, според което остатъкът от задължението е 97 145.33 лв;
кредиторът се отказва от вземането си за наказателни лихви в размер на 0.37 лв
за периода 12.07.2013 – 25.07.2013 г.; начислената лихва в размер на 1832.46 лв
се капитализира към главницата по кредита и главницата е в размер на
96 000 лв. Срокът за издължаване на кредита се запазва, като падежът на
месечните вноски се определя на 25-то число. Лихвата по кредита се уговоря на
9.29 %. На 08.01.2015 г. е сключено ново Допълнително споразумение, според
което размерът на главницата е уговорен на 100 239.92 лв; установен е
гратисен период за издължаване на главницата от шест месеца, без да се променя
крайният срок за погасяване на кредита не се променя. Кредиторът се отказва от
вземането си за такси годишно управление в размер на 881.53 лв и такси
закъснение в размер на 2.50 лв за периода 05.12.2014 г. – 08.01.2015 г., като
при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по време на гратисния
период, капитализацията на лихвата отпада. Лихвата по кредита е в размер на
9.29 %. Променя се начинът на олихвяване, като кредитът се олихвява с променил
лихвен процент в размер на 9.29% годишно, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 1.351 и надбавка в размер на 7.939 %. Месечният падеж не се
променя.
Въпреки многократното преструктуриране на кредита
кредитополучателите не са погасявали редовно задължението; поради допусната
забава в плащанията над 90 дни и на основание т.20.2, Раздел VІІ от Общите
условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, неразделна част от
Договора за кредит от 24.03.2008 г., Банката е предприела действия да уведоми
длъжниците, че ще упражни правото си да
превърне кредита в предсрочно изискуем. С Писма, получени от П.Д. на 23.03.2016
г. и М.Д. на 29.03.2016 г., кредиторът е уведомил кредитополучателите, че
кредитът става предсрочно изискуем.
Поради настъпилата предсрочна изискуемост на кредита по реда на
чл.417 ГПК ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение,
като е разпоредено Д. и М.Д. да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД: 96 253.72 лв
главница; 11 505.33 лв договорна лихва за периода 11.11.2014 г. –
05.04.2016 г.; 184.63 лв – санкционираща лихва за периода 31.03.2014 г. –
05.04.2016 г.; такси в размер на 1 485.11 лв и законна лихва от 06.04.2016
г. до окончателното изплащане.
Поради подадено възражение по смисъла на чл.414 ГПК от
длъжниците „Банка ДСК” ЕАД предявява настоящите искове за установяване на
вземането си спрямо М.Д. и П.Д. на основание Договор за ипотечен кредит от
24.03.2008 г. както следва: 96 253.72 лв главница; 11 505.33 лв
договорна лихва за периода 11.11.2014 г. – 05.04.2016 г.; 184.63 лв –
санкционираща лихва за периода 31.03.2014 г. – 05.04.2016 г.; такси в размер на
1 485.11 лв и законна лихва от 06.04.2016 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.367 ГПК от ответниците е постъпил писмен отговор,
с който се оспорват предявените искове;
прави се възражение за нищожност на т.7 от Договора за ипотечен
кредит и т.25.3 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити, като се твърди, че не се посочва на какво основание Банката ще променя
базовия лихвен процент едностранно, както не се посочват и обективните
критерии, които ще обосновават съответната промяна. На кредитополучателите не е предоставена
методологията , въз основа на която се извършва съответната промяна в базовия
лихвен процент, което поставя кредитополучателят в неравностойно положение.
Прави се възражение за нищожност на т.20.2 от Общите условия
поради противоречие със Закона, а именно нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за
потребителския кредит, тъй като остатъкът от кредита се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с 10 процентни пункта.
Прави се искане да се върнат на ответниците заплатените лихви в
частта, надвишаващи първоначално уговорения размер, като платени без основание.
Претендират разноски.
В срока по чл.372 ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова
молба, с която се дава следното становище:
-
недопустимо е оспорване на извлечението от
счетоводните книги, тъй като това оспорване е допустимо в производството по
чл.419, ал.2 ГПК – при оспорване разпореждането за незабавно изпълнение;
-
представения от ищеца счетоводен документ е
вторичен и съдържа данни от счетоводните регистри, в които са отразени
хронологично плащанията или липсата на такива, в резултат на които е възникнало
задължението;
-
оспорва се възражението, направено от
ответниците, за нищожност на договора в т.7 с аргумента, че лихвеният процент
не е увеличаван, а е намаляван;
-
прави се възражение за изтичане на
петгодишен давностен срок по отношение направеното от ответниците възражение за
нищожност; твърди се, че възражението за нищожност би било допустимо само по
отношение измененията на лихвения процент след м.02.2012 г.
-
оспорва се направеното от ответниците
възражение за нищожност на договора в т.20.2 от Общите условия, като се твърди,
че Законът за потребителския кредит е неприложим по отношение договори за
кредит, обезпечени с ипотека, какъвто е договорът, сключен между страните по
делото.
В срока по чл.373 ГПК от ответниците е постъпил допълнителен
отговор, с който се дава следното становище:
-поддържа се становището за нищожност на договора в т.7, тъй
като липсва яснота относно какъв е размерът на базовия лихвен процент, какъв е
размерът на надбавката, т.е. явяват се неопределени величини и не е възможно да
се определи волята на страните и размерът на годишния лихвен процент, дължим от
кредитополучателите. Това обосновава нищожност поради противоречие със Закона
във връзка с чл.147, ал.1 ЗЗП, чл.143, т.3, т.10 и т.12 ЗЗП, чл.58, ал.2 ЗКИ и
поради противоречие с морала и добрите нрави, както и на основание чл.26, ал.2 ЗЗД – нищожност поради липса на предмет и съгласие, като се излагат аргументи
за това.
Заявява се, че при установяване нищожността на клаузите по отношение базовия лихвен процент, да се
приеме, че ищецът неправомерно е отнесъл заплатените от ответниците суми за
погасяване на несъществуващи възнаградителни лихви вместо за погасяване на главницата и към
16.03.2016 г. не е налице основание за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
Прави се възражение и за нищожност на допълнителните
споразумения с аргументите, че кредитополучателите са подведени от Банката, че
дължат суми и ще получат по-добри условия за погасяване на кредита.
Предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните Съдът приема за установено:
От приложеното ч.гр.д.№ 547/2016 г. по описа на РС-Асеновград
се установява, че е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, като е разпоредено
П.Д. и М.Д. да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД:
96 253.72 лв главница; 11 505.33 лв договорна лихва за периода
11.11.2014 г. – 05.04.2016 г.; 184.63 лв – санкционираща лихва за периода 31.03.2014
г. – 05.04.2016 г.; такси в размер на 1 485.11 лв и законна лихва от
06.04.2016 г. до окончателното изплащане.В законния двуседмичен срок ответниците по издадената заповед за
изпълнение са подали възражение срещу нея по чл.414 от ГПК и във връзка с това Районният
съд е указал на Банката-кредитор да предяви иск за установяване на вземането си
по заповедта в едномесечен срок от съобщението. В този именно срок е предявен
процесният иск, който има за предмет установяване съществуването на вземането
на Банката срещу ответниците по издадената заповед за изпълнение.
Горните обстоятелства обосновават извод за
допустимостта на предявения иск, тъй има за предмет установяване съществуването
на вземане по издадена и необезсилена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, а
освен това искът е предявен от кредитора-заявител в заповедното производство, насочен
е срещу длъжника по същата заповед, има за цел да установи вземане на същото основание, на което е заявено
в рамките на производството по издаване на заповедта за изпълнение, подадено е
възражение срещу издадената заповед по чл.414 от ГПК от длъжниците и то е
подадено в законния срок, а и самият иск за установяване на вземането е
предявен в определения от Закона месечен срок. Всички тези обстоятелства
обосновават допустимостта на иска, поради което той следва да бъде разгледан по
същество.
Не се спори, че по силата на Договор
за ипотечен кредит от 24.03.2008 г. „Банка ДСК” ЕАД е предоставила на П.Д. и М.Д.
кредит в размер на 100 000 лв, като срокът за погасяване на задължението е
290 месеца, считано от датата на усвояване на кредита – 01.04.2008 г. С
договора страните са уговорили следните условия: за срок от три години, считано
от момента на усвояване на кредита, кредитополучателят заплаща лихва, формирана
от базов лихвен процент за този вид кредит – 4.19% и стандартна надбавка в
размер на 1.4%, а за останалия срок на договора заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент, който може да бъде
намален съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по
Програма „Уют”; към момента на сключване на договора за кредит базовият лихвен
процент е 4.19%, а стандартната надбавка е 4.10 процентни пункта, т.е. след
изтичането на три годишния период е 8.29%.
С Допълнително споразумение от 22.07.2010 г. е преструктуриран
кредитът – уговорена е лихва от 7.09 % за първите 36 месеца от датата на
сключването на договора и 9.79 % за остатъка от договора; уговорен е гратисен
период за издължаване на главницата от 6 месеца, като не е променен крайният срок
за издължаване на кредита.
С Допълнително споразумение от 25.07.2013 г. страните са се
уговорили, че остатъкът от задължението е 97 145.33 лв; кредиторът се
отказва от вземането си за наказателни лихви в размер на 0.37 лв за периода
12.07.2013 – 25.07.2013 г.; начислената лихва в размер на 1832.46 лв се
капитализира към главницата по кредита и главницата е в размер на 96 000
лв. Срокът за издължаване на кредита се запазва, като падежът на месечните
вноски се определя на 25-то число. Лихвата по кредита се уговоря на 9.29 %.
С Допълнително споразумение от 08.01.2015 г. страните са се
уговорили, че размерът на главницата е 100 239.92 лв; установен е гратисен
период за издължаване на главницата от шест месеца, без да се променя крайният
срок за погасяване на кредита не се променя. Кредиторът се отказва от вземането
си за такси годишно управление в размер на 881.53 лв и такси закъснение в
размер на 2.50 лв за периода 05.12.2014 г. – 08.01.2015 г., като при настъпване
на предсрочна изискуемост на кредита по време на гратисния период,
капитализацията на лихвата отпада. Лихвата по кредита е в размер на 9.29 %.
Променя се начинът на олихвяване, като кредитът се олихвява с променил лихвен
процент в размер на 9.29% годишно, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 1.351 и надбавка в размер на 7.939 %. Месечният падеж не се
променя.
С Писма - изх.№ 01-20-01693/16.03.2016 г. и изх.№01-20-01694/16.03.2016
г. ,
получени от П.Д. на 23.03.2016 г. и М.Д. на 29.03.2016 г., кредиторът е
уведомил кредитополучателите, че кредитът става предсрочно изискуем. В обстоятелствената част на исковата молба
кредиторът обосновава предсрочната изискуемост с това , че въпреки многократното преструктуриране на кредита
кредитополучателите не са погасявали редовно задължението; поради допусната
забава в плащанията над 90 дни и на основание т.20.2, Раздел VІІ от Общите
условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, неразделна част от
Договора за кредит от 24.03.2008 г., Банката е предприела действия да уведоми длъжниците, че ще упражни правото си да превърне кредита
в предсрочно изискуем.
Ответниците поддържат становище, че към момента на
обявената от Банката предсрочна изискуемост не са били налице предпоставките за
настъпване на предсрочна изискуемост, обосновавайки се в тази насока с
твърдения за нищожност на договорните клаузи относно уговорената
възнаградителна лихва. Направените възражения за нищожност, съдържащи се в
отговора на исковата молба, са относими към процесния спор и са значение за преценката
дали към момента на уведомлението остатъкът от задължението е предсрочно
изискуемо.
Ответниците твърдят,че разпоредбата на чл.7 от
договора за кредит е нищожна на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.58 от
ЗКИ, тъй като липсва методология за формиране на базовия лихвен процент, не е
налице дефиниция на понятието „базисен лихвен процент“ /БЛП/, а липсва в тези
клаузи и в договора формула, по която същият процент да бъде изчисляван. Считат
същата договорна клауза за нищожна и на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.147,ал.1 от ЗЗП,чл.143,т.3, т.10 и т.12от ЗЗП,чл.58,ал.2 от ЗКИ.
В чл.7 от договора страните са уговорили
задължението на кредитополучателя да заплаща на Банката първоначална лихва за
период от три години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана от
базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка от 1.4%; за останалия срок
на договора кредитополучателят заплаща лихва под формата на базов лихвен
процент за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК
Уют“. Базовият лихвен процент към момента на сключване на договора е 4.19%, а
стандартната надбавка е 4.10 процентни пункта. В договора страните са се
споразумели също, че неразделна част от настоящия договор са Общите условия за
предоставяне на ипотечни кредити на физически лица. Същевременно в чл.25.3 от Общите
условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица се предвижда
възможност кредиторът едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите,
за което уведомява кредитополучателя.
Във връзка с наведените от ответниците възражения за нищожност на
клаузите на чл.7 от договора за кредит Съдът приема,че процесният договор
попада в приложното поле на потребителската защита, т.е. че спрямо него са
приложими разпоредбите на ЗЗП. Това е така, защото за т.
нар. ипотечни кредити, сключени преди изменението на ЗПК (ДВ, бр. 35/2014 г.),
какъвто е и процесният кредит, при които кредитополучатели са физически лица и заетият
финансов ресурс не се използва за извличане на имуществени облаги като
търговци, а за потребителски нужди /както е в случая-заемът е отпуснат на
кредитополучател-физическо лице/, се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗП, които гарантират правото на защита на икономическите интереси на
потребителите при сключване договори за потребителски кредити, обезпечени с
ипотека, както и при изпълнението на породените от тях правни задължения, вкл.
и при уговаряне на неравноправни клаузи (една от изрично уредените в Закона
нормативни цели - чл. 1, ал. 2, т. 3 ЗЗП). Тъй като на практика - в
преобладаващия брой от случаи, т. нар. ипотечни кредити се сключват от банки,
кредитополучателите-физически лица, които не придобиват заемния финансов ресурс
с цел да реализират търговска печалба (като търговци), са „потребители на
банкова услуга" съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в § 13, т. 1
ЗЗП. В този смисъл всички защитни разпоредби в ЗЗП, уреждащи неравноправността
на клаузите в т. нар. ипотечни кредити, сключвани от потребители, се прилагат и
в отношенията между банките и потребителите на банкови услуги.
С оглед приложимостта на ЗЗП спрямо
процесния договор следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.143 ЗЗП, с която
е обявена за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. За да се прецени дали
конкретните клаузи по договор отговарят на критериите на Закона, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин,
както и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация
как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената. Следователно, изрично задължение на Банката е в условията, при които предоставя на
потребителя конкретния банков продукт, да се съдържат кумулативно два елемента – методиката /метод/ за изчисляване на съответната
лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраенето на договора.
Методът
на изчисляване на съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/ или
индикатори. Поради това и предвид правната характеристика на договора за кредит
безспорна е и необходимостта от постигнато между договарящите съгласие за
начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е относно конкретната
формула за определяне възнаградителната лихва - съществен елемент от
съдържанието на този вид банкова сделка. От тук Съдът извежда извода, че
методиката за изчисление на лихвата, респ. БЛП, също се явява елемент от
договора за кредит, което само по себе си изключва възможността същият да бъде
едностранно променян от кредитодателя след сключване на кредитния договор
независимо дали се касае до фиксиран лихвен процент или до променлив такъв.
Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация
относно това как кредитодателят едностранно може да промени цената на
доставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по адекватен,
съобразно интересите си начин, както и когато методологията, създадена от Банката-кредитор
като нейни вътрешни правила, не са част от кредитния договор, последният не
може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправната клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144,
ал.3, т.1 ЗЗП, т.е. дали изменението на цената се дължи на външни причини,
които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени
от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.
Посочи
се, че в чл.7 от процесния договор е уговорено заплащането на първоначална лихва за период от три години, считано от датата на
усвояване на кредита, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и
надбавка от 1.4%; за останалия срок на договора кредитополучателят заплаща
лихва под формата на базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която
може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“. Базовият лихвен процент
към момента на сключване на договора е 4.19%, а стандартната надбавка е 4.10
процентни пункта, като Общите условия, които съставляват част от договора за
кредит дават право на банката-ищец да променя
базисния лихвен процент /БЛП/, но договорът не съдържа конкретни основания, при
които Банката-кредитор придобива право едностранно да промени този процент, нито
пък механизъм, чрез който да се определи новият размер на БЛП, а Общите условия
съдържат изключително схематично формулирани предпоставки, при наличието на
които Банката може да промени БЛП.
Предвид
неяснотата и неинформираността досежно част от договора, от която зависи размерът
на договорната лихва, респ. размерът на анюитетните вноски, поставя ответниците
в неравностойно спрямо Банката-ищец положение, поради което Съдът намира, че
клаузата на чл.7 от процесния договор е неравноправна по смисъла на
чл.143,ал.1, т.10 и т.11 от ЗЗП, тъй като се касае за уговорки във вреда на
потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като: 1/позволяват на търговеца и доставчика
едностранно да променя условията на договора на непредвидено в него основание
/чл.143,ал.1,т.10 от ЗЗП/ и 2/дават право на търговеца или доставчика да увеличава
цената без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателната цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключване на договора /чл.143,ал.1,т.12 от ЗЗП/. В чл. 146 ЗЗП е предвидено, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. А не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. В случая не може да се говори за индивидуално уговорени
клаузи, защото се касае за изготвени предварително от банката клаузи, без
ответниците да са имали възможност да влияят върху съдържанието им към момента
на сключването на договора за кредит.
Изложеното
рефлектира и върху клаузите от сключените допълнителни споразумения от
22.07.2010, 25.07.2013 и 08.01.2015 г., уговарящи размера на възнаградителната
лихва, която е резултат от базисния лихвен процент и съответната надбавка.
С
оглед нищожността на тези клаузи, следва да се приеме, че те не са породили
правното си действие. Това означава, че посочените неравноправни клаузи не
обвързват ответниците със заплащането на едностранно определените от Банката
възнаградителни лихви по предоставения кредит, поради което и извършените
плащания по договора не следва да се отнасят към погасяването на такива лихви. От
заключението на счетоводната експертиза, изготвено от в.л. Д.С., което Съдът
кредитира като неоспорено и компетентно изготвено, се установява, че за периода
от момента на сключване на договора за кредит до 16.03.2016 г. ответниците са
заплатили възнаградителни лихви в размер 47 849.25 лв; за периода от
сключването на договора до 16.03.2016 г. Д. са внесли общо 58 768.37 лв,
като при заплащане само на главницата към 16.03.2016 г. не би имало непогасени
вноски. Предвид нищожността на клаузата по чл.7 от договора, регламентираща
размера на възнаградителната лихва и съответните клаузи, установяващи размера
на лихвения процент от допълнителните споразумения, направените от ответниците
плащания не би следвало да се отнасят за погасяване на възнаградителни лихви по
договора, а само към главницата по кредита. При такава ситуация платената от
ответниците сума от 58 768.37 лв е достатъчна за заплащане на
погасителните вноски за главница до вноската, дължима през м.03.2016 г. Това
налага извода, че към момента, когато Банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем и е било връчено на ответниците уведомлението с волеизявлението на
кредитора, че упражнява потестативното си право да превърне вземането си в
предсрочно изискуемо, не са били налице обективни основания за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита, тъй като към този момент извършените
плащания от ответниците са били достатъчни да погасят падежиралите вноски за
главници по кредита и неправомерно по-голямата част от същите плащания са отнесени за погасяване на възнаградителни
лихви. Предвид изложеното Съдът приема, че предсрочната изискуемост на кредита
по процесния договор не може да бъде приета за настъпила предвид това, че към
момента, когато Банката е обявила и съобщила на ответниците предсрочната
изискуемост, не са били налице предвидените в чл.20.2 от Общите условия във
връзка с чл.11 от процесния договор обективни условия, обосноваващи право на кредитора
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Във връзка с изложеното се налага и
изводът, че предсрочната изискуемост на кредита не е била настъпила и към
момента на подаване на заявлението по
приложеното ч.гр.д.№547/16 г. по
описа на Асеновградския Районен съд, по което е издадена заповедта за
изпълнение по чл.417 ГПК.
Във
връзка с обявяване на предсрочната изискуемост на задължението Съдът счита, че
следва да поясни и следните обстоятелства:
В
чл.20.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, които
общи условия са част от договор за кредит от 24.03.2008 г. предвид клаузата на
чл.11, се предвижда при забава над 90 дни остатъкът от кредита става предсрочно
изискуем; същевременно в чл.21.1 се предвиждат и други случаи, при които
кредитът става предсрочно изискуем и единият е при всяко неплащане в срок на
вноска за погасяване на лихва или главница. Т.е. Банката има възможност да
упражни потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем при
неплащане над 90 дни и при което и да е непращане на вноска за погасяване на
главница или лихва. В уведомлението до ответниците, с което се съобщава
волеизявлението на кредитора, че е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, не е направено уточнение при коя от двете хипотези
кредиторът е реализирал това право, което рефлектира по законосъобразното
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Предвид
изложеното и направените правни изводи Съдът счита, че вземанията, да които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 14408/2016 г. на Софийски Районен съд
са неизискуеми и затова предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК следва
да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Ответниците
не са направили разноски в производството и такива не им дължат; при условията
на чл.36, ал.2 ЗА на адв.И. следва да се определи възнаграждение в размер на 900
лв.
Мотивиран
от горното Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, София,
ул.”Московска” 19, със съдебен адрес:*** против П.Д.Д., ЕГН ********** и М.Д.Д.,
ЕГН ********** *** иск за установяване по отношение на П.Д.Д., ЕГН ********** и М.Д.Д., ЕГН ********** вземането на
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, произтичащо от Договор за ипотечен кредит от
24.03.2008 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на основание чл.417 ГПК по ч.гр.д. 547/2016 г. по описа на Асеновградския Районен съд както следва:
96 253.72 лв главница;
11 505.33 лв договорна лихва за периода 11.11.2014 г. –
05.04.2016 г.;
184.63 лв – санкционираща лихва за периода 31.03.2014 г. –
05.04.2016 г.;
такси в размер на 1 485.11 лв и
законна лихва от 06.04.2016 г. до окончателното изплащане
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, София, ул.”Московска” 19, със
съдебен адрес:*** да заплати на адв.Р.Х.И., ЕГН ********** сумата 900 лв
/деветстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение при условията на
чл.36, ал.2 ЗА
Решението подлежи на обжалване пред АС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните
СЪДИЯ :