РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Сливен, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230104851 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и имуществени
вреди в размер на 2 493,11лв., следствие непозволено увреждане на
19.12.2023г. в гр.Сливен, а именно падане на заледена и непочистена улица до
ДГ „Елица“ в кв.“Сини камъни“ и настъпване на телесни увреждания, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба
30.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че на 19.12.2023г. отивала на работа към ДГ „Елица“,
находяща се в гр.Сливен, кв. „Сини камъни“. Улицата в близост до детската
градина, по която вървяла ищцата била непочистена от сняг и лед. Сочи, че се
подхлъзнала по леда, паднала в голяма дупка на пътното платно и се ударила
ужасно. Почувствала силна болка в областта на глезенна става на дясна
подбедрица, като след падането подбедрицата заела неестествено положение.
Ищцата била транспортирана с линейка до неотложна помощ на МБАЛ „Д-р
Иван Селимински“. Там било установено, че получила счупване на две кости
на дясната подбедрица. Веднага била приета за оперативно лечение в
1
ортопедично отделение на болницата. На следващия ден 20.12.2023г. била
оперирана, като били имплантирани метална пластина остеосинтеза на две
кости. От тогава до настоящия момент ищцата не можела да се съвземе и да
ходи на работа. Непрекъснато следвали различни усложнения.
Твърди, че на 20.12.2023г. за да й бъде извършена операция на костите
на дясната подбедрица заплатила 1 780 лв. за остеосинтезен материал.
Следствие на усложненията се наложило и посетила на 20.04.2024г.
Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация - Котел
ЕООД, където й било проведено рехабилитационно лечение. На 10.06.2024г.
посетила МБАЛ - Сливен към ВМА - София за продължаващо лечение, тъй
като раната на крака й не зараствала и кракът в глезенната става продължавал
да има отток. При продължаващите лечения, ищцата била принудена да
заплаща част от лечението си и за допълнителни консумативи. Сочи, че на
05.07.2024г. заплатила 220 лв.; на 17.07.2024г. - 100.62 лв.; на 01.07.2024г. -
98,62 лв.; на 19.07.2024г. - 1 51,65 лв. и на 16.08.2024 - 142.22 лв., общо
2493,11 лв.
От съда се иска осъждане на ответната община да заплати на ищцата
сума в размер на та от 10 000 лв. неимуществени вреди и 2493,11 лв.
претърпени имуществени вреди следствие непозволено увреждане на
19.12.2023г. в гр.Сливен, а именно падане на заледена и непочистена улица до
ДГ „Елица“ в кв.“Сини камъни“ и настъпване на телесни увреждания, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба
30.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
счита предявените претенции за допустими,но неоснователни. Оспорва
всички твърдения на ищцата, относно механизма на произшествието, като
сочи, че не е имало заледена улица или необезопасена дупка. Счита, че не била
налице и причинно следствена връзка между механизма на произшествието и
настъпилите вреди. Сочи, че описаният участък за който се твърдяло, че
пропаднала ищцата, представлявал платно за движение и преназначено
единствено за движение на ППС, а не за движение на пешеходци. Според чл.
108 ЗДвП, пешеходците били длъжни да се движат по тротоара или банкета на
пътното платно и само по изключение, когато няма тротоар или банкет или е
2
невъзможно те да бъдат използвани, а също и при пренасяне или тласкане на
обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите
пешеходци, те можели да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница. Счита, че настъпило случайно
събитие, нещастен случай в резултат единствено и само на неправомерното и
неблагоразумно поведение на ищцата.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищцата в размер на 95 %, тъй като била невнимателена, вървяла не по
тротоара, а по пътното платно, в резултат на което действала неадекватно на
обстановка, и претърпяла инцидент.
Иска се от съда отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан.
Претендират се деловодни разноски.
След съобразяване доводите на страните и преценка на събраната по
делото доказателствена съвкупност, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от метеорологична справка от 25.11.2024г. на НИМХ филиал
Пловдив, МО Сливен на 19.12.2023г. температурата в гр.Сливен била 2
градуса по Целзий, минимална температура минус 0,1 градуса, тихо без
облаци, валежи не били регистрирани, само слана. Последни валежи били
регистрирани на 15.12.2023г. с валежно количество 0,0 л/кв.м. и на
16.12.2023г. с измерено валежно количество от дъжд и сняг 6,8 л./кв.м. без
снежна покривка.
На същия ден 19.12.2023г. ищцата отивайки на работа в ДГ „Елица“
гр.Сливен, паркирала автомобилът си в близост до градината в кв.“Сини
камъни“ на платното за движение на място, обособено като паркинг. Слизайки
от автомобила ищцата се подхлъзнала на заледен участък на пътя и паднала.
Не се спори по делото, че мястото, където паднала ищцата е общински път в
рамките на гр.Сливен.
Ищцата била приета в ортопедично отделение на МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД гр.Сливен с диагноза „фрактура крурис декстри“.
Последвала оперативна интервенция и гипсова имобилизация за срок от 35
дни. На 21.12.2023г. ищцата заплатила стойността на фактура №
31204/20.12.2023г., издадена от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД гр.Сливен
3
в размер на 1 780 лв. за остеосинтезен материал. Била изписана на 25.12.2023г.
с препоръки за походка с помощни средства за период от три месеца. Ползвала
болничен отпуск от 19.12.2023г. до 24.01.2024г.
За периода от 20.04.2024г. до 27.04.2024г. постъпила за лечение и
рехабилитация след счупвания на долен крайник в Специализирана болница
за продължително лечение и рехабилитация ЕООД гр.Котел.
На 10.06.2024г. била приета в отделение по ортопедия и травматология в
МБАЛ Сливен към ВМА София, където отново й била извършена оперативна
интервенция.
Последвали плащания по фактура от 01.07.2024г. на стойност 98,62 лв.
за покупка на медикаменти; фактура от 05.07.2024г. на стойност 220 лв. за
покупка на патерици, ортеза за долен крайник и стелки; фактура от
17.07.2024г. на стойност 100,62 лв. за медикаменти; фактура от 19.07.2024г. на
стойност 151,65 лв. за покупка на медикаменти и фактура от 16.08.2024г. на
стойност 142,22 лв. за инжекционен разтвор или общо плащания по фактури в
размер на 2 493,11 лв.
Ищцата била застрахована от работодателя си в „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, заедно с колегите си по групова застрахователна полица
от 02.11.2023г. по застраховка „злополука и заболяване“. Видно от
удостоверение-справка на това застрахователно дружество, по претенция на
ищцата във връзка с инцидента, реализиран на 19.12.2023г. й била изплатена
сума в размер на 120 лв. за временна неработоспособност от злополука над 90
дни по болнични листове.
От писмо на СлРС от 13.12.2024г. до ответната община, както и от
удостоверение от 16.12.2024г. на СлОС се установява, че ищцата няма
заведени дела срещу работодателя си или срещу застрахователно дружество.
В хода на процеса е назначена, респ.изготвена и изслушана съдебно
медицинска експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
след получената торзионна травма на дясната глезенна става ищцата получила
счупване на двете кости на дясната подбедрица. Счупването на дясната тибия
/голямопищялна кост/ е спираловидна, с неголямо разместване на
фрагментите и счупване на дясната фибула /малък пищял/ в областта на
малеола. Такива фрактури биха могли да се лекуват и консервативно, но в
последните години се предприемало оперативно лечение с цел по-екзактно
4
наместване и по-кратък срок на имобилизация /в случая 35 дни/. При
обичайно протичане на възстановителния процес след оперативно лечение
възстановяването продължавало около 6-8 месеца. Натоварване се
разрешавало след третия месец. При ищцата са се получили постоперативни
усложнения - възпалителни процеси в дисталната част на разрезите с
оформяне на фистула от медиалния ръбец. Това наложило сравнително ранно
отстраняване на остеосинтезните плаки. През м.юни - на фибулата, а през
октомври и на тибията. Обикновено при добре протичащ процес
отстраняването се правело след 1 година и 2 месеца. При направените
неколкократни рентгенови изследвания и КТ на костите на глезена било
отбелязано петниста остеопороза по типа на заболяването на Зудек. Това било
усложнение при счупванията, характеризиращо се с отток предимно на
дисталната част на крайника, по-лъскава розова кожа, болки дори и през
нощта, затруднени и болезнени движения на съответния крайник,
ограничаване обема на движения. Характерна за усложнението била именно
петнистата остеопороза на костите.
Получените счупвания на двете кости в дисталната част на
подбедрицата затруднявали основната опорна функция на долния крайник за
по-голям срок от тридесет дни и осъществявали медико биологичния
характеризиращ признак „ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА
НА ДЕСЕН ДОЛЕН КРАЙНИК.
Лечението на ищцата продължило до края на 2024г. То включвало
първоначално наместване и гипсова имобилизация до операцията, метална
остеосинтеза - свързване на краищата на счупените кости с метални пластини
- на 20.12.24г., отстраняване на плаката на фибулата на 16.06.24г., а на тибията
на 17.10.2024г. Същевременно ищцата провела неколкократно физиотерапия и
ЛФК.
Първите часове след счупването, болките в областта на подбедрицата
били много силни, дължали се на оттока и костното триене на фрагментите
пра настъпилата патологична подвижност. Силни били болките в първите
десетина дни след операцията, след което леко намалявали, но все още със
силен интензитет около 1-2 месеца. В периодите на обостряне на
възпалението, отново имала по-силни болки и страдания. Болки имала
няколко дни и след отстраняването на остеосинтезините средства в рамките на
около 30 дни. Възстановителният период продължил около година, но не бил
5
завършен в момента и ищцата не била напълно възстановена. Походката й
била куцаща, с нестабилна опора, ограничени движения в глезенната става-
невъзможност за дорзална флексия /силен дефицит на същата/ и по-леко на
плантарната флексия. Не можело да се предположи точно колко ще продължи,
но имало нужда от продължителна рехабилитация, подходящи медикаменти,
балнеолечение. Предполага се още около 3-4 месеца.
Вещото лице сочи, че е налице пряка връзка между получените
травматични увреждания и падането на ищцата.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства,
чрез разпит на свидетели.
Показанията на тримата разпитани свидетели С., Х. и В. установяват, че
на 19.12.2023г. сутринта около 08:30 – 09 ч. ищцата паднала на паркинг пред
блок, находящ се в кв.“Сини камъни“ на гр.Сливен в близост до ДГ „Елица“,
където тя работела, като учител. Мястото, където паднала било заледено.
Свидетелите Стоянова и Велков установяват, че мястото било заледено, тъй
като имало локва на пътя и водата се разпръсквала от минаващите коли, а
свидетелят Христов сочи, че лед имало дори и пред жилищния блок. Веднага
след падането ищцата не могла да се изправи, имала силни болки и пищяла.
След това била откарана с линейка до спешно отделение.
Свидетелят Велков установява, че в рамките на 2-3 месеца ищцата имала
болки, ползвала патерици, после преминала на една патерица близо година
след падането. От година след травмата на ищцата не приемала гости в дома
си, нито излизала сред хора, тъй като в случай, че се застои повече от половин
час в седнало положение, получавала болки в крака, оттичал и трябвало да го
вдига на високо.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от
представените по делото и кредитирани от съда писмени доказателства и
писмени и гласни доказателствени средства.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, изготвило съдебно
медицинската експертиза, като неоспорена от страните и съставено от лице,
разполагащо със знания и умения в съответната област.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите, тъй като са
хронологични, житейски логични, кореспондират едни с други и с писмените
доказателства по делото.
6
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Предявените искове с правно основание чл.49 ЗЗД са допустими.
Съгласно тази разпоредба, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни
лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е
гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а
заради вината на свои работници или служители, на които възложил работа.
В настоящия правен казус се касае за противоправно бездействие от
страна на служители на ответната Община, относно осигуряване
безопасността при движение по пътищата на общинска територия, вменено
им със закон – чл.31 ЗП и чл.167 ЗДвП. Установи се също така, че това
бездействие е в причинно следствена връзка с настъпилия инцидент с ищцата,
а именно падането й върху заледен участък от пътя. Доколкото инцидента се
дължи именно на бездействието на ответната община, то следва да се
ангажира и нейната гаранционно-обезпечителна отговорност.
Съдът преценя възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата за неоснователно, доколкото се
установи, че ищцата е паднала непосредствено след излизането си от
паркирания автомобил. Освен това от показанията на свидетеля Христо
Христов безспорно се установи, че пред самия жилищен блок също е било
заледено.
Конкретният размер на претендираното обезщетение за морални вреди
съобразно чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост, като следва да се
изхожда от особеностите на всеки конкретен случай.
От събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства по делото се установи, че ищцата следствие инцидента получила
средна телесна повреда, подробно описана по-горе в изложението. Установи
се, че непосредствено след увреждането и в рамките на около два месеца
същата изпитвала силни болки, като такива изпитвала отново в периодите на
обостряне на възпалението и след отстраняване на остеосинтезините средства
в рамките на около 30 дни. Доказа се, че ищцата претърпяла оперативно
7
лечение в болнично заведение. Установи се, също така, че ищцата страдала от
петниста остеопороза по типа на заболяването на Зудек, което довело до
усложнения при счупванията, поради което възстановителния период вместо
обичайно около 6-8 месеца при ищцата продължил около една година. Освен
това не бил завършен и ищцата не била напълно възстановена, тъй като
походката й била куцаща, с нестабилна опора и ограничени движения в
глезенната става. Доказа се също така, че ищцата почти около година ползвала
патерици за придвижването си, както и, че изолирала социалните си контакти.
Критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД изискват паричния
еквивалент да съответства не само на продължителността, но и на интензитета
на физическите страдания, следствие неспазването на общото правило да не
се вреди другиму.
Възстановяването от уврежданията, предмет на настоящо разглеждане
все още не е напълно приключило. Не са нужни специални знания за да се
приеме, пък и от свидетелските показания се установи, че ищцата преживяла
силен стрес от инцидента, наложило се дълго време да ползва отпуск за
временна неработоспособност и нарушения в ежедневния си бит. От друга
страна следва да се отчете обстоятелството, че по-дългия възстановителен
период се дължал не само на инцидента, но и на установената остеопороза.
При тези данни настоящият съдебен състав намира за справедлив еквивалент
на преживените от ищцата неимуществени вреди обезщетение в размер на 15
000 лв. От този размер следва да бъде приспаднато платеното застрахователно
обезщетение в размер на 120 лв., доколкото увреденият разполага с право да
иска репариране на претърпените от него вреди и от друго лице, задължено
наред с делинквента /напр. работодател, застраховател/. Тези претенции
съществуват успоредно, като конкуриращи се, а не като взаимно изключващи
се, и се погасяват в един и същ момент - след окончателно удовлетворяване на
увреденото лице, което настъпва с реалното плащане на пълния размер на
вредата /арг. от ТР № 2/2010г. от 06.06.2012г., ОС ТК на ВКС, чл.200 ал.4
КТ/. Така обезщетението дължимо на ищцата е в размер на 14 880 лв., поради
което искът се явява основателен в пълния си предявен размер от 10 000 лв. и
бива уважен.
Искът за причинени имуществени вреди също се явява основателен в
пълния му предявен размер от 2 493,11 лв., тъй като ищцата доказа в процеса
8
плащане по приетите по делото фактури, като всички тези разходи се
установи, че са свързани с лечението й следствие падането на 19.12.2023г.
Следователно претенцията за обезщетение за неимуществени вреди бива
уважена в пълния предявен размер от 10 000 лв., както и тази за имуществени
вреди в размер на 2 493,11 лв., като върху тези суми следва да се начисли и
законна лихва за забава, считано от 30.09.2024г., датата на депозиране на
исковата молба в съда, така, както е поискано от ищцата до окончателното
изплащане.
С оглед изхода на процеса ответникът бива осъден да заплати на ищцата
разноски в размер на 2 500 лв., от който размер 500 лв. платена държавна
такса по сметка на съда, 500 лв., платено възнаграждение за вещо лице и 1500
лв. платен адвокатски хонорар.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.49 ЗЗД ОБЩИНА СЛИВЕН, гр.Сливен,
бул.”Цар Освободител“ № 1, представлявана от кмета Стефан Радев ДА
ЗАПЛАТИ на С. А. ХАДЖИЙСКА, ЕГН: ********** от гр.***, ул.“***“ №
***, сума в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие непозволено
увреждане, падане на заледен участък на пътя, настъпило на 19.12.2023г. в
гр.Сливен, изразяващо се в телесно увреждане- торзионна травма на дясна
глезенна става, счупване на двете кости на дясната подбедрица, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 30.09.2024г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.49 ЗЗД ОБЩИНА СЛИВЕН, гр.Сливен,
бул.”Цар Освободител“ № 1, представлявана от кмета Стефан Радев ДА
ЗАПЛАТИ на С. А. ХАДЖИЙСКА, ЕГН: ********** от гр.***, ул.“***“ №
***, сума в размер на 2 493,11 лв. /две хиляди четиристотин деветдесет и
три лева и 0, 11 ст./, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, платена стойност на фактури от 01.07.2024г.,
05.07.2024г., от 17.07.2024г., от 19.07.2024г. и от 16.08.2024г., във връзка с
9
непозволено увреждане, падане на заледен участък на пътя, настъпило на
19.12.2023г. в гр.Сливен, изразяващо се в телесно увреждане- торзионна
травма на дясна глезенна става, счупване на двете кости на дясната
подбедрица, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.09.2024г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ОБЩИНА СЛИВЕН,
гр.Сливен, бул.”Цар Освободител“ № 1, представлявана от кмета Стефан
Радев ДА ЗАПЛАТИ на С. А. ХАДЖИЙСКА, ЕГН: ********** от гр.***,
ул.“***“ № ***, сума в размер на 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/,
деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10