РЕШЕНИЕ
№260010/25.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на
девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа
докладваното НАХД № 141/2020 г. по описа на РС - Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба на Н.Ц.С., ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление № 20-0253-000215/25.03.2020
г., издадено на 25.03.2020 г. от Началника на РУ МВР – Девня, с което на
въззивника за нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 2 б. А от ЗДвП, на основание чл. 175
ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер 50 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Въззивникът обжалва наказателното постановление в срок, като твърди, че не
е извършил твърдяното нарушение, тъй като непосредствено след настъпилото ПТП,
в което е бил участник се е обадил на тел. 112, за да съобщи за него. Заявява,
че същия ден е отишъл в приемната на МВР в гр. Суворово, за да съобщи и там за
настъпилото ПТП, след което е бил отведен в РУ на МВР – Девня, където е дал
обяснения по случая. Подал и жалба, която обаче била заведена едва на следващия
ден – 07.02.2020 г. С оглед на това счита, че неправилно е бил санкциониран и
моли издаденото срещу него наказателно постановление да бъде отменено. Претендира
разноски.
В с.з., въззивника редовно призован, се явява и участва в производството
лично и с упълномощен защитник, който поддържа жалбата, ангажира доказателства
във връзка с изложените в нея твърдения, пледира за отмяна на обжалвания акт.
Въззиваемата страна – РУ на МВР – Девня,
редовно призована, не се представлява и не представя становище по жалбата.
Контролиращата страна – РП – Варна, редовно
призовани не изпращат представител по делото.
Съдът, след преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 06.02.2020 г. в около 13, 00 часа въззивникът С. пътувал с личния си
автомобил марка „*** с рег. № В ***ВХ от гр. Суворово за гр. Вълчи дол. Пътната
обстановка била усложнена заради силен снеговалеж, поради което автомобила му
попаднал в пряспа и закъсал на пътното платно. Не след дълго в него се блъснал
друг л. а. марка „***“ с рег. № В *** РТ, управляван от свид. К.М.К.. На место
пристигнала тежка техника, която издърпала въззивника от пряспата, за да не
пречи на движението. Той успял да се придвижи до гр. Суворово, където в
интернет център „Суворово Нет“ намерил мобилен телефон с № ***, от който се
обадил на тел. 112, за да съобщи за настъпилото ПТП. След това се явил в
приемната на МВР в гр. Суворово, а по – късно и в РУ на МВР – Девня, където дал
обяснения по случая.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията
на свид. К., писмените и веществените доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие. Приобщена по искане на защитата е преписка вх. № 4782/09.09.2020
г. на ВРП, към която е приложена справка рег. № 458000-210/27.03.2020 г.
изготвена от мл. ПИ К. Кирилов. В същата е отразено, че обясненията на
въззивника относно настъпилото ПТП са снети в деня на неговото настъпване –
06.02.2020 г. Видно от изисканата справка от Началника на РЦ 112 – Варна е, че
в 13, 46 същия ден е регистрирано обаждане от посочения от въззивника тел.
номер. В с.з. бе прослушан записа от това обаждане, като бе установено, че
именно въззивникът е сигнализирал за настъпилото ПТП половин час – по късно
/време, което му е било необходимо да се придвижи до града, за да потърси
телефон, от който да се обади/.
При
така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му,
съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентността
на административно наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началника на РПУ – Девня, оправомощен с това съгласно
заповед № I – 81213-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи. Възражението, направено в жалбата в тази връзка
е несъстоятелно, тъй като заповедта е приложена към АНП и приобщена по делото.
Относно процесуалната законосъобразност на
обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира , че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и
възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно –
наказателната му отговорност. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН.
Относно материално – правната законосъобразност на
обжалвания административен акт:
Въз основа на приетата за установена фактическа
обстановка съдът приема от правна страна, че въззивникът не е допуснал
визираното в обжалваното наказателно постановление административно нарушение,
тъй като същият е уведомил компетентните органи чрез обаждане на тел. 112 за
настъпилото ПТП с негово участие. Отговорността му е ангажирана за нарушение по
чл. 123 ал. 1 т. 2 б. А от ЗДвП предвиждаща задължение за всеки участник в ПТП,
при което са пострадали хора да уведоми компетентната служба на МВР. Въпреки,
че по делото няма данни дали от процесното ПТП е имало пострадали хора,
събраните доказателства безспорно сочат, че въззивникът е изпълнил задължението
си, като е сигнализирал за настъпилото ПТП в първия момент, в който се е
снабдил с телефон по най – удобния за него начин. Телефон 112 е създаден именно
за осъществяване на бърза връзка с органите на полицията, спешна помощ,
пожарните служби и др. при нужда на гражданите. Вярно е, че въззивникът е
напуснал ПТП и не е изчакал пристигането на органите на МВР. За това той е имал
обективни причини, тъй като автомобила му е пречел на движението. Това негово
действие би могло да се квалифицира като нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. Б
от ЗДвП, но не за това нарушение той е бил санкциониран. Отговорността му е
ангажирана за нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 2 б. А от ЗДвП, къквото въззивникът
не е извършил.
Гореизложените съображения мотивират съда да
приеме обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради което същото
следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на спора въззивникът
има право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143
ал. 1 от АПК когато
съдът отмени обжалвания административен акт
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. С представения договор за правна
защита и съдействие същият е доказал заплащане в брой на 500 лева адвокатски хонорар, като искане от насрещната страна
за неговото намаляване поради прекомерност не е направено, поради което съгласно нормата на чл.
63 ал. 4 от ЗАНН съдът няма възможност да го присъди в по – нисък размер.
След влизане на решението в сила изисканата от ВРП преписка
следва да им бъде върната поради отпадане необходимостта от същата.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 20-0253-000215/25.03.2020 г., издадено на 25.03.2020
г. от Началника на РУ МВР – Девня, с което на Н.Ц.С., ЕГН: ********** за
нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 2 б. А от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 1 т. 5
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер 50 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от един месец.
ОСЪЖДА РУ на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ц.С., ЕГН: ********** сумата от 500 лева /петстотин лв./, представляваща
направени по делото разноски за адвокатски хонорар.
ДА
СЕ ВЪРНЕ на РП – Варна приложената по делото
преписка вх. № 4782/2020 г. след влизане на решението в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в 14 дневен срок от съобщаването на страните,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :