Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........
гр.В., 07.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на втори март през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12361 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
357 КТ.
В исковата молба ищецът В.М.Н. излага,
че е в трудово правоотношение с ответника Център за спешна медицинска помощ - В.
за длъжността „шофьор на линейка“. Излага, че на 07.06.2019г. му е връчена
заповед № РД-02-2/06.06.2019г., с която му е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Поддържа, че заповедта
не съответства на законовите изисквания за абсолютно задължително минимално
съдържание, липсват съществени елементи, изискуеми при реализиране на
дисциплинарната отговорност на работника или служителя. Конкретно се твърди, че
от заповедта не става ясно дали дисциплинарно-наказващият орган му вменява
извършването на едно или две деяния, какви са личните интереси и цели, които е
приел, че Н. преследва. Горното сочи да възпрепятства правото му на защита.
Счита, че цитираните в заповедта текстове на Етичния кодекс и длъжностната
характеристика не могат да обосноват отговорност по смисъла на чл. 187 КТ. С
оглед изложеното моли за отмяна на наложеното му с процесната
заповед дисциплинарно наказание. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът
Център за спешна медицинска помощ - В. депозира отговор на исковата молба, в
който поддържа становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че ищецът е
заема длъжността „шофьор“ в ЦСМП-В., като се твърди, че на 12/13.03.2019г. е
бил нощна смяна от 19.00ч. на 12.03.2019г. до 07.00ч. на 13.03.2019г. На
посочената дата се излага, че ищецът, без съгласието на лекаря-ръководител на
екипа д-р Димитър Добрев, е отклонил служебния автомобил по маршрути „Шокова
зала – 1 РПУ“, като е тръгнал в 22.40ч. и е пристигнал в 22.44ч. и „1 РПУ –
Бърза помощ“ – тръгнал в 22.53ч., пристигнал в 23.00ч. За този маршрут се
твърди, че няма създадена и приета мисия за І РПУ и нареждане за изпълнението й
от РКЦ. Горното се сочи да е установено на 10.04.2019г. от Протокол за
извършена проверка вх. № 75-604/10.04.2019г. Изискани са писмени обяснения от
дежурния лекар д-р Добрев и от ищеца, като след представяне на обясненията, със
заповед № РД-01-68/03.05.2019г. е назначена етична комисия да разгледа случая и
изготви доклад с констатациите от проверка и препоръки. Комисията разгледала
случая, обективирала работата си в Протокол №
75-897/30.05.2019г. и предложила налагане на дисциплинарно наказание на ищеца.
Въз основа на посочените документи със Заповед № 127/02.09.2016г. на Директора
на „Център за спешна медицинска помощ – В.“ на ищеца било наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като заповедта съдържала
всички необходими реквизити. Поддържа, че извършеното от ищеца съставлява
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като съобразно Етичния кодекс на
служителите в центъра не може да използва служебното си положение за
осъществяване на свои лични или на семейството му интереси /чл. 16/, длъжен е
да опазва повереното му имущество и да не допуска използването му за лични цели
/чл. 20, ал. 1/, да спазва установеното работно време за изпълнение на
възложената му работа /чл. 21/. Наред с това излага, че наложеното наказание не
било прекомерно, тъй като неизпълнените задължения за значими – касае се за
живота и здравето на пациентите, като наред с това се поддържа това
неизпълнение да е умишлено. Твърди и, че и преди това е ангажирана
дисциплинарната отговорност на В. Николов, като със заповеди №№
106/15.09.2015г., 127/02.09.2016г. и РД-02-1/12.04.2019г. са му налагани
дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение“. Моли за отхвърляне на
молбата, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори, а и това се установява от
представения копие от трудов договор от 17.12.2007г. (л. 180) и сключеното към
него допълнителни споразумения, че ищецът към датата на налагане на атакуваното
наказание е бил в трудово правоотношение за длъжността „шофьор, линейка” при
ответника Център за спешна медицинска помощ – В. (ЦСМП-В.).
Дисциплинарното наказание е наложено
със заповед № РД-02-2 от 06.06.2019г. на д-р Мая
Рашева, в качеството й на директор на ЦСМП-В., затова че по време на нощно
дежурство от 19.00ч. до 07.00ч. на 12/13.03.2019г., извършил самоволно, без
съгласието на лекаря-ръководител на екипа д-р Добрев, отклонение на санитарния
автомобил по маршрут от GPS справка
– „Шокова зала – І РПУ-В. – Бърза помощ” – тръгване 22:46ч.; пристигане –
22.58ч., пропътувани 5.2 км, за което няма приета и създадена мисия и нареждане
за изпълнение от РКЦ-В.. Наказващият орган е приел, че с това служителят е
използвал служебното си положение за осъществяване на свои лични интереси и е
допуснал използването на санитарния автомобил за свои лични цели в работно
време. Управлявал е санитарния автомобил по маршрут, който не е зададен от РКЦ,
от ръководителя на екипа или ръководителя на група транспорт. Пътен лист №
0033849, издаден на 12.03.2019г. не е заверен от отговорника на екипа д-р
Добрев. Прието е, че така изпълненият нерегламентиран маршрут е предпоставка за
нарушение на дейността на ЦСМП-В. и забавяне изпълнението на други мисии,
нанася финансови загуби на ЦСМП-В. – преразход на гориво, консумативи и
амортизация на санитарния автомобил. С горното поведение дисциплинарно
наказващият орган е приел, че ищецът виновно е нарушил чл. 16, чл. 20, предл. 2 и чл. 21 от Етичния кодекс на служителя на ЦСМП-В.;
задълженията по длъжностната характеристика на длъжността шофьор, линейка; чл.
18, ал. 5 от Правилника за устройство и дейността на ЦСМП-В. и чл. 26, т. 5 от
Правилник за вътрешния трудов ред на ЦСПМ-В.. Приел е по-нататък, че
осъщественото съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 186, вр. чл. 187, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закон и други нормативни актове, в правилник за
вътрешния трудов ред, в колективен трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение, поради което и на основание чл. 188,
т. 2 и при спазване изискванията на чл. 193, ал. 1 и чл. 194 КТ на В.М.Н. е
наложено наказания „предупреждение за уволнение”.
Осъществяването на процесния
маршрут е станало достояние на дисциплинарно наказвания орган от протокол от
извършена проверка на пътните листи на ищеца, фишове за изпълнени мисии от
лекарите-ръководители на екипа за м. март 2019г., заведен под вх. №
73-604/10.04.2019г. (л. 64-65). В констатациите на извършилите проверката лица
е посочено, че в пътен лист № 0033836, с ръководител на екипа д-р Димитър
Добрев, са записани маршрути Окръжна болница – І РУ, І РУ – Шокова зала, за
които няма създадена мисия и предадени от РКЦ. Цитираният изпълнителен лист е
приложен на л. 66-67 от делото, като посоченият маршрут е вписан да е
осъществен в следния часови диапазон: 22.40-23.00ч., при пробег 4.25км. Представена
е и книга за повикванията на станцията за бърза медицинска помощ.
Със заповед № РД-01-54/16.04.2019г. на
директора на ЦСМП-В. са изискани обяснения от дежурния лекар и ръководител на
екип на 12.03.2019г. д-р Димитър Добрев за пропътуваните горни маршрути, налице
ли е лично негово разпореждане към В.Н. за отклоняване на линейката по тези
маршрути, както и за причините, поради които лекарят не е подписал пътните
листи. Такива са постъпили на 24.04.2019г.
Със заповед № РД-01-59/23.04.2019г.,
на основание чл. 193, ал. 1 КТ, от В.М.Н. са изискани писмени обяснения за
пропътуваните маршрути по пътен лист № 0033836, а именно Окръжна болница – І РУ
В.; І РУ-В. – БП, БП-Шокова зала и Шокова зала – БП, за които няма създадени и
възложени мисии от РКЦ-В. (л. 84).
В обясненията си, копие от които е
приложено на л. 85 от делото, В.Н. е посочил, че за маршрута до І РУ ОД МВР-В.
е получил разрешение от д-р Добрев, който е бил в автомобила по време на
пътуването. Целта за явяването на ищеца в Първо РУ – В. е оформяне на
документи, за които бил призован по личния му телефон, който посочва при
необходимост за връзка. Посочил е, че дежурният полицай му се е обадил по-рано
за вписване на данни от личната му карта в протокол, който бил съставен няколко
дни по-рано. Ищецът обяснил на служителя на Първо РУ – В., че е нощна смяна и
при необходимост или спешност може да се яви. Посочени са причините и за другия
маршрут.
След депозиране на горните обяснения,
със заповед № РД-01-68/03.05.2019г. е назначена етична комисия, която да
извърши проверка по повод осъществения от ищеца нерегламентиран маршрут, с
поверения му санитарен автомобил и без съгласието на РКЦ-В.. При извършената
проверка е констатирано несъответствие между вписаното в пътния лист и
справката от GPS системата,
като според справка от последната санитарният автомобил от тръгването си от
МБАЛ „Света Анна“ до прибирането си в базовата станция на ФСМП-В. не е
извършвал престой; използваният маршрут за прибиране от МБАЛ „Света Анна“ по
справка от GPS системата
е 5.2 км (различно от отразените 4км в пътния лист), при най-пряк маршрут от
около 1 км; така осъщественият маршрут е извършен без създадена и предадена за
изпълнение мисия от РКЦ-В..
Въз основана на коментираните по-горе
документи, включително и обясненията на ищеца, е издадена процесната
заповед, с която на Н. е наложено оспореното дисциплинарно наказание.
В проведеното на 16.12.2019г. съдебно
заседание между страните е прието за безспорно и ненуждаещо от доказване
обстоятелството, че на 12/13.03.2019г. ищецът е бил на работа нощна смяна,
както и че е осъществил посочените в заповедта маршрути от Шокова зала до Първо
РУ и от Първо РУ до Бърза помощ.
Според връчената на ищеца на
02.09.2011г. длъжностна характеристика за длъжността „шофьор на санитарен
автомобил“, основната функция на длъжността е да управлява поверения му
санитарен автомобил по зададени от РКЦ и ръководителя група транспортен
маршрут; извършва поддръжка и частични ремонти на повереното му превозно
средство. В длъжностните задължения за длъжността са включени такива по
получаване на заверен пътен лист – раздел ІІ, т. 2, в който описва необходимите
данни за извършените курсове и ги предоставя за заверка на от дежурния
лекар/специалист по здравни грижи – раздел, т. 4. В раздел VІІ са посочени
основните документи, които служителят заемащ длъжността трябва да познава, след
които са и Правилник за устройство и дейността на ЦМСП, Правилник за вътрешния
трудов ред, Етичния кодекс на служителя в ЦДМП-В..
Приобщени към доказателствения
материал са и цитираните в процесната заповед
вътрешноведомствени актове, утвърдени със заповед № 66/13.03.2018г. на
директора на ЦСМП-В. (л. 51 от делото) и заповед № 148/03.11.2015г.
Правилник за вътрешния трудов ред на
ЦСМП-В. (л. 43-50), в чл. 26, т. 5, предвижда задължение за работниците и
служителите да спазват установеното работно време, като го използват за
изпълнение на своите трудови задължения.
Правилник за устройство и дейността на
Център за спешна медицинска помощ – В. (л.37-42), в раздел ІV е предписва
организацията на работния процес в Центъра, като в чл. 18, ал. 5 е установен
ред за оформяне на пътните листи, които в края на работната смяна се приключват
от водачите на санитарни автомобили, подписват се от отговорника на екипа или
лекар-завеждащ смята/отговорна медицинска сестра в РКЦ и се предават на
дежурния механик. По аргумент от чл. 17, ал. 1 от Правилника, дежурните екипи
за спешна медицинска помощ се състоят от лекар, специалист по здравна грижа и
шофьор.
С Етичния кодекс (л. 52-58) за
определени правила за поведение на служителите на Центъра, като същите в чл.
16, ал. 1 предвиждат, че служителите не могат да използват служебното си
положение за осъществяване на свои лични или на семейството си интереси; не
допускат използване на повереното му имущество за лични цели - чл. 20, предл. 2. Идентично на Правилника за вътрешния трудов ред и
в Етичния кодекс е предвидено задължение за служителите да спазват установеното
работно време за изпълнение на възложените му задължения – чл. 21.
Приобщени към доказателствения
материал по делото са и издадени заповеди от директора на ЦСМП-В., с които на
ищеца са налагани дисциплинарни наказания, както следва:
- Заповед № 106/15.09.2015г. за
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, затова че
допуснал източване на 8 литра дизелово гориво на 29.03.2015г. от резервоара на
поверения му автомобил;
- Заповед № 127/02.09.2016г. за
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, затова че на
20.07.2016г. неправомерно отказал да изпълни подадена му от РКЦ мисии;
- Заповед № РД-02.1/12.04.2016г. за
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, затова че на
15.04.2018г. извършил самоволно, без съгласието на лекаря и отклонил санитарния
автомобил по два маршрута, без да е имало приети и създадени мисии и нареждане
за изпълнението им от РКЦ. Законосъобразността на наложеното наказание е
оспорено от ищеца, като с влязло в законна сила решение по гр.д. № 8994/2019г.,
по описа на ВРС, 35-ти състав, искът на В.Н. е бил отхвърлен.
По делото от страна на ищеца са
представени и първа страница на пъти листи от м. април 2019г., подписани от
механика, издал пътния лист.
Събрани в хода на производството са и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.К.Г. и Т.Й.Т., водени от
ищеца и Маргарита Неделчева Попова и Милко Георгиев Лефтеров, водени от
ответника.
Свидетелят Г. *** от 2015г., като
заема длъжността „шофьор на санитарен автомобил“. По отношение на пътните листи
излага, че в началото на смяната подпис върху същия полага механика, с което
удостоверява, че е предал автомобила технически изправен. Подпис за приел
автомобила полага и съответния водач. В края на смятаната върху пътния лист се
полага подпис и от лекаря, която практика е въведена от преди две години. Това
било отегчително за докторите, като се е случвало те да не подписват пътните
листи. Свидетелят излага, че шофьорите на санитарни автомобили работят в екип с
лекар и с него се съобразява всеки адрес – начин на шофиране, бързина. Не може
без съгласието на лекаря шофьорът да избере маршрут или да отклони автомобила.
След приключване на мисията се връщат в базата, но има практика да се спре, за
да се вземе храна, нещо за пиене, за да се зареди автомобила с гориво. Това се
съгласува с лекаря, а той от своя страна го съгласува с РКЦ (апаратната), които
по този начин знаят, че екипът ще се забава и няма да може да се отзове
веднага.
Свидетелят Т.Т.
*** от шест години като шофьор на санитарен автомобил. И този свидетел установява,
че пътният лист се издават от механик и следва да се подпишат от лекаря,
работещ в екипа. Сочи обаче, че има случаи, в които лекарите не подписват
пътните листи. Излага, че при зададена мисия се избира най-бързия маршрут. След
приключване на мисия може да се случи отклоняване на автомобила, за да се
закупи храна, но това трябва да е съгласувано с доктора в епика. Санитарният
автомобил може да напуска базата без зададена мисия единствено с разрешението
на директора Лефтеров.
Свидетелката Маргарита Попова сочи, че
работи при ответника от 2011г., като заема длъжността „човешки ресурси“.
Излага, че с подписване на длъжностната характеристика служителите
удостоверяват, че са запознати с Правилата за устройство и дейността на ЦСМП-В.,
Правилника за вътрешния трудов ред и Етичния кодекс. Посочените вътрешни
правила са на разположение на служителите, като екземпляри от същите има както
в личния състав, така и при прекия ръководител на шофьорите.
Свидетелят Милко Лефтеров излага, че
познава ищеца от момента, в който е започнал работа в ЦСМП-В.. Към настоящия
момент свидетелят заема длъжността ръководител група транспорт. Сочи, че е
участвал в комисията, назначена от директора на Центъра и на която е възложено
извършването на проверка по повод маршрут на 12/13 март 2019г., от Шокова зала
до Първо РУ и обратно, без за същия да има създадена мисия. Комисията е
проследила този маршрут по GPS
системата, който маршрут не е извършен в права посока, а е имало заобикаляне,
въртене до Първо РУ и обратно. В обясненията си ищецът е посочил, че е носил
данни на полицай по повод лични нужди. Лекарят от екипа е обяснил, че няма
създадена мисия за такъв маршрут, както и че пътният лист от дежурството не му
е даван за подпис. И този свидетел установява за въведеното изискване да се
подписват пътните листи от лекарите в екипа. Установява, че има случаи при
които лекарите отказват да подпишат пътния лист, защото не са съгласни например
с маршрут. Когато не е подписан пътния лист от лекар се извършва проверка,
връщат се на шофьорите да съберат подписите. Сочи, че екземпляри от правилника
за дейността и вътрешния трудов ред в Центъра, както и Етичния кодекс има при
механиците, в личния състав, ТРЗ и при поискване от служителите същите могат да
бъдат предоставени за запознаване.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът
формира следните правни изводи:
Дисциплинарната отговорност представлява неблагоприятните последици, които
виновното лице следва да понесе за това, че е допуснало неизпълнение на трудово
задължение или нарушение на нормите на трудовата дисциплина, изразяващи се в
налагане на дисциплинарно наказание. Законосъобразността на провежданата
дисциплинарна процедура предполага наличието на дисциплинарно нарушение,
виновно поведение на наказваното лице, индивидуализация на наказанието, след
преценка на писмените обяснения дадени от нарушителя, компетентност на
наказващия орган и спазване на предвидените в закона срокове за ангажиране на
дисциплинарната отговорност. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и
кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
В настоящия случай между страните не
се спори, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата
на което ищецът е заемал при ответника длъжността „шофьор санитарен автомобил“,
както и че с оспорената заповед на В.Н. е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
Дисциплинарното наказание е наложено
от директора на Център за спешна медицинска помощ – В., спазено е правилото на
чл. 193 КТ, като са изискани писмени обяснения от служителя. Наказанието е
наложено в срока по чл. 194 КТ.
Основният спорен между страните по
делото въпрос е дали работодателят е спазил изискванията на чл. 195 КТ за
мотивиране на заповедта.
Формалните изисквания към съдържанието
на заповедта за дисциплинарно наказание са визирани в чл. 195, ал. 1 КТ, като
същата следва да съдържа нарушителя, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Последователно в
съдебната практика се приема, че задължението на работодателя да мотивира
заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването
за еднократност на наказанието, за съобразяване на
сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити
ефективно. Когато в същата са изложени фактическите признаци на нарушението,
съответно кога и от кого е извършените то, това е достатъчно за удовлетворяване
на съдържанието й и заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ.
В процесната
заповед е посочено, че по време на нощно дежурство на 12/13 март 2019г., ищецът
без съгласието на лекаря-ръководител на екипа, е отклонил санитарния автомобил
по маршрут „Шокова зала – І РПУ-В.-Бърза помощ“, с тръгване 22.46ч. и
пристигане 22.58ч., пропътувайки 5.2км, за който няма
приета и създадена мисия и нареждане за изпълнение от РКЦ-В., с което е допуснал
нарушение на чл. 16 и 21 от Етичния кодекс на служителите на ЦСМП-В.,
длъжностната характеристика, чл. 18, ал. 5 от Правилника за устройство и
дейността на ЦСПМ-В. и чл. 26 от Правилника за вътрешния трудов ред на ЦСМП-В..
Описанието на нарушението е достатъчно
индивидуализирано от обективна и субективна страна. За наказаният служител няма
съмнение, че става въпрос за пропътуван маршрут „Шокова зала – І РПУ-В.-Бърза
помощ“, за който няма създадена мисия или нареждане за изпълнение от РКЦ-В., за
което свидетелства и дадените от него писмени обяснения, в която същият по
недвусмислен начин е посочил, че посещението на І РПУ-В. е свързано с негови
лични дела (при липса на наведени твърдения това посещение да е свързано с
работата му).
Гореизложеното обосновава извод за
редовност на атакуваната заповед от формална страна, поради което и съдът
следва да прецени материалната законосъобразонст на процесната заповед.
Между страните липсва спор относно
осъществяването на фактите, свързани с осъществения от ищеца маршрут, като в
представената от ответника Книга за повиквания на станцията за бърза медицинска
помощ на ЦСМП-В., липса отразяване да е направено повикване І РПУ-В., респ. да
е създадена мисия. Не се установи и отклонението на автомобила да е станало със
съгласието на лекаря-ръководител на екипа. За такова би могло да свидетелства
подписания от д-р Добрев болничен лист, като в тази връзка без значение е била
практиката в ЦСПМ-В. след като няма промяна в длъжностната характеристика и
вмененото задължение за надлежно оформяне на болничните листи, включително и
предоставяне същите за заверка от дежурния лекар.
Работодателят е подвел осъщественото
по-горе под нормата на чл. 187, т. 10 КТ, като е приел, че са нарушение чл. 16
и 21 от Етичния кодекс на служителите на ЦСМП-В., длъжностната характеристика,
чл. 18, ал. 5 от Правилника за устройство и дейността на ЦСПМ-В. и чл. 26 от
Правилника за вътрешния трудов ред на ЦСМП-В..
Ищецът в исковата молба е въвел
доводи, че цитираната норма на КТ изчерпателно изброява нарушенията на
задълженията в закона и други нормативни актове, каквито не представляват
Етичните правила и длъжностната характеристика.
На първо място следва да се подчертае,
че видовете нарушения на трудовата дисциплина примерно са изброени в чл. 187,
като в т. 10 е дадена възможност и за други неизпълнения на трудовите
задължения, включително и определени с вънтрешноведомствени
актове, стига те да не противоречат на нормативен акт, а изчерпателно са
посочени само дисциплинарните наказания. В този смисъл не може да се отрече, че
Етичния кодекс съставлява вътрешен източник на право и нарушаването на което и
да е вменено на работника и служителя задължение с него не е нарушение на
трудовата дисциплина. Още по-малко може да се отрече и значението на
длъжностната характеристика, която има за цел да конкретизира съответния вид
работа, която е уговорена и съгласно чл. 124, ал. 1 КТ работникът или
служителят е длъжен да изпълнява.
С оглед горното, съдът приема, че с
осъществения маршрут „Шокова зала – І РПУ-В.-Бърза помощ“, без за това да има
създадена мисия и разрешение от лекаря-ръководител, ищецът е нарушил вътрешните
правила и етичния кодекс на работодателя, като е използвал повереното му
имущество – санитарния автомобил, за лични цели – явяване в І РПУ-В. за
оформяне на документи, за които е получил обаждане по личния му телефонен номер
от дежурен полицай, по който начин е нерушил задължението да спазва работното
време, като го използва за изпълнение на вменените му трудови задължения.
Тоест, ищецът е осъществил от
обективна и субективна страна посочените в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 10 КТ, вр. чл.
26 от Правилника за вътрешния трудов ред на ЦСМП-В., чл. 16 и 21 от Етичния
кодекс на служителите на ЦСМП-В., които съобразно длъжностната характеристика
същият е следвало да познава.
Наложеното наказание „предупреждение
за уволнение“, съдът намира, че е съобразено с тежестта на извършеното
нарушение, тъй като ищецът като е допуснал отклонение на санитарния автомобил и
забавяне за връщане в центъра за спешна медицинска помощ, което е нарушило
добрата организация на работа, която е от изключително значение, с оглед
спецификата на дейността на центъра. Релевантно в случая е и безкритичното
поведение на ищеца към извършеното от него, за което свидетелства и наложеното
му със заповед № РД-02-1/12.04.2019г. за самоволно отклоняване на санитарния
автомобил по два маршрута.
По изложените съображения заповедта, с
която е наложено дисциплинарно наказание, се явява законосъобразна. Предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С
оглед
изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва да се
присъдят сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В
случая страната е представила доказателства за заплатен на адвоката хонорар от
560 лева, представляваща разходи за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед направеното възражение за прекомерност, отчитайки действителната
фактическа и правна сложност на делото, извършените от адвоката действия по
процесуално представителство, установения в чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004г., минимален размер, съдът намира, че възнаграждението
следва да бъде редуцирано до сумата от 300 лева. Този размер на разхода следва
да бъде присъден в полза на Центъра за спешна медицинска помощ – В..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.М.Н., ЕГН **********,***
срещу „Център за спешна медицинска
помощ – В.“, ЕИК: *********, с адрес:
гр. В., ул.
„***“ № * иск за отмяна
на Заповед № РД-02-2/06.06.2019г.
на Изпълнителния Директор на „ЦСМП – В.“, с която на ищеца
е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, на основание чл.
357, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ.
ОСЪЖДА В.М.Н., ЕГН **********,*** да заплати в полза на „Център за
спешна медицинска помощ – В.“, ЕИК: *********, с адрес:
гр. В., ул.
„***“ № * сумата от 300.00 лева (триста лева), представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: