МОТИВИ
към присъда №
10/26.02.2016 г.
по НОХД № 412/2016
г., по описа на ПРС
Производството по делото е
образувано по обвинителен акт на прокурор при РП гр.Поморие, по досъдебно
производство № 320 ЗМ -368/2015 г. на РУ гр.Поморие при ОДМВР гр.Бургас. С обвинителния
акт е повдигнато обвинение спрямо С.Ф.К. ***, за това че на 07.06.2015 г., в 14.52 ч., от магазин „Б. 2001” ЕООД,
находящ се в гр.Поморие, ул. „С.”, № 26, при условията на опасен рецидив, отнел
чужди движими вещи - парична сума в размер 100 лв. от владението на Н.Д.С. ***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл.196 ал.1 т.1, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.29 ал.1 б.а и б.б от НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен
в извършване на престъплението, за което е обвинен и за осъждането му на
наказание „Лишаване от свобода”, в размер определен в условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, а именно шест месеца, което
наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия в затвор при първоначален „строг”
режим.
Подсъдимият признава, че е
извършил деянието, моли за минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия - адв.Д.Р.
също пледира за налагане на наказание при условията на чл.55 НК, в размер към
минимума предвиден в закона, а именно четири месеца.
В съдебно заседание юридическото
лице, претърпяло вреди от престъплението, редовно призовано и уведомено за
правата си по чл.84 и сл. НПК, не изпраща представител.
В производството е взето решение
за провеждане и е проведено предварително изслушване на страните, по реда на
гл.27 от НПК.
Подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът установи, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и не събира доказателства относно тези факти.
От самопризнанието на подсъдимия,
подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства се установява
следната фактическа обстановка.
През м.юни на 2015 г., подсъдимият К.
пребивавал в гр.Поморие, като обитавал квартира под наем в частен дом на ул.
„Шишман”, в близост до търговски обект - магазин, находящ се на ул. „С.”, № 26,
стопанисван „Б. 2001” ЕООД
гр.Поморие с управител Н.Д.С. ***.
На 07.06.2015 г., около обяд
управителят на дружеството С. се намирал в магазина с гръб към фискалното устройство,
когато в 15.52 ч., подсъдимият влязъл в търговския обект, отворил касовия
апарат, взел парична сума в размер 100 лв. и излязъл.
По - късно С. забелязал, че
касовия апарат е отворен и разбрал за липсата на горепосочената сума. За да
установи произхода на липсата С.
прегледал видеозаписите от охранителната камера в магазина, на които видял
извършеното от подсъдимия, когото разпознал като живеещ наблизо.
С. посетил квартирата на
подсъдимия, срещнал се с него и поискал К. да възстанови отнетата сума.
Подсъдимият предал на С. парична сума в размер 50 лв., а малко по-късно и сума
в размер 30 лв., като заявил, че не разполага с остатъка от 20 лв. и за
обезпечаване на връщането му оставил в залог собствени вещи - долница на анцунг, блуза, тениска и суитшърт, които вещи С. предал с протокол
за доброволно предаване в хода на резследването.
Подсъдимият не
възстановил останалите парични средства, поради което на 15.06.2016 г., С.
сигнализирал органите на МВР в лицето на служители на РУ гр.Поморие при ОДМВР гр.Бургас,
които задържали подсъдимия.
При тази фактическа обстановка,
установена от самопризнанията на подсъдимия, подкрепени от доказателствата
събрани на досъдебното производство, в това число показанията на св.Н.С., св.Радостин
Панайотов, св.Невен Рапов и заключението на вещото лице по извършената
техническа експертиза и въз основа на закона съдът прие следните правни изводи.
Отнемайки на 07.06.2015 г., в
гр.Поморие, чужди движими вещи - парична сума в размер 100 лв., собственост на „Б. 2001” ЕООД, от
владението на другиго - Н.С. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои подсъдимият е осъществил от обективна страна белезите на деяние, което съдът прие, че следва да бъде квалифицирано като
престъпление по чл.196 ал.1 т.1, вр.
с чл.194 ал.1, вр. с чл.29 ал.1 б.а и б.а от НК, поради следните аргументи.
С определение от 02.02.2010 г. по
ЧНД № 63/2010 г., на Районен съд гр.Плевен, е определено едно общо, най-тежко наказание
на подсъдимия измежду наказанията наложени му за извършени умишлени
престъпления по НОХД № 3353/2004 г., НОХД № 3957/2005 г., НОХД № 608/2005 г. и
НОХД № 2482/2006 г., всички по описа на Районен съд гр.Плевен, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година. Съдът е постановил изтърпяване на това наказание при първоначален
общ режим, но на основание чл.25, ал.2 НК, го е приспаднал изцяло, поради
изтърпяването му по осъжданията от съвкупността.
Със същото определение по ЧНД №
63/2010 г., е постановено отделното изтърпяване от подсъдимия на наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено му за извършено умишлено
престъпление с присъда № 684/02.12.2009 г., по НОХД № 3018/2009 г. по описа на
Районен съд гр.Плевен.
С определение № 540/01.08.2011
г., по ЧНД № 1036/2011 г.по описа на Районен съд гр.Стара
Загора, на подсъдимия е определено едно общо, най-тежко наказание измежду
наказанията наложени му за извършени умишлени престъпления по НОХД № 617/2011
г. и НОХД № 110/2011 г., двете по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, НОХД №
415/2011 г. и НОХД № 617/2011 г., двете по описа на Районен съд гр.Стара Загора
и НОХД № 674/2011 г., по описа на Районен съд гр.Плевен, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
четири години и два месеца, което на основание чл.24 НК е увеличено на четири
години и девет месеца и изтърпяно от подсъдимия при строг режим на 23.02.2015
г., видно от приложената по делото справка за съдимост рег. № 560/30.10.2015 г.
на ПРС.
В съвкупност, изложеното относно
осъжданията на подсъдимия на първо място сочи, че К. е извършил престъплението, предмет на обвинението след като е бил два пъти осъждан за тежки умишлени престъпления на лишаване
от свобода не по-малко от една година, а именно една година и
четири години и девет месеца, които наказания е изтърпял ефективно, т.е налице
е хипотезата на чл.29, ал.1, б.а от НК. На второ място изложеното сочи, че
подсъдимия е извършил процесното деяние, след като е бил осъждан
три пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
и по трите осъждания изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66.НК,
поради което е налице и хипотезата на чл.29, ал.1, б.б от НК.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 НК, тъй като К. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици.
За осъщественото от подсъдимия
престъпление разпоредбата на чл.196 ал.1 т. НК,
предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години.
За да определи наказанието за
конкретното престъпление съдът съобрази проведеното съкратено съдебно следствие
и разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, повеляваща определяне на наказанието на
подсъдимия при условията на чл. 58а НК.
При индивидуализацията на
наказанието с оглед определяне на размера на същото, съдът съобрази
смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства по делото.
Подсъдимият признава вината си,
изразява съжаление за стореното и съдейства за разкриване на истината по
делото. Причинената с деянието щета е сравнително малка по размер, подсъдимия е
предприел активни действия по възстановяването й, макар същото да не е
постигнато в пълен размер, но отнесена към възстановената, невъзстановената
част е незначителна. Затова съдът намери, че следва да определи наказанието
лишаване от свобода в хипотезата на чл.58, а, ал.4 НК, вр.с чл.55, ал.1, т.1 НК, при наличие на многобройни смекчаващите вината обстоятелства, тъй като
счете, че и най-лекото предвидено от
закона наказание, а именно две години лишаване от свобода, се оказва
несъразмерно тежко.
По изложените причини съдът
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца.
На основание чл.57 ал.1, вр.с
чл.61, т.2 ЗИНЗС, съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието, което наказание намери, че следва да се изтърпи от подсъдимия в
затвор.
Съдът взе предвид материалите
съдържащи се в ЧНД № 361/2015 г., по описа на ПРС, приобщени към настоящото
производство и намери, че са налице предпоставките на чл.25 НК вр.с чл.23, ал.1 НК, за определяне на едно общо най - тежко наказание на подсъдимия между
наказанието по настоящата присъда, наложеното с
присъда № 23/24.07.2015г. по НОХД № 164/2015г., по описа на ПРС,
влязла в законна сила на 08.08.2015г., за деяние по чл.196, ал.1,
т.1, вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл.29, ал. 1, б.”а” и б.”б” от НК, извършено на 13.06.2015 г., наказание „Лишаване от свобода”
за срок от една година и четири месеца и наложеното със споразумение от
02.10.2015 г. по НОХД № 172/2015 г., по описа на ПРС, влязло в законна
сила на 02.10.2015 г., за деяние по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1 вр.
с чл.29, ал. 1, б.”а” и б.”б” от НК, извършено на 14.06.2015 г., наказание
„Лишаване от свобода” за срок от три месеца.
Костадинов
е извършил горепосочените три престъпления, преди да е имал
влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което съдът
му определи и наложи общо най-тежко наказание между наказанията по посочените
осъждания, а именно наказание лишаване от свобода за срок
от една година и четири месеца, като на основание чл.57, ал.1 вр.с
чл.61, т.2 ЗИН, определи първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното
общо най-тежко наказание и постанови наказанието да се изтърпи в затвор.
На основание чл.25,
ал.2 НК, съдът приспадна от изпълнението на така наложеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от една година и
четири месеца, изтърпяната част от наказанията по присъдите от съвкупността.
На основание чл.189, ал.3 НПК, с
оглед признаването за виновен на подсъдимия, в негова тежест бяха възложени
разноските по делото в размер 68.03 лв. (шестдесет и
осем лева и три стотинки), извършени за изготвянето на техническа експертиза.
По отношение на
веществените доказателства съдът намери, че не са налице предпоставките на
чл.53 НК за отнемането им в полза на държавата.
Вещественото
доказателство диск със запис от охранителна камера принадлежи на увреденото от
престъплението юридическото лице, а останалите веществени доказателства -
долница на анцунг, черна със син надпис „Fell high”, блуза с дълъг ръкав, черна с бял
надпис от задната страна „ПФК Поморие” АД”, тениска с къс ръкав, сива на цвят,
с черна рисунка, суитшърт(суинчър) с качулка, черен на
цвят, с черно-бяла емблема на гърдите, с надпис „Ride of die”, принадлежат на подсъдимия, но не са
били предназначени и не са послужили за извършване на умишлено престъпление, не
са предмет на престъпление и случаят не е от изрично предвидени в особената
част на НК, при които предмета на престъплението се отнема в полза на
държавата, не са предмет или средство на престъплението, притежаването на които
е забранено и не са придобити чрез престъплението.
Предвид изложеното
съдът постанови вещественото доказателство диск да бъде върнато на собственика
му „Б. 2001” ЕООД гр. Поморие, а останалите веществени доказателства
да бъдат върнати на подсъдимия.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :