РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Велико Търново, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:ХРИСТО ТОМОВ
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500896 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Г. АС. М.
въззивна жалба против Решение № 322/28.07.2021г., постановено по гр.д. №
598/2021г. на ГОРС, с което е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на децата Б.Г. М.А родена на .... година с ЕГН
********** и К.Г. М., роден на ... година с ЕГН ********** на майката АЙЛ.
Р. М. с ЕГН **********, определен е режим на лични отношения между
бащата Г. АС. М. и двете деца и е присъдена издръжка, като е осъден Г. АС.
М., с ЕГН ********** с адрес гр. Л., ул. "П.К." №... да заплати в полза на
детето си Б.Г. М.А родена на .... година с ЕГН ********** чрез майка и
законен представител АЙЛ. Р. М. с ЕГН **********, издръжка за минал
период от една година - 25.03.2020г.-25.03.2021г. в общ размер на 1725,00
/хиляда седемстотин двадесет и пет/ лева, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва при просрочено плащане, на основание чл. 149 СК
и да заплати в полза на детето си К.Г. М., роден на ... година с ЕГН
********** чрез майка и законен представител АЙЛ. Р. М. с ЕГН
**********, издръжка за минал период от една година 25.03.2020г.-
25.03.2021г. в общ размер на 1725,00 / хиляда седемстотин двадесет и пет/
лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва при
просрочено плащане, на основание чл. 149 СК като исковете са отхвърлени за
разликата от присъденото до пълния им предявен размер.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение, само в частта му относно присъдената
издръжка за минало време, както следва:
1
-Съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства – гласни
доказателства и извлечение от банкова сметка, в тяхната съвкупност и е
достигнал до неправилния извод, че жалбоподателят не е заплащал издръжка
за двете си деца за период от една година преди подаване на исковата молба в
съда.
Отправя се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение в
частта му, с която е уважен искът за присъждане на издръжка за минало време
и да го отхвърли.
Претендира присъждане на сторените разноски за двете инстанции.
В постъпилия в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Сочи, че
правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на двамата
разпитани по делото свидетели Д. и Е., тъй като те не са точни и ясни и са в
противоречие с показанията на свидетеля М.. Съдът е отчел признатия и от
ищцата факт, че през периода една година преди предявяване на иска по
банков път са изплатени 480 лв. издръжка за двете деца. Отправя се искане
към въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Претендира
присъждане на заплатените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата
инстанция.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ищеца и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл. 269, изречение първо от ГПК, въззивният
съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението, в обжалваната му част, отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното
право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл. 269, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението, в обжалваната му част, за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба АЙЛ. Р. М. твърди, че с ответника Г. АС. М. са
родители на малолетните деца Б.Г. М.а, родена на .... година и К.Г. М., роден
на ... година. Страните били разделени от месец декември 2019 година и от
2
тогава за децата се грижела единствено тяхната майка. Тя заедно с тях,
живеела при родителите си в град Л. и с тяхна помощ осигурявала всичко
необходимо за децата, вкл. и тяхната ежедневна издръжка. Детето Б. е в
първи клас. За подготовката й за тръгване на училище бащата не бил участвал
по никакъв начин. Твърди се, че бащата не полага грижи за малолетните си
деца, както и че за последната година е заплатил на майката общо 480 лева за
издръжка на двете деца, като не взема участие в отглеждането и възпитанието
им. Ищцата А.М. сочи, че е безработна и разполага с минимални парични
средства. В исковата си молба ищцата твърди, че децата са привързани към
нея не само защото от раждането си до настоящия момент живеят с нея, а и
защото тя е внимателен и грижовен родител, който се грижи за тяхното
отглеждане и възпитание. Според нея, децата не контактували с баща си,
защото той не е изявявал желание да ги вижда и взема при себе си. Освен да
се предоставят на майката упражняването на водителските права спрямо
малолетните деца Б.Г. М.а и К.Г. М. и да бъде определен подходящ режим на
лични отношения с бащата, в искова молба се иска още ответникът да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка за детето Б.Г. М.а в размер на 250 лева и
за детето К.Г. М. в размер на 220 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба, ведно със законна лихва за забава върху всяка просрочена
вноска. Иска се още ответникът Г. АС. М. да бъде осъден да заплати месечна
издръжка за детето Б.Г. М.а в размер на 200 лева и за детето К.Г. М. в размер
на 180 лева за период една година преди завеждане на исковата молба, ведно
със законна лихва за забава върху издръжката за минало време, считано от
датата на подаване на искова молба, от която именно част от постановеното
решение, в уважения и размер, жалбоподателят е останал недоволен.
В постъпилия в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът и жалбоподател пред настоящата инстанция Г. АС. М. оспорва
факта, че се е дезинтересирал от децата си, не е давал средства за тяхната
месечна издръжка и че е в състояние да заплаща претендираната текуща
месечна издръжка за всяка от децата, както и че дължи заплащането на такава
за минало време. Ответникът твърди, че ежемесечно, както и през последната
година, заплаща издръжка за двете деца от по 270-300 лева и уважаването на
претенцията, така както е предявена ще го остави без доходи за лична
издръжка, което е житейски несправедливо, предвид факта, че получава нетно
месечно възнаграждение от 667.44 лева, върху което е наложен запор по ИД
№ 162 по описа на ЧСИ Д.б., по което ежемесечно му се удържат по 222.50
лева. Съгласен е родителските права върху децата да бъдат предоставени за
упражняване от тяхната майка, при която се определи да бъде и тяхното
местоживеене, като на него се определи подходящ режим на лични
отношения с децата, поради което и постановеното в тази му част решение не
се спори пред настоящата инстанция.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Пред въззивният съд, жалбоподателят не сочи нови доказателства и не
3
прави нови доказателствени искания, като основава твърденията си за
неправилност на първоинстанционното решение, в обжалваната му част
единствено на неправилен, според него, анализ на събраните от
първоинстанционния съд писмени доказателства и свидетелски показания.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, в частта относно присъдената за
минало време издръжка, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие
със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на
присъдената в тежест на жалбоподателя издръжка за минало време и размера,
в който е уважена, по отношение за всяко едно от децата.
По оплакванията в жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл. 149 СК издръжка за минало време може
да се търси най-много за една година преди предявяването на иска, като
задължението за изплащане на издръжка за малолетното дете е безусловно по
смисъла на чл. 143, ал. 2 и чл. 141, т. 1 СК и не е поставено в зависимост от
възможностите и работоспособността на задължения за издръжка. Установено
е по делото, а и не се спори от страните, че за периода от една година преди
завеждане на делото, предмет на разглеждане в настоящото производство,
родителите на малолетните Б.Г. М.а и К.Г. М. са били разделени, като децата
са живели заедно със своята майка и нейните родители в гр. Л.. Не се спори
от страна на А.М., че ответникът и е заплатил сумата общо от 480 лева,
издръжка за децата, което обстоятелство е отчетено от първоинстанционният
съд и тази сума е приспадната от приетия за приемлив размер на издръжката,
следващ се от бащата за всяко едно от децата. В този смисъл възраженията
във въззивната жалба, че не е отчетено заплащането на паричната сума от
първоинстанционния съд, са неоснователни. Това обстоятелство е доказано
по делото, обсъдено от районния съд и взето предвид при определяне размера
на дължимата на основа чл. 149 от СК издръжка за всяко едно от децата.
Твърдението на жалбоподателя, че съдът не е обсъдил доказателствата в
тяхната съвкупност, тъй като не е анализирал в пълна степен показанията на
разпитаните свидетели – с. Д. и Д. Е., не се споделя от настоящата съдебна
инстанция, тъй като с тези свидетелски показания не се доказва твърдения от
М. факт, че е заплащал ежемесечна издръжка в конкретен размер. Св. Д.
посочва, че е била свидетел „няколко“ пъти, жалбоподателят да дава пари на
майката на децата, но не може да посочи точно каква е била сумата. Св. Е.
заявява, че е виждал Г. да заделя пари за децата, но не е ставал пряк свидетел
на факта на предаване на сумите. От тези свидетелски показания не се доказва
фактът на заплащане на дължимата издръжка за минал период, тъй като никой
от тях не заявява с категорично кога, за какъв период и каква сума е предал М.
на А.М.. Настоящата инстанция приема, че по делото не се установи Г.М. да е
предоставял средства под формата на издръжка на жалбоподателката за
отглеждането на децата им, освен посочената сума от 480 лева. Посоченото
следва от обстоятелството, че жалбоподателят не е ангажирал по делото
доказателства в тази насока. Единствените доказателства, подкрепящи тезата
му, са показанията на двамата свидетели, които не установяват пряко
4
извършване на плащане и които не са подкрепени с писмени доказателства,
поради което и не следва да бъдат кредитирани в тази им част. По делото
липсват банкови извлечения или документи за банкови преводи. Ответникът
е този, който дължи доказване на положителните факти, на които се позовава,
за доказване на заплащането на дължимата издръжка за минало време, като в
конкретния случай такова доказване не е проведено успешно.
По тези съображения искането за заплащане на издръжка за минало
време се явява основателно, по отношение на всяко от двете деца, като
първоинстанционният съд при определяне на размера и е отчел липсата на
доказателства какви точно са били потребностите на децата през процесния
период от една година, както и размерът на минималната работна заплата за
страната през тази една години и е определил издръжка в минималния размер
от по 163 лева за всяко дете, като от общия размер на дължимата за една
година издръжка пропорционално е приспаднал сумата от 480 лева, за която
по делото са събрани доказателства, че е заплатена. По този начин районният
съд е определил издръжка дължима от жалбоподателя за минал период от
една година в общ размер от по 1725,00 лева за всяко едно от децата.
По разноските:
При този изход на спора и предвид своевременно направеното от страна
на А.М. искане, жалбоподателят дължи на ответника по жалба направените
разноски за въззивната инстанция, възлизащи в размер на 300 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, за което са приложени доказателства.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод
за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, поради което следва да бъде потвърден в обжалваната му част.
Водим от горното Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../28.07.2021 г. постановено по гр. д. №
.../2021 г. по описа на Районен съд – Г.О., в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. АС. М. , с ЕГН
********** с адрес гр. Л., ул. „П.К.“ №.. да заплати на АЙЛ. Р. М. с ЕГН
********** с адрес гр. Л., ул. „М.М.“ №.., вх. .., ет. .., ап. .. сторените от нея
разноски в размер на 300 /триста/ лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за оказана правна защита и съдействие пред въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6