Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 15.03.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при
секретаря Екатерина
Калоянова като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 13601 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 от ГПК.
С решение № 20216603 от 06.10.2020
г. по гр. д. № 72312/2018 г. на СРС, І ГO, 167 състав, ответникът Д.П.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати на „К.К.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано отС.П., на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 280 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3 276 лв.,
представляваща дължимо, но незаплатено възнаграждение по Договор за
посредничество за покупко - продажба на недвижим имот, сключен
между ответника и дружеството „С. 6“ ЕООД,
вземането по който било цедирано на „К.К.“ ЕООД с договор за цесия от
08.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2018
г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното й заплащане, както
и сумата от 221,13 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
14.03.2018 г. - 11.11.2018 г., като е отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 221,13 лв. до пълния предявен размер от 222,06
лв.
Със същото решение Д.П.Н. е
осъден да заплати на „К.К.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените разноски по ч.гр.д. №
65463/2018 г. по описа на СРС за адвокатско възнаграждение в размер на 499,86
лв., както и направените разноски в исковото производство в общ размер на
1364,41 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна
жалба от особения представител на ответника Д.П.Н. – адв. Й.С. – Ф., който го
обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил обективно и
съвкупно всички доказателства по делото. Липсва категорично доказателство
относно действителната цена на имота, спрямо която е изчислена претенцията. Искането
към въззивната инстанция е да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли
изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна "К.К." ЕООД оспорва жалбата по съображения, изложени в
депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен
отговор.
Решението в ЧАСТТА, в която е отхвърлен
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 221,13 лв. до
пълния предявен размер от 222,06 лв., като необжалвано от ответника, е влязло в
законна сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При така очертаните правомощия като взе предвид
събраните доказателства по делото във връзка с доводите и възраженията на
страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Предявените пред първоинстанционния
съд искове са осъдителни, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
280 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 3 276 лв., представляваща дължимо, но незаплатено възнаграждение по
договор за посредничество за покупко - продажба на недвижим имот, сключен с
дружеството „С. 6“ ЕООД, както и сумата от 222,06 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 14.03.2018 г. - 12.11.2018 г.
Решаващият
състав на въззивния съд приема, че при правилна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства първостепенният съд обосновано е приел, че е възникнало валидно правоотношение по Договор
за посредничество от 14.01.2018 г., сключен между
ответника Д.П.Н., в качеството му на възложител, и „С. 6" ЕООД, в
качеството му на посредник, по силата на който възложителят възложил, а
посредникът приел да извършва срещу възнаграждение посредническа дейност за
намиране, както и за сключване на предварителен и/или окончателен договор за
покупко-продажба на имот, при следните приблизителни параметри: еднофамилна
къща в района на кв. Бояна, район „Витоша". Срокът на договора бил 6
месеца /или до изпълнение на поръчката/, считано от датата на подписването му.
Съгласно т.4.1. от договора страните се уговорили, че за извършените от
посредника посреднически услуги по цитирания договор, възложителят дължи
комисионна в размер на 2.5% от договорената продажна цена на имота, без ДДС,
платими както следва: 50% от дължимото възнаграждение при подписване на
предварителния договор между възложителя и продавача, а останалите 50% в деня
на сключването на окончателен договор под формата на нотариален акт.
По
делото е представен дневник за извършени огледи на недвижим имот, находящ се на
адрес: гр. София, кв. Бояна, в.з. Киноцентър, от който се установява, че на
14.01.2018 г. е проведен оглед от ответника Д.П.Н..
Съгласно споразумение от 15.01.2018 г.,
сключено между ответника Д.П.Н., в качеството му на възложител, и „С. 6"
ЕООД, в качеството му на посредник, възложителят предоставил на посредника
паричен депозит в размер на 2 000 лева в брой, като гаранция за закупуване на
следния недвижим имот: Еднофамилна къща в „Бояна", вилна зона
„Киноцентър", на три етажа, върху парцел с площ 250 кв.м, при следните
условия и параметри: Цена - 262 081.22 лв., платими, както следва: капаро в
размер на 10%, равняващи се на 26 208.12 лева при сключване на предварителен
договор в срок до 05.02.2018 г. Останалата сума в размер на 235 873.09 лв.,
платими с лични средства, в деня на изповядване на сделката.
От
платежно нареждане за кредитен превод от 15.02.2018 г. е видно, че ответникът Д.П.Н.
е превел на същата дата по сметка на Ц.С.Д.сумата от 26 208.12 лв. с посочено основание
за превода: „предварителен договор за покупка на имот". Впоследствие с Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 46, том I, per. № 3994, дело №
37/2018 г., ответникът Д.П.Н. закупил от продавачите М.В.К.и Ц.С.Д.имот,
находящ се в гр. София, район „Витоша", ул. „*******", с площ от 242
кв.м., който имот представлява: поземлен имот № 942 от кв. 19 по плана на гр.
София, местността в.з. „Киноцентър III /трета/ част", с площ от 250 кв.м.,
заедно с построената в него сграда, изградена на етап груб строеж, за сумата в
размер на 155 913,40 лв., от която продавачите заявили, че им бил платен
задатък по банков път в размер на 26 208,12 лв. при подписване на предварителен
договор между страните, а остатъкът от дължимата покупна цена в размер на 129
705,28 лв. щял да бъде заплатен от купувача Д.Н. по банковите сметки на
продавачите в деня на сключване на нотариалния акт, след извършване и преди
вписване на нотариалния акт в Агенцията по вписванията.
По
делото е представена Фактура № **********/13.03.2018 г. за сумата от 3 276 лв.,
издадена от „С. 6“ ЕООД срещу Д.Н..
С Договор
за прехвърляне на вземане от 08.08.2018 г., сключен между „С. 6" ЕООД,
в качеството му на цедент, и „К.К." ЕООД, в качеството на цесионер, цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията си от длъжника Д.П.Н., в общ размер на 3276
лв., дължими по договор за посредничество за закупуване на недвижим имот от
14.01.2018 г., сключен между „С. 6" ЕООД и Д.П.Н..
По
делото е представена нотариална покана per. № 5686/14.08.2018 г., том 4, № 28
на Нотариус В.В.от „К.К." ЕООД до ответника, връчена по реда на чл. 47,
ал. 1 и ал. 2 ГПК, към която е приложено уведомление от „С. 6“ ЕООД до ответника,
с което същият се уведомява за извършената цесия. По делото не са ангажирани
доказателства за това „С. 6“ ЕООД да е правило опити да сведе до знанието на
ответника приложеното към нотариалната покана уведомление.
По
делото е представено и писмо от „К.К." ЕООД, с което ответникът се
уведомява, че по силата на договор от 21.06.2018 г. „К.К."
ЕООД е упълномощено от „С. 6“ ЕООД да събира от негово име просрочени вземания,
дължими от негови длъжници и същият е поканен да заплати доброволно сумата от
3276 лева, представляваща дължима комисионна по договор за посредничество за
закупуване на недвижим имот от 14.01.2018 г.
Писмото се твърди да е изпратено до длъжника Д.Н. чрез Еконт на
27.06.2018 г., за което няма данни да е
получено.
Представена
е и покана за плащане вх.№ 035020 от 16.07.2018 г. на ЧСИ С.Я., рег. № 844 от
КЧСИ, с район на действие СГС, с която ответникът е поканен от „С. 6“ ЕООД да
заплати доброволно сумата от 3 276 лева, представляваща дължима комисионна по
договор за посредничество за закупуване на недвижим имот от 14.01.2018 г.,
ведно със законната лива в размер на 161.98 лева. Поканата е връчена на
ответника чрез призовкар при ЧСИ Я. на 25.07.2018 г. като същата е получена от
лицето С.М..
В
първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на вещото лице
по съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че процесната
Фактура № 7/13.03.2018 г. на стойност 3276 лв. била осчетоводена в счетоводството
на „С. 6" ЕООД, като от предоставените извлечения от счетоводни продукти
на „С. 6" ЕООД и „К.К." ЕООД, не се установили данни за извършено
плащане по процесната фактура в размер на 3 276 лв. Вещото лице е отговорило,
че размерът на мораторната лихва върху сумата от 3276 лв., изчислена за периода
от 14.03.2018 г. до 11.11.2018 г. - датата, предхождаща датата на завеждане на
исковата молба, е в размер на 221,13 лв.
От
показанията на разпитания пред първоинстанцинния съд свидетел - М.С.Е.- брокер
на недвижими имоти в „С. 6" ЕООД, се утановява, че ответникът Д.Н. бил
клиент на „С. 6" ЕООД по силата на сключен договор за посредничество.
Ответникът искал да закупи къща в кв. „Бояна", като агенцията „С. 6"
ЕООД му намерила такава, за което била изповядана сделка. Свид. Е.трябвало да
подготви проект на предварителен договор, който се подписал в офиса на „С.
6" ЕООД. След подписването на договора започнали събирането на всички
документи, необходими за изповядване на сделката, като се наложило да се изиска
от собственика на съседния парцел отказ от закупуване на имота. Събрали всички
документи, които били окомплектовани от свид. Е.и ги изпратили по имейла на
Нотариус А.Б.. Огледът на имота в гр. София, кв. „Бояна" бил извършен от
ответника Н., заедно с неговите жена и дъщеря. Свидетелката е присъствала и на
окончателната сделка, като ответникът я помолил да се изпрати фактурата по
електронен път на неговата счетоводитела. Разплащането се извършило по банков
път от сметката на купувача към сметката на продавача. В показанията на
разпитаната свидетелка не се установяват противоречия като същите са обективни
и следва да бъдат кредитирани.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира предявените искове за неоснователни.
Договорът
за посредничество е уреден в чл. 49 - чл. 51 от ТЗ като търговска сделка, по силата на която търговският посредник по
занятие посредничи за сключване на сделки, имайки право да иска възнаграждение
било само от едната, било и от двете страни според уговорката им.
Ищецът „К.К.“
ЕООД претендира да е кредитор на вземането в размер на 3276 лв. на основание
именно описания по-горе договор за цесия от 08.08.2018 г., сключен между „С.
6" ЕООД, в качеството му на цедент, и „К.К." ЕООД, в качеството на
цесионер, с който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си от длъжника Д.П.Н.,
в общ размер на 3276 лв., дължими по договор за посредничество за закупуване на
недвижим имот от 14.01.2018 г., сключен между „С. 6" ЕООД и Д.П.Н.. Настоящият
въззивен състав не споделя извода на СРС, че ищецът е активно легитимиран да
предяви настоящия иск. Първоинстанционният съд изобщо не е изследвал въпроса
дали длъжникът е редовно уведомен за извършената цесия каквото възражение е
направено с отговора на исковата молба. В случая, ищецът не установява
активната си материално-правна легитимация, качеството си кредитор на спорното
вземане. Това е така, защото съглсно чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Следователно с
договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице, като
за валидността му не се изисква съгласие на длъжника. За да породи обаче
извършеното прехвърляне действие по отношение на длъжника то следва волеизявлението на досегашния кредитор
(цедента) да е достигнало до длъжника. В
тежест на ищеца е да докаже съобщаване на цесията на длъжника/длъжниците. Прехвърлянето
на вземане /цесията/ е договор, с който кредиторът на едно вземане /цедент/ го
прехвърля на трето лице /цесионер/. Длъжникът по вземането не е страна по
договора. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на
трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие
– съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи
действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с
оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на
цедента и на цесионера. Прехвърлянето на вземането има действие за всички трети
лица от момента, в който съобщението бъде получено от длъжника – чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Непротиворечива
е съдебната практика, че съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато е
съобщено от предишния кредитор - от цедента и че правно релевантно за
действието на цесията спрямо длъжника е единствено съобщаването й извършено от
цедента, но не и от цесионера - новия кредитор; момента, от който цесионерът е
материалноправно легитимиран кредитор по цесията срещу длъжника, съгласно чл.
99, ал. 4 ЗЗД е момента, от който цесията поражда действие спрямо длъжника -
датата на уведомлението до длъжника, извършено от цедента. Ако към исковата
молба по иск на цесионера срещу длъжника, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. /В този смисъл е
съдебната практика на ВКС- решение № 123/24.06.2009 г. по т. дело № 12/ 2009 г.
на ІІ т. о. и решение № 3/16.04.2014 г. по т. дело № 1711/2013 г. на І т. о. /.
На
следващо място съдът приема, че следва да се направи преценка, с оглед данните
по делото дали цесията е породила действие по отношение на ответника- длъжник с
оглед установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД императивно изискване за
съобщаването й на последния, за да има обвързващ и за него ефект. В процесния
случай по делото не е представено пълномощно, по силата на което цедента да е
упълномощил цесионера за уведомяване на длъжника за извършената цесия по чл.
99, ал. 3 ЗЗД. От друга страна, при отсъствието на специални изисквания в
закона за начина на уведомяване на длъжника за цесията, съобщението до него
следва да се приеме за надлежно и когато изходящото от цедента уведомление му е
връчено като приложение към исковата молба, с която цесионерът е предявил иск
за изпълнение на цедираното вземане. В настоящия случай обаче, съдът приема, че
приложеното към исковата молба на ищеца-цесионер уведомление за извършена цесия
не е достигнало до ответника с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея на назначения на ответника по делото особен представител -
адв. Й.С. – Ф.. Безспорно същото е връчено на адв. Й.С. – Ф. в качеството й на
назначен особен представител на ответника по делото по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. В случая връчването на уведомлението за цесията, като приложение към
исковата молба, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното
вземане на ответника, чрез назначения му от съда особен представител по делото,
не съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с
което осъщественото прехвърляне на вземането да е породило действие и за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съдът
приема, че в процесния случай ответникът по делото не е надлежно уведомен за
извършената цесия, тъй като съобщението за това е достигнало до знанието
единствено на неговия особен представител - адв. Й.С. – Ф., като тук
аргументите се черпят от особената фигура на особения представител, назначен по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. В съдебно производство, в което на
ответника-длъжник е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, длъжникът не се представлява от надлежно упълномощен от него
адвокат-пълномощник, който би могъл да доведе до знанието на ответника всички
относими към спорното право факти, включително знанието за извършената цесия.
Връчването на уведомлението за цесия на особен представител на ответника по
делото не би могло да се приравни, нито на връчване на ответника /поради
невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения
представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага. Представителната власт на
особения представител спрямо ответника по делото, произтича от акт на съда, с
който е назначен същия, като приложение намират правилата на разпоредбата на
чл. 47, ал. 6 от ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК –
/в този смисъл и мотивите на т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.20013 г.
по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС/, която представителна власт е
ограничена, арг. чл. 29, ал. 5 от ГПК, което води до извода, че особеният
представител на ответника по делото не притежава пасивна представителна власт
да приема волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение.
Представената
нотариална покана peг. № 5686/14.08.2018 г., том 4, № 28 на Нотариус В.В.от „К.К."
ЕООД до ответника, връчена по реда на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК, към която е
приложено уведомление от „С. 6“ ЕООД до ответника, с което същият се уведомява
за извършената цесия, също не може да се приеме за редовно уведомяване на
ответника за извършената цесия. Това е така, защото от една страна,
нотариалната покана изхожда от цесионера „К.К." ЕООД, за който не са
представени доказателства да е бил упълномощен от цедента „С. 6“ ЕООД да извърши уведомяването, а от
друга страна поканата не е връчена лично на ответника, а е връчена по реда на
чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК, т.е. до ответника не е достигнало приложеното към
нотариалната покана уведомление от „С. 6“ ЕООД до ответника, с което цедента го
уведомява за извършената цесия. По делото не са ангажирани доказателства „С. 6“
ЕООД да е правило опити да сведе до знанието на ответника приложеното към
нотариалната покана уведомление. В случая нотариалната покана не изхожда от
цедента „С. 6“ ЕООД, за да се приеме, че приложеното с нея уведомление от „С.
6“ ЕООД е редовно сведено до знанието на ответника по реда на чл. 47, ал. 1 и
ал. 2 ГПК. В отрязъка към поканата е посочено от нотариуса, че: е залепено
уведомление на основание чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК; че е посетен адреса,
находящ се в гр. София, ул. „*********на дати 27.08.2018 г., на 20.09.2018 г. и
на 21.09.2018 г., но Д.Н. не е намерен, нито е намерено друго лице, което да
получи нотариалната покана; че призовкарят е потърсил лицето по телефона и той
е завил, че ще получи нотариалната покана в нотариалната кантора на нотариуса;
уведомлението е залепено на входната врата; в 14-дневния срок поканата не е получена
в нотариалната кантора. В случая не е посочен телефонен номер, по който
призовкарят се твърди да е потърсил ответника, нито е отразено в какво се е
състоял разговора между призовкаря и лицето, отговорило на позвъняването. Така
или иначе няма данни призовкарят да е уведомил Д.Н. за това от кого изхожда
нотариалната покана, да е запознал същия със съдържанието й, както и с това на
приложените към нея документи – в това число със съдържанието на представеното
уведомление от „С. 6“ ЕООД до ответника за извършената цесия. Оттук, дори да се
приеме за вярно отразеното от нотариуса в отрязъка към поканата, в частност
това, че се е свързал с ответника и същият е казал, че ще получи поканата, то
това не представлява редовно уведомяване по реда на чл. чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК от цедента до длъжника за извършената цесия, защото поканата не изхожда от
цедента, а от цесионера, който е неизвестен за длъжника, и дори да е уведомен,
че има за получаване нотариална покана до него от „К.К." ЕООД, от
неполучаването й, не може да се приеме, че същият е уведомен за уведомлението
от „С. 6“ ЕООД до него за извършената цесия, тъй като същият няма как да знае,
че между двете дружества е налице правоотношение по сключен между тях договор
за цесия. Няма данни от страна на цедентът изобщо да са правени опити да бъде
връчено уведомлението за цесията, съответно тези опити да са били осуетени от
ответника, в който случай би могло да се коментира редовното провеждане на
връчването по реда на чл. чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Отделно от това, по делото
липсва доказателства, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши
уведомяването, а нотариалната покана изхожда от цесионера. За длъжника не съществува
задължение да получава всякаква коренспондеция от всяко едно частно лице, а
единствено от такива лица, с които се намира в някакво правоотношение, и само
при осуетяването на получаването на книжа в в последния случай може да е налице
редовно уведомяване по реда на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК на длъжника за
извършената цесия, още повече че по делото не са представени доказателства
цедентът да е упълномощил цесионера да извърши уведомяването.
По
изложените съображения и с оглед на обстоятелството, че в процесния случай
цесията на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не е породила своето действие спрямо
длъжника, въззивният съд намира, че ищецът не е материалноправно легитимиран да
претендира цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният не дължи
да престира на него, а на стария кредитор. С оглед на което, предявените искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 280 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
С оглед дадения по-горе отговор
безпредметно се явява обсъждането на другия спорен въпрос относно това доказан
ли е размерът на претендираното комисионно възнаграждение. Въпреки това
настоящият съдебен състав намира за необходимо за пълнота да посочи, че не
споделя изводът на първостепенния съд, че доводите на процесуалния представител
на ответника, че претенцията на ищеца за размера от 3276 лв. била недоказана,
са неоснователни. Действително, в сключеното между Д.Н. и „С. 6" ЕООД на
15.01.2018 г. споразумение за предоставяне на депозит, е посочено, че ответникът
ще закупи следния недвижим имот: Еднофамилна къща в „Бояна“, вилна зона
„Киноцентър“, на три етажа, върху парцел с площ 250 кв.м, при цена: 262 081.22
лв., но това споразумение е сключено между посредника и купувача и неговата
основна цел е да се спре рекламирането и предлагането на имота на трети лица и
посочената в този договор цена не е окончателна като за страните няма пречка да
я променят впоследствие по взаимно съгласие, както е сторено със сключения
между тях окончателен договор, обективиран в нотатиалния акт. Не може да се
приеме, че посочената в споразумението от 15.01.2018 г. между посредника и
купувача цена на имота представлява реално и окончателно договорената между
купувача и продавача цена. В т.4.1. от Договор за
посредничество от 14.01.2018 г. сключен между ответника Д.П.Н., в качеството му
на възложител, и „С. 6" ЕООД, в качеството му на посредник, страните се
уговорили, че за извършените от посредника посреднически услуги по цитирания
договор, възложителят дължи комисионна в размер на 2.5% от договорената продажна цена на имота, без ДДС, платими както
следва: 50% от дължимото възнаграждение при подписване на предварителния
договор между възложителя и продавача, а останалите 50% в деня на сключването
на окончателен договор под формата на нотариален акт. В случая, по делото не е
представен предварителен договор, от който да се установи каква е посочената в
него продажна цена и обстоятелствто, че е представеното платежно нареждане за
кредитен превод от 15.02.2018 г., с което ответникът Д.П.Н. е превел по сметка
на Ц.С.Д.сумата от 26 208.12 лв. не означава автоматично, че цената по
предварителния договор е същата като тази посочена в споразумението от
15.01.2018 г. между посредника и купувача, още повече че няма пречка, дори и
цената по предварителния договор да отговаря на тази посочена в споразумението,
впоследствие между цените да бъде предоговорена друга, окончателна цена, която
да отговаря на тази посочена в нотариалния акт, тъй като със сключване на
окончателния договор страните могат да променят параметрите на предварителния
договор по взаимно съгласие, както в конкретния случай е сторено с нотариалния
акт. От друга страна, съгласно т.4.1. от договора за посредничество от 14.01.2018
г. страните са се уговорили, че за извършените от посредника посреднически
услуги по цитирания договор, възложителят дължи комисионна в размер на 2.5% от
договорената продажна цена на имота, без ДДС, която договорена продажна цена в
случая е тази по нотариалния акт – сумата в размер на 155 913,40 лв., тъй като
това е окончателно договорената между купувача и продавача цена, съответно
комисионното възнаграждение би следвало да се изчислява върху него, а не върху
сумата, посочена в споразумението от 15.01.2018 г. за
внасяне на депозит, сключено между посредника и купувача с цел спиране от
реклама и предлагане на имота на други лица.
Така комисионното възнаграждение, изчислено като 2.5% от 155 913,40 лв.,
се равнява на 3 897,84 лв., като в този случай следва да се съобрази и
направеното от ищеца признание на неизгодния за него факт, че ответникът е
заплатил сума в размер на 3 276 лв. Следва да се обърне внимание също, че са неправилни
и изводите на първостепенния съд, че с оглед на обстоятелството, че 2.5% от 262
081.22 лв. /посочената в подписаното от ответника споразумение от 15.01.2018 г.
цена на имота/ се равнява на сумата от 6 552 лв., и понеже ищецът признавал
неизгодния за него факт, че ответникът е заплатил 50% от тази сума равняваща се
на 3 276 лв. и заявява, че са останали незаплатени останалите 50% от сумата в
размер на 3 276 лв., то несъмнено се установявало, че размерът на останалите
50% комисионна възлиза именно на сумата от 3276 лв. Тук следва да се отбележи,
че признаването от страна по делото на неизгоден за нея факт може да доведе до
неблагоприятни последици единствено за същата страна, която го е направила, но
не може само по себе си това признание да доведе до неблагоприятни последици за
другата страна, когато не са събрани други доказателства по делото за този
факт. Така, само на база признаването от ищеца на неизгодния за него факт на
плащане от страна на ответника на сумата от 3276 лв. не може да се направи
извод, че размерът на останалите 50% комисионна възлиза именно на сумата от
3276 лв.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК,
въззивната инстанция е длъжна да отмени обжалваното решение.
С оглед изхода на делото на въззиваемия
се следват разноски по делото, но в случая такива не са сторени, поради което
не следва да му бъдат присъдени.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 20216603 от 06.10.2020 г. по гр. д. № 72312/2018 г. на СРС, І ГO, 167 състав,
в частта, в която Д.П.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати
на „К.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано отС.П., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 280 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3 276 лв., представляваща дължимо, но незаплатено
възнаграждение по договор за посредничество за покупко - продажба на недвижим
имот, сключен между ответника и дружеството „С. 6“ ЕООД, вземането по който
било цедирано на „К.К.“ ЕООД с договор за цесия от 08.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2018 г. - датата на подаване
на исковата молба, до окончателното й заплащане, както и сумата от 221,13 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 14.03.2018 г. - 11.11.2018 г.,
както и в частта, в която Д.П.Н. е осъден да заплати на „К.К.“ ЕООД, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените разноски по ч.гр.д. № 65463/2018 г. по
описа на СРС за адвокатско възнаграждение в размер на 499,86 лв., както и
направените разноски в исковото производство в общ размер на 1364,41 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.К.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано отС.П., против Д.П.Н., с
ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 280 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, последният да му заплати сумата от 3 276
лв., представляваща дължимо, но незаплатено възнаграждение по договор за
посредничество за покупко - продажба на недвижим имот, сключен между ответника
и дружеството „С. 6“ ЕООД, вземането по който било цедирано на „К.К.“ ЕООД с
договор за цесия от 08.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 12.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й заплащане, както и сумата от 221,13 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 14.03.2018 г. - 11.11.2018 г.
Решението
в ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 221,13 лв. до пълния предявен размер от 222,06 лв. като
необжалвано от ответника е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.