Р Е Ш Е Н И Е
№ 1618
25.06.2019 г.,
гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, 48 граждански състав, в открито
заседание, проведено на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Недялка Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №763 по описа за
2019г. на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Подадена е искова молба от А.С.С., чрез адв.К.К. от БАК, срещу
работодателя „Кибела 11“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.*******, представлявано от Л. Т.- Управител, с която са предявени
искове за признаване незаконността на извършено уволнение от 04.12.2018г. и
неговата отмяна и възстановяване на ищцата на заеманата дъжност. В исковата
молба са изложени твърдения, че на 25.03.2016г. между страните е сключен трудов
договор със срок за изпитване в полза на работодателя от 6 мес., като с
изтичането на уговорения срок, на основание необоримата презумпция по чл.71,
ал.2 от КТ, трудовият договор се счита за окончателен такъв. Твърди се, че на
04.12.2018г. работодателят незаконосъобразно е прекратил трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл.71 от КТ. Претендират се сторените съдебни разноски.
В законен срок по делото е
постъпил отговор на искова молба от дружеството- работодател, чрез адв.И.М. от
БАК, с която исковите претенции са оспорени като неоснователни. Изложени са
съображения за ползван от ищцата платен годишен отпуск, такъв за отглеждане на
дете и отпуск по болест по време на срока за изпитване, поради което на
основание чл.70, ал.4 от КТ срокът на същите не се включва в срока за изпитване.
Твърди се, че правоотношението е прекратено законосъобразно в рамките на
уговорения срок за изпитване.
Съдът, преценявайки
събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и
законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Приложен към исковата молба е безсрочен трудов договор №6/25.03.2016г., сключен
между „Кибела 11“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.********,
представлявано от Л.Т.- Управител, като работодател и А.С.С., като работник, с
включена клауза за изпитване, със срок от 6 мес., определен в полза на
работодателя, за длъжността „п.- к.“, при месечно трудово възнаграждение от 550
лв.
Представена е заповед от
03.12.2018г. за прекратяване на горепосочения трудов договор, с посочено правно
основание по чл.71 от КТ и с причина- „договор, сключен със срок за изпитване
от 6 мес. в полза на работодателя“. Видно от направеното вписване, същата е
връчена на служителя на 03.12.2018г.
Приложено към отговора на
искова молба е споразумение за прекратяване на трудов договор №6/25.03.2016г.,
считано от 04.12.2018г.
Между кориците на делото се
намират доказателства за ползването от ищцата на отпуск за отглеждане на малко
дете, удостоверения от работодателя до НОИ и др.
По
делото е допуснато и прието заключение по съдебно- счетоводна експертиза,
съгласно което ищцата е била в законоустановен отпуск и болничен от
11.07.2016г. до 03.12.2018г., включително. Вещото лице е достигнало до извод,
след проверка на съхраняваните в счетоводството на работодателя книжа, че ищцата
е ползвала отпуск по болест, неплатен отпуск от чл.160 от КТ, платен отпуск
поради бременност и раждане по чл.163 от КТ и платен отпуск за отглеждане на
дете до 2- годишна възраст по чл.164 от КТ, с конкретно посочени периоди и
продължителност, считано от м.07.2016г. до м.12.2018г.
Правните изводи, до които достигна съдът са следните:
Трудовият договор със срок за изпитване по чл.
70, ал. 1 от КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да
изпълнява възложената му работа. В своята практика върховната касационна
инстанция приема, че до изтичане на срока за изпитване работодателят разполага
с правото да прекрати трудовия договор във всеки момент от изпълнението му без
предизвестие при условията на чл.
71, ал. 1 КТ. По време на срока за изпитване съществуването на трудовото
правоотношение зависи от волята на страната, в чиято полза е уговорен срокът за
изпитване. Преценката на работодателя за годността на служителя да изпълнява
възложената му работа не подлежи на съдебен контрол. Срок за изпитване може да
се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при
всички видове срочни трудови договори. Трудовият договор се счита за
окончателно сключен като срочен или за неопределено време, съгласно
постигнатите между страните уговорки, в случай, че същият не е прекратен до
изтичане на срока за изпитване. На основание чл.70, ал.4 от КТ, в срока за
изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в
законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал
работата, за която е сключен договорът. При прекратяването на трудовия договор
на основание чл.70, ал.1 от КТ, подлежащите
на доказване обстоятелствата са наличието на валидна клауза за изпитване в
полза на работодателя и уволнение на служителя преди изтичане на срока за
изпитване с писмена заповед, издадена от лице, имащо работодателска власт.
В настоящия
случай срокът за изпитване е започнал да тече от деня на започване на
изпълнение на договора, който е 26.03.2016г.- датата на постъпване на работа на
служителя, със срок на изпитване до 26.09.2016г. С оглед на ангажираните по
делото доказателства следва да се приеме, че периодът от 11.07.2016г. до 03.12.2018г.,
вкл., не се включва в срока за изпитване, доколкото служителят е ползвал
законоустановеното си право на отпуск и не е изпълнявал служебните си
задължения. Не е спорно обстоятелство по делото, че трудовото правоотношение е
прекратено със заповед на работодателя от 03.12.2018г., считано от
04.12.2018г., след изтичането на срока на одобрения отпуск по чл.164 от КТ.
Следва да се приеме, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят е разполагал с правото законосъобразно да прекрати трудовото
правоотношение без предизвестие при условията на чл.71,
ал. 1 от КТ. Видно от представеното по делото споразумение, налице е постигнато
съгласие между страните за прекратяване на сключения трудов договор, считано от
04.12.2018г.
С оглед
на датата на връчване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно
нарушение и за уволнение следва да се посочи за пълнота на изложението, че
съгласно практиката на ВКС по иск за признаване на уволнение за незаконно по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът основава
решението си само на наведените от ищеца в исковата молба факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение. Предявеният иск не може да
бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. С оглед на гореизложеното следва
да се направи извод за неоснователност на така предявения иск с правна
квалификация по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и този по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа.
Съдът
се произнася по разноски с крайния съдебен акт с оглед изхода на спора.
Претендират се разноски от ответника за заплатено адвокатско възнаграждение от 600
лв. и за заплатен депозит по допусната съдебно- счетоводна експертиза от 120
лв. По делата за трудови спорове ищците- работници и служители са освободени от
заплащането на дължимите към съда държавни такси и разноските за съдебното
производство. На основание чл.78,
ал.3 от ГПК, при отхвърлянето на предявения иск ищецът по трудов спор дължи
заплащането на сторените от ответния работодател разноски в съдебното
производство. С оглед на горното в тежест на ищеца следва да бъде възложена
сумата от общо 720 лв., представляващи дължими разноски за исковия процес.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.С., ЕГН:**********, срещу „Кибела 11“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр.******, представлявано от Л. Т.- Управител, иск по чл.
344, ал.1, т.1 от КТ за установяване на незаконност и отмяна на уволнение,
извършено със заповед от 03.12.2018г. и иск по чл.344,
ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „п.-
к.“ при ответника.
ОСЪЖДА А.С.С.,
ЕГН:**********, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, да заплати на „Кибела 11“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: *********, представлявано от Л. Т.- Управител, сума в размер общо на 720 /седемстотин и
двадесет/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала:
СА