№ 212
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря КАЛИНКА М. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110140359 по описа за 2021 година
Предмет на делото са отрицателни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът [фирма] твърди, че на 09.03.2021 г. получил съобщение от ЧСИ Д.Н. № * на
КЧСИ, с което бил уведомен за водено срещу него изпълнително дело № ****. Последното
било образувано по молба на ответника [фирма] за принудително събиране на сумите, за
които били издадени изпълнителен лист № 3070/ 15.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1381/ 2015 г., по
описа на Районен съд – Бургас, и изпълнителен лист № 3580/ 13.07.2017 г. по гр.д. № 3033/
2015 г., по описа на Районен съд – Бургас. В исковата молба се поддържа, че [фирма] не
дължи тези суми, тъй като вземанията за тях са погасени въз основа на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което са издадени
изпълнителните основания, а именно поради погасяването им на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ,
тъй като не били предявени в производството по несъстоятелност на ищцовото дружество.
Сочи се, че с решение от 22.05.2017 г. по т.д. № 54/ 2017 г., по описа на Окръжен съд –
Бургас, била обявена неплатежоспособността му и било открито производство по
несъстоятелност. Решението било обявено в Търговския регистър на 22.05.2017 г. Срокът за
предявяване на вземанията срещу него започнал да тече от тази дата, но тъй като съдебният
акт, с който било признато вземането на ответника влязъл в сила след това и
изпълнителните листа били издадени след тази дата, за вземанията на ответника била
приложима нормата на чл. 695 ТЗ и същите можело да бъдат предявени във всеки момент,
тъй като за тях не били приложими преклузивните срокове по чл. 685 и чл. 688 ТЗ. В
исковата молба се сочи, че от момента на издаване на изпълнителите листове до
приключване на производството по несъстоятелност на ищцовото дружество [фирма] не е
предявило процесните вземания. С решение № 91/ 07.03.2018 г. [фирма] било обявено в
несъстоятелност, дейността му била прекратена и било постановено започване на
осребряване и разпределение на имуществото му. На 04.11.2020 г. въз основа на молба на
синдика съдът постановил решение № 260108, с което прекратил производството по
несъстоятелност на основание чл. 740, ал. 2 ТЗ, обявено в Търговския регистър на
05.11.2020 г. и влязло в сила на 13.11.2020 г. Тъй като [фирма] не предявило вземанията си
в производството по несъстоятелност на [фирма], вземанията му били погасени на
1
основание чл. 739, ал. 1 ТЗ. С оглед на тези съображения ищецът моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумите по
изпълнителен лист № 3070/ 15.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1381/ 2015 г., по описа на Районен съд
– Бургас, и изпълнителен лист № 3580/ 13.07.2017 г. по гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на
Районен съд – Бургас, както следва: 2122,40 лева – неплатени наемни вноски, ведно със
законната лихва от 11.03.2015 г., 156,60 лева – неплатени консумативни разходи, ведно със
законната лихва от 11.03.2015 г., 2912 лева– неплатени наемни вноски, заедно със законната
лихва от 11.03.2015 г., 312,69 лева – лихва за забава върху неплатени наемни вноски, 43,18
лева – лихва за забава върху неплатени консумативни разходи, 593,95 лева – лихва за забава
върху наемни вноски, 215,83 лева – мораторна лихва, 235,36 лева – мораторна лихва и
1570,06 лева – съдебни разноски.
Ответникът [фирма] оспорва предявените искове. Сочи, че изпълнителен лист №
3070/ 15.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1381/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, и
изпълнителен лист № 3580/ 3.07.2017 г. по гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на Районен съд –
Бургас, са издадени въз основа на влязло в сила решение от 06.06.2017 г. по в.гр.д. № 401/
2017 г., по описа на Окръжен съд – Бургас. Твърди, че с молба с изх.№ 216/ 30.10.2017 г. е
предявил към синдика на [фирма] – В.В. процесните вземания. Молбата била изпратена чрез
[фирма], но се върнала като непотърсена. На 28.11.2017 г. ответникът изпратил нова молба
за предявяване на вземанията му до Окръжен съд – Бургас, с която посочил, че молбата,
пратена до синдика на ищцовото дружество, се е върнала като непотърсена. Същата била
получена в Окръжен съд – Бургас на 29.11.2017 г. Въз основа на разпореждане на съда
молбата била препратена към синдика чрез електронна поща от 01.12.2017 г. На 04.12.2017
г. синдикът депозирал становище, според което молбата от 29.11.2017 г. е недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане. С разпореждане от 06.12.2017 г. съдът по
несъстоятелността постановил [фирма] да бъде уведомено за становището на синдика. С
оглед на тази фактическа обстановка ответникът поддържа, че е предявил процесните
вземания в производството по несъстоятелност на [фирма], както към синдика, така и към
съда по несъстоятелността. Според [фирма] изявлението му, с което е предявил вземанията,
е достигнало до синдика – В.В. на основание чл. 51 ГПК на 24.11.2017 г. – датата, на която
пощенски служител отбелязал, че пратката (молбата от 30.10.2017 г.) е непотърсена, тъй
като се касае за връчване на лице, което е адвокат, на мястото, където се намира по служба,
и при необоснован отказ на адвоката да получи съобщението. При условията на
евентуалност ответникът поддържа, че синдикът е получил молбата, с която вземанията са
предявени, на 01.12.2017 г., след като му е препратена от Окръжен съд – Бургас. Поради
тези съображения счита, че вземанията му са предявени и не са погасени. Твърди, че след
прекратяване на производството по несъстоятелност на [фирма] с решение от 04.11.2020 г. е
започнала да тече нова давност за вземанията му, като същата бил спряна от подаването на
молбата за присъединяване на вземанията към синдика до 11.11.2020 г.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
По делото е представено копие от решение № 2060/ 19.12.2016 г., постановено по
гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, с което е признато за установено в
отношенията между [фирма] и [фирма], че [фирма] дължи на [фирма] сумите 2122,40 лева –
неплатени наемни вноски за месеците май, юни, септември, октомври, ноември, декември
2012 г. и януари 2013, дължими по договор за наем № */ 30.12.2011 г., ведно със законната
лихва от 11.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, 156,60 лева - неплатени
консумативни разходи за електрическа енергия, дължими за периода от месец март 2012 г.
до месец септември 2012 г., ведно със законната лихва от 11.03.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, 2912 лева – неплатени наемни вноски за месеците февруари, март,
април, май, юни, септември, октомври, ноември и декември 2012 г. и януари 2013 г.,
дължими по договор за наем №*/ 30.12.2011 г., ведно със законната лихва от 11.03.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, 312,69 лева – лихва за забава върху неплатените
2
наемни вноски по договор за наем № */ 30.12.2011 г. за периода от 11.05.2012 г. до
06.03.2015 г., 43,18 лева – лихва за забава върху неплатени консумативни разходи по
договор за наем № */ 30.12.2011 г. за периода от 11.04.2012 г. до 06.03.2015 г., както и 593,95
лева – лихва за забава върху наемните вноски по договор за наем №*/ 30.12.2011 г. за
периода от 11.02.2012 г. до 06.03.2015 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение №*/ 13.03.2015 г. по ч.гр.д. № 1381/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас.
С решението [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумите 215,83 лева – мораторна лихва
върху неплатени наемни вноски за месеци ноември и декември 2012 г. и януари 2013 г. по
договор за наем № */ 30.12.2011 г., дължими за периода от 11.12.2012 г. до 06.03.2015 г.,
235,36 лева – мораторна лихва върху неплатени наемни вноски за месеци октомври,
ноември и декември 2012 г. и м.януари 2013 г. по договор за наем №*/ 30.12.2011 г.,
дължими от 11.11.2012 г. до 06.03.2015 г., 1069,43 лева – съдебни разноски по делото и
500,63 лева – разноски по заповедното дело.
Прието е копие от решение от 06.06.2017 г. по в.гр.д. № 401/ 2017 г., по описа на
Окръжен съд – Бургас, от което е видно, че решение № 2060/ 19.12.2016 г., постановено по
гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, е потвърдено. В него е посочено, че
не подлежи на обжалване.
Като писмено доказателство е представено копие от изпълнителен лист от 15.06.2017
г. по ч.гр.д. № 1381/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, от което се установява, че
същият е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение №*/ 13.03.2015 г. в
полза на [фирма] срещу [фирма] за сумите: 2122,40 лева – неплатени наемни вноски за
месеци май, юни, септември, октомври, ноември, декември 2012 г. и януари 2013, дължими
по договор за наем № */ 30.12.2011 г., ведно със законната лихва от 11.03.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, 156,60 лева - неплатени консумативни разходи за
електрическа енергия, дължими за периода от месец март 2012 г. до месец септември 2012
г., ведно със законната лихва от 11.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, 2912
лева – неплатени наемни вноски за месеците февруари, март, април, май, юни, септември,
октомври, ноември и декември 2012 г. и януари 2013 г., дължими по договор за наем №*/
30.12.2011 г., ведно със законната лихва от 11.03.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата, 312,69 лева – лихва за забава върху неплатените наемни вноски по договор за наем
№ */ 30.12.2011 г. за периода от 11.05.2012 г. до 06.03.2015 г., 43,18 лева – лихва за забава
върху неплатени консумативни разходи по договор за наем № */ 30.12.2011 г. за периода от
11.04.2012 г. до 06.03.2015 г., както и 593,95 лева – лихва за забава върху наемните вноски
по договор за наем №*/ 30.12.2011 г. за периода от 11.02.2012 г. до 06.03.2015 г.
Прието е копие от изпълнителен лист № 3580/ 13.07.2017 г. по гр.д. № 3033/ 2015 г.,
по описа на Районен съд – Бургас, от което е видно, че е издаден въз основа на влязло в сила
решение № 2060/ 19.12.2016 г. по гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, и
решение № I-43/ 06.06.2017 г. по гр.д. № 401/ 2017 г., по описа на Окръжен съд – Бургас, в
полза на [фирма] срещу [фирма] за сумите 215,83 лева – мораторна лихва върху неплатени
наемни вноски за месеци ноември и декември 2012 г. и януари 2013 г. по договор за наем №
*/ 30.12.2011 г., дължима за периода от 11.12.2012 г. до 06.03.2015 г., 235,36 лева –
мораторна лихва върху неплатени наемни вноски за месеци октомври, ноември и декември
2012 г. и януари 2013 г. по договор за наем №*/ 30.12.2011 г., дължима от 11.11.2012 г. до
06.03.2015 г., 1069,43 лева – съдебни разноски по делото и 500,63 лева – разноски по
заповедното дело.
Видно от копие от молба за образуване на изпълнително дело от 13.01.2021 г.,
подадена от [фирма] до ЧСИ Д.Н., с рег.№ * на КЧСИ, ответното дружество е поискало да
бъде образувано изпълнително производство срещу [фирма] за принудително събиране на
вземанията по изпълнителен лист № 3070/ 15.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1381/ 2015 г., по описа
на Районен съд – Бургас, и изпълнителен лист № 3580/ 13.07.2017 г. по гр.д. № 3033/ 2015 г.,
по описа на Районен съд – Бургас.
От копие от съобщение с изх.№*87/ 26.02.2021 г. по изпълнително дело № ****, по
описа на ЧСИ Д.Н., се установява, че [фирма] е уведомено, че срещу него е образувано
3
изпълнително производство за принудителното събиране на вземанията по изпълнителен
лист № 3070/ 15.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1381/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, и по
изпълнителен лист № 3580/ 13.07.2017 г. по гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на Районен съд –
Бургас.
Като писмено доказателство по делото е прието копие от решение № 193/ 22.05.2017
г., постановено по т.д. № 54/ 2017 г., по описа на Окръжен съд – Бургас, от което се
установява, че в производство по чл. 625 ТЗ е обявена неплатежоспособността на [фирма],
открито е производство по несъстоятелност по отношение на него, назначен е за временен
синдик В.Я.В., допуснато е обезпечение чрез налагане на възбрана и запор върху
имуществото на [фирма] и е определена датата 22.06.2017 г. за провеждане на първото
събрание на кредиторите. От справка в Търговския регистър и регистър на юридическите
лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията е видно, че решението е вписано на
22.05.2017 г.
С решение от 23.06.2017 г. по т.д. № 54/ 2017 г., по описа на Окръжен съд – Бургас,
В.В. е назначен за постоянен синдик на [фирма].
Видно от представено копие от списък от 04.07.2017 г. на приетите предявени
вземания от синдика по чл. 685 ТЗ в открито производство по несъстоятелност на [фирма] с
решение № 193/ 22.05.2017 г., постановено по т.д. № 54/ 2017 г., по описа на Окръжен съд –
Бургас, подписан от В.В. в качеството му на синдик, в него са включени вземания на
кредиторите [фирма] и НАП.
Представено е копие от определение от 15.09.2017 г. по т.д. № 54/ 2017 г., по описа на
Окръжен съд – Бургас, от което се установява, че съдът по несъстоятелността е одобрил
списък на приетите предявени вземания към [фирма] в несъстоятелност по чл. 685 ТЗ,
обявен в Търговския регистър по партидата на дружеството.
С решение от 07.03.2018 г. по т.д. № 54/ 2017 г., по описа на Окръжен съд – Бургас
длъжникът [фирма] е обявен в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността
му, обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратени са правомощията на органите
на управление, длъжникът е лишен от право да управлява и да се разпорежда с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и е постановено започване на
осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределението
му.
Видно от копие от решение от 04.11.2020 г. по т.д. № 54/ 2017 г., по описа на
Окръжен съд – Бургас, на основание чл. 740, ал. 2 ТЗ е прекратено производството по
несъстоятелност на [фирма], прекратено е действието на общата възбрана и запор върху
имуществото му, прекратени са правомощията на синдика В.В. и са възстановени
правомощията на органите на [фирма].
Като писмено доказателство по делото е прието копие от молба от [фирма] до В.В. в
качеството му на синдик на [фирма] с поставен изх.№ 216/ 30.10.2017 г., от което се
установява, че ответникът е уведомил синдика на ищцовото дружество, че има безспорно и
изискуемо вземане към последното, за което са издадени изпълнителен лист № 3070/
15.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1381/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, и изпълнителен
лист № 3580/ 13.07.2017 г. по гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, и е
предявил вземането за плащане на основание чл. 639 ТЗ в седемдневен срок по посочена
банкова сметка. Според отбелязване към известието за доставяне писмото не е потърсено.
Представено е копие от писмо с изх. № 246/ 28.11.2017 г. на [фирма] до Окръжен съд
– Бургас по т.д. № 54/ 2017 г., от което е видно, че ответникът е уведомил съдът по
несъстоятелността за изпратеното писмо до В.В. в качеството му на синдик на [фирма], с
което на основание чл. 639 ТЗ е предявил за плащане вземанията по изпълнителен лист №
3070/ 15.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1381/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, и
изпълнителен лист № 3580/ 13.07.2017 г. по гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на Районен съд –
Бургас, както и че същото е върнато като непотърсено. С писмото е отправено искане
4
вземанията да бъдат платени в седемдневен срок по посочена от [фирма] банкова сметка,
както и съдът да предприеме действия по администрирането му. Според копие от известие за
доставяне писмото е получено от Окръжен съд – Бургас на 29.11.2017 г.
Видно от копие от разпечатка от електронно писмо препис от молбата на [фирма] от
28.11.2017 г. е изпратен на В.В. за становище.
Прието е копие от становище на В.В. в качеството му на синдик на [фирма],
входирано в Окръжен съд – Бургас на 05.12.2017 г., с което същият е изразил мнение, че
молбата на [фирма] от 28.11.2017 г. следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като е
подадена след срока по чл. 688 ТЗ.
С разпореждане от 06.12.2017 г. по т.д. № 54/ 2017 г., по описа на Окръжен съд –
Бургас, е постановено становището на синдика да бъде съобщено на [фирма], както и че
последното има възможност да се запознае с него в канцеларията на съда.
При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението (ал. 1), като
искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (ал. 2).
В настоящия случай твърдението на ищеца [фирма] е, че процесните вземания на
ответника [фирма], обективирани в изпълнителен лист № 3070/ 15.06.2017 г. по ч.гр.д. №
1381/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, и изпълнителен лист № 3580/ 13.07.2017 г.
по гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, са погасени след приключване на
съдебното дирене в производството, в което са издадени изпълнителните основания, тъй
като не са предявени в рамките на воденото по отношение на него производство по
несъстоятелност.
С постановяването на решението за откриване на производство по несъстоятелност се
поставя началото на принудително изпълнение спрямо масата на несъстоятелността, което с
оглед универсалния си характер изключва индивидуалното изпълнение. От този момент
удовлетворяването на кредитора на длъжник с открито производство по несъстоятелност е
възможно само в рамките на това производство, което е предпоставено от упражняването от
него на правото му да предяви вземането си. Според нормата на чл. 685, ал. 1 ТЗ
кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до
един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на
производството по несъстоятелност. В чл. 688, ал. 1 ТЗ е посочено, че вземане, което е
предявено след срока по чл. 685, ал. 1, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се
вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред, а след
изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност, не могат да се предявяват. Цитираните норми регламентират преклзивните
срокове за предявяване на вземания, възникнали до датата на откриване на производството
по несъстоятелност, а за вземанията, възникнали след това, е приложимо правилото на чл.
639, ал. 1 ТЗ, според което кредиторите, чиито вземания са възникнали след датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност, получават плащане на
падежа, а когато не са получили плащане на падежа, те се удовлетворяват по реда на чл. 722,
ал. 1. Съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност
вземания и неупражнените права се погасяват. Следователно с изтичането на предвидените
в чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ срокове се погасяват непредявените вземания, възникнали
преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, като титулярите им нямат
възможност да получат изпълнението им нито в рамките на универсалното принудително
производство, нито в индивидуално принудително производство.
В процесния случай по отношение на [фирма] е открито производство по
несъстоятелност с решение от 22.05.2017 г. по т.д. № 54/ 2017 г., по описа на Окръжен съд –
Бургас, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 22.05.2017 г., от
когато е започнал да тече срокът по чл. 685, ал. 1 ТЗ за предявяване на вземанията,
5
възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност. Процесните
вземания на ответника [фирма] към ищцовото дружество, за които са издадени
изпълнителен лист № 3070/ 15.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1381/ 2015 г., по описа на Районен съд
– Бургас, и изпълнителен лист № 3580/ 13.07.2017 г. по гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на
Районен съд – Бургас, са възникнали преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност. Видно от представените преписи от решение № 2060/ 19.12.2016 г.,
постановено по гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, и решение от
06.06.2017 г. по в.гр.д. № 401/ 2017 г., по описа на Окръжен съд – Бургас, вземанията
произтичат от неизпълнени задължения на [фирма] за заплащане на парични суми за наемни
вноски и консумативни разходи, дължими по договори за наем от 30.12.2011 г. за част от
2012 и 2013 г. и на обезщетение за забава върху тях, начислено до 06.03.2015 г.
Обстоятелството, че решението на Окръжен съд – Бургас по в.гр.д. № 401/ 2017 г. е
постановено на 06.06.2017 г., тоест след откриване на производството по несъстоятелност,
не променя момента на възникване на задълженията на [фирма] към [фирма].
В гл. 40 ТЗ е регламентирано действието на решението за откриване на производство
по несъстоятелност. Според нормата на чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриване на производството се
спират съдебните и арбитражните процеси по имуществени граждански и търговски дела
срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания, като разпоредбата
не се прилага ако към датата на откриване на производството по несъстоятелност по друго
дело, по което длъжникът е ответник, съдът е приел за съвместно разглеждане предявен от
длъжника насрещен иск или направено от него възражение за прихващане. Съгласно ал. 2 на
чл. 637 ТЗ спряното производство се прекратява ако вземането бъде прието при условията
на чл. 693, а ал. 3 посочва, че производството се възобновява и продължава с участието на:
1. синдика и кредитора ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика
вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692; 2. синдика, кредитора и лицето, подало
възражение, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но
срещу него е направено възражение по реда на чл. 692, ал. 3. От тези норми е видно, че
вземанията, предмет на съдебно исково производство, заведено срещу длъжник, по
отношение на който е открито производство по несъстоятелност, което е висящо към
момента на откриване на производството по несъстоятелност, също следва да бъдат
предявени по общия ред пред съда по несъстоятелността и ако бъдат приети исковото
производство подлежи на прекратяване, доколкото удовлетворяването им ще бъде
извършено в рамките на универсалното принудително изпълнение. В процесния случай при
постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]
срещу него е било заведено и висящо исковото производство по гр.д. № 3033/ 2015 г., по
описа на Районен съд – Бургас, за паричните вземания, произтичащи от неизпълнени
задължения по договори за наем от 30.12.2011 г. [фирма] обаче не е предявило тези
вземания нито в рамките на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ – до 22.06.2017 г., нито в
допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ – до 22.08.2017 г. включително. Видно от
представеното копие от списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност
на [фирма], одобрен с определение от 15.09.2017 г. по т.д. № 54/ 2017 г., по описа на
Окръжен съд – Бургас, в него не са включени процесните вземания на [фирма].
Уведомление за съществуването им ответникът е изпратил до синдика В.В. едва на
30.10.2017 г., тоест след изтичането на преклузивните срокове. Поради това и на основание
чл. 739, ал. 1 ТЗ вземанията са погасени.
Прекратяването на производството по несъстоятелност на [фирма] на основание чл.
740, ал. 2 ТЗ с решение от 04.11.2020 г. по т.д. № 54/ 2017 г., по описа на Окръжен съд –
Бургас, е без значение по отношение на вече настъпилото погасяване на непредявените от
[фирма] вземания. Този извод се налага по аргумент за противното от чл. 740, ал. 1 ТЗ,
където като задължително условие за постановяване на решение за прекратяване на
производството по несъстоятелност по чл. 740, ал. 2 ТЗ се предвижда длъжникът да сключи
с всички кредитори с приети вземания договор за уреждане плащането на паричните
задължения, тоест договор, чрез който длъжникът да удовлетвори кредиторите с предявени
и приети вземания, но не и тези с непредявени и погасени на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ
6
вземания.
С оглед на изложените съображения настоящият състав намира, че предявените
искове по чл. 439, ал. 1 ГПК са основателни и следва да бъдат уважени, доколкото от
събраните доказателства се установява, че вземанията на [фирма] към [фирма],
обективирани в изпълнителен лист № 3070/ 15.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1381/ 2015 г., по описа
на Районен съд – Бургас, и изпълнителен лист № 3580/ 13.07.2017 г. по гр.д. № 3033/ 2015 г.,
по описа на Районен съд – Бургас, са погасени в периода след приключване на съдебното
дирене на производството, по което са издадени изпълнителните основания.
Предвид изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените от него съдебни разноски за държавна такса
(326,48 лева) и адвокатско възнаграждение. В хода на устните състезания от страна на
[фирма] чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Тодоров е наведено възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени
от [фирма], което следва да бъде разгледано преди определяне окончателния размер на
разноските, които подлежат на присъждане. Според чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
адвокатския хонорар за настоящото производство с предявен материален интерес 8162,07
лева е 738,10 лева. Видно от представения договор за правна услуга ищцовото дружество е
заплатило адвокатски хонорар, възлизащ на 800 лева, който не е прекомерен и не следва да
бъде намаляван на основание чл. 78, ал. 5 ГПК предвид сложността на процеса и
проведеното производство по чл. 389 ГПК за обезпечаване на исковете. Следователно
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца пълния размер на сторените от
последния разноски – 1126,48 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439 ГПК, че
[фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [адрес], не дължи на [фирма],
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: [адрес], сумите 2122,40 лева – неплатени
наемни вноски, ведно със законната лихва от 11.03.2015 г., 156,60 лева – неплатени
консумативни разходи, ведно със законната лихва от 11.03.2015 г., 2912 лева – неплатени
наемни вноски, заедно със законната лихва от 11.03.2015 г., 312,69 лева – лихва за забава
върху неплатени наемни вноски, 43,18 лева– лихва за забава върху неплатени консумативни
разходи, 593,95 лева – лихва за забава върху наемни вноски, 215,83 лева – мораторна лихва,
235,36 лева – мораторна лихва и 1570,06 лева – съдебни разноски, за които са издадени
изпълнителен лист № 3070/ 15.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1381/ 2015 г., по описа на Районен съд
– Бургас, и изпълнителен лист № 3580/ 13.07.2017 г. по гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на
Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: [адрес], сумата 1126,48 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7