Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 11.12.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Хасъмска ч. гр. дело № 15206
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба на „Т.С.” ЕАД срещу разпореждане
на ЧСИ А.Д.за направени разноски по изпълнително дело № 20198530400466. Жалбоподателят твърди, че присъдените разноски по изпълнителното дело,
обхващащи възнаграждение за юрисконсулт и начислени от ЧСИ А.Д.такси по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители (ТТРЗЧСИ), били прекомерни и не съответствали на фактическата и
правна сложност на делото и на предприетите действия по събиране на вземането.
Моли да бъде отменен отказът на ЧСИ А.Д.по изп. дело № 20198530400466, обективиран в Разпореждане от 14.10.2019 г., да намали юрисконсултското
възнаграждение, като по отношение на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ
да реши спора по същество. Претендира разноски за настоящото производство,
представляващи държавна такса и възнаграждение за един юрисконсулт в размер на
50 лв.
Ответникът по жалбата
и взискател по посоченото изпълнително дело
– Д.Й.Ч., не е подал възражение
по жалбата.
ЧСИ А.Д.е изложил мотиви
по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага
становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски
съд, след като обсъди доводите в жалбата и възраженията на
взискателя и прецени
материалите по изпълнителното дело, приема
от фактическа страна следното:
Изпълнителното дело № 20198530400466
по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 853, с район
на действие Софийски градски съд, е било образувано по молба от 27.09.2019 г.
на Д.Й.Ч.-
взискател, срещу “Т.С.“ ЕАД - длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 13.09.2019 г., издаден на основание решение №173543 от 23.07.2018
г. по ч.гр.д. № 62865/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 47 състав. От
представения по делото изпълнителен лист се установи, че вземането на
взискателя възлиза на сумата от 33,33 лева и представлява адвокатско
възнаграждение.
С молбата е поискано от съдебния изпълнител да връчи на длъжника покана за
доброволно изпълнение (ПДИ) и да наложи запор на банковите му сметки. Със
същата молба взискателят е възложил на ЧСИ да проучи имущественото състояние на
длъжника.
На 30.09.2019 г. на длъжника е връчена ПДИ, видно от която задължението по
изпълнителното дело възлиза на 33,33 лева съдебни разноски, 6.60 лева държавна
такса за издаване на изпълнителен лист, 66,66 лв. авансови такси по ТТРЗЧСИ и
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 230 лв.
По делото са приложени сметки, изготвени от ЧСИ А.Д.за такси по ТТРЗЧСИ, като се установи, че съдебният изпълнител е начислил и
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 32,39 лв.
С възражение вх. № 02675 от 09.10.2019 г. длъжникът “Т.С.“ ЕАД е възразил,
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, срещу описаните суми в ПДИ.
С Разпореждане от 10.10.2019 г. ЧСИ А.Д.е отхвърлил
възражението за прекомерност, посочвайки, че начислените такси и разноски,
посочени в ПДИ, били в законовия минимум и не можели да бъдат намалявани.
Съобщение за отказа на съдебния изпълнител да намали описаните такси и
разноски е връчено на длъжника “Т.С.“ ЕАД на 14.10.2019 г., а настоящата жалба
е депозирана на 21.10.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена
е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на
съдебен контрол изпълнително действие, на основание чл. 435, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съображенията на съда за това са следните:
Безспорно е, че изпълнителният процес
представлява позволена и уредена от закона принуда, която обаче е допустима,
само когато се упражнява законосъобразно, затова и принципът за
законоустановеност на принудата е общоправов, а не отраслов. Във връзка с упражняването на правата от правните субекти основният закон
установява определени граници. Нормата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на
Република България забранява злоупотребата с права, а чл. 3 ГПК изрично
разписва задължение за правните субекти да упражняват предоставените им процесуални
права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
В процесния случай вземането, предмет на
изпълнителния лист, е в размер на 33,33 лева и самото то представлява адвокатско
възнаграждение. Видно е, че вземането за адвокатско възнаграждение надхвърля
близо седем пъти главното вземане, предмет на принудителното изпълнение. Делото
не е с фактическа и правна сложност, като извършените от адвоката на взискателя
действия се свеждат до подаване на молба за образуване на изпълнителното дело и
искания към ЧСИ, които последния дължи да извърши и по закон. Други процесуални
действия от адвоката на взискателя не са били извършвани. Поради изложеното, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да
бъде намалено до законовия минимум, визиран в чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При тези съображения обжалваното разпореждане, с което възражението на длъжника по чл.78,
ал. 5 от ГПК
е оставено без уважение, следва да бъде отменено като неправилно, като
определените на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва бъдат намалени до размер на
сумата от 200 лв.
Налице е и незаконосъобразност на част от
таксите, начислени от ЧСИ А.Д.по
ТТРЗЧСИ. Съдът намира за правилно определени таксата за образуване на
изпълнителното дело, таксата за връчване на ПДИ и за запор, съответно по т. 1,
т. 5 и т. 9 от посочената Тарифа. Изброените такси са в размер на 66 лева, с
ДДС. Таксата по т. 26 с ДДС е неправилно изчислена, тъй като е изчислена върху
материален интерес в размер на 269,93 лв., в който е включено и адвокатското
възнаграждение на адвоката на взискателя, което не следва да бъде включено при
изчисляване на пропорционалната такса. В тази връзка начислените от ЧСИ А.Д.такси ТТРЗЧСИ в общ размер от 368,32 лева следва
да бъдат намалени до 204 лева.
По изложените аргументи съдът намира, че обжалваният отказ на ЧСИ А.Д., обективиран в Разпореждане от 10.10.2019
г., по изп. дело № 20198530400466,
е незаконосъобразен и следва да се отмени. Жалбата
против процесните изпълнителни действия е основателна и следва да бъде уважена.
Предвид изхода от спора ответникът по жалбата- Д.Й.Ч., следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 75 лева – разноски в настоящото производство, от които
сумата 25.00 лева – заплатена държавна такса за жалбата, и 50.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ А.Д., обективиран в Разпореждане от 10.10.2019 г., по изп. дело № 20198530400466, с което оставя без уважение претенцията на длъжника “Т.С.“ ЕАД за намаляване, поради прекомерност на таксите
и разноските по посоченото изпълнително дело, като намалява таксите и
разноските по Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ по посоченото
изпълнително дело от 368,32 лева
на 204 лева.
ОСЪЖДА Д.Й.Ч.,
ЕГН********** да заплати на “Т.С.“ ЕАД,
ЕИК******* сумата от 75.00 лева - разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.