ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 547
13.07.2022г.,
гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 256 по описа на съда за 2022 година.
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по молба вх. № 3981 от 13.06.2022г. депозирана от Директора на Районна здравноосигурителна каса – Хасково, с която се иска допълване и изменение на Решение № 365 от 03.06.2022г. постановено по адм.дело № 256 от 2022г. по описа на АдмС-Хасково в частта на разноските, като съответно се присъдят на РЗОК – Хасково разноски за юрисконсултско възнаграждение и се намалят присъдените на „Я. *** разноски от 450 лева на 225 лева.
От насрещната страна, в срока по чл.248 ал.2 от ГПК, на 11.07.2022г. е постъпил отговор вх. № 4811 по така подаденото искане. В отговора се твърди, че молбата е допустима, но по същество неоснователна, тъй като разпоредбата на чл.143 от АПК е специална спрямо разпоредбите на ГПК и в същата не е регламентирано допълване на съдебните решения в частта на разноските. Отделно от това се твърди, че е налице отрицателна предпоставка за уважаване на искането състояща се в липсата на представен списък на разноските в преклузивния за това срок.
Молбата е подадена от надлежна страна – ответник по адм. д. №256/2022г. същата е подадена в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. Съгласно практиката на ВАС молбата е допустима независимо, че страната която иска изменението не е представила списък на разноски. Това е така, тъй като липсата на списък отрича само правото на страната да иска изменение на присъдените на нея разноски, но не и правото й да иска изменение на разноските присъдени на насрещната страна. В този смисъл Определение №3431/05.03.2020г. по адм. дело №2500/2020г. на ВАС постановено по идентичен случай и др. Следователно молбата, в частта с която се иска изменение на постановеното по делото решение, в частта му с която на жалбоподателя са присъдени разноски в общ размер от 450.00 лева, като се намалят същите на 225 лева е допустима. В частта, в която се иска допълване на решението в частта на разноските, като се присъдят на РЗОК-Хасково такива представляващи юрисконсултско възнаграждение молбата също е допустима съобразно възприетото в т.8 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, по следните съображения :
Съдебното производство е било образувано по оспорване на „Я. *** против Заповед за налагане на санкции № РД-08-192#5 от 07.03.2022г. издадена от Директора на Регионална здравноосигурителна каса гр. Хасково, с която на дружеството са наложени 6 бр. санкции за шест установени нарушения от по 100.00 лева, респ. санкция в общ размер на 600.00 лева.
С постановеното по делото Решение № 365 от 03.06.2022г. съдът е изменил обжалваната заповед , като е намалил размера на всяка една от наложените 6 санкции от 100 лева на 50. 00 лева,както и общият размер на санкцията(представляваща сбор от 6 бр.санкции- финансови неустойки за всяко нарушение) от 600.00 лева на 300.00 лева.
Със същото решение съдът е приел, че при този изход на спора основателна се явява претенцията за разноски само на оспорващата страна и му е присъдил такива в размер на 450.00 лева, от които 50.00 лева внесена държавна такса и 400.00 лева действително заплатено адвокатско възнаграждение.
При определяне на разноски в съдебното производство пред първоинстанционния съд е приложима разпоредбата на чл.143 АПК. Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на разноски, когато съдът уважи оспорването и отмени обжалваният административен акт или отказът да бъде издаден административен акт. Според ал.3 на чл. 143 от АПК ответникът има право на присъждане на разноски само в случаите, когато е постановен благоприятен за него съдебен акт – когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството по делото, освен ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Не са налице основания за допълване на съдебното решение и присъждане разноски на ответника представляващи юрисконсултско възнаграждение, независимо, че тази претенция е била своевременно предявена – преди последното по делото о.с.з. В случая, съдът не е прекратил производството по делото, а се е произнесъл с нарочно съдебно решение, в което обаче няма отхвърлителен оспорването диспозитив. Отделно от това, поради факта на благоприятно за жалбоподателя съдебно решение, то не може да се приеме и че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на иска, доколкото незаконосъобразно е наложил санкции в по - висок размер. Следователно хипотезата на чл.143, ал.3 от АПК, която е специална по отношение чл. 78, ал.3 от ГПК не е налице в случая. Не е налице и хипотезата на чл. 78, ал.3 от ГПК доколкото за присъждане разноски по тази разпоредба отново е необходимо да е налице отхвърлена част от жалбата. Отделно от това необходимо е да се посочи, че съдът се е произнесъл по исканията за разноски на страните. Изрично в мотивната част на решението е посочено че разноските се дължат съобразно изхода на спора по делото. Трайно е възприето в съдебната практика, че в случаи като настоящия, при които основателна се явява претенцията само на една от страните в производството за присъждане на разноски, съдът не е необходимо да се произнася с нарочен диспозитив, с който да отхвърля искането за присъждане на разноски на другата страна.Това е така, тъй като претенцията за разноски макар и с относителна самостоятелност е обусловена от разрешаването на правния спор по делото. Както се посочи с постановеното съдебно решение, съдът е изменил обжалваният административен акт. Изменение на един административен акт означава, че в случаите когато въпросът не е предоставен на преценката на издалия го административен орган, съдът може да го отмени и да реши въпросът по същество. Конкретно изменение на административен акт от вида на обжалвания в настоящото съдебно производство означава, че същият е отменен в частта на определения размер на наложените санкции, вместо което е определен нов по-нисък размер на същите. Следователно чл.143, ал.1 от АПК е изцяло приложим. В този смисъл е сформирана трайна и непротиворечива практика на Върховният административен съд, както и съдебната теория(Административно процесуален кодекс на ИК“Труд и право“ 2013г. и „Административнопроцесуален кодекс Коментар“ ИК Сиела 2006г.).Следователно неоснователна е и претенцията на ответника за намаляване размера на присъдените на жалбоподателя разноски. Съответно, на жалбоподателя предвид наличие на благоприятен за него съдебен акт разноски се дължат в пълен размер, а на ответника такива не се дължат.
По изложените съображения молба вх. № 3981 от 13.06.2022г. депозирана от Директора на Районна здравноосигурителна каса – Хасково се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3981 от 13.06.2022г. депозирана от Директора на Районна здравноосигурителна каса – Хасково, с която се иска допълване и изменение на Решение № 365 от 03.06.2022г. постановено по адм.дело № 256 от 2022г. по описа на АдмС-Хасково, в частта на разноските, като съответно се присъдят на РЗОК-Хасково разноски за юрисконсултско възнаграждение и се намалят присъдените на „Я. *** разноски от 450 лева на 225 лева.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: