Решение по дело №2596/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 284 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража /ЗИНЗС/, вр. с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ и чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Производството е образувано по подадената искова молба от Б. В. А., [ЕГН], с адрес Затвора Варна, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ за претърпени неимуществени вреди, поради заразяването му с Хепатит С по време на престоя му в затвора, считано от 01.01.2023г. до настоящия момент, ведно със законната лихва от датата на установяване на заболяването му – 17.11.2023г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди, че поради необходимост от лечение на зъбите му, служителите на Затвора Варна в лицето на д-р В. Д. – дентален медик, поради неспазване на правилата за дезинфекция и стерилизация на медицинското оборудване, вкл. и поради това, че лице без медицинско образование му е вземало кръв, са го заразили с Хепатит С. В уточняваща молба са посочени действията, от които ищецът твърди, че е настъпило заразяването му – през м. януари или февруари 2023г. д-р Д. /лекар ва Затвора – Варна/ му е извършил промивка чрез впръскване на разтвор във венците му със спринцовка; през м. май 2023г. д-р Д. е извършил почистване на зъбен камък; през м. октомври 2023г. неколкократно е правил гладна стачка, по време на които л.[населено място] – лице, за което ищецът не знае притежава ли медицинска компетентност, му е вземал кръвни проби за проверка на кръвната захар.

Цената на иска е определена предвид неясните последици от заразяването му и липсата на възможност за адекватно лечение в затворническа среда, като сумата ще подпомогне лечението му и ще спомогне за преодоляване на нанесените му психически травми.

В съдебно заседание и по съществото на спора ищецът, чрез назначения му служебен защитник – адв. П. В. поддържа предявения иск, на основанията посочени в него. Моли съдът да уважи изцяло така предявения иск, като основателен и доказан.

Ответникът – ГДИН, чрез ст. юрисконсулт С. С., оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва, че са налице действия, извършени от служители на ответника, които да са в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Твърди, че ищецът е извеждан от Затвора Варна многократно за дентални манипулации при външни специалисти, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на ответника за заразяването на ищеца с Хепатит С. Допълнително твърди, че не се установи причинно-следствена връзка между диагностицирането на ищеца с Хепатит С и престоя му в Затвора – Варна. Моли за отхвърляне на иска.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на иска, тъй като не са доказани незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, които да осъществяват състав на нарушение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и съвкупно, и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:

Ищецът Б. В. А. е постъпил в Затвора Варна на 02.03.2020г., след преместване в затвора в [населено място] дол. На 30.03.2021г. отново е преведен в Затвора – Варна, където изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 години при „строг“ режим. С Постановление № Р-91/2021г. от 24.10.22г. по описа на Окръжна прокуратура Варна, е постановено прекъсване на изтърпяване на наказанието за срок от 30 дни, считано от 25.10.2022г. с оглед провеждане лечение на зъбите му. С Постановление № Р-91/2021г. от 01.11.2022г., считано от същата дата, е отменено горното постановление. След бягство от охраняем вътрешен работен обект на 24.01.2023г. и задържането на ищеца, режимът му е променен на „специален“ и е настанен в група „Зона с повишена сигурност“ /л.116 – 118 от делото/. В периода м. юни - м. ноември 2022г. ищецът е посещавал дентални специалисти извън Затвора – Варна, като са му извършвани различни манипулации, вкл. оперативно лечение /л. 136-142 и л. 144-148 от делото/. На 17.11.2022г. д-р В. П., лекар-ординатор в Медицинския център на Затвора – Варна, изразява становище, че л.[населено място] не може да получи нужните дентални грижи в затвора, поради липса на назначен зъболекар /л. 168 от делото/. На 22.12.2022г. в МЦ е назначен д-р В. Д. – специалист по дентална медицина. Същият, в периода 16.12.2022г. до 27.11.2023г. е извършвал манипулации на ищеца, подробно описани в Медицинска справка /л. 176-178 от делото/. От приложения по делото дневник за регистриране на нуждаещите се от медицинска помощ – зъболекар, се потвърждава описаното в справката, относно лечението на ищеца в процесния период /л. 342-359 от делото/. В приложения по делото здравен картон на лицето няма отбелязване на извършени интервенции на зъбите в МЦ на Затвора – Варна. При профилактични кръвни изследвания на ищеца през м. ноември 2023г. са установени многократно завишени чернодробни ензими. След извършен бърз тест е установен положителен резултат за Хепатит С /л. 13 от делото/. Допълнително са извършени изследвания в СМДЛ ***, които потвърждават позитивния текст за Хепатит с /л. 206 от делото/. По подадено от ищеца заявление – молба относно липсата на дентално лечение, заведено под № М-1293/12.12.2022г. в ГДИН /л. 429-430 от делото/ е извършена проверка, за резултатите от която същият е уведомен на 21.12.2022г. В отговора е описано подробно и последователно извършеното от външни специалисти по повод проблемите на А. със зъбите, доколкото до 12.12.2022г. в МЦ на Затвора – Варна не е имало назначен дентален медик. По ново искане за прекъсване изтърпяване на наказанието за извършване на денталното лечение на ищеца извън затвора с Постановление рег. № Р-91/21/21.12.2022г. на окръжен прокурор е отказано прекъсване изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ на ищеца за извършване на дентално лечение /л. 444-447 от делото/.

В приложена по делото справка рег. № 114/28.03.2024г. са посочени лицата, които са осъществявали медицински прегледи в Затвора – Варна /л. 232-233 от делото/. От същата се установява, че в процесния период 01.01.2023г. до 17.11.2023г. лекарите са д-р Ш. А., А. Б., Р. Р., В. П., мед. сестра е В. Р. и стоматолог – В. Д..

Извършваните през 2023г. медицински манипулации на ищеца, са описани в медицинската справка, като исканията му за прекъсване на изтърпяване на наказанието през 2023г. също не са уважени, като в изготвяните докладна записка, медицинска справка, отговор от началник отдел в ГДИН, постановление на ОП /л. 533-548 от делото/ последователно и без разлика с отразеното в медицинската документация, са описани извършените на ищеца в процесния период медицински манипулации.

По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, заключението по която е приета по делото в с.з. на 18.09.2024г. Според доц. д-р И. И. категорично не може да се определи кога е станало заразяването. Това може да е станало преди да започне изтърпяване на наказанието му, а може и да е след 2020г. Х. Х. С протича в огромната си част безсимптомно, т. е. хората нямат оплаквания или те са много леки и неспецифични за чернодробно заболяване – липсва жълтеница, чернодробните проби показват леки отклонения, като това може да продължи 20-30 години, след което може да доведе до чернодробна цироза, рак на черния дроб. При лечение на Хепатит С с новите перорални медикаменти, според вещото лице, хората се излекуват. Поради това, вещото лице заявява, че Хепатит С е лечимо страдание и ако лечението се проведе в стадий на хроничен хепатит, а не на цироза с усложнения, хората се излекуват.

По искане на ищеца, в с.з. на 19.06.2024г. са разпитани свидетели – л.[населено място] А. и л.[населено място] С., за установяване твърденията за състоянието на ищеца преди и след диагностицирането му с Хепатит С. От показанията на същите се установи, че в периода, за който се претендира обезщетението, А. е изтърпявал наказанието при „специален“ режим, в зона за повишена сигурност, изолиран. Срещите му с други затворници са ставали при извеждането му на открито в двора, за малко, където „другите затворници го избягваха, защото знаеха, че е заразен“, а и той ги е отбягвал. Според свидетелите и надзирателите го избягвали по същата причина. Физически бил добре и нищо му нямало.

Свидетелят Й. А. К., който до 30.05.2024г. е работил като надзирател в Затвора Варна и е бил инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ познава ищеца много добре. Диагностицирането му с Хепатит С е станало докато е бил настанен в зоната с повишена сигурност, където е от момента на залавянето му след бягството през януари 2023г. За периода, докато е бил в тази зона е ходил на зъболекар, на медицински прегледи, обявявал е гладни стачки. След установяване на заболяването му е бил притеснен. Свидетелят е водил няколко пъти А. при зъболекаря на затвора, като в негово присъствие не са извършвани манипулации на лицето, а само разговори какво трябва да се прави за лечението му. По твърденията на ищеца, че лице без медицинско образование му е вземал кръв, св. К. заявява, че не е присъствал на такова вземане от посоченото лице – Ч., но е чул от д-р П. за това.

По делото са приобщени като доказателства декларация от В. Ч. от 09.10.2023г. и Сведение от мл. инспектор Х. Х. от 10.10.2023г., които не са оспорени от ищеца, в които е посочено, че л.[населено място] не е извършвал медицински манипулации на лишените от свобода и в частност на ищеца А. /л. 519-520 от делото/.

По делото са разпитани като свидетели и д-р В. Д. Д. – дентален медик в затвора – Варна и д-р В. П. П. – лекар ординатор в Затвора – Варна. Според показанията на д-р Д., е извършвал промивки след вече извадени зъби, почиствал е зъбен камък и екстрахирал два корена. При извършване на всички манипулации е бил с индивидуални средства за защита – стерилни ръкавици, маска и шлем, а инструментите са дезинфекцирани по правилата. В кабинета има автоклав, в който се дезинфекцират инструментите и се стерилизират с разтвор, който се закупува от затвора.

От разпита на д-р П. се установява, че през 2022г., след м. август, откогато е назначен в затвора – Варна познава А., като му е давал обезболяващи за болките в зъбите, назначавал е антибиотик, правил му е инжекция с гентамицин по повод възпаление, но не на зъбите. Когато е бил в гладни стачки го е прeглеждал, за да следи общото му състояние, измервал му е кръвната захар, пулса, сатурацията. След установяване на заболяването от Хепатит С, клинично има слаби изменения, но не може да се определи дали състоянието му е в резултат на денталните му проблеми, хепатита или гладните стачки.

По делото, в приетата административна преписка, са представени Заповед № Л-374/06.06.2022г. за определяне на д-р Ш. А., лекар при Затвора – Варна, да изпълнява задълженията на здравен инспектор /л. 226-227 от делото/ и Заповед № Л-749/28.10.2022г. за определяне на В. П., лекар ординатор при ЗО Разделна, да изпълнява задълженията на здравен инспектор /л. 565 – 566 от делото/. Приложени са и Констативните протоколи от проверките за процесния период 02.12.2022г. до 05.12.2023г /л. 567-622 от делото/.

От страна на ответника са представени и приети по делото доказателства за извършване на стерилизация на инструменти в периода 23.12.2022г. до 31.01.2024г /л. 179-198 от делото/.

 

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен.

По аргумент от чл. 205 от АПК, във връзка със чл. 285 ал. 2 и чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, надлежно пасивно легитимирани по иска по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС са юридическите лица, към които са съответните специализирани органи по изпълнение на наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ – юридическо лице към министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а затворите, поправителните домове и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН.

Дейността на администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“ и по своя характер представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия. Предвид горното разглеждания в настоящото производство исков период с начална дата от 01.01.2023 г., ГДИН притежава необходимата пасивна процесуална легитимация.

По основателността на иска:

За да възникне правото на обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба: 1/ незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; 2/ настъпила вреда в правната сфера на ищеца, включваща реално причинени щети или пропуснати ползи, която следва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие или бездействие на административния орган, при или по повод изпълнение на административна дейност; 3/ пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Доказателствената тежест за установяване на тези три предпоставки в тяхната логическа последователност носи ищецът, търсещ присъждане на обезщетението. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. В чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Първата необходима за уважаване на иска предпоставка е установяване наличието на незаконосъобразна административна дейност, която би могла да се изразява в: 1.) издаване на незаконосъобразен административен акт; 2.) извършване на незаконосъобразно действие, или 3.) незаконосъобразно бездействие. В разглеждания случай оплакванията на ищеца А. са насочени срещу незаконосъобразни действия на ответника, довели до заразяването му с Хепатит С, а именно – нарушение на медицинските стандарти за превенция и контрол на медицинското обслужване при извършване на медицински манипулации.

Втората необходима за уважаване на иска предпоставка е доказаното наличие на вреда – имуществена и/или неимуществена. По делото се твърди причиняването на неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, болка и страдание.

Третата материалноправна предпоставка е наличието на причинна връзка между твърдения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.

Липсата на която и да е от посочените материални предпоставки е достатъчно основание за отхвърляне на иска като неоснователен.

Предвид установената в чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС презумпция за настъпване на твърдените неимуществени вреди до установяване на противното, настоящият състав на съда намира, че при решаване на спора следва да се произнесе по основанията, свързани с установяването на нарушаване на забраните по чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧ, като подложи на преценка фактите и обстоятелствата, въведени от ищеца. Доколкото ищцовата претенция е за претърпени неимуществени вреди, вследствие на неправомерни действия от страна на ответника, то опровергаването на такива действия от негова страна, както и неизвършването на действия, които не са му вменени с императивна норма, е достатъчно да бъде направен извод за неоснователност на иска. От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав на съда намира, че не се установиха заявените от ищеца основания за претърпени от него неимуществени вреди през исковия период.

Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уредено в глава десета на ЗИНЗС и в глава трета от ППЗИНЗС, както и в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Според чл. 128 ал. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. Съгласно чл. 129 ал. 1 от ЗИНЗС, медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5 ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

При тази законова уредба, за да е налице незаконосъобразно действие, свързано с осигуряването на медицинска помощ, трябва да се докаже, че предоставената такава в мястото за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, е осъществена в нарушение на принципите, възведени в чл. 81 ал. 2 от ЗЗ.

От събраните по делото доказателства – които съдът кредитира като достоверни и последователни, се установява, че медицинското обслужване и в частност това на ищеца е осъществявано съобразно медицинските стандарти. Не се доказаха твърденията му за неправомерно извършени манипулации от лице, което няма медицинска правоспособност, тъй като от събраните доказателства не се установи, че л.[населено място] е извършвал посочените от ищеца вземане на кръв и даване на лекарства. Медицинските инструменти са стерилизирани и дезинфекцирани, съгласно представените писмени доказателства за това. Извършвани са предвидените в чл. 119б от ППЗИНЗС проверки от определения да изпълнява задълженията на здравен инспектор проверки, отразявани в констативни протоколи.

По делото не бе установено, в процесния период на престоя на ищеца в затвора, да му е било отказвано да бъде преглеждан в медицинския център в Затвора-Варна, където да му бъде предоставена медицинска помощ. От събраните по делото доказателства се установява, че лицето в периода м. юни до м. ноември 2022г. е посещавал външни специалисти за оказване на дентални услуги, вкл. оперативно лечение на зъбите.

От изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, която съдът приема като обективна и пълна, се установява, че заразяването с вируса на Хепатит С може да стане само по кръвен път – при манипулации с нестерилни игли или инструменти, които са замърсени с кръв на заразен с вируса, при травматичен сексуален контакт, т.е. пряк досег със заразена кръв. От заключението, както и от обясненията на вещото лице в с.з. на 18.09.2024г. не може да се установи момента на заразяването на ищеца. При липса на безспорно установяване на факта, че именно от действията на служители на ответника е настъпило заразяването с вируса на Хепатит С на ищеца, не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника.

Недоказването на незаконосъобразни действия, от които да се е стигнало до вредоносен резултат за ищеца е достатъчно за отхвърляне на иска. Дори да беше установено по безспорен начин заразяването на А. в затвора, не беше установено настъпването на твърдяните в исковата и уточняващата молби неимуществени вреди. Свидетелските показания, които бяха ангажирани за установяване на състоянието на ищеца, се отнасят за времето след узнаване от А., че е заразен с вируса на Хепатит С. При изричното указване от съда към ищеца за посочване на период с начална дата на претенцията, същият е уточнил, че това е 01.01.2023г. до 17.11.2023г. Така посоченият период, с начална и крайна дата на претенцията, изключва настъпването на каквито и да е вреди за ищеца, тъй като до края на периода, определен от него, той не е знаел за това, че е заразен с вируса. Поради това съдът намира, че не е налице и втората предпоставка за уважаване на иска.

Предвид изложеното, тъй като не бе доказано наличието на предпоставките от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно наличие на осъществени незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган и нанесени неимуществени вреди, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

Ответната страна претендира присъждане на разноски по делото. Съобразно чл. 286 ал. 2 изр. 1 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. Предвид изложеното, искането на ответника е неоснователно, тъй като въпреки изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството, каквито в настоящото представляват платеното за вещо лице възнаграждение в размер на 400 лева.

 

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Б. В. А., [ЕГН], с адрес **, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ за претърпени неимуществени вреди поради заразяването му с Хепатит С по време на престоя му в затвора, считано от 01.01.2023г. до настоящия момент, ведно със законната лихва от датата на установяване на заболяването му – 17.11.2023г.

 

ОСЪЖДА Б. В. А., [ЕГН], с адрес ** да плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Административен съд Варна сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването му.