Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на тринадесети ноември
през
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Антоанета Луканова
и
прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№ 13986 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от З.Д.С., ответник пред СРС, срещу решение № 378391 от
03.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 50623 по описа за 2016 г. на СРС, Второ
ГО, 64-ти състав. Решението се обжалва в частта, в която е уважен предявеният
от „Т.С.“ ЕАД, иск по чл.422 ГПК и в тежест на въззивницата е признато вземане
в размер на 920,07 лв. за периода м.03.2013 г. – 04.2015 г. – цена на доставена
топлинна енергия на адрес: гр.София, бул. „******, код на платеца 373049, както
и вземането е присъдено ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК-27.04.2016 г. до окончателното плащане. Във въззивната
жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи
за допуснати нарушения на материалния закон, както и на съществени процесуални
правила. Считат, че не били налице убедителни доказателства за дължимост на
сумите признати в полза на ищеца. Сочи, че в имота не била доставяна топлинна
енергия; това било установено и от заключението на вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени решението в частта, в която е признато вземане в полза на ищеца /пред
СРС/ по отношение на въззивницата в размер на 920,07 лв. Претендират се разноски.
Решението
в частта, в която претенциите са били отхвърлени като необжалвано е влязло в
сила.
От въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е постъпил отговор. Представено е
становище с което се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Претендират се
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице помагач на страната на ищеца – „Н.“ ЕАД не взема становище по въззивната
жалба. Не претендира разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена
на 23.04.2018 г. Въззивната жалба е подадена
на 09.05.2018 г./по пощата/, следователно същите са в срок по арг. от чл.61, ал.2 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в която е признато
вземане в полза на ищеца /пред СРС/ по отношение на ответницата /въззивник/,
следователно въззивната жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно:
За издадената на 19.05.2016 г. по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 23370 по описа за 2016 г., длъжникът З.Д.С. е
била уведомена на 21.06.2016 г. Възражението по чл.414 ГПК е подадена на
04.07.2016 г., т.е. в предвидения срок. Указанията по чл.415 ГПК са достигнали
до знанието на заявителя на 24.08.2016 г. Исковата молба е предявена на
08.09.2016 г.
По
основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот, същият бил
придобит от нея въз основа на договор за продажба на общински нежилищен имот
чрез търговско наддаване от 04.05.2001 г. Не се спорело, че именно ответницата
упражнява фактическа власт върху имота. От заключението на вещото лице се
установило, че за името е начислявано потребеление на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, топлинна енергия за БГВ /битово горещо водоснабдяване/.Радиаторите
в имота били демонтирани/затапени/. Потреблението на топла вода било извършено
на база реален отчет на 1 бр. технически изправен и узаконен водомер за топла
вода. Вещото лице било посочила, че стойността на потребената ТЕ възлизала на
920,07 лв. Тази сума не била платена от ответницата и със същата се била
обогатила неоснователно за сметка на ищеца. Затова се дължала ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане.
Относно
дължимостта на признатите с решението суми:
Ответницата
/въззивница пред настоящата инстанция/ е
собственик на процесния недвижим имот въз основа на договор за продажба на общински
нежилищен имот чрез търг с явно наддаване, сключен на 04.05.2001 г. със
СОС/л.28/ по делото пред СРС. Имотът се използува за стопански нужди. Между
страните по спора не е бил сключен договор за предоставяне на топлинна енергия.
Всички тези факти не са били спорни по делото.
С оглед гореизложеното правилно СРС е приел, че
отношенията между страните следва да се уредят на плоскостта на неоснователното
обогатяване.
С
разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране
гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка
на другиго, като бъде осъден да върне онова с което се е обогатил, за да бъде
възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на
обедняването.
Действително, от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че радиаторите в имота са демонтирани; абонатът не
ползва отопление за имот и съответно не дължи заплащане на топлинна енергия за
това. В случая сумите са били претендирани като такива за сградна инсталация и
съответно СРС е признал в полза на ищеца вземане именно по отношение на
сградната инсталация. Топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация в случая се разпределя пропорционално
на пълните отопляеми обеми на имотите по проект- на процесния имот е 92,98
куб.м. Вещото лице инж. Ж.е констатирал,
че сумите са начислени в съответствие с Наредба № 16-334/07 г. Сумата в размер
на 920,07 лв. представлява стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация,
както и стойността на ползваната топла вода, измерена от 1 бр.технически
изправен и сертифициран водомер. /Вещото лице е констатирало сума за доплащане
в размер на 289,75 лв., но доколкото настоящата инстанция не е сезирана с жалба
от ищеца пред СРС, не се произнася/.
Настоящият съдебен състав намира, че дължимостта на
процесните суми е установена:
Съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда
етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела /
радиаторите/ в имота си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В
приетото на 25.05.2017 г. от ОСГК на ВКС ТР № 2/2016 г. е посочено по отношение
на доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост,
че искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не
би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща
част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е
цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може
да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно решение на Конституционния съд № 5/
22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г,) заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
Следователно, неоснователно е оплакването, че
въззиваемият не е установил размера на реално потребената топлинна енергия.
Тъй като се касае за исково производство след
проведено заповедно такова, то законната лихва се дължи от датата на подаване
на заявлението – 27.04.2016 г.
Решението в
обжалваната част е правилно и поради съвпадане на крайните изводи на двете
съдебни инстанции ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора пред СРС, правилно са разпределени
разноските –претенциите са били изцяло уважени.
Пред
въззивната инстанция – при този изход
на спора на въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемият е поискал присъждането на деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Въпреки това съдът намира, че в случая не трябва
да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Единственото процесуално действие, което е извършил въззиваемия-ищец е
подаването на бланкетна молба. Липсата на активно процесуално поведение изключва
възможността да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 378391 от 03.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 50623 по описа за 2016 г. на
СРС, Второ ГО, 64-ти състав, в частта,
в която е уважен предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, срещу З.Д.С., ЕГН **********, иск по чл.422 ГПК и в тежест на последната е признато вземане в размер на 920,07 лв. за
периода м.03.2013 г. – 04.2015 г. – цена на доставена топлинна енергия на
адрес: гр.София, бул. „******, код на платеца 373049, , с която сума З.Д.С.,
ЕГН **********, се е обогатила за сметка на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, както и
вземането е присъдено ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление, вх.№3029093, по чл.410 ГПК-27.04.2016 г. до окончателното плащане,
както и в частта за разноските.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца – „Н.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: