№ 563
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110131854 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу Районен съд – гр. К, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на
сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди вследствие на нарушаване правото на разглеждане и решаване в
разумен срок на гр.д. № 318/2023г. по описа на РС – гр. К /съгласно молба-уточнение от
09.04.2024г./, за периода от 20.01.2020г. до 04.05.2023г.
Ищецът твърди, че е нарушено правото му на разглеждане в разумен срок на гр.д. №
236/2020 по описа на РС К, което сочи, че към момента е висящо. Излага, че периода на
увреждане датира от 20.01.2020г. до 04.05.2023г. Сочи, че вследствие на описаното е
претърпял болки и страдания, безпокойство, страх, отчаяние, безнадеждност, развил
депресия, паник атаки и хипертония. Моли съда да уважи предявения иск. С уточнителна
молба от 09.04.2024г. ищецът е посочил, че е нарушено правото му на разглеждане на делото
в разумен срок по гр. дело № 318/2023г. по описа на РС- гр. К.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът твърди, че няма
образувано гр.д. 236/2020г. по описа на РС - К с ищец Е. Д. М., както и че според него
ищецът визира гр.д. 318/2023г., което все още не било приключило. Ответникът подробно
излага, че делото не е забавено по вина на съда, като сочи и че същото е все още висящо.
Оспорва претенцията като прекомерно завишена. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
С молба-уточнение от 09.04.2024г. ищецът е уточнил, че делото, във връзка с което
претендира процесното обезщетение, наистина е гр.д. № 318/2023г. по описа на РС – гр. К.
1
С молба от 30.10.2024г. ответникът е посочил, че гр.д. № 318/2023г. се разглеждало в
разумни срокове. С определение от 01.04.2024г. делото било обединено с други граждански
дела по ЗОДОВ с ищец Е. Д. М. и към датата на приключване на съдебното дирене по
настоящото дело било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2024г.
от 13,00ч.
П. не е изразила становище по основателността на иска и не е изпратила свой
представител в проведеното на 05.11.2024г. открито съдебно заседание по делото.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните доказателства по
делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. От
изложените в исковата молба фактически твърдения и петитум се установява, че предмет на
спора е твърдяно нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок по чл. 6, апр. 1 КЗПЧОС, а не допуснато от съда съществено нарушение на
общностното право при разглеждане на делото, поради което фактическите твърдения на
ищеца в исковата молба следва да бъдат подведени под хипотезиса именно на чл. 2б
ЗОДОВ. Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение
правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от
изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение,
в този смисъл Решение № 210 от 15.06.2015г. по гр. д. № 3053/2014г. на ВКС, III г. о,
Решение № 153 от 13.06.2018г. на ВКС по гр. д. № 4658/2017г., IV г. о., ГК. Горният извод
следва и при тълкуване на разпоредбата на чл. 2 б, ал. 3 ЗОДОВ съгласно която
предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за
предявяване на иск и след приключване на производството. Ето защо настоящото
производство, касаещо висящо към датата на исковата молба дело, е процесуално
допустимо.
С оглед гореизложеното, настоящото производство, касаещо твърдяна забава по
висящо дело, е процесуално допустимо.
По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: че е страна по гр.д. № 318/2023г. по описа на Районен съд – гр. К наличието
на нарушаване изискването за разглеждане на делото в разумен срок от ответника през
процесния период; вида и характера на претърпените неимуществени вреди, както и
наличието на пряка причинно-следствена връзка между вредите и забавата при разглеждане
на делото.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е предприел необходимите
действия за осигуряване разглеждането на делото в разумен срок.
Съгласно чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като
съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата
2
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, намерила отражение в
Решението по делото "Хаджикостова срещу България" разумният характер на
продължителността на дадено производство се преценява с оглед обстоятелствата по делото
и въз основа на критериите, възприети в неговата юриспруденция, по-специално сложността
на делото, поведението на жалбоподателя и компетентните държавни органи, както и
значението на спора за заинтересованите лица.
В конкретния случай от приобщения заверен препис от гр.д. № 318/2023г. по описа на
РС – гр. К се установява, че същото е образувано по искова молба с вх. № 64997 от
09.03.2023г. на СРС с предмет осъдителен иск на Е. Д. М. срещу Софийския районен съд с
правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от нарушаване правото на разглеждане
в разумен срок на НЧХД № 12166/2019г. по описа на СРС, НО, 132-ри състав. Първоначално
искът е бил предявен пред Софийския районен съд и на 06.04.2023г. същият е изпратил
делото по подсъдност на Районен съд – гр. К на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ.
Делото е постъпило в РС –гр. К на 19.04.2023г. , образувано е на същия ден и е
разпределено чрез системата за случайно разпределение на съдия Аксиния Атанасова.
С разпореждане от 20.04.2023г. съдът е констатирал нередовности на исковата молба
и е дал подробни указания на ищеца за тяхното отстраняване. С молба от 10.05.2023г.
ищецът Е. Д. М. е изпълнил частично дадените му указания и е поискал продължаване на
срока, което е уважено от съда с разпореждане от 11.05.2023г. Направено е и искане за
предоставяне на правна помощ на ищеца по реда на ЗПП, изразяващо се в безплатно
представителство по делото от адвокат, и като предпочитан такъв е посочен адв. И. Ю..
На 30.05.2023г. ищецът е представил декларация за материално и гражданско съС.ие
и отново е направил искане за предоставяне на правна помощ. С определение от 31.05.2023г.
съдът е уважил искането на ищеца, като е изпратил искане до Националното бюро за правна
помощ за определяне на служебен адвокат и е посочил, че ищецът предпочита адв. Ю..
С уведомително писмо от САК, постъпило на 02.06.2023г. адв. Ю. е бил определен за
служебен адвокат на ищеца и същият е назначен от съда с определение от 02.06.2023г. На
адв. Ю. е изпратен и препис от разпореждането за отстраняване нередовности на исковата
молба с цел изпълнение на указанията.
С молба от 21.06.2023г. адв. Ю. е отговорил на поставените в разпореждането въпроси
като е конкретизирал, че се касае за иск по чл. 2б ЗОДОВ за вреди от забавяне разглеждането
на посоченото по-горе дело за периода от 31.04.2019г. до 01.03.2023г., за което претендира
обезщетение в размер на 20 000 лева ведно със законната лихва считано от датата на
исковата молба, както и че делото е висящо. Направено е искане молбата-уточнение да се
връчи на ищеца лично. С разпореждане от 22.06.2023г. съдът е разпоредил връчване на
3
препис от подадената от адв. Ю. молба на ищеца за становище и допълване в едноседмичен
срок.
Заедно с това с разпореждане от 22.06.2023г. съдът е разпоредил връчване на препис
от исковата молба и молбата-уточнение на ответника. Съобщението е връчено на ответника
СРС на 03.07.2023г. и на 24.07.2023г. ответникът е подал отговор на исковата молба.
Във връзка с релевирани с отговора на исковата молба възражения за нередовност на
исковата молба, с разпореждане от 01.08.2023г. РС – К отново е дал на ищеца указания за
отстраняване на нередовности на исковата молба като е указал дали твърди, че процесното
дело на СРС е висящо, както и дали твърди забавено правосъдие по него или съществено
нарушение на общностното право, каквото основание на иска е посочено в молбата на
ищеца от 10.05.2023г., но е отречено от адв. Ю. с неговата молба-уточнение.
С молба-уточнение от 15.08.2023г. ищецът лично е посочил, че се касае за вреди от
забавено правосъдие по делото на СРС, както и че същото е висящо. Направено е искане за
освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса, което съдът е уважил с определение
от 21.08.2023г. Направено е искане за продължаване на срока за изпълнение на указанията,
което съдът е уважил с разпореждане от 21.08.2023г., с което е определил нов 20-дневен срок
на ищеца за уточнение.
С молба от 07.09.2023г. ищецът е посочил, че адвокатът му се е объркал и искът е на
основание чл. 2в от ЗОДОВ, а с молба от 25.09.2023г. адв. И. Ю. е потвърдил, че става впрос
за иск по чл. 2в ЗОДОВ за вреди от забавено правосъдие.
С определение от 05.10.2023г. РС – К е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 04.12.2023г. от 10,30ч., съставил е проект за доклад по делото и се е
произнесъл по доказателствените искания на страните.
В проведеното на 04.12.2023г. открито съдебно заседание съдът е дал ход на делото,
произнесъл се е по доклада и е приел постъпилите писмени доказателства. Съдът е уважил
искането на ищеца за допускане на двама свидетели при режим на призоваване, както и за
изискване на медицинската документация на ищеца от Затвора в гр. София. Делото е
отложено за 05.03.2024г. от 09.45ч.
Вследствие на извършени от съда служебни справки относно предмета и страните на
множество заведени дела между същите страни, определението за отлагане на делото и
насрочването му за 05.03.2024г. е отменено и с определение от 01.04.2024г., постановено по
гр.д. № 516/2023г. съдът е съединил за общо разглеждане в едно производство на общо шест
дела, висящи пред РС – К, включително и процесното гр.д. № 318/2023г. Разглеждането на
делото е продължило под № 516/2023г. по описа на РС – К. Делата са насрочени за
разглеждане в открито съдебно заседание на 30.05.2024г. от 13,30ч. Към датата на
приключване на устните състезания по настоящото дело, посоченото производство все още е
било висящо като е било насрочено за събиране на допуснатите доказателства за 07.11.2024г.
От така изложената хронология се установява на първо място, че твърдението на
ищеца, че е търпял неимуществени вреди от забавеното разглеждане на делото за времето от
4
20.01.2020г. до 08.03.2023г. е неоснователно. Това е така, защото исковата молба, по която е
образувано гр.д. № 318/2023г. по описа на РС – К, е подадена за първи път /пред СРС/ на
09.03.2023г. Следователно релевантна за исковата претенция в настоящата хипотеза е
единствено частта от посочения в исковата молба период, считано от 09.03.2023г. /датата на
подаване на исковата молба по него/ до 04.05.2023г. /краят на процесния по настоящото дело
период/, който обхваща 1 месец и 25 дни.
За този период делото е образувано пред Софийския районен съд, разпределено е на
съдия-докладчик, изпратено е по подсъдност на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ на Районен
съд – К на 06.04.2023г, образувано е пред Районен съд – К и е разпределено на съдия
докладчик на 19.04.2023г., постановено е разпореждане за даване на указания за
отстраняване на нередовности на исковата молба на 20.04.2023г. и молбата на ищеца във
връзка с указанията е постъпила на 10.05.2023г.
Следователно за така посочената част от процесния период от 09.03.2023г. до
04.05.2023г. съдопроизводствените действия са били извършвани ритмично и своевременно,
без каквото и да било забавяне. За пълнота следва да се отбележи, че след това
процесуалните действия по делото също са били извършвани своевременно, като съдът се е
произнасял в рамките на до една седмица считано от настъпването на съответното
обстоятелство; по делото е допусната правна помощ на ишеца, назначен е служебен адвокат,
дадени са нови указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, продължен е
срокът за изпълнението им, незабавно е била извършена процедурата по чл. 131 ГПК и
делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание в рамките на 10 дни
след последното уточнение на исковата молба; след това е било проведено едно открито
заседание, производството е било съединено по реда на чл. 213 ГПК с пет други дела между
същите страни, и съдебното дирене е продължено.
От горното следва, че за процесния по настоящото дело период не е налице каквато и
да било забава на съда при изпълнението на служебните му задължения за администриране
и разглеждане на делото.
При липсата на първата и основна предпоставка за възникване на отговорността на
държавата по чл. 2б ЗОДОВ – допуснато от съда нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията – останалите
предпоставки за уважаване на иска не следва да бъдат разглеждани. Предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият,
обаче, не е представил доказателства за сторени разноски и не е бил представляван от
юрисконсулт или друг пълномощник – служител с юридическо образование, а от
председателя на съда и негов законен представител, поради което разноски не следва да му
се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Д
2“, бл. 507, вх. А, ет. 2, ап. 5, срещу Районен съд – гр. К, с адрес: гр. К, ул. „Д“ № 2А,
осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нарушаване
правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 318/2023г. по описа на
Районен съд – гр. К за периода от 20.01.2020г. до 04.05.2023г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и на П..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6