Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе, 05.10.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на девети септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1198 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц.В.Ц., депозирана против електронен фиш серия К № 3555899, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП
С жалбата се ангажират твърдения, че обжалваният електронен фиш е съставен при неспазване на закона, неправилна фактическа обстановка и при неспазване изискванията за изправност на радарната система. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че в електронния фиш е посочено, че нарушението е извършено с МПС РОЛФО Ц 171, представляващо ремарке на товарен автомобил, а не моторно превозно средство, а нарушението не би могло да бъде осъществено посредством ремарке, тъй като същото не подлежи на управление и няма водач. Излагат се съображения, че в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, която съдържа задължителните реквизити на електронния фиш е предвидено да бъде посочен номер на моторното превозно средство и се обосновава извод, че на административно наказание по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП подлежат само собственици на моторни превозни средства, но не и лицата, притежаващи друг вид пътни превозни средства. Развиват се съображения, че е възможно моторното превозно средство, с което е извършено нарушението да е регистрирано на собственик, който е различен от този, на когото е регистрирано ремаркето, а съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП електронния фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, а именно на собственика. Инвокират се твърдения за недоказаност, че именно жалбоподателят е собственик на ремаркето. Във връзка с твърденията за неизяснена фактическа обстановка се оспорва мястото на нарушението, като се твърди, че посочените в електронния фиш координати не съвпадат на тези посочени на снимката, както и че в електронния фиш не са посочени координатите на позициониране на дигиталното радарно устройство. Във връзка с твърденията за неспазване изискванията за изправност на радарната система се релевират доводи, че радарната система не е преминала проверка в лабораторни условия за точност на измерване към датата на твърдяното нарушение. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменен издаденият електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата фактически и правни доводи, и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 14.02.2018г., в 13:34 часа, в
град Русе, бул. „България“ до бензиностанция „Лукойл“, посока ГКПП – Дунав Мост,
на GPS координати N 43.50.4783; E 25.58.5572, с автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна
установка SITRAFFIC ERS 400 № 003059047В97, с фиксиращо устройство за скорост,
дата и час е било заснето ремарке за товарен автомобил Ролфо Ц 171, с рег. № СТ
09 73 ЕМ, което пътно превозно средство при разрешена стойност на скоростта 50
км/ч., за движение в населено място е било установено да се движи със скорост 91
км/ч, от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3
км/ч., като е прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с установена
стойност на скоростта 88 км/ч. и превишение от 38 км/ч.
Приетата за установена фактическа обстановка,
съдът намира за безспорно установена от събраните в хода на производството
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: Снимка
№ 201802140147 от Sitraffic ERS 400 – 1 бр.; Заверено копие на Протокол от
проверка № 235-ИСИ/05.12.2017 г.; Заверено копие на Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 09.10.4823; 1 бр. снимка на пътен знак В26;
Разпечатка от СУ АНД с отразена дата на съставяне/връчване на фиша – 1 лист и
Декларация с вх. № 122800-9731/21.04.2020 г. – заверено копие, прочетени и
приобщени по реда на чл. 283 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на
подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът
кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в
корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от
обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото
дело.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Електронният фиш е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на превозното средство, лицето на което същото е било предоставено, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: снимка от клип от 14.02.2018г., 13:34:30 часа, безспорно се установява времето и точното място, на което е било позиционирано средството за измерване и където е било установено нарушението, конкретното превозно средство, измерената скорост на движение на същото и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на МПС. Видно от същите измерената скорост на движение е била 91 км/ч., от която е приспадната и максимално допустимата грешка от 3 % на средството за измерване и жалбоподателят е санкциониран, именно за превишение от 38 км/ч.
Средството за измерване, с което
е установено нарушението е от одобрен тип и е преминало изискуемата последваща
проверка на средствата за измерване, което се установява и доказва от приетите
по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 09.10.4823 (лист 8) и Протокол от проверка на средство
за измерване № 235 – ИСИ/05.12.2017г. (лист 6).
Приетата за нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за нарушението на която именно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, запретява на водач на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да превишава посочените стойности, в случая 50 км/ч. за движение в населено място. В случая се касае именно за пътно превозно средство – „ремарке“ за товарен автомобил, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП, поради и което следва да бъде обоснован извод, че съставът на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП може да бъде осъществен не само с моторно превозно средство, както се твърди с жалбата, а и с пътно превозно средство, каквото именно е установено в конкретния случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В настоящия случай „конкретното нарушение“, по смисъла на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е именно нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, поради и което не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че електронния фиш е издаден в нарушение на материалния закон, тъй като нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят не може да бъде осъществено посредством „ремарке“.
В самия електронен фиш пътното превозно средство е подробно индивидуализирано, чрез посочване на вида на пътното превозно средство и неговия регистрационен номер. Електронният фиш е бил изпратен, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 5 ЗДвП на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, а именно собственика на пътното превозно средство и същият в срока и по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП с декларация с вх. № 122800-9731/21.04.2020г. е посочил именно жалбоподателя като лице, на което е предоставил управлението на посоченото пътно превозно средство за датата и часа, на които е извършено нарушението.
Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП съдържа изисквания към реквизитите на електронния фиш, а не съдържа състав на административно нарушение.
Непрецизността на цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 189, ал. 4 ЗДвП в частта й, съдържаща изискване да бъде посочен номер на моторно превозно средство, а не на пътно превозно средство, както е посочено в нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП не представлява съществено процесуално нарушение и не е основание за отмяна на издадения електронен фиш на процесуално основание, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.
Изискването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП да бъде посочен регистрационния номер на пътното превозно средство, като по този начин да бъде изпълнено изискването наказаното лице да бъде запознат с всички факти и по този начин да бъде гарантирано правото му на защита в конкретния случай е изпълнено. Самият факт, че цитираната разпоредба визира номер на моторно превозно средство, а не на пътно превозно средство сам по себе си не е в състояние да дерогира разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В конкретния случай в издадения електронен фиш е посочен вида и регистрационния номера на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по този начин същото е в пълна степен индивидуализирано, което е именно и целта на законодателя с изискването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, касаещо посочването на регистрационния номер.
Не могат да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че административно наказание по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП не може да бъде наложено на водач на пътно превозно средство, тъй като разпоредба на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично посочва, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В случая нарушението е именно такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, установено е с автоматизирано техническо средство и за същото с оглед превишението на скоростта, не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, а предвижда само и единствено административно наказание глоба, в размера, определен за съответното нарушение, каквото именно административно наказание е наложено на жалбоподателя.
Отговорността на жалбоподателя не е ангажирана, в качеството му на собственик на пътното превозно средство, а като лице на което е било предоставено същото за управление, поради и което неоснователни се явяват развитите съображения, касаещи възможността да е налице разлика между собственика на моторното превозно средство и собственика на ремаркето и правото на собственост досежно същото.
Неоснователни и без опора в доказателствата по делото са твърденията за неправилна и неизяснена фактическа обстановка, досежно мястото на нарушението. В конкретния случай средството за измерване е стационарна камера. Координатите посочени в електронния фиш и представената снимка, напълно съвпадат, а разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП не съдържа изискване в електронния фиш да бъдат посочени координатите на позициониране на средството за измерване, поради и което не е допуснато нарушение при издаването на електронния фиш.
Неоснователни и без опора в доказателствата по делото са и твърденията в жалбата, че средството за измерване не е преминало метрологична проверка. Видно от Протокол от проверка № 235-ИСИ/05.12.2017г., средството за измерване е преминало последваща проверка, извършена от Български институт по метрология, Дирекция „Изпитване на средства за измерване“ след извършването на която е дадено заключение, че същото отговоря на метрологичните изисквания, а самото нарушение е установено два месеца, след проверката, поради и което не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че нарушението не е установено с техническо средство, което е в изправност и е преминало последваща проверка.
Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост от 50км/ч в населено място - град Русе, с 38 км/ч., поради което правилно е приложена санкцията по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, а именно административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Разноски не са претендирани от страна на административнонаказващия орган, поради и което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3555899, издаден от
ОДМВР – Русе, с който на Ц.В.Ц., ЕГН: **********, с адрес ***, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 (четиристотин) лева,
за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: